Седма точка: Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин (Втора част)

В последното ни общение беше обсъдена седмата отговорност на водачите и работниците: „Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин“. Основно разговаряхме за три аспекта на тази отговорност. Кои са тези три аспекта? (Единият е разумното използване на различните типове хора въз основа на тяхната човешка природа; другият е разумното използване на различните типове хора въз основа на техните силни страни; и третият е как да се отнасяме към няколко особени типа хора и как да ги използваме.) В общи линии това са трите аспекта. Като разглеждаме тези три аспекта, принципът на Божия дом за използване на хората такъв ли е, че всеки човек да бъде използван по най-добрия начин? (Да.) Този принцип точен ли е? Справедлив ли е към хората? (Справедлив е.) Що се отнася до глупаците с увредена интелигентност, те са неспособни да направят нещо и не могат да изпълнят дори малка част от дълга си. Ако им възложиш задача, независимо дали тя е от професионален, технически характер или е свързана с физически труд, те не могат да я свършат. Такива хора категорично не могат да бъдат използвани, дори за служене. Това е по отношение на интелигентността. По отношение на човешката природа, за онези, чиято човешка природа е лоша и които са зли хора, въпреки че могат да вършат някаква работа и да изпълняват някакъв дълг, тъй като човешката им природа е твърде зла, те ще причинят смущения и прекъсвания при изпълнение на дълга си, което ще доведе до повече загуби, отколкото до придобивки, неспособни да направят нищо добре. Такива хора не са подходящи за изпълнение на дълг и категорично не могат да бъдат използвани. Ако има хора, които притежават определени силни страни, стига да отговарят на всички условия, които се изискват за делото на Божия дом — въз основа на това, че имат човешка природа, която е съгласно критериите — тогава те могат да бъдат разумно разпределени и използвани. Миналия път също така разговаряхме за това как да се отнасяме към няколко особени типа хора и как да ги използваме. Първият тип са хора, които са като Юда и които са особено страхливи. Ако се съди по тяхната особена страхливост, веднъж заловени от големия червен змей, има стопроцентна вероятност да се превърнат в Юда. Ако им бъде възложена важна работа, щом нещо се случи, те ще предадат всичко. Това не са ли опасни характери? Има също и тип хора, подобни на неверниците, които наричаме приятели на църквата. Тези хора изглежда вярват в сърцата си, че има някакъв Старец на небето, но не знаят дали Бог наистина съществува, къде е Бог, или дали Бог наистина е извършил Своето ново дело и често се съмняват в съществуването на Бог. Те не вярват истински в Бог и не Го следват. Следователно такива хора не могат да бъдат използвани, те не са подходящи за изпълнение на дълг в Божия дом. Дори онези, които истински вярват, не могат непременно да изпълняват дълга си съгласно критериите, да не говорим за неверник, приятел на църквата! Друг тип хора са онези, които са били освободени от длъжност. Тази група също се разделя на няколко обстоятелства.

