Отговорностите на водачите и работниците (6) Четвърти сегмент
IV. Как да се отнасяме с хора, които са били освободени
Има друг тип хора — а именно тези, които са били освободени. Как трябва да се отнасяме с тях? Независимо дали тези хора са освободени, защото не са способни да вършат истинска работа и са категоризирани като лъжеводачи или защото следват пътя на антихристите и са категоризирани като типа хора, които са антихристи, е необходимо разумно да разпределите тези хора да вършат друга работа и да направите разумни подредби за тях. Ако са антихристи, които са извършили много злини, тогава трябва да бъдат отлъчени, разбира се. Ако не са извършили много злини, но имат същността на антихристи и са характеризирани като антихристи, тогава стига все пак да могат да служат по някакъв незначителен начин без да причиняват прекъсване или смущение, не е необходимо да бъдат отлъчени — оставете ги да продължат да служат и им дайте шанс да се покаят. В случая с лъжеводачите, които са били освободени, организирайте те да извършват различна работа въз основа на силните им страни и задълженията, които са подходящи за тях, но вече не им е позволено да служат като църковни водачи. В случая с водачите и работниците, които са били освободени, защото заложбите им са изключително лоши и не са способни да вършат никаква работа, също организирайте да извършват различна работа въз основа на силните им страни и задълженията, които са подходящи да бъдат изпълнени от тях, но вече не могат да бъдат повишени като водачи или работници. Защо не могат? Те вече са били изпробвани. Били са разкрити и вече ясно се вижда, че заложбите и работоспособността на такива хора ги правят негодни да са водачи. Ако не са годни да са водачи, неспособни ли са да изпълняват други задължения? Не непременно. Лошите им заложби ги правят негодни да са водачи, но те могат да изпълняват други задължения. След като такива хора бъдат освободени, те могат да правят каквото е подходящо за тях. Не бива да са лишени от правото да изпълняват дълг. Все още могат да бъдат използвани отново, стига духовният им ръст да се увеличи в бъдеще. Някои биват освободени, защото са млади и нямат никакво преживяване на живот, а също така им липсва трудов опит, така че не са способни да се нагърбят с работата и в крайна сметка биват освободени. При освобождаването на този тип хора има известна свобода на действие. Ако човешката им природа е съгласно критериите и заложбите им са достатъчни, те могат да бъдат използвани, след като бъдат понижени, или могат да бъдат назначени на друга работа, подходяща за тях. След като разбирането им на истината вече е ясно и имат известен досег с църковното дело и преживяване за него, такива хора все пак могат отново да бъдат повишени и развивани въз основа на заложбите им. Ако човешката им природа е съгласно критериите, но заложбите им са изключително лоши, тогава няма абсолютно никаква стойност в това да бъдат развивани и те категорично не могат да бъдат развивани или задържани.
