Нравът на антихристите е нечестив. Те не само че не приемат истината, но и могат да се съпротивляват на Бог, да установяват свои собствени царства и се противопоставят непримиримо на Бог — това е нечестив нрав. Вие имате ли някакво разбиране за нечестивия нрав? Повечето хора може би не знаят как да ги разпознаят, така че нека дадем пример. Някои хора обикновено се държат много нормално в обичайните обстоятелства: говорят с другите и общуват с тях съвсем нормално, изглеждат като нормални хора и не правят нищо лошо. Когато обаче идват на събирания, четат Божиите слова и разговарят за истината, някои от тях не желаят да слушат, на други им се доспива, трети изпитват неприязън към това и им е трудно да го понесат, не искат да го слушат, а някои несъзнателно заспиват и напълно изключват — за какво става въпрос тук? Защо се проявяват толкова много анормални явления, когато някой започне да разговаря за истината? Някои от тези хора са в анормално състояние, но някои проявяват нечестивост. Не може да се изключи възможността да са обладани от зли духове, а понякога хората не могат напълно да възприемат това или ясно да го разпознаят. В антихристите има зли духове. Ако ги попиташ защо са враждебни към истината, те казват, че не са враждебни към истината и упорито отказват да го признаят, докато всъщност в сърцето си знаят, че не обичат истината. Когато никой не чете Божиите слова, те се разбират с другите като нормални хора и ти не си наясно какво се крие в тях. Когато обаче някой чете Божиите слова, те не искат да слушат и в сърцето им се надига отвращение. Това е природата им, която се разкрива — те са зли духове. Те са такъв тип същества. Дали Божиите слова са разобличили същността на тези хора или са ги уцелили в болното място? Нито едното, нито другото. Когато посещават събирания, те не искат да слушат никого да чете Божиите слова — нима това не е проява на нечестивост от тяхна страна? Какво означава да бъдеш нечестив? Означава да бъдеш враждебен към истината, към положителните неща и към положителните хора без причина. Самите те дори не знаят каква е причината, просто трябва да действат по този начин. Това означава да бъдеш нечестив, а казано разбираемо — това е просто да си противен. Някои антихристи казват: „Някой само трябва да започне да чете божиите слова и аз не искам да слушам. Трябва само да чуя някой да свидетелства за бог и изпитвам отвращение — и аз самият не знам защо. Когато видя някой да обича истината и да се стреми към нея, не мога да се разбера с него, искам да му се противопоставя, винаги искам да го проклинам, да му навредя зад гърба му и да го съсипя“. Дори самите те не знаят защо се чувстват така — това означава да проявяват нечестивост. Каква е действителната причина за това? Антихристите просто нямат в себе си духа на нормален човек, те просто нямат нормална човешка природа — в крайна сметка всичко се свежда до това. Ако нормален човек чуе Бог да говори толкова ясно и проницателно за различни аспекти на истината, той си мисли: „В такава нечестива и развратна епоха, в която човек не може да различи вярното от грешното и бърка доброто с лошото, е толкова ценно и рядко да можеш да чуеш толкова много истина и такива прекрасни слова!“. Защо е ценно това? Божиите слова пробуждат желанията и вдъхновението на онези, които имат и сърце, и дух. Какво вдъхновение? Те копнеят за справедливост и за положителни неща, копнеят да живеят пред Бог, да има справедливост и праведност в света и Бог да дойде и да има могъщество над света — това е призивът на всички, които обичат истината. Копнеят ли обаче антихристите за тези неща? (Не.) За какво копнеят те? „Ако аз бях на власт, щях да унищожа всички, които не харесвам! Когато някой свидетелства, че христос е божието явяване и дело, че бог господства над човечеството, че божиите слова са истината и най-висшият житейски принцип на човечеството, както и основата за човешкото оцеляване, аз изпитвам отвращение, омраза и не искам да го слушам!“. Това е нещо, което се крие дълбоко в антихристите. Нямат ли антихристите този нрав? Стига някой да ги почита, да им се възхищава и да ги следва, тогава той е близък приятел, от същата клика е. Ако някой винаги разговаря за истината и свидетелства за Бог, тогава антихристите го отбягват и изпитват отвращение към него, и дори го нападат, отхвърлят и измъчват — това е нечестивост. Когато говорим за нечестивост, това винаги се отнася до коварните замисли на Сатана. Нещата, които Сатана прави, са нечестиви, нещата, които големият червен змей прави, са нечестиви, нещата, които антихристите правят, са нечестиви, и когато говорим за това, че всички те са нечестиви, това се отнася предимно до враждебността им към всички положителни неща и специално до противопоставянето им на истината и на Бог — това е нечестивост и това е нравът на антихристите.