Съдържанието на последното ни общение относно седмата отговорност на водачите и работниците по същество обхвана тези три основни точки: едната е разумното използване на различните типове хора въз основа на тяхната човешка природа; другата е разумното използване на различните типове хора въз основа на техните силни страни; и третата е как да се отнасяме към няколко особени типа хора и как да ги използваме. Разговаряхме за тези три основни точки въз основа на няколко аспекта, споменати в седмата отговорност, и принципите бяха изцяло ясно обсъдени. Някои хора казват: „Въпреки че принципите бяха ясно обсъдени, когато става дума за някои конкретни въпроси и специални обстоятелства, ние все още не знаем как да прилагаме тези принципи, как да се отнасяме към хората или как да насърчаваме и използваме отделни хора. През повечето време все още сме в недоумение“. Съществува ли такъв проблем? (Да.) Как трябва да бъде разрешен този проблем? Първото съображение при насърчаването и използването на хора са нуждите на делото на Божия дом. Второто съображение е дали въздействието от използването на даден човек върху делото на Божия дом е повече полезно, отколкото вредно, или обратното. Ако човешката природа на даден човек е с недостатъци, но използването му е по-полезно, отколкото вредно за делото на Божия дом, тогава такъв човек може да бъде временно използван, докато се намери някой по-добър. Ако използването на този човек донася повече вреда, отколкото добро, повече загуба, отколкото полза, и води единствено до проваляне и съсипване на църковното дело, тогава такъв човек категорично не може да бъде използван. Това е принципът на претегляне на ползите и вредите, който трябва да бъде възприет първо в ситуации, когато няма подходящи кандидати, а също така е и принципът за временно използване на хора. Когато не може да се намери подходящ кандидат и не е ясно кой би бил относително по-добър, когато не е очевидно кой е напълно подходящ за дадена задача и всички изглеждат еднакви, какво трябва да се направи? Единственият вариант е да се намерят двама души, които относително имат духовно разбиране, тоест тези, които възприемат истината чисто, за да си сътрудничат при извършването на работата. Докато те изпълняват своя дълг, трябва да се разговаря повече с тях за истината, а техните ситуации трябва да бъдат наблюдавани и разбирани. Това дава възможност да се определи кой има относително по-добри заложби, което улеснява намирането на подходящия кандидат. Независимо кой е разпределен да изпълнява дълг, това трябва да се основава на неговите заложби, силни страни и характер. Това е съществено. Ако човек не може да прозре тези аспекти и не разбира какви силни страни има даденият човек, първо трябва да му се възложи някой прост дълг, или някаква физическа работа, или да му се възложи да извърши проучване на приелите евангелието за проповядване на евангелието. След изпитателен срок, проследяване и по-нататъшно наблюдение е възможно точното оценяване на неговата ситуация и по-лесното определяне на най-подходящия дълг за него. Ако неговите заложби са твърде малки и му липсват силни страни, възлагането на някаква физическа работа ще бъде достатъчно. Водачите и работниците трябва да придобият разбиране за ръководителите на важна работа, за директорите по евангелието, за всеки водач на екип, за директорите на екипи за филмопроизводство и т.н. от различни източници, да наблюдават и да изследват по-активно тези хора, преди да могат да бъдат сигурни в тях. Само като възлагат внимателно дълг на хората по този начин, те могат да гарантират, че подредбите са подходящи и че хората ще бъдат ефективни в изпълнението на дълга си. Някои хора казват: „Дори невярващите казват: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Как може Божият дом да е толкова недоверчив? Всички те са вярващи. Колко лоши могат да бъдат? Нима всички те не са добри хора? Защо Божият дом трябва да ги разбира, да ги надзирава и да ги наблюдава?“. Основателни ли са тези думи? Проблемни ли са те? (Да.) Дали разбирането на някого и задълбоченото му наблюдаване, както и взаимодействието с него в непосредствена близост, е придържане към принципите? Това е пълно придържане към принципите. Към кои принципи е придържане? (Четвърта точка от отговорностите на водачите и работниците: „Следете обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост незабавно адаптирайте възложения им дълг или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата“.) Това е добра референтна точка, но каква е действителната причина да се прави това? Защото хората имат покварен нрав. Макар че днес много хора изпълняват дълг, малцина са тези, които се стремят към истината. Много малко хора се стремят към истината и навлизат в реалността, докато изпълняват дълга си. За повечето от тях все още няма принципи в начина, по който вършат нещата, те все още не са хора, които истински се покоряват на Бог. Те просто твърдят, че обичат истината, че са