Антихристите обичат лъжите и измамата — какво друго обичат? Тактики, схеми и заговори. Те действат според сатанинската философия, като никога не търсят истината, а разчитат изцяло на лъжи и измама и използват схеми и заговори. Без значение колко ясно разговаряш за истината, дори и да кимат в знак на съгласие, те няма да действат според истините принципи. Вместо това ще си напрягат мозъка и ще действат с помощта на схеми и заговори. Няма значение колко ясно разговаряш за истината — сякаш не могат да я разберат. Те просто правят нещата така, както самите те желаят да ги правят, както самите те искат да ги правят и по какъвто и да е начин, който е в техен личен интерес. Говорят изкусно, като прикриват истинското си лице и истинската си същност, заблуждават и мамят хората, а когато другите се подведат, се чувстват доволни и амбициите и желанията им са изпълнени. Това е последователният метод и подход на антихристите. Що се отнася до онези честни хора, които са прями в начина, по който говорят, които говорят честно и разговарят открито за собствената си негативност, слабост и непокорни състояния и които говорят от сърце, антихристите вътрешно се отвращават от тях и ги дискриминират. Те харесват хора, които — също като тях — говорят по изкривен и измамен начин и не практикуват истината. Когато срещнат такива хора, те се радват в сърцата си, сякаш са намерили някого от своята порода. Вече не се тревожат, че другите са по-добри от тях или че могат да ги разпознаят. Не е ли това проявление на нечестивата природа на антихристите? Не може ли да докаже, че те са нечестиви? (Да, може.) Защо тези въпроси могат да покажат нагледно, че антихристите са нечестиви? Положителните неща и истината са това, което всяко здравомислещо сътворено същество със съвест трябва да обича. Когато обаче става въпрос за антихристите, те гледат на тези положителни неща като на трън в очите и кост в гърлото. Всеки, който се придържа към тях или ги практикува, става техен враг и те са враждебни към такива хора. Това не наподобява ли природата на враждебността на Сатана към Йов? (Да.) Това е същата природа, същият нрав и същност като на Сатана. Природата на антихристите произлиза от Сатана и те принадлежат към същата категория като Сатана. Следователно антихристите са в съюз със Сатана. Пресилено ли е това твърдение? Ни най-малко. То е напълно вярно. Защо? Защото антихристите не обичат положителните неща. Те обичат да се занимават с измама, харесват лъжите, илюзорните прояви и преструвките. Ако някой разобличи истинската им същност, могат ли да се покорят и да приемат това с радост? Не само че не могат да го приемат, но и биха отвърнали с порой от ругатни. Хората, които казват истината или разобличават истинската им същност, биха ги вбесили и биха ги накарали да изпаднат в ярост. Например може да има антихрист, който е много умел в преструвките. Всеки го възприема като добър човек: любящ, способен да съчувства на хората, способен да разбира трудностите на другите и често готов да подкрепя и помага на онези, които са слаби и негативни. Когато другите имат някакви трудности, той е способен да прояви внимание и да ги оправдае. В сърцата на хората този антихрист е по-велик от Бог. Що се отнася до този човек, който се преструва на добродетелен, ако разобличиш преструвката и позьорството му, ако му кажеш истината, може ли той да я приеме? Не само че няма да я приеме, но и ще започне да засилва своята преструвка и позьорство. Кажи Ми, ако беше разобличил позьорството на фарисеите, когато разнасяха своите свещени книги по уличните ъгли, за да се молят и да ги четат, за да ги чуят другите, и им беше казал, че го правят за показ, щяха ли да признаят, че си прав? Щяха ли да го приемат с радост? Щяха ли да премислят думите ти? Биха ли могли да признаят, че това, което правят, е позьорство и измама? Биха ли могли да размишляват, да се покаят и никога повече да не действат по този начин? Категорично не. Ако продължиш с думите: „Твоите действия подвеждат хората и ти ще отидеш в ада и ще бъдеш наказан“, нямаше ли това да означава, че им казваш истината? (Да.) Това означава да им казваш истината. Щяха ли да я приемат? Не, те веднага биха се вбесили и казали: „Какво? Казваш, че ще отида в ада и ще бъда наказан? Колко нелепо! Аз вярвам в бог, а не в теб! Твоите думи не означават нищо!“. Така ли приключва всичко? Какво биха направили след това? Биха продължили с думите: „Пътувал съм надлъж и нашир, проповядвал съм евангелието на толкова много хора, дал съм толкова много плод, носил съм толкова много кръстове и съм страдал толкова много в затвора — ти, хлапе такова, още си бил в утробата на майка си, когато аз съм започнал да вярвам в господ!“. Природата им е разобличена, нали? Нали проповядват търпение и толерантност — защо тогава не могат да търпят този дребен въпрос? Защо не могат да го търпят? Защото си казал истината, разкрил си истинската им същност и те нямат крайна цел. Могат ли все още да търпят това? Ако те не са антихристи, ако са на пътя на антихристите, но могат да приемат истината и също така проявяват позьорство, какво ще направят, ако разобличиш тяхното позьорство? Може да не се самоанализират веднага, а да се каже, че го правят, може да звучи нереалистично и празно. Въпреки това първата реакция на повечето нормални хора, когато чуят това, е преживяване за пробождаща болка в сърцето. Какво означава тази пробождаща болка? Означава, че са засегнати от това, което чуват. Не са очаквали някой да се осмели да действа толкова дръзко, да каже истината и да ги заклейми по този начин пред тях — тези думи са нещо, което никога не са очаквали и