Тези, които служат като водачи, трябва поне малко да разбират истината и да имат някакви практически преживявания. Ако нямат никакви преживявания, тогава те със сигурност не разбират нищо от истината. Някои хора, които служат като водачи, са добри в проповядването на думи и доктрини и успяват да получат одобрението и похвалата на повечето хора. Макар че на пръв поглед лъжеводачите са способни да отговарят на въпроси, те не са способни да разговарят за истините принципи. Всичко, което проповядват, е празна теория и в него няма нищо практическо. Когато хората чуят проповедта им, считат, че тя е в съгласие с вкусовете им, а тези, които нямат проницателност, я одобряват много. След това обаче те все още нямат път за практикуване и не могат да намерят принципите на практикуване. Може ли тогава да се счита, че това е разрешило някакви проблеми? Не е ли това просто нехайство от тяхна страна? Може ли опитът да се разрешават проблемите по този начин да се счита за вършене на реална работа? Лъжеводачите не вършат реална работа, но знаят как да се държат като чиновници. Кое е първото нещо, което правят, след като станат водачи? Това е да си купят благоволението на хората. Те възприемат подхода „Новите чиновници са нетърпеливи да впечатлят“: първо, те правят няколко неща, за да се подмажат на хората, и уреждат няколко неща, които подобряват ежедневното благосъстояние на всички. Опитват се първо да направят добро впечатление на хората, да покажат на всички, че са в унисон с масите, така че всички да ги хвалят и да казват: „Този водач се отнася към нас като родител!“. След това официално поемат поста. Считат, че имат всеобща подкрепа и че позицията им е подсигурена. След това започват да се наслаждават на ползите от статуса, сякаш им се полагат по право. Техните девизи са: „Животът е само ядене и хубави дрехи“, „Животът е кратък, затова му се наслаждавай, докато можеш“ и „Изпий днешното вино днес, а за утре се тревожи утре“. Те се наслаждават на всеки ден, както дойде, забавляват се, докато могат, и не мислят за бъдещето, а още по-малко се замислят какви отговорности и какъв дълг трябва да изпълнява един водач. Те проповядват няколко думи и доктрини и вършат няколко задачи за пред хората по навик — те не вършат никаква реална работа. Не разкриват истинските проблеми в църквата и не ги разрешават напълно, така че какъв е смисълът от това, че вършат тези повърхностни задачи? Това не е ли измамно? Могат ли да се поверяват важни задачи на такъв тип лъжеводачи? Дали те са съгласно принципите и условията на Божия дом за избиране на водачи и работници? (Не.) Тези хора нямат никаква съвест или разум, лишени са от всякакво чувство за отговорност, но въпреки това искат да заемат някакъв чиновнически пост, да бъдат водачи в църквата — защо са толкова безсрамни? Някои хора, които имат чувство за отговорност, но са със слаби заложби, не могат да бъдат водачи — а какво остава за безполезните хора, които изобщо нямат чувство за отговорност. Те са още по-малко пригодни да бъдат водачи. Колко мързеливи са само тези лакоми и лениви лъжеводачи? Дори когато открият проблем и са наясно, че това е проблем, те не го приемат на сериозно и не му обръщат внимание. Толкова са безотговорни! Макар че са добри оратори и, изглежда, че имат известни заложби, те не могат да разрешават различните проблеми в църковното дело, което води до застой в него. Проблемите продължават да се трупат, но тези водачи не