Допълнение: Преобръщане на погрешните разбирания на хората относно справянето с една църква в Канада

На последното ни събиране се случи нещо необичайно. Какво беше то? (Справянето с канадската църква.) Това се случи преди месец. Още ли е прясно в паметта ви? (Да.) Този въпрос силно ли ви развълнува? (Да.) Когато в определени църкви или с някои хора възникнат проблеми, Аз вземам решение въз основа на обстоятелствата и се справям с тях в съответствие с принципите; по същество така беше и когато се справих с въпроса в канадската църква. Затова Ми кажете, защо се справих с въпроса по този начин, когато в канадската църква се появи антихрист и подведе хората? Какви са вашите мисли по този въпрос? Явно това е уплашило някои хора. Защо ги е уплашило? Някои хора казват: „Справянето беше толкова сурово. Толкова ли беше сериозно? Как може да се подходи по този начин? Справянето беше ли съгласно принципите? Не се ли подходи по моментна прищявка? Какви ще бъдат последствията от такова справяне? Наистина ли това, което тези хора направиха, беше толкова сериозно? Въз основа на това, за което бяха питани хората там, и на тяхното отношение, изявления и информацията, която се чу от тях, изглежда, че справянето с тях не би трябвало да е толкова сурово, нали?“. Ето как мислят някои хора. Има и други, които казват: „Може би Бог е имал Своите причини и идеи, за да се справи с това по този начин“. Точно какви са тези идеи? Имаше ли някакво първоначално намерение или причина за справянето с въпроса по този начин? Разумно ли беше да се справя с тези хора по този начин? (Да.) Всички казвате, че е било разумно, затова днес нека обсъдим въпроса и да видим защо точно е било разумно да се справя с въпроса по този начин, какво точно мислите вие по този въпрос, какво въздействие има той върху вас впоследствие, дали идеите ви за него са правилни или погрешни и дали има нещо сбъркано или изопачено в тях. Ако винаги се въздържате, държите си езика зад зъбите и не се изразявате, ако винаги изпитвате враждебност, тогава проблемите никога няма да бъдат разрешени по най-добрия начин и затова трябва да постигнем консенсус. Какви са принципите за постигане на консенсус? Ако не сте в състояние да приемете тази преценка, която направих, и имате идеи и представи за нея, изпитвате съпротива към нея и дори таите недоразумения относно нея, и възникват въпроси или лоши идеи, какво тогава трябва да направим? Трябва да обсъдим въпроса. Ако имаме различни мнения, тогава между нас няма консенсус. Как тогава можем да постигнем консенсус? Добре ли е да търсим обща основа, като същевременно запазим различията си? Ако разрешим различията чрез компромис, ако Аз отстъпя малко и вие отстъпите малко, това добре ли ще е? Ясно е, че не е добре. Това не е начинът да се постигне съответствие. И така, ако искаме да постигнем консенсус и да стигнем до последователно разбиране и решение по този въпрос, какъв е начинът да го направим? Вие трябва да търсите истината, да се стремите към истината и да се стремите да разберете истината, а за Мен е необходимо да обясня цялата история на всички и да я изясня. Никой не трябва да таи в сърцето си никакви погрешни разбирания относно нея. По този начин ще стигнем до последователен възглед по въпроса и тогава той ще бъде приключен. Ако в бъдеще се сблъскам с подобен въпрос, може да се справя с него по същия начин, а може би няма да се справя с него по този начин, а вместо това ще използвам някакъв друг начин. И така, какво трябва да научите от този въпрос? (Трябва да се научим как да търсим истината и да разберем защо Бог се е справил с въпроса по този начин.) Споменахте два аспекта, отлично. Има ли още? (Трябва да се стремим да разберем принципите на Божиите действия, за да избегнем накърняването на Божия нрав. Това е предупреждение за нас.) Това е друг аспект.

