Анализ на начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни

I. Анализ на враждебността и ненавистта на антихристите към положителните неща и към истината

Приключихме с разнищването на шестото проявление на антихристите и сега ще започнем да разнищваме седмото: начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни. Някои хора казват: „Като гледаме как разнищваме и разобличаваме антихристите, не е ли твърде меко да се каже, че са нечестиви, коварни и измамни? Кой няма частица нечестив или измамен нрав? Всички обикновени хора имат тези видове покварен нрав, така че ако разобличаваме и разнищваме антихристите по този начин, няма ли това да означава, че всеки е антихрист?“. Някой от вас смята ли така? Ако някой наистина смята така, значи греши. Има ли разлика между нечестивостта, коварството и измамността на антихристите и разкриванията на тези видове покварен нрав у обикновените хора? Със сигурност има разлика, в противен случай не бихме включили тези видове нрав в проявленията на антихристите. Днес първо ще разговарям основно за тази разлика, преди да продължа с някои реални примери и конкретни проявления на нечестивия, коварен и измамен нрав на антихристите. Лесно е да се разбере буквалният смисъл на думите „нечестив“, „коварен“ и „измамен“. Трудността се състои в разпознаването на съществената разлика между тези видове проявления при антихристите и при обикновените хора, в това защо окачествяваме като антихрист типа човек, който притежава този покварен нрав и същност, и каква е по същество разликата между антихристите и обикновеното покварено човечество. Първо, антихристите открито се противопоставят на истината и на Бог. Те се съревновават с Бог за Неговите избраници, за Неговата позиция и за сърцата на хората и дори вършат различни неща сред Божиите избраници, за да спечелят сърцата им, да ги подведат и да ги парализират. Накратко казано, естеството на действията и поведението на антихристите, било то открито или тайно, винаги се противопоставя на Бог. Защо казвам, че се противопоставя на Бог? Защото те знаят много добре, че Божиите слова са истината и че Той е Бог, но въпреки това Му се противопоставят и не приемат истината, независимо как се разговаря за нея. Например някои антихристи придърпват определени хора, подвеждат ги и ги контролират. Те карат тези хора да им се подчиняват и да ги следват, а след това с измама получават всякакви книги и материали от църквата, създават своя собствена църква и установяват свое собствено царство, за да могат да се наслаждават на това последователите им да ги следват и да им се прекланят, след което започват да живеят на гърба на църквата. Този вид поведение очевидно съревноваване с Бог за Неговите избраници — не е ли това черта на антихристите? Несправедливо ли е да се окачествят тези хора като антихристи въз основа на тази очевидна черта? Изобщо не е несправедливо — това окачествяване е много точно! Има и някои антихристи, които сформират клики в църквата и я разрушават. Те постоянно развиват собствените си сили в църквата и изключват онези, които не са съгласни с тях. След това задържат до себе си онези, които ги слушат и ги следват, за да сформират собствени сили и да накарат всички да правят това, което те казват. Не е ли това установяване на собствено царство? Независимо какви работни разпоредби или изисквания има Горното, те отказват да ги изпълнят и вместо това действат по свой собствен начин, като карат последователите си открито да се противопоставят на Горното. Например Божият дом изисква водачите и работниците, които не са способни да вършат истинска работа, да бъдат своевременно освобождавани. Един антихрист обаче ще си помисли: „Въпреки че някои водачи и работници не са способни да вършат истинска работа, те ме подкрепят и ме одобряват, а аз съм ги развивал. Няма начин горното да освободи тези хора, освен ако първо не ме лиши от поста ми“. Кажете Ми, не е ли тази църква под контрола на този антихрист? Работните разпоредби на Божия дом не вървят при антихриста