Сега ще разговаряме по една малко по-лека тема. Обичате ли да слушате истории? (Да.) Тогава ще ви разкажа една история. Каква история да ви разкажа? Каква тема бихте искали да чуете? Разкази ли предпочитате да слушате, или да обсъждате текущи събития, политика, или да чуете малко история? Няма да говорим за тези неща, защото е безсмислено да говорим за тях. Ще ви разкажа една история за поведението на хора, които вярват в Бог, за човешките нрави и различните състояния, които хората преживяват в своето ежедневие.

Допълнение:

Дискусия за капитала:
„Все тая!“

Имаше петима души, които разговаряха и един от тях, наречен г-н Уни, каза: „От времето в университета най-много ми липсва животът в кампуса. Кампусът беше пълен с всякакви растения и през пролетта и есента пейзажът беше толкова красив, че ме караше да се чувствам спокоен и щастлив. Освен това тогава бях млад, изпълнен с въжделения и невинен, не бях подложен на такъв голям стрес. През трите ми години в университета животът беше толкова лесен. Мисля, че ако можех да върна времето с десет или двадесет години и да се върна към живота си в кампуса, това би било най-прекрасното нещо в този живот…“. Това са думите на първия човек, г-н Уни. Какво означава Уни? Означава студент в университет, оттам идва името на г-н Уни. Още преди г-н Уни да си припомни напълно прекрасния си живот и да му се наслади, заговори г-н Магистър: „Може ли един тригодишен курс да се счита за университетски? Това е професионален курс. Бакалавърската програма в университета обикновено продължава четири години; само това може да се счита за университетски курс. Аз бях в университета четири години. Тогава установих, че пазарът за таланти е препълнен със завършили студенти и е трудно да се намери работа. Така че, преди да завърша, помислих за това и реших да уча магистратура. По онова време нямаше много магистри и намирането на работа щеше да е лесно. Както и очаквах, след като завърших магистратура, намерих страхотна работа с добри доходи и заживях много добре. Това беше резултатът от завършването на магистратура“. Какво послание получавате, като чуете това? Г-н Уни е завършил професионален курс, а г-н Магистър е завършил магистратура, има добри доходи и се радва на висок социален статус и уважение. Г-н Магистър говореше въодушевено, докато г-н Мениджър не каза: „Все още си млад, дете! Нямаш никакъв опит в обществото. Няма значение дали учиш магистратура или докторантура, най-важен е изборът на добра специалност. Преди аз да започна университета, проучих пазара и открих, че бизнесите от всякакъв мащаб се нуждаят от хора с управленски умения, така че когато постъпих в университета, избрах да уча търговско управление, за да мога, когато завърша, да стана топ-мениджър на компания, или казано с други думи — главен изпълнителен директор. Когато завърших беше време, в което различни бизнеси от всякакъв мащаб се нуждаеха от таланти като мен. Пазарът беше огромен и когато започнах да кандидатствам за работа, няколко компании се опитаха да ме грабнат. В крайна сметка можех да избирам между тях. Избрах най-добрата чуждестранна компания и веднага станах мениджър с високи доходи. В рамките на пет години си купих собствена кола. Доста хитро, нали? Не ме ли бива да избирам, а?“. Докато г-н Мениджър говореше, двамата преди него се почувстваха някак провокирани, но не казаха нищо. В сърцата си те мислеха: „Той е топ-мениджър и е предвидлив. Има много повече капитал от нас. Въпреки че се чувстваме провокирани, няма да кажем нищо. Просто ще си признаем поражението“. Когато г-н Мениджър завърши речта си, той беше много доволен от себе си, мислейки, че тези млади хора не са така опитни като него. И точно докато се чувстваше толкова доволен, някой, наречен г-н Длъжностно лице, започна да говори. Г-н Длъжностно лице не се беше замислил много върху казаното от другите трима. Той държеше небрежно чая си, отпи от него, огледа се и каза: „В наши дни всички са студенти. Кой не може да учи в университет? Не е достатъчно просто да посещавате университета и не е достатъчно да започнете бизнес. Дори и да сте топ-мениджър, това не е работа за цял живот, не е стабилна. Ключът е да си намериш сигурна работа и така цял живот ще си добре!“ Когато другите чуха това, те казаха: „Работа за цял живот? Кой говори така в наши дни? Това са неща от миналото!“. Г-н Длъжностно лице отвърна: „Неща от миналото? Хм, говорите така, само защото всички сте късогледи и ви липсва далновидност! Ако имате работа за цял живот, въпреки че доходите ви са малко по-ниски, тя ви осигурява стабилен живот, имате авторитет и думата ви се чува навсякъде! Когато се явявах на изпит за държавен служител, повечето хора не ме разбраха и ме питаха защо някой толкова млад като мен иска да работи в държавни учреждения. След като издържах успешно изпита за държавен служител, започнаха да ме търсят приятели и роднини, които се нуждаеха от работа или водеха съдебни дела. Това вече е доста голяма власт, нали? Въпреки че доходите не са големи, ми бяха осигурени жилище и кола. Моите облаги са по-добри от вашите. Освен това мога да получа възстановяване на разходите си, когато ям в ресторант и пазарувам, а мога и да пътувам безплатно с такси или със самолет. Вашата работа не е достатъчно добра, всички вие имате несигурна работа. Справих се много по-добре от вас!