Къде основно се проявява нечестивостта на един антихрист? Проявява се в това, че той ясно знае кое е правилно и кое е в съгласие с истината, но когато трябва да направи нещо, винаги избира онова, което нарушава принципите и противоречи на истината, и което удовлетворява собствените му интереси и статус — това е основното проявление на нечестивия нрав на един антихрист. Независимо колко думи и доктрини разбира, колко приятни за ухото са думите, които използва в проповедите си, или доколко на другите хора им се струва, че има духовно разбиране, когато върши нещо, той избира само един принцип и един метод, а именно да се противопоставя на истината, да защитава собствените си интереси и да се съпротивлява на истината докрай, безкомпромисно — това е принципът и методът, по който той избира да действа. Освен това какви точно са богът и истината, които си представя в сърцето си? Отношението му към истината е просто желание да може да говори и да проповядва за нея, а не желание да я прилага на практика. Той просто говори за нея, като иска да бъде високо ценен от Божиите избраници и после да използва това, за да заграби позицията на църковен водач и да постигне целта си да придобие надмощие над Божиите избраници. Той използва проповядването на доктрина, за да постигне целите си — не е ли това проява на презрение към истината, игра с истината и потъпкване на истината? Не накърнява ли Божия нрав, като се отнася към истината по този начин? Той просто използва истината. В сърцето му истината е лозунг, някакви високопарни думи — високопарни думи, които може да използва, за да подвежда хората и да ги спечели, които могат да задоволят жаждата на хората за прекрасни неща. Той смята, че на този свят няма никой, който да може да практикува истината или да изживява истината, че това просто не е изпълнимо, че е невъзможно и че само онова, което всички признават и което е осъществимо, е истината. Въпреки че говори за истината, в сърцето си не признава, че тя е истината. Как проверяваме този въпрос? (Той не практикува истината.) Той никога не практикува истината — това е един аспект. А кой е другият важен аспект? Когато се сблъска с неща в реалния живот, доктрината, която той разбира, никога не е осъществима. На пръв поглед изглежда, че наистина има духовно разбиране, проповядва доктрина след доктрина, но когато се сблъска с проблеми, методите му са изопачени. Въпреки че не е способен да практикува истината, това, което прави, трябва поне да е съгласно човешките представи и фантазии, съгласно човешките критерии и вкусове, и трябва поне да е приемливо за другите. По този начин позицията му ще се запази стабилна. В реалния живот обаче нещата, които прави, са невероятно изопачени и един поглед е достатъчен, за да се види, че не разбира истината. Защо не я разбира? В сърцето си той изпитва неприязън към истината, не признава истината, обича да върши нещата според сатанинските философии, винаги иска да се справя с въпросите, като използва човешки начини, и ако може да убеди другите и да придобие престиж чрез справянето си с тези въпроси, тогава това му е достатъчно. Ако даден антихрист чуе някой да проповядва празна теория, когато отиде на среща, той наистина се ентусиазира, но ако някой там проповядва истината реалност и навлиза в такива подробности като различните състояния на хората, той винаги чувства, че говорещият го критикува и го пробожда в сърцето, и затова изпитва отвращение и не иска да го слуша. Ако го помолят да разговаря за това какво е било състоянието му напоследък, дали е постигнал някакъв напредък и дали е срещнал някакви трудности при изпълнението на дълга си, той няма какво да каже. Ако продължиш да разговаряш за този аспект на истината, той ще заспи. Не обича да слуша за това. Има и някои хора, които наострят уши, когато разговаряш с тях неангажиращо, но в момента, в който чуят някой да разговаря за истината, се скриват в ъгъла и задрямват — те изобщо не обичат истината. До каква степен не обичат истината? В по-лекия случай те не се интересуват от нея и им стига да бъдат полагащи труд. В по-сериозния случай изпитват неприязън към истината, чувстват особено отвращение към нея и не могат да я приемат. Ако този тип човек е водач, тогава той е антихрист. Ако е обикновен последовател, тогава той все още върви по пътя на антихристите и е издънка на антихристите. На външен вид изглежда интелигентен и надарен, с добър потенциал, но неговата природа същност е тази на антихрист — така стоят нещата. На какво се основават тези преценки? Всички те се основават