Днес ще продължим общението за отговорностите на водачите и работниците и за различните проявления на лъжеводачите. На последната сбирка разговаряхме по точка шест от отговорностите на водачите и работниците. Какво е основното съдържание на тази точка? (Точка шест е: „Повишавайте и развивайте всички видове пригоден талант, така че всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава и да навлезе в истината реалност възможно най-бързо“.) Последния път разговаряхме главно за принципите на Божия дом за повишаване и развиване на хората и защо Божият дом повишава и развива хората. Също така разнищихме проблемите, които съществуват с лъжеводачите, що се отнася до повишаването и развиването на различни типове талантливи хора. И така, кои са основните проявления на лъжеводачите по тези две точки? Защо казваме, че са лъжеводачи? Има основно два аспекта. Единият е, че лъжеводачите не разбират принципите за повишаване, развиване и използване на различните типове хора, нито търсят тези принципи. Те не знаят кои аспекти на заложбите е важно да притежава човек или на какви критерии е важно да отговаря, за да е водач или работник. Вследствие на това те използват хората напосоки, въз основа на собствените си представи и фантазии. Друг сериозен проблем е, че след повишаване, развиване и използване на тези хора, те не проследяват или проверяват работата им, нито установяват колко добре се справят, дали вършат реална работа или дали са способни да изпълняват отговорностите си, какъв е характерът им и дали дългът, който изпълняват тези хора, е подходящ за тях, и не обръщат внимание дали хората, които повишават, развиват и използват, са съгласно критериите и са съгласно принципите — те никога не проверяват тези неща. Лъжеводачите мислят, че става въпрос само за това да повишават хората и да им организират работа и нищо повече, и че така техните отговорности са изпълнени. Така вършат работата си лъжеводачите и това е също отношението и гледната им точка, докато работят. Така че могат ли тези две основни проявления на лъжеводачите да докажат, че те не изпълняват и не могат да изпълняват отговорностите си по отношение на повишаването, развиването и използването на хората? (Да.) Лъжеводачите не проверяват работата, нито наблюдават различните типове хора, още по-малко пък са педантични по отношение на истината и принципите, като сравняват проявленията и състоянията на различните типове хора с истините, които разбират, и с принципите, изисквани от Божия дом. Те също така не могат да различат дали човешката природа и силните страни на различните типове хора са в съгласие с изискваните принципи от Божия дом за използването на хората. По тези причини те са особено объркани и небрежни що се отнася до повишаването и използването на хората, и до организирането на работа за тях, и всичко, което правят, е да действат механично и да изпълняват повърхностно работата въз основа на своите представи и фантазии. И понеже това е така, ако лъжеводачите бъдат помолени да използват различни типове хора разумно и компетентно въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, могат ли да постигнат това? (Не, не могат.) Нека засега да оставим настрана какви са заложбите на лъжеводачите. Ако само разгледаме отношението им към работата и начините и методите да вършат работа и факта, че изобщо не вършат никаква реална работа, а само се занимават с общите въпроси и вършат малко повърхностна работа, която ги поставя в светлината на прожекторите, и факта, че изобщо не вършат работата да предоставят истината на хората и не знаят как да използват истината, за да разрешават проблеми — всичко това е достатъчно да докаже, че лъжеводачите не могат да изпълняват реалното дело на църквата. Само въз основа на факта, че лъжеводачите не вършат истинска работа, нито се занимават задълбочено с братята и сестрите, за да разрешават реални проблеми, а вместо това се държат високомерно и раздават заповеди, може да се потвърди, че те са неспособни да изпълняват добре всички аспекти на църковното дело, за да повишават и развиват хората за Божия дом.

