Каква е основната характеристика на лъжеводачите, които се представят за духовни хора? Тя е, че те са добри в изнасянето на проповеди. Тези „проповеди“ не са истински проповеди. Те не са проповеди, в които се разговаря за истината, нито са проповеди, които притежават истината реалност. Те са по-скоро проповеди на думи и доктрини, псевдодуховни проповеди, проповеди на фарисеи. Лъжеводачите са много добри в това да работят усилено по думите и фразите на Божиите слова, обръщат специално внимание на проповядването на думи и доктрини, и въпреки това никога не търсят истината в Божиите слова и никога не обмислят как трябва да навлязат в истината реалност. Те се задоволяват само с това, че са способни да проповядват думи и доктрини. След като са проповядали доктрината ясно и логично, те смятат, че това е напълно достатъчно и че притежават истината реалност, че могат да застанат пред другите и да се налагат, както и да поучават хората от високото си положение. На пръв поглед това, което казват и правят, изглежда свързано с истината, не изглежда да причиняват прекъсвания или смущения, нито да се застъпват за погрешни изказвания или да подбуждат към погрешни практики. И все пак има един проблем, а именно, че не могат да се нагърбят с никаква реална работа или да изпълнят и частица от отговорността си, което в крайна сметка води до това, че не са способни да открият никакви проблеми в работата. Начинът, по който работят, наподобява слепец, който търси пътя си пипнешком: те винаги се ръководят от чувствата и фантазиите си, за да прилагат сляпо правилата спрямо различни въпроси, напълно неспособни да видят ясно същността на проблемите, и въпреки това все още бълват глупости за тях — изобщо не могат да разрешават реални проблеми. Ако един лъжеводач наистина разбираше истината, той неминуемо щеше да е способен да открива проблемите и да търси истината, за да ги разрешава. Ясно е обаче, че лъжеводачите не разбират истината, но въпреки това се преструват на духовни, като се смятат за способни да вършат църковното дело и безскрупулно се осмеляват да се наслаждават на предимствата на своя статус. Не е ли това отблъскващо? Те смятат, че притежават истинско умение — че могат да проповядват. А все пак просто не могат да вършат реална работа. Думите и доктрините, които лъжеводачите знаят и проповядват, не могат да им помогнат да вършат добре работата си, нито могат да им помогнат да откриват проблеми в работата, а още по-малко могат да им помогнат да разрешават всички проблеми, пред които са изправени. След като работят известно време, те не са способни да говорят за никакво свидетелство за преживяване. Нима такъв водач или работник е съгласно критериите? Съвсем очевидно е, че не е така. А как трябва да се постъпва с лъжеводачите, които не са съгласно критериите? Не само че трябва да бъдат освобождавани от длъжност и отстранявани, но ако не се покаят, тогава не могат да бъдат избирани отново да служат като водачи или работници, когато се провеждат избори. Ако някой избере лъжеводач или лъжеработник, който е бил отстранен, той съзнателно смущава делото на църквата и му вреди, и това показва, че гласоподавателят е поклонник и последовател на този лъжеводач, а не човек, който истински вярва в Бог. Избирали ли сте някога псевдодуховен лъжеводач? (Да.) Предполагам, че сте избирали немалко такива. Мислите си, че който е вярвал в Бог дълги години, прочел е много от Божието слово и е слушал много проповеди, който има богат опит в проповядването и работата, който може да проповядва с часове, със сигурност е способен да върши работа. Но след като сте го избрали за водач, откривате сериозен проблем: братята и сестрите никога не могат да го видят и никога не могат да го намерят, когато има проблем. Никой не знае къде се крие, а той се крие някъде и не позволява на никого да го смущава. Това е проблем. Той винаги си играе на криеница в критични моменти от работата, а братята и сестрите никога не могат да го открият, когато им трябва да разреши даден проблем — не пренебрегва ли той същинските си задължения? Защо някои хора не смеят да се изправят пред братята и сестрите, след като станат водачи? Защо не могат да бъдат открити? С какво точно са заети? Защо не разрешават реални проблеми? С каквото и да се занимават, можете да сте сигурни в едно: ако мине известно време, без да вършат реална работа, те са лъжеводачи и трябва бързо да бъдат освободени от длъжност, за да бъде избран някой друг. Бихте ли избрали такъв лъжеводач в бъдеще? (Не.) Защо не? Какви според вас са последиците от избирането на слепец за ваш водач? Самият той е слепец, така че може ли да напътства другите да поемат по правилния път? Точно както се казва в Божиите слова в Библията: „Ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата“ (Матей 15:14). Слепецът върви без посока или цел — как може да води другите? Ако някой избере слепец за свой водач, значи е още по-голям слепец. Сред невярващите има една приказка: „Слепец за път да питаш“. Да избереш лъжеводач да служи за църковен водач е като да питаш слепец за пътя. Абсурдно е, нали? Всички, дали гласа си за лъжеводач, са слепци, които избират слепец, и нито един от тях не разбира истината.