и не могат да бъдат изпълнени. Когато работните разпоредби са издадени отдавна и всяка църква е докладвала как са били изпълнени, например чий възложен дълг е бил адаптиран или кой е бил освободен поради какви обстоятелства, антихристът никога не докладва нищо и никога не адаптира нечий възложен дълг. Някои хора винаги са нехайни в дълга си, което сериозно засяга делото на църквата, но антихристът не адаптира възложения им дълг. Дори когато Горното каже пряко на антихриста да освободи тези хора, минава много време без той да отговори. Нима тук няма проблем? Когато Горното поиска от него да изпълни работни разпоредби или когато се опита да научи нещо, то стига до задънена улица с антихриста. Братята и сестрите в църквата не знаят нищо за това, не получават никакви съобщения и са откъснати от Горното — църквата е изцяло под контрола на този единствен човек. Какво е естеството на действията на един антихрист по този начин? Това е антихристът, който превзема дадена църква. Антихристите сформират клики в църквата, установяват свое собствено царство, противопоставят се на Божия дом и вредят на Божиите избраници. Хората губят делото на Светия Дух, не могат да почувстват Божието присъствие, няма мир или радост, губят вяра в Бог и вече не изпълняват дълга си енергично. Те дори стават негативни и покварени, а животът им е в застой. Всичко това е резултат от подвеждането и контролирането на хората от антихристите. Е, във всички пастирски райони в континентален Китай са били разобличени и освободени редица лъжеводачи и антихристи. Сред тях има някои лъжеводачи и лъжеработници, които не вършеха истинска работа. Всички те притежаваха проявления на антихристи и всички имаха нрава на антихристи, но все пак не стигаха съвсем до нивото на това да са антихристи, затова просто бяха освободени. Някои хора обаче действаха на своя глава, имаха последната дума във всичко, напълно нарушаваха работните разпоредби и действаха по свой собствен начин, затова бяха окачествени като антихристи и отлъчени. Този начин на разобличаване и справяне с лъжеводачите и антихристите е прекрасен! Чувствам се много щастлив, когато видя тези писма с доклади, тъй като това показва, че някои от Божиите избраници са разбрали малко от истината след години слушане на проповеди. Защо казвам, че са разбрали малко от истината? Защото, след като са слушали тези проповеди, вече могат да ги свържат и да ги приложат към някои въпроси, с които се сблъскват в живота. След като изслушат тези истини, те може да не ги разберат действително в дадения момент, но по-късно придобиват проницателност за хората и събитията. Започват да притежават принципите и критериите, по които могат да оценят онези, които действат на своя глава, които не вършат истинска работа, които не могат да разрешат реални проблеми, които са нехайни в дълга си и не носят бреме, и които нямат чувство за отговорност. Не е ли това напредък? Напредък е. Не може да се каже, че притежават духовен ръст, просто са разбрали малко от истината. Божиите избраници имат известна проницателност за лъжеводачите, антихристите и неколцина от онези, които не вършат истинска работа и са некомпетентни в работата си — това не е ли добре? Добре е. То показва, че Божиите избраници разбират истината и имат проницателност, и че могат да застанат на страната на Бог и да защитят делото на църквата — това е нещо, което заслужава признание. Невъзможно е антихристите да подведат онези, които разбират истината. Те може да са способни да подведат за известно време онези, които не разбират истината и нямат проницателност, но за колко дълго? Вярвам, че колкото повече хората разбират истината и колкото повече вяра имат в Бог, толкова по-малко време ще им е необходимо, за да отхвърлят и да се отърват от оковите и възпирането на антихристите. Затова все още е необходимо да разговаряме за различните подробни проявления на антихристите, в противен случай, ако хората са подведени и контролирани от антихристите, ще им бъде много трудно да постигнат спасение.

