Анализ на начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни

Последния път разговаряхме за седмото проявление на антихристите — те са нечестиви, коварни и измамни. За кой аспект разговаряхме основно? Говорихме за това как антихристите са нечестиви. Защо казваме, че са нечестиви? Какви специални видове нрав, проявления и характеристики в тяхната природа същност могат да ги окачествят като нечестиви, коварни и измамни? Кои са очевидните черти, които доказват, че тяхната нечестивост съществува и че отговаря на истинските им обстоятелства? Кои са основните характеристики на тяхната природа същност, които ни дават основание да кажем, че хора като тях са нечестиви? Моля да споделите мислите си. (Много антихристи разбират истината, но нагло вървят срещу нея. Упорито настояват да изберат да вървят по собствения си път, въпреки че ясно знаят кое е правилно. Нечестивостта на антихристите се проявява и в тяхната безпочвена враждебност към онези, които искрено се стремят към истината, и към положителните личности.) (Антихристите не искат да виждат другите да се справят добре. Когато Божият дом уреди да се предоставят предимства на братята и сестрите, антихристите искат само те самите да се възползват от тези предимства — не искат братята и сестрите да се възползват от тях, затова не вършат тази работа.) (Боже, в предишното Ти общение силно впечатление ми направи това как антихристите използват Бог и истината като инструменти, за да постигнат статус. Смятам, че това е особено нечестиво.) Повечето от вас помнят някои неща, тоест няколко от примерите, които дадох, когато разговарях за нечестивата същност на антихристите. Помните само примерите, но сте забравили съдържанието на Моето общение за нечестивата същност на антихристите и разнищването на тази същност. Тогава колко от истините, които засегнах, докато разговарях за нечестивата природа същност на антихристите и я разнищвах, сте в състояние да разберете? Тъй като не можете да си спомните тези неща, не показва ли това, че в онзи момент не сте разбрали нищо от тях? Ако Моето общение беше оставило силно впечатление у вас, нямаше ли да можете да си ги спомните до известна степен? Нещата, които изникват в паметта ви, не са ли тези, които разбирате? Нещата, които не можете да си спомните, не са ли тези, които намирате за много трудни за разбиране или които просто не можете да разберете? Когато чухте онези истини тогава, вие ги сметнахте за правилни и ги запомнихте като доктрини, и това ви костваше големи усилия. Въпреки това на следващата сутрин ги забравихте. Месец по-късно те са напълно изчезнали. Не става ли така? За да прозреш даден въпрос или същността на даден човек, трябва да разбираш истината. Ако все още се придържаш към гледните точки на невярващите и разглеждаш и обмисляш нещата въз основа на твърденията на невярващите, това доказва, че не разбираш истината. Ако не си придобил нищо от няколкото години, които си прекарал в слушане на проповеди и общения, а когато хората разговарят за истината с теб, не можеш да я разбереш, без значение как я обясняват, това показва липсата ти на способност да възприемаш истината. Това се нарича лоша заложба. Не е ли такъв случаят? (Да.) По отношение на нечестивостта на антихристите никой от вас не спомена най-важното твърдение. Защо не го споменахте? От една страна, защото е минало много време и сте го забравили. От друга страна, защото не сте осъзнали важността на това твърдение. Не знаехте, че това е ключово твърдение, което изкарва наяве и разобличава нечестивата същност на антихристите. Кое е това твърдение? Това, че нечестивостта на антихристите се проявява предимно в тяхната враждебност и ненавист към всички положителни неща и всичко, свързано с истината. Защо антихристите изпитват враждебност и ненавист към тези положителни неща? Дали тези положителни неща са им навредили? Не. Засягат ли интересите им? Понякога може би да, понякога изобщо не ги засягат. Тогава защо антихристите безпричинно изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат? (Това е тяхната природа.) Те имат такава природа, изпитват враждебност към всички положителни неща и истини и ги ненавиждат. Това потвърждава нечестивата природа на антихристите. Важно ли е това твърдение, или не е? Вие не помните толкова важно твърдение, а помните само неща, които не са съществени. Защо ви зададох тези въпроси? За да говорите и за да мога да видя до каква степен възприемате тези неща, колко можете да запомните в сърцата си и колко сте могли да разберете по онова време. Както се очакваше, помните само няколко незначителни неща. Отнасяте се към всичко, за което говорих, като към празни приказки. Не съм дошъл тук да водя празни разговори — дошъл съм, за да ви кажа как да различавате хората. Изразеното от Мен твърдение е най-висшата истина принцип за различаване на нечестивата природа на антихристите. Ако не можеш да приложиш това твърдение, тогава няма да можеш да различиш или да познаеш нечестивата природа на антихристите. Когато например даден човек е окачествен като антихрист, някои хора може да кажат: „Той е добър с нас, любящ е и ни помага. Защо такъв добър човек е окачествен като антихрист?