“ Когато чуха тези думи, останалите се почувстваха неудобно и казаха: „Въпреки че твоите облаги са доста добри, ти имаш лоша репутация. Рекетираш и навсякъде се държиш като тиранин, а не служиш на народа. Ти просто нараняваш хората и винаги постъпваш зле“. Г-н Длъжностно лице отговори: „И какво като имам лоша репутация? Живея си добре и с нея!“ Всички започнаха да обсъждат въпроса, докато накрая последният човек не можеше повече да се сдържа, стана и каза: „Вижте, вие сте били в университет, завършили сте магистратура, вие сте топ бизнес мениджър, вие сте длъжностно лице, а аз нямам вашия опит. Въпреки че съм просто един незначителен човек, искам да споделя опита си с вас. Когато се върнах в „матер…“. Останалите попитали учудено: „Какво е това „матер?“. Полагането на изпит за държавен служител те прави държавен служител, обучението в магистратурата те прави магистър, ако си топ-мениджър на компания ставаш главен изпълнителен директор, а какво означава „матер“? Можеш ли да ни обясниш?“. Човекът обяснил: „Значи вие можете да учите в университет, да учите за магистри, да станете топ бизнес мениджър и длъжностно лице, а аз да не мога да се върна обратно в моята Алма матер и да се поогледам?“. Виждаш ли? Той се ядоса. Този незначителен човек имаше ниска степен на образование, но все пак беше суетен. Останалите казаха: „Всички знаем какво е да се върнеш в нечия Алма матер. Не трябва да казваш, че си се върнал в „матер“. Просто кажи, че си се върнал в твоята Алма матер“. След това другите го попитаха на какво ниво е образованието в неговата Алма матер, дали е гимназия, технически колеж, университет или висше училище. Той отговори: „Никога не съм бил в университет, никога не съм учил във висше училище и никога не съм полагал изпит, за да стана държавен служител. Не е ли добре да завършиш просто начално училище? Все тая!“. Той се почувства смутен, беше разкрил миналото си и то вече не можеше да бъде прикривано. Той се преструваше през цялото време. Общувайки с останалите, никога не им беше разкривал нивото си на образование. Сега всичко излезе наяве и той бе изгубил престижа си, сграбчи дръжката на вратата и избяга. Другите не разбраха защо е избягал и всички заедно казаха: „Не си ли завършил само начално училище? Каква е причината да бягаш? Че и се гордееш с това!“. Ще завърша историята тук; казаното обхваща горе-долу всичко.

В тази история има петима души. Каква е темата, която обсъждат? (Образованието си.) А какво всъщност означава образование? (Това е социалният им статус.) Образованието на хората е свързано със социалния им статус — това е обективен факт. Защо хората искат да обсъждат социалния си статус? Защо искат да изкарат на бял свят социалния си статус и социалната си идентичност като тема за дискусия? Какво правят те? (Хвалят се.) В такъв случай какво трябва да бъде заглавието на тази история? (Сравняване на образованието.) Ако историята беше озаглавена „Сравняване на образованието“, нямаше ли да е твърде недвусмислена? (Да, щеше. Ами ако беше „Парадиране със статуса“?) Това заглавие е твърде директно, няма нищо което да се подразбира, и не е достатъчно задълбочено. Ами ако кажем, че основното заглавие е „Дискусия за капитала“, а подзаглавието — „Все тая“? Малко е саркастично, нали? „Дискусия за капитала“ означава, че всеки обсъжда собствения си капитал, включително образованието си и социалния си статус. А какво означава „Все тая“? (Да не признаваме, че някой друг е по-добър.) Точно така, тук има някакъв вид нрав. „Какво, ако си магистър? Какво, ако имаш по-висока степен на образование от мен?“. Никой не признава, че някой друг е по-добър от него. Това означава да обсъждаш капитала. Такъв вид разговор не се ли чува често сред хората? Има хора, които парадират с богатството на семейството си, други се хвалят с престижното му минало, трети с факта, че императори и известни личности носят тяхното фамилно име, а има и такива, които говорят за това кой университет са завършили и колко славни са били, а понякога дори някоя масажистка в салон за красота казва: „Учих масаж при известен преподавател с експертен подход и лично отношение. В резултат на това станах първокласен професионален масажист, а годините след 2000-та бяха най-славният ми период…“. Тук думата „славен“ е използвана неуместно. Дори масажистка от сферата на услугите говори за своя „най-славен период“ — това наистина е парадиране и самохвалство. Това, на което искаме основно да наблегнем с тази тема, са определени разговори, които се чуват често, поведението, което се наблюдава често, и нравите, които често се разкриват, когато сте сред хора в реалния живот. Защо хората говорят за този капитал? Какъв нрав или мотивация действат тук? Могат ли тези неща, за които се говори, да се считат за славни? Славата няма нищо общо. Тогава имат ли полза хората да говорят за тези неща? (Не.) И вие ли говорите за тези неща? (Да.) Знаете, че това не носи полза, защо говорите за тях? Защо хората обичат да говорят за такива неща? (Тези неща са капиталът, с който хората се хвалят.) Каква е целта да парадирате с тях? (Да бъдем дълбоко уважавани от другите.) Това е така, защото никой не иска да бъде обикновен и банален човек. Дори някой, който е завършил само начално училище, говори за връщане в своя „матер“, за да се поогледа. Той иска да използва този вид