Когато някои хора изберат псевдодуховен човек за водач, те се чувстват толкова щастливи и си мислят: „Сега имаме страхотен водач. Нашият водач наистина е добър в изнасянето на проповеди. Проповядва по много логичен и структуриран начин и проповедите му са много смислени“. Някои хора, на които им липсва проницателност, са трогнати до сълзи, изпитват голяма привързаност към този водач и дори не искат да отидат да изпълняват дълга си. Те разбират нещата съвсем ясно, когато слушат общение, но когато установят проблеми, докато изпълняват дълга си, не знаят как да ги разрешат, чувстват се озадачени и си мислят: „Изглежда, че разбирам всичко, когато слушам общението на водача, но защо не мога да разреша трудностите, които срещам в работата си?“. Какъв е проблемът тук? Всичко, което този тип лъжеводачи проповядват, са думи и доктрини, празни фрази, лозунги и безсмислици. Проповядваното от тях не разрешава реалните ти проблеми. Заблудили са те. Хранят те с илюзии, като изричат няколко лозунга, за да те накарат погрешно да смяташ, че проблемите са разрешени, а всъщност не разговарят за истините принципи относно твоите проблеми. Как могат да бъдат разрешени проблемите, като се разговаря по този начин? Доктрините, които проповядват, нямат нищо общо с реалните проблеми — те просто избягват същността на всички проблеми и говорят за теории по празен начин. Проповядват само думи и доктрини и духовни теории. Нямат представа какво е истината реалност и когато възникнат проблеми, са сащисани. Техните проповеди не могат да разрешат реални проблеми, те са просто вид теория, вид знание и доктрина. Този вид лъжеводачи проповядват Божиите слова и истината, сякаш са някакви думи, доктрини и лозунги. Те избягват всички реални проблеми и проповядват само думи, които са кухи и непрактични. И какво ще се случи накрая? Без значение колко дълго проповядват, проповедите им могат най-много да постигнат ефект на насърчаване и увещаване на хората, като им вливат малко повече ентусиазъм и им дават прилив на енергия, но не могат да разрешат никакъв друг проблем. Истината не е откъсната от реалността, а по-скоро е свързана с реалността и с всякакви проблеми, които действително съществуват. И така, ще можете ли сега да разпознаете псевдодуховните лъжеводачи, когато ги срещнете следващия път? Ако не можете, тогава поискате ли да гласувате за някого да стане водач, първо го накарайте да разреши няколко проблема. Ако ги разреши в съответствие с принципите и ако постигне съвсем добри резултати и разреши проблемите, като използва истината реалност, тогава можете да гласувате за него. Ако избягва това и не говори за същността на проблемите и за реалната ситуация, а единственото, което може да прави, е да проповядва доктрина по празен начин, да скандира лозунги и да се придържа към правила, тогава не можете да гласувате за този човек. Защо не можете да гласувате за този човек? (Защото не е способен да разрешава реални проблеми.) А какъв тип човек не е способен да разрешава реални проблеми? Човек, който може само да проповядва думи и доктрини — той е лицемерен, псевдодуховен фарисей. Не притежава необходимите заложби, за да разбере истината, няма способност да разрешава проблеми, не може да разрешава проблеми, така че изберете ли го за водач, тогава той неминуемо ще бъде лъжеводач. Той не е способен да работи като водач или да изпълнява отговорностите на водач. Така че няма ли да му навредите, като гласувате за него? Някои хора казват: „Как така да му навредим? Мислим му доброто, като гласуваме за него. Той има известни заложби и ако го изберем, няма ли тогава да имаме човек, който може да поеме отговорност за делото?“. Разбира се, че е добре да има някой, който да поеме отговорност, но този тип човек не е способен да поеме отговорност. Всичко, което може да прави, е да говори за теории по празен начин, без да отчита реалната ситуация, а когато става въпрос за разрешаване на проблеми, е безполезен, така че като гласувате за него, не му ли давате възможност да върши зло? Не го ли принуждавате да върви по пътя на лъжеводача? Следователно не трябва да избирате такива хора за водачи.