Сред освободените от длъжност има два типа хора, които в никакъв случай не могат да бъдат отново повишавани и развивани. Едните са антихристите, а другите са тези, чиито заложби са твърде лоши. Има и някои хора, които не се считат за антихристи, но просто са с лоша човешка природа, егоистични и измамни са, а някои от тях са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не са способни да понасят несгоди. Дори ако такива хора са с изключително добри заложби, те не могат да бъдат повишавани отново. Ако притежават известни заложби, тогава нека правят това, на което са способни, стига да се направят подходящите подредби. Накратко, не ги повишавайте за водачи или работници. Освен да притежават заложби и работоспособност, водачите и работниците трябва да разбират истината, да носят бреме за църквата, да са способни да работят усърдно и да понасят страдание, и трябва да бъдат старателни, а не мързеливи. Освен това трябва да са относително честни и порядъчни. В никакъв случай не можете да избирате измамни хора. Тези, които са твърде криви и измамни, винаги кроят интриги срещу братята и сестрите, срещу по-висшестоящите от тях и срещу Божия дом. Те прекарват дните си, потънали само в коварни мисли. Когато си имаш работа с такъв човек, винаги трябва да гадаеш какво всъщност мисли, трябва да продължаваш да се осведомяваш какво точно е правил напоследък и винаги трябва да го държиш под око. Да го използваш е твърде изтощително и твърде обезпокоително. Ако този тип човек бъде повишен да изпълнява дълг, дори да разбира малко доктрина, той няма да я практикува и ще очаква облаги и предимства за всяка частица работа, която свърши. Използването на такива хора е твърде обезпокоително и създава твърде много неприятности, така че такива хора не могат да бъдат повишавани. Следователно, когато става въпрос за антихристи, за хора с изключително лоши заложби, за хора с лоша човешка природа, за хора, които са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не могат да понасят несгоди, и за хора, които са изключително криви и измамни — щом тези типове хора са били разкрити и освободени, след като са били използвани, не ги повишавайте втори път. Не ги използвайте отново неправилно, след като другите са ги прозрели. Някои може да кажат: „Този човек преди беше окачествен като антихрист. Забелязахме, че от известно време се представя добре, способен е да взаимодейства нормално с братята и сестрите и вече не възпира другите. Може ли да бъде повишен?“. Не бързайте толкова — щом бъде повишен и придобие статус, природата му на антихрист ще бъде разобличена. Други може да кажат: „Заложбите на този човек преди бяха изключително лоши. Когато го помолиха да надзирава работата на двама души, той не знаеше как да разпредели задачите и ако се случваха едновременно две неща, не знаеше как да направи разумни подредби. Сега, когато е малко по-възрастен, ще бъде по-добър в тези неща, нали?“. Основателно ли е това твърдение? (Не, не е.) Когато се случват едновременно две неща, този човек се обърква и не знае как да се справи с тях. Не може да прозре никого или нищо. Заложбите му са толкова лоши, че няма никаква работоспособност или способност за възприемане. Такъв човек категорично не може да бъде повишен отново за водач. Не става въпрос за възрастта му. Хората с лоши заложби ще имат лоши заложби и когато са на осемдесет години. Не е както си представяме: че с напредването на възрастта и натрупването на повече преживяване човек може да разбере всичко — не е така. Тогава той просто ще има известно преживяване за живота, но преживяването за живота не е равносилно на заложби. Независимо колко неща преживее човек или колко урока научи, това не означава, че заложбите му ще се подобрят.
Ако нечия човешка природа е твърде егоистична, твърде измамна и твърде нечестива, ако човек е пълен с лукави кроежи и мисли само за себе си, може ли такъв човек да се промени? Той е бил освободен поради тези причини. Минали са десет години и е слушал много проповеди — дали човешката му природа вече не е егоистична, крива и измамна? Нека ти кажа: този тип човек няма да се промени, той ще бъде същият и след още 20 години. Затова, ако го срещнеш отново след 20 години и го попиташ дали все още е толкова егоистичен и измамен, той дори сам ще си признае. Защо хората с лоша човешка природа не се променят? Могат ли да се променят? Ако приемем, че могат да се променят, каква би трябвало да е основата и условията, за да се случи това? Трябва да са способни да приемат истината. Хората с лоша човешка природа не приемат истината, а вътрешно презират, ненавиждат и осмиват положителните неща, и са враждебни към тях — просто не могат да се променят. Така че независимо колко години са минали, не ги повишавай, защото не са способни да се променят. Възможно е след 20 години да са се научили да бъдат още по-изплъзващи се и още по-добри в това да казват приятни за ухото неща и неща, които мамят другите. Но ако общуваш с тези хора и наблюдаваш действията им, ще откриеш един факт — а именно, че изобщо не са се променили. Смяташ, че след като са минали толкова много години и те са слушали толкова много проповеди, и са изпълнявали дълг в Божия дом толкова дълго, би трябвало да са се променили — грешиш! Те няма да се променят. Защо? Слушали са толкова много проповеди и са чели толкова много от Божиите слова, но не приемат и не практикуват нито едно изречение, така че не са се променили ни най-малко. За тях е невъзможно да се променят. След като бъдат разкрити и освободени, такива хора не могат да бъдат използвани отново, а ако все пак ги използваш, ти вредиш на Божия дом и на братята и сестрите. Ако не си сигурен, просто наблюдавай как действат и виж чии интереси защитават, когато се сблъскат с неща, които поставят собствените им интереси в конфликт с интересите на Божия дом. Те в никакъв случай няма да пожертват собствените си интереси и да дадат всичко от себе си, за да защитят интересите на Божия дом. От тази гледна точка те не заслужават доверие и не заслужават да бъдат повишавани и използвани от Божия дом. Ето защо такива хора са обречени да не бъдат използвани. Могат ли хората, които не приемат истината, все пак да се променят? Не е възможно и това е пълна илюзия!
