Колкото до онези, които нямат съвсем достатъчно интелигентност, те също имат желание да изпълняват добре дълга си и искат да защитават интересите на Божия дом, но им липсва мъдрост, не знаят как да действат в съответствие с принципите и не могат да прозрат никакви въпроси. В някакъв момент те се сблъскват с изкушение и му се поддават, в резултат на което предават интересите на църквата, предават братята и сестрите и вредят на делото на Божия дом. Как трябва да се отнасяме и да се справяме с този тип хора, които са глупаци и имат недостатъчна интелигентност? Що се отнася до такива глупаци, на които им липсва духовно разбиране и имат недостатъчна интелигентност, всеки един от тях трябва да бъде освободен и възложеният му дълг трябва да бъде адаптиран, и никой не може да бъде използван. Ако такива хора се използват, те могат да предизвикат беди за делото на Божия дом по всяко време — има толкова много подобни уроци. В днешно време има много хора, които външно имат някакво човешко подобие, но не могат да разговарят за никаква истина реалност. Те са вярвали в Бог много години и въпреки това остават в това състояние. Коренът на този проблем трябва да се види ясно. Това е проблем на прекомерно лоши заложби и липса на духовно разбиране. Такива хора няма да се променят, независимо колко години вярват в Бог и не са постигнали никакъв значителен напредък въпреки всички проповеди, които са изслушали. Те могат само да бъдат оставени настрана, за да служат по какъвто невзрачен начин могат. Това добър начин ли е да се справяме с тях? (Да.) Някои хора с недостатъчна интелигентност и никакви силни страни не могат изобщо да разберат Божиите слова, дори след като са ги чели няколко години, и не успяват да разберат проповедите, въпреки че са ги слушали няколко години. Полезно ли е на такива хора да се дават книги с Божиите слова? (Не.) Книгите с Божиите слова не бива да се дават на хора с недостатъчна интелигентност, защото това е напразно и е равносилно на загуба и всяка книга, която им е била дадена, трябва незабавно да се вземе обратно. Това не се прави, за да бъдат лишени от правото да четат Божиите слова, а защото не им достига интелигентност. Дори такива хора да водят църковен живот, те не могат да разберат истината, камо ли да изпълняват дълг. Нима такива хора не са измет? Вие трябва да знаете как да се справяте с подобна измет. Някои хора външно изглеждат доста простодушни, но тяхната интелигентност е толкова трагична, че не могат дори да изпълнят правилно някакви физически задължения и объркват всичко, което правят. Ако ги помолят да свършат някаква задача, те със сигурност ще повредят нещо, така че такива хора не могат да се използват. Ако ги помолиш да вдигнат кофа с вода, те ще съборят бутилка олио. Ако ги помолиш да измият купа, ще счупят чиния. Ако ги помолиш да сготвят, ще сготвят или твърде много, или твърде малко, или ще е твърде солено, или твърде безвкусно. Те влагат сърцето си в работата, но независимо колко опитват, не могат да я свършат добре и не се справят добре дори с физически труд. Могат ли да се използват такива хора? (Не.) Ако не могат да се използват, тогава какво трябва да се иска от тях да правят? Означава ли това, че не им е позволено да вярват в Бог и че Божият дом не ги иска? Не, не означава. Просто не ги оставяйте да изпълняват дълг. Ако не изпълняват правилно нещата, които са в обхвата на нормалния човешки живот — включително всекидневни прости неща и рутинни ежедневни задачи — или са неспособни да вършат тези неща, тогава те не са годни да изпълняват дълг в Божия дом.