никога не са чували преди. Освен това те имат чувство за срам и искат да запазят доброто си име. Докато обмислят думите ти, че да стоиш на ъгъла, да се молиш и да четеш свещените книги е нещо, което подвежда хората, след самоизследване те откриват, че наистина са правили това, за да покажат на хората колко са отдадени, колко много обичат Господ и колко много могат да страдат, че това е позьорство и че казаното от теб е вярно. Откриват, че ако продължат да действат по този начин, няма да могат да се покажат пред другите хора. Имат чувство за срам и с това чувство за срам може да успеят донякъде да се въздържат и да спрат своите злодеяния или действия, които са безсрамни и които биха опетнили името им. Какво означава, когато вече не продължават да действат по този начин? Това предполага намек за покаяние. Не е сигурно, че определено ще се покаят, но поне има някаква възможност за покаяние, което е много по-добре от антихристите и фарисеите. Какво го прави по-добро? Тъй като имат съвест и чувство за срам, разобличаващите думи на другите хора ги пробождат в сърцата. Въпреки че може да се чувстват засрамени и че достойнството им е наранено, те могат поне да признаят, че тези думи са правилни. Дори и да не могат да запазят името си, дълбоко в себе си вече са признали и са се покорили на тези думи, вече са ги приели. По какво се различават антихристите? Защо казваме, че антихристите са нечестиви? Нечестивостта на антихристите се състои във факта, че когато чуят нещо, което е правилно, те не само не са способни да го приемат, а напротив, мразят го. Освен това прибягват до свои собствени начини, като търсят извинения, причини и различни обективни фактори, за да се защитят и оправдаят. Каква цел се стремят да постигнат? Те се стремят да превърнат негативните неща в положителни, а положителните — в негативни, искат да обърнат ситуацията. Нима това не е нечестиво? Мислят си: „Без значение колко си прав или доколко думите ти са в съответствие с истината, можеш ли да устоиш на моя сладкодумен език? Въпреки че всички думи, които говоря, очевидно са лъжливи, измамни и подвеждащи, аз все пак ще отричам и заклеймявам казаното от теб“. Нима това не е нечестиво? Наистина е нечестиво. Мислиш ли, че антихристите, когато видят добри хора, не ги смятат за честни в сърцата си? Смятат ги за честни хора и за хора, които се стремят към истината, но каква е тяхната дефиниция за честност и стремеж към истината? Мислят, че честните хора са глупави. Изпитват отвращение, ненавист и враждебност към стремежа към истината. Смятат, че той е фалшив, че никой не би могъл да е толкова глупав, че да се отрече от всичко в стремежа си към истината, да казва всичко на всеки и да поверява всичко на Бог. Никой не е толкова глупав. Те смятат, че всички тези действия са фалшиви и не вярват в нито едно от тях. Вярват ли антихристите, че Бог е всемогъщ и праведен? (Не вярват.) Затова в ума си поставят всички тези неща под въпрос. Какъв е подтекстът тук? Как да тълкуваме тази камара въпросителни? Те не просто се съмняват или поставят всичко под въпрос. В крайна сметка също така го отричат и се стремят да обърнат ситуацията. Какво имам предвид под обръщане на ситуацията? Те си мислят: „Каква е ползата да си толкова справедлив? Една лъжа, повторена хиляда пъти, става истина. Ако никой не казва истината, тогава тя не е истина и от нея няма полза — тя е просто лъжа!“. Нима това не е изкривяване на правилното и грешното? Това е нечестивостта на Сатана — изопачаване на фактите и изкривяване на правилното и грешното — това е, което те харесват. Антихристите са умели в преструвките и измамата. Разбира се това, в което са умели, им е присъщо до мозъка на костите, а това, което им е присъщо до мозъка на костите, е именно това, което е в тяхната природа същност. Нещо повече — то е това, за което те жадуват и което обичат, и също така е правилото за това как оцеляват в света. Те вярват в поговорки като: „Добрите умират млади, а злите живеят до дълбока старост“, „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Съдбата на човека е в собствените му ръце“, „Човекът ще победи природата“ и т.н. Някое от тези твърдения съответства ли на човешката природа или естествените закони, които нормалните хора могат да възприемат? Нито едно. Тогава как могат антихристите толкова да държат на тези дяволски поговорки на Сатана и дори да ги смятат за свои девизи? Може само да се каже, че това се дължи на твърде нечестивата им природа.

Имаше един църковен водач, с когото имах досег няколко пъти в течение на около година. Имахме няколко възможности да се срещнем, но разговорите ни бяха ограничени, защото той не беше словоохотлив. Какво означава това — „не беше словоохотлив“? Означава, че не казваше много, дори и да го попиташ нещо. А такъв ли беше и в отношенията си с другите в църквата? Имаше две възможни ситуации. С онези, които му бяха единомишленици, той имаше много какво да каже. Обаче с онези, които не му бяха единомишленици, той ставаше предпазлив и не говореше толкова свободно. По-късно обобщих, че по време на досега Ми с него той изрече общо пет „класически“ фрази. Не беше словоохотлив, а когато кажеше нещо, то се превръщаше в „класическа“ фраза. Що за човек е това? Можем ли да го наречем „важна клечка“? Нали е съвсем нормално църковните водачи или работници да общуват с Мен и да обсъждат въпроси? Този човек обаче беше уникален. Той изрече само пет фрази, пет невероятно „класически“ фрази. Чуйте какво прави тези фрази толкова „класически“. Всяка негова фраза си има собствен контекст и е свързана с малка история. Нека започнем с това откъде се взе първата му фраза.