Седма точка: разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин (първа част)

Използвайте различните типове хора разумно въз основа на тяхната човешка природа

Какво е вашето разбиране за това как да организирате и да използвате различните типове хора? (Божият дом има различни изисквани нива за различните типове хора, които са повишавани и развивани, и хората трябва да се повишават и използват в съответствие с принципите и критериите на Божия дом за повишаване на хора. Ако някои хора са годни да са водачи и работници, тогава трябва да се развиват като водачи, работници и надзорници. Ако някои хора притежават професионални силни страни в определена област, тогава дългът, който изпълняват, трябва да бъде организиран в съответствие с техните професионални силни страни, така че да бъдат разпределени и използвани разумно.) Има ли какво още да добавите? (Още едно нещо е хората да се преценяват въз основа на човешката им природа. Ако нечия човешка природа е относително добра и човекът обича истината и има способност за възприемане, тогава е кандидат за повишаване и развиване. Ако човешката му природа е средна, но има силни страни и може да изпълнява дълг в Божия дом и да служи, тогава този вид човек може също да бъде назначен за подходящ дълг въз основа на силните му страни, така че да бъде използван възможно най-добре. Ако е човек с доста лоша човешка природа и може да създаде прекъсвания и смущения, тогава да му се възложи дълг ще донесе повече проблеми, отколкото ползи, затова не е подходящо да се организира той да изпълнява дълг.) Ако хората се разграничават въз основа на човешката им природа, тогава стига да не са от злите, да не създават прекъсвания и смущения и стига да са способни да изпълняват дълг, те са в съгласие с принципите на Божия дом за използване на хората. Освен злите хора и злите духове, друг тип, който не може да се използва, са онези с недостатъчна интелигентност, което означава хора, които не постигат нищо, които не могат да завършат нищо, неспособни са да усвоят професия и да се справят с прости общи въпроси, които дори не успяват да извършват физически труд — хора, които са с недостатъчна интелигентност и човешка природа, не могат да се използват. Кои хора попадат в категорията на недостатъчната интелигентност? Онези, които не разбират човешки език, на които им липсва чисто възприемане, които винаги разбират погрешно нещата, объркват нещата и дават неуместни отговори на въпросите и които са от същия тип като глупаците или умствено увредените хора — това са все хора с недостатъчна интелигентност. Има и изключително нелепи хора, които възприемат всякакви неща различно от нормалните хора — те също имат проблем с интелигентността. Включва ли недостатъчната интелигентност и това да си неспособен да учиш нещо? (Да, включва.) Тогава ако си неспособен да се научиш как да пишеш статии, това смята ли се за недостатъчна интелигентност? (Не, не се смята.) Хората от този тип не се броят. Да вземем за пример това да се научиш да пееш и танцуваш, да придобиеш компютърни умения или да научиш чужд език. Да си неспособен да научиш тези неща не означава, че имаш недостатъчна интелигентност. Тогава кой вид неща трябва да си неспособен да научиш, за да показва това недостатъчна интелигентност? Например някои хора имат известно познание, но са неспособни да се научат как да организират езика си, когато си говорят свойски с другите. Тогава могат ли хората от този тип да разговарят за истината, да се молят и да общуват нормално с другите, когато вярват в Бог? (Не, не могат.) Когато имат някаква идея в ума си или когато са в някакво състояние и искат да се отворят и да говорят с хората за това и да потърсят път за решение, те го обмислят дни наред и не знаят откъде да започнат или как да се изразят. Веднага щом заговорят, се оплитат и говорят объркано, устите им сякаш отказват да направят това, което им е наредено, и мислите им се реят навсякъде. Например, ако им кажеш: „Днес времето е хубаво и слънцето грее“, те ще ти отговорят: „Вчера валеше и на този път стана катастрофа“. Те не са на една вълна с онзи, с когото говорят. Това тип човек с недостатъчна интелигентност ли е? (Да.) Например, ако го боли глава и го попиташ какво не е наред, той ще ти каже, че чувства дискомфорт в сърцето си. Този отговор не съответства на въпроса, нали? (Да, така е.) Това е да ти липсва интелигентност твърде много. Много хора са такива. Можете ли да дадете пример? (Някои хора винаги се отклоняват от темата, когато отговарят на въпроси, те просто не могат да разберат какво ги питат другите.) Да се отклоняваш често от темата, докато говориш — това е недостатъчна интелигентност. Има и хора, които не успяват да направят разлика между вътрешни и външни хора, когато говорят, и понякога се издават, когато кажат нещо, без дори да разберат — това също е недостатъчна интелигентност. Например някои братя и сестри живеят с членове на семейството си, които са невярващи и които ги питат: „Какво ви казва вашият бог да правите?