След като въпросът с антихриста в канадската църква беше уреден, някои хора си помислиха: „Тези хора са изпълнявали дълга си в продължение на много години, и все пак, понеже се появи антихрист и причини смущение, те бяха изолирани“. Те изпитват чувство за криза и си мислят: „О, за първи път виждам Бог да се гневи и да проклина хора. Дори сътрудниците, съучастниците и последователите на антихриста не бяха пощадени. Бог наистина не се съобразява с чувствата на никого! Обикновено често се казва, че Бог обича човека и се смилява над него, но гневът Му този път е наистина непоносим!“. Те започват да се чувстват неспокойни в сърцата си. Кажете Ми, правилно ли е хората да мислят по този начин? (Не.) Защо не? Как трябва да подходят хората към този въпрос? Колко години сте слушали проповеди? Не са ли поне пет години? И не следва ли да можем да постигнем консенсус по много въпроси, особено по определени въпроси, където принципите са сравнително ясни? (Да.) Какво означава „консенсус“? Означава вид мълчаливо разбирателство. Аз правя нещо, без да ви казвам причината, а вие съвсем добре знаете защо, вие сте способни да го разберете, да го приемете и да го възприемете от положителен ъгъл — ето какво означава да имаш мълчаливо разбирателство. Как се постига това мълчаливо разбирателство? Да кажем, че сте слушали много проповеди, постигнали сте определено ниво на разбиране на истината и сме се опознали повече. Аз съм ви обяснил много неща и съм ви казал Моите възгледи, Моите идеи, Моите принципи за действие, както и нещата, които вие трябва да разбирате и да правите. Казал съм ви всички тези неща и какви са Моите възгледи, а вие след това сте приели Моите възгледи и сте подхождали към нещата, вашия дълг, вярата, живота и другите хора в съответствие с Моите възгледи. Няма ли тогава мълчаливото разбирателство между нас да е нараствало и нараствало? (Да.) И така, постигнали ли сме този вид мълчаливо разбирателство по отношение на уреждането на въпроса с канадската църква? Ако не обяснявах въпроса така, както го правя, до какво би се свеждало нашето мълчаливо разбирателство? „Суровото наказване на хора с цел да се даде пример на другите“ и „Превръщането на хората в предупреждение за другите“ — това ли е нашето мълчаливо разбирателство? (Не.) Тези хора са слушали проповеди в продължение на много години, така че как може предприемането на това действие от Моя страна да предизвика такава реакция от тях? Кажете Ми, как се почувствах Аз, като ги чух да изразяват такива възгледи? Това Ме накара да почувствам колко трагично е, че хората могат да казват такива неща! Питам те, трябваше ли да се чувствам по този начин? (Да.) Защо казваш това? Защото такъв тип твърдение, такъв тип гледна точка, такъв тип разбиране и такъв тип възприемане не трябваше да съществуват или да се появяват. Сега те се появиха и надхвърлиха Моите очаквания. Те са толкова далеч от Моята преценка и очаквания, че изпитвам срам заради това! Някой ще каже: „Толкова сериозно ли е? Не правиш ли от мухата слон?“. Нека ви кажа, това не е огромен проблем, но не е и маловажно. От момента, в който започнеш да вярваш в Бог, когато признаеш, че Бог е твоят Бог и твоят Господ, когато искаш да ядеш и пиеш Божиите слова, да следваш Бог, да приемаш устроеното и подреденото от Него и да се покоряваш на всичко, което Бог изисква от теб — от този ден нататък ти си установил връзка с Бог. След като си установил тази връзка, съществува един най-значим проблем между теб и Бог. Какъв е този проблем? Това е, че ако не можеш да приемеш нещата, които Бог прави, и начините, по които Бог се държи, ако не можеш да разбереш тези неща и не можеш да поемеш инициативата да ги търсиш и възприемаш, тогава връзката ти с Бог ще бъде в състояние на криза във всеки един момент. А какво означава това състояние на криза? Без значение колко от Божиите слова ядеш и пиеш, без значение как планираш да се покориш на Бог, докато това състояние на криза е налице дори и за един ден, тогава фактът, че искаш да следваш Бог, и желанието ти да приемеш Божието спасение могат да бъдат