За да се обясни ясно справянето с канадската църква, трябва да започнем отначало. С какво трябва да започнем? Ще започнем от момента, в който тези хора са напуснали Китай. Дали това не е твърде назад във времето? Може да ви се стори смешно, но всъщност това не е за смях. Дали това е уреждане на стари сметки? Не, не е. Когато Ме чуете да говоря за причините Си, ще разберете защо започвам оттам. Като оставим настрана въпроса дали всеки, който идва в чужбина, идва с поръчение, мисия и отговорност, ще започнем с един дребен въпрос — случайно ли е, че всеки един човек може да напусне Китай? (Не.) Това не се случва случайно. От момента, в който ти имаш решимостта и желанието да напуснеш Китай, за да изпълняваш дълга си, до пристигането ти в чужбина, през целия този процес, освен твоето сътрудничество, кажи Ми, кой определя дали можеш безпроблемно да напуснеш Китай? (Бог.) Точно така. Това не се определя от това какви социални връзки имаш, нито от това колко пари имаш, или дали си уредил всички формалности — всички, които идват в чужбина, трябва да имат общо разбиране и преживяване. Какво преживяват всички те? Бог господства над това дали някой може безпроблемно да напусне Китай; това няма нищо общо с това колко е способен или дали има някаква голяма способност. Това не е преминаване от една провинция в друга в някоя страна; това е напускане на страната и изисква много сложни формалности. Особено в тази епоха на безумното потисничество и преследване на вярващите от страна на големия червен змей, който следи отблизо всеки един от тях, формалностите за напускане на Китай не са толкова лесни за уреждане. Ето защо безпроблемното пристигане на тези хора в чужбина беше изцяло под Божието върховенство и показва всемогъществото на Бог. Кой може да напусне Китай, дали формалностите се уреждат безпроблемно или не и колко време отнема уреждането им, всичко това се определя от Бог и Божията ръка е тази, която устройва и подрежда всичко това. Няма да стане, като не вярваш в това, нито ще стане, като не го признаваш — това са фактите. Това се осъществява със сътрудничеството на хората и с Божието върховенство. Ако трябваше да определим кой е улеснил напускането ти на Китай, кой беше той? (Бог.) Бог го направи. Хората няма с какво да се хвалят, а вместо това трябва да благодарят на Бог. И така, какво трябва да направиш? (Да положим усилия в изпълнението на дълга си.) Трябва да положиш усилия в изпълнението на дълга си и да го правиш съсредоточено. Като погледнем цялостно, можем ли да направим окончателно определение и да кажем, че напускането на Китай от твоя страна, за да изпълняваш дълга си, се дължи на Божиите подредби и напътствия, а не на твоята собствена способност? (Да, можем.) Някои хора казват: „Как така не се дължи на моята способност? Въпреки че имах Божието напътствие, ако Бог не ме беше напътствал, напускането на Китай така или иначе нямаше да е трудно, тъй като съм завършил висше образование с квалификация TEM8 по английски език и полагането на изпит TOEFL нямаше да е проблем“. Много малко хора са в такова положение. Например някои са богати и могат да емигрират с инвеститорска виза, но такива случаи са малко и рядко срещани. И така, дали напускането на Китай от тези хора се случва под Божието върховенство и с Неговото позволение? Да, така е. Няма да навлизаме в отделни ситуации; ще говорим само за онези, които могат да напуснат Китай и които по-късно идват, за да изпълняват искрено дълга си. Това не произтича изцяло от техните собствени намерения. Един аспект от напускането на Китай от твоя страна е, че имаш мисия, а друг аспект е, че си напуснал Китай под Божието напътствие. Погледнато от тази гледна точка, за какво си напуснал Китай? (За да изпълняваме дълга си.) Без значение колко време отнема завършването на процедурите в началните етапи, колко отдаваш или как Бог господства над въпроса, във всеки случай, тъй като можеш да напуснеш Китай и да изпълняваш дълга си в Божия дом, можем да кажем със сигурност, че имаш мисия в чужбина. Ти носиш отговорност и тежко бреме и целта ти да дойдеш в чужбина трябва да е много ясна. Първо, ти не си емигрирал, за да се наслаждаваш на