на отношението на тези хора към истината и на отношението им към положителните неща. Това е аспектът, свързан с подхода на хората към истината. Другият аспект е, че много често хората не се изправят лице в лице с истината, някои неща не включват истината, хората не могат да се сетят кой аспект на истината е включен и тогава пред кого се изправят те лице в лице? Единственият, пред когото се изправят лице в лице, е Бог. И как се отнасят тези хора към Бог? В кои проявления показват нечестивия си нрав? Участват ли в истинска молитва и истинско общение с Бог? Имат ли честно отношение? Имат ли истинска вяра? (Не.) Наистина ли се осланят на Бог и наистина ли поверяват себе си на Бог? Наистина ли се боят от Бог? (Не.) Това са все практически въпроси и в никакъв случай не са празни шеги или клишета. Ако не разбираш, че тези слова са практически, тогава нямаш духовно разбиране. Нека ви дам пример за проявленията на подобни хора. На събиранията някои хора свиват юмруци и се кълнат с думите: „Няма да се женя, докато съм жив, ще напусна работата си и ще се откажа от всичко, и ще следвам Бог докрай!“. Когато приключат с виковете и се канят да отдадат всичко на Бог, те се замислят: „Как мога да получа повече благословии от Бог? Трябва да направя нещо, което Бог да види“. Те обаче чуват Бог да казва, че не обича хора като тях, и си мислят: „Сега какво ще правя? Ще се отдалеча от Бог, за да не може Той да ме види“. Що за състояние е това? (Предпазливост.) Те отбягват Бог, за да се предпазят от Него. А какъв нрав се крие зад тяхната предпазливост? Нечестивост. Те винаги се предпазват от Бог, когато вършат нещо, страхуват се, че Бог ще ги прозре, и не приемат Божията внимателна проверка — това вяра в Бог ли е? Не е ли това съпротива срещу Бог? Това е толкова негативно състояние, то не е нормално. Въпреки че все още могат да продължават да ядат и пият Божиите слова, в момента, в който чуят Бог да изрича слова на съд и разобличаване на хората, те бягат или иначе набързо измислят някаква преструвка и компромисно намират начин да се прикрият. Опитват се усилено да се замаскират и правят всичко възможно да са уклончиви и предпазливи, като в същото време в сърцето си постоянно се борят с Бог. Те не търсят Божиите намерения, нито търсят истината в нещата, които правят. Вместо това искат да покажат още повече, че могат да приемат истината и да се покорят на Бог без оплаквания, като се опитват да спечелят одобрението на всички чрез преструвка и лъжливост. Що се отнася до това какво казва Бог, какво изисква Той от такива хора и как оценява и определя такива хора, те не се интересуват от такива неща и не искат да знаят. В сърцата си не са съвсем наясно кой точно е Бог, при тях по-скоро всичко е въображение и преценка. Когато Бог направи нещо, което е в разрез с техните представи, те го заклеймяват в сърцата си. Въпреки думите им, че вярват в Бог, сърцата им са изпълнени със съмнение. Това е нечестивият нрав на хората.

Някои антихристи често се опитват да изпитват Бог. Те правят една крачка, проучват ситуацията и след това правят още една крачка. Казано по-просто, нагласата им може да се опише като „да изчакаме и ще видим“. Какво означава „да изчакаме и ще видим“? Нека ви дам пример. Например някой напуска работата си и след това се моли пред Бог, като казва: „О, боже, вече нямам работа. Ще се осланям на теб да ме подкрепяш в бъдеще. Поверявам всичко в твоите ръце. Посвещавам живота си на теб“. След като приключи с молитвата, той чака да види дали Бог ще го благослови с нещо, дали ще му даде някакво свръхестествено откровение или по-голяма благодат, дали поне ще получи повече и ще се наслаждава повече, отколкото когато е работил в света. Това означава да изпитва Бог. Какво представлява тази молитва и това посвещаване? (Това е сделка.) Няма ли нечестив нрав в тази сделка? (Да.) Неговият подход е да не остави нещата да замрат, като предложи скромен стимул, за да привлече по-ценна печалба, като иска благодат и благословии от Бог — това е неговата цел. Някой казва: „Ситуацията в Китай е толкова ужасна. Ситуацията с големия червен змей, който арестува хора, става все по-лоша. Опасно е дори двама души да се съберат, опасно е и четиричленно семейство да се събере. Толкова е опасно да вярваш в бог в тази ситуация в Китай. Ако нещо наистина се обърка, ще бъдем ли все пак спасени? Няма ли да сме вярвали напразно?