Що се отнася до хората, които са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не са способни да се примирят дори с най-леката несгода, те са още по-малко способни да се променят. През времето, когато са водачи, те не понасят никакви несгоди, не търпят дори несгодите, които обикновените братя и сестри са способни да изтърпят. При изпълнението на дълга си само отбиват номера — провеждат събирания и проповядват някои доктрини, след което си лягат, за да се погрижат добре за себе си. Ако вечер си легнат дори малко по-късно, сутринта, когато братята и сестрите стават, те все още ще спят дълбоко. Не желаят да бъдат дори малко уморени или малко заети, нито да изтърпят дори лека несгода. Не плащат никаква цена и не вършат никаква реална работа. Където и да отидат, щом видят хубава храна и напитки, толкова се радват, че забравят за всичко останало и не мърдат оттам, а просто остават да ядат, да пият и да се забавляват, без да вършат каквато и да е работа. Не слушат, когато Горното ги кастри, нито приемат напомняния и разобличавания от братята и сестрите. Избират да живеят по възможно най-удобния начин, без да плащат никаква цена и без да изпълняват отговорностите или дълга си, и така стават безполезни. Способни ли са такива хора на промяна? Хората от този тип са твърде мързеливи и ламтят за плътски удобства. Те не могат да се променят. Такива са сега и такива ще останат и в бъдеще. Някои хора може да кажат: „Този човек се е променил, от известно време полага много усилия в работата си“. Не бързайте толкова. Ако го повишите за водач, той ще се върне към старите си навици — просто си е такъв. Той е точно като комарджията — щом му свършат парите, ще продължи да залага, дори ако трябва да вземе назаем, да продаде къщата си или дори да продаде жена си и децата си. Ако напоследък не залага, това може да е, защото казиното е затворило и няма къде да го прави или защото всичките му приятели комарджии са били заловени и няма с кого да залага повече, или защото е продал всичко, което може да продаде, и не е останало нищо за залагане. Докопа ли се до пари, ще започне отново да залага и няма да може да спре — просто е такъв. По същия начин онези, които са мързеливи и ламтят за плътски удобства, също са неспособни да се променят. Щом придобият някакъв статус, те веднага ще възвърнат първоначалния си вид и истинската им същност ще бъде разобличена. Когато нямат статус, никой не ги цени високо и никой не им прислужва, а ако не правят нищо, тогава трябва да бъдат премахнати, защото църквата не подкрепя безделници, така че нямат друг избор освен неохотно да вършат някои неща. Те вършат нещата по различен начин от другите. Другите вършат нещата инициативно, докато те ги вършат пасивно. Въпреки че външно няма разлика, има разлика по същество. Когато другите имат статус, те правят това, което се очаква да правят, и са способни да изпълняват своите отговорности. Щом тези хора придобият статус, те се възползват от възможността да се отдадат на предимствата на своя статус и не вършат никаква работа, и по този начин се разобличава тяхната природа същност на мързелуване и ламтеж за удобство. Следователно хората от този тип няма да се променят при никакви обстоятелства и след като бъдат разкрити и освободени, такива хора никога повече не трябва да бъдат повишавани и използвани — това е принципът.