литературен израз, за да заблуди и вцепени другите, така че да го уважават. Каква е целта на това да ги кара да го уважават? За да превъзхожда другите хора, да има място и позиция сред тях, ореол над главата си, да притежава нещата, които казва, че се ползват с авторитет, да има подкрепата на другите и да има престиж. Ако трябва да се откажеш от тези неща и да бъдеш обикновен, банален човек, какво би трябвало да притежаваш? Първо, трябва да имаш правилна гледна точка. Как се постига тази правилна гледна точка? Това става чрез четене на Божиите слова и разбиране на това какво отношение трябва да имаш към определени неща, което да е в съгласие с Божиите намерения и което хората трябва да притежават в нормалната си човешка природа — това е правилната гледна точка. И така, като обикновен, обичаен и нормален човек, коя е най-подходящата и правилна гледна точка към всички тези неща, към социалния статус, социалния капитал или семейната среда и така нататък? Знаете ли? Да кажем, че някой, който е вярвал в Бог в продължение на много години, който смята, че е разбрал много истини, че следва Божия път и е предан на Бог и на своя дълг, но въпреки това счита статуса си в обществото и сред хората и своята стойност за много важни и много ги цени, и дори често парадира с капитала си, славния си произход и стойността си — наистина ли това е човек, който разбира истината? Очевидно не. И така, човек, който не разбира истината, обича ли я? (Не.) Не. Каква е връзката между обсъждането на капитала и това дали някой разбира и обича истината? Защо казвам, че някой, който цени стойността си и парадира с капитала си, не е човек, който обича и разбира истината? Как трябва някой, който наистина обича и разбира истината, да подходи към тези въпроси за социалния статус и личния капитал и стойност? Какво включва социалният статус? Семеен произход, образование, репутация, постижения в обществото, лични таланти и етническата ти принадлежност. Та как подхождаш към тези неща, за да провериш дали си човек, който разбира истината? Този въпрос трябва да има лесен отговор, нали? На теория би трябвало добре да разбирате този аспект. Кажете каквото ви идва на ум. Не си мислете: „О, не съм го обмислил, така че не мога да кажа нищо“. Ако не сте го обмислили, просто кажете какво ви хрумва в момента. Ако можете да говорите по някой въпрос само след като сте го обмислили, това се нарича писане на статии. Сега само си говорим, не те карам да пишеш статия. Говори първо от теоретична гледна точка. (От Божиите слова разбирам, че Бог не гледа колко високо образован е някой или какъв е социалният му статус, а главно гледа дали се стреми към истината, дали може да практикува истината и дали наистина се покорява на Бог, и дали изпълнението на дълга му отговаря на критериите. Ако някой има висок социален статус и е високо образован, но няма духовно разбиране, той не върви по пътя на стремеж към истината и не се бои от Бог или не отбягва злото, тогава накрая той ще бъде отстранен и няма да може да остане непоколебим в Божия дом. Следователно академичното образование и статусът на човека не са важни. Важното е дали човек се стреми към истината.) Отлично, това е най-основната концепция. Защо казвам, че е най-основната? Защото хората най-често говорят за тези теми и това съдържание. Някой друг има ли различно разбиране? Някой да допълни вече казаното. (Ако някой може да се стреми към истината, тогава той може да види, че преследването на слава, придобивки и статус е наистина вид робство, окови, които той носи, и колкото повече хората преследват тези неща, толкова повече ще се чувстват празни и ще започнат повече да преживяват вредата и болката, които славата, придобивките и статусът им причиняват. Когато разберат това и срещнат някой, който смята тези неща за капитал, те ще помислят, че такъв човек е наистина жалък.) (Човек, който наистина обича и разбира истината, ще измери своя социален статус и репутацията си, като използва Божиите слова, ще обърне внимание на това, което Бог казва и изисква, към какво иска Бог хората да се стремят, какво в крайна сметка ще получат хората, като преследват тези неща, и дали това, което получават, съответства на резултатите, които Бог се надява да види у хората.) Засегнахте го донякъде, но казаното има ли много общо с истината? Можете ли да му направите оценка? Повечето хора имат известно възприятийно познание и ако ви помоля да изнесете проповед, това ще бъде проповед-увещание. Защо казвам, че ще бъде проповед-увещание? Проповедта-увещание е проповед, в която казвате неща, които дават на хората съвет и насърчение, но тя не може да разреши истински проблеми. Въпреки че всяко изречение може да звучи правилно и разумно, съгласно човешкия разум и рационалните изисквания, то няма много общо с истината, а е само част от повърхностното и възприятийно познание, което хората имат. Ако трябваше да използваш тези думи в общение с другите, щеше ли да можеш да разрешиш проблемите и трудностите им из корен? Не, не би могъл и затова казвам, че това ще бъде проповед-увещание. Ако не можете да разрешите трудностите и проблемите на хората из корен, тогава вие не решавате проблеми чрез истината. Тези, които не разбират истината, винаги ще се застъпват за знания, репутация и статус и няма да могат да избегнат възпирането и робството на тези неща.