В църквата, водена от този водач, имаше един зъл човек, който беше извършил няколко злодеяния и беше смутил църковното дело. Всички виждаха, че е зъл човек, и затова започнаха да разговарят за него и да го обсъждат. Ако трябваше да бъде отлъчен и изпратен да си върви, в църквата трябваше да се направи съобщение за него, така че всички да знаят какви лоши неща е направил и защо е бил окачествен като зъл човек и изпратен да си върви. Когато разобличиха някои от лошите неща, които този зъл човек беше извършил, този водач, който обикновено не говореше много, се обади и каза: „Той имаше добри намерения“. Как гледаше на това, че онзи зъл човек вършеше тези лоши неща и смущаваше църковното дело? „Човекът имаше добри намерения“. Той смяташе, че лошите неща, които един лош човек върши, са съгласно истината, стига този човек да има добри намерения. За него, независимо от природата на действията на такива хора, независимо дали добри или лоши, или независимо от последствията от действията им, стига да са имали добри намерения, дори причинените от тях прекъсвания и смущения са съгласно истината. „Той имаше добри намерения“. Това беше първата фраза, която този водач каза. Чували ли сте някога подобни приказки? Един зъл човек очевидно върши зло, а въпреки това някой казва, че този човек е таил добри намерения, докато е вършил тези лоши неща. Дали всеки има проницателност за тази фраза? Вярвам, че някои хора може да бъдат подведени от нея, защото повечето хора смятат, че стига някой да има добри намерения, с него не трябва да се постъпва по този начин и че ако някой направи нещо лошо с добри намерения, той не върши зло умишлено. След като някои хора бяха подстрекавани и подвеждани по този начин от този водач, беше възможно те да преминат на негова страна и да започнат да симпатизират на злия човек. Без този водач да ги подвежда, повечето хора биха разбрали този въпрос правилно и биха си помислили, че злият човек трябва да бъде отлъчен и изпратен да си върви за това, че върши зло. След като бяха подстрекавани и подведени от този водач обаче, някои хора си помислиха: „Той имаше добри намерения, това има смисъл. Понякога и ние сме така. Значи, ако направим нещо лошо с добри намерения, и нас ли ще ни премахнат и изпратят да си вървим?“. В резултат на това те преминаха на страната на този водач. Защо? Мислеха за собственото си бъдеще. Нима не беше лесно хората да приемат фразата, която този водач изрече? Какви бяха последствията от приемането ѝ? Те развиха съмнения към Бог, към Неговия праведен нрав и към принципите Му за вършене на нещата. Развиха съмнения към принципите, които Божият дом има за вършене на нещата, поставиха ги под въпрос и след това ги заклеймиха. Таяха тези съмнения в сърцата си. В действителност този зъл човек не беше изпратен да си върви, защото е извършил едно лошо нещо. В Божия дом никой не бива изпращан да си върви просто защото е допуснал случайна грешка, без значение дали върши ръчен труд, специален дълг или дълг, свързан с технически умения. Всички хора преминават през съвместно окачествяване на постоянното им поведение от църковните водачи и от братята и сестрите, и след това с тях се постъпва по съответния начин. Например, ако някой винаги е мързелив, когато трябва да работи, и си намира извинения, за да избегне работата, уместно ли е да бъде изпратен да си върви въз основа на това поведение? (Да, уместно е.) Точно така, уместно е. Например, ако ти е възложено да чистиш, а ти често ядеш слънчогледови семки, пиеш чай, четеш вестник и небрежно хвърляш наоколо люспите от семките, не пренебрегваш ли отговорностите си? Не само че не чистиш, но и създаваш бъркотия, което означава, че пренебрегваш отговорностите си. Ако си некомпетентен в работата си, е напълно съгласно принципите да те изпратят да си вървиш и не бива да спориш за това. Този църковен водач обаче твърдеше, че човекът имал добри намерения, което подведе хората. След като водачът така подстрекаваше и подвеждаше хората, някои от тях го последваха и постигнаха консенсус. Къде обаче поставиха те Бог и истините принципи, когато постъпиха така? Те станаха като семейство и говореха за „нашата църква“ и „нашия Божи дом“. Как се определят „църква“ и „Божи дом“? Може ли да има Божи дом там, където няма Бог? (Не.) Ако на едно място няма Бог, може ли там да съществува или да бъде установена църква? (Не, не може.) Така че какво означаваше, когато казваха „нашата“? Означаваше, че са се отделили от Бог. Църквата стана църква на този объркан водач, той стана господар на църквата, докато онези така наречени братя и сестри и объркани хора сформираха шайка с него и се държаха като роднини с него. Те се отдалечиха от Бог и така Бог зае роля извън „Божия дом“. Това бяха последствията, които настъпиха, когато този водач изрече онази първа фраза при тези обстоятелства. Всички особено го одобряваха, като си мислеха: „Нашият църковен водач е справедлив, проявява внимание към нас, прощава слабостите ни и дори се застъпва за нас. Когато правим грешки, Бог винаги ни разобличава и кастри. Нашият водач обаче винаги ни защитава, точно както квачка пази пиленцата си. Когато той е тук, няма да понесем никакви неправди“. Всички му бяха благодарни. Това бяха последствията от първата фраза, изречена от този водач.