“. Те отговарят: „Бог, в който ние вярваме, е толкова добър. Той ни учи да сме честни хора и че не ни е позволено да лъжем никого, а трябва да говорим искрено с всички“. На повърхността звучи така, сякаш те свидетелстват за делото на Бог и прославят Бог и така оставят у слушателите добро впечатление за вярващите и доверие към тях, но дали наистина е така? Какво ще кажат невярващите, когато чуят това? Ще кажат: „Понеже вашият бог е поискал от вас да сте честни хора, тогава кажете ни искрено: колко пари има вашата църква? Кой дава най-много приношения? Кой е водачът на вашата църква? Колко места за сбирки имате?“. Това ще те хване неподготвен, нали? Не са ли такива хора глуповати? Защо ще обсъждаш какво е да си честен човек с дяволи и невярващи? В действителност ти не си непременно толкова честен пред Бог. Така че не се ли издаваш, като си толкова сериозен за това с невярващите? Не е ли това сам да си копаеш дупка и да си поставяш капан? Не си ли глупак? Когато отваряш сърцето си или говориш честно с някого, трябва да вземеш предвид с кого говориш — ако е дявол или Сатана, можеш ли да му кажеш какво наистина се случва? Така че що се отнася до такива хора, е необходимо да практикуваш да бъдеш „мъдър като змия и кротък като гълъб“ — това е Божието учение към човечеството. Глупаците не осъзнават това. Те знаят само как да се придържат към правилата и да казват неща от сорта на „ние, вярващите, сме толкова честни, ние не мамим никого. Вижте се вие, невярващите. Вие сте пълни с лъжи, докато ние всички говорим честно“. И след като са говорили честно, хората имат преимущество, което да използват срещу тях. Нима това не е точно неспособността им да направят разлика между вътрешни и външни хора? Не означава ли това, че не са с всичкия си? Те разбират някои доктрини, но не знаят как да ги прилагат. Скандират някои лозунги и после се чувстват наистина духовни и си мислят, че разбират истината и притежават истината реалност, и се перчат пред всички, но накрая сатани и дяволи се възползват от това и го обръщат срещу тях. Това е недостатъчна интелигентност.

Току-що говорихме за няколко типа хора, които са с недостатъчна интелигентност. Единият тип са онези, които не разбират човешкия език и които не успяват да разберат и схванат основните и ключовите моменти в думите на другите. Вторият тип са тъпаците, които са неспособни да постигнат нищо и не могат да схванат принципите или ключовите моменти, независимо как го правят. Следващият тип са онези, които имат изключително тесногръди и нелепи възгледи за всичко. Има и такива, които са неспособни да научат нищо — дори как да говорят или да разговарят свойски, или как да изразяват мислите и мненията си ясно, така че другите да могат да ги разберат. Макар че те са донякъде грамотни, не могат да организират своята реч в главите си или да говорят ясно, нито пък да изразяват правилни възгледи или да постигнат нещо. Това са все хора с недостатъчна интелигентност. Независимо какъв майсторлък или умения усвоят, те постоянно са неспособни да схванат принципите и правилата. Дори понякога да прилагат добре даден майсторлък или умение, то е случайно — не знаят как са го свършили добре. Следващият път, когато не успеят да го свършат добре, отново не знаят защо. Не са способни да научат нищо или да станат изкусни в него. Ако от тях се поиска да усвоят майсторлък или техническо умение, независимо колко дълго прекарат в учене, те ще схванат само теорията. Слушали са проповеди толкова много години, но не са разбрали истината. Ако от тях се поиска да вземат тези слова и тези конкретни твърдения, за които в Божия дом често се разговаря, и да ги превърнат в принцип и път за практикуване, те ще са неспособни да го направят, дори да работят до припадък, и независимо как са обучавани. Това потвърждава, че тези хора имат недостатъчна интелигентност. Някои хора постигат съвсем същите резултати от дейностите си на 50 или 60-годишна възраст, както и когато са били на 30, без да са отбелязали никакъв напредък. Те не са научили успешно и едно-единствено нещо през живота си. Не че са безделничили, те са много внимателни и полагат усилие, но не са успели да научат нищо. Това показва, че имат недостатъчна интелигентност. Въз основа на това, за което сме разговаряли, обхватът на онова, което се счита за недостатъчна интелигентност, се разшири, нали? Бихте ли сметнали себе си за недостатъчно интелигентни? (Да.) Донякъде, в по-голяма или по-малка степен. Защо казвам това? Повечето хора са слушали проповеди в продължение на пет години, но все още не разбират какво е истината или какви са Божиите намерения. А някои хора са слушали проповеди в продължение на десет години или дори 20 или 30 години и все още не разбират какво е истина реалност и какво са думи и доктрини, устите им са пълни с доктрини и те ги бълват много умело — това е проблем с тяхната интелигентност. Ако засега оставим настрана възприемането на истината, нека просто кажем, че хората показват следните проявления към някои външни неща и житейски въпроси в човешкия живот: независимо колко години са правили нещо, тяхната ситуация, състояние и възприемане остават същите, както когато са започнали да го учат за първи път. И независимо как са напътствани, обучавани или как практикуват, те все още не напредват. Това е недостатъчна интелигентност.