живота; второ, не си дошъл в чужбина, за да търсиш препитание; трето, не си дошъл в чужбина, за да търсиш различен начин на живот; и четвърто, не си дошъл в чужбина, за да водиш добър живот. Не е ли така? Ти не си дошъл в чужбина, за да преследваш света; дошъл си с мисия и с Божието поръчение да изпълняваш дълга си. Погледнато от тази гледна точка, какъв трябва да бъде твоят основен приоритет при идването ти в чужбина? (Да изпълняваме дълга си.) Твоят основен приоритет е да дойдеш в Божия дом и да намериш мястото си, и да изпълняваш дълга си по един здраво стъпил на земята и благоприличен начин според разпоредбите на Божия дом. Не е ли така? (Да, така е.) Точно така. Освен това ти не си дошъл в чужбина, защото някой те е заплашвал или отвлякъл — дошъл си доброволно. От който и аспект да го погледнеш, ти си дошъл в чужбина, така че трябва да изпълняваш дълга си. Това е правилно, нали? Това високо изискване ли е към хората? (Не.) Това не е високо изискване, нито е прекомерно изискване. Не е неразумно. Сега, въз основа на това, което току-що казах, как трябва да се отнасяш към дълга си и как трябва да го изпълняваш, за да бъдеш достоен за поръчението, което Бог ти е дал? Трябва ли да мислиш за тези неща? Първото нещо, което трябва да направиш, е да си помислиш: „Аз вече не съм обикновен човек, сега нося бреме на раменете си. Какво бреме? Това е поръчението, бремето, което Бог ми е дал. Бог ме е напътил да дойда в чужбина и аз трябва да изпълня отговорностите и задълженията, които едно сътворено същество трябва да изпълни при разпространяването на Божието евангелие — това е моят дълг. Първо, трябва да помисля какъв дълг мога да изпълнявам, и второ, трябва да помисля как да изпълня този дълг добре, за да не се окажа недостоен за Божието върховенство над мен и за това, което Той е подредил за мен“. Не трябва ли така да мислиш? Прекомерно ли е това мислене? Лъжа ли е? Не, не е; това е нещо, за което трябва да се замисли всеки, който има рационалност, човешка природа и съвест. Ако някои хора кажат: „След като дойдох в чужбина, установих, че не е така, както си мислех, че ще бъде, и съжалявам, че дойдох“, що за неща са тези хора? Такива хора нямат човешка природа и са предали вярата си. Повечето хора, които идват в чужбина, обаче са готови да се посветят на изпълнението на дълга си. Стига толкова по този въпрос. Сега нека свържем това с въпроса за канадската църква. Хората в канадската църква не са изключение от това. Случайно ли беше, че са отишли в Канада? Не беше случайно, беше неизбежно. Защо казвам, че беше неизбежно? Казвам го, защото Бог отдавна беше определил кои хора в коя страна да отидат и това „неизбежно“ беше включено във върховенството на Бог. Когато, според Божието върховенство, трябва да отидеш в дадена страна, тогава така и става. Хората в канадската църква също имаха мисия и дойдоха в чужбина по Божието върховенство и подредба. Бог ги заведе в Канада и въз основа на съответните им таланти и на техните професионални умения и силни страни и т.н., църквата ги назначи на различни работни места и им позволи да изпълняват дълга си. Те изпълняваха дълга си донякъде сковано още от самото начало. Под „сковано“ нямам предвид, че са били мудни и бавни, а по-скоро, че въпреки че повечето от тях дойдоха да изпълняват дълга си, те не се стремяха към истината. Защо казвам, че не се стремяха към истината? Когато се сблъскваха с проблеми, те не търсеха истината и не търсеха принципите в действията си. Понякога, когато Горното им уредеше нещо или им казваше да направят нещо, те бяха неотзивчиви — това е отношението, което имаха към изпълнението на дълга си. Те продължиха по този нехаен начин и изпълнението на дълга им стигна до отвратително състояние, до пълна бъркотия. Нямаше нищо добро в църковния живот или в навлизането в живота на тези хора, резултатът от дълга им беше лош, нямаше реалност в общението им за истината и те изобщо нямаха проницателност за лъжеводачите и антихристите — нямаше нищо добро в нищо, което правеха. С течение на времето се появи един антихрист на име Ян и те станаха едно с този антихрист. Какво означава „станаха едно“? Този антихрист беше просто един млад мъж, на 26 