се интересуват от тях и настояват да изпълнят няколко повърхностни задачи по навик. И какъв е крайният резултат? Не объркват ли те църковното дело, не го ли провалят? Не предизвикват ли хаос и липса на единство в църквата? Това е неизбежният резултат. В тази ситуация лъжеводачите ще докладват ли на Горното? Със сигурност не. Ако някой в църквата иска да докладва проблемите с лъжеводачите на Горното, те ще се съгласят ли с това? Те със сигурност ще потиснат и блокират този човек, няма да позволят на никого да докладва проблем на Горното и ще ограничат, потиснат и изолират всеки, който го направи. Кажете Ми, не са ли тези лъжеводачи напълно достойни за презрение? Независимо колко много са навредили на църковното дело, те все пак няма да позволят на Горното да узнае за това, а още по-малко да го разреши. Всичко, което ги интересува, е да се наслаждават на ползите от своя статус и да защитават собствената си суета и гордост — такива хора са напълно достойни за презрение и са безсрамни! Не са ли напълно лишени от съвест и човешка природа? Когато Горното попита за работата, те решително казват, че няма проблеми, като увъртат и залъгват Горното — като правят това, не мамят ли Горното и не крият ли неща от тези под тях? Проблемите с църковното дело продължават да се трупат все повече, а лъжеводачите не могат да ги разрешат сами, но и не ги докладват на Горното. При тези обстоятелства те се държат така, сякаш всичко е наред. Наслаждават се на удобствата при все това, по цял ден не правят нищо и си губят времето, и изобщо не се тревожат. А когато проблемите бъдат разобличени и Горното започне да разследва, те все пак казват: „Възложих на хора да свършат тази работа. Изпълних отговорностите си. Ако работата не е свършена добре, тогава вината е на тези хора. Какво общо има това с мен?“. С тези няколко думи те напълно се освобождават от отговорност. Сякаш изобщо нямат отговорност по този въпрос. Не само че не се самоанализират, но и се чувстват оправдани и спокойни, и казват: „Във всеки случай не съм бил бездеен в дълга си, не съм паразит. Ако Горното не ме освободи от длъжност, ще продължа да служа като водач. Ако подам оставка, няма ли да предам Бог? Няма ли да покажа липса на преданост към дълга си?“. Ако ги кастриш, те ще са способни да измислят много причини, за да те опровергаят. Няма да кажат, че са отговорни за този въпрос, няма да кажат какви са техните отговорности и няма да размишляват какво е естеството на това, че не разрешават проблеми и не вършат реална работа. Не са ли такива хора толкова омразни? Те парализират църковната работа и вредят на Божиите избраници толкова дълго време, без капка разкаяние в сърцата си — хора ли са те изобщо? Имат ли все още капка съвест или разум? Някои хора казват: „Такива хора не бива да бъдат избирани за водачи“. Теоретично е така. Сред избраните водачи и работници обаче наистина има някои такива хора, това е факт. Всичко това се случва, защото на Божиите избраници им липсва проницателност, а също и защото повечето хора харесват човекоугодниците и в резултат на това избират някои лъжеводачи и лъжеработници. Затова преди църковните избори трябва много да се разговаря за принципите на избиране на водачите и работниците, както и за принципите на разпознаване на лъжеводачите и лъжеработниците. Това ще гарантира, че повече хора ще гласуват съгласно принципите. Само по този начин църковните избори могат да доведат до добри резултати.

