Повечето лъжеводачи са с малки заложби. Макар да изглежда, че се изразяват добре, те изобщо не са способни да възприемат истината, до такава степен, че нямат духовно разбиране. Те са със слепи очи и със сляп ум, не могат да прозрат никакви неща и изобщо не разбират истината, което само по себе си е фатален проблем. Имат и друг, по-сериозен проблем, а именно, че когато са разбрали и усвоили няколко думи и доктрини и могат да изкрещят няколко лозунга, те смятат, че имат истината реалност. Така че, каквато и работа да вършат и когото и да изберат да оползотворяват, те не търсят истините принципи, не разговарят с другите, а още по-малко се придържат към работните подредби и принципите на Божия дом. Те са толкова самонадеяни, че винаги вярват в правотата на идеите си и правят каквото си поискат. В резултат на това, когато се сблъскат с някаква трудност или извънредно обстоятелство, те са безпомощни. Освен това те често погрешно считат, че тъй като са работили дълги години в Божия дом и имат достатъчно преживявания, служейки като водачи там, знаят как да направят така, че църковното дело да функционира и да се развива. Изглежда, че те са разбрали тези неща, но в действителност изобщо не знаят как да вършат каквато и да било работа. Те вършат църковната работа така, както им харесва, като следват собствените си представи и фантазии, своите преживявания и практики, както и своите правила. Това създава безпорядък и