Когато става въпрос за хора в различни ситуации, това са принципите за тяхното повишаване и използване. Минималният критерий е да са способни да полагат усилия и да служат в Божия дом, без да причиняват смущение, като в такъв случай могат да изпълняват дълг в Божия дом. Ако не могат да изпълнят дори този минимален критерий, тогава независимо каква е човешката им природа и какви са силните им страни, те не са годни да изпълняват дълг и хората от този тип трябва да бъдат отстранени от редиците на изпълняващите дълг. Ако човешката природа на даден човек е злобна и се равнява на тази на антихрист, тогава, след като се потвърди, че е антихрист, Божият дом никога няма да го използва, нито ще го повишава или развива. Някои хора може да кажат: „Добре ли е да го оставим да служи?“. Зависи от ситуацията. Ако служенето му може да има отрицателно въздействие и да донесе неблагоприятни последици за Божия дом, тогава Божият дом дори няма да му даде възможност да служи. Ако той знае, че самият той е зъл човек или антихрист, който е бил отлъчен, но е готов да служи и ще прави нещата така, както църквата ги подреди за него, и може да служи по възпитан начин, без да вреди на никакви интереси на Божия дом, в такъв случай може да бъде оставен. Ако не може дори да успее да служи правилно и служенето му носи повече вреда, отколкото полза, тогава той дори няма да има възможност да е служещ, а ако все пак служи, Божият дом пак няма да го използва, защото той дори не е подходящ, нито отговаря на критериите да е служещ. Така че хората от този тип не бива да се връщат — нека отидат, където искат. Някои хора може да кажат: „Ако божият дом не ме използва, тогава аз сам ще проповядвам евангелието и ще предам на божия дом хората, които придобивам чрез проповядване на евангелието“. Добре ли ще е това? (Да.) Някои може да кажат: „Ти не би използвал този човек дори като служещ, така че на какво основание той трябва да Ти даде хората, които придобива чрез проповядване на евангелието? На какво основание трябва да проповядва евангелието за Теб?“. Божият дом не използва такива хора заради различни аспекти. Единият е, че не отговарят на принципите на Божия дом за използването на хора. Другият е, че Божият дом не смее да използва хора от този тип, защото след като започнат да бъдат използвани, неприятностите няма да имат край. Тогава как да обясним въпроса с това, че са готови да проповядват евангелието? Този, за когото свидетелстват при проповядването на евангелието, е Бог, и именно заради Божиите слова и Божието дело те са способни да придобиват хора. Въпреки че тези хора са били придобити чрез проповядване на евангелието от този човек, това по никакъв начин не се счита за негова заслуга. В най-добрия случай това просто означава, че си изпълнява отговорностите като човек. Независимо дали си антихрист или зъл човек, или дали си бил премахнат или отлъчен, изпълнението на твоите отговорности като човек е нещо, което трябва да правиш. Защо казвам, че това е нещо, което трябва да правиш? Получил си от Бог толкова голям приток от истини, а това също е и кръвта на Божието сърце. Божият дом те е поил и ти е предоставял ресурс в продължение на толкова много години, а изисква ли Бог нещо от теб? Не. Всички различни книги, разпространявани от Божия дом, са безплатни — не е нужно никой да харчи и стотинка. По същия начин истинският път на вечния живот и словата на живота, които Бог дарява на хората, са безплатни, а проповедите и общенията на Божия дом са напълно безплатни и хората могат да ги слушат. Следователно, независимо дали си обикновен човек или член на някаква специална група, ти си получил толкова много истини от Бог безплатно, че със сигурност е редно да разгласяваш Божиите слова и Божието евангелие на хората и да ги довеждаш в присъствието на Бог, нали? Бог е дарил всички истини на човечеството. Кой може да си позволи да се отплати за такава голяма любов? Божията благодат, Божиите слова и Божият живот са безценни и никое човешко същество не може да си позволи да се отплати за тях! Животът на човека толкова ценен ли е? Може ли да