Кажете Ми, могат ли такива достойни за презрение и безсрамни безделници да вършат добра работа за църковното дело като водачи и работници? Могат ли да разрешават съществуващите проблеми в църквата или трудностите, с които се сблъскват Божиите избраници? (Не.) И така, какво трябва да направите, когато се сблъскате с такива лъжеводачи? Да предположим, че някой каже: „Нашите заложби са малки и ни липсва проницателност, така че няма какво да направим, ако се сблъскаме с лъжеводач“. Това правилно ли е? Със сигурност не всички в църквата са със слаби заложби и без проницателност, нали? Трябва да има поне няколко души, които относително разбират истината. И така, ако някой открие лъжеводач, който е неспособен да върши реална работа или да разрешава каквито и да било проблеми, той трябва да разговаря с онези, които разбират истината, и да ги помоли да използват своята проницателност и да преценят. Това уместно ли е? (Да.) Защо е уместно? Какви ще бъдат последствията, ако един църковен водач не е способен да върши реална работа? Кои ще бъдат жертвите? Няма ли да са Божиите избраници в църквата? Ако един лъжеводач контролира църквата в продължение на три или пет години, тогава разбирането на истината и навлизането в реалността на колко хора ще бъде засегнато? Постигането на Божието спасение на колко хора ще бъде забавено? Тези последствия са немислими. И така, когато се установи, че един лъжеводач не върши реална работа и не е способен да разреши никакъв проблем, това е от съществено значение за всеки един от Божиите избраници и те трябва своевременно да го разобличат и да го докладват, за да се избегнат забавяния на работата. Потърпевшите от това, че църковните водачи не вършат истинска работа, са Божиите избраници. Ако никой от Божиите избраници не ги разобличи или не ги докладва и всички те просто са апатични към това, тогава за тази църква няма надежда. Да предположим, че в сърцата си винаги таите мисли да не поемате отговорност, като например: „Както и да е, ти си водачът. Не можеш да вършиш реална работа, а въпреки това не докладваш проблемите на Горното — ако това забави църковното дело, Горното ще потърси отговорност от теб. Какво общо има това с нас? Какъв е смисълът ние да се тревожим за това? Ние не сме отговорните лица. Тази отговорност е твоя“. Ако винаги таите тази представа в сърцата си, това няма ли да забави нещата? Няма ли това да повлияе на стремежа ви към истината, на навлизането в реалността и на постигането на Божието спасение? Ако никой в църквата не поема отговорност, тогава е трудно да се каже дали тази църква може да свидетелства за Бог и да получи Божиите благословии, а още по-трудно е да се каже колко хора ще постигнат спасение в нея. Ако всеки в тази църква мисли по този начин и поддържа този възглед, тогава за тази църква няма абсолютно никаква надежда. Нямат ли екипите за филмови продукции този проблем в момента? Някои от вашите водачи не се справят с проблемите, нито не ги докладват — те са лъжеводачи. Способни ли сте да видите това? Тези водачи не разрешават проблемите ви — не сте ли открили, че това е проблем? Наистина ли се радвате на това? „Нашият водач не докладва този проблем и той не може да бъде разрешен, така че това е подходящ момент да си починем. Това е чудесно! Освен това Горното напоследък не е питало лично за този въпрос, така че няма нужда и ние да докладваме проблема. Защо да не си осигурим малко свободно време? Трябва ли да снимаме филма толкова бързо и да го заснемем навреме? Напредъкът, който постигаме, е добър! И какво от това, че не сме приключили със снимките? Ще бъдем ли заклеймени за това?