II. Лъжеводачи, които са с малки заложби

Току-що разговаряхме за проявленията на един тип лъжеводачи по отношение на своевременното докладване и търсене на начини за преодоляване на обърквания и трудности, срещани в работата, както и за причините, поради които такива хора не са способни да изпълняват отговорностите на водачи и работници. Такива хора са псевдодуховни. Тъй като не могат да открият объркванията и трудностите в работата, те не са способни да изпълняват тази отговорност. Това е един тип хора. Има и друг тип хора: те са същите като тези псевдодуховни хора — не са способни да откриват проблемите, които съществуват в работата, и затова не са способни да ги докладват своевременно на Горното и да търсят решения и от Горното. Такива хора също са много заети с работа, по цял ден са много заети и не бездействат. Заети са да изнасят проповеди, заети са да посещават братя и сестри на различни места, заети са да правят уговорки за работата и дори са заети да купуват всякакви неща за църковното дело. Ако някой се разболее, те му помагат да намери лекар. Ако някой има трудности у дома, те му помагат, като уреждат финансова помощ. Ако някой е в лошо състояние, те поемат инициативата да го подкрепят и активно помагат за разрешаване на проблемите му. Накратко казано, винаги са заети с някаква работа по общи въпроси. Те са безразлични към действителното дело на църквата, към евангелската работа и към проблемите в църковния живот. Всеки ден се изтощават от тичане насам-натам и си намират работа, като се справят с делата на църквата и с личните въпроси на братята и сестрите и ги разрешават. Те смятат, че като водачи трябва да изпълняват тези задачи, но никога не осъзнават каква е съществената работа на водача и колкото и усърдно да работят, все още не могат да открият реалните и критичните проблеми, които съществуват в църквата. И така, когато в църковния живот възникнат смущения и пречки и когато Божиите избраници срещнат трудности при навлизането в живота, тези водачи не са способни своевременно да се справят с тези неща. Въпреки че са заети с работа и няма ден, в който да бездействат, какво все пак могат да постигнат, като са толкова заети? В църковното дело има много проблеми, но те не са способни да ги открият. Привидно изглеждат усърдни, съвестни и не бездействат, но в работата възниква проблем след проблем, и те са заети да кърпят дупки, заети са да разрешават всякакви „сложни и трудни проблеми“ и да се справят с всякакви зли хора и с хора, причиняващи смущения и прекъсвания, които се появяват в църквата. Те се занимават с такава работа, но не са способни да различават дори най-основните проблеми. Не са способни да разпознават ясно коя е добра човешка природа и коя е лоша човешка природа, кои са добри заложби и кои са малки заложби, какво е да притежаваш истински талант и знания и какво е да имаш дарби. Освен това те не могат да прозрат кои типове хора развива Божият дом и кои отстранява, кои хора се стремят към истината и кои не, кои хора с готовност изпълняват своя дълг и кои не, кои хора могат да бъдат усъвършенствани в Божи народ и кои хора са полагащи труд, и т.н. Те считат онези, които могат да говорят надуто и да бълват празни теории, но не могат да вършат реална работа, за ключови цели за развиване и им уреждат да изпълняват и им поверяват важна работа, но забавят повишаването и развиването на онези, които имат чисто възприемане, заложби и способност да разбират истината, само защото тези хора не са вярвали в Бог много дълго време или са разкрили надменен нрав. Такива проблеми често възникват в църквата и това оказва влияние върху напредъка на църковното дело. Това са истинските проблеми и все пак този тип водачи не могат да ги видят или открият, и дори напълно не съзнават за тях. Когато зли хора причиняват смущения и прекъсвания, те им дават шанс да бъдат наблюдавани и да се самоанализират, но когато други, които не са зли хора, понякога допускат някои малки грешки, защото са млади и невежи и действат безпринципно — грешки, които не са принципни въпроси — този тип водачи третират тези грешки като непростими грехове и изпращат тези хора у дома. Този тип лъжеводачи са заети с работа всеки ден и външно изглежда, че полагат много усилия и изразходват много от времето си, но без значение как работят, никой не получава