“. Той започва да разсъждава: „Трябва да измисля начин да напусна страната. Когато ситуацията преди беше добра, аз ламтях за спокойствие и удобство и не исках да напускам Китай. Беше толкова хубаво да се събирам със семейството си, а можех и да вярвам в бог и да получавам благословии — с един куршум, два заека. Сега нещата са зле, бедствията дойдоха и трябва да побързам да напусна Китай. Все още мога да изпълнявам дълга си, след като напусна страната, а като изпълнявам дълга си, ще имам възможност да придобия благословии“. В крайна сметка той бяга от страната. Какво е това? Това е опортюнизъм. Всеки може да бъде пресметлив и всеки има мислене на търговец — не е ли това нечестиво? Има ли сред вас такива хора? В сърцата си те казват: „Ако ме тормозят в света, тогава родителите и семейството ми могат да ме защитят. Ако ме арестуват заради вярата ми в бог, ще ме защитава ли бог? Изглежда, че е трудно да се знае със сигурност. Така че какво да правя, ако не мога да знам това със сигурност? Родителите ми твърдо няма да могат да ме защитят. Когато някой е арестуван заради вярата си в бог, обикновените хора не могат да го спасят, а ако не мога да понеса жестоките изтезания и мъчения от ръцете на големия червен змей и стана Юда, няма ли клетият ми живот да бъде съсипан? Най-добре да напусна страната и да отида в чужбина да вярвам в бог“. Има ли някой, който мисли така? Сигурно има, нали? Тогава има ли някой, който казва: „Ти ни клеветиш, а ние не сме мислили така“? Такива хора определено не са малцинство и с времето ще видиш и ще разбереш.

Какви са основните черти на нечестивостта на антихристите? Първата е, че те не признават положителните неща, не признават, че съществува такова нещо като истината, и смятат, че техните еретически заблуди и техните нечестиви негативни неща са истината — това е едно проявление на нечестивостта на антихристите. Например някои хора казват: „Щастието на човек е в собствените му ръце“ и „Само с власт човек може да има всичко“ — това е логиката на антихристите. Те вярват, че с властта идват и хора, които им се подмазват и ги ласкаят, които им правят подаръци и им се умилкват, както и всякакви ползи от статуса и всякакви наслади. Те вярват, че вече няма да им се налага да бъдат разигравани от никого или да бъдат водени от никого, и че могат да водят другите — това е най-важният им приоритет. Какво мислите за тези техни сметки? Не е ли нечестиво? (Да.) Антихристите използват своята сатанинска логика и еретически заблуди вместо истината — това е един аспект на тяхната нечестивост. Преди всичко те не признават истината, не признават, че има положителни неща, и не признават правилността на положителните неща. Освен това, въпреки че някои хора признават, че в този свят има положителни и негативни неща, как подхождат те към положителните неща и към съществуването на истината? Те все още не я обичат, а животът, който избират, и пътят, по който вървят във вярата си в Бог, остават негативни и са в разрез с истината. Те защитават само собствените си интереси. Независимо дали става въпрос за нещо положително или нещо негативно, стига то да може да защити собствените им интереси, тогава всичко е наред, то е над всичко. Не е ли това нечестив нрав? Има и друг аспект: хора като тези, които притежават нечестива същност, са по природа презрителни към смирението и скритостта на Бог, към Божията вярност и доброта. На тях им е присъщо да са презрителни към тези положителни неща. Например погледнете Ме: не съм ли съвсем обикновен? Обикновен съм, защо не смеете да го кажете? Аз Самият признавам, че съм обикновен. Никога не съм Се смятал за необикновен или велик. Аз съм просто обикновен човек. Винаги съм признавал този факт и се осмелявам да се изправя пред него. Не искам да бъда свръхчовек или някакъв велик човек — колко изтощително би било това! Някои хора гледат отвисоко на този обикновен човек, който съм Аз, и винаги таят представи за Мен. Когато онези, които истински вярват в Бог, дойдат пред Мен, те все пак идват с известно благочестие, независимо как изглеждам отвън. А има и някои, които, въпреки че говорят с Мен извънредно учтиво, таят в сърцето си презрително отношение към Мен и Аз мога да го разбера по тона и движенията им. Въпреки че понякога изглеждат много почтителни, каквото и да им кажа, те винаги отговарят с „не“, винаги отричат това, което казвам. Например казвам, че днес времето е много горещо, а те казват: „Не, не е. Вчера беше наистина горещо“. Те отричат това, което казвам, нали? Каквото и да им кажеш, те винаги го отричат. Има ли такива хора наоколо? (Има.) Казвам: „Храната днес е солена. Твърде много сол ли има вътре или твърде много соев сос?