“. Това ли е вашето отношение? Смятате ли, че няма толкова строг график за работата на Божия дом, така че можете да я протакате безкрайно и че докато Горното не пита за въпроса или не го проучва, няма нужда да се тревожите или да изпитвате натиск и можете просто да разрешавате проблемите, които можете, а тези, които не можете, да ги оставяте на самотек? Това ли е вашата гледна точка? (Не.) Тогава защо не докладвате проблемите, когато имате такива? Дали тези лъжеводачи ви държат под свой контрол, или са ви дали някаква магическа, зашеметяваща отвара, която ви е накарала да бълнувате и да не можете да говорите? Какъв е проблемът тук? Когато съществуват проблеми, знаете ли за тях? Ако кажете, че не знаете за тях, значи лъжете. Ако знаете за тях, но не ги докладвате, значи сте небрежни, сериозно занемарявате отговорностите си и нямате никаква преданост към дълга си. Дори да работиш в света, за да печелиш пари, пак трябва да си заслужиш мизерната заплата. Да не говорим, че днес ядеш храната на Божия дом, стремиш се към спасение, докато изпълняваш дълга си, и по този начин проправяш пътя и се подготвяш за собствената си крайна цел. Не правиш това за Божия дом, нито за някой отделен човек, а още по-малко за Мен — правиш го за себе си. Казано по-меко, хората изпълняват дълга си, за да постигнат спасение, но за да бъдем точни, те го правят за себе си, за да придобият благословии и да имат добра крайна цел. Трябва ясно да разбереш този въпрос. Не бъди глупак. Не изпълняваш дълга си за други хора или за родителите си и не го правиш, за да донесеш слава на предците си или чест на името на семейството си — правиш го за себе си. Бог те е сътворил и още откакто Той е сътворил света Той е предопределил да се родиш в последните дни. Той те е довел в Своя дом, позволил ти е да чуеш гласа Му, позволил ти е да ядеш и да пиеш Неговите слова всеки ден и да получаваш приток на живот, и ти е дал шанс, за да можеш да изпълняваш дълга си в Божия дом. Това е най-добрата ти възможност да постигнеш спасение като сътворено същество, а също така е и единствената ти възможност. Ако, докато изпълняваш дълга си, унищожиш тази възможност, тогава независимо дали ще получиш наказание, или ще плачеш и ще скърцаш със зъби, когато в крайна сметка попаднеш в бедствията, всичко това ще бъде по твоя вина и ще си го заслужил! Вината ще бъде изцяло твоя. Няма нужда други хора да поемат твоите отговорности и няма нужда ти да поемаш отговорностите на други хора. Само ти можеш да поемеш отговорност за пътя, по който вървиш, и за всичко, което правиш днес, и само ти можеш да понесеш крайните последствия. Това, което Аз мога да направя, е да ви накарам да разберете нещата, които трябва да кажа и да ви съобщя, и да ви проправя пътя, за да можете да поемете по пътя на спасението. Обясних всичко ясно, така че как ще действате конкретно, зависи от вас. Аз не се меся във вашите работи. Аз върша само делото, което Ми се полага, и не върша нищо повече от това. Не е ли факт, че изпълняваш дълга си заради собствената си крайна цел? Ако кажеш: „Има толкова много проблеми, но моят водач не ги докладва, така че и аз няма да ги докладвам“, това не е ли глупаво? Не е ли пресметливо? Каква е твоята отговорност, когато видиш проблем? Твоята отговорност е да събереш всички заедно и да притихнете, за да потърсите и да разговаряте за проблема, да видите в коя област е възникнал той и да намерите първопричината за него. Ако след известно обсъждане първопричината бъде открита, но вие не сте способни да разрешите проблема сами, трябва незабавно да го докладвате на Горното. Кой трябва да го докладва? Ти трябва да се предложиш и да кажеш: „Аз ще го докладвам. Ако не става така, тогава можем да изберем няколко представители и да го докладваме заедно“. Някои хора казват: „Нямаме ли водач?“. Ти отговаряш: „Той не е никакъв водач! Той изобщо не изпълнява отговорностите на човешко същество. Той е просто звяр в човешка кожа и трябва да бъде изритан и освободен от длъжност! Той не докладва проблема, така че ние трябва да го докладваме сами — това е наша отговорност. Само когато сме изпълнили отговорностите си, Бог ще се отнася към нас като към човешки същества. Ако ясно знаем какви са нашите отговорности, но не ги изпълняваме, тогава не заслужаваме да бъдем хора и няма начин Бог да се отнася към нас като към такива“. Ако Бог не се отнася към теб като към човек, за какъв те счита Той тогава? Подразбира се, че те счита за прасе или куче. И ще те спаси ли тогава Бог? Няма начин. И така, ако не завършиш с добра крайна цел, няма ли да си си го причинил сам? И няма ли да си изпълнявал дълга си напразно? От теб зависи да избереш пътя си и от теб зависи и да го извървиш. Независимо кой път ще избереш или какви са крайните последствия, ти носиш отговорността. Никой няма да поеме отговорност за пътя, по който вървиш, и за произтичащите от това последствия.