“. Те не разбират, че макар антихристите да може да изглеждат на повърхността любящи към другите, те прекъсват и смущават Божието дело, и целенасочено се противопоставят на Бог. Тази тяхна коварна и хитра страна е нещо, което повечето хора не могат да видят. Изобщо не могат да я различат и поради това разбират погрешно Бог, развиват представи за Бог и дори Го заклеймяват и се оплакват от Него. Такива хора са просто негодници и не могат да получат Божието спасение. Това е така, защото виждат само повърхностните неща, като например как антихристите впримчват и примамват хората и им се подмазват, а не забелязват нечестивата същност на антихристите, нито виждат използваните от антихристите методи, за да се съпротивляват на Бог и да установяват независими царства. Защо не могат да видят тези неща? Защото не разбират истината и не могат да различават хората. Те винаги са подвеждани от външни явления и не могат да прозрат същността на проблема и последствията от него. Освен това винаги използват традиционните човешки представи за морал и светските порядки, за да преценяват хората и да отсъждат за тях. В резултат на това са подведени от антихристите, застават на страната на антихристите и между тях и Бог възникват конфликти и противоречия. Чия е вината за това? Как се е стигнало до тази грешка? Това е вследствие на факта, че те не разбират истината, не познават Божието дело и винаги гледат на хората и нещата въз основа на своите представи и фантазии.

II. Анализ на любовта на антихристите към негативните неща

Днес ще продължим да разговаряме за седмото проявление на антихристите: те са нечестиви, коварни и измамни. Акцентът на това проявление е върху тяхната нечестивост, тъй като нечестивостта обхваща както коварството, така и измамността. Нечестивостта е представителна за същността на антихристите, докато коварството и измамността стоят по-ниско. Последния път разговаряхме за нечестивата същност на антихристите и я разобличихме. Разговаряхме за някои общи понятия и за някакво сравнително определящо съдържание, като засегнахме някои слова за разобличаване на този аспект от същността на антихристите. Днес ще продължим нашето общение по тази тема. Неколцина вероятно ще попитат: „Има ли какво да се разговаря, що се отнася до тази тема?“. Има. Тук има някои подробности, за които все още трябва да се разговаря. Днес ще разговаряме на тази тема по различен начин и от различна гледна точка. Коя беше основната характеристика и основното проявление на нечестивата природа на антихристите, за които разговаряхме последния път? Хора като антихристите изпитват враждебност към всички положителни неща и истината и ги ненавиждат. Тяхната враждебност и ненавист към истината и положителните неща не изисква причина, нито се случва в резултат на нечие подстрекателство, и със сигурност не е резултат от това, че са обладани от зъл дух. Вместо това на тях им е присъщо просто да не харесват тези неща. Изпитват враждебност към тези неща и ги ненавиждат. В живота си изпитват отвращение до мозъка на костите си, когато се сблъскат с положителни неща. Ако свидетелстваш за Бог или разговаряш за истината с тях, те ще развият омраза към теб и дори може да възнамеряват да те нападнат. В последното ни общение разгледахме този аспект на антихристите, които изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат, така че този път няма да го обсъждаме отново. В сегашното общение ще изследваме друг аспект. Какъв е този друг аспект? Антихристите изпитват враждебност към положителните неща и ги ненавиждат, тогава какво харесват? Днес ще анализираме и разнищим нечестивата природа на антихристите от тази страна и от тази гледна точка. Необходимо ли е това? (Да.) Необходимо е. Бихте ли могли да го осъзнаете сами? (Не.) Това, че антихристите не харесват положителните неща и истината, е тяхната нечестива природа. Така че на тази основа обмислете внимателно