унищожени, да станат несъстоятелни и да се превърнат в обикновена фантазия. Защо казвам това? Докато връзката ти с Бог не е нормална и докато съществува това състояние на криза, ще можеш ли да поддържаш нормална връзка с Бог? Тогава какъв вид връзка ще имаш с Бог? Ще бъде ли връзка на съответствие? Семейна връзка или връзка между колеги? Какъв точно вид връзка ще бъде? Докато връзката ти с Бог е в състояние на криза, ти ще си способен да съдиш и да разбираш погрешно Божиите дела и поведение по всяко време и на всяко място, и дори ще си способен да се противопоставяш и да отказваш да приемаш нещата, които Бог прави. Няма ли тогава да си в опасност? Как възниква тази опасност? Тя възниква, защото не познаваш Бог. Няма да говорим от положителната страна, а по-скоро от отрицателната. Например, ти винаги виждаш Бог по определен начин и си мислиш, че Бог е цар на земята, най-важният служител, върховна личност, която упражнява власт на земята. В ума си винаги мислиш, че Бог е някой на подобна позиция и така, на тази основа, каква гледна точка ще възприемеш за нещата, които Бог прави и казва? Нека ви дам няколко примера и тогава може би ще разберете каква гледна точка имам предвид. В света има една поговорка: „Да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“. И така, има ли хора, които прилагат тази поговорка към връзката си с Бог? (Да.) Има такива хора и много хора възприемат тази гледна точка за Бог. След това е поговорката, която споменахме по-рано: „Превръщане на хората в предупреждение за другите“. Това не представя ли Бог също като цар на земята или някой с влияние и статус? (Да, така е.) Те имат това разбиране за Бог, защото имат този възглед за Бог и това е така, защото имат този вид връзка с Бог, защото Го виждат по този начин, защото така разбират Неговата идентичност и статус — те се отнасят към Бог по същия начин, както биха се отнесли към някой със статус в света — това е естествено. Има и друга поговорка, която гласи: „Как може човек да търпи някой да навлиза в сферата му на влияние?“. Това е начин да се опишат светските царе и хората със статус и влияние. Някои от вас може би познават или преди са общували с такива хора и може би прилагате тази поговорка и към Бог. Тоест, когато Бог прави или казва нещо, може да свържеш тези поговорки с Него и да се отнасяш към Бог по този начин. Ако се отнасяш към Бог по този начин и имаш тази гледна точка за Него, тогава каква точно ще бъде връзката ти с Бог? Тя ще бъде на противопоставяне. Без значение колко се възхищаваш на бога и се страхуваш от него в ума си, колко покорен можеш да бъдеш и колко можеш да му се предаваш, и без значение какво е отношението ти към него, връзката ти с Бог все още ще бъде на противопоставяне. Може би си мислите, че като говоря по този начин, словата Ми звучат малко абстрактно, но ако ги обмислите внимателно, не виждате ли тогава, че нещата стоят по този начин? След като уредих въпроса с антихриста в канадската църква, не ви обясних нещата внимателно и подробно и не ви казах причините, поради които се отнесох така с тези хора, и така много хора започнаха да се тревожат за своите перспективи и съдба. Откъде дойде тази тревога? Тя дойде от това, че хората разбират погрешно Бог и не познават Бог — това беше основната причина! Ако вашето разбиране за Бог съответства на Божията същност — например, ако твоето разбиране за Божията праведност, власт и мъдрост е съгласно истината — тогава без значение какво прави Бог, дори ако не разбираш причините и не разбираш Божиите намерения, ще разбереш ли Бог погрешно? Не, категорично не. След като уредих въпроса с канадската църква, някои хора казаха: „Това беше направено, за да ги превърне в предупреждение и да всее страх у нас“. Какъв е техният проблем? Това, което казаха, съгласно истината ли е? Показва ли правилно разбиране? (Не.) Защо не? Нека ви кажа нещо изключително просто: тяхното разбиране противоречеше на истинската ситуация, фактите не бяха такива и разбирането им беше погрешно. Не е ли просто да се каже това? (Да.) Тогава защо полагате толкова