готови да я търсят и да се стремят към нея, но все още не се знае колко дълго ще трае решимостта им. Хората, които не се стремят към истината, е вероятно да разкрият покварения си нрав по всяко време и на всяко място. Те нямат никакво чувство за отговорност към дълга си, често са нехайни, действат според желанията си и дори не са способни да приемат кастрене. Щом станат негативни и слаби, те са склонни да изоставят работата си — това се случва често, няма нищо по-често срещано от това. По този начин се държат всички, които не се стремят към истината. И така, когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че когато се сблъскат с трудности или неуспехи, са склонни да се обезкуражат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, са длъжни да имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проследявани повече, докато изпълняват дълга си и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено. Надзорът над хората, наблюдението им и опитите да бъдат разбрани — всичко това е с цел да им се помогне да поемат по правилния път на вярата в Бог, да им се даде възможност да изпълняват дълга си, както Бог желае и според принципа, да им се попречи да предизвикват смущения или прекъсвания и да вършат безполезна работа. Целта е изцяло да се прояви отговорност към тях и към работата на Божия дом. В това няма никаква злонамереност. Да предположим, че някой казва: „Значи това са принципите, по които божият дом се отнася към хората, това са средствата, които използват. Отсега нататък трябва да внимавам. В божия дом няма чувство за сигурност. Винаги някой те наблюдава; трудно е да изпълняваш дълга си!“. Това твърдение правилно ли е? Какъв тип хора биха казали такова нещо? (Неверници.) Неверници, абсурдни хора и тези, на които им липсва духовно разбиране — те са склонни да говорят объркани безсмислици, без да разбират истината. Какъв е проблемът тук? Това не са ли думи, които осъждат и порицават делото на църквата? Това също е осъждане и порицание на истината и на положителните неща. Тези, които са способни да изрекат такива думи, определено са объркани хора, които не разбират истината; всички те са неверници, които не обичат истината.

Божият дом надзирава, наблюдава и се опитва да разбере онези, които изпълняват определен дълг. Способни ли сте да приемете този принцип на Божия дом? (Да.) Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се опитва да те разбере. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да бъдеш способен да изпълниш дълга си по начин, който отговаря на критериите и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като разбереш този принцип, не би ли трябвало вече да не изпитваш никакви чувства на съпротива или предпазливост по отношение на надзора на водачите, работниците и Божиите избраници? Макар понякога някой да се опитва да те разбере, да те наблюдава и да контролира работата ти, това не е нещо, което трябва да се приема лично. Защо е така? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой отдели малко от времето си, за да те надзирава или наблюдава, или да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира, и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли или емоции към това. Какво означава да можеш да приемеш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат? Означава, че в сърцето си можеш да приемеш Божията внимателна проверка. Ако не приемаш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат, ако се съпротивляваш срещу това, можеш ли да приемеш внимателната проверка на Бог? Божията внимателна проверка е по-подробна, по-задълбочена и по-точна, отколкото когато хората се опитват да те разберат. Божиите изисквания са по-конкретни, по-взискателни и по-задълбочени. Ако не можеш да приемеш да бъдеш надзираван от Божиите избраници, не са ли празни приказки твърденията ти, че можеш да приемеш Божията внимателна проверка? За да можеш да приемеш внимателната проверка и проучването на Бог, трябва първо да приемеш надзора на Божия дом, на водачите и работниците или на братята и сестрите. Някои хора казват: „Аз имам човешки права, имам своята свобода, имам свой начин на работа. Да бъда подлаган на надзор и проверка във всичко, което правя, не е ли това твърде потискащ начин на живот? Къде са моите човешки права? Къде е моята свобода?