истински приток на живот от това. Без значение какви проблеми и трудности имат Божиите избраници, този тип лъжеводачи не може да ги разреши чрез общение за истината и всичко, което може да направи, е да ги увещава с любящо сърце и да проповядва думи и доктрини, за да насърчава Божиите избраници. Затова под ръководството на такива хора Божиите избраници не получават приток на живот, те просто вярват в Бог и изпълняват своя дълг въз основа на ентусиазъм и не постигат навлизане в живота — колко дълго могат да издържат така? В резултат на това някои хора често са негативни и слаби и винаги копнеят за идването на Божия ден, а виденията стават все по-неясни за тях и когато се сблъскат с проблеми, те започват да имат представи и погрешни разбирания за Бог, а някои дори стигат дотам да се съмняват в Бог и да се предпазват от Него. Когато са изправени пред тези проблеми, лъжеводачите са напълно неспособни да ги разрешат и всичко, което правят, е да ги избягват. Те никога не четат Божиите слова, нито се молят на Бог с Божиите избраници, за да търсят истината и да разрешават проблеми — никога не извършват тази работа. Всеки ден просто се занимават с някаква работа по общи въпроси и определени външни неща, неща, които нямат нищо общо с навлизането в живота или с истината. Смятат, че щом са заети да вършат неща, това означава, че изпълняват своя дълг и отговорности и че по никакъв начин не могат да бъдат лъжеводачи. Всъщност това, че се занимават с тези общи въпроси, изобщо не помага на братята и сестрите да напреднат в живота, а още по-малко дава възможност на Божиите избраници да навлязат в истината реалност. Кажете Ми, няма ли проблем със заложбите на този тип лъжеводачи? Те не могат да прозрат нищо и смятат, че щом са заети с работа, всички проблеми просто ще изчезнат и ще бъдат разрешени косвено. Не са ли твърде объркани тези хора? Техните заложби не са ли твърде малки? Те не могат да прозрат нищо, не могат да вършат никаква реална работа и това ги прави истински лъжеводачи и лъжеработници. Това е нещо, което е най-лесно за разпознаване.

Сега навсякъде в църквите има лъжеводачи и лъжеработници. Те просто разчитат на своя ентусиазъм, за да работят, и изобщо не разбират истината. Не знаят каква е работата на водача или работника, нито са способни да разговарят за истината, за да разрешават проблеми — просто по цял ден сляпо се занимават с някаква работа по общи въпроси. Например да кажем, че църквата трябва да купи нещо. Това не е голяма задача. Просто трябва да се организира някой, който е запознат със съответната област, да отиде да го купи. Един лъжеводач обаче се страхуваше да не похарчи твърде много пари и затова възложи на един човек да посети няколко места, за да закупи най-евтиното. Резултатът от това беше, че той купи евтин продукт, който се счупи само след няколко дни употреба, и трябваше да отиде да купи друг. Не само че не спестиха пари, а напротив, накрая похарчиха повече. Това принципен начин за справяне със задачата ли е? Няма нужда да се купува известна марка при покупка, но най-удачно е да се купи поне нещо, което е с подходящо качество и годно за употреба. Лъжеводачите много се притесняват за работата по общи въпроси и в това няма нищо лошо. Те обаче не приемат на сериозно критично важната работа на Божия дом и това е голяма грешка. Това означава, че не извършват съществена работа. Елементи от работата като евангелската работа, работата по филмопроизводството, работата с текст, работата по видеоклиповете със свидетелства за преживявания и работата по извършване на корекции в персонала от водачи и работници са все от решаващо значение и все пак лъжеводачите не смятат, че те са важни, и оставят тези елементи от работата настрана и ги пренебрегват. Те са с недостатъчни заложби и не знаят как да вършат работата, но и не се опитват да се научат, а вместо това си мислят: „Всичко е наред, щом има някой, който отговаря за тази работа. Със сигурност аз не съм нужен, нали? Аз се занимавам с важните неща. Това са само дребни неща, с които не е нужно да се занимавам. След като им кажа принципите, тогава съм си свършил работата“. Външно лъжеводачите изглеждат много заети, но когато погледнете нещата, с които са заети, нито едно от тях не е критично важна част от църковното дело, нито едно от тях не е работа, която предоставя