Можете ли да разпознаете кой сред хората около вас — с които често влизате в контакт и добре познавате — е способен само да говори за доктрини по празнословен начин и не е способен да разрешава реални проблеми? Кой винаги проповядва възвишени теории и предлага нови и уникални планове, за които никой досега не е чувал, но се обърква и остава безмълвен, когато го попитат как да се практикуват и прилагат конкретните планове за действие и детайли? Това, което тези хора казват, е много безсъдържателно и напълно нереалистично, не е свързано или съвместимо с реалната ситуация, с действителната среда, с това, което хората действително могат да постигнат, с духовния им ръст и с нивото на техните професионални умения. Нещо повече — това, което казват, не е съгласно с изискванията на Божия дом. Те просто говорят глупости, отдават се на фантазии и импулсивно изричат каквото им дойде наум. Смятат, че не е нужно да носят отговорност за нищо, което казват, дори когато се хвалят и перчат. С такова отношение те изразяват своите възгледи и представят идеите си — не са ли те псевдодуховни хора? (Да.) Някои хора вярват, че така или иначе никой не приема сериозно хвалбите, перченето или високопарните идеи, а те имат възможност да покажат колко са способни. Смятат, че ако сгрешат нещо, тогава не е нужно да носят отговорност за това, а ако направят нещо правилно, тогава всички ще ги ценят високо, и затова казват каквото си искат и представят всичко за много лесно. Те имат много идеи, но нито една от тях не е придружена с конкретен план за практикуване и не може да бъде правилно осъществена. Те не приемат сериозно никой възглед, който излагат, независимо дали е чист или изопачен. Днес казват едно, а утре друго, и въпреки че възгледите, теориите и основанията, за които говорят, са много възвишени, всички те са празни и непрактични. Понякога говорят за план, който не е лишен от смисъл или изопачен, но когато ги попитат как конкретно да се изпълни планът, те не могат да кажат. Когато скандират лозунги, говорят високопарни думи и изразяват възгледи, те са много ентусиазирани и инициативни. Но когато става дума за вършене на конкретна работа и осъществяване на конкретни планове, те изчезват безследно, скриват се и вече нямат никакви възгледи. Могат ли такива хора да бъдат водачи? (Не.) И така, какви ще бъдат последствията, ако такива хора станат водачи? Няма ли да навредят както на себе си, така и на другите? Те ще причинят забавяне на църковното дело и освен това ще причинят голяма вреда на себе си. Доктрините, които проповядват, са само ограничени неща и когато приключат с проповядването им, нямат какво друго да кажат, и затова винаги ще трябва да се крият и да се „оттеглят в усамотение за самоусъвършенстване“. Няма ли това да усложни нещата за тях? Щом станат водачи, ще чувстват сякаш три големи планини ги притискат, ще се чувстват изтощени всеки ден и ще изпитват голям натиск — какъв е смисълът да страдат така? Те нямат заложбите да бъдат водачи и когато се сблъскат с проблеми, просто произволно прилагат правила според фантазиите си и не могат да разрешават реални проблеми — такива хора не могат да бъдат водачи. Те не са способни да вършат действителна работа, така че ще бъдат лъжеводачи и въпреки това ще си мислят, че са доста добри, дори когато причиняват забавяне на навлизането в живота на братята и сестрите. Ако можете да откриете и схванете заложбите и характера на тези псевдодуховни хора, бихте ли гласували отново за тях да бъдат водачи? Ако ти самият си такъв човек и някой иска да гласува за теб, какво би направил? (Бих проявил известно самосъзнание и бих заявил, че не съм подходящ да бъда водач.) А ако, след като си направил това изявление, всички все още смятат, че си добър и настояват да гласуват за теб, какво трябва да направиш? Кажи им: „Не мога да върша работата на водач, не мога да поема тази работа. На пръв поглед изглежда, че имам известни заложби, а