“. А те казват: „Нито едното, нито другото. Има твърде много захар“. Каквото и да кажа, те го отричат, затова не казвам нищо повече, не сме на едно мнение и говорим на различни езици. А има и такива, които щом Ме чуят да говоря за вярата в Бог, казват: „Ти си експерт в говоренето за това, така че ще слушам“. Ако заговоря малко за нещо външно, те вече не искат да слушат, сякаш не знам нищо за външните неща. Няма проблем, че не Ми обръщат внимание, искам тишина. Нямам нужда някой да Ми обръща внимание, просто правя това, което трябва да правя. Имам си Своите отговорности и Свой начин на живот. Кажете Ми, какво показват тези нагласи на хората? Те виждат, че не приличам на велик или способен човек и че говоря и действам като обикновен човек, и затова си мислят: „Как така не си като бог? Погледни ме. Ако бях бог, най-много бих приличал на него“. Не става въпрос за това дали приличам или не приличам на Бог. Ти си този, който изисква от Мен да приличам на Бог, Аз никога не съм казвал, че приличам на Него, и никога не съм искал да приличам на Него. Просто правя това, което трябва да правя. Ако отида някъде и някои хора не Ме разпознаят, тогава чудесно, тъй като това Ми спестява неприятности. Виж, едно време Господ Исус толкова много говореше и вършеше делото си в Юдея и независимо какъв покварен нрав имаха учениците, които Го следваха, тяхното отношение към Него бе като отношението на човек към Бог — тяхното взаимоотношение бе нормално. И все пак имаше някои, които казваха за Господ Исус: „Не е ли той син на дърводелец?“, а някои, които Го следваха от много време, дори таяха това отношение непрекъснато. Това е нещо, с което въплътеният Бог често се сблъсква, когато става обикновено, нормално човешко същество, и това е често срещано явление. Някои хора са толкова ентусиазирани, когато Ме срещнат за пръв път, а когато си тръгвам, се просват на земята и плачат, но това не се получава по време на реално общуване и много често трябва да го понасям. Защо трябва да го понасям? Защото някои хора са глупави, други не могат да бъдат научени, някои хора са необходими като обслужващи, а други изобщо не чуват разума. Ето защо понякога трябва да понасям това, а понякога има определени хора, които не мога да допусна да се доближат до Мен. Тези хора са твърде отблъскващи и имат враждебен нрав. Колко враждебен? Например виждам едно кученце, което изглежда толкова сладко, и казвам: „Нека го наречем Писанчо“. И какво отношение имат повечето хора към това име? Това е просто име и като се има предвид, че Аз го измислих пръв, така би трябвало да се казва кучето — това звучи съвсем нормално. Определени хора с враждебен нрав няма да го нарекат с това име и казват: „Що за име е Писанчо? Никога преди не съм чувал куче да се казва Писанчо. Нека не го наричаме така, трябва да му дадем английско име“. Аз казвам: „Не съм много добър в измислянето на английски имена, така че вие просто му казвайте както искате и Аз ще се съобразя с вашето решение“. Защо се съобразявам с тяхното решение? Това е незначителен въпрос, така че защо да споря за него? Някои хора не отстъпват и вместо това трябва да спорят за такива неща. Само защото отстъпвам, това не означава, че смятам действието Си за погрешно. Това е просто принципът, съобразно който постъпвам и действам. Само защото не споря с теб, това не означава, че се страхувам от теб. Не споря, но в сърцето Си знам, че си неверник, и бих предпочел да Си имам работа с куче, отколкото с хора като теб. Освен неколцината, с които трябва да общувам в рамките на Моя житейски кръг, хората, с които ще имам отношения, са братята и сестрите, хората от Божия дом — това е Моят принцип. Не общувам дори с един-единствен невярващ — нямам нужда да го правя. Ако обаче в Божия дом има неверници, които са приятелски настроени към Божия дом, тогава те могат да бъдат приятели на църквата. Независимо дали помагат на църквата или полагат някакви усилия и се занимават с някои въпроси за църквата, църквата може да ги подслони, но Аз няма да имам отношения с тях както с братята и сестрите. Много съм зает с работата Си и нямам време да се занимавам с такива въпроси. Някои хора, които вярват в Бог от няколко години, би трябвало да имат някаква представа за Божието дело, за въплътения Бог и за спасяването на хората от Бог, но въпреки това нямат никакво богобоязливо сърце. Те са същите като невярващите и изобщо не са се променили. Кажете Ми, що за неща са тези хора? Те са дяволи по рождение, врагове на Бог. Когато нечие общуване с онези, които са сатани и дяволи, се задълбочи, всичко се превръща в злочестина и бедствие.