“. Това твърдение правилно ли е? Човешките права и свободата истина ли са? Те не са истината. Човешките права и свободата са просто относително цивилизовани и прогресивни начини на отнасяне с хората в човешкото общество, но в Божия дом Божието слово и истината са над всичко — те не могат да бъдат споменавани наравно с „човешки права“ и „свобода“. Следователно каквото и да се прави в Божия дом, то не се основава на възвишените теории или знания на невярващия свят, а на Божието слово и на истината. И така, когато някои хора казват, че искат човешки права и свобода, това в съответствие с принципите ли е? (Не е.) Съвсем ясно е, че това не е в съгласие с принципа за изпълнение на дълг. Ти си в Божия дом, изпълняваш дълга на сътворено същество, а не работиш в обществото, за да печелиш пари. Затова няма нужда някой да се застъпва за теб, за да защитава твоите човешки права. Такива неща не са нужни. Повечето хора притежават ли проницателност по отношение на човешките права и свободата? Тези неща принадлежат към човешките мисли и гледни точки и не могат да бъдат споменавани наравно с истината. Такива идеи не важат в Божия дом. Водач, който надзирава работата ти, е нещо добро. Защо? Защото това означава, че той поема отговорност за работата на църквата, че това е негов дълг, негова отговорност. Способността да изпълнява тази отговорност доказва, че е компетентен водач, че е добър водач. Ако ти се даде пълна свобода и човешки права и ако можеш да правиш каквото си искаш, да следваш желанията си и да се наслаждаваш на пълна свобода и демокрация, и независимо какво си направил и как си го направил, водачът не се интересува и не упражнява надзор, никога не те разпитва, не проверява работата ти, не говори открито, когато открие проблеми, а само те увещава или преговаря с теб, дали този водач е добър водач? Очевидно не. Такъв водач ти вреди. Той проявява снизходителност към твоето злодеяние и ти позволява да вървиш срещу принципите и да правиш каквото си искаш — той те тласка към огнена яма. Това не е водач, който е отговорен и който отговаря на критериите. От друга страна, ако един водач е способен редовно да упражнява надзор над теб, да установява проблеми в работата ти и незабавно да ти напомня или да те упреква и разобличава, както и своевременно да те коригира и да ти помага при неправилни стремежи и отклонения от изпълнението на дълга ти, и ако под негов надзор, порицание, ресурс и помощ твоето неправилно отношение към дълга ти се промени и си способен да отхвърлиш някои абсурдни възгледи, а собствените ти идеи и нещата, произтичащи от импулсивност, постепенно намалеят, и ако си способен спокойно да приемаш твърдения и възгледи, които са правилни и в съответствие с истините принципи, това не е ли полезно за теб? Ползите са наистина огромни!

Божият дом се отнася към своите водачи и работници, като прилага надзор, наблюдение и разбиране. Каква е основата за такова отношение към хората? Защо да се отнасяме към хората по този начин? Не е ли това метод и подход, който произтича от принципите на преданост, сериозност и отговорност към дълга? (Да.) Ако един водач никога не надзирава, не наблюдава или не разбира в дълбочина хората, за които отговаря при изпълнението на техния дълг, може ли той да бъде считан за водач, който е предан на своя дълг? Ясно е, че не може. Вашите водачи, работници и надзорници проверявали ли са някога твоята работа? Питали ли са за напредъка на работата ти? Разрешавали ли са проблеми, възникнали в твоята работа? Коригирали ли са явни недостатъци или отклонения в работата ти? Предлагали ли са помощ, ресурс, подкрепа или кастрене относно различните проявления и разкривания на твоята човешка природа и на твоя стремеж за навлизане в живота? Ако един водач не само никога не предоставя напътствие на онези, които изпълняват обикновен дълг, но също така никога не предоставя общение, помощ или подкрепа на онези, които са ангажирани със значима работа — да не говорим за надзор, наблюдение или дълбоко разбиране — без тези проявления и действия, може ли този водач да бъде считан за водач, който върши конкретна работа? Отговаря ли той на критериите за водач? (Не.) Някои хора казват: „Нашият водач просто провежда събирания за нас два пъти седмично, разговаря малко за Божиите слова, след това чете някакво общение от Горното, а понякога разговаря за личното си разбиране от преживявания. Но той никога не е предлагал съвети, ресурси или помощ относно нашите различни състояния, както и относно трудностите, които срещаме при изпълнението на нашия дълг или при навлизането в живота“. Какво мислите за този водач? (Той не отговаря на критериите, той е лъжеводач.) Ако един водач не се интересува от собствената си работа или от различните състояния на хората под негово водачество, нито изпълнява своите отговорности, тогава той не отговаря на критериите за водач. Той не надзирава, не наблюдава, нито се опитва да разбере когото и да било. Всеки път твоите разговори с него протичат така: „Как се справя този човек сега?“ „В момента го наблюдавам“. „Откога го наблюдаваш? Познаваш ли си го?“ „Наблюдавам го от година-две. Все още не го познавам много добре“. „А какво ще кажеш за онзи човек?“ „Все още не ми е много ясен, но той може да понася несгоди при изпълнение на своя дълг, има решителност и е готов да отдава всичко на Бог“. „Това е все повърхностно. Ами какво ще кажеш за неговия стремеж към истината?“ „И това ли трябва да знам? Добре, ще го проуча“. Колко още ще трябва да чакате за резултати, след като ви каже, че ще проучи — не е известно, това е някаква неопределеност. Такъв лъжеводач е ненадежден в своята работа.