струва колкото истината? Следователно никой не може да си позволи да се отплати за Божията любов и благодат и това включва онези, които са били премахнати, отлъчени и отстранени от църквата — те не правят изключение. Стига да имаш някаква съвест, разум и човешка природа, тогава независимо как се отнася Божият дом към теб, ти трябва да изпълниш задължението си да разгласяваш Божиите слова и да свидетелстваш за Неговото дело. Това е неотменна отговорност на хората. Следователно, независимо на колко хора проповядваш Божиите слова и Неговото евангелие или колко хора придобиваш, това не е нещо, за което да бъдеш похвален. Бог е изразил толкова много истини, а ти не ги слушаш и не ги приемаш. Да служиш малко и да проповядваш евангелието на другите със сигурност е нещо, което трябва да правиш, нали? Като се има предвид, че си стигнал дотук днес, не трябва ли да се покаеш? Не трябва ли да търсиш възможности да се отплатиш за Божията любов? Наистина трябва! Божият дом има управленски закони и премахването, отлъчването и отстраняването на хората са неща, които се правят в съответствие с управленските закони и Божиите изисквания — да се правят тези неща е правилно. Някои хора може да кажат: „Малко е неловко да се приемат в църквата хора, придобити чрез проповядване на евангелието от онези, които са били премахнати или отлъчени“. Всъщност това е дългът, който хората трябва да изпълняват, и в него няма нищо неловко. Всички хора са сътворени същества. Дори да си бил премахнат или отлъчен, заклеймен като зъл човек или антихрист, или си мишена за отстраняване, не си ли все още сътворено същество? След като си премахнат, Бог не е ли вече твоят Бог? Словата, които Бог ти е изрекъл, и нещата, които Бог ти е предоставял, да не би да са заличени с един замах? Престават ли да съществуват? Те все още съществуват, просто ти не си ги ценил. Всички спечелени вярващи, независимо кой ги е спечелил, са сътворени същества и трябва да се покорят пред Създателя. Следователно, ако тези хора, които са били премахнати или отлъчени, желаят да проповядват евангелието, ние няма да ги ограничаваме. Обаче независимо как проповядват, принципите на Божия дом за използване на хората и управленските закони на Божия дом са неизменни и това никога, никога няма да се промени.
Мнозинството от тези няколко типа хора, които са били освободени, е малко вероятно да се покае истински и не трябва да бъде използвано отново. Има възможност да бъдат повишавани и използвани само онези, които са били освободени или чиито дълг е бил адаптиран поради това, че им е липсвал работен опит и така временно не са били способни да вършат работата си. Хората от този тип са с достатъчни заложби и няма големи проблеми с тяхната човешка природа, те просто имат някои дребни недостатъци, пороци или лоши навици, наследени от семейството им — нито едно от тези неща не е голям проблем. Ако Божият дом се нуждае от тях, те могат да бъдат повишени и използвани отново в подходящия момент. Това е разумно, защото те не са зли хора и няма да станат антихристи. Техните заложби са достатъчни, просто не са работили дълго време и не са имали преживяване, така че не са били компетентни да вършат работата, което не е сериозен проблем. Ако са били освободени по тези причини, тогава те имат възможност да се развиват в бъдеще и могат да се променят. Стига някой да има работоспособност, да притежава заложби и човешката му природа да е съгласно критериите, тогава през периода, в който преживява Божието дело и изпълнява дълга си, този тип човек постепенно ще се промени, човешката му природа ще се промени, той ще израсне в своето навлизане в живота, в нрава му ще има някои съответстващи промени и ще има известен напредък в разбирането му за истината. В зависимост от средата, от дълга, който изпълнява, и от личната му непоколебимост, той ще се промени и ще израстне в различна степен, така че може да се каже, че хората от този тип трябва да бъдат повишавани и използвани. Като цяло, това са принципите за повторно повишаване и използване на няколкото типа хора, които преди това са били освободени.