Ако като водачи и работници пренебрегвате проблемите, които възникват при изпълнението на дълга, и дори търсите различни претексти и извинения, за да избегнете отговорност, ако не разрешавате някои проблеми, които сте способни да разрешите, и ако не докладвате на Горното за проблемите, които не сте способни да разрешите, сякаш те нямат нищо общо с вас, не е ли това занемаряване на отговорността? Умно ли е, или е глупаво да се отнасяш по този начин към църковното дело? (Глупаво е.) Такива водачи и работници не са ли хитри? Не са ли лишени от всякакво чувство за отговорност? Когато се сблъскат с проблеми, те ги пренебрегват — това не са ли безразсъдни хора? Не са ли лукави хора? Лукавите хора са най-глупавите от всички. Трябва да бъдеш честен човек, трябва да имаш чувство за отговорност, когато се изправяш пред проблемите, и трябва да опиташ всички възможни средства и да търсиш истината, за да ги разрешиш. В никакъв случай не бива да бъдеш лукав човек. Ако се интересуваш само от това да избегнеш отговорност и да си измиеш ръцете, когато възникнат проблеми, дори сред невярващите ще бъдеш заклеймен за такова поведение, да не говорим в Божия дом! Това поведение със сигурност ще бъде заклеймено и прокълнато от Бог и то е ненавиждано и отхвърляно от Божиите избраници. Бог харесва честните хора и ненавижда измамните и хитрите хора. Ако си лукав човек и хитруваш, Бог няма ли да те ненавижда? Божият дом просто така ли ще те остави? Рано или късно ще ти бъде потърсена отговорност. Бог харесва честните хора и не харесва лукавите хора. Всеки трябва ясно да разбере това и да излезе от обърканото си състояние и да спре да върши глупости. Временната неосведоменост е извинима, но ако човек изобщо не приема истината, тогава той е прекалено твърдоглав. Честните хора могат да поемат отговорност. Те не мислят за собствените си придобивки и загуби. Те просто опазват делото и интересите на Божия дом. Те имат добри и честни сърца, които са като купи с чиста вода, в които човек може да види дъното от пръв поглед. В техните действия има и прозрачност. Измамният човек винаги хитрува, винаги се преструва, прикрива и укрива неща и се обвива невероятно плътно. Никой не може да прозре такъв човек. Хората не могат да прозрат вътрешните ти мисли, но Бог може да проучи внимателно нещата в най-съкровените кътчета на сърцето ти. Когато Бог види, че не си честен човек, че си хитър, че никога не приемаш истината, че винаги участваш в измами спрямо Него и никога не Му предаваш сърцето си, Той не те харесва, ненавижда те и те изоставя. Що за хора са всички онези, които успяват сред невярващите, и онези, които са сладкодумни и съобразителни? Ясно ли ви е това? Каква е тяхната същност? Може да се каже, че всички те са изключително непроницаеми, че всички те са изключително измамни и лукави, че са истински дяволи и сатани. Може ли Бог да спаси такива хора? Няма нещо, което Бог да ненавижда повече от дяволите — хора, които са измамни и лукави — и Той определено няма да спаси такива хора. В никакъв случай не бива да бъдете такива хора. Онези, които винаги са наблюдателни и нащрек, когато говорят, които са изкусни и ловки и играят роля според случая, когато се занимават с въпроси — казвам ви, Бог най-много ненавижда такива хора, те не подлежат на спасение. По отношение на всички онези, които принадлежат към категорията на измамните и лукавите хора, колкото и хубаво да звучат думите им, всички те са измамни, дяволски думи. Колкото по-хубаво звучат думите им, толкова повече тези хора са дяволи и сатани. Точно такива хора Бог ненавижда най-много. Това е абсолютно вярно. Какво ще кажете: могат ли измамните хора, хората, които често лъжат, и сладкодумните хора да получат делото на Светия Дух? Могат ли да получат просветлението и озарението на Светия Дух? Категорично не. Какво е Божието отношение към хората, които са измамни и лукави? Той ги отритва, оставя ги настрана и не им обръща внимание, счита ги за принадлежащи към същия клас като животните. В Божиите очи такива хора просто