Помисли за следното. Как трябва да подхождате към стойността, социалния статус и потеклото на човека? Какво е правилното отношение, което трябва да имате? Преди всичко от Божиите слова трябва да видите как Той подхожда към този въпрос. Само така ще разберете истината и няма да правите нищо, което ѝ противоречи. И така, как се отнася Бог към потеклото на даден човек, към социалния му статус, към образованието, което е получил, и към богатството, което притежава в обществото? Ако не виждаш нещата въз основа на Божиите слова и не можеш да застанеш на страната на Бог и да приемеш нещата от Него, тогава начинът, по който виждаш нещата, със сигурност ще е на известно разстояние от това, което Бог възнамерява. Ако не е твърде далеч, а има само малко разминаване, тогава това не е проблем. Ако начинът, по който виждаш нещата, е в пълно противоречие с това, което Бог възнамерява, тогава е в разрез с истината. Що се отнася до Бог, от Него зависи какво дава на хората и колко им дава, и статусът, който хората имат в обществото, също е повелен от Бог и категорично не е скроен от някой човек. Ако Бог причинява на някого да изстрада болка и бедност, това означава ли, че този човек няма никаква надежда да бъде спасен? Бог няма ли да го спаси, ако има ниска стойност и ниско обществено положение? Ако има нисък статус в обществото, нисък ли е статусът му в Божиите очи? Не е задължително. От какво зависи това? Зависи от пътя, по който върви този човек, от неговия стремеж, както и от отношението му към истината и към Бог. Ако социалният статус на даден човек е много нисък, семейството му е много бедно и нивото на образованието му е ниско, но въпреки това той вярва в Бог, здраво стъпил на земята, и обича истината и положителните неща, тогава стойността му в Божиите очи висока ли е, или е ниска? Благороден ли е, или е нисш? Ценен е. Ако погледнем от тази гледна точка, от какво зависи стойността на даден човек — това дали е висока или ниска, възвишена или низша? Зависи от това как те вижда Бог. Ако Бог вижда у теб човек, който се стреми към истината, тогава имаш стойност и си ценен — ти си ценен съд. Ако Бог вижда, че не се стремиш към истината и не Му отдаваш всичко искрено, тогава си нищо и никакъв и не си ценен — ти си нисш съд. Колкото и високообразован да си и колкото и висок да е статусът ти в обществото, ако не се стремиш към истината или не я разбираш, тогава стойността ти никога не може да е висока. Дори и много хора да те подкрепят, да те превъзнасят и да те обожават, ти пак си достоен за презрение нещастник. Защо тогава Бог вижда хората по този начин? Защо един толкова „благороден“ човек, с толкова висок статус в обществото и престиж, когото толкова много хора превъзнасят и на когото се възхищават, е низш в Божиите очи? Защо начинът, по който Бог вижда хората, е напълно противоположен на възгледите им за другите? Бог нарочно ли се противопоставя на хората? Категорично не. Това е така, защото Бог е истина, Бог е праведност, докато човекът е покварен и няма истина или праведност, и Бог измерва човека по Свой собствен критерий и Неговият критерий за измерване е истината. Може да звучи малко абстрактно, затова, казано с други думи, Божият критерий за измерване се основава на отношението на човека към Бог, на отношението му към истината и на отношението му към положителните неща — това вече не е абстрактно. Да речем, че има човек, който е с висок статус в обществото, високообразован, много начетен и културен, и с особено славна и бляскава семейна история. Има обаче един проблем: той не обича положителните неща, изпитва погнуса, отвращение и омраза към Бог от дъното на сърцето си и когато се появи нещо, свързано с Бог, с Божиите теми или с Божието дело, скърца със зъби, изпълнен с омраза, очите му пламват и дори иска да нападне други хора. Винаги, когато някой спомене тема, свързана с Бог или с истината, се изпълва с погнуса и враждебност и в него се пробужда животинската му природа. Ценен ли е такъв човек или лишен от стойност? Колко струват академичният му опит и така нареченият му социален статус и социален престиж в Божиите очи? Абсолютно нищо. Как Бог вижда такива хора? Как Бог окачествява такива хора? Такива хора са дяволи и сатани и са най-лишените от стойност и достойни за презрение нещастници. Като го погледнете сега, коя е основата за определяне на стойността на даден човек като благородна или низша? (Отношението му