Подборът и използването на хората въз основа на това дали имат или нямат човешка природа е съгласно принципите. Кажете Ми тогава, трябва ли да развиваме и да използваме хора, които имат лоша човешка природа, недостатъчна интелигентност или в тях действат зли духове? Това категорично няма да се получи. Извън тези няколко типа хора, които не се съобразяват с принципите на Божия дом за използването на хората, повечето други хора могат да бъдат използвани разумно въз основа на тяхната човешка природа. Онези, които са със средна човешка природа, които не могат да бъдат наречени добри или лоши, могат да са просто обикновени членове на екип. При онези, които са с относително добра човешка природа, които са сравнително здравомислещи и притежават съвест, които обичат положителните неща, които са особено почтени, имат чувство за справедливост и могат да защитават интересите на Божия дом, ударението може да се постави върху развитието и използването им. Колкото до това дали да ги развиваме и използваме за водачи или ръководители на екипи, или за да вършат някаква важна работа, това зависи от техните заложби и силни страни. Така се преценява как да се използват различните типове хора въз основа на тяхната човешка природа.

Разумно използване на различните типове хора въз основа на техните силни страни

Нека сега да поговорим за това как да използваме различните типове хора въз основа на техните силни страни. В допълнение към заложбите си, някои хора имат и професионални умения, с които се отличават. Какво се има предвид под „силни страни“? (Да имаш умение в специализирана област, като например да можеш да композираш музика, да свириш на музикален инструмент или да рисуваш.) Да разбираш музикалната теория, изкуството, а също и танца и писането — това са все силни страни. Да си актьор или режисьор са силни страни, свързани с филмопроизводството, преводът е лингвистична силна страна, а видеопродукцията и специалните ефекти са също силни страни в конкретна сфера. Когато говорим за силни страни, имаме предвид професионални умения, свързани с централното дело на църквата. Някои хора вече имат основно ниво на опитност, а други изучават тези неща след като дойдат в Божия дом. Ако човек има базова опитност, но човешката му природа не е съгласно критериите и той е един от тези с недостатъчна интелигентност, зъл човек или зъл дух, той не може да се използва. Ако човешката му природа е съгласно критериите и той притежава силна страна, от която Божият дом има нужда, тогава може да бъде повишаван, развиван и използван, да бъде назначен към екип, който подхожда на силните му страни или който е свързан с професионалните умения, които притежава, и да започне веднага да работи. Някои хора все още не притежават професионални силни страни, но са готови да учат и напредват много бързо. Ако тяхната човешка природа е съгласно критериите, тогава Божият дом може да ги развива и да им създаде условия да учат, и такива хора могат също да се използват. В обобщение, възлагането на дълг става въз основа на човешките заложби и силни страни и доколкото е възможно, хората с различни силни страни трябва да бъдат организирани да работят в тяхната специалност, за да могат да прилагат тези силни страни. Ако силните им страни повече не са необходими на Божия дом, може да бъде организирано да правят това, на което са способни, въз основа на техните заложби и човешка природа. Това означава да използваш разумно хората. Ако Божият дом все още се нуждае от техните силни страни, трябва да им се позволи да продължат да изпълняват дълга си в тази област и не могат да бъдат прехвърляни произволно, освен ако във въпросната професия не работят твърде много хора. В този случай броят на хората трябва да се намали според ситуацията, като онези, които са най-малко компетентни в професията си, се преназначат към друг дълг. Това означава да се използват разумно хората.