Да продължим с втората фраза, изречена от този водач. В църквата имаше някаква работа, свързана с външни дела, която повечето хора не можеха да вършат или бяха твърде заети с дълга си, за да се погрижат за нея. Имаше някои вярващи само по име, които бяха вещи в справянето с външни въпроси, така че Божият дом отдели малко пари, за да накара някой такъв да се погрижи за тези задачи, а понякога Божият дом харчеше малко повече, за да може той да свърши доста задачи от негово име. Кажете Ми, нарушаваше ли принципите това, че Божият дом похарчи допълнителни 200 юана, за да се справи с подобни въпроси? Това беше единственият начин да се справи с тези въпроси и той даде добри резултати, затова се постъпи така. Това, че се дадоха допълнителни 200 юана на този човек, улесни Божия дом да се справи с тези въпроси и много проблеми бяха разрешени. Струваше ли си да се похарчат тези допълнителни 200 юана? (Струваше си.) Категорично си струваше. Беше уместно да се постъпи по този начин. Ако Божият дом беше дал тези 200 юана на някого, който не може да се справи с тези задачи, това просто щеше да е загуба. Да даде тези 200 юана на него означаваше, че тези задачи можеха да се свършат добре — така че съгласно принципите ли беше Божият дом да постъпи по този начин? (Беше съгласно принципите.) А съгласно принципите ли беше да не се обсъжда това с братята и сестрите, нито да им се съобщава? (Беше съгласно принципите.) Има ли Горното правото да постъпва по този начин? (Да.) Да, това е сигурно. Този църковен водач обаче каза: „Братята и сестрите казаха, че на този човек са му дадени още 200 юана… Аз просто повдигам този въпрос от името на братята и сестрите. Те не разбират този принцип и ние искаме да потърсим как да разговаряме за този аспект на истината“. Той говореше само с половинчати изречения. Това беше втората му фраза. Очевидно тази фраза беше въпрос, който означаваше: „Казваш, че всичко, което правиш, е съгласно принципите, но това нещо не е съгласно тях и някои братя и сестри имат мнения и представи за него, така че трябва да ти потърси сметка за това от тяхно име. Как ще обясниш този въпрос? Дай ми обяснение“. Това е въпрос, нали? Хайде сега давайте и анализирайте колко послания се съдържат в него — каква е вашата гледна точка, когато чуете подобно нещо? Как гледате на този човек въз основа на този въпрос? (Боже, в тази негова фраза имаше обвинителен тон. Той поставяше Бог под въпрос. Всъщност той имаше свои собствени представи по този въпрос. Не изрази собствените си истински мисли, а вместо това каза, че братята и сестрите са тези, които не могат да приемат решението на Горното, че те имат мнения за него. Когато братята и сестрите имаха представи, той като църковен водач е трябвало да разговаря с тях за истината, за да разреши този проблем, но не само че не го разреши, а и стигна до това да търси сметка на Бог с тези представи. В него има измамен и нечестив нрав.) Бяха споменати две точки: едната е, че той поставяше Горното под въпрос, а другата е фактът, че той вече имаше представи в себе си, но каза: „Братята и сестрите не разбират принципите и искат да се допитват до тях“. Има ли проблем с тази фраза? Толкова ли бяха важни за него братята и сестрите? След като смяташе навлизането на братята и сестрите в живота за толкова важно, когато те развиха толкова силни представи, защо не ги преобърна? Не пренебрегваше ли отговорността си? Той пренебрегваше отговорността си. Не разреши проблема и дори безсрамно донесе представите на братята и сестрите със себе си, за да търси сметка на Горното. Така че каква полза имаше от него? Какво го правеше способен да търси сметка? Нима и той нямаше представи? Нима и той нямаше мисли за решението на Горното? Нима и той не смяташе, че този въпрос е разрешен неуместно? Тези 200 юана не бяха похарчени за него, така че той се почувства все едно е изпуснал нещо, нали? Той си помисли: „Аз трябваше да получа тези допълнителни 200 юана, ние ги заслужаваме. Онзи тип е неверник, той не трябва да ги получава. Ние наистина вярваме в бог и сме народът на божия дом, а той не е“. Нима нямаше това предвид? (Да.) Точно това имаше предвид. И не го каза директно — изпелтечи го. След като чухте това, разбирате ли го или не? Каква е вашата гледна точка по този въпрос с харченето на пари? Повечето хора могат да разберат този дребен въпрос. Като се има предвид огромното дело на Божия дом, наистина ли трябваше този водач да се вглежда в това, че са похарчени допълнителни 200 юана? Освен това те не излязоха от джоба му, така че защо се чувстваше толкова разстроен? Не изпита ли просто завист, като видя, че другите са добри хора? Нямаше ли това предвид? Можете ли да разберете това, което току-що ви обясних? Има ли някой от вас, който не е съгласен и казва: „Не! Да се похарчат допълнителни 200 юана без наше знание — ужасно е, че нямаме право да знаем за това. Нима това не е разхищаване на приношенията на Божия дом?