Всички вие в ежедневието си може да имате преживяването, че независимо към каква група хора се присъединиш, винаги ще има някой, който не те харесва, и дори без да го провокираш или да го дразниш, той ще говори лоши неща за теб, ще те съди и ще те клевети. Ти нямаш представа какво се е случило, но въпреки това той не те харесва, не се разбира с теб и иска да те тормози — каква е ситуацията тук? Нямаш представа какво си направил, за да го ядосаш, но по някаква неизвестна причина си тормозен от него. Има ли такива зли хора? (Да.) Те са твои противници и могат да бъдат обяснени само като такива. Още преди дори да си общувал с тях, те веднага не те харесват и мислят как могат да ти навредят — не са ли те твои заклети противници? (Да, така е.) Можеш ли да се разбираш добре със заклет противник? Можеш ли да вървиш по същия път? Със сигурност не. Тогава би ли влязъл в сблъсък с такива хора и би ли спорил с тях? (Не, не бих спорил с тях.) Защо не? Защото те не се вразумяват. На някои хора им е присъщо да изпитват неприязън и отвращение към положителните неща, правилните неща, нещата, които са сравнително добри сред човечеството, тоест положителните неща, за които хората по-скоро копнеят и които харесват. Един ясен нрав, който подобни хора притежават, е нечестивият — те са нечестиви хора. Например някой мъж си търси приятелка и си мисли: „Независимо дали е грозна или хубава, стига да е добродетелна и добра и да може да се оправя в живота, тогава това е достатъчно. Особено по отношение на жена с човешка природа и вяра, без значение дали съм богат или беден, грозен или красив, или се разболея, тя ще бъде напълно отдадена на това да е с мен“. Порядъчните хора обикновено поддържат този възглед. Що за хора не харесват или не одобряват този вид възглед? (Нечестивите хора.) Кажете Ми тогава, какъв възглед имат нечестивите хора? Как реагират, когато чуят тези думи? Те ти се присмиват, като казват: „Идиот. Коя епоха сме? А ти си търсиш някой такъв? Трябва да търсиш богата и красива жена!“. Обикновените мъже се женят за порядъчни и добродетелни жени и живеят подобаващо и благоприлично заедно със своето сплотено и щастливо семейство. Поведението им в живота е чисто. Дали нечестивите хора мислят по този начин? (Не.) Те казват: „В днешния свят може ли един мъж все още да се нарече такъв, ако не е имал дузина приятелки и няколко съпруги? Ако не е имал, тогава си е пропилял живота!“. Всички те гледат на нещата по този начин. Ти им казваш: „Намери си порядъчна, добродетелна и добра жена, особено такава с човешка природа и вяра“, но приемливо ли е за тях това? (Не.) Те ти се присмиват и казват: „Толкова си глупав! Никой не дава пет пари за чуждите въпроси в днешния свят, всеки живее освободен и волен. Особено когато напуснеш Китай и отидеш на Запад, е още по-свободно, без никой да ти диша във врата. Защо си толкова строг към себе си? Толкова си глупав!“. Това е възгледът, който те поддържат. И така, как се чувстват, когато им говориш за положителни неща, за най-прекрасните положителни неща за човека, които са на истината и справедливостта? Те изпитват отвращение и те проклинат в сърцата си. Щом разберат, че си такъв тип човек, сърцата им ще станат предпазливи към теб и те ще те избягват. Хора, които не са от един и същ тип, не следват един и същ път. Те знаят, че изпитваш отвращение към хора като тях и в сърцата си гледат отвисоко на хора като теб. Не искат да говорят с теб за това колко се издокарват и мърсуват с други хора. Страхуват се, че ще разговаряш с тях за истината и ще се опиташ да ги накараш да следват правилния път, и се чувстват напълно отвратени. С други думи, в дълбините на сърцето си те гледат отвисоко на всички положителни неща. Затова, ако срещнете такива хора, когато проповядвате евангелието, тогава не можете да им го проповядвате. Дори да го направите и те да започнат да вярват, все още ще са антихристи и не могат да бъдат спасени. Защо хора като вас могат да седят тук и да слушат Моята проповед? Не е ли защото имате сърца, които поне малко обичат истината? Стига Светият Дух да върши делото си в теб, докато ви говоря, в сърцето си ще се чувстваш трогнат и окуражен и ще желаеш да се посветиш, да страдаш и да отдадеш всичко в стремежа