Помислете кои от антихристите, които сте срещали и за които сте научили, проявяват такъв нечестив нрав. Веднъж срещнах една свадлива жена, чиято човешка природа беше невероятно злобна. Винаги когато в Божия дом се проповядваше за това, че скоро ще настъпят големите катаклизми, че не остава много време, как братята и сестрите трябва да подготвят добри дела, как трябва да полагат усилия да се стремят към истината, как трябва да изпълняват добре дълга си, за да удовлетворят Божиите намерения, и как не бива да оставят нищо, за което да съжаляват — винаги когато в Божия дом се проповядваха тези неща, тази жена проклинаше в сърцето си и си мислеше: „Краят на света ли? Животът е страхотен. За теб може да е краят на света, но не и за мен! Дори и да дойдат големите катаклизми, аз би трябвало все още да живея. Ако някой трябва да умира, нека сте вие!“. Тази жена има ли изобщо някакъв разум? Винаги когато някой разговаряше за този аспект на истината, тя ставаше неразумна и в сърцето ѝ се надигаше отвращение, и си мислеше: „Животът ми си е съвсем наред! Имам много пари, притежавам коли, къщи, имам голям доход, важна клечка съм в моя район и никой не смее да ме оскърби. Условията ми на живот са толкова добри и ако дойдат големите катаклизми, няма ли да претърпя загуба? Още не съм готова да умра!“. Каква беше нейната гледна точка за Божието дело и за това, че Бог иска да унищожи този нечестив свят и нечестивото човечество? (Била е враждебна към това.) Без значение какво правеше Бог, ако това засягаше нейните интереси, ако вредеше на нейните интереси, тогава тя го мразеше и беше враждебна, и не се съгласяваше с това нещо, като си мислеше: „Това, което правиш, е погрешно!“ и веднага отричаше Божиите дела. Освен това най-нечестивото нещо в нея беше, че не харесваше справедливостта и праведността да властват. Без значение кой държеше властта, дори това да беше Бог, и да имаше справедливост и праведност, ако това вредеше на нейните интереси, тогава не можеше така — нейните интереси бяха по-важни за нея от Бог. Нямаха ли действията ѝ демонична природа? А когато е в сила демоничната природа, не е ли това същата природа, както когато зъл дух обладае някого и той казва, че не иска да чуе Божиите слова? (Да.) Винаги когато някой чете Божиите слова, този зъл дух ще каже, че не иска да ги чуе. Винаги когато някой брат или сестра разговаряше за скорошното настъпване на Божия ден или за скорошното идване на големите катаклизми, тази свадлива жена намразваше и проклинаше това в сърцето си. Защо го проклинаше? Ако Бог дойде да унищожи света, тогава тя щеше да загуби цялото си имущество — когато нещо засягаше нейните интереси, тя го кълнеше. Следователно това ѝ действие има същата природа като това зъл дух да казва, че не иска да чуе Божиите слова. Те споделят обща черта, а именно — винаги когато някой спомене истината, разголи дълбините на душата си, разкрие своята грозота, нечестивост и коварство, тогава в сърцето и на двамата се надига омраза, съпротива и противопоставяне, и тогава те проклинат и кълнат — ето какво представлява зъл дух. Отвън тази свадлива жена говореше и действаше точно като нормален човек, а не като обладана от демон, но природата на нейните действия беше точно същата като на този демон. Когато имате възможност, можете да попитате богатите хора в църквата: „Когато дойде Божият ден и настъпят големите катаклизми, и цялото ти семейно имущество е изгубено, ще се чувстваш ли разстроен? Очакваш ли с нетърпение идването на Божия ден? Очакваш ли с нетърпение Бог да поеме властта и да тържествуват справедливостта и праведността? Очакваш ли с нетърпение Бог бързо да ликвидира това нечестиво човечество, дори и ти да бъдеш ликвидиран? Желаеш ли това да се случи?