години, който работеше в църквата от две години и половина. През това време той привлече много сестри, може би цели 10. Някои от тях той харесваше, а други не, и тях пренебрегваше, но въпреки това всички тези хора обожаваха този антихрист. Две години и половина преди това хората в канадската църква не се справяха добре с изпълнението на дълга си и бяха в състояние на безжизнена вцепененост. Каквато и работа да им уреждаше Горното, те се отнасяха към нея нехайно и неохотно и бяха необходими изнурителни усилия, за да се осъществи работата. След като Горното ги бе кастрило, те се обезсърчиха, изпаднаха в лошо настроение, рядко общуваха с Горното, а отношението им към работата също стана много унило. След като антихристът на име Ян стана водач, положението им се влошаваше с всеки изминал ден и повечето от тях просто караха как да е, ден за ден. Защо бяха способни да стигнат до този етап на носене по течението? С какво беше свързано това? Обективната причина може да е свързана с водачите. Те нямаха добри водачи, никой от водачите им не се стремеше към истината, а вместо това развиваха междуличностни отношения и се занимаваха с криви дейности. А каква беше субективната причина? Това, че никой от тях не се стремеше към истината. Лесно ли е за група хора, които не се стремят към истината, да изпълняват дълга си предано и по начин, който отговаря на критериите? (Не.) Лесно ли е обаче за група хора, които просто не се стремят към истината, и за някои неверници да се занимават с криви дейности, да бъдат нехайни и да се противопоставят на Горното? (Да.) А лесно ли е за такава група хора да тръгнат надолу и да се изродят като невярващите? Толкова е лесно и това беше пътят, който следваха. Под прикритието, че изпълняват дълга си, те ядяха храната на Божия дом, живееха в жилища, принадлежащи на Божия дом, и Божият дом ги издържаше. Те мамеха Божия дом за храна и напитки, но въпреки това очакваха с нетърпение да влязат в небесното царство и да получат награди — по този начин те живееха, като разчитаха на измама. Когато антихристът смущаваше делото на църквата, нито един от тях не съобщи за никакъв проблем на Горното. Само една жена съобщи за проблема на един лъжеводач и резултатът от това беше, че въпросът не беше разрешен. Другите бяха слепи и макар да виждаха, че толкова много проблеми възникват в църквата, не съобщаваха за тях. Работните разпоредби на Божия дом ясно посочват принципите за освобождаване на водачи и работници, но никой не им обърна внимание, а вместо това просто караха как да е, ден за ден заедно с този антихрист. Сред тези неверници имаше такива, които вярваха в Бог повече от 20 години, а в другия край на скалата имаше такива, които вярваха поне от пет години, и никой не съобщи за тези проблеми. Но кое беше по-лошото? Имаше много жени ръководители на екипи и заместник-ръководители на екипи, които флиртуваха с този антихрист и се съревноваваха помежду си за вниманието му. Когато един мъж и една жена започнат да излизат, това може лесно да се види от възрастните и по-възрастните хора с един поглед. Всички хора са чувствителни към въпроса за отношенията между мъжете и жените и могат да разберат какво се случва само с един поглед. Никой обаче не съобщи за това, никой не се изправи, за да ги укори или разобличи, и никой не беше способен да ги разпознае. Излезе ли някой напред и, като видя, че това е шайка, оглавявана от този антихрист, да си каже: „Не мога да ви следвам. Трябва да съобщя за това на висшето ръководство и да ви освободят, или пък да организирам някои братя и сестри с чувство за справедливост, за да ви свалят.