“. Каква е концепцията на Божия дом? Каква е концепцията за приношенията? Нека ти кажа, приношенията не принадлежат на всички, не принадлежат на братята и сестрите. Ако имаше само братя и сестри, а нямаше Бог, това нямаше да се нарича Божи дом. Когато Бог се явява и върши делото Си, когато призовава хората пред Себе Си и установява църквата — това е Божият дом. Когато братята и сестрите предлагат десятък, той не се предлага на Божия дом, нито на църквата, и със сигурност не се предлага на някое отделно лице. Бог е този, на Когото предлагат този десятък. Казано просто, тези пари се дават на Бог. Те са Негова частна собственост. Какво предполага Неговата частна собственост? Че Бог може да ги разпределя, както Му е угодно, и че водачът нямаше право да се занимава с това. Да задава въпроси и да иска да търси истината заради този въпрос, нека ти кажа, беше малко прекалено и ненужно. Това беше проява на лицемерие и преструвка от негова страна! Имаше толкова много значими въпроси, по които този водач не беше търсил истината, но той избра да я търси по този въпрос. Защо не се справи с онзи зъл човек? Защо не търсеше с думите: „Този човек е имал някои проявления на злодеяния. Противен е на всички братя и сестри. Не трябва ли да се справя с това?“. Водачът не попита за това, беше напълно сляп за този зъл човек. Не е ли това проблем? Коя беше първата фраза, изречена от този водач? (Той имаше добри намерения.) „Той имаше добри намерения“. Вижте колко „благосклонен“ беше този човек. Какъв лицемер само! Той беше нечестив, но думите му бяха пълни с благосклонност и морал. От устата му капеше мед, а в сърцето му имаше отрова, и той не постъпваше като човек. Коя беше втората му фраза? „Божият дом даде допълнителни 200 юана на някого, за да изпълни една задача. Искам да потърся от името на братята и сестрите как трябва да разберем и да схванем принципа по този въпрос“. Казах това като цялостно изказване. Разбира се, той не го каза така. Той говореше колебливо, което затрудняваше разбирането на това, което имаше предвид. Просто такъв беше начинът му на говорене. Това беше втората фраза, изречена от този водач.

Сега чуйте третата фраза, изречена от този водач. Всички работеха заедно, копаеха. На всеки беше възложено да напълни една кошница с пръст. Имаше един човек, който работеше бързо и свърши пръв, след което седна да пийне малко вода и да си почине, като изчакваше всички останали. Тогава нещо се обърка. Какво се обърка? Възникна третият проблем. Този водач отново дойде да попита Горното, като каза: „Тук имаме човек, който работи бързо и се движи пъргаво, но има един проблем с него. След като свърши работата, той просто сяда и не помага на никого, така че всички започват да си съставят мнения за него“. Братът Горе попита: „Обикновено мързелив ли е, когато работи?“. Този водач отговори: „Не, не е. Просто работи бързо и след като свърши, просто седи и чака, без да помага на никого, така че братята и сестрите имат мнения за него, казват, че му липсва съпричастност“. Когато братята и сестрите споменаха това, то разстрои този водач. Той си помисли: „О, божичко, вижте колко жесток е този човек! Моите братя и сестри са уморени от работа, работят бавно и никой не им помага“. Цялата група се почувства разстроена, така че и той се почувства разстроен. Колко „съпричастно“ от негова страна! Той донесе това „бреме“ със себе си, за да докладва на Горното. Първото нещо, което попита, беше: „Може ли някой такъв да бъде наказан?“. Кажете Ми, смятате ли, че някой такъв може да бъде наказан? (Не.) Каква е тогава реакцията ви, след като чухте това? Имате ли смесени чувства по въпроса? Чувствате ли се разстроени? (Да.) Божият дом винаги е разговарял за това, че хората трябва да разбират истината и да се отнасят справедливо към другите, но той не можа да направи дори това малко нещо. Той смяташе, че би било справедливо да се накаже този човек. Не е ли това нечестиво? (Да, така е.) Той си помисли: „Моите братя и сестри страдат и ми докладваха, че на този човек му липсва съпричастност. Как мога като водач да спечеля тези хора, да ги успокоя, да ги защитя, да ги предпазя от неправди или от това да се чувстват обидени?“. Първата му реакция беше да накаже този човек, като си мислеше, че наказанието ще потуши гнева на всички и всичко ще бъде справедливо и равноправно. Не искаше ли да направи това? (Да.) Той си помисли: „Всички ядем една и съща храна, живеем на едно и също място и всички сме третирани по един и същи начин. Какво право имаш да работиш толкова бързо? Щом работиш бързо, защо не помагаш на другите?“. Кажете Ми, как се чувстват хората, след като чуят това? „Да работиш бързо е грях. Изглежда, че никога не трябва да работим бързо — това няма да ни помогне с нищо в ръцете на този водач. Няма полза от това да работиш бързо, нито да си инициативен. Оправдано е да си бавен!“. Горното попита водача: „Ами тези, които работят бавно? Възнаграждаваш ли ги?“. Водачът беше стъписан, но не беше объркан. Той каза: „Не, не мога да ги възнаградя. Обаче онзи тип, който работи бързо, трябва да бъде наказан. Всички братя и сестри казват, че трябва да бъде наказан“. Това беше фразата, която изрече той. Кажете Ми, тази фраза наистина ли представлява братята и сестрите, или представлява самия водач? (Представлява самия водач.) Нека оставим настрана братята и сестрите — сред тях има всякакви объркани хора: такива, които не обичат истината, такива, които говорят по изкривен начин, такива, които са егоисти и преследват лични интереси, такива, които подклаждат спорове, такива, които говорят без принципи и такива, които действат без морални граници. Какъв тип човек не може да се намери сред тях? И така, каква беше отговорността му като църковен водач? Негова отговорност ли беше да говори от името на