Макар че някои хора не притежават добра човешка природа или някакви специални таланти, да не говорим за това да могат да бъдат развивани като водачи, те все пак могат да изпълняват физически задачи. Например храненето на кокошките и патиците, храненето на свинете и грижата за овцете са задачи, които те могат да изпълняват добре. Ако им дадете проста задача, те могат да я изпълнят добре, стига да влагат сърцето си в нея и така този тип хора могат да изпълняват дълг в Божия дом. Макар да е единична и проста задача, те могат да вложат сърцето си в нея и да изпълняват отговорност, и могат също да поставят изисквания към себе си в съответствие с Божиите слова и истините принципи. Независимо дали задачата е голяма или малка, дали работата е важна или маловажна, в края на краищата те могат да изпълнят добре единствената задача, която им е възложена. Не само могат да хранят кокошките добре, за да снасят яйца нормално, но могат и да ги защитават от вълците. Ако чуят вой на вълк, те незабавно ще кажат на надзорника, ще се стараят да избягват всякакви злополуки в изпълнението на работата и задачата, възложени им от Божия дом. Ако работят по този начин, тогава те са относително отдадени и това се брои за способност да изпълняват отговорността си и да вършат работата си добре. По отношение на останалото — техният личен живот и това как се държат и как се отнасят към нещата — те до известна степен изостават. Например не знаят как да си взаимодействат и да си приказват с другите или как да разговарят за състоянието си с тях, и понякога са раздразнителни. Това смята ли се за проблем? Приемливо ли е да не ги използваме заради тези проблеми? (Не.) Някои хора имат лоша лична хигиена, не си мият косата поне десет дни и като цяло миришат лошо. Други издават силни звуци по време на ядене или пиене, докато хората край тях си почиват, и вдигат шум и по друго време — когато вървят, когато затварят вратите или говорят — те са необразовани и нямат обноски. Как трябва да се отнасяме към такива хора? Всеки трябва да бъде разбиращ, да им помага и да ги подкрепя с любящо сърце, да разговаря с тях за това каква е нормалната човешка природа и да им позволи малко по малко да се променят. Понеже вие сте всички заедно, трябва да се научите да се спогаждате. Такива хора могат да се използват, стига да са способни да вършат работата си правилно и да се нагърбват с работа, и да не правят нещо, което да създава прекъсвания и смущения. Някои хора са умни, имат добри заложби и работят съвестно, и могат да изпълняват отговорностите си и да се справят с работата, която им се назначава, затова те могат да бъдат развивани и използвани. Други хора обаче са с толкова изключително лоши заложби, че не могат да свършат добре дори отделни задачи. Те едва се справят с храненето на кокошките, а ако трябва да хранят също и патиците и гъските, ще се объркат напълно и няма да знаят как да се справят. Не че не искат да свършат добре работата, просто заложбите им са твърде лоши. Умът им е ограничен, могат да вършат само една задача и ако им се даде още една, ще са като в небрано лозе. Не знаят как да планират, затова просто объркват нещата. Такива хора са годни да вършат само една задача в даден момент. Не им давайте многобройни задачи, защото няма да са способни да се нагърбят с тях. Не мислете, че ако могат да свършат една задача добре, със сигурност ще могат да свършат две или три — това не е непременно вярно и зависи от заложбите им. Оставете ги първо да свършат две задачи. Ако имат добри заложби и могат да се нагърбят с тях, тогава може да подредите нещата за тях по този начин. Ако не могат да свършат добре едновременно две задачи и ги объркат, това означава, че заложбите им не са достатъчни и трябва незабавно да оттеглите втората задача. Това е така, защото сте открили чрез наблюдение и проверка, че те са годни да вършат само една задача в даден момент, а не няколко сложни задачи, и че нямат заложбите за това. Някои хора са относително умни и с относително добри заложби и ако им дадеш да свършат няколко задачи, ще се справят добре. Например, ако ги помолиш да приготвят храна, да нахранят кокошките и да се погрижат за зеленчуковата градина, те са способни всеки ден да приготвят храната навреме, докато се грижат за зеленчуковата градина в свободните си моменти, като я поливат и плевят своевременно, и хранят кокошките навреме. Някои хора може да кажат: „Понеже имат такива заложби, нека също да поемат църковното дело и да са църковни водачи“. Това приемливо ли ще е? Макар да са способни да се нагърбят с някакви физически задачи и всекидневни