ресурс за живота за хората и нито едно от тях не е работа, която включва използването на истината за разрешаване на проблеми. Нещата, с които се занимават, нямат абсолютно никаква стойност и тези лъжеводачи просто сляпо си намират работа. Те не знаят каква работа трябва да вършат водачите и работниците, за да са в съгласие с Божиите намерения. Те просто разчитат на своя ентусиазъм, за да се занимават с определени задачи, които им харесват. Отправят подробни запитвания за банални въпроси, несвързани с църковното дело, като например какви дрехи носят братята и сестрите, какви прически имат, как общуват с другите и как говорят и се държат. Те смятат, че това е проява на любезност и достъпност от тяхна страна и че разрешаването на проблемите в реалния живот на хората е нещо, което един водач трябва да прави, нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава. И все пак те не приемат на сериозно критично важната евангелска работа, работата по филмопроизводството, работата по химните, работата с текст, административната работа, работата по поенето на новоповярвали, работата по основаването на църкви, работата по повишаването и развиването на хората и т.н. Те не участват в нито една от тези работи и не ги проследяват, сякаш тази работа няма нищо общо с тях. Тези лъжеводачи не разрешават многото проблеми, които се натрупват в църквата, не освобождават от длъжност лъжеводачите, които трябва да освободят, не ограничават зли хора или хора, които вършат зло и неуправляемо безчинстват, нито не се справят с тях, не разговарят за истината, за да разрешат проблема с това, че някои хора са нехайни, невъздържани и недисциплинирани и се бавят умишлено в изпълнението на дълга си. Какъв е този проблем? Те не търсят истината, за да разрешат тези действителни проблеми — дали това са хора, които вършат реална работа? Незначителните и маловажни задачи, които изпълняват, им се струват крайно значими и важни в сърцата им. По цял ден се занимават с тези безполезни неща, като вярват, че изпълняват своите отговорности и че са предани, но не вършат нито един съществен елемент от работата, която Бог им е поверил — не са ли такива хора лъжеводачи? Те са еквивалентът на шефове на квартални служби в обществото, те са просто квартални всезнайковци — тогава все още ли са водачи и работници на Божия дом? Те са истински лъжеводачи и лъжеработници. По каква причина тези хора са окачествявани като лъжеводачи и лъжеработници? (Защото техните заложби са твърде малки, те не могат да вършат реална работа и всичко, което могат да правят, е да се справят с някои банални въпроси.) Това е конкретната причина. Заложбите на тези хора са твърде малки. Без значение колко проповеди слушат, колко работни подредби четат, колко години изпълняват своя дълг в Божия дом или колко години са водачи, те никога не знаят какво правят, дали това, което правят, е правилно или грешно, или дали изпълняват отговорностите, които трябва да изпълняват. Тяхното определение за етикета и позицията на водачи и работници е, че всичко е наред, щом са заети. Като магаре, което върти воденичен камък, те продължават да теглят, докато не могат повече да се движат, и смятат, че по този начин изпълняват своите отговорности. Без значение в коя посока теглят и без значение дали енергията, която влагат в тегленето, е правилна или не, според тях те изпълняват своите отговорности. Има много въпроси, които не са способни да прозрат, и те не се опитват да ги разрешат или да ги докладват на Горното и да търсят решения от Горното. Независимо колко години работят или колко години са в контакт с хора, те дори не знаят дали проявленията на даден човек са на новоповярвал, който има плитка основа във вярата си и не разбира истината, или са проявления на неверник, а също така не знаят как трябва да ги разпознават или окачествяват. Когато има двама души, които са в негативно състояние, те не знаят кой от тях заслужава да бъде развиван и кой не. Когато двама души са донякъде нехайни в изпълнението на своя дълг, те не могат да различат кой от тях се стреми към истината и кой от тях полага труд, кой от тях е способен да навлезе в истината реалност и кой няма истина реалност. Те не знаят кои хора потенциално ще тръгнат по пътя на антихристите, след като станат водачи, дори ако са общували с тези хора в продължение на