понякога имам добри идеи и давам малко светлина, но през повечето време просто проповядвам думи и доктрини. Наистина не мога да бъда водач или работник. Не съм по-добър от вас. Каквото и да правите, моля ви, не гласувайте за мен. Дори да получа най-много гласове, пак не мога да бъда водач. Не мога да причиня вреда на никого! Преди съм служил като водач и всеки път се провалях и ме освобождаваха от длъжност. Всеки път, когато ме освобождаваха, беше защото заложбите ми бяха лоши, липсваше ми работоспособност и не можех да върша реална работа. Всичко, което можех да правя, беше да проповядвам думи и доктрини, а освен това не бях способен да работя добре или да изпълня дори една от отговорностите, които водачите трябва да изпълняват. Бях лъжеводач“. Това означава да имаш самосъзнание, а не просто да кажеш няколко думи, че не си подходящ да бъдеш водач и с това да приключиш. Някои хора си мислят: „Изпълнявал съм дълга си в тази група толкова много години и във всеки случай трябва да се считам за старши член. Дори никога да не съм допринесъл с нищо, поне съм работил усърдно, така че защо никой не е открил силните ми страни? И аз ставам за водач. Често излагам мисли, идеи и предложения, които са доста ценни и имат практическо приложение. Независимо дали водачите ги приемат или не, във всеки случай аз съм човек с отношение, идеи и възгледи. Защо никой не гласува за мен?“. Ако мислиш така, тогава можеш да се оцениш по следния начин: тези твои мисли, идеи и предложения просто изказвания ли са, или наистина имат практическо приложение? Способен ли си да откриваш и разрешаваш всякакви трудности, с които се сблъскваш в работата? Могат ли да се използват твоите мисли и идеи? Способен ли си да поемеш работата? Ако твоите мисли и възгледи остават на нивото на думите и доктрините, ако те просто нямат практическо приложение и, което е по-важно, ако просто не са в съгласие с принципите на работа на Божия дом, тогава какви точно са твоите заложби? Когато бъдеш избран за водач, можеш ли тогава да изпълняваш отговорностите на водачите и работниците? Искаш да бъдеш водач от амбиция или от чувство за бреме? Ако наистина притежаваш работоспособност и способност да разрешаваш проблеми, и когато виждаш, че някои водачи и работници извършват работата много лошо и не са способни да разрешат никакви проблеми, това те кара да се чувстваш тревожен, и им даваш предложения, но те не слушат, и не са способни да разрешат проблемите, и въпреки това не ги докладват на Горното, а ти се чувстваш притеснен и тревожен за делото на Божия дом, и се чувстваш непоносимо разстроен, когато виждаш лъжеводачи да причиняват забавяне на църковното дело, това показва, че имаш чувство за бреме. Обаче, ако искаш да получиш одобрението на всички, да намериш по-голяма аудитория и да накараш повече хора да те слушат да проповядваш и философстваш, само защото имаш някакви идеи, и ако искаш да се откроиш сред тълпата, тогава това не е чувство за бреме — това е амбиция. Амбициозните хора могат само да проповядват думи и доктрини, а всички идеи, които имат, също са само празни думи и доктрини. Когато такива хора станат водачи, те са предопределени да бъдат лъжеводачи, а ако са зли хора, тогава са антихристи. Ако твоите идеи остават на нивото на празните думи, тогава щом станеш водач, ти си предопределен да бъдеш съвсем същият като всеки псевдодуховен лъжеводач. Винаги ще се „оттегляш в усамотение за самоусъвършенстване“, защото в противен случай ще изпитваш чувство за криза и няма да имаш какво да проповядваш. Ако си съвсем същият като тях и докато проповядваш отвисоко, не си способен да откриеш никакви съществуващи проблеми в работата, и съответно не си способен да разрешиш никакви проблеми, тогава си предопределен да бъдеш лъжеводач. И какво се случва с лъжеводачите накрая? Те биват освобождавани от длъжност, защото не са способни да вършат реална работа — те са предопределени да вървят по този път.