задължения, да са църковни водачи изисква отделна преценка. Това не е нещо, което може да се измери въз основа на изпълнението на тези прости външни задачи. Причината е, че да си църковен водач не е физическа задача, това трябва да се измери според принципите на водачеството. Ако този човек обаче притежава заложби и талант да е църковен водач и човешката му природа е доста добра, няма да е подходящо да му възложиш изпълнението на външни задачи. Това се нарича да използваш хората неподходящо. В най-добрия случай църковните водачи могат да изпълняват още една задача, свързана с ежедневието, на непълно работно време и да се занимават с нея малко повече, когато не са заети — това няма да ги изморява. Що се отнася до обичайните рутинни дела и тези физически задачи, хората могат да вършат толкова, колкото са способни. Има ли някой, който може да се нагърби с всички тях? Има ли някой с такива заложби? (Не.) Възможно е заложбите и способностите му да са достатъчни, но има едно нещо, което няма да му стигне — енергия. Хората са смъртни, тяхната енергия е ограничена и броят на задачите, които могат да поемат, също е ограничен. Хората с много енергия може да успяват да работят по 12 часа на ден, докато хората със средна енергия могат обикновено да работят по осем часа, а хората с малко енергия могат да работят само по четири или пет часа. Следователно, независимо дали използваш някого за физически задачи, за ръководните дела на църквата или за работа, която изисква професионални умения, трябва да вземеш под внимание за какво е най-подходящ този човек и след като му назначиш най-подходящата работа, ако не може да я свърши, да му възложиш нещо друго. Ако не му назначаваш работа в съответствие с това, за което е най-подходящ, това е грешка в начина, по който използваш хората. Онези хора, които не могат преимуществено да бъдат повишавани, развивани и използвани, дори да бъдат помолени да вършат физически задачи, тези задачи трябва да им се възлагат въз основа на заложбите и способностите им. Ако докато изпълняват една възложена дейност добре, те все пак могат да изпълняват и други задачи, тогава от тях може да се поиска да вършат и няколко други физически задачи на непълно работно време, стига това да не засяга основната им работа. Някои хора са физически силни и могат да свършат три задължения последователно. След като приключат с едното, те все още имат неизползвана енергия и са свободни през повечето време. Лъжеводачите обаче са слепи и не знаят как да разпределят работата и не са осъзнали, че това е проблем, затова възлагат на тези хора само една задача, което е грешка.

Току-що говорих за хората с недостатъчна интелигентност, които нямат специални умения и са способни само на физическо усилие. Има също и хора с някаква болест, които са неспособни дори на физическо усилие и ги заболява главата, коремът или кръстът, когато положат и най-малко физическо усилие. Как трябва да се постъпи с възлагането на дълг на такива хора, ако те са подходящи да изпълняват дълг? Човек трябва да разгледа различни аспекти, като тяхното здравословно състояние, както и тяхната човешка природа и заложби, за да установи какъв дълг са годни да изпълняват в Божия дом. Ако здравето им е толкова лошо, че не могат да изпълняват никакви задължения и трябва да си починат, след като са работили известно време, и също така някой трябва да ги наглежда, ако не могат да изпълняват правилно дълга си сами, а трябва да бъде назначен някой, който да се грижи за тях, тогава изобщо не си струва. Такива хора не са подходящи за изпълняване на дълг, затова ги оставете да си вървят вкъщи и да се възстановяват. Каквото и да правите, не използвайте човек, който е толкова сериозно болен, че е вероятно и един повей на вятъра да го събори. Ако здравето им не е толкова разклатено, а просто ги заболи стомахът, ако са яли нещо неподходящо, или ги заболи глава, ако са напрягали ума си, и затова успяват да работят три-четири часа по-малко от обикновен човек или да вършат половината от работата на обикновените хора, тогава такива хора все пак могат да се използват, стига да отговарят на другите критерии. Освен ако сами не повдигнат въпроса и не кажат: „Здравето ми е твърде влошено, за да понеса тази трудност. Искам да си ида у дома да се възстановявам. Когато се съвзема, ще се върна да изпълнявам дълга си“, тогава приемете това без отлагане и не се опитвайте да ги съветвате за начина им на мислене — това няма да има никакъв резултат, дори да го направите. Една поговорка казва: „Насила хубост не става“. Вярата, решимостта и стремежите на всеки са различни. Някои хора може да кажат: „Не става ли въпрос просто за това, че понякога те се чувстват неразположени и имат слаба енергия? Хората може да се чувстват неразположени, ако са яли нещо неподходящо, но след няколко дни ще са добре. Има ли нужда да се прибират у дома да се възстановяват? Няма ли главоболието и замайването им да изчезнат, като се наспят добре? Не могат ли след това да работят нормално? Нима това е толкова сериозен въпрос?