Водачите на вашата църква и вашите надзорници имат ли отговорно отношение към работата ви? Те наистина ли схващат и разбират вашите състояния по отношение на работата? Разгледан ли е както трябва този аспект на работата? (Не.) Никой от тях не е разгледал както трябва този аспект. Никой не е достигнал дотам да бъде предан на своя дълг и да бъде сериозен и отговорен към работата. Но лесно ли е да се постигне това? Трудно ли е? Не е трудно. Ако наистина притежаваш заложби в определена степен, ако наистина владееш професионални умения в рамките на твоята отговорност и ако не си външен за професията си човек, тогава просто трябва да спазваш една фраза и ще си способен да бъдеш предан на дълга си. Коя фраза? „Вложи сърцето си в това“. Ако вложите сърцето си в нещата и в хората, тогава ще можете да бъдете предани на дълга си и отговорни към него. Лесно ли е да се практикува тази фраза? Как я прилагате на практика? Това не означава да използвате ушите си, за да чувате, нито ума си, за да мислите — това означава да използвате сърцето си. Ако човек наистина може да използва сърцето си, когато очите му видят, че някой прави нещо, действа по някакъв начин или има някаква реакция на нещо, или когато ушите му чуят мненията или доводите на някои хора, като използва сърцето си, за да размишлява и обмисля тези неща, в ума му ще се появят някои идеи, възгледи и нагласи. Тези идеи, възгледи и нагласи ще го накарат да има задълбочено, конкретно и правилно разбиране за човека или нещото и същевременно ще породят подходящи и правилни преценки и принципи. Само когато човек има тези проявления на използване на сърцето си, това означава, че е предан на своя дълг. Но ако не влагаш сърцето си в нещата, ако ти липсва сърце за това, тогава очите ти не реагират на това, което виждат, и ушите ти не реагират на това, което чуват. Очите ти никога не наблюдават хората, събитията и нещата, не наблюдават информацията, на която се натъкваш. В сърцето си няма да разпознаеш различните гласове и доводи, които чуваш, няма да си способен да разпознаеш информацията, която чуваш. Това е все едно да си сляп, въпреки че очите ти са отворени. Когато сърцето на човек е сляпо, очите му също са слепи. И така, какво води до формирането на идеи, възгледи и нагласи при наблюдаването на неща с очите и получаването на информация с ушите? Всичко зависи от влагането на сърце в нещата и от търсенето на истината. Ако влагаш сърцето си в нещата, винаги когато получаваш информация, независимо дали е видяна или чута, ти ще си способен да си формираш възгледи и да придобиеш дълбоко разбиране за даден човек или дадено нещо. Но ако не влагаш сърцето си в нещата, каквото и количество информация да получиш, то няма да е полезно. Ако не влагаш сърцето си, за да я разпознаеш или да я прозреш, няма да придобиеш нищо, ще станеш безполезен, от тебе няма да има никаква полза. Какво се има предвид под „безполезен човек“? Има се предвид някой, който не влага сърцето си в изпълнението на своя дълг — той има очи и уши, но те са безполезни. Човек без сърце няма да бъде предан на своя дълг, нито ще постигне сериозно и отговорно отношение към своята работа.