какво харесват антихристите и какви неща обичат да правят, както и техния метод и средства да вършат нещата, и типа хора, които харесват — не е ли това по-добра гледна точка и страна, от която да се разгледа тяхната нечестива природа? Това осигурява по-конкретен и обективен поглед. Първо, антихристите не харесват положителните неща, което предполага, че са враждебни към тях и харесват негативните неща. Кои са някои примери за негативни неща? Лъжи и измама — не са ли това негативни неща? Да, лъжите и измамата са негативни неща. Тогава кое е противоположното на лъжите и измамата? (Честността.) Правилно, това е честността. Сатана харесва ли честността? (Не.) Той харесва измамата. Кое е първото нещо, което Бог изисква от хората? Бог казва: „Ако искаш да вярваш в Мен и да Ме следваш, какъв човек трябва да бъдеш преди всичко?“. (Честен човек.) И така, кое е първото нещо, на което Сатана учи хората? Да лъжат. Кое е първото доказателство за нечестивата природа на антихристите? (Измамата.) Да, антихристите харесват измамата, харесват лъжите, а ненавиждат и мразят честността. Въпреки че честността е положително нещо, те не я харесват, а вместо това изпитват отвращение и омраза към нея. За разлика от това, харесват измамата и лъжите. Ако някой често говори правдиво пред антихристите, като казва нещо от рода на: „Обичаш да вършиш работата от позицията на статуса, а понякога си мързелив“, как се чувстват антихристите? (Не го приемат.) Това, че не го приемат, е една от нагласите, които притежават, но това ли е всичко? Какво е отношението им към този човек, който говори правдиво? Те изпитват отвращение и не го харесват. Някои антихристи казват на братята и сестрите: „Мина известно време, откакто ви водя. Моля да ми кажете мнението си за мен“. Всички си мислят: „Щом си толкова искрен, ще ти кажем какво мислим“. Някои казват: „Ти си доста сериозен и усърден във всичко, което правиш, и си понесъл много страдания. Едва издържаме да гледаме и сме разтревожени за теб. Божият дом би могъл да използва повече водачи като теб! Ако трябва да посочим недостатък, той би бил, че си твърде сериозен и усърден. Ако се преработиш и прегориш, няма да можеш да продължиш да работиш и тогава с нас няма ли да е свършено? Кой ще ни води?“. Когато чуят това, антихристите се чувстват доволни. Те знаят, че това е лъжа, че тези хора им се подмазват, но са готови да ги слушат. Всъщност хората, които казват това, правят тези антихристи на глупаци, но тези антихристи предпочитат да се правят на глупаци, отколкото да разкрият истинската природа на тези думи. Антихристите обичат хора, които им се подмазват по този начин. Тези хора не споменават недостатъците, покварения нрав или слабостите на антихристите. Вместо това те тайно ги хвалят и се превъзнасят по тях. Въпреки че е ясно, че думите им са лъжи и ласкателства, антихристите с радост приемат тези думи, намират ги за утешителни и приятни. За антихристите тези думи са по-сладки и от мед. След като чуят тези думи, те се чувстват самодоволни. Какво показва това? Показва, че в антихристите има определен нрав, който обича лъжите. Да предположим, че някой им каже: „Ти си твърде надменен и се отнасяш несправедливо с хората. Добър си с тези, които те подкрепят, но ако някой се дистанцира от теб или не ти се подмазва, ти го омаловажаваш и пренебрегваш“. Не са ли това правдиви думи? (Да.) Как се чувстват антихристите, след като чуят това? Стават нещастни. Не искат да го чуят и не могат да го приемат. Опитват се да намерят извинения и причини, за да замажат положението и да изгладят нещата. Що се отнася до онези, които постоянно ласкаят антихристите лично, които винаги говорят хубави думи, за да ги хвалят тайно, и дори очевидно ги подвеждат с думите си, антихристите никога не разследват тези хора. Вместо това ги използват като важни личности. Те дори поставят изпечени лъжци на важни позиции, като им възлагат да изпълняват определен значим и достоен дълг, а същевременно уреждат за онези, които винаги говорят честно и често докладват за проблеми, да изпълняват дълга си на по-незабележими позиции, като им пречат да имат достъп до висшето ръководство или да са познати на повечето хора и да са им близки. Няма значение колко талантливи са тези хора или какъв дълг могат да изпълняват в Божия дом — антихристите пренебрегват всичко това. Те се интересуват само от това кой може да се занимава с измама и кой е изгоден за тях — това са хората, които те поставят на важни позиции, без изобщо да проявяват внимание към интересите на Божия дом.