Току-що обясних с прости думи проявленията на антихристите и причините такива хора да бъдат окачествени като антихристи. И така, каква е разликата между проявленията на нечестивост, коварство и измамност при антихристите и покварения нрав на обикновените хора? Имате ли някакво разбиране за това? Ще ви разкажа една история и тя със сигурност е свързана с нечестивостта, коварството и измамността. В Книгата на Йов в Библията е записан разговор между Бог и Сатана. Бог пита Сатана: „Отде идеш?“ (Йов 1:7). И как отговаря Сатана? („От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7).) До ден днешен хората все още не разбират какво е имал предвид Сатана с това — то е отражение на неговия нрав. Защо хората не разбират какво е имал предвид Сатана? Защото все още не си проумял откъде точно идва Сатана. Какъв е проблемът с казаното от Сатана? Тук има един вид нрав и това е нечестивият нрав. Засега ще приключим с този стих и ще анализираме това, което следва. Сатана идва пред Бог и след като отговаря на въпроса Му, Бог казва на Сатана: „Забелязал ли си, че на земята няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“ (Йов 1:8). Каква би била обикновено реакцията на един нормален човек, след като чуе Бог да изрича това? (Би поискал да види как е действал Йов.) Хората веднага биха си помислили: „Йов се е боял от Бог и е отбягвал злото, и е бил непорочен човек. Наистина му се възхищавам!“. Откъде идва това възхищение? То произтича от един вид копнеж, любов и жадуване за положителни неща в рамките на нормалната човешка природа. Ако обаче не обичаш истината, какво ще е проявлението у теб, когато чуеш тези слова? (Презрение.) Ще презреш тези слова и ще ги пренебрегнеш. Някои хора тогава си мислят: „Да се боиш от Бог и да отбягваш злото? Каква е тази боязън? Какво означава „да отбягваш злото“? Къде можеш да намериш непорочен човек в днешно време?“. Изглежда, че не чувстват нищо, след като чуят тези слова, така че имат ли сърца, които жадуват и копнеят за тези неща? (Не.) Желаят ли тези неща? (Не.) Искат ли да се стремят да разберат какви точно са подробностите в това? Имат ли това желание? Не, нямат. В сърцата си те не искат да знаят. Има и друг тип хора, които реагират анормално, когато чуят словата на Бог, че Йов се бои от Него и отбягва злото, че е непорочен човек. Те казват: „Ха! Йов се е боял от Бог и е отбягвал злото, и е бил непорочен човек — съществува ли такъв човек? Покажи ми как е бил непорочен — не вярвам!“. Хора като тези, които имат такива идеи и проявления, наистина ли вярват в словата, изречени от Бог, и наистина ли ги признават? (Не.) Те не вярват истински в тях, нито ги признават. Първо, има нещо, което е сигурно: те не признават, че изреченото от Бог е истинско, надеждно и точно, те не смятат Божиите слова за истината, за словата на Създателя и за върховната истина за цялото човечество. След като не смятат Божиите слова за истината, как гледат на Бог? След като отричат Божиите слова, биха ли могли изобщо да признаят, че Бог е Бог? Със сигурност не, защото отричат Божиите слова, отричат Божието гледище и отричат изреченото от Бог, като подтекстът тук е, че отричат съществуването на Бог и това, че Той е реалността на всички положителни неща. Това е сигурно. Има и нещо друго: какво отношение имат хора като тези към истините, които Бог изразява, и към положителните и негативните неща, и какъв нрав стои зад тяхното отношение? Какъв е техният възглед за Йов? „Това не е възможно! Възможно ли е все още да има някой като него в света? Това е просто историческа реликва. Не се очаква някой като него да живее в този свят. Само онези, които са коварни и лоши, зли и нечестиви, трябва да живеят. Хора като Йов трябва да умрат, не да живеят!