си към справедливост, истина и спасение. В момента, в който тези нечестивци чуят някой да говори за това, че отдава всичко за справедливостта, за истината и за Бог, те чувстват, че тези думи са празни, че са лозунги, че са отвъд възприемането, и дискриминират такива хора. Затова, когато се натъкнете на тези нечестивци, не разговаряйте с тях за нищо — вие не сте от един и същ тип хора с тях, така че просто стойте настрана. Когато се натъкна на такива хора и видя, че имат такова отношение към Мен и говорят с този тон, трябва ли тогава да ги кастря и да ги поучавам? (Не, не е необходимо.) Не е необходимо, няма нужда да им обръщам внимание, няма нужда да им отговарям. Можеш ли да ги промениш, като им отговаряш? Не можеш да ги промениш. Просто ги отхвърли настрана и остави нещата така. Хора като тях няма да запазят дълго вярата си в Бог. Първо: не обичат истината. Второ: отвратени са от положителните неща. Трето: дискриминират Бог, не уважават ни най-малко Божия нрав и всичко обичливо в Бог, а го презират безкрайно — тези неща определят, че те никога няма да бъдат спасени от Бог. Независимо къде са такива хора, дали са простодушни или коварни, това, че имат тези проявления, определя, че в нрава им категорично има някаква нечестивост.

Където и да е на власт някой антихрист, църковният живот и резултатите, постигнати от Божиите избраници при изпълнението на дълга им няма да са добри, а делото на Божия дом ще бъде възпрепятствано, така че ако антихристите не бъдат поставени на място и не бъдат отлъчени, делото на църквата ще понесе голяма загуба и много от Божиите избраници ще пострадат! Лъжеводачите преди всичко не могат да вършат истинска работа, а когато се занимават с някои общи дела, напредъкът им е бавен и не са ефективни. Освен това не знаят как да развиват и оползотворяват добри хора с добри заложби, които се стремят към истината. Ами антихристите? Когато някой антихрист държи властта, той върши нещата само в името на собствената си слава, придобивки и статус, изобщо не върши истинска работа и пряко прекъсва и смущава църковното дело — антихристите конкретно се занимават с унищожение и по нищо не се различават от Сатана. Ако антихристът види хора, които обичат истината и се стремят към нея, той се чувства неловко. Откъде идва тази неловкост? Тя идва от нечестивия му нрав, тоест в природата му има нечестив нрав, който мрази справедливостта, мрази положителните неща, мрази истината и се противопоставя на Бог. Ето защо, когато види някой да се стреми към истината, той казва: „Не си много образован и не си кой знае какво на външен вид, но все пак наистина се стремиш към истината“. Какво отношение показва това? Това е презрение. Например някои братя и сестри имат някаква дарба или специално умение и искат да изпълняват свързан с това дълг. Всъщност това е подходящо от гледна точка на различните им условия, но как се отнася антихристът към такива братя и сестри? В сърцето си той си мисли: „Ако искаш да изпълняваш този дълг, първо трябва да ми се умилкваш и да си част от моята банда, и едва тогава ще ти позволя да го изпълняваш. Иначе само си мечтай!“. Нима антихристът не постъпва така? Защо е толкова отвратен от онези, които искрено вярват в Бог, които имат някакво чувство за справедливост и някаква човешка природа, и които полагат някакви усилия да се стремят към истината? Защо винаги е в противоречие с такива хора? Когато види хора, които се стремят към истината и се държат добре, които никога не са негативни и които имат добри намерения, той се чувства неловко. Когато антихристът види хора, които действат безпристрастно, които могат да изпълняват дълга си според принципите, които могат да прилагат истината на практика, щом я разберат, той наистина се ядосва, напряга ума си в опит да измисли начин да измъчва тези хора и се опитва да им създава трудности. Ако някой прозре природата същност на един антихрист, прозре неговата коварност и нечестивост и иска да го разобличи и да докладва за него, какво ще направи антихристът? Антихристът ще измисли всякакъв начин да премахне този трън в очите си и това камъче в обувката си и ще подбуди братята и сестрите да отхвърлят този човек. Един обикновен брат или сестра няма престиж и статус в