Седма точка от отговорностите на водачите и работниците е: „Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин“. В сегашното общение вече беше ясно обяснено значението на това хората да бъдат използвани по най-добрия начин. Стига да има и най-малка стойност в развиването на някого и при условие, че неговата човешка природа е съгласно критериите, тогава Божият дом ще му даде възможности. Стига някой да се стреми към истината и да обича положителните неща, тогава Божият дом няма да се откаже от него или да го отстрани толкова лесно. Стига твоята човешка природа и заложби да отговарят на критериите, за които разговарях току-що, Божият дом определено ще има място за теб да изпълняваш дълг, определено ще те използва разумно и ще ти даде достатъчно възможност да приложиш способностите си. Накратко, ако имаш силни страни и компетентност в определена професия, които са необходими за църковното дело, тогава Божият дом определено ще ти позволи да изпълняваш подходящ дълг. Ако обаче нямаш решимост или воля и не искаш да се стремиш нагоре, тогава просто прави каквото можеш, изпълнявай някакъв дълг, който е по силите ти, и нищо повече. Ако имаш решимост и кажеш: „Искам да разбера и да придобия повече истини, да поема по пътя към спасението възможно най-скоро и да навляза в истината реалност. Готов съм да проявявам внимание към Божието бреме, готов съм да нося тежко бреме в Божия дом, да понасям повече несгоди от другите, да полагам повече усилия и да се отричам повече от другите“, и ако си подходящ във всички отношения, но все още никой не те препоръчва, тогава можеш и сам да се предложиш. Не е ли това разумно? В обобщение, това са всички принципи на Божия дом за използване на всички типове хора, като целта не е нищо повече от това да се даде възможност на хората да навлязат в истината реалност. Какви са проявленията на навлизането в истината реалност? Те са да разбирате истината, да разбирате истините принципи, когато извършвате всички различни елементи на работата, и да сте способни да практикувате съответните истини при взаимодействието ви с всякакви типове хора, всякакви събития и неща в ежедневието, а не да бъдете объркани и да сте в недоумение, когато нещо ви сполети — това е целта. След като това е поставената цел, вие трябва да се стремите към нея!
Тук приключва нашето общение по седма точка от отговорностите на водачите и работниците. Някои хора може да кажат: „Ти още не си приключил с общението, не си разобличил лъжеводачите по отношение на тази точка“. Бих отговорил, че няма нужда да ги разобличавам. От една страна, лъжеводачите са с лоши заложби и са неспособни да вършат реална работа. От друга страна, те са лишени от съвест и разум, не носят бреме, изобщо не влагат сърце в работата си и не могат дори да свършат добре някои прости неща. Винаги когато се сблъскат със сложен проблем или с проблем, който е свързан с истините принципи, изобщо не могат да го различат, а още по-малко да прозрат същността на проблема. Така че няма нужда да ги разобличаваме. Дори да бъдат разобличени, те няма да го приемат и това ще са думи на вятъра. Нещо повече, да говорим за нещата, които са направили, би било отвратително и би разгневило хората вътрешно. Възлагането на такава важна работа на тези лъжеводачи бе грешка в използването на хората. Това, че са неспособни да вършат работата си, вече ги кара да се чувстват некадърни, а ако бъдат разобличени и анализирани, ще се почувстват още по-изтерзани. Така че нека тези лъжеводачи сами се припознават в критиката и изследват собствените си проблеми, доколкото могат. Ако можеш да откриеш проблемите си, виж дали можеш да направиш подобрения в бъдеще. Ако не можеш да ги откриеш, тогава трябва да продължиш да изследваш, а можеш също така да помолиш хората около теб да ти помогнат да анализираш и да разбереш нещата. Ако другите са разговаряли с теб и ти си вложил сърцето си в това, но все още не можеш да откриеш собствените си проблеми и все още не знаеш как да ги разпознаеш или как да ги разрешиш, тогава ти наистина си лъжеводач и трябва да бъдеш отстранен.
6 март 2021 г.
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.