години. Независимо колко безсмислени задачи извършват или колко безполезни работи изпълняват, или колко проблеми има около тях, те не ги осъзнават и не разбират, че това са проблеми. Тъй като такива хора са с малки заложби, с объркани мисли и са неспособни да извършват работа, за тях е много трудно да изпълнят отговорностите на водач или работник. Освен че са способни да вършат някаква проста работа по общи въпроси, тези водачи и работници не са способни да вършат нищо, свързано със същественото дело на църквата, и не са способни да видят или да разрешат никакви реални проблеми в работата. Може ли такива водачи с такива заложби да заслужават да бъдат развивани? Те дори не знаят какво представляват объркванията или трудностите, а още по-малко се справят с тях според принципите. Дори ако проблемите, с които се сблъскват в църковното дело, са много често срещани, те все още не могат да ги обобщят и да ги категоризират, нито знаят как да разговарят за истината, за да ги разрешат — този тип лъжеводачи без изключение са неспособни да се справят или да разрешат тези проблеми, които често възникват в църквата. Техният най-голям проблем не е, че не желаят да плащат цена или че се страхуват да бъдат заети и да се чувстват уморени, а по-скоро е, че имат малки заложби, неясен ум и не са способни да вършат важната и реалната работа на църквата. Вместо това те вършат просто някаква работа по общи въпроси или обичат да се занимават с някои маловажни неща и тогава искат да играят ролята на водачи и работници — не са ли те объркани хора с твърде големи амбиции и желания? Водачите с малки заложби без изключение са неспособни да вършат основното дело на църквата, коeто включва истините принципи, или сложна професионална работа, като например работата по разпространяването на евангелието, работата по поенето на новоповярвалите в църквата, работата по филмопроизводството, работата с текст и кадровата работа, включваща водачи и работници на различни нива. Защо не са способни да вършат тази работа? Защото техните заложби са твърде малки и те не могат да схванат принципите. Без изключение те не са на нивото на цялата тази работа и са неспособни да се научат как да я вършат. Например да кажем, че на такъв водач са дадени петима души и той е помолен да разпредели работа на тези петима души въз основа на тяхното ниво на образование, на техните заложби и силни страни и на техния характер. Лесна ли е тази задача за изпълнение? Има ли тя нещо общо със заложбите на водачите и работниците? (Да.) Водачите и работниците със средни заложби ще разпределят работата относително точно, след като прекарат известно време в наблюдение, общуване и опознаване на петимата души. Водачите и работниците с малки заложби ще си помислят, че петима души са твърде много. Когато има твърде много хора, те се объркват и не знаят как да им разпределят работата, и дори да им разпределят работата, няма да знаят в сърцата си дали го правят по подходящ начин или не. Това е по отношение на кадровия аспект. Когато става дума за справяне с въпроси, например ако трябва да се справят и да разрешат два или три въпроса едновременно, те няма да знаят как да преценят и да разпознаят връзката между тези въпроси, нито ще са способни да преценят кой проблем трябва да разрешат първи и кой проблем може да бъде разрешен след това, без да се стига до забавяния. Тоест те не знаят как да претеглят плюсовете и минусите, не знаят как да подреждат задачите по важност и спешност и не знаят как да разрешават проблеми. Въпреки това, тъй като са водачи и работници, дори да не разбират нещо, трябва да се преструват, че го разбират, дори да не възприемат нещо, трябва да се преструват, че го възприемат, и няма какво друго да направят, освен да се насилват и да говорят някои доктрини, за да се справят как да е, да кажат няколко приятни думи и набързо да приключат нещата. Те са напълно наясно дали това, което казват, е точно или не, дали е в съгласие с принципите или не, дали може да разреши проблеми или не, но просто искат да се справят как да е. Много добре знаят, че няма да са способни да разрешат проблемите с това, което правят, но въпреки това не докладват проблемите на Горното и така накрая причиняват забавяне на работата и биват освобождавани от длъжност. Кажете Ми, не са ли тези хора глупаци? Когато някои