по-влиятелните братя и сестри, да защитава тези нечестиви тенденции и зли практики? (Не.) Тогава каква беше неговата отговорност? Когато откриеше проблеми на изопачаване и отклонение сред братята и сестрите, негова отговорност беше да разреши тези проблеми, като използва истината, така че тези хора да могат да разберат къде са проблемите и какви са проблемите с техните състояния, като ги накара да опознаят себе си и да разберат истината, и ги доведе пред Бог. Не е ли това отговорността на църковния водач? (Това е.) Изпълни ли я той? Не само че не я изпълни, ами дори подхранваше тези нечестиви тенденции и зли практики, като защитаваше, подклаждаше и одобряваше тяхното размножаване и разпространение в църквата. Не е ли това нечестиво? (Нечестиво е.) Кажете Ми, след като Горното кастри и разобличи човек с подобен нечестив нрав, ще бъде ли той непокорен в сърцето си? (Да.) Със сигурност ще бъде непокорен. Ще се отнася ли справедливо към хората според принципите, дадени му от Горното? Категорично не. От думите, които той изрече, можеш да видиш, че беше напълно коварен. По-късно Си помислих: „Ако тези, които работят бързо, са наказвани, кой ще се осмели да работи бързо? Всички ще станат бавни като костенурки, неспособни да се изкатерят по речния бряг дори след като се мотаят три дни“. Нима няма да стане така? Освен неспособността му да се отнася справедливо към хората, най-пагубният и сериозен аспект на този водач — този, който можеше най-много да подведе хората — беше, че независимо какви лоши неща вършеха братята и сестрите или какви погрешни и абсурдни гледни точки разпространяваха, той не само че не ги различаваше и коригираше, ами им угаждаше, закриляше ги и дори се опитваше да им се хареса. Не беше ли той опасна личност? (Такава беше.) Той беше изключително опасен! Това беше третата фраза, изречена от този водач.

Да продължим с четвъртата фраза. Често посещавах църквата, за която отговаряше този водач, и там гледаха няколко пилета. При всяко Мое посещение той колеше по едно пиле. Един път пилето се задушаваше в бистър бульон, друг път — в червен соев сос, а на следващия ден се опушваше. Помислих си, че ако продължа да ходя там всеки ден, това ято пилета като нищо ще изчезне до няколко дни. Защо беше това? Когато се сготвеше пиле, понякога хапвах някое парче, а понякога не Ми се ядеше, но тези хора го ядяха независимо от това и всеки път се изяждаше цяло пиле. По-късно се замислих: ако всеки път, когато отивам, се изяжда по цяло пиле, без значение колко пилета имаха, те нямаше да издържат дълго, ако ги ядяха така. Затова казах на водача, че повече не може да коли пилета. Не беше ли това правилното нещо, което трябваше да се направи? (Да, така е било.) Да, ама това наистина го постави в затруднение. Той зададе следния въпрос: „Ако не можем да колим пилетата, тогава…“. Нямаш представа какво попита след това. Какво измънка най-накрая? „Тогава какво искаш да ядеш?“. Аз казах: „Няма ли нищо друго за ядене освен пилета? Градината не е ли пълна със зеленчуци? Нямам против да хапна от тях“. Той имаше предвид, че ако не им е позволено да колят пилета, все пак ще трябва да ям някакво месо. „Внимателен“ беше, нали? Казах: „Какво месо! Ако имате зеленчуци, тогава няма да ям месо. Ако не ти казвам да колиш пилетата, тогава не ги коли!“. Това би трябвало да е лесно за разбиране, нали? (Да.) В неговия случай обаче се превърна в дилема. Невъзможността да заколи някое пиле го накара да се чувства наистина неудобно. Започна да се държи много странно, като обсебен. Тъй като този път не можа да хапне пиле, при следващото ми посещение зададе друг въпрос, което ни води до петата фраза. Чуйте как въпросите му ставаха все по-смешни. Какъв беше въпросът? Той каза: „Тъй като не можем да колим пилетата, а гледаме и зайци — би ли ял вместо това заек?“. Това наистина Ме ядоса. Казах: „Зайчетата, които гледаме, са толкова сладки с яркочервените си очички и чисто бяла козина. Играят си чудесно. Защо винаги мислиш за ядене на месо? Не можеш ли без месо?“. Не разбирах. Кухнята им никога не изпитваше недостиг на месо. Имаше безкрайни пилешки бутчета и свински котлети. Не беше като да нямаше месо за ядене, така че защо продължаваше да пита за колене на зайци и ядене на месото им? Просто му отвърнах рязко с тези думи: „Не ти е позволено да ги убиваш! За какво е цялото това убиване?“. Когато Ме видя да отговарям така, той се уплаши да не бъде кастрен и не посмя да задава повече въпроси. Какви ястия приготвяше след това? През сезона на юни и юли в градината имаше всякакви неща — зеленолистните и плодоносните зеленчуци бяха в изобилие. Един ден този водач приготви маса, пълна с ястия. Какво приготви? Леко запържени кълнове от боб мунг, супа от соеви кълнове, задушено тофу с риба, запържен зелен грах с яйца, запържени дървесни гъби — на масата нямаше нито един зеленолистен зеленчук. Хвърлих поглед на всички тези сухи ястия. Сезонът изискваше нещо свежо, но храните, които той приготви, бяха напълно извън сезона. Помислих си, не е ли този човек нечестив? В градината имаше всякакви зеленчуци — защо не направи малко листни зеленчуци? Накрая казах, че трябва бързо да бъде отпратен. С човек като него, който отговаря за готвенето, хората никога нямаше да ядат сезонни храни. Вместо това винаги щяха да ядат храни, които са извън сезона. Нормално ли е това? Определено не е нормално!