“? Не, никой не го направи. Никой не съобщи за това, чак до момента, в който този въпрос беше разкрит. Що за нещо бяха тези хора? Истински вярващи в Бог ли бяха? Стремящи се към истината ли бяха? (Не.) За да се случи такова голямо нещо точно под носа им и те да не знаят за него, дали тези хора, които не се стремяха към истината, бяха способни да изпълняват добре дълга си? Какво беше отношението им към техния дълг? Ясно е, че бяха просто хрантутници, които живееха наготово ден след ден. Те вярваха, че лесно могат да отбиват номера в Божия дом, че никой не трябва да казва и дума, ако забележи проблем, никой не бива да оскърбява когото и да било и че ако оскърбят „шефа“, тогава ще бъде ужасно и последствията за тях ще бъдат лоши. Ако те е страх да не оскърбиш хората и не смееш да го направиш, тогава смееш ли да оскърбиш Бог? Дали последствията ще бъдат добри за теб, ако оскърбиш Бог? Как ще се справи с теб Бог? Няма ли да има последствия? (Да, ще има.) Ще има последствия. Това, че се страхуваха да не оскърбят някого, разбира се, не беше основен фактор. Основният фактор беше, че те бяха нечестиви хора, които не обичаха истината. Освен че не се стремяха към истината, те извършиха и много глупави неща. В канадската църква нямаше много хора, но те имаха много необуздани амбиции. Изпълнението на дълга им очевидно не даваше резултат, но те все пак искаха да разширят обхвата на работата си и се занимаваха с купуване на имот, но в крайна сметка платиха депозит за имот напразно. Сега повечето от тези хора са поставени в изолация. Кажете Ми, що за нещо са тези хора? Не са ли те куп зверове и негодници? Ясно е, че са нищожества, но все пак разхищаваха приношенията по този начин. Никой не защитаваше интересите на Божия дом, никой нямаше чувство за справедливост — те са просто куп демони! Наистина е вбесяващо!

В канадската църква нямаше много хора, само няколкостотин. Те не полагаха много усилия в дълга си, занемариха дълга си и сформираха клики, като всички караха как да е, ден за ден. Не е ли вбесяващо това? Те бяха неефективни в работата и не постигаха напредък, всички интригантстваха един срещу друг и не си сътрудничеха хармонично. Водачите се занимаваха с криви дейности с някои други и никой не изпитваше чувство за неотложност, никой не се ядосваше и никой не се натъжаваше от това. Никой не се молеше по този въпрос, нито се допитваше до Горното, нито го молеше за помощ. Никой не правеше това и никой не се изправи да каже: „Не е правилно да изпълняваме дълга си по този начин. Този дълг, който изпълняваме, е дадено ни от Бог поръчение и не можем да разочароваме Бог!“. Нищо не им липсваше, имаха достатъчно хора, имаха достатъчно оборудване. Какво им липсваше? Това, което им липсваше, бяха добрите хора. Никой нямаше чувство за бреме към църковната работа, нито можеше да защити делото на Божия дом, да се изправи и да говори, или да общува за истината относно проницателността, така че всички да се надигнат и да разпознаят и да разобличат лъжеводачите и антихристите; никой не направи това. Дали беше защото тези негодници бяха слепи и не виждаха какво се случва, или защото им липсваха заложби и бяха объркани поради напредналата си възраст? (Нито едното, нито другото.) Нито едното, нито другото. И така, каква беше истинската ситуация? Всички те бяха заедно с антихриста, всички се защитаваха взаимно и взаимно си лижеха подметките, никой не разобличаваше никого, всички просто се мотаеха в онази бърлога на демони. Мислили ли са някога за своя дълг или за Божието поръчение? (Не.) Те искаха просто да отбиват номера по този начин без никакво чувство на самообвинение. Какво е това явление, когато нямат чувство на самообвинение? Това е, че Светият Дух не вършеше делото Си върху тях и Бог ги беше изоставил. Има и друго обяснение за изоставянето им от Бог и то е, че поради отношението им към техния дълг и отношението им към истината и Бог, както и техните мисли, Бог се беше отвратил от тях и те вече не заслужаваха да изпълняват този дълг. Ето защо в тях не се виждаше нито укор, нито дисциплина, нито пробуждане на съвестта им, а още по-малко получаваха някакво просветление или озарение, някакво кастрене, някакво правосъдие или наказание. Тези неща бяха без значение за тях, всички те бяха вцепенени и не се различаваха от дяволи. Те слушаха проповеди в Божия дом от години, а също така бяха слушали проповеди за разпознаване на антихристи и проповеди за това как да се изпълнява дългът по начин, който отговаря на критериите, но дали са търсили и приемали истината през това време? Разпознавали ли са антихристи? Провеждали ли са някакъв дебат по различните проявления на антихристите? Не, не са. Ако наистина го бяха правили, тогава със сигурност щеше да има