водачи и работници докладват проблеми, те разказват всички стари, незначителни събития от миналото чак до наши дни, и след като са казали куп неща, ти все пак трябва да им помогнеш да анализират и да преценят какви проблеми има. Те дори не разбират как да повдигнат въпрос и могат да говорят с часове, без да обяснят ясно какъв е акцентът и същността на проблема. Всичко, което казват, се отнася само до повърхностни неща и са просто куп глупости! Не е ли това случай, който показва, че заложбите им са твърде малки и нещо не им достига? Желаят ли хората със заложби да слушат тези неща? Човекът, с когото говорят, просто иска да знае какво е сегашното положение и сегашните проявления на човека, за когото докладват и за кое състояние са объркани, като са неспособни да го преодолеят. И въпреки това тези хора винаги говорят за това каква работа е свършил този човек в миналото и не говорят за неговото сегашно положение, нито казват какви обърквания и проблеми имат самите те. Казват куп неща и никой не може да разбере за какво точно говорят. Дори ако искат да зададат въпрос, не знаят откъде да започнат, не знаят как да го изразят по начин, който да бъде ефективен и да позволи на хората да ги разберат — те дори нямат способността да организират речта си. Не е ли това проява на изключително малки заложби? Някои лъжеводачи имат малки заложби и когато докладват проблем, говорят куп безсмислени и неразбираеми неща, а след това си мислят: „Дадох ти достатъчно голямо количество информация, нали? Дори ти казах всичко от миналото и настоящето по този въпрос, така че сега не можеш ли да разбереш какъв е въпросът, който искам да задам?“. Без значение какво ги питаш или как ги насочваш, те не знаят какво да кажат и никога не могат да посочат ключовия момент на проблема. Не че им липсват думи да се изразят или че са с ниско образование, а по-скоро техните заложби са малки и те са безмозъчни, така че не знаят как да изразят тези неща, умовете им са объркани и не могат да обясняват ясно, така че другите да са в състояние да ги разберат. Те имат известно чувство за бреме и с течение на времето стигат до известно осъзнаване на определени въпроси, но не знаят как да ги изразят, не са способни да възприемат каква е същността на проблемите, а още по-малко могат да ги обобщават. Могат ли хора, чиито заложби са толкова малки, да вършат работа? Могат ли да изпълняват отговорностите на водачите и работниците? Не, не могат. Дори ако им дадеш време и възможности и им позволиш да докладват и описват проблемите, те не могат да го направят, така че можеш ли все пак да разговаряш с такива хора? Може ли все пак да бъдат използвани? (Не.) Защо не може да бъдат използвани? Те дори не могат да говорят ясно и нямат дори най-елементарния инстинкт на човешко същество да използват езика, за да изразят своите мисли, идеи и нагласи, така че каква работа могат да вършат? Въпреки че може да имат известна сила, истински ентусиазъм, малко чувство за отговорност и доста праведно сърце, техните заложби са твърде малки, те не могат да научат нищо, колкото и да ги учиш, и дори ако ги учиш как да говорят, няма да могат да му хванат цаката, а ти ще се разтревожиш и ще се ядосаш. Когато говорят, става бъркотия, оставят те объркан, не могат да кажат нищо ясно и това, което казват, са просто куп глупости. Най-жалкото при тях е, че не разбират човешкия език и въпреки това продължават да действат на сляпо, все още си мислят, че са способни, и се противопоставят, когато ги кастриш. Как могат да вършат добре водаческата работа? Когато заложбите на водач или работник са толкова малки, че няма способност да се изразява, може ли той все пак да бъде компетентен в работата? (Не.) А какво означава да не е компетентен в работата си? Означава, че не е способен своевременно да открива трудностите и проблемите, срещани в работата, и, разбира се, означава, че каквито и проблеми да възникват в работата, той никога не може да ги разрешава своевременно, нито може своевременно да ги докладва на Горното и да търси решения от Горното — това е твърде трудно за него и той не е способен да го прави. Що се отнася до такива хора, които притежават малки заложби, тази работа е изключително трудна за тях. Това е все едно да принудиш риба да живее на сушата — вършенето на тази работа е нещо много изнурително за тях.