Божият дом упражнява надзор над водачите и работниците на всички нива, като ги наблюдава и разбира в дълбочина, с цел да подобри църковното дело и да напътства Божиите избраници към правилния път на вяра в Бог възможно най-бързо. Следователно надзираването и наблюдаването на водачите и работниците е съществено и трябва да се практикува по този начин. Посредством надзора на Божиите избраници, ако се установи, че водачите и работниците не се занимават с реална работа, и ако се вземат мерки спрямо тях и се реагира незабавно, това е от полза за напредъка на църковното дело. Надзираването на водачите и работниците е отговорност на Божиите избраници и това е напълно съобразено с Божиите намерения. Тъй като водачите и работниците притежават покварен нрав, ако не бъдат надзиравани, това би било пагубно не само за тях, но също така пряко би повлияло на църковното дело. При какви обстоятелства вече не е нужно водачите и работниците да бъдат под надзора на Божиите избраници? Тогава когато водачите и работниците напълно разберат истината, навлязат в истината реалност и действат с принципи, когато се превърнат в хора, усъвършенствани и използвани от Бог. В такива случаи надзорът от страна на Божиите избраници става ненужен и Божият дом повече няма да набляга на този въпрос. Гарантирано ли е обаче, че някой, който е бил усъвършенстван от Бог, е напълно безгрешен и без отклонения? Не е задължително. Следователно Божията внимателна проверка все още е необходима, както и надзорът от страна на тези, които разбират истината. Тази практика е напълно съобразена с Божиите намерения. Тъй като всички хора имат покварен нрав, само чрез надзор водачите и работниците могат да бъдат подтиквани да поемат отговорност за своята работа и да бъдат предани на своя дълг. Без надзор повечето водачи и работници биха действали с умишлена безразсъдност и биха възприели нехаен подход — това е обективен факт. Ако ти си водач или работник и братята и сестрите около теб често те надзирават и наблюдават, като се опитват да разберат дали си човек, който се стреми към истината, тогава за теб това е добро нещо. Ако открият проблем в теб и ти си способен да го разрешиш възможно най-бързо, това е от полза за твоя стремеж към истината и за твоето навлизане в живота. Ако установят, че вършиш зло, и далеч от чужди очи проявяваш много видове зло поведение и че определено не си човек, който се стреми към истината, те ще те разобличат и ще те освободят от позицията ти. Това ще премахне бедствие за Божиите избраници, а също така ще ти позволи да избегнеш по-тежко наказание: такъв надзор е от полза за всички. И така, водачите и работниците трябва да реагират правилно на надзора на Божиите избраници. Ако си човек, който се бои от Бог и отбягва злото, ти ще считаш, че се нуждаеш от надзора на Божиите избраници, и дори нещо повече от това — че се нуждаеш от тяхната помощ. Ако си зъл човек и имаш гузна съвест, ще се страхуваш да бъдеш надзираван и ще се опитваш да го избегнеш. Това е неминуемо. Следователно няма съмнение, че всички, които се съпротивляват на надзора на Божиите избраници и изпитват неприязън към него, имат какво да крият и определено не са честни хора. Никой не се страхува от надзор повече от измамните хора. И така, какво отношение трябва да възприемат водачите и работниците към надзора на Божиите избраници? Трябва ли то да бъде негативизъм, предпазливост, съпротива и негодувание, или покорство към устроеното и подреденото от Бог, и смирено приемане? (Смирено приемане.) Какво се има предвид под смирено приемане? Това означава да приемаш всичко от Бог, да търсиш истината, да възприемеш правилно отношение и да не бъдеш прибързан. Ако някой наистина открие проблем в теб и ти го посочи, като ти помогне да го разпознаеш и разбереш, и ти съдейства в разрешаването на този въпрос — тогава той е отговорен към теб и е отговорен към делото на Божия дом и към навлизането в живота на Божиите избраници. Правилно е да се постъпи така и това е напълно естествено и обосновано. Ако има хора, които считат, че надзорът на църквата произхожда от Сатана и от злобни подбуди, то те са дяволи и сатани. С такава дяволска природа те със сигурност не биха приели внимателната проверка от Бог. Ако някой наистина обича истината, той ще има правилно разбиране за надзора на Божиите избраници, ще е способен да го счита за извършен от любов, като идващ от Бог, и ще може да го приеме от Бог. Той определено няма да бъде прибързан или да действа импулсивно, още по-малко в сърцето му ще се появят съпротива, предпазливост или подозрение. Най-правилното отношение, с което да се подхожда към надзора на Божиите избраници, е следното: всякакви думи, действия, надзор, наблюдение или корекция — дори кастрене — които са от полза за теб, трябва да ги приемеш от Бог, не бъди прибързан. Прибързаността идва от лукавия, от Сатана, тя не идва от Бог и не това е отношението, което хората трябва да имат към истината.