Антихристите обичат измамата и лъжите. Да предположим например, че църквите, за които отговарят, не обръщат никакво внимание на евангелската работа и не се съсредоточават върху обучението на хората да проповядват евангелието, вследствие на което резултатите от евангелската работа са лоши, а придобитите хора са малко. Антихристите обаче се боят, че хората могат да докладват действителната ситуация. Те мразят всеки, който говори честно, и харесват онези, които могат да лъжат, да мамят и да замитат цялата неблагоприятна информация под килима. Така че какви думи обичат да чуват най-много антихристите? „Всеки, който проповядва евангелието в нашата църква, е способен да свидетелства и всеки един е експерт в проповядването на евангелието“. Не са ли тези думи предназначени да мамят хората? Антихристите обаче се радват да чуват такива неща. Как реагират, след като чуят това? Те казват: „Чудесно, резултатите от евангелската работа на нашата църква продължават да се подобряват, те са много по-добри от тези на другите църкви. Всички хора, които проповядват евангелието в нашата църква, са майстори в това“. Антихристите и онези, които ги ласкаят, се хвалят взаимно по този начин, а антихристите не разобличават безсрамното им ласкателство. Антихристите работят по този начин: когато техните подчинени ги мамят, те доброволно се хващат на въдицата. Антихристите просто се забавляват по този начин. Ако някой знае реалната ситуация и се изправи, за да каже: „Това не е точно така. Установихме, че от 10-те души, на които сме проповядвали евангелието, двама не приемат истината и вече са се отказали да я изследват. Само трима от останалите осем наистина вярват в Бог. Нека направим всичко възможно, за да привлечем тези трима“. Когато реалността на ситуацията се разобличи, как реагират антихристите? Те си мислят: „Не знаех за тези неща!“. Когато някой говори правдиво за реалното положение на нещата, за което антихристите нямат представа, съгласни ли са те с това или не са съгласни, доволни ли са или не са доволни? Не са доволни. Защо не са доволни? Те са водачи, но въпреки това не са наясно и не схващат подробностите и фактите относно църковното дело — дори има нужда някой, който разбира какво наистина се случва, да им обясни всичко това. Когато някой, който разбира ситуацията и говори честно, изясни тези въпроси, какво е първоначалното усещане на антихристите? Те се чувстват така, сякаш напълно са изгубили достойнството си и сякаш престижът им ще се срине. Като се има предвид нечестивата природа на антихристите, какво ще направят те? В тях ще се надигне омраза и ще си помислят: „Дрънкало такова! Ако си държеше устата затворена, това щеше да мине незабелязано. Благодарение на теб всички знаят за това и може да започнат да се възхищават на теб вместо на мен. Това не ме ли кара да изглеждам неспособен, сякаш не върша никаква реална работа? Ще те запомня. Ти казваш истината, правиш ми напук и ми се противопоставяш на всяка крачка. Ще те накарам да съжаляваш!“. Помислете си само — как гледат те на онези, които работят съвестно, които говорят честно и които изпълняват предано дълга си? Те ги виждат като опоненти. Не е ли това изопачаване на фактите? Не само че не успяват незабавно да си сътрудничат и да компенсират своите грешки, свързани с работата, но и продължават да пренебрегват дълга си. Те дори таят омраза към онези, които говорят истината и които са внимателни и отговорни в работата си. Може дори да се опитат да ги измъчват. Не е ли това поведението на антихристите? (Да.) Що за нрав е това? Това е нечестивост. Нечестивостта на антихристите се разобличава по този начин. Винаги когато се появи честен човек, когато някой говори честни, правдиви думи и когато някой се придържа към принципите и изследва истинското естество на въпроса, антихристите се чувстват отвратени и го ненавиждат, а нечестивата им природа изригва и се разкрива. Винаги когато има измама и се говорят лъжи, антихристите се радват, наслаждават се и дори се самозабравят. Някой от вас чел ли е „Новите дрехи на царя“? Поведението на антихристите е донякъде подобно по своето естество. В тази приказка царят се разхождал гол по улиците, а хиляди хора възклицавали: „Новите дрехи на царя наистина са красиви! Царят изглежда толкова прекрасно! Царят е толкова велик! Новите дрехи на царя наистина са вълшебни!“. Всички лъжели. Знаел ли е това царят? Бил е напълно гол, как може да не е съзнавал, че не носи дрехи? Това се нарича глупост. Така че на тези нечестиви антихристи, въпреки че са коварни и измамни, им липсва мъдрост. Защо казвам, че им липсва мъдрост? Защото те са като голия цар. Той няма проницателност за думите, които са имали за цел да го измамят. Дори е бил способен да се разхожда гол, като е разкривал грозотата си. Не е ли това глупост? Така че кое е онова, което нечестивостта на антихристите често разкрива? Тяхната глупост.