“. Що за нрав е това? (Нечестивост.) Това е нечестивостта на Сатана. Има ли сега сред човечеството хора, които имат абсолютно същия нечестив нрав като Сатана? Що за хора, когато чуят, че Бог е изрекъл: „Йов се бои от Бог и отбягва злото, той е непорочен човек“, няма да са убедени, отказват да го приемат, изпитват отвращение и ненавист и дори в сърцата им се надигат проклятия? Можем ли да кажем, че хората, които пораждат такива неща, са от породата на Сатана? (Да.) Тогава прекалено ли ще е, ако окачествим тези хора като антихристи? (Не.) Когато Бог каза на Сатана ясно и тържествено: „Йов се бои от Бог и отбягва злото, той е непорочен човек“, какво беше отношението на Сатана? Той се усъмни в този факт. Един аспект на това е, че Сатана се съмняваше, че Йов е този тип човек, и не смяташе, че е възможно. Това беше така, защото Сатана е нечестив и смята, че всички неща са нечестиви. Той не смяташе, че сред човечеството може да има някой толкова прекрасен човек, който наистина може да бъде считан за непорочен от Бог — Сатана не вярваше в този факт. Друг аспект е, че когато Бог откри такъв добър човек като Йов, какво почувства Сатана в сърцето си? Първо, на най-повърхностно ниво, той почувства ревност, като си помисли: „Как може да има непорочен човек? Не съм ли покварил цялото човечество? Всички хора са същите като мен, всички те са Те предали. Как биха могли да Те следват?“. Ако го преведем на човешки език, това беше неговото мислене. Сатана не вярваше, че това е възможно, а в неверието на Сатана, че това е възможно, има два компонента: първият е, че Сатана желаеше Йов да не съществува, а вторият е, че Сатана си мислеше: „Дори да съществува, аз ще го унищожа“. Не беше ли това нечестивостта на Сатана? (Да.) Това беше нечестивостта на Сатана. Той не искаше истински добър човек, някой, който се бои от Бог и отбягва злото, да дойде пред Бог, не искаше някой като Йов да живее в света, не искаше някой като него да съществува, а още по-малко искаше някой като него да се въздигне — това беше нечестивостта на Сатана. Какъв е източникът на нечестивостта на Сатана? Неговият нрав същност е нечестив. Освен това Сатана е враждебен към всички положителни неща. Какво се включва във „всички положителни неща“? Включва хора, които се боят от Бог, отбягват злото и са непорочни. Като е враждебен към Йов, не беше ли Сатана враждебен към Бог? (Да.) Всъщност така стоят нещата. Докато Сатана беше враждебен към Йов, той също така мразеше Бог. Той искаше никой да не се прекланя пред Бог — това би го направило най-щастлив и това беше най-голямото му желание. И тогава всички тези факти се оказаха пълната противоположност на това, на което се надяваше, което искаше да види и за което копнееше. Точно пред очите му се случи такова прекрасно нещо, но въпреки това неговата нечестивост, неговата жестокост го накараха да проведе друг разговор пред Бог, който е следният диалог между него и Бог. Някой знае ли оригиналния текст? („Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“ (Йов 1:9).) Сатана не говореше директно, в думите му се криеше капан. Той каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“, за да те накара да се замислиш за това. Кажете Ми, знаеше ли Бог какво има предвид Сатана с това? (Да.) Бог знаеше. Бог познаваше Сатана до мозъка на костите му и можеше да види въпроса с абсолютна яснота. Щом Сатана каза: „Дали без нищо Йов се страхува от Бог?“, Бог знаеше какво ще направи той. Когато Бог видя, че той иска да направи нещо, Той знаеше, че се е появила възможност, че е дошло времето да използва Сатана, за да изпита Йов. И така, кой от тях беше мъдрият? (Бог.) Сатана не знаеше това и си помисли: „Не ми ли забрани Бог да докосвам Йов? Никога не съм очаквал, че сега ще се съгласи“. Ще оставим историята дотук. Всички в общи линии знаят какво се случи след това.