Това е всичко, което ще добавим в общението относно седмата отговорност на водачите и работниците. Означава ли това, че отговорността е била напълно обсъдена в общение и че няма повече конкретно съдържание, което да се добави? Не, всяка отговорност все още съдържа много по-конкретно и подробно съдържание. Това, за което Аз разговарях, са общите принципи. Останалото — как да се приложат конкретните детайли и как да се практикуват и прилагат тези принципи, зависи от вашето собствено ангажиране чрез преживяване. Ако вие все още не можете да прозрете тези принципи или не знаете как да ги прилагате, тогава търсете и общувайте заедно. Ако общуването заедно все още не води до резултати, тогава отправете запитвания към тези над вас. Накратко казано, независимо дали става въпрос за справяне с всякакъв тип хора или за вземане на решение кого да повишите и да използвате, всичко трябва да почива на принципи. За определени талантливи личности, в ситуации, когато никой не може напълно да ги прозре или разбере, те могат да бъдат предварително повишени и използвани според нуждите на църковното дело — не отлагайте работата и не отлагайте развитието на хората. Това е от съществено значение. Някои хора питат: „Ами ако той проваля работата, след като бъде използван? Кой е отговорен?“. Когато използваш някого, нима го поставяш на пустинен остров, без никой да може да се свърже с него? Нима около него всъщност няма много други, ангажирани с конкретни задачи? Има начини да се разрешат всички тези въпроси, а именно като го надзиравате, наблюдавате и разбирате, и ако условията позволяват, чрез близък контакт. Какво точно включва близкият контакт? Той включва да работите заедно с него. Процесът на работа е процес на разбирането му. Няма ли постепенно да го разберете чрез такъв контакт? Ако имаш възможност за контакт, но не го осъществяваш, а се задоволяваш с това просто да се обадиш по телефона, за да зададеш няколко въпроса, е невъзможно да го разбереш. Трябва да осъществиш контакт с онези, с които можеш, за да разрешаваш проблеми. Следователно водачите и работниците не бива да бъдат мързеливи в своята работа. Как трябва да постъпиш тогава, ако искаш да наблюдаваш и да разбереш някого? (Като осъществиш контакт с него.) Нали така? Ключът е да вложите сърцата си в това! Информацията, която можете да задържите в умовете си, може да се оприличи на маймуна, която бере царевица — бере докато върви, изпуска докато бере, и накрая остава само един кочан, което обезсмисля цялото усилие. В края на слушането на проповед не можете да си спомните съдържанието, обсъдено в общение по-рано. Каква е причината за това? (Не влагаме сърцата си в него.) Вие обикновено не се съсредоточавате върху практикуването на истината, затова вашите сърца не се съсредоточават върху тези въпроси. Относно това как да разберете истината и да навлезете в реалността, как да опознаете себе си и как чрез истината да прозрете същността на различни хора, събития и неща, вие нямате никакво навлизане. Следователно тези въпроси нямат основа във вашите сърца. Що се отнася до нещата, които включват навлизане в истината реалност, вие винаги се чувствате объркани. Сега все още посещавате събирания всяка седмица, за да слушате проповеди. Ако не слушате проповеди, нима малкото вяра в Бог във вашите сърца не избледнява, не изчезва постепенно? Това е опасен сигнал! Можете ли да вложите сърцата си в това, или не? Аз ви казах всички подробности. Ако наистина имаш сърце, ще можеш да го направиш. Ако нямаш сърце, независимо как говоря, няма да разбереш. Това е всичко от нашето общение по тази тема.