към Бог, истината и положителните неща.) Точно така. Човек преди всичко трябва да разбере какво е отношението на Бог. Разбирането на отношението на Бог и разбирането на принципите и критериите, по които Той отсъжда за хората, и след това преценяването на хората въз основа на принципите и критериите, по които Бог се отнася към тях — само това е най-точно, подходящо и справедливо. Ето че вече имаме основата за преценяването на хората, но как точно да я приложим на практика? Например, даден човек е високообразован, познават го, където и да отиде, всички имат добро мнение за него и по всичко изглежда, че го чака бляскаво бъдеще — значи ли това, че той със сигурност ще изглежда благороден в Божиите очи? (Не е задължително.) Как тогава трябва да преценим този човек? Това дали даден човек е благороден или низш не се основава на статуса му в обществото, нито на академичния му опит, а още по-малко на етническия му произход и със сигурност не на националността му. А на какво тогава? (Преценката трябва да се основе на Божието слово и на отношението на човека към истината и към Бог.) Правилно. Например, дошли сте в САЩ от континентален Китай и дори един ден да станете американски граждани, ще промени ли това вашата стойност и вашия статус? (Не.) Не, те няма да се променят и ти ще си останеш същият. Дори да вярваш в Бог, ако не можеш да придобиеш истината, ще си останеш от вида, обречен на гибел. Някои повърхностни хора не вярват истински в Бог или не се стремят към истината, те живеят светски живот и след като станат американски граждани, казват „вие, китайците“ и „вие, хората от континентален Китай“. Кажи Ми, благородни ли са такива хора или низши? (Низши.) Много са низши! Държат се сякаш това, че са станали американски граждани, ги прави благородни — не са ли те много повърхностни? Много са повърхностни. Ако човек може да подходи към славата и придобивките, към социалния статус, богатството и академичните постижения с нормално сърце — разбира се, това нормално сърце не означава, че вече си преживял тези неща и си претръпнал, а по-скоро, че имаш критерий за мярка и не гледаш на тях като на най-важните неща в своя живот, и че критериите и принципите, с които измерваш и виждаш тези неща, както и ценностите ти са се променили и ти можеш да се отнесеш правилно към тях, и да ги гледаш с нормално сърце — какво доказва това? Доказва, че си се освободил от външни неща, като така наречените социален статус, човешка стойност и т.н. Вероятно не можете да го постигнете сега, но когато истински разберете истината, ще успеете да прозрете тези неща. Ще ви дам пример. Един човек се сблъсква с богати братя и сестри, вижда ги, че носят само маркови дрехи и че изглеждат заможни, и не знае как да разговаря или да общува с тях, затова се смирява, подмазва се на богатите братя и сестри, ласкае ги и се държи по противен начин — нима това не е унизително за него? Тук има нещо, което доминира над него. Някои хора поздравяват с „голяма сестро“, когато срещат богата жена, и с „голям братко“, когато срещат богат мъж. Те постоянно искат да се подмазват на тези хора и да се представят в добра светлина. А когато видят някой беден и невзрачен човек, който идва от провинцията и е нискообразован, те го гледат отвисоко и отказват да му обръщат внимание, а отношението им се променя. Такива обичайни практики срещат ли се в църквата? Срещат се, няма как да го отречете, защото сред вас има хора, които разкриват точно такова поведение. Някои казват „голям братко“, други „голяма сестро“, а трети „лельо“ — тези социални практики са сериозни. Съдейки по тяхното поведение, това са хора, които не се стремят към истината, у тях няма и частица от истината реалност. Повечето хора измежду вас са от този тип и ако не се променят, накрая всички ще бъдат отстранени. Въпреки че тези погрешни възгледи не засягат приемането на истинския път от хората, те могат да повлияят на навлизането им в живота и на изпълнението на техния дълг; ако те не са хора, които приемат истината, то вероятно ще предизвикат смущения в църквата. Ако можеш да разбереш Божието намерение, можеш да схванеш принципите и критериите, по които се измерват тези неща. Има и друг аспект, а именно, че независимо от социалния статус или образованието на човек, или от какво семейство произхожда, има един факт, който трябва да признаеш: академичните постижения и потеклото не могат да променят характера ти, нито да повлияят на нрава ти. Така ли е? (Така е.) Защо казвам това? Независимо от вида семейство, в което човек се е родил, или от вида образование, което му предстои да получи, независимо дали ще стане високообразован, или не и независимо от социалната среда, в която е роден, и от това дали социалният му статус е висок или нисък, поквареният му нрав е същият като на всички останали. Всички са еднакви и това е неизбежно. Социалният ти статус и стойността ти не могат да променят факта, че си част от човешкия род, който е покварен от Сатана, нито могат да променят факта, че ти си покварено човешко същество с покварен нрав, което се противопоставя на Бог. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че независимо колко богато е семейството, в което си роден, или колко високообразован си, ти пак имаш покварен нрав; независимо дали си благороден или низш, богат или беден, с висок или нисък статус, ти си оставаш покварено човешко същество. Следователно, след като приемете Божието дело, всички сте равни и Бог е справедлив и праведен с всички. Не е ли това начинът, по който хората трябва да разбират нещата? (Да.) Кой човек не е покварен от Сатана и няма покварен нрав, защото има висок статус в обществото и е роден в най-благородната от всички човешки раси? Логично ли е да се твърди такова нещо? Случвало ли се е някога в цялата човешка история? (Не.) Не, не се е случвало. Всъщност нито едно човешко същество, в това число Йов, Авраам, пророците и древните светци, както и израилтяните, не може да не живее с този неоспорим факт: след като живеят на този свят, всички хора са покварени от Сатана. Когато покварява хората, Сатана не се интересува дали си високообразован или не, каква е семейната ти история, какво е фамилното ти име или колко голямо е родословното ти дърво, крайният резултат е: ако живееш сред хората, значи си покварен от Сатана. Следователно фактът, че имаш сатанински покварен нрав и че живееш с него, не може да бъде променен от твоята стойност и академичен опит. Не е ли това начинът, по който хората трябва да разбират нещата? (Да, това е.) След като разбрахте тези неща, когато в бъдеще някой започне да изтъква дарбите и капитала си или сред вас отново се появи някой „по-висш“, как ще се отнесете с него? (Ще се отнеса с него съгласно Божиите слова.) Правилно. А как ще се отнесеш с него съгласно Божиите слова? Ако не знаеш какво да правиш и го омаловажаваш и му се подиграваш с думите „Виж се колко си образован, защо се перчиш? Пак говориш за капитала си, но можеш ли да изпълняваш добре дълга си? Нима не оставаш покварен от Сатана, независимо колко си образован“ — това добро отношение ли е? Това не е съгласно принципите и не е нещо, което човек с нормална човешка природа трябва да прави. Тогава по какъв начин, който да е съгласно принципите, трябва да се отнасяш с него? Не бива да му се възхищаваш, но не бива и да го омаловажаваш — не е ли това компромис? (Така е.) Редно ли е да се прави компромис? Не, не е. Трябва да се отнасяш с него правилно и ако можеш да използваш разбираната от теб истина, за да му помогнеш, помогни му. Ако не можеш да му помогнеш, но си водач и виждаш, че той е подходящ за даден дълг, възложи му да изпълнява този дълг. Не гледай на него с пренебрежение, защото е с някаква висока степен на образование, и не си мисли: „Хм, каква е ползата да си високообразован? Нима разбираш истината? Аз не съм високообразован, но въпреки това съм водач. Имам добри заложби, по-добър съм от теб, така че ще те омаловажавам и ще те карам да се срамуваш!“. Това се нарича низост и липса на човешка природа. Какво означава „да се отнасяш правилно с него“? Означава да се справяш с въпросите според истините принципи. А каква е истината принцип в този случай? Да се отнасяш с хората справедливо. Недей да имаш високо мнение за хората и да им се възхищаваш, не се смирявай пред тях с чувството, че си на по-ниско ниво, но не ги и ласкай, не ги тъпчи и не ги омаловажавай; те може да не мислят, че собствената им стойност е много висока, и може да не се изтъкват. Правилно ли е винаги да се страхуваш, че ще се изтъкнат, и затова винаги да ги потъпкваш? Не, не е правилно. Това е да си низък и да нямаш човешка природа — ако не се накланяш прекалено на едната посока, се накланяш много на другата. Принципът е да се отнасяш към хората правилно и справедливо. Този принцип звучи просто, но не е лесно да се приложи на практика.