изнурителни усилия да обясните този въпрос? Никога не съм мислил това и никога не съм искал да всявам страх у никого. Повечето хора непрекъснато подобряват ефективността на своя дълг през годините, така че изпълняват ли сега дълга си по начин, който е съгласно критериите? Не, не го правят, но тези хора са в процес на постигане на критериите за своя дълг и ако има някакви малки проблеми, тогава ги пропускам. По време на този процес някои хора може да причинят смущения, някои може да протакат или може да се появят някои малки проблеми сред определени хора, но като цяло те са доста добри. Има обаче едно нещо, което не бива да забравяте: вие дойдохте да изпълнявате своя дълг. Без значение колко усърдно работите или колко страдате, или колко сте кастрени, следва да благодарите на Бог. Бог ви даде тази възможност, за да можете да преживеете всякакви различни ситуации и да имате всякакви видове лични преживявания. Това е нещо добро и всичко се прави, за да можете да разберете истината. Така че за какво се тревожите? От кого се пазите? Няма нужда да бъдете такива. Просто се стреми към истината нормално, намери правилното си място и изпълнявай добре своя дълг и работата, която ти се пада, и това е достатъчно. Не е много да се иска това от вас.

Откакто онзи антихрист се появи в канадската църква и започна да причинява смущения, докато тези хора стигнат до положението, в което са днес, колко време съм ги търпял? Не бях в пълно неведение относно случващото се с тях; търпях това дълго време. Колко много търпях? Дълго време те не бяха способни да представят завършена работа, не постигаха напредък в работата си и никой от тях не се грижеше за същинските си дела; всички те бяха своеволни и безразсъдни, разпуснати и невъздържани и отдавна трябваше да се вземат мерки спрямо тях. Ако и вие сте способни да бъдете своеволни, безразсъдни и да не се грижите за същинските си дела, тогава не чакайте Аз да взема мерки спрямо вас. Вместо това, поемете инициативата и се оттеглете; това би било по-достойно. Това ли би било правилно да се направи? Не, и това също не би било правилно да се направи. Не мислете постоянно за напускане, трябва целеустремено да пуснете корени тук и да изпълнявате добре дълга си. Без значение дали можете да изпълнявате добре дълга си или не, поне вложете сърцето си в това и се уверете, че накрая сте завършили всичките си задачи. Не бъдете дезертьори. Някои хора казват: „Заложбите ми са слаби, не съм много образован и нямам талант. Имам недостатъци в индивидуалността си и винаги срещам трудности в дълга си. Какво ще правя, ако не мога да изпълнявам добре дълга си и бъда освободен?“. От какво се страхуваш? Може ли тази работа да бъде свършена само от теб? Ти просто си се заел с една роля, от теб не се иска да се заемаш с цялото нещо. Просто се нагърби с нещата, които трябва да направиш — това е достатъчно. Няма ли тогава да си изпълнил отговорностите си? Толкова е просто; защо винаги си толкова мнителен? Страхуваш се, че падащи листа ще те ударят по главата и ще я разцепят, и мислиш преди всичко за собствените си резервни планове — нима това не е безполезно? Какво означава „безполезен“? Означава да не се опитваш да напредваш, да не желаеш да дадеш всичко от себе си, винаги да искаш да получаваш безплатен обяд и да се наслаждаваш на хубави неща — такива хора са отпадък. Някои хора са твърде дребнави. Как можем да опишем такива хора? (Те са крайно дребнави.) Крайно дребнавият човек е подъл човек, а всеки подъл човек може да мери характера на благородния човек по собствените си подли стандарти и да счита другите за също толкова егоистични и достойни за презрение, колкото е самият той. Тези хора са безполезни и дори да вярват в Бог, няма да им е лесно да приемат истината. Какво кара човека да има твърде малко вяра? Кара го това, че не разбира истината. Ако разбираш твърде малко истини и разбирането ти за тях е твърде повърхностно, и следователно не можеш да разбереш всяко дело, което Бог предприема, всичко, което Бог прави, и всяко изискване, което Бог има към теб, ако не можеш да