Някои казват: „Жал ми е за тези хора. Сноват насам-натам толкова много, като се справят с всякакви задачи, и накрая биват определяни като лъжеводачи заради малките си заложби. И така, означава ли това, че страданието, което са понесли, е било напразно? Не е ли това несправедливо отношение към хората?“. Освобождаването на лъжеводачите от длъжност означава поемане на отговорност за Божиите избраници и за делото на църквата, така че как може това да бъде несправедливо отношение към хората? Ако настояваш да се позволи на лъжеводачите да продължат да бъдат в ролята си на водачи, не вредиш ли на Божиите избраници? Да не искаш да кажеш, че да вредиш на Божиите избраници не е несправедливо отношение към хората? Като освобождава даден лъжеводач от длъжност, Божият дом не го заклеймява, нито го изпраща в ада, а вместо това дава на този човек шанс да постигне спасение. Може ли той да постигне спасение, ако продължи да бъде лъжеводач? Какъв ще бъде крайният му изход? Защо не обмисляш въпроса по този начин? Освен това, каква е целта на вярата в Бог? Наистина ли да си водач не е единственият път напред? Няма ли друг дълг, който да изпълнява човек, ако не е водач? Няма ли път за оцеляване за онези, които не са водачи и притежават малки заложби? (Не, това не е вярно.) И така, какъв тогава е пътят на практикуване? Това, което сега разнищваме, са проявленията на този тип лъжеводачи, които са с малки заложби, и проблемите, които съществуват с тях. Ние не ги заклеймяваме или проклинаме, просто ги разнищваме. Целта на разнищването им е да накараме този тип хора да се опознаят и да се ориентират точно, да опознаят собствените си възможности и точно да разберат какви са водачите и работниците, каква работа трябва да вършат те, и след това да сравнят тези неща със себе си, за да видят дали са подходящи да бъдат водачи или работници. Ако твоите заложби наистина са много малки, толкова малки, че нямаш способността да се изразяваш с речта си, или способността да изразяваш мислите и възгледите си, или способността да откриваш проблеми, тогава ти не си подходящ да бъдеш водач или работник, не си компетентен да изпълняваш дълга на водач или работник и не си способен да вършиш работата на водач или работник. И тъй като си с малки заложби, трябва да имаш такъв вид самосъзнание. Някои хора казват: „Моите заложби са малки — и какво от това? Имам добра човешка природа, така че трябва да бъда водач“. Това ли е принципът? Други казват: „Освен че имам добра човешка природа, аз съм готов да понасям и страдания и да плащам цена, мога да изнасям проповеди, имам основа във вярата си и съм бил затварян заради вярата си в Бог. Тези неща не се ли броят за капитал, за да бъда водач или работник?“. Истина ли е, че човек трябва да има капитал, за да бъде водач или работник? (Не.) Това, което обсъждаме сега, са отговорностите на водачите и работниците и в рамките на тази тема говорим по темата за заложбите. Ако твоите заложби са малки и не си способен да изпълняваш тези отговорности, тогава самосъзнанието, което трябва да имаш, е: „Нямам тези заложби и не мога да бъда водач или работник. Какъвто и капитал да имам, той е безполезен“. Казваш, че имаш добра човешка природа, че си надежден, че имаш решимостта да понасяш страдания и че си готов да плащаш цена — тогава Божият дом несправедливо ли се е отнесъл към теб? Божият дом ползва хората по такъв начин, че да използва максимално всекиго, като приспособява ролите към всеки човек, и го прави по начин, който е съвсем подходящ. Ако имаш добра човешка природа, но заложбите ти са малки, тогава трябва да изпълняваш добре своя дълг с цялото си сърце и сила. Не трябва да си водач или работник, за да бъдеш одобрен от Бог. Дори ако си готов да си създаваш грижи, но не си способен да си създаваш грижи, по начина, по който един водач трябва да го прави, не притежаваш заложбите, които трябва да имаш, за да си водач, и не си на ниво за това, какво можеш да направиш тогава? Не се насилвай и не си създавай трудности. Ако можеш да носиш 25 килограма, тогава носи 25 килограма. Не се опитвай да се перчиш, като се насилваш отвъд възможностите си, и казваш: „25 килограма не са достатъчни. Искам да нося още повече. Искам да нося 50 килограма. Готов съм да го направя, дори да умра от изтощение!