Преди време един водач щеше да се мести да живее на друго място. Казах му, че може да вземе със себе си съответните ръководители и членове на екипи, тъй като така ще им е удобно да обсъждат работата заедно. Това, което казах, не беше трудно за разбиране — човек го разбира веднага щом го чуе. В крайна сметка обаче хората, които взе със себе си, имаха доста „пълномощия“: някои му носеха чай, други му миеха краката и му търкаха гърба — всички те бяха група подмазвачи. Колко отвратителен беше този водач? Сред тях имаше човек със заразна болест, който всекидневно му се подмазваше и го ласкаеше, следваше го навсякъде и му служеше. Той дори беше готов да рискува да се зарази с тази болест, за да може да се наслади на усещането да бъде ласкан. Накрая, тъй като този човек със заразната болест получи рецидив на състоянието си, след като се преместиха, този лъжеводач също беше разкрит. Следователно, независимо дали хората разбират истината или не, те категорично не бива да вършат лоши неща, да не правят неща, водени от своите амбиции и желания, и да не разчитат на случайността, защото Бог внимателно проучва сърцата на хората и внимателно проучва цялата земя. Какво включва „цялата земя“? Тя включва както материални, така и нематериални неща. Не се опитвай да измерваш Бог, Божията власт или Божието всемогъщество със собствения си ум. Хората са сътворени същества и животът им е толкова незначителен — как могат те да измерят величието на Създателя? Как могат да измерят всемогъществото и мъдростта на Създателя в Неговото сътворение на всички неща и върховенството Му над всички неща? Абсолютно не трябва да вършиш невежи неща или да вършиш зло. Вършенето на зло неминуемо ще доведе до възмездие и когато един ден Бог те разкрие, ще си изпатиш повече, отколкото си представяш — и в този ден ще плачеш и ще скърцаш със зъби. Трябва да постъпваш със самосъзнание. В някои неща, преди Бог да те е разкрил, би било по-добре да се сравниш с Божиите слова, да се самоанализираш и да извадиш наяве скритите неща, да откриеш собствените си проблеми и след това да търсиш истината, за да ги разрешиш — не чакай Бог да те разкрие. След като Бог те разкрие, това не те ли прави пасивен? По това време вече ще си извършил прегрешение. От мига, в който Бог те проучва внимателно, до мига, в който бъдеш разкрит, твоята стойност и Божието мнение за теб могат да претърпят огромна промяна. Това е така, защото докато Бог те проучва внимателно, Той ти дава възможности и ти възлага Своите надежди, до момента, в който бъдеш разкрит. От мига, в който Бог възлага надежди на някого, до мига, в който накрая надеждите Му се окажат напразни, какво е Божието настроение? То претърпява огромен спад. И какви ще бъдат последиците за теб? В не толкова сериозни случаи може да станеш обект на Божието отвращение и ще бъдеш оставен настрана. Какво означава „оставен настрана“? Означава, че ще бъдеш задържан и наблюдаван. Каква ще е последицата в по-сериозни случаи? Бог ще каже: „Този човек е бедствие и не заслужава дори да служи. Аз категорично няма да спася този човек!“. Щом Бог формира тази идея, ти вече няма да имаш никакъв изход, и щом това се случи, можеш да преклоняваш глава и да кървиш, но няма да има никаква полза, защото Бог вече ще ти е дал достатъчно шансове, но ти така и не си се покаял и си стигнал твърде далеч. Затова, каквито и проблеми да имаш или каквато и поквара да разкриваш, винаги трябва да се самоанализираш и да познаваш себе си с оглед на Божиите слова или трябва да помолиш братята и сестрите да ти посочат тези неща. Най-важното е да приемеш Божията внимателна проверка, да дойдеш пред Бог и да Го помолиш да те просветли и озари. Какъвто и метод да използваш, ранното откриване на проблемите и последващото им разрешаване е резултат, който се постига чрез самоанализ, и това е най-доброто, което можеш да направиш. Не бива да чакаш Бог да те разкрие и отстрани, за да изпиташ разкаяние, защото тогава ще е твърде късно да съжаляваш! Когато Бог разкрие някого, Той дълбоко гневен ли е, или е безкрайно милостив? Трудно е да се каже, това е неизвестно и Аз няма да ти дам такава гаранция — пътят, по който вървиш, зависи от теб. Знаете ли каква е Моята отговорност? Казвам ви всичко, което имам да кажа, всяка дума, която трябва да кажа, без да пропускам нито една. Независимо какъв метод използвам — дали ще са написани слова, разказване на истории или създаване на малки програми, във всеки случай Аз предавам истината, която Бог иска да разберете, чрез различни средства, като същевременно ви информирам за проблемите, които мога да забележа. Аз ви предупреждавам, напомням и увещавам, и ви предоставям известен ресурс, помощ и опора. Понякога съм и рязък. Това е Моята отговорност и от теб зависи как ще извървиш остатъка от пътя. Няма нужда да изследваш речта и изражението на лицето Ми и не е нужно да наблюдаваш внимателно какво е Моето мнение за теб — не е необходимо да правиш тези неща. Какъв ще е изходът ти в бъдеще няма нищо общо с Мен; той е свързан само с онова, към което ти самият се стремиш. Днес Аз отварям прозореца и говоря откровено, говоря напълно ясно. Чухте ли и разбрахте ли всяка дума и всяко изречение, които казах, и онова, което