Тъй като антихристите имат нечестива природа, тъй като обичат измамата и лъжите, но не харесват честността, и тъй като ненавиждат правдивите думи, следователно в църквите, които са под управлението на антихристи, онези хора, които са или честни, или се стремят да бъдат честни, онези, които практикуват истината и не искат да мамят или да лъжат, често са подлагани на измъчване. Не е ли такъв случаят? Колкото по-правдиво говориш, толкова повече антихристът ще те измъчва и колкото по-правдиво говориш, толкова повече той няма да те харесва. И обратното, онези, които го ласкаят и мамят, печелят благоволение и са харесвани в очите му. Не са ли антихристите нечестиви? Има ли такива нечестиви антихристи около вас? Срещали ли сте ги някога? Те не позволяват на хората да говорят истината — който говори истината, му затварят устата. Ако някога успееш да излъжеш и да се съгласиш с това, което казват, като станеш техен съучастник, тогава те вече няма да бъдат твой противник. Ако упорстваш да говориш истината и да се справяш с въпросите според истините принципи, рано или късно те ще те измъчват. Някой от вас бил ли е измъчван? Само защото разобличихте злодеянията на лъжеводачите и антихристите, бяхте измъчвани, а накрая бяхте измъчвани до такава степен, че не смеехте да кажете нищо, дори и да искахте. Случвало ли се е това някога? Правдивото говорене и докладването на проблеми доведе до това да бъдете измъчвани. Някой от вас бил ли е измъчван в различните църкви за това, че е докладвал за проблеми? Ако някой е кастрен за това, че лъже и мами църквата, измъчван ли е? (Не.) Това е нормална дисциплина, не е същото като измъчване. Това се случва, защото си небрежен в отговорността си, нарушаваш принципите и действаш с погрешни намерения, като лъжеш и мамиш, което води до кастрене. Затова в Божието присъствие никога няма да понесеш никакви последствия за това, че говориш правдиво. В присъствието на Сатана и на антихристи обаче трябва да бъдеш по-предпазлив. Това отразява поговорката: „Да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“. Когато говориш с тях, винаги трябва да се съобразяваш с настроението им, да преценяваш колко са доволни и дали изражението им е мрачно или приветливо, след което да решиш какво да кажеш, за да бъде то съгласно мислите им. Например ако един антихрист каже: „Днес няма ли да вали?“, трябва да кажеш: „Според прогнозата днес ще вали“. В действителност, когато антихристът казва, че днес е възможно да вали, това е, защото не иска да излиза и да изпълнява своя дълг. Ако кажеш: „Според прогнозата днес ще е слънчево“, той ще се ядоса. Ще трябва бързо да кажеш: „О, грешка на езика. Днес ще вали“. Антихристът казва: „Току-що каза, че няма да вали. Как можеш сега да казваш, че ще вали?“. Ще трябва да отговориш: „Това, че сега е слънчево, не означава, че ще продължи така. Както се казва: „Времето е непредсказуемо“. Прогнозите не винаги са точни, но преценката ти е право в десетката!“. Когато антихристът чуе това, той е доволен и те хвали, че си разумен. Вие някога постъпвате ли така? Да, нали? Способни ли сте да правите това, което антихристите често правят, да не позволявате на хората да говорят истината и да измъчвате всеки, който го прави? Всички не сте ли гледали дворцови драми? Каква е връзката между императора и неговите придворни министри? Може да не е лесно тя да се изрази с едно изречение, но сред тях има едно явление, а именно, че императорът не приема ничии думи за чиста монета. Той анализира и проучва внимателно всичко, което казват министрите му, като никога не го приема за истина. Това е принципът му, когато слуша министрите си да говорят. Що се отнася до министрите, те трябва да са умели в това да слушат недомлъвки. Например, когато императорът каже: „Министър-председателят Уан спомена нещо днес“ и така нататък, всички слушат това и си мислят: „Изглежда, че императорът иска да повиши министър-председателя Уан, но най-много се страхува от това хората да не сформират фракции, да не търсят лична изгода и да не се бунтуват, така че не мога открито да подкрепя министър-председателя Уан. Трябва да стоя по средата, като нито му се противопоставям, нито го подкрепям, така че императорът да не може да разпознае истинските ми намерения — но и няма да се противопоставям на волята на императора“. Виждаш ли как в умовете им дори едно-единствено изречение включва толкова много мисъл, с обрати и завои дори по-сложни от движението на змия. Основното значение на това, което казват, остава неуловимо, обвито в двусмислие. Необходими са години натрупан опит, за да се анализира кои твърдения са верни или неверни и трябва