Има определен тип хора, които нямат никакви особени умения — те могат да пишат статии до известна степен, могат да пеят правилно и да се научат да правят каквото и да е, но не са най-добрите в тези области. В какво са най-добри? Те имат известни заложби, в относителна степен притежават чувство за справедливост и имат някакъв усет как да преценяват и да използват хората. Извън това, най-забележимото при тях са организационните умения, които притежават. Ако дадете работа или задача на такъв човек, той може да организира хората да я свършат. Същевременно той притежава работоспособност, което означава, че ако му дадете работа, той има способността да я изпълни добре и да я завърши. Той има някакъв план наум, със стъпки и структура. Знае как да използва хората, как да разпределя времето и кого да използва за дадена задача. Ако се появи проблем, знае как да обсъди решението с всички. Знае как да балансира и да разрешава всички тези неща. Такъв човек не само притежава работоспособност, но също и говори относително добре. Думите му са ясни и подредени и той не обърква хората. Когато е възложил работа, всички разбират ясно и знаят какво трябва да правят. Никой не безделничи и в работата няма пропуски. Неговото обяснение на подробностите в работата е също относително ясно и подредено, а по особено сложни въпроси той предлага анализ, общение и изрежда подробностите, така че всеки да разбере въпросите, да знае как да свърши работата и как да действа. В допълнение може също да разговаря за това кои начини на действие може да са несъвършени, кои методи на работа ще засегнат ефективността, за какво трябва да внимават хората в хода на работата си и т.н. Това означава, че той мисли повече от другите преди да започне да работи — мисли в повече детайли, по-реалистично и по-всеобхватно от другите. От една страна има мозък, а от друга е красноречив. Да има мозък означава, че прави нещата по организиран начин, с отделни стъпки и според план, и с голяма яснота. Да е красноречив означава, че може да използва езика, за да изразява ясно и разбираемо мислите, плановете и сметките в ума си и че знае как да говори просто и сбито, така че слушателите му да не се объркват. Той се изразява с особено ясен, точен, верен и подходящ език. Това означава да си красноречив. Такива хора са красноречиви, те притежават работоспособност, организационни умения и на всичкото отгоре имат усещане за отговорност и притежават чувство за справедливост в относителна степен. Те не са човекоугодници, нито умиротворители. Когато видят, че зли хора създават прекъсвания и смущения в църковното дело, или видят тъпаци и немарливци, които не се грижат за същинските си дела и действат с хитрост, те се ядосват, чувстват се недоволни и могат незабавно да разрешат тези проблеми и да се справят с тях, да защитят делото и интересите на Божия дом. Да имаш усет за отговорност и за справедливост — не са ли това проявления на изтъкнати черти в човешката природа на този тип хора? (Да.) Такива хора може да не са добри в социализацията или да не са особено опитни в някакви конкретни професионални умения, но ако притежават чертите, които току-що описах, те могат да бъдат развивани като водачи и работници. Тези черти са също техните силни страни, тоест те са красноречиви, работоспособни, имат организационни умения и в относителна степен притежават чувство за справедливост. Да имаш чувство за справедливост е от съществено значение. Имат ли злите хора и антихристите чувство за справедливост? (Не, нямат.) Антихристите имат нечестива природа. За тях е невъзможно да имат чувство за справедливост. Друго съществено нещо е, че този тип хора имат духовно разбиране и способност за възприемане на истината. Това е свързано със заложбите им. Силните страни на този тип хора се отнасят до онези черти и таланти на човешката природа, които току-що споменах, както и към трите критерия за наличие на способност за възприемане на истината, за носене на бреме за църквата и притежаване на работоспособност. Такива хора могат да бъдат развивани като водачи, с това няма проблем. Освен че трябва да има мозък и заложби, един водач трябва да има способност да възприема истината и да има организационни умения и работоспособност на позицията си, както и красноречие. Някои хора имат много добри заложби, притежават духовно разбиране, но що се отнася до общението на сбирките, те създават пълна бъркотия с това, което се опитват да кажат, напълно им липсва способност да организират езика си и това, което казват, е напълно лишено от логика. Такива хора могат ли да бъдат развивани като водачи? (Не, не могат.) Някои хора едва успяват да говорят само на малък брой хора. Те могат да разговарят за някои състояния, мнения и възприемане на истината и могат да подкрепят другите, да им предоставят ресурс и да им помагат, но когато са сред повече хора, не смеят да се обаждат и се чувстват уплашени, и дори може да се притеснят до сълзи. Могат ли такива хора да бъдат развивани? Такъв тип хора, които са с относително слаба и плаха човешка природа и които са податливи на сценична треска, могат да бъдат развивани, за да станат ръководители на екипи или църковни водачи, стига да притежават човешка природа, силни страни и способност за възприемане, за да са водачи. Първо, просто ги развивайте и обучавайте, а след като са имали преживяване за известен период от време, те ще придобият проницателност и така ще станат малко по-смели и повече няма да се страхуват да говорят или да имат сценична треска. В обобщение, що се отнася до онези, които имат чертите на човешка природа и силните страни, за които току-що разговаряхме, те могат да бъдат развивани, за да станат водачи, стига тяхната човешка природа да е съгласно критериите. Както казахме последния път, за да бъде някой развит като водач, той не трябва непременно да разбира всички истини, да може да се покорява на Бог, да има богобоязливо сърце и т.н. Не е абсолютно необходимо да отговаря на тези критерии. Ако някой притежава определени заложби, има духовно разбиране и е способен да приема истината, тогава може да бъде повишен и развиван. Не е ли това разумно използване на хората? (Да.) Най-определящо е дали човешката природа на някой е съгласно критериите или не.