носят човешка кожа, а в същността си са дяволи и сатани, те са ходещи трупове и Бог категорично няма да ги спаси. И така, в какво състояние са тези хора сега? В сърцата им има мрак, липсва им истинска вяра и каквото и да им се случи, те никога не са просветлени или озарени. Когато се сблъскат с бедствия и мъки, те се молят на Бог, но Бог не е с тях и в сърцата си те нямат нищо, на което наистина да се уповават. За да получат благословии, те се опитват да се представят добре, но не могат да се сдържат, защото са лишени от съвест и разум. Те не биха могли да бъдат добри хора, дори да искат. Дори да искат да спрат да вършат лоши неща, не биха могли да се контролират, това не би се получило. Ще са способни ли да опознаят себе си, след като бъдат отпратени и отстранени? Макар да знаят, че са заслужили това, те няма да го признаят пред никого и дори да изглежда, че са способни да изпълняват малко от дълга си, пак ще хитруват и работата им няма да доведе до явни резултати. И така, какво ще кажете: способни ли са тези хора истински да се покаят? Категорично не. Това е така, защото те не притежават съвест или разум и не обичат истината. Бог не спасява такъв тип лукави и зли хора. Каква надежда има във вярата в Бог за такива хора? Тяхната вяра вече е лишена от смисъл и те са обречени да не придобият нищо от нея. Ако през цялата си вяра в Бог хората не се стремят към истината, тогава колкото и години да вярват, това няма да даде резултат. Дори да вярват до самия край, няма да придобият нищо. За да придобият Бог, хората трябва да придобият истината. Само ако разбират истината, ако я практикуват и ако навлязат в истината реалност, ще са придобили истината и ще са постигнали Божието спасение. И само тогава ще придобият Божието признание и благословии и само това е придобиване на Бог. Ако хората искат да придобият истината, тогава първата стъпка, която трябва да предприемат, е да се научат да изпълняват отговорностите си, тоест трябва да изпълняват добре дълга си — това е най-основното нещо. Хората в никакъв случай не бива да се учат от лъжеводачи, които проповядват само думи и доктрини и не вършат реална работа, не поемат отговорност за нищо, което правят, вършат всичко нехайно и накрая биват отстранени. Изпълнението на дълга не е маловажен въпрос. Хората най-много се разкриват при изпълнението на своя дълг и Бог определя изхода им въз основа на тяхното последователно представяне, докато изпълняват дълга си. Какво означава, когато някой не изпълнява добре дълга си? Означава, че не приема истината или не се покайва истински и е отстранен от Бог. Когато лъжеводачите и лъжеработниците бъдат освободени от длъжност, какво представлява това? Това е отношението на Божия дом към такива хора и, разбира се, това е и Божието отношение към такива хора. И така, какво е Божието отношение към безполезни хора като тях? Той ги отритва, заклеймява ги и ги отстранява. И така, все още ли искате да се отдавате на ползите от статуса и да бъдете лъжеводачи?

След като хората повярват в Бог, кое е най-болезненото и най-мъчителното нещо, което може да им се случи? Най-значимото нещо не е нищо повече от това да научат, че са били премахнати или отлъчени и че са били разкрити и отстранени от Бог — това е най-болезненото и най-скръбното нещо и никой не иска да му се случи това, след като е повярвал в Бог. И така, как хората могат да избегнат да им се случи това? Най-малкото те трябва да действат според съвестта си, тоест първо трябва да се научат как да изпълняват отговорностите си, в никакъв случай не бива да бъдат нехайни и не бива да отлагат това, което Бог им е поверил. Щом си човек, трябва да се замислиш какви са отговорностите на човека. Отговорностите, които невярващите ценят най-много, като например да проявяваш синовно отношение към родителите си, да се грижиш за тях и да прославяш семейството си, няма нужда да се споменават. Всички те са празни и лишени от реален смисъл. Коя е най-малката отговорност, която човек трябва да изпълни? Най-реалистичното нещо е как изпълняваш