Сега нека разнищим проявленията и нрава на Сатана в казаното от него, както и какви точно бяха неговите мотиви и намерения, когато каза това. Първо, Сатана не повярва на казаното от Бог, тоест той таеше нагласа на съмнение към съдържанието и фактите в словата, които Бог беше изрекъл. Едновременно със съмнението си в изреченото от Бог, той искаше да използва някакъв метод, за да отрече това, което Бог изрече, но не можа да го отрече пряко. В какво се състоеше нечестивостта на Сатана? Състоеше се в това, че той възприе още по-измамен метод, като си каза в сърцето: „Няма да Те отрека пряко. Ще Те накарам да ми позволиш да навредя на Йов, след което ще накарам него да отрече Теб. Това би бил най-добрият резултат. Няма ли тогава Ти да си се провалил?“. Това беше неговата цел. Какъв нрав разкри Сатана в диалога си с Бог и в мислите си? Нравът му бе очевидно нечестив. Каква е разликата между нечестивостта на Сатана и нечестивостта на обикновеното покварено човечество? Каква роля играеше тук Сатана? Той не отиде директно да потърси Йов, за да го накара да отрече Бог. Ако Йов се беше съпротивлявал, тогава Сатана щеше да бъде посрамен, затова Сатана не постъпи по този начин. Тогава какво направи Сатана? Каква точно беше мотивацията на Сатана и неговите средства и тактики в това, което направи? (Да извади кестените от огъня с чужди ръце.) Ти наистина подценяваш Сатана. Неговата нечестивост не може да бъде разгадана от човешките същества. Всички справедливи и прекрасни положителни неща в света не са прекрасни в очите на Сатана — той иска да направи всички тези неща нечестиви и нечисти. Каква е най-голямата разлика между Сатана и покварените хора? Най-голямата разлика е, че той знае много добре, че Бог е истината, че Бог има мъдрост и власт и че Бог е източникът на всички положителни неща, но въпреки това не признава тези неща, а вместо това изпитва отвращение, ненавист, омраза и дори проклина всички тези неща. Покварените хора обаче често са подвеждани от Сатана и не знаят кои неща са положителни, кои неща са справедливи, а още по-малко какво представлява истината или какво изисква Бог. Въпреки че разкриват някои видове покварен нрав, тези нечестиви и измамни видове покварен нрав се разкриват, докато хората са глупави, невежи, безчувствени, заслепени и излъгани и не разбират истината, докато Сатана съзнателно върши зло. Защо го наричаме Сатана? Защото той може да види всичко, което Бог върши в духовния свят и в цялата вселена, и макар да е свидетел на всичко това, той все още отрича, че Бог съществува и че Бог е истината, както и факта, че Бог господства над цялото човечество. Независимо колко хора следват Бог, независимо колко велико е делото, което Бог върши, колко велика е властта, която Бог упражнява, или колко всемогъщ е Бог, Сатана все още отрича всичко това и парализира, заслепява и покварява човечеството без срам или почит, като използва всякакви методи, за да подведе човечеството и да го накара да го следва. Какви са основните проявления на нечестивостта на Сатана, както казах току-що? Той е специалист в това да се противопоставя на Бог, не признава това, което Бог изрича, колкото и правилни да са Неговите слова, не признава, че Неговите слова са положителните неща и са истината, и обръща нещата наопаки. Например Бог накара хората да запишат историята на сътворението на човека от Него, а освен записите на фактите за Божието сътворение на човека, има и следи от доказателства, които могат да се намерят. А какво направи Сатана? Той си съчини „дарвинизма“ и каза, че човекът е произлязъл от маймуната, нарисува картина, която показва как маймуните постепенно еволюират от четирикраки същества до двукраки хора, които ходят изправени, като съчини тази ерес и заблуда. В резултат на това, въпреки че някои хора сега отричат еволюцията, мнозина все още не вярват, че човекът произхожда от Бог. Не е ли това нечестивостта на Сатана? (Да.) Това е нечестивостта на Сатана. Независимо колко велико е делото, което Бог върши и на което Сатана лично е свидетел, Сатана все още се обръща срещу Бог и Му се противопоставя до самия край. Всеки ден, в който Бог не унищожава Сатана или не се справя с него, той постоянно Му се противопоставя. В това се състои нечестивостта на Сатана, а първопричината е, че същността му е нечестива.