да разшифроваш какво искат да кажат въз основа на това как обикновено се държат и говорят. Накратко казано, в речта им няма нито едно правдиво изречение и всичко, което казват, са лъжи. Диалогът на всеки, независимо дали е с по-нисък или по-висок ранг, съдържа свой собствен начин на говорене. Те говорят от собствената си гледна точка, но това, което казват, никога не е буквалното значение, което чуваш — това са просто лъжи. Как възникват лъжите? Дължи се на това, че хората влагат определени намерения, цели и мотиви в речта и действията си, когато говорят, внимателни са с думите си и с подтекста на думите си, говорят със заобикалки и имат свой собствен метод на говорене. След като имат метод, това все още ли е правдива реч? Не, не е. Думите им съдържат много пластове значение, комбинация от истина и лъжа — някои са верни, други са неверни — а някои са предназначени да мамят. Във всеки случай не са правдиви. Вземете за пример току-що споменатия министър-председател Уан. Някой в двореца открито се противопоставя на министър-председателя Уан. Това противопоставяне не е непосредствено очевидно като истинско или фалшиво. Трябва да погледнеш по-нататък. В следващата сцена той пие в тайна гостна в къщата на министър-председателя Уан. Оказва се, че двамата работят заедно. Ако просто гледаш сцената, в която този човек се противопоставя на министър-председателя Уан, как можеш да видиш, че двамата работят заедно? Защо му се противопостави? За да избегне подозрения и да използва това, за да накара императора да намали бдителността си, като му попречи да заподозре, че са в комбина. Не е ли това тактика? (Да, така е.) Тези хора живеят в този кръг, където не смеят да кажат нито една дума истина. Ако всекидневното лъжене е толкова изтощително, защо не си тръгнат? Те дори посещават гроба на починал техен съперник — какво ще кажете за това? Просто обичат да се борят с другите — без тази борба чувстват, че животът е скучен. Ако няма борба, смятат, че този живот е твърде безинтересен. С всички тези схеми и заговори в ума си, но без да има къде да ги приложат, те се нуждаят от съперник, с когото да се борят, за да видят кой има надмощие. Само тогава чувстват, че животът им има стойност. Ако съперникът им умре, те се чувстват така, сякаш животът им е бил лишен от смисъл. Кажете Ми, могат ли такива хора да се поправят? (Не, не могат.) Това е тяхната природа. Антихристите имат такава природа: те всекидневно се борят с другите, с водачите и работниците. Те дори се борят с Бог, като лъжат и мамят всеки ден, прекъсват и смущават делото на Божия дом. Не могат да стоят на едно място дори за минута. Не могат да приемат истината, независимо как се разговаря с тях за нея. Подобно на големия червен змей, те няма да мирясат, докато не бъдат напълно унищожени.

Антихристите не обичат онези, които говорят истината, не обичат честните хора. Те харесват измамата и лъжите. И така, какво е отношението им към Бог? Например, какво е отношението им към това, че Бог изисква от хората да са честни? Първо, те презират тази истина. Способността им да презират положителните неща е наистина показателна за проблема им и вече доказва, че природата им е нечестива. Това обаче не е пълната или цялостна картина. Ако погледнем по-дълбоко, как антихристите разбират Божието изискване хората да бъдат честни? Те може да кажат: „Да си честен човек, да говориш на бог за всичко, да му казваш всичко и да споделяш всичко открито с братята и сестрите — не означава ли това да загубиш достойнството си? Означава да нямаш достойнство, да нямаш собствено аз и със сигурност да нямаш личен живот. Това е ужасно. Що за истина е това?“. Нима не гледат на това по този начин? Антихристите не само презират дълбоко в сърцата си Божиите слова и изискването да бъдат честни, но дори може да ги заклеймяват. Щом могат да ги заклеймяват, могат ли да бъдат честни хора? Категорично не — категорично не могат да бъдат честни хора. Каква е реакцията на антихристите, когато видят някои хора да признават, че са излъгали? От дълбините на сърцата си те презират такова поведение и му се присмиват. Смятат, че хората, които се опитват да бъдат честни, са твърде глупави. Нима не е нечестиво да определят честните хора като глупаци? (Да, така е.) Това е нечестиво. Те си мислят: „Кой казва истината в днешното общество? Бог иска от теб да си честен и ти всъщност се опитваш да си честен — дори говориш честно за такива въпроси. Ти наистина си невероятно глупав!