трябва да кажа, което би трябвало да кажа и което съм казвал в миналото? В това, което казвам, няма нищо абстрактно, нищо, което да не разбирате; всички вие сте разбрали и така Моята отговорност е изпълнена. Не мислете, че след като съм приключил да говоря, все още трябва да ви държа под око и да нося отговорност за вас, водейки ви за ръка, до самия край. Всички вие вярвате в Бог от няколко години, всички сте възрастни, а не малки деца. Имате водачи, които да носят отговорност за вас, когато правите нещо, това не е Моя отговорност. Аз имам Свой собствен обхват на работа, Свой собствен обхват на отговорности; не е нужно, нито е възможно за Мен да вървя след всеки от вас и да ви надзиравам, и да ви подтиквам — Аз не съм задължен да правя това. Що се отнася до това, към което се стремите, какво казвате и правите тайно и какъв път следвате, нито едно от тези неща няма нищо общо с Мен. Защо казвам, че те нямат нищо общо с Мен? Ако можете да изпълнявате дълга си в Божия дом по подобаващ начин, Божият дом ще бъде отговорен за вас докрай. Ако желаете да изпълнявате дълга си, да плащате цената, да приемате истината и да действате според принципите, тогава Божият дом ще ви води, ще ви предоставя ресурс и ще ви подкрепя; ако не желаете да изпълнявате дълга си и искате да излезете да работите и да печелите пари, вратите на Божия дом са широко отворени и ще получите сърдечно изпращане. Ако обаче създавате смущения, вършите зло и създавате неприятности в Божия дом, тогава, независимо кой върши зло, Божият дом има управленски закони и работни разпоредби и с вас ще се постъпи според тези принципи. Разбирате ли? Всички вие вярвате в Бог от години, чели сте много от Божиите слова и през всичките тези години сте посещавали събирания и сте слушали проповеди, така че защо и най-малко не сте се покаяли или променили? Има много хора, които от години слушат проповеди и са разбрали някои истини, но все още не са се покаяли, все още изпълняват дълга си нехайно, и това са хора в опасност. Нека ви кажа нещо действително: не очаквайте винаги да ви държа под око, да се грижа за вас и да ви уча, докато ви държа за ръка, за да можете да направите нещо практично и ефективно. Ако не ви наблюдавам или надзиравам и не ви подтиквам, а вие станете нехайни и напредъкът в работата се забави, тогава с вас ще е свършено. Това показва, че изпълнявате дълга си без никаква преданост и всички полагате труд. Казвам ви, Моето служение е извършено и Аз не съм задължен да се грижа за вас. Това е така, защото Светият Дух работи и ви проучва внимателно по тези въпроси; онова, което се предполага да направя, е направено, онова, което се предполага да кажа, е казано, Аз съм се придържал към служението Си, изпълнил съм отговорността Си, а онова, което остава, е вие да поемете отговорност за собствените си действия и поведение. Ако не приемате истината, а сте постоянно нехайни и никога не мислите да се покаете, тогава вашето наказание и вашето отстраняване няма да имат нищо общо с Мен.

Един аспект на историята, която току-що разказах, беше за това как да се отнасяме към социалния статус, стойността, семейния и академичния произход на хората и така нататък, и какви са стандартите и принципите относно тези неща; друг аспект беше как да подхождаме към тези неща и как да прозрем същността им. След като прозреш същността на тези неща, тогава, въпреки че те все още може да присъстват в сърцето ти, ти няма да бъдеш възпиран от тях и няма да живееш според тях. Когато видиш невярващ да се перчи със славната си история, че е бил в университет и е учил за магистър или доктор — какво е тогава твоето виждане и отношение? Ако кажеш: „Да учиш за бакалавър в университет не е нищо. Аз съм завършил магистърската си степен преди години“, ако имаш този манталитет, тогава това ще е обезпокоително за теб и показва, че не си се променил много във вярата си в Бог. Ако те попитат какво е образованието ти, а ти кажеш: „Аз дори не съм завършил основно училище и дори не мога да напиша есе“, и те видят, че си никой и започнат да те пренебрегват, тогава не е ли това просто перфектно? Можеш да спестиш време, за да четеш повече от Божиите слова и да изпълняваш дълга си повече, и това е правилното нещо, което трябва да направиш. Какъв е смисълът да клюкарстваш с невярващи и неверници? Ако кажеш, че имаш ниско ниво на образование и никакъв статус в обществото и някой те омаловажи, какво ще направиш? Не го взимай присърце и не се чувствай възпрян, просто ги остави да говорят, нека казват каквото си искат — за теб това е нищо. Стига да не пречи на това да се стремиш към истината във вярата си в Бог, тогава всичко е наред. Това всъщност е незначителна тема, но в ежедневието, чрез нещата, които хората изразяват, може да се види, че хората отдават голямо значение на тези неща от капитала и винаги ги носят в сърцата си. Това не само може да повлияе на речта и поведението на хората, но може да повлияе и на навлизането им в живота и на избора им на правилния път на вярата в Бог. Добре, няма да говоря повече по тази тема. Нека се върнем към темата, по която разговаряхме последния път, и да продължим да разговаряме и да разнищваме различните проявления на антихристите.