В разговора между Сатана и Бог в Книгата на Йов има ли някаква връзка между проявленията на Сатана и проявленията на антихристите? (Да.) Каква е връзката? Защо разказвам този откъс? Нечестивостта, коварството и измамността на антихристите е тема, с която често се сблъсквате, а тези неща са също така действителни проявления, които често виждате, така че защо обособявам тези проявления на антихристите като отделна точка за анализ? Току-що говорихме за нечестивостта на Сатана и за това как той конкретно се противопоставя на Бог, така че не правят ли и антихристите същото? (Да.) Какви са проявленията на антихристите? След като един антихрист е изслушал проповед, той знае, че проповедта е добра и може да разбере тези слова. Освен това той има известни заложби и след като разбере тези слова, полага усилия да ги запомни и се опитва да наизусти нещата, които харесва и които са в съгласие с неговите собствени представи. След това, на тази основа, той обработва и формулира собствена проповед, която другите хора смятат за много добра, когато я чуят. Това обаче не е основното проявление на нечестивостта на един антихрист. Какво е основното му проявление? Такива хора могат да разберат истината, така че кажете Ми, имат ли те способността да различат правилното от погрешното? (Да.) Да, имат, те не са глупави. Например те често влизат в контакт с братята и сестрите и в сърцата си знаят кои хора се стремят към истината и кои не. В сърцата си знаят кой може да се посвети и да се откаже от нещата, кой може да изпълнява предано дълга си и кой със сигурност може да избере да практикува истината и да действа в съответствие с принципите, когато е изправен пред обикновени въпроси. Но могат ли те да се отнасят справедливо с такива хора? (Не.) Как се отнасят с хората по начин, който е свързан с проявленията на антихристите? Например някой не представлява заплаха за тях и те си мислят: „Ти се стремиш към истината и твоите заложби са по-добри от моите, но аз няма да те повиша. Това, че не те повишавам, не означава, че ще те пренебрегвам. Ако ми се подмазваш, тогава ще те държа до себе си. Ако никога не ми се подмазваш и винаги си толкова порядъчен, винаги действаш безпристрастно и се придържаш към принципите, тогава ще можеш да разпознаеш всяко лошо нещо, което правя, и да ме прозреш, и ще разговаряш с мен за истината, за да ме накараш да се покая, а това ще ме посрами твърде много. Ако не ми се месиш, всичко е наред. Ако винаги ми се месиш, тогава ще се отърва от теб!“. Такъв план имат те и така пресмятат в сърцата си. Що за нрав е това? Те имат два вида нрав: жестокост и нечестивост. Така мислят, преди да извършат такъв акт и да накарат този човек да страда — това е нечестивост. Те знаят много добре, че този човек се стреми към истината и има чувство за справедливост, но не го повишават, не се сближават с него и в сърцето си чувстват резерви и антипатия към този човек — що за нрав е това? Това е нечестивост. За какво се отнася тази нечестивост? Не става въпрос за това, че антихристите не разбират кои неща са положителни и кои са негативни. Те знаят кой е правилният път, просто не го следват, не практикуват истината, не слушат никого и избират пътя на нечестивостта. Някои жени например не желаят да бъдат добри и морални жени и да живеят подобаващ и правилен живот, а вместо това тичат към публичния дом. В днешно време никой не ги кара да се продават, нито ги принуждава, тогава защо тичат към публичния дом? Защото са нечестиви и са родени да бъдат такива неща. Антихристите са такъв вид измет и ние ги разнищваме и ги окачествяваме като антихристи, защото нечестивостта на антихристите никога не може да се превърне в порядъчността и добротата на нормалните хора — това е разликата между тях и нормалните хора, които имат покварен нрав. Независимо дали са кастрени, дали църквата използва административни мерки, за да ги накаже, или братята и сестрите се надигат, за да им се противопоставят и да ги разобличат, нищо не може да промени първоначалното намерение и принципите, с които действат — това никога не може да се случи. Никой не може да ги промени, никой не може да трогне сърцата им и да ги накара да се откажат от възгледите си или от принципите на своята постъпка. Ти не можеш да ги промениш — те са антихристи. Нима си мислеше, че антихристите са толкова нечестиви, че не знаят кое е добро и кое е лошо? Те знаят. Когато някой антихрист докладва проблеми или изпраща на Горното доклади относно работата, той пише с такива приятни за ухото думи, че когато четеш тези доклади, си мислиш колко ли добри са заложбите на този човек. Когато обаче се запознаеш с реалната ситуация на място, откриваш, че той винаги нарушава работните разпоредби в работата си, потиска онези, които се стремят към истината, и смущава църковното дело — той е антихрист. Някои антихристи са оставяли коментари на уебсайта на нашата църква и когато не знаеш техния произход или откъде идват, виждаш само какъв красноречив изказ имат коментарите им, с особено ясно формулирани редове и добър стил на писане, и си мислиш, че този човек е с добри заложби. Едва след като научиш нещо за тях, разбираш, че са антихристи, че са сторили много зло и са били отлъчени от църквата преди три години. Те непрекъснато публикуваха съобщения на уебсайта на Божия дом, за да бъдат забелязани от Горното, да бъдат повишени и да им се даде възможност за оневиняване. Ето така стоят нещата. Кажете Ми, искат ли антихристите да бъдат благословени? (Да.) Наистина искат. Те се боят от смъртта и се боят да не погинат.