църквата — има само известна проницателност за този антихрист и не представлява заплаха за него. Защо тогава антихристът все не го харесва и се отнася към този човек все едно е трън в очите му и камъче в обувката му? С какво този човек пречи на антихриста? Защо антихристът не може да приеме такива хора? Защото в антихриста има нечестив нрав. Той не може да търпи хора, които се стремят към истината или следват правилния път. Настройва се срещу всеки, който иска да следва правилния път, и умишлено ти създава трудности, и ще напряга ума си в опит да измисли начин да се отърве от теб, или иначе ще те потиска, така че да станеш негативен и слаб, или ще намери компромат срещу теб и ще го разпространи, за да те отхвърлят другите, и тогава ще е доволен. Ако не го слушаш или не следваш това, което казва, и продължаваш да се стремиш към истината, да следваш правилния път и да си добър човек, той се чувства неспокоен в сърцето си, чувства тревожност и дискомфорт, като те вижда да изпълняваш дълга си. Защо се получава така? Да не си го ядосал? Не, не си. Защо се отнася така с теб, след като не си му направил нищо, нито си навредил на интересите му по някакъв начин? Това само показва, че природата на този тип същество — антихриста — е нечестива и че той по природа е противник на справедливостта, положителните неща и истината. Ако го попиташ какъв точно е проблемът, той дори няма да знае, просто умишлено ти създава трудности. Ако кажеш, че нещата трябва да се направят по един начин, той задължително ще ги направи по друг. Ако кажеш, че еди-кой си не струва много, той казва, че този човек е страхотен. Ако кажеш, че това е чудесен начин да се проповядва евангелието, той ще каже, че е лош начин. Ако кажеш, че една сестра, която е вярвала в Бог само от година-две, е станала негативна и слаба и трябва да бъде подкрепена, той казва: „Няма нужда, тя е по-силна от теб“. С две думи, той винаги е в противоречие с теб и умишлено действа противно на теб. Какъв е неговият принцип да е в противоречие с теб? Когато кажеш, че нещо е правилно, той казва, че е погрешно, а когато кажеш, че е погрешно, той казва, че е правилно. Има ли някакви истини принципи в действията му? Абсолютно никакви. Той просто иска да те направи за смях, да те изложи, да те сломи, да те победи, така че да не можеш да вдигнеш глава, да не се стремиш повече към истината, да станеш слаб и да не вярваш повече, и тогава целта му е постигната и сърцето му ликува. Къде е проблемът тук? Това е нечестивата същност на типа човек, който е антихрист. Ако види братята и сестрите да възхваляват Бог и да свидетелстват за Него, а на него не му обръщат никакво внимание, доволен ли е? Не, не е. Как се чувства? Чувства завист. Обикновено, когато хората чуят някой да хвали друг човек, нормалната им реакция е: „И аз съм доста добър, защо не похвалиш и мен?“. Те имат тази дребнава идея, но когато чуят някой да свидетелства за Бог, си мислят: „Той има такова преживяване и така свидетелства, и всички го одобряват. Той има това разбиране. Защо аз нямам такова разбиране?“. Завиждат на този човек и му се възхищават. Антихристите носят определена характеристика: когато чуят някой да свидетелства за Бог с думите: „Това е Божието дело, това е Божията дисциплина, това са Божиите дела, Божиите подредби и аз съм готов да се покоря“, антихристът се чувства недоволен и си мисли: „Казваш, че всичко е божие дело. Видял ли си как бог управлява нещо? Почувствал ли си как бог подрежда нещо? Как така аз не знам нищо за това?“. Единият аспект е, че той е точно като Сатана в начина, по който Сатана се отнесе към Божието одобрение на Йов. Когато Бог придобие даден човек, антихристите имат същото мислене като Сатана — те имат нрава на Сатана. Другият аспект е, че ако някой разбира истината и има проницателност за антихристите, и не ги следва, а вместо това ги отхвърля, тогава антихристите обезумяват в мисленето си и си казват: „Изобщо не мога да придобия този човек, затова ще го унищожа!“. Ето защо, когато Йов се сблъска с изпитания, Бог каза на Сатана: „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“. Ако Бог не беше казал това, щеше ли Сатана да прояви милост? (Не.) Това е сигурно. Той категорично нямаше да прояви милост.