“. Презрението, което изпитват към честните хора в дълбините на сърцата си, доказва, че заклеймяват и ненавиждат тази истина и че нито я приемат, нито ѝ се покоряват. Нима това не е нечестивостта на антихристите? Тази истина очевидно е положително нещо и е аспект от изживяването на нормалната човешка природа, който хората трябва да притежават по отношение на своята постъпка, но антихристите я заклеймяват. Това е нечестиво. В църквата често има хора, които стигат до „кастрене“ от определени водачи заради това, че докладват за проблемите или описват истинското състояние на нещата на Горното — те биват измъчвани. Когато понякога Горното пита за ситуацията в църквата, някои водачи докладват само положителните неща и пропускат негативните. Когато някои хора чуят, че докладите на тези водачи не отговарят на фактите, и ги помолят да кажат истината, тези водачи ги избутват настрани и им пречат да кажат истината. Някои хора не приемат начина, по който действат антихристите. Те си мислят: „Щом не искаш да говориш честно, няма да се отнасям с теб като с водач. Ще кажа истината на Горното. Не се страхувам от кастрене“. Така те искрено докладват на Горното за реалната ситуация. Когато направят това, ситуацията в църквата избухва. Защо се получава така? Защото тези хора са разобличили фактите за онези антихристи — разобличили са истинското състояние на нещата. Съгласни ли са антихристите с това? Могат ли да търпят това? Те категорично няма да пощадят хората, които са докладвали за проблема. Какво правят антихристите? Скоро след това свикват среща по този въпрос, карат хората да го обсъдят и наблюдават реакциите им. Повечето хора, които лесно се влияят, обмислят въпроса и си казват: „Някой е докладвал фактите и сега този водач е в опасност. Ние не сме докладвали какво се случва — ако от Горното решат да накажат този водач, няма ли и ние да сме замесени?“. Така тези хора намират начини да защитят водачите и в резултат на това хората, които са докладвали истината, остават изолирани. По този начин антихристите могат да правят каквото си поискат, защото без значение какви зли неща вършат, никой не смее да докладва за ситуацията на Горното, с което постигат целите си. Следователно за някои хора докладването на ситуацията на Горното предполага много реални трудности. Те знаят фактите, но антихристите винаги искат да им затворят устата. Тъй като се боят и са плахи, те отстъпват и по този начин не стават ли жертва на принудата на антихристите? В крайна сметка, след като тези антихристи бъдат разкрити и освободени, как мислиш, че се чувстват хората, които са отстъпили? Съжаляват ли? (Да, съжаляват.) Чувстват се едновременно доволни и разкаяни, като си мислят: „Ако знаех как ще свърши всичко, нямаше да се откажа. Трябваше да продължа да ги разобличавам и да докладвам за проблемите им, докато не бъдат освободени“. Повечето хора обаче не могат да направят това — твърде страхливи са.

Антихристите обичат измамата и лъжите и ненавиждат честността. Това е първото очевидно проявление на тяхната нечестива природа. Знаеш ли, някои хора винаги говорят така, че за другите е трудно да ги разберат. Понякога изреченията им имат начало, но нямат край, а понякога имат край, но нямат начало. Изобщо не можеш да разбереш какво искат да кажат и нищо от това, което казват, няма смисъл за теб, а ако ги помолиш да ти обяснят ясно, няма да го направят. Често използват местоимения в речта си. Например съобщават за нещо и казват: „Този човек — е, той си мислеше това, а после братята и сестрите не бяха много…“. Могат да продължават така с часове и пак да не се изразяват ясно, да заекват и да пелтечат, да не довършват изреченията си, а просто да произнасят отделни думи, които нямат връзка помежду си, пак не разбираш, след като ги чуеш — дори ставаш тревожен. В действителност те са проучили много и са добре образовани — защо тогава са неспособни да произнесат цяло изречение? Това е проблем на нрава. Те са толкова хитри, че им отнема големи усилия, за да изрекат дори частица от истината. В нищо, което казват антихристите, няма акцент, винаги има начало, но няма край. Те изтърсват половин изречение, след което сдъвкват другата половина и винаги опипват почвата, защото не искат да разбереш какво имат предвид, а да гадаеш. Ако ти кажат директно, ще разбереш какво казват и ще ги прозреш, нали? Те не искат това. А какво искат? Искат да гадаеш сам и с удоволствие ще те оставят да вярваш, че това, което гадаеш, е вярно — в този случай те не са го казали, така че не носят никаква отговорност. Освен това какво печелят, когато им кажеш предположението си за вложения от тях смисъл? Казаното от теб е точно това, което се опитаха да извлекат от теб, и им разкрива твоите идеи и възгледи по въпроса. Оттук нататък те ще говорят избирателно, ще подбират