постигнеш това разбиране, тогава в теб ще възникнат всякакви подозрения, фантазии, погрешни разбирания и идеи по отношение на Бог. Ако сърцето ти е изпълнено само с тези неща, можеш ли да имаш истинска вяра в Бог? Вие нямате истинска вяра в Бог и затова винаги се чувствате неспокойни и се тревожите за това, че не знаете кога може да бъдете освободени. Чувствате се уплашени и си мислите: „Бог може да дойде тук по всяко време, за да направи проверка“. Просто се отпуснете. Докато изпълнявате добре работата, която Божият дом ви поверява, тогава дори да липсва нещо в стремежа ви към истината и навлизането в живота, Аз ще го подмина. Що се отнася до това как посещавате събиранията и слушате проповедите, какъв е църковният ви живот и как ядете и пиете Божиите слова, няма да надзиравам тези неща и няма да ви безпокоя, когато става въпрос за работата ви. Защо няма да ви безпокоя? Има няколко причини. Едната е, че сте по-запознати от Мен с различните професионални умения. В процеса на работа през последните няколко години би трябвало да сте постигнали подобрение по отношение на опита си или професионалните си умения и да сте разработили програма за работата си. Независимо дали писмено или устно, би трябвало да сте извлекли някои правила и разпоредби. Не знам какъв начин на работа използвате и нямам желание да нарушавам работните ви планове и методите ви на работа. Можете да следвате собствените си стилове или модели, или правила и разпоредби, и да вършите работата по какъвто и да е начин, който е лесен и удобен, кара всички да се чувстват волни и освободени и води до високо ниво на ефективност. Тоест давам ви пълна свобода в работата ви. Макар понякога да се разхождам из църквите, държа се настрана, така че да не Ме виждате — старая се максимално да ви накарам да се чувствате волни и освободени. Защо правя това? Никой от вас не е много запознат с професионалните умения; трябва постепенно да се ориентирате пипнешком като част от учебния процес. Независимо дали хората усвояват професионални умения или навлизат в истината, всички те имат собствен темп на напредък и ниво на ефективност. Не можеш да накараш върбата да роди грозде. Хората трябва да преминат през процес, да преживеят провали, неуспехи или да научат някои уроци от грешките си и след това постепенно да стигнат до заключение за пътя напред и да овладеят определени принципи във всички области. Тогава ще напредват. Вие имате собствени стилове на работа и собствени методи — би било неуместно да ви безпокоя по отношение на тях. Ето защо много рядко се включвам в дискусии относно тези въпроси, свързани с работата ви. Това е причината, която се отнася до вас. Има и една основна причина, която се отнася до Мен. Ще бъда честен с вас: това, което сте способни да видите и мислите, било то по отношение на професионалните умения или изкуството, или още повече по отношение на истината, всичко Ми изглежда много повърхностно. Бихте ли могли да понесете, ако се опитам да ви принудя да напредвате по-бързо? Не, не бихте. Ако действах сред вас, както желаех, тогава Моите изисквания към вас биха надхвърлили сегашното ви реално ниво на професионални умения и реалния ви духовен ръст по отношение на навлизането в живота. Не желая да правя това, защото би било много уморително за Мен, а за вас би било много изнурително. И Аз и вие бихме попаднали в неловка ситуация, а това не би било добре; не това желая да видя. Това са Моите мисли по въпроса и така стоят нещата. Поради две причини: една, която се отнася до вас, и една, която е, че Аз имам Своите мисли по този въпрос, уредих нещата по този начин. Уреждането на нещата по този начин е подходящо за постепенното ви израстване. По отношение на навлизането в живота, имате книги с Божиите слова, има всякакви събирания и проповеди, а има и водачи и работници, които ви поят и подкрепят; има толкова много неща, от които можете да ядете, да пиете и да получавате приток. Друг аспект е, че процесът на израстване на хората в живота е подобен на семе, което е посято в почвата, поливано и наторявано, и което след