Има много хора, които винаги се чувстват възмутени и готови да действат в сърцата си, и когато дойде време да се избира водач или надзорник, винаги искат те да бъдат избраните. Някои хора смятат, че са вярвали в Бог най-много години, че са понесли най-много несгоди, че са изпълнявали дълга си най-дълго време и с най-голяма преданост и че са най-подходящи да бъдат водачи, затова искат другите да ги изберат. Какво ще бъдеш способен да направиш, ако другите хора те изберат? Ще бъдеш ли способен да избегнеш титлата „лъжеводач“? Ще бъдеш ли способен да изпълняваш отговорностите на водачите и работниците? Това са все реални проблеми, но никой не се замисля за подобни неща. Сред тези хора някои са с достатъчни заложби. Те могат да търсят истината, когато има проблеми с техния дълг, и когато разберат истината и са способни да постъпват според принципите, те могат да отговарят на критериите. При условие че тези хора разбират истината, обичат истината и могат да се стремят към нея, и освен това имат относително добра човешка природа, тогава те няма да имат никакви проблеми да станат водачи и работници, които отговарят на критериите — това няма да им бъде много трудно. Някои хора винаги се оплакват, че работата, която вършат, е трудна, не желаят да полагат усилия или да плащат цената, когато става въпрос за истината, и роптаят, когато ги кастрят. Могат ли такива хора да бъдат водачи и работници, които отговарят на критериите? Тяхното намерение и отношение е погрешно, те не са хора, които се стремят към истината, и без значение какво Бог изисква от тях, те продължават да имат негативно отношение. Такива хора не заслужават да бъдат водачи и работници. Те нямат чувство за бреме в сърцата си и независимо от това колко ясно или разбираемо са изложени работните подредби на Божия дом, те пак не желаят да работят усърдно, за да вършат работата добре. Всъщност не е трудно да се върши работата добре. Защо не е трудно? Първо, Божият дом има конкретни работни подредби за цялото дело на църквата и Горното е дало конкретни указания за него, така че от вас не се изисква да бъдете иновативни в нито един елемент от работата или да го завършвате самостоятелно. Горното ви е дало обхват и насока, дало ви е принципи и ви е дало минимални стандарти. Като вършите работата си, вие не преливате от пусто в празно, нито ви липсва насока. Второ, при всеки елемент от работата, без значение кой е надзорникът и без значение дали акцентът на работата е в чужбина или в страната, най-основното е, че братът Горе конкретно проследява, напътства, надзирава, инспектира и извършва щателна проверка на работата и често отправя запитвания. Колко конкретни са тези действия? Братът Горе лично се включва и проследява всеки сценарий, всеки филм, всяка програма, всеки химн и т.н. Аз също се включвам в някои работи, давам ви обща насока и рамка. Трето, за всеки аспект на работата, който включва истините принципи, Горното също често разговаря с вас за истините принципи и ви напътства в работата ви. Горното също така ви кастри, извършва щателна проверка за вас и по всяко време Горното ще коригира вашите изопачавания. Четвърто, по отношение на основната кадрова и административна работа Горното лично ви помага, като извършва щателна проверка и взема решения. Факт е, че без значение каква работа вършите, вие не я завършвате самостоятелно. Всичко се подрежда, води, насочва и проверява щателно от Горното. И така, какво е това, което вършите вие? Вие просто се наслаждавате на готовите неща — толкова сте благословени! Не е нужно да се притеснявате за нищо. Просто трябва да запретнете ръкави и да се разтичате. Това е работата, която се пада на вас. Плащали ли сте някога допълнителна цена? (Не.) Горното е свършило цялата тази основна, важна работа. Следователно работата, която вие вършите, е много лесна и изобщо няма големи трудности. При такива обстоятелства, ако хората все още не вършат добре работата си, тогава това е непростимо и доказва, че те просто не влагат сърцето и усилията си в работата или не изпълняват своите отговорности. Някои хора казват: „Кой не греши, когато върши работа? Нима не е позволено хората да имат някакви проблеми?