“. Не си способен да бъдеш водач или работник, но ако все пак продължаваш да се насилваш отвъд възможностите си, за да се перчиш, макар че няма да се изтощиш до смърт, ще причиниш забавяния на църковното дело, ще повлияеш на напредъка и ефективността на работата и ще забавиш напредъка в живота на много хора — това не е отговорност, която можеш да си позволиш да понесеш. Тъй като си с недостатъчни заложби, ако имаш самосъзнание, трябва сам да предложиш да подадеш оставка и да номинираш някого с добри заложби, който обича истината и е по-отговорен от теб, да бъде водач или работник. Това би било разумното решение и само ако постъпиш така, ще бъдеш човек, който наистина има човешка природа и разум, и човек, който наистина разбира и практикува истината. Ако подадеш оставка от поста си, защото си неспособен да вършиш водаческата работа, и след това избереш дълг, който ти подхожда, и предложиш своята преданост, за да можеш да бъдеш одобрен от Бог, тогава си изключително умен човек. Винаги си мислиш: „Въпреки че съм с малки заложби, имам добра човешка природа, готов съм да си създавам грижи, да понасям страдания и да плащам цена, имам решимост, по-издръжлив съм от всички вас във всичко, което правя, имам широки възгледи и не се страхувам да бъда кастрен или изпитван. Въпреки че заложбите ми са малки, все пак мога да бъда водач“. Да имаш малки заложби не е проблем. Това не е предвидено като заклеймяване спрямо теб, а просто да те категоризира и да те накара да разбереш ясно какво точно можеш да правиш и за какъв вид дълг си подходящ. Настоящият проблем обаче е, че твоите заложби са малки и не си способен да бъдеш водач или работник. Въпреки че си избран да бъдеш водач или работник, не си способен да вършиш добре тази работа и всичко, което можеш да направиш, е да объркаш работата. Ако имаш добра човешка природа, ако имаш съвест и разум и си готов да си създаваш грижи и да плащаш цена, тогава ще има позиция, за която си подходящ, и дълг, който трябва да изпълняваш, и Божият дом ще направи разумни подредби за теб. Да не ти се позволява да бъдеш водач се основава на правилата и принципите на Божия дом. Божият дом обаче по никакъв начин няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг или правото ти да вярваш в Бог и да Го следваш, защото си с малки заложби. Не е ли уместно това? (Да, така е.) Необходимо ли е да разговаряме по-подробно по този въпрос? Някои хора с малки заложби чуват това и разсъждават: „Не разговаряйте повече по този въпрос. Чувствам се твърде засрамен, за да погледна някого в очите. Знам, че съм с малки заложби и повече няма да бъда църковен водач или работник. Ще бъда просто ръководител на екип или надзорник, или ще върша разни дребни работи, ще готвя или чистя. Всичко става. Ще понасям трудностите на поста си без оплакване, ще се покорявам на подредбите на Божия дом и ще се покорявам на устроеното от Бог. Това, че съм с малки заложби, е по Божията благодат и в това са Божиите добри намерения. Всичко, което Бог прави, е правилно“. Ако можеш да гледаш на нещата по този начин, това е добре и означава, че имаш известно самосъзнание. Няма да разговарям надълго по този въпрос. В обобщение, по отношение на тези хора с малки заложби ще кажа, че ние просто разнищваме проблема и разобличаваме истината на фактите, така че повече хора да имат правилно отношение и правилна гледна точка за тях, както и тези хора да имат правилно отношение и правилна гледна точка относно проблема със собствените си малки заложби, и след това да могат точно да се ориентират, да намерят позиция и дълг, които им подхождат, като позволят тяхната упоритост при плащането на цена и тяхната решимост да понасят страдания, за да бъдат разумно използвани и приложени. Това не влияе на твоето разбиране на истината и практикуване на истината, нито на твоето реноме в Божия дом.