След като са слушали това, което съм казал, някои хора чувстват, че вече изпълняват критериите да са водачи и трябва да бъдат повишени. Не е ли това погрешно разбиране от тяхна страна? Толкова проста работа ли е да си водач? Те си мислят: „Аз съм наистина методичен, имам организационни умения и съм красноречив, понеже мога ясно да обясня дори най-сложните въпроси, тогава защо Божият дом не ме повишава? Защо братята и сестрите не ме избират за водач? Как така висшите водачи не успяват да забележат, че съм талантлив?“. Не се тревожи. Ако наистина изпълняваш критериите да си водач или работник, тогава рано или късно ще бъдеш повишен и ще ти се позволи да се обучиш. Това, което е от значение сега, е да се обучаваш много в практикуването на истината и справянето с делата в съответствие с принципите, инициативно да помагаш на другите и да разрешаваш реални проблеми на Божиите избраници. Когато Божиите избраници видят, че имаш добри заложби и можеш да разрешаваш реални проблеми, те ще те препоръчат и ще те изберат. Ако не поемеш инициативата да свършиш малко реална работа, а просто чакаш деня, в който изведнъж ще бъдеш избран за водач или повишен по изключение от Горното, това никога няма да се случи. Трябва да свършиш някаква реална работа, така че всеки да може да я види. След като всички са се убедили в твоите силни страни и чувстват, че си човек, който трябва да бъде повишен, развиван и използван, те естествено ще те препоръчат и изберат. Ако в момента чувстваш, че си годен да си водач, но никой не те е избрал и Божият дом не те е повишил, защо е така? Едно е сигурно: все още не си признат в очите на братята и сестрите. Може би е заради твоята човешка природа, може би заради твоя стремеж или може би заради твоите силни страни или заложби. Ако братята и сестрите не разпознават или не одобряват един от тези аспекти, те няма да те изберат или препоръчат. Тогава трябва да продължиш да работиш усилено, да продължиш да се стремиш и да се обучаваш, и когато искрено разбереш истината и можеш да се справяш с нещата в съответствие с принципите, хората естествено ще те препоръчат и изберат. Това се случва от само себе си, когато условията са подходящи. Няма нужда постоянно да очакваш да станеш водач или да мислиш за това през цялото време — това е прекомерно желание. Трябва да имаш обикновено сърце, да си човек, който се стреми към истината, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да се научиш да си покорен и търпелив. Не можеш да се стремиш сляпо да си водач, това е амбиция и не е правилният път. Не бива да имаш тази амбиция и желание през цялото време. Дори ако наистина имаш заложби, трябва да изчакаш, докато навлезеш в истината реалност, преди да можеш да си на нивото на задачата да служиш като водач или работник. Ако не разбираш истината и не знаеш как да я практикуваш, тогава дори да бъдеш избран за водач или работник, няма да можеш да свършиш никаква истинска работа и ще трябва да бъдеш освободен и отстранен, което се случва често. Ако считаш, че си подходящ за водач, че притежаваш талант, заложби и човешка природа за водачество, но Божият дом не те е повишил и братята и сестрите не са те избрали, как трябва да се отнасяш към този въпрос? В този случай има път на практикуване, който можеш да следваш. Трябва напълно да опознаеш себе си. Погледни и виж дали всичко не се свежда до това, че имаш проблем с човешката си природа или че разкриването на някакъв аспект от покварения ти нрав отблъсква хората. Виж дали не става въпрос за това, че не притежаваш истината реалност и не си убедителен за другите, или че изпълнението на дълга ти не е съгласно критериите. Трябва да размишляваш над всички тези неща и да видиш къде точно не се справяш. След като си размишлявал известно време и си открил къде е проблемът ти, трябва незабавно да потърсиш истината, за да го разрешиш, да навлезеш в истината реалност и да се стремиш да постигнеш промяна и да израснеш, така че когато околните видят това, ще кажат: „Тези дни той е много по-добър от преди. Работи здраво, отнася се сериозно към професията си и е особено съсредоточен върху истините принципи. Не върши нещата прибързано или нехайно и е по-съвестен и