малцинство от хора, които биха могли да се изправят и да разобличат и да съобщят за антихриста, и нещата нямаше да се влошат толкова. Те бяха просто куп объркани и безполезни хора! В съответствие с тяхната действителна ситуация, тяхното поведение и даденото им окачествяване, Аз ги прехвърлих в група „Б“ за известно време за изолация и размисъл. Прекомерно ли беше да се справя с въпроса по този начин? (Не.) Не, изобщо не беше прекомерно. А ако не е било прекомерно, тогава не може ли да се счита за напълно уместно? Това беше направено, за да им се даде някакъв шанс. Какъв шанс? Ако те наистина имат някаква човешка природа и съвест, ако могат да се покаят и да постигнат обрат, тогава ще имат шанса да се върнат в църквата; ако нямат дори желание да се покаят, тогава просто ще останат изолирани до края на живота си и дори ще бъдат премахнати от църквата. Така стоят нещата. Те не бяха незабавно премахнати, за да им се даде шанс да се покаят. Те може да кажат: „Ние направихме това лошо нещо, а Ти се ядоса и ни изолира. Затова, въпреки че преди нямахме никакви постижения в изпълнението на дълга си, със сигурност страдахме за него. Защо не виждаш това?“, но всъщност изолирането им показва достатъчна снизходителност и според техните действия и поведение те е трябвало да бъдат премахнати. Погледнете това тяхно отношение — те са в такава опасност! И така, как трябва да се справя с този въпрос? Трябва да разделя подхода Си на два етапа: първият етап е да ги изолирам, а вторият етап е да се справя с тях, както намеря за добре, въз основа на тяхното положение по време на изолацията и на тяхното индивидуално поведение, и да реша дали да ги задържа в църквата или да ги премахна. Не е ли това проява на достатъчна снизходителност към тях?

Тези хора в канадската църква извършиха толкова много лоши неща и изолирането им в съответствие с тяхното поведение показа голяма снизходителност, така че защо някои хора все още имат свои собствени идеи за това как е бил уреден въпросът? Някои казват: „За Теб може и да е било правилно да уредиш въпроса по този начин, но все пак има един малък проблем. Тези хора от канадската църква сами си причиниха това и си получиха заслуженото, но като го уреди по този начин, не ги ли наказваш сурово с цел да дадеш пример на другите?“. Това правилно разбиране ли е? (Не.) Чувал съм някои хора да казват: „Това е правилният подход. Трябва да ги накажеш сурово с цел да дадеш пример на другите, да ги превърнеш в предупреждение за другите и да демонстрираш сила, за да изпратиш послание на другите“. Не е ли това нещо, което би казал някой невярващ? Това е виждането за нещата, което би имал един невярващ. Вие може би засега не сте в състояние да прозрете същността на този проблем и затова все още можете да изразите мнението на един невярващ. Не мислите ли, че е малко отвращаващо някой да казва това? Ако използвате такива думи, за да обясните този въпрос, тогава казвате неща, които са неуместни, и нещата не стоят по този начин. И така, как бихте описали начина, по който уредих въпроса? (Уредил си го според принципите.) Точно така, уредих го съобразно принципи; това е практично казано. Някой друг? Те не си ли го причиниха сами? (Да.) И как най-просто може да се опише това? (Те си получиха заслуженото.) Точно така, получиха си заслуженото за начина, по който се държаха, и сами си го причиниха. Бог действа в съответствие с истините принципи; Той налага възмездие върху хората в съответствие с поведението им. Освен това хората трябва да носят последствията от действията си и когато вършат неща, които са неправилни, трябва да бъдат наказвани — така е редно. Бог налага възмездие върху хората в съответствие с поведението им; върху онези хора в канадската църква бе наложено възмездие и, ако използваме съвременни думи, с тях се справят в съответствие с принципите. Кажете Ми, кои от тези неща за тях, които разобличих, не са факти? Кои от Моите анализи и определения за тези въпроси, кои от Моите окачествявания за тях не са факти? Всички те са факти. Ето защо им е наложено възмездие в съответствие с тези проявления и в съответствие с техните действия и поведение — какво грешно има в това? И