Какво отношение имат антихристите към братята и сестрите, които се стремят към истината и я обичат, към хората, които имат известна вяра и които изпълняват дълга си с известна преданост? И какво отношение имат към определени хора, които говорят за житейски преживявания, за да свидетелстват за Бог, и които често разговарят за истината с братята и сестрите? (Изпитват ревност и омраза.) От какво зависи тяхното отношение? Зависи от нечестивия им нрав. Затова, когато често ги виждаш да потискат някого необяснимо, да мразят някого и да карат определени хора да страдат, тогава знаеш, че никой не може да промени нечестивия нрав на антихриста и че този нрав е дълбоко вкоренен и вроден. От тази гледна точка може да се види, че тези хора, които са антихристи, няма как да постигнат спасение. Те не позволяват на братята и сестрите да свидетелстват за Бог, така че могат ли самите те да свидетелстват за Бог? (Не.) Те толкова мразят други хора да свидетелстват за Бог, че скърцат със зъби от яд, така че кажете Ми, могат ли да свидетелстват за Бог? Те са абсолютно неспособни да свидетелстват за Бог. Някои хора казват: „Не е вярно, някои антихристи свидетелстват много добре за Бог и братята и сестрите плачат, когато ги чуят“. Що за свидетелство е това? Трябва да изслушате този вид „свидетелство“, за да определите дали е истинско свидетелство. Да кажем, че някой има добра работа и добро семейство. Развълнуван от Бог, той се отказва от добрата си работа и семейство и влага тялото и ума си в това да отдава всичко на Бог. Въпреки че сърцето му тъжи, той все пак се отказва от всичко. Братята и сестрите му казват: „Не се ли чувстваш поне малко слаб?“. Той отговаря: „Да, малко, но това, че мога да се откажа от семейството и работата си — не е ли всичко това божие дело? Преди печелех по две-три хиляди на ден и десетки хиляди на месец, и притежавах много активи. След като повярвах в бог, предадох активите си на друг да се грижи за тях, за да изпълнявам дълга си“. Другите питат: „Изобщо ли не си управлявал активите си, след като си ги предал на друг? Сега не притежаваш ли повече никаква част от тях? Как си се отказал от активите си?“. Той отговаря: „Това беше божие дело“. Не е ли това твърде мъгляво? (Да.) Това са просто празни думи. Освен това, като казва колко големи са били доходите му, просто не се ли хвали? Защо казва това? Той свидетелства за това от колко много се е отказал. Свидетелства ли за Бог? Свидетелства за незначителната си „славна“ история, за цената, която е платил, за това, което е отдавал в миналото, за това колко много е посветил и за това, че няма оплаквания от Бог. Има ли в това някаква част, която да свидетелства за Бог? Не сте видели какво е направил Бог във всички тези неща, нали? Не е вярно, че той свидетелства за Бог — очевидно свидетелства за себе си, но въпреки това казва, че свидетелства за Бог! Не е ли това измама? Той се преструва, че свидетелства за Бог, за да свидетелства за себе си — не е ли това лицемерие? Защо тогава някои хора са много трогнати и плачат непрекъснато, когато чуят това? Има всякакви глупаци! Когато някой спомене свидетелстване за Бог, тогава антихристите започват да говорят за някои дребни неща, които са направили, за дребните неща, които са посветили, и за отделеното известно време в това да отдават всичко, и с течение на времето хората спират да обръщат внимание, затова антихристите измислят нови неща, които да кажат, и по този начин свидетелстват за себе си. Ако някой е по-добър от тях и може да разговаря по-добре от тях, като изважда наяве някаква светлина на истината, те се чувстват неловко. Дали се чувстват неловко, защото усилията им по отношение на истината са по-посредствени от тези на другите и те горят от желание да се отличат? Не, те няма да позволят на никого да е по-добър от тях, не понасят другите да са по-добри от тях и са доволни само когато са по-добри от останалите. Не е ли това нечестиво? Ако някой друг е по-добър от теб и разбира истината повече от теб, тогава трябва да се учиш от него — не е ли това нещо добро? Това е нещо, на което всеки трябва да се радва. Да вземем за пример Йов — един от последователите на Бог в човешката история. Случилото се беше ли нещо славно в Божието дело на управлението, продължило шест хиляди години, или беше нещо позорно? (Било е нещо славно.) Беше нещо славно. Какво отношение трябва да възприемете към този въпрос? Каква гледна точка трябва да имате? Трябва да се радвате за Бог и да Го прославяте, да възхвалявате Божието могъщество и да възхвалявате това, че Бог е придобил слава — това беше нещо добро. Беше толкова добро нещо, а въпреки това някои хора дори се чувстват отвратени от него и го ненавиждат. Не проявяват ли нечестивост? Откровено казано, проявяват нечестивост и това е породено от нечестивия им нрав.