“. Вижте каква ще е тяхната гледна точка. Някои ще желаят това да се случи, а други не. Ако вземем целия свят, цялата вселена, всички материални неща, управлявани от Бог — тук не говорим за нематериални неща, а само за нещата в обхвата на материалното: семейното имущество, колите, къщите, парите и т.н. — ако съберем всички тези неща накуп, равняват ли се те на песъчинка в ръката на Бог? (Не.) Когато обаче хората получат тези неща, не искат да се откажат от тях и се чувстват така, сякаш имат капитала да си съперничат с Бог, като казват: „Ако ми отнемеш семейното имущество, тогава ще те намразя, ще ти се противопоставя и няма да призная, че си бог!“. Това дали Бог е Бог зависи ли от твоето признание? (Не.) Имаш ли капитала да си съперничиш с Бог с това скромно семейно имущество? Толкова си невеж! Диамантите са най-ценните неща на земята. Когато обикновените хора видят еднокаратов диамант, те са изумени и казват: „Какъв голям диамант! Сигурно струва 10 или 20 хиляди щатски долара!“. Те смятат, че диамантите са толкова ценни. Но тогава чух в един новинарски репортаж, че планета недалеч от Земята представлява един-единствен огромен диамант и изведнъж осъзнах нещо: хората са толкова късогледи. Когато видиш диамант да блести, ти много го харесваш и смяташ, че е нещо страхотно, но когато чуеш, че има цяла планета от диамант, каква е гледната ти точка тогава? Гледната ти точка за диамантите се променя. Тоест, щом чуеш някаква друга информация, хоризонтът ти изведнъж се разширява, вече не виждаш само малкото пространство точно пред теб, вече не си кон с капаци, защото количеството информация, което имаш, се е увеличило, а твоето възприятие се е променило и е нараснало. Живеейки в този свят, докато хората непрекъснато се сблъскват с всяко едно нещо, което им се случва, и с различни среди, техният хоризонт непрекъснато се променя, като в същото време техните гледни точки непрекъснато се обновяват. Това е нормално и това е процесът, в който Бог кара хората да постигат постепенен напредък в този живот и постоянен напредък в прозрението, в гледната точка, в разбирането на целия свят и на Божиите дела. Така че сега, след като Ме изслушахте да разказвам за този въпрос, как трябва да се отнасяте към него? Трябва ли да си мислите: „О, хората на земята са толкова невежи, липсва им прозрение и знаят толкова малко!“? Тоест, твоите възгледи и прозрения за цялата вселена, за цялата човешка раса, за всички неща, които Бог повелява, за всичко, което Бог повелява, вероятно може да са същите като разбирането ти за един малък диамант, чиято стойност се сравнява с планета, нали? (Така е.) Какъв извод можем да направим от това? На планетата Земя, без значение какви постижения е имал някой, каква слава е получил, колко великолепно се е представил, той не трябва да се хвали, тъй като човешките същества са толкова незначителни и не струват и пукната пара! Бог подготви някои диаманти на земята и хората са се борили за тях. Не знаят ли хората колко планети има в Божията ръка, които съдържат дори по-добри неща от диамантите? Не са ли хората жалки? (Да.) Ето как хората са жалки. Хората са толкова невежи.