Чрез въпросите, зададени от този водач, и начина му на готвене, Аз забелязах, че първо — характерът му беше лош, второ — имаше нечестив и коварен нрав и трето — не се стремеше към истината. Имаше обаче едно неочаквано нещо — дори може да се нарече странно. В миналото всеки път, когато в тази църква имаше избори, той получаваше най-много гласове и дори при преизбиране пак той получаваше най-много гласове. Какво се случваше, за да може такъв човек многократно да получава най-голям брой гласове? Нямаше ли причини за това и от двете страни? (Да.) Имаше причини и от двете страни. Какви бяха основните причини? От една страна, повечето братя и сестри не се стремяха към истината и не я разбираха, и им липсваше проницателност за хората. От друга страна, този църковен водач беше изключително способен да подвежда хората. Вие не знаете кой беше този човек, не сте виждали какво е правил и не знаете какъв човек беше, когато остане насаме. Но само въз основа на нещата, за които говорих, заедно с петте фрази, които той изрече, какъв човек бихте казали, че е той? Подходящ ли беше да е църковен водач? (Не.) Тогава защо тези братя и сестри продължаваха да го избират? Защото имаше стратегии и подвеждаше тези хора. Той далеч не беше толкова простодушен и практичен, колкото изглеждаше на повърхността. Определено имаше стратегии. По-късно казах, че в тази църква няма подходящи хора, които да действат като водач, и че трябва да се изпрати някой друг да служи на тази позиция. Обаче някои хора не разбраха. Смятаха, че този водач не е избран от братята и сестрите. Как трябва да се определят „братя и сестри“? Братята и сестрите представляват ли истината? Така ли се определят? (Не.) Когато братята и сестрите колективно създадат дадено искане, правило или мнение и аргумент, тези неща дали са непременно съгласно истината? Трябва ли Бог да разгледа техните въпроси и да се погрижи първо за тях? Може ли Бог да направи това? (Не.) Тогава как трябва да се отнасяме към тях? Как трябва да се определят тези братя и сестри? Повечето от тях са готови да изпълняват дълга си, да полагат труд и да работят, но не се стремят към истината. Липсва им способността и заложбите да възприемат истината, глупави са, безчувствени са и схващат бавно, не могат да разпознават хората или да прозрат нещата, егоисти са и преследват личните си интереси. Въпреки че притежават някои добри намерения и са готови да се отрекат от нещата, да отдават всичко и да се трудят за Бог, какво е слабото им място? Не разбират истината, нито я приемат. Придържат се към принципа: „Който ме храни, ми е майка, който ми дава пари, ми е баща“. Който е добър с тях или им е изгоден, който говори от тяхно име и ги защитава, това е човекът, когото избират. Ако на такива хора им беше позволено да избират собствения си водач, биха ли могли да изберат добър водач? Не биха могли. Биха ли могли да постигнат някакъв напредък в навлизането си в живота? Ако Горното им позволяваше да бъдат толкова своеволни и да продължават небрежно да действат толкова безразсъдно, нямаше ли това да бъде безотговорно? (Да.) Те бяха объркани, но Горното не е, и избраният от тези хора водач беше премахнат и заменен с друг. Въпреки че тези хора не желаеха да приемат новия водач, стига този човек да можеше да върши някаква реална работа, той беше много по-добър от онзи лъжеводач, който подвеждаше хората. Въпреки че тези братя и сестри не разбираха подредбата на Горното, ще дойде ден, когато ще схванат някои истини и ще имат известно разбиране за нещата, и тогава ще знаят кой е бил добър и кой е бил лош. Като действаше по този начин, Горното напълно поемаше отговорност за тях. Уместно ли беше да се направи това? (Уместно беше.) Въпреки че не разбираха, не можеше да им се позволи просто да правят това, което им е угодно, като избират когото си поискат. Искат ли да се бунтуват? Ако искат да вършат зло, да станат съучастници на Сатана, ще бъдат напълно унищожени. Така че Горното взе решението вместо тях и избра друг водач. Те обаче не приеха това. Настояваха, че избраният от тях човек е подходящ. Не е ли това нечестиво? Защо винаги смятаха, че той е добър? Какво толкова добро имаше в него? Защо бяха толкова решени да го запазят? При тях имаше проблем: те бяха подведени от този лъжеводач и той им беше навредил, без да го осъзнават. Наистина бяха куп глупаци. Приключих с говоренето по този въпрос. Хора като този лъжеводач се разглеждат като типичен случай за разнищване и анализ в рамките на тази тема — да се направи това е правилно. В края на краищата, нечестивостта в техния нрав е сама по себе си типична.