добре дълга си сега. Да се задоволяваш просто с отбиване на номера не е изпълнение на отговорността ти, и само да изричаш думи и доктрини също не е изпълнение на отговорността ти. Само практикуването на истината и вършенето на нещата според принципите е изпълнение на отговорността ти. Само когато практикуването на истината от твоя страна е ефективно и е от полза за хората, наистина ще си изпълнил отговорността си. Независимо какъв дълг изпълняваш, само когато настойчиво действаш според истините принципи във всичко, наистина ще си изпълнил отговорността си. Да отбиваш номера според човешкия начин на вършене на нещата е проява на нехайство. Само придържането към истините принципи е правилно изпълнение на дълга ти и изпълнение на отговорността ти. А когато изпълниш отговорността си, не е ли това проявление на преданост? Това е проявление на предано изпълнение на дълга ти. Само когато имаш това чувство за отговорност, тази решителност и желание, и това проявление на преданост по отношение на дълга си, Бог ще погледне благосклонно на теб и ще те одобри. Ако нямаш дори това чувство за отговорност, Бог ще се отнася към теб като към безделник, като към глупак и ще те презира. От човешка гледна точка това означава да не те уважава, да не те приема на сериозно и да те гледа отвисоко. Все едно ако си бил в контакт с някого известно време и видиш, че той говори за фантастични, непрактически неща, бръщолеви, като казва нереалистични неща, и забележиш, че обича да се хвали, да се бие в гърдите и че не може да се разчита на него — би ли го уважавал? Би ли се осмелил да му повериш някаква задача? Може би той би забавил задачата, която ще му повериш, поради една или друга причина, и затова ти не би се осмелил да повериш нищо на такива хора. Би ги ненавиждал от дъното на сърцето си и би съжалявал, че изобщо си общувал с тях. Би смятал, че имаш късмет, че не си им поверил нищо, и би си помислил, че ако го беше направил, щеше да съжаляваш до края на живота си. Да кажем, че общуваш с някого и чрез разговор и контакт с него виждаш, че той не само притежава добра човешка природа, но има и чувство за отговорност, и когато му повериш задача, дори ако просто му кажеш нещо небрежно, той го запечатва в ума си и мисли за начини да се справи добре със задачата, за да те удовлетвори, а ако не се справи добре със задачата, която си му възложил, след това се срамува да те види — това е човек с чувство за отговорност. Стига да им се каже нещо или да им се възложи нещо — независимо дали е от водач, работник или от Горното — хората с чувство за отговорност винаги ще си мислят: „Е, след като имат толкова високо мнение за мен, трябва да се справя добре с този въпрос и да не ги разочаровам“. Не би ли се чувствал спокоен да повериш задача на такива хора, които притежават съвест и разум? Хората, на които можеш да повериш задача, със сигурност са тези, на които гледаш благосклонно и на които вярваш. По-специално, ако са се справили с няколко задачи за теб и са ги изпълнили много съвестно до последната, и напълно са отговорили на изискванията ти, ще си помислиш, че са благонадеждни. В сърцето си наистина ще им се възхищаваш и ще имаш високо мнение за тях. Хората са готови да общуват с такъв тип хора, да не говорим за Бог. Смятате ли, че Бог би бил склонен да повери църковното дело и дълга, който човек е задължен да изпълнява, на човек, който не е благонадежден? (Не, Бог не би бил склонен.) Когато Бог възложи част от църковното дело на някого, какво е Божието очакване от него? Първо, Бог се надява, че този човек е усърден и отговорен, че се отнася към тази част от работата като към важен въпрос и се справя подобаващо с нея, и я върши добре. Второ, Бог се надява, че той е човек, достоен за доверие, че независимо колко време минава и независимо как се променя средата, неговото чувство за отговорност е непоколебимо и неговата почтеност издържа на изпитание. Ако той е благонадежден човек, Бог ще бъде спокоен и повече няма да надзирава или да проследява този въпрос. Това е