Антихристите не могат да не се съпротивляват на Бог. На тях им е присъщо да мразят истината и положителните неща и дори не могат да оставят на мира хората, които се стремят към истината и обичат положителните неща, а вместо това ги заклеймяват, потискат и отхвърлят. Що се отнася до онези, които влизат в сговор с тях, те естествено се обвързват заедно, защитават се взаимно, прикриват се взаимно и се подмазват един на друг. От това можем да видим, че тези хора, които са антихристи, са превъплътени зли духове и нечисти демони и са лишени от нормална човешка природа. Без значение колко разбират истината, която чуват, или колко ясно проповядват думи и доктрини, когато дойде време за практикуване, единственото нещо, което избират да правят, е да вървят срещу истината и да се съпротивляват на Бог, и да защитават собствения си статус и интереси — това е тяхната нечестивост. В какво се състои най-голямата им нечестивост? В това, че мразят истината. Мразят истината без обяснение или причина. Ако ги попиташ защо мразят истината, те вероятно няма да могат да обяснят, но всяко тяхно действие носи нрава и методите на антихристите и всяко тяхно действие подвежда и впримчва хората, смущава и прекъсва делото на Божия дом — това е резултатът от всяко тяхно действие. Направете сравнение и погледнете водачите и работниците на всяко ниво или обикновените братя и сестри около вас, които познавате и с които имате контакт, за да видите дали някой от тях мрази без причина онези братя и сестри, които се стремят към истината, и дали винаги иска да напада и отхвърля тези хора. Те самите знаят, че не е правилно, но не могат да се сдържат, като казват приятни думи в лицето на тези братя и сестри, но правят нещата съвсем различно зад гърба им, разкривайки демоничния си лик и започвайки да им се противопоставят. И ако това не е нечестивост, тогава какво е? Кое е най-отвратителното нещо в антихристите? Те често казват правилни неща, за да подведат Божиите избраници и хората около тях, и дори за да изиграят и измамят Горното, и още повече — искат да измамят Бог и да спечелят доверието на хората, като използват високопарни думи, а след това да вилнеят, да действат безразсъдно и да правят каквото си искат в Божия дом. Те знаят как да говорят правилно, как да говорят неправилно и знаят как би трябвало да действат, как би трябвало да не действат, какво са принципи, какво не са принципи, какво е да се противопоставяш на принципите и какво е да действаш в съответствие с принципите. Не че нямат яснота по тези въпроси в сърцата си — някои дори знаят тези неща много ясно и проницателно — но без значение колко добре разбират принципите и колко ясно ги знаят, когато вършат неща, те изобщо не практикуват истината и без колебание вършат лоши неща съгласно собствените си желания. Това определя природата им като сатанинска и като такава на антихристи. Те не само изпитват неприязън към истината и я мразят, но и често мразят и заклеймяват положителните неща. Защо големият червен змей мрази истината и Бог? Това се определя изцяло от неговата сатанинска природа. Някои братя и сестри са преследвани и гонени толкова много, че не могат да се върнат в домовете си, а тези дяволи и Сатани казват: „Тези хора не водят вече нормален живот. Изоставили са семействата си“. Всъщност те не могат да се приберат у дома, защото са преследвани от големия червен змей. Такива неща се случват често. За какви други сте чували? (Големият червен змей казва, че ако хората четат твърде много Божиите слова, тогава им се промиват мозъците.) Големият червен змей казва: „Мозъците на хората са промити от божиите слова; те се вбожествяват“. Това означава да обръщаш истината наопаки. Ясно е, че големият червен змей е този, който покварява хората и им промива мозъците, но въпреки това той обръща нещата и казва, че Божиите слова промиват мозъците на хората — тези демони са толкова нечестиви! Големият червен змей си приписва всички добри дела, извършени от други хора, и хвърля вината върху другите за лошите неща, които прави. Антихристите правят същото — техните методи са абсолютно същите като тези на големия червен змей, Сатана. Те наистина са слуги на Сатана!