Когато става въпрос за нашето общение относно нечестивостта при седмото проявление на антихристите, като интегрирахме тези конкретни примери, анализирахме ги и ги сравнихме, тази тема стана ли ви по-ясна? Дали този човек, за когото току-що говорих, ще може в бъдеще да се стреми към истината е неизвестно, трудно е да се каже и засега ще се въздържим от всякакви заключения. Едно нещо обаче е сигурно: неговият нрав, същност и природа бяха нечестиви. И така, какво обичаше той? Обичаше ли справедливостта и праведността? Обичаше ли различните истини, изречени от Бог? Обичаше ли това да е честен човек, да се отнася справедливо с другите, да действа с принципи и да търси истината? Обичаше ли тези неща? Не обичаше никое от тях — това е сто процента сигурно. Чрез тези няколко фрази, които той изрече, и тези няколко въпроса, които зададе, се разобличиха нещата, които обичаше дълбоко в сърцето си и до мозъка на костите си. Сред тях нямаше нито едно нещо, което да е съобразено с положителните неща. Кои бяха хората, които той харесваше и които беше готов да защитава? Защитаваше онези, които вършеха зло, които смущаваха делото на църквата, на които напълно им липсваше преданост и които извършваха много злодеяния при изпълнението на дълга си. Той не гледаше на такива хора с гняв или ненавист — дори се застъпваше за тях и ги защитаваше. Какво показва това? Че бяха от един и същи вид: споделяха общи интереси и обща същност. Естествено бяха в съгласие един с друг и бяха от един дол дренки. Когато някои братя и сестри продължаваха да таят представи и погрешни разбирания за Божиите слова и действия, как се чувстваше този водач? Носеше ли бреме, когато ставаше въпрос за разрешаването на тези проблеми? (Не.) Не носеше това бреме. Не се занимаваше с тези проблеми, нито обръщаше внимание на тези въпроси — затваряше си очите за тях. Когато някой позореше името на Бог или прекъсваше и смущаваше делото на Божия дом, когато на някого му липсваше преданост и беше нехаен в изпълнението на своя дълг или вредеше на интересите на Божия дом и предизвикваше смущение и разрушение при изпълнението на дълга си, или даваше воля на негативността и разпространяваше представи, можеше ли той да различи някое от тези неща като проблем? Не можеше да ги различи като проблеми. Той си мислеше: „Нормално е тези проблеми да съществуват. Кой няма разкривания на поквара?“. Какво имаше предвид той? Имаше предвид, че тези хора трябва да действат по този начин, тъй като тогава той нямаше да изглежда толкова лош — можеше да се „скрие“ и да бъде „защитен“. Не е ли това нечестиво? Тези хора непрекъснато причиняваха прекъсвания и смущения, а той не се справяше с тях. Въз основа на това, кажете Ми, имаше ли той чувство за справедливост? Обичаше ли истината? За какво място смяташе Божия дом? Не искаше Божият дом да бъде изпълнен с честни хора, с хора, които са предани на Бог, с хора, които следват Божия път и си знаят мястото, докато изпълняват своя дълг. Не искаше всички да се разкриват и да разговарят за Божиите слова, да се покоряват на Бог и да свидетелстват за Него. Не му харесваше всички в Божия дом да бъдат такива. Тогава какво му харесваше? Харесваше му всички да създават користни връзки, да бранят взаимно интересите си, да не вредят на никого другиго, нито да разобличават нечии срамни тайни. Харесваше му, когато всички взаимно се защитаваха и покриваха, потулваха от външни лица всякакви лоши неща, които другите са направили, и действаха като единен фронт. Това му харесваше. Когато някой изваждаше наяве злодеянията и истинските обстоятелства на друг и правеше тези неща публични, като говореше директно и позволяваше на всички да ги узнаят, той мразеше и ненавиждаше такива действия. Харесваше му злодеянията да остават скрити и обвити в тайна, лъжите да не бъдат разобличавани и с всеки човек, който се занимаваше с измама или вредеше на интересите на Божия дом, да не се отнасят според принципите. Какво стана с Божиите слова, управленските закони и работните разпоредби на Божия дом в църквата, която той надзираваше? Превърнаха се в празни думи и не можеха да бъдат приложени. Защо не можеха да бъдат приложени? Защото той ги блокираше — беше като стена, която им отряза пътя. Това е нечестивият нрав, който антихристите разкриват, като изопачават фактите, използват определени тактики и се занимават с определени схеми и хитрости, за да заблуждават и мамят другите така, че да постигнат собствените си цели.