отговорен към работата си. Преди обичаше да говори високопарно от време на време и постоянно се изтъкваше, но сега е много по-сдържан и вече не е високомерен. Дори когато е способен да направи няколко неща, не се хвали с това, а когато свърши нещо, многократно разсъждава над него, защото се опасява да не направи нещо погрешно. Действа много по-предпазливо от преди и е с богобоязливо сърце — и най-вече може да разговаря за истината, за да разреши няколко проблема. Наистина, той е израснал“. Хората около теб, с които си взаимодействал известно време, намират, че си претърпял очевидна промяна и израстване — в човешкия си живот, в постъпката си и в подхода си към нещата, в отношението си към работата, а също така и в отношението си към истините принципи, полагаш повече усилия от преди и си стриктен в речта си и в действията си. Братята и сестрите виждат всичко това и го приемат присърце. Може би тогава ти ще си способен да се кандидатираш на следващите избори и ще имаш надежда да бъдеш избран за водач. Ако наистина успееш да изпълниш някой важен дълг, ще придобиеш Божията благословия. Ако наистина имаш бреме и такова чувство за отговорност и ако желаеш да носиш товар, тогава побързай да се обучиш. Съсредоточи се върху практикуването на истината и действай принципно. Щом придобиеш житейски опит и можеш да пишеш статии за свидетелства, наистина ще си израснал. И ако можеш да свидетелстваш за Бог, тогава със сигурност можеш да придобиеш делото на Светия Дух. Ако Светият Дух върши делото Си върху теб, това означава, че Бог гледа на теб с благосклонност, и щом Светият Дух те напътства, скоро ще ти се предостави възможност. Сега може да имаш бреме, но духовният ти ръст е недостатъчен, а житейският ти опит е твърде повърхностен, така че дори да станеш водач, има опасност да се провалиш. Трябва да се стремиш към навлизане в живота, първо да се справиш с прекомерните си желания, да си готов да бъдеш последовател и да се покориш истински на Бог, без да се оплакваш от всичко, което Той устройва или подрежда. Когато придобиеш този духовен ръст, ще дойде и твоята възможност. Това, че желаеш да поемеш тежък товар, че имаш това бреме, е нещо добро. То показва, че имаш проактивно сърце, което се стреми да постигне напредък, и че искаш да проявяваш внимание към Божиите намерения и да следваш Божията воля. Това не е амбиция, а истинско бреме. Това е отговорността на онези, които се стремят към истината, и обектът на техния стремеж. Ти нямаш егоистични подбуди и не си се впуснал в това заради самия себе си, а за да свидетелстваш за Бог и да Го удовлетвориш — това е най-благословеното от Бог и Той ще направи подходящи подредби за теб. Засега се занимавай просто с това да се стремиш към навлизане в живота, първо изпълнявай дълга си правилно, а след това напиши няколко статии за свидетелства за преживяване, за да свидетелстваш за Бог. Ако твоите свидетелства са истински и практически, хората, които ги прочетат, ще ти се възхищават и ще те харесват, ще искат да си общуват с теб и да те препоръчат, и така твоята възможност ще дойде. Затова преди да дойде възможността, задължително трябва да се въоръжиш с истината. Първо придобий практическо преживяване и тогава естествено ще имаш истинско свидетелство. Резултатите от дълга ти ще стават все по-добри и тогава ти вече няма да си способен да се скриеш, дори да искаш, и братята и сестрите около теб ще те препоръчат. Това е така, защото хората, които притежават истината реалност, са нужни не само на Божия дом, но и на Божиите избраници. Всеки обича да си общува с хора, които притежават истината реалност, и всеки обича да е близък с приятели, които притежават истината реалност. Ако преживяваш до тази степен и всеки вижда, че имаш истинско свидетелство, и признае, че имаш истината реалност, няма как да избегнеш да станеш водач, дори да го искаш, и братята и сестрите ще настояват да те изберат. Не стоят ли така нещата? Когато блудният син се обърне и се върне при Бог, Бог е доволен, щастлив и утешен в сърцето Си. Като човек с истината реалност, как би могъл да не бъдеш използван от Бог? Това би било невъзможно. Божието намерение е да придобие повече хора, които могат да