Приключихме ли в общи линии с общението относно нечестивите, коварни и измамни проявления на антихристите? Не е ли това, за което разговарях днес, различно от онова, което можете да разберете буквално, и по-реално от него? През последните години Божият дом е създал много видеоклипове, включително някои химни, филми и т.н., и всички те са качени онлайн. Един антихрист в континентален Китай видя тези неща онлайн и каза: „Вие сте създали тези програми в чужбина и ние можем да направим това и в Китай“. Тогава тръгна на лов за набиране на хора, намери една група и създаде хор в страната на големия червен змей. В крайна сметка тези хора бяха арестувани. Защо трябваше да прави това антихристът? Имаше ли цел? (Да.) Каква беше целта му? (Да контролира хората.) Не беше толкова просто — да иска да контролира хората. Искаше да създаде своя собствена фракция. Идеята му беше: „Божият дом може да има хор, значи и аз мога! Ако успея, ще имам своя собствена фракция. Само да махна с ръка и ще дойдат много хора!“. По този начин той можеше да измести Божията църква. Не е ли това целта, която искаше да постигне? Обаче резултатът беше, че големият червен змей взе строги мерки и сметките му излязоха криви. Божият дом извършва тази работа при условие на гарантирана сигурност. Беше ли налице това условие при него в страната, управлявана от големия червен змей? Това условие не беше налице при него, но той все пак искаше да се изтъкне. Не се изтъкна много добре и в крайна сметка нещата се объркаха за него. Преди няколко години друга група хора създаде програма и я качи онлайн. Те пееха стари мелодии, придружени от танци, и носеха рокли на цветя в стила на етническите малцинства. Беше твърде конвенционално и остаряло. Кажете Ми, тези антихристи не предизвикаха ли само смущения? (Да.) Невярващите и религиозните хора не знаеха действителната ситуация и вярваха, че тези неща наистина са направени от църквата. Антихристите винаги вършат глупости. Те са не само нечестиви, но и глупави. Защо са глупави? Дали защото са толкова нечестиви, че са оглупели от нечестивост? Не. Без значение какви заложби има човек, ако разбира някаква част от истината, тогава дори и да няма път напред, когато върши нещо, и да не знае кое е подходящо или неподходящо за него, той има някаква долна граница в сърцето си: няма да действа безразсъдно или сляпо. Не е ли така? (Да, така е.) Въпреки това онези хора, които не разбират истината и които са толкова надменни, че са лишени от разум, действат безразборно. Какво означава да действат безразборно? Хора като тях нямат чувство за разум, а хората без чувство за разум не могат да обмислят въпросите. Какво имам предвид под „обмислям“? Имам предвид какво да се прави в ранните етапи, какво да се подготви, какви неща са необходими при предприемане на действия, защо трябва да се направи тази програма и след като програмата бъде създадена, на колко хора може да повлияе, колко хора могат да бъдат извисени духовно и дали има някакви последствия или недостатъци — всичко това трябва да се оцени. Този процес на оценка се нарича „обмисляне“. Могат ли тези глупави хора да обмислят нещата? (Не.) Хората, които не могат да обмислят въпросите, са лишени от рационалност. Имат ли те някакво разбиране за истината? Със сигурност не. Ако някой наистина разбира малко от истината, неговото чувство за разум ще стане по-ясно и по-солидно. Може да му се изясни кое е положително, кое е негативно, кое е правилно, кое е погрешно и в какъв обхват се намира еди-кой си принцип — тоест, без значение какво прави, дали прави нещо добро или лошо, той има критерий в сърцето си. Ако например някой ти каже да тичаш гол по улицата, ще го направиш ли? (Не.) Ще го направиш ли, ако някой те удари? Ще го направиш ли, ако някой ти даде десет хиляди юана? (Това би било срамно. Аз не бих могъл да го направя.) Да знаеш, че това би било срамно, е вид мислене, вид съждение и вид отношение, които произтичат от рационалността, тоест само с тази рационалност си способен да имаш такова мислене и такова отношение. Следователно, без значение дали си примамен с пари или си жестоко измъчван и изтезаван, без значение как си принуден, ти все пак няма да го направиш, и тогава изобщо няма да бъдеш засегнат и ще останеш непоколебим. Антихристите не разбират истината и затова нямат концепция за нищо, което правят. Какво означава тук „концепция“? Означава, че не знаят какво да направят, за да свидетелстват за Бог. Въпросният антихрист смяташе, че има изключително любящо сърце, събра една група, за да направи видеоклип с хор, и в крайна сметка похарчи много пари и се изложи на риск. Ситуацията в континентален Китай е по-лоша, отколкото в чужбина, така че какво ще стане, ако нещо се обърка? Обмисли ли той това? Може да е обмислил ситуацията до известна степен, но не знаеше кои програми да направи или какви резултати да постигне — изобщо не разбираше. Защо не разбираше? Липсваше му тази рационалност. Как се появява рационалността? Само чрез разбиране на истината хората могат постепенно да постигнат ясен и стабилен разум. Антихристите имат природа, която мрази истината, на тях им е вродено да се противопоставят на положителните неща и в най-дълбоките кътчета на сърцето си никога не могат да обичат истината, така че могат ли да я разберат? (Не.) Ако не могат да разберат истината, могат ли да притежават мисленето на нормалната човешка природа? Никога не могат да го притежават. Имат ли рационалност хората, лишени от мисленето на нормалната човешка природа? Не, нямат. Когато