това постепенно покълва и расте, докато накрая даде плод. Това е много бавен процес. Разбира се, бавният процес, през който преминавате, може да бъде дори по-бавен от израстването на семе от покълване до даване на плод. Защо е така? Има много практически и обективни причини за това, съдържащи се в хората. Една от тях е, че хората имат покварен нрав, но за това няма да говорим. Друга е, че хората са инертни и често стават негативни. Те са мързеливи и са вцепенени и бавни, когато става въпрос за истината и положителните неща. Освен това хората не обичат положителните неща. Следователно, когато хората се опитват да навлязат в истината и да постигнат навлизане в живота, пред тях стои трудна битка и те плават срещу течението. За хората да се носят по течението, да живеят наготово, да преследват светското и да следват тенденциите, е носене по течението, което е лесно, и от субективна гледна точка хората наистина искат да действат по този начин. Обаче да се стремят към истината, да вършат онова, което е справедливо, и да бъдат хора с чувство за справедливост, които могат да се грижат за същинските си задачи, е много изнурително за тях. Те трябва да се опълчат на субективните си желания, на собствените си чувства, на собствените си представи, а също така трябва да се опълчат на мързела си и на други подобни негативни неща. Когато се сблъскат с хора, работни партньори или заобикалящи среди, които не са такива, каквито са си представяли, или дори когато чуят разстройващи или неприятни неща, те трябва да разчитат на молитва, за да преодолеят това, и така срещат огромна съпротива по пътя на стремежа към истината във вярата си в Бог. Ако имат особена решимост и се стремят към истината с невероятна енергия, те ще видят известен напредък след година или две преживявания. В противен случай, ако действат както им е угодно и просто оставят нещата да следват естествения си ход, тогава ще напредват много бавно. Може би след известно време ще се натъкнат на специално събитие, такова, което има изключително значение за тях, и ще научат урок, ще бъдат кастрени и в най-съкровените кътчета на сърцата си ще претърпят огромна болка и ще бъдат силно засегнати, и едва след това ще могат да направят малък обрат към по-добро по отношение на навлизането си в живота. Може ли този обрат към по-добро да им позволи да постигнат напредък? Не, не може. Техният напредък зависи от това как търсят истината през този период. Ако те са хора, които могат само да използват оправдания, които се отдават на удобство за плътта и които всъщност не обичат истината, тогава всичко, което биха получили от това събитие, не би било нищо повече от повърхностен урок и те не биха постигнали разбиране на истината. Съобразно бавния ви напредък в живота, Аз поддържам това разстояние в общуването Си с вас и възприемам този метод. Смятате ли, че това е подходящо? (Да.) Това е изключително полезно за вас; най-малкото се чувствате спокойни. Няма да ви давам никакво допълнително бреме, което да носите, като ви наблюдавам и ви държа под око по цял ден, като не ви оставям да си починете през всичките 24 часа на деня и като ви карам да работите усърдно и неуморно. Няма да кроя планове да правя така, а вместо това ще позволя на нещата да следват естествения си ход с вас. Означава ли това, че можете да потънете в себеугаждане? (Не.) Тогава как мога уверено да направя този избор да не ви наблюдавам? Защото я има внимателната проверка на Светия Дух. Освен това, ако някой се стреми към истината, има тази нужда и е готов да се стреми към истината в най-съкровеното кътче на сърцето си, тогава дори когато не го наблюдаваш, той пак ще се стреми към истината — той е порядъчен човек, който се грижи за същинските си дела. Ако не е порядъчен човек, тогава няма да има каквато и да било полза, дори и да го наблюдаваш. Когато го наблюдаваш, той просто действа по определен начин на повърхността, за да се отнесе към теб нехайно, а спреш ли за момент да го наблюдаваш, той просто действа по обичайния си начин и се връща към предишното си състояние. Стремежът към истината не е нещо, което хората могат да надзирават. Това е нещо, което разбирам изцяло, и затова възприемам този метод на общуване и взаимодействие с вас. Напълно е подходящо да правя това.