така, защото в Своето сърце Бог му вярва и той със сигурност ще изпълни задачата, която му е дадена, без нищо да се обърка. Когато Бог повери задача на някого, Той не се ли надява именно на това? (Да, така е.) Тогава, след като разбереш Божието намерение, трябва да знаеш в сърцето си как да действаш, за да отговориш на Божиите изисквания, да намериш благоволение в Божиите очи и да заслужиш Неговото доверие. Ако можеш ясно да видиш собствените си проявления и поведение, както и отношението, с което подхождаш към дълга си, ако имаш самосъзнание и знаеш какво представляваш, не е ли тогава неразумно да изискваш от Бог да гледа благосклонно на теб, да ти показва благодат или да ти показва специално отношение? (Да, така е.) Дори ти самият се цениш много малко, дори ти се гледаш отвисоко, и все пак изискваш Бог да гледа на теб благосклонно — в това няма смисъл. Ето защо, ако искаш Бог да гледа благосклонно на теб, трябва поне да се покажеш благонадежден в очите на другите хора. Ако искаш другите да ти вярват, да гледат благосклонно на теб, да имат високо мнение за теб, тогава поне трябва да си достоен, да имаш чувство за отговорност, да държиш на думата си и да си благонадежден. Освен това трябва да станеш усърден, отговорен и предан пред Бог — тогава по същество ще си изпълнил Божиите изисквания към теб. Тогава ще има надежда да придобиеш Божието одобрение, нали? (Да, така е.) Трудно ли е да се постигне това? (Не.) Дори хората искат да намерят благонадежден човек, с когото да изпълняват задачи и да общуват, така че прекалено ли е Бог да иска от хората да изпълняват добре дълга си и да има това малко изискване към тях? (Не, не е прекалено.) Изобщо не е прекалено. Това изискване не е, за да се затрудняват хората, а по-скоро е много правилно. Просто хората нямат сърце да го направят, не размишляват върху Божиите мисли и не оценяват Божиите намерения. Всичко, което могат да правят, е постоянно да предявяват изисквания към Бог, като казват: „Трябва да ме благословиш! Трябва да ми покажеш благодат! Трябва да ме водиш!“. А ти какво правиш? Можеш ли наистина да изпълниш дълга си според съвестта и разума си? Можеш ли наистина да бъдеш усърден, отговорен и предан? Това е най-малкото условие, което трябва да изпълниш, за да погледне Бог благосклонно на теб. Не е ли това посоката, за която хората трябва да работят усилено? Тъй като вярваш в Бог, трябва да се стремиш към истината и към Божиите изисквания — това е посоката, в която хората трябва да работят усилено. Хората трябва да работят усилено в правилната посока. По този начин стремежът им да удовлетворят Бог вече няма да бъде кух.

В сърцата си лъжеводачите имат ли някакво понятие за удовлетворяване на Бог във вярата си в Него? Имат ли някакво отношение? Очевидно не. Те просто имат отношение на претупване на нещата в света и се отнасят към Бог по същия начин, по начин, който е невероятно непочтителен и презрителен. Този вид отношение сериозно посрамва Бог и Го хули, и Бог го ненавижда. Бог им е дал живот и всичко, което човек притежава, но въпреки това тяхното отношение към всичко, което Бог им е дал, към подредбите, които Бог прави за живота им, към Божието поръчение и дело, и към собствения им дълг, е на презрение и пренебрежение. Какво означава „пренебрежение“? Означава да искаш да се справяш как да е и да не приемаш нищо на сериозно. Бог крайно ненавижда това тяхно отношение и затова Той категорично няма да спаси такива хора. Какво трябва да разберете тук? То е, че не бива да бъдете такъв тип хора. Независимо дали си водач, или не, или дали имаш амбицията и желанието да станеш водач, или не, първо трябва да се научиш как да постъпваш и в никакъв случай да не бъдеш безделник, лентяй или немарлив човек. В постъпките си трябва да имаш почтено отношение, достойнство и чувство за отговорност — това е абсолютният минимум. Само на тази основа хората могат да отговорят на Божиите изисквания и да изпълнят Неговото поръчение. Ако нямаш дори тази частица основа, тогава е излишно да се говори.

3 април 2021 г.