антихристите правят и казват нещо, тяхната гледна точка и всички тези неща, които правят, не се различават от нещата, направени от дяволи и зли духове. Защо казвам, че няма разлика? Например някой много обича да проповядва и да се изтъква, затова винаги търси хора, които да го слушат да проповядва. Дори хората да не обичат да го слушат, той все пак проповядва. Не може да разбере, когато другите хора изпитват такова отвращение към него, и не се опитва да ги наблюдава, не вижда от какво се нуждаят другите и просто удовлетворява себе си. Не е ли това позорно? Позорно е и той е лишен от рационалност. Има ли разлика между тази липса на рационалност и произволните и безразборни думи и действия на човек, обладан от Сатана и зли духове? Въпреки че може да не изглежда като душевноболен, който тича гол по улицата като луд, можете да видите, че в действията му няма рационалност. Когато го помолят да пои няколко братя и сестри или да проповядва евангелието, или да изпълнява някакъв дълг, той е напълно лишен от принципи и просто действа безразсъдно, както си иска. Има някои хора, които проповядват евангелието от 20 години, без да са придобили нито един човек, и въпреки това все още искат да станат водачи. Има ли такива хора? Да, има. Те нямат никакви принципи, объркват всичко, което правят, и въпреки това искат да станат водачи и да водят други хора — със сигурност има много такива хора. Вярвали са в Бог толкова много години, прочели са много от Божиите слова и са слушали много проповеди, но не разбират никаква истина. Така че с какво е свързана липсата им на разбиране? Каква причина ги е довела до това да не разбират? Дали защото са твърде лишени от заложби и от способност за възприемане, или защото характерът им е лош и не обичат истината? (Свързано е със същността им.) Защо е свързано със същността им? (Защото същността им е нечестива, те не могат да получат делото на Светия Дух и Бог не върши делото Си върху такива хора, така че без значение как ядат и пият Божиите слова, те никога няма да разберат истината.) Това е обективна причина. Разбира се, обективната причина е, че Светият Дух не върши делото си върху тях и затова те определено няма да могат да разберат нищо — това се отнася за всеки. Има и субективна причина, и каква е тя? (Такива хора мразят истината.) А как хората, които мразят истината, гледат на истината? (Като на своя противоположност.) Те я разглеждат като своя противоположност, това е един аспект. Какво друго? Способни ли са да възприемат практическата страна на истината? Никога. Ако дори не могат да възприемат това ниво, тогава кажете Ми, способни ли са да разберат истината? Никога — те не могат да разберат истината. Обективната причина е, че такива хора не са способни да получат делото на Светия Дух и Бог не ги просветлява. Субективната причина е, че са враждебни към Бог, към истината и към положителните неща, и що се отнася до тях, никое положително нещо не е положително нещо. Тогава за кои неща вярват в сърцата си, че са положителни? Това са онзи вид неща, които Сатана защитава — неща, които са изцяло нечестиви, празни и нереалистични. Така че способни ли са тези нечестиви хора, които мразят истината, да я разберат? Никога не могат да я разберат, защото не я приемат. Кажете Ми тогава, има ли смисъл да се разговаря за истината с такива хора? Могат ли да са готови да слушат, когато им четете Божиите слова? Всички те са невярващи и демони, така че как биха могли да слушат Божиите слова? Някои хора не могат да прозрат този въпрос и казват: „Защо не разбират, когато разговарям с тях за истината? Не са ли хора?“. Чувстваш се озадачен и не можеш да стигнеш до тях. Думите на някои хора са такива, че просто не можеш да ги слушаш, а нещата, които правят, са направо абсурдни — тези хора са невярващи, демони и глухи за всякакъв разум. Защо казвам тези четири думи — „глухи за всякакъв разум“? Ти смяташ, че Бог съществува и че Бог господства над всички неща — не са ли това положителни неща? (Такива са.) А какво смятат тези хора? „Така ли бог господства над всички неща? Не е кой знае какво“. Не са ли глухи за всякакъв разум? (Така е.) Няма начин да се общува с такива хора — те са от съвсем различна порода, зверове, глухи за всякакъв разум. Зверовете никога не разбират какво са положителните неща или какво е истината, така че няма начин да се общува с тях. Фактът, че не можете да общувате с тях, не е проблем, който опира до време или до това дали полагате енергични усилия или до това колко усилия полагате, а по-скоро до това, че те просто не са способни да разберат, така че какво друго има да им се каже? Какво точно има вътре в тези хора? В сърцата им няма честност, няма порядъчност и няма доброта, а само нечестивост — изпълнени са с нечестивост. Това е причината тези хора да са глухи за всякакъв разум и за тях да няма спасение.