“. За теб може да не е толкова сериозно, но някои хора се различават от други по отношение на степента, в която ценят плътта си, а някои хора наистина имат здравословни проблеми. В такива случаи, ако те представят молба да се върнат у дома, за да почиват и да се възстановяват, църквата трябва бързо да се съгласи, не да им поставя изисквания, нито да прави нещата трудни за тях и особено да не се опитва да ги съветва за начина им на мислене. Някои лъжеводачи постоянно въздействат на такива хора, като им казват: „Виж до каква степен е стигнало вече Божието дело. Бедствията стават все по-големи, появиха се четирите кървави луни и сега пандемията е толкова разпространена, че невярващите няма как да оцелеят! Ти си в Божия дом, изпълняваш дълга си и се радваш на Божията благодат — няма да бъдеш изложен на опасност и можеш също да придобиеш истина и живот — каква огромна благословия е това! Този дребен проблем, който имаш, е нищо. Трябва да го победиш и да се молиш на Бог. Бог определено ще те излекува. Просто чети Божиите слова, научи още няколко химна и твоята болест естествено ще отшуми, ако не я мислиш. Не се ли казва в Божиите слова: „Да живееш в болест означава да си болен“? Точно сега ти живееш в болест. Ако продължаваш да мислиш за това, че си болен, болестта ти ще стане сериозна. Ако не мислиш за нея, тогава тя ще изчезне, нали? По този начин ти ще израснеш във вярата си и няма да искаш да се връщаш у дома да си почиваш. Да се върнеш у дома, за да си почиваш, означава да ламтиш за удобствата на плътта“. Не се опитвайте да ги съветвате за начина им на мислене, глупаво е да го правите. Те дори не могат да изтърпят докрай едно дребно временно неразположение и просто искат да си починат у дома, и дори не могат да преодолеят една незначителна трудност, което доказва, че не изпълняват искрено дълга си. В действителност този тип хора нямат намерение да изпълняват дълга си дългосрочно, не го изпълняват с никаква искреност, не желаят да плащат цена и сега най-накрая са намерили възможност и извинение напълно да се измъкнат. В сърцата си те ликуват, че са толкова умни и че тази болест се е появила точно навреме. Така че каквото и да правите, не ги подтиквайте да останат. Те ще намразят всеки, който се опитва да ги подтикне да останат, и ще ругаят всеки, който се опитва да ги съветва за начина им на мислене. Нима не разбираш това? Естествено, някои хора наистина са болни и то от дълго време, и се страхуват, че ако упорстват още малко, животът им ще е в опасност. Те не искат да създават неприятности на Божия дом или да въздействат върху изпълнението на дълга на другите хора. Те чувстват, че ако здравето им ги предаде веднъж, ще трябва да разчитат на братята и сестрите да се грижат за тях и се чувстват неудобно да карат Божия дом да се грижи за тях, затова мъдро поемат инициативата да помолят за отпуск. Как трябва да се постъпи в тази ситуация? По същия начин — като им се позволи да си идат вкъщи без повече приказки и да си почиват. Божият дом не се страхува от неприятности, просто не иска да налага нещо на хората против волята им. Освен това всички хора имат някакви лични и реални затруднения. Всеки човек от плът и кръв се разболява, а болестите на плътта са проблем, който наистина съществува — ние уважаваме фактите. Някои хора действително са неспособни да изпълняват дълга си заради сериозно влошено здраве и ако се нуждаят Божият дом да им предоставя удобства или братята и сестрите да им предоставят лекове или да им дават предложения за лечение, Божият дом ще им осигури тези неща с радост. Ако те не искат да създават неудобства на Божия дом и имат парите, способите и необходимите средства да отидат и да се лекуват, това също върши работа. В обобщение, ако здравето им е причината да не могат да си позволят да изпълняват по-нататък дълга си в Божия дом или да продължават да бъдат развивани от Божия дом, тогава те оправдано могат да отправят молба и Божият дом незабавно ще я одобри. Никой не бива да ги съветва за начина им на мислене или да им налага изисквания, защото това би било неуместно и лишено от рационалност. Това са подредбите, които се прилагат за този тип хора.