така, демонстрирането на сила, за да се изпрати послание на другите, суровото наказване на хората с цел да се даде пример на другите, и превръщането на хората в предупреждение за другите — естеството на тези действия същото ли е като начина, по който се справих с канадската църква? (Не.) Така че защо да наказвам хората сурово с цел да дам пример на другите? Какво е естеството на това действие? Суровото наказване на хора с цел да се даде пример на другите, демонстрирането на сила, за да се изпрати послание на другите, и превръщането на хората в предупреждение за другите — естеството на тези три действия в общи линии е едно и също. Какво е това естество? Това е действието на владетел или могъщ човек, който в конкретна ситуация прави нещо, което според него е необходимо, за да утвърди властта си, и го използва, за да сплаши другите. Това се нарича сурово наказване на хора с цел да се даде пример на другите. С каква цел би правил това? С цел да накара другите да му се подчиняват, да се страхуват от него и да се чувстват сплашени от него, да не правят нищо прибързано пред него и да не правят каквото си искат пред него. Би ли било съгласно принципите да правят това? (Не.) Защо казвате, че не би било съгласно принципите? Един владетел би имал своята мотивация да действа и неговата мотивация би била да утвърди режима си и да защити властта си. Той би искал да вдигне шум по темата и такова би било естеството на неговото действие. Уреждането на въпроса с канадската църква се основаваше на истините принципи, а не на сатанинските философии на невярващите. Антихристът подведе хората, той прекъсваше и смущаваше църковната работа, обърна църквата с главата надолу, а повечето хора продължаваха да го защитават — естеството на техните действия наистина е толкова отвратително! Като карат как да е, за тях щеше да е по-добре да напуснат църквата и да заживеят собствен живот. Поне тогава ресурсите на Божия дом нямаше да бъдат прахосани и това щеше да е нещо добро. Но те направиха ли това? Тяхната съвест нямаше това осъзнаване и те прахосваха финансовите и материалните ресурси на Божия дом, не полагаха усилия да изпълняват дълга си и бяха в съюз с антихриста и вършеха зло заедно с него — естеството на тези действия е толкова сериозно! Божият дом се справи с тях по този начин, за да ги накара да се самоанализират и да се опознаят, така че да знаят как да променят посоката и да се покаят, и това е в тяхна полза. Ако не бяха взети мерки спрямо тях, може би след година всички щяха да са предали Бог и да са се върнали в света. За щастие, те бяха изолирани и спрямо тях бяха взети мерки навреме, и това предотврати извършването на зло от още повече хора и предотврати още по-големи загуби за църковната работа. Дали като се прави това, те биват спасявани или отстранявани? (Те биват спасявани.) Всъщност те биват спасявани. Това беше направено, за да им се помогне, да бъдат предупредени, да им се даде сигнал за тревога, да им се каже, че не е било правилно да постъпват така; че ако продължават по този начин, тогава ще паднат в погибел и ще загинат и ще изгубят всякаква надежда за постигане на спасение. Ако могат да възприемат това, тогава все още имат надежда. Ако не могат дори да го възприемат и продължават да се чувстват унили, да се израждат и да изпадат в отчаяние, като се противопоставят на Горното и дават воля на представите си в негативно настроение, тогава ще имат проблем. Какво им желаете вие? (Да се покаят.) Всички вие желаете те да са добре и да се покаят. А какво им желая Аз? Желая ли те да не се покаят, да мога да ги изчистя всички, така че църквата да е по-добре без тези хора? Това ли искам? (Не.) Не, не това искам. Желая те да са добре и да се покаят, а след като се покаят, да се върнат в Божия дом и да не изпълняват дълга си отново както преди. Как гласеше онзи стих? „Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“ (Йона 3:8). Що се отнася до тях, ако могат да постигнат този резултат, тогава това ще бъде спомен, който никога не може да бъде заличен, докато са живи, и необикновено преживяване за тях; то ще се превърне в прекрасно събитие. Това зависи от онова, към което се стреми всеки от тях.