Сега въпросът с канадската църква не е ли обяснен ясно? И дали разбрахте някои истини от този въпрос? Ако в бъдеще се сблъскате отново с такъв въпрос, пак ли ще кажете, че това е случай на сурово наказване на хора с цел да се даде пример на другите, и превръщането им в предупреждение за другите? Преди тази случка, ти си чувствал, че никой не може да разкъса връзката ти с Бог и че вече съответстваш на Бог. Когато обаче се сблъска с този въпрос, твоят малък духовен ръст беше разкрит. Какъв духовен ръст? Мислеше си, че можеш да носиш тежко бреме и да страдаш, че твоята решителност и вяра са по-големи отпреди и че скоро ще бъдеш усъвършенстван; това беше погрешното възприятие, което таеше в сърцето си. А какво мислиш сега? Мисленето ти е било малко прибързано! Погледнете Ме: Аз изглеждам така отвън, мога да бъда докоснат и видян — може ли индивидуалността Ми да се счита за открита и ясна? Съдейки по Моята индивидуалност, Аз не съм някой, който да действа зад гърба ви, когато възникне проблем, и да не ви казва нищо, тайно да предприема действия и след това да ви кара да гадаете какви са Моите намерения. Аз не съм такава личност. Без значение какъв проблем възникне, Аз винаги ви го обяснявам ясно, и въпреки това вие все пак сте способни да извлечете такъв набор от теории и да кажете: „Това е моето най-висше разбиране за Бог“. Какво мислите за това разбиране? Сега си научихте урока, нали? Не може ли да се каже, че това е бил най-големият ви провал в разбирането ви за Бог? Вие можете да чуете словата, които говоря, и да видите външния Ми вид — и Аз съм човек от плът и кръв, който може да бъде докоснат и видян. Аз поех този курс на действие и никой от вас не можа да го проумее, и не можахме да постигнем консенсус — нямахме дори и далечен намек за мълчаливо разбирателство. Толкова си далеч от Бог! Все още си далеч от разбирането на Бог! Това са истински слова; това е положението в действителност. Не мисли, че само защото можеш да изпълняваш малка част от дълга си, вярвал си в Бог в продължение на много години и можеш да говориш за някои доктрини, разбираш Бог. Нека ти кажа, мисленето ти е прибързано! Не мисли, че наистина знаеш едно или друго нещо. Всъщност все още си далеч от разбирането на Бог; дори не си се докоснал до периферията на това разбиране. Хората могат да бъдат разкрити във всеки въпрос и някои хора бяха разкрити от въпроса, свързан със справянето с канадската църква. Хората трябва постоянно да израстват и постоянно да опознават себе си и Бог чрез тези различни ситуации и събития, за да научат за Божиите дела и нрав, да разберат своето непокорство, да разберат точно каква е връзката им с Бог и да видят ясно на какво точно ниво са тяхното разбиране и познание за истината и тяхното разбиране за Бог. Чрез тези въпроси ще бъдат измерени твоят истински духовен ръст и истинско състояние. Научихте ли си урока този път? Стремете се следващия път да нямате такъв вид разбиране. Толкова е болезнено, всичко е толкова невероятно! Смятате ли, че си струваше да се обяснява толкова дълго време този въпрос? Не би трябвало да е необходимо. Защо казвам, че не би трябвало да е необходимо? Според думите и доктрините, които сте схванали, би трябвало да сте могли да преодолеете препятствието по този въпрос; като размишлявате сами върху него и всички заедно разговаряте за него, би трябвало да сте могли да го разберете по сравнително чист начин, без разбирането ви да стане толкова крайно. Но, както се оказва, се появиха крайни разбирания и стана необходимо Аз да разговарям за определени детайли. Сега сърцата ви не са ли просветлени, след като изслушахте това общение? Вече не би трябвало да имате никакви други идеи по този въпрос, нали? И така, считате ли начина, по който се справих с тези хора, за прекомерен? (Не.) Нека приключим обсъждането на този въпрос тук и ще започна да разговарям по основната тема.