“. От вас не се изисква да постигнете отличен резултат в работата си. От вас просто се изисква да получите положителна оценка и тогава ще се счита, че сте изпълнили отговорностите на водачите и работниците. Това много взискателно ли е? (Не.) Лесно е да се получи положителна оценка въз основа на насоките и щателната проверка от Горното. Зависи само от това дали хората искрено се стремят към истината. Ако не полагат никакви усилия по отношение на истината и винаги искат да бъдат нехайни, и ако са доволни просто да отбиват номера, без да правят нищо лошо, без да причиняват никакви смущения или прекъсвания и без нещо да тревожи съвестта им, тогава те не могат да постигнат положителна оценка. Повечето водачи и работници имат такова отношение, когато работят. Те вършат малко работа, но не искат да се изтощават, задоволяват се просто с това да са посредствени, а що се отнася до резултатите от работата им, смятат, че това е Божия работа и че то няма нищо общо с тях. Приемливо ли е това отношение? Ако имаш такова отношение, тогава работата, която можеш да свършиш, е много ограничена и ти не влагаш всичките си сили, което показва, че или не си способен да вършиш реална работа, или не вършиш реална работа и затова трябва да бъдеш определен като лъжеводач — това е напълно уместно и не е несправедливо. Някои хора винаги казват: „Твоите изисквания към нас са твърде високи. Ако не вършим тази работа, тогава сме лъжеводачи, а ако не отговаряме на това изискване, тогава също сме лъжеводачи. За какви ни мислиш? Ние не сме роботи, не сме съвършени. Ние сме просто обикновени хора, ние сме просто простосмъртни. Ти ни казваш да бъдем обикновени хора, нормални хора, тогава защо имаш толкова високи изисквания към нас като водачи?“. Всъщност Моите изисквания към вас не са високи. Аз искам от теб само да изпълняваш отговорностите, които едно човешко същество трябва да изпълнява. Това е нещо, което трябва и си длъжен да правиш, и е нещо, което можеш да постигнеш като водач и работник. Ако обаче не работиш усърдно, за да се стремиш към истината, винаги се страхуваш от понасяне на несгоди и винаги ламтиш за удобства, тогава независимо от твоите причини или извинения, ти си предопределен да бъдеш лъжеводач. Това е като нещата, които хората с нормална човешка природа трябва да постигнат и за които възрастните трябва да се грижат сами, като например по кое време един възрастен трябва да става сутрин, колко хранения трябва да яде, колко часа трябва да работи на ден и кога трябва да пере мръсните си дрехи — ти трябва да се справяш с тези неща сам и няма нужда да питаш никой друг за тях. Ако питаш другите хора за всичко и нищо не разбираш, не означава ли това, че си с недостатъчен интелект и че си глупак? Не означава ли, че не си способен да се грижиш за себе си? Могат ли такива хора да бъдат водачи? Не са ли те лъжеводачи? Такива хора трябва да бъдат освобождавани. Такива хора все още искат да се вкопчват в позицията си и да не се оттеглят, и все още искат да бъдат водачи! След като някои лъжеводачи бъдат освободени от длъжност, те се чувстват сякаш са били онеправдани и не спират да плачат за това. Плачат, докато очите им се подуят. Защо плачат? Те не знаят що за стока са. Когато казвам, че Моите изисквания към хората не са високи, имам предвид, че това, което се иска от теб да направиш, е това, което можеш да постигнеш. Пътят вече е прокаран за теб и обхватът е определен, решенията също са взети и ти просто трябва да действаш. То е същото като с храненето: зърно, зеленчуци, всякакви подправки, тенджери и печки са подготвени за теб и всичко, което трябва да направиш, е да се научиш да готвиш. Това е нещо, което един възрастен трябва да прави и да постига. Ако не можеш да постигнеш това, тогава си глупак и не можеш да бъдеш причислен към интелектуалния кръг на нормалните възрастни. Някои водачи не са способни да вършат тази реална работа и затова трябва да бъдат освободени от длъжност. И така, как можем да дефинираме и определим дали някой е способен да върши този вид работа? Ако притежаваш интелекта и заложбите на възрастен и ако притежаваш съзнателността и чувството за отговорност, които един възрастен трябва да притежава, тогава трябва да си способен да вършиш такава работа. Ако не можеш да я вършиш или не я вършиш, тогава си лъжеводач. Ето как се определя това и определянето му по този начин е точно. Това не е заклеймяване или осъждане на даден човек, така че сурово ли е? Фактите са налице и това изобщо не е сурово.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.