свидетелстват за Него. То е да усъвършенства всички, които Го обичат, и да направи пълноценни група от хора, които са в единомислие с Него, възможно най-рано. Затова в Божия дом всички, които се стремят към истината, имат големи перспективи, а перспективите на онези, които искрено обичат Бог, са неограничени. Всеки трябва да разбере Божието намерение. Да имаш това бреме наистина е нещо положително и е нещо, което онези, които имат съвест и разум, трябва да притежават, но не всеки непременно ще бъде способен да поеме тежко бреме. Откъде идва това разминаване? Каквито и да са силните ти страни или способностите ти и колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност, от решаващо значение са твоят стремеж и пътят, по който вървиш. Ако твоята човешка природа е съгласно критериите и имаш определени заложби, но не си човек, който се стреми към истината, а просто имаш добра човешка природа и някакво усещане за бреме, можеш ли да се справиш добре с ръководните дела на църквата? Гарантираш ли, че можеш да решаваш проблемите, като използваш истината? Ако не можеш да гарантираш това, тогава все още си некомпетентен в работата си. Дори да си избран или назначен за водач, ти все още няма да си способен да вършиш работата, така че какъв ще е смисълът от това? Макар че ще задоволи суетата ти, това ще навреди на братята и сестрите и ще забави църковното дело. Ако изпълняваш критериите да си водач или работник и си човек, който се стреми към истината, а също имаш и свидетелства за преживяване, тогава определено ще си способен да свършиш добра работа в ръководните дела, защото имаш свидетелства за преживяване, защото си човек, който разбира истината и може да носи тежкото бреме на това да е църковен водач. Това, че човешката ти природа е съгласно критериите и че имаш определени силни страни, са просто основните критерии да бъдеш повишен, развиван и използван от Божия дом. Но дали ще можеш да се справиш добре с ръководните дела зависи от това дали имаш истинско преживяване и дали притежаваш истината реалност — това има най-голямо значение. Някои хора са правилните хора и се стремят към истината, но са вярвали само от три до пет години и нямат практическо преживяване. Могат ли такива хора да се справят добре с ръководните дела на църквата? Страхувам се, че няма да са компетентни в тази работа. Какво не им достига? Липсва им практическо преживяване и още не са започнали да разбират истината. Дори да могат да изричат много думи и доктрини, все още не им е по силите да разрешават проблеми с помощта на истината. Следователно те все още не са компетентни в ръководните дела и трябва да продължат да се обучават, за да постигнат разбиране на истината и да навлязат в истината реалност. Да вземем за пример човек, чиято човешка природа е съгласно критериите и който е сравнително честен, рядко лъже и мами, изпълнява дълга си без да създава прекъсвания и смущения, но е посредствен в стремежа си към истината. Може ли такъв човек да бъде развиван като водач или работник? Това ще е много трудно. Ще може ли човек, който изпълнява критериите за повишаване, развиване и използване, но не се стреми към истината, да се превърне в човек, който се стреми към истината, ако бъде повишен до водач или работник? Ще може ли да започне да се стреми към истината? Ще бъде ли способен да навлезе в истината реалност, след като известно време е работил като водач или работник? Това ще е невъзможно. Независимо на какви критерии отговаря, докато не е човек, който се стреми към истината, той категорично не може да бъде избран или повишен до водач или работник. Ако човек притежава човешка природа и заложби, които са съгласно критериите, и също така е способен да приеме истината и да извърши някои промени, тогава може да бъде повишен, развиван и използван, а в резултат на това ще получи възможността да се обучава, да навлезе в истината реалност и да тръгне по пътя на спасението и усъвършенстването. Следователно, независимо кого повиши Божият дом да е водач, работник или надзорник, целта не е да задоволи личните му желания и амбиции, нито да изпълни въжделенията му, а да му позволи да поеме по пътя на спасението и да стане усъвършенстван човек.