какво да кажат и какво да не кажат, и как да го кажат, а след това ще предприемат следващата стъпка от плана си. Всяко изречение завършва с капан и докато ги слушаш, ако продължаваш да довършваш изреченията им, напълно ще си попаднал в капана им. Уморително ли е за тях винаги да говорят така? Техният нрав е нечестив — те не се чувстват уморени. Това е напълно естествено за тях. Защо искат да ти заложат тези капани? Защото не могат да разберат ясно твоите възгледи и се страхуват, че ще ги прозреш. Едновременно с това, докато се опитват да ти попречат да ги разбереш, те правят опити да те разберат. Искат да измъкнат от теб информация за твоите възгледи, идеи и методи. Ако успеят, значи капаните им са проработили. Някои хора печелят време, като често казват „хм“ и „ха“. Те не изразяват конкретна гледна точка. Други се бавят, като казват „добре“ и „ами…“, като прикриват това, което мислят наистина и го използват вместо това, което всъщност искат да кажат. Във всяко тяхно изречение има много паразитни функционални думи, наречия и спомагателни глаголи. Ако трябваше да запишете и напишете думите им, щяхте да установите, че нито една от тях не разкрива възгледите или отношението им по въпроса. Всичките им думи съдържат скрити капани, изкушения и примамки. Какъв е този нрав? (Нечестив.) Много нечестив! Има ли някаква измама в това? Тези капани, изкушения и уловки, които залагат, се наричат измама. Това е обща характеристика на хората с нечестивата същност на антихристите. Как се проявява тази обща характеристика? Те съобщават добрите новини, но не и лошите, говорят само с приятни думи или говорят колебливо, частично скриват истинското значение, говорят объркано, неясно и думите им съдържат изкушения. Всички тези неща са капани и всички те са средства за измама.

По-голямата част от антихристите се проявяват, говорят и действат по този начин. Бихте ли могли да различите това, ако общувате с тях дълго време? Бихте ли могли да ги прозрете? Първо трябва да определиш дали са честни хора. Без значение колко изискват от другите да бъдат честни и да говорят истината, трябва да видиш дали самите те са честни хора, дали се стремят да бъдат честни и каква е гледната им точка и отношението им към честните хора. Виж дали са отвратени, дали ненавиждат и дали дискриминират честните хора в дълбините на сърцата си или също искат да са честни хора дълбоко в себе си, но им е трудно и предизвикателно да го направят, така че не могат да го постигнат. Трябва да разбереш кое важи за тяхната ситуация. Би ли могъл да различиш това? За кратко време може да не успееш, защото ако техните измамни методи са хитри, може да не ги прозреш. Обаче с времето всеки ще може да ги прозре — не могат вечно да крият истината за себе си. Това е като големия червен змей, който често казва, че „служи на народа“ и „действа като обществен слуга на народа“. Но в днешно време кой все още вярва, че това е партията на народа? Кой все още вярва, че тя взема решения от името на народа? Никой вече не вярва в това, нали? Първоначално хората имаха оптимистични очаквания, като си мислеха, че с комунистическата партия могат да променят съдбата си и да станат господари, че тя ще служи на народа и ще действа като негов обществен слуга. Но в днешно време кой все още вярва на дяволските ѝ думи? Как хората я оценяват сега? Тя се е превърнала в обществен враг на народа. Как стана така, че се превърна от обществен слуга в обществен враг? Чрез нейните действия и като сравняват действията ѝ с думите ѝ, хората откриха, че всичко казано от нея са просто измамни лъжи, неистини и думи, предназначени да я представят в по-добра светлина. Тя говореше най-приятно звучащите думи, но вършеше най-лошите неща. Антихристите също са такива. Например те казват на братята и сестрите: „Трябва да изпълнявате дълга си с преданост — не допускайте той да бъде примесен с личните ви мотиви“. Помисли обаче — дали те самите действат по този начин? Когато им предложиш нещо, още щом разкриеш и частица от мнението си, те няма да се съгласят с него или да го приемат. Когато личните им интереси противоречат на дълга им или на интересите на Божия дом, те се борят за всяка частица изгода и не отстъпват и на йота. Помисли за поведението им, после го сравни с това, което казват. Какво забелязваш? Думите им звучат хубаво, но всичките са неистини, чиято цел е да измамят хората. Когато заговорничат и се борят за своите интереси, тогава поведението им, както и намеренията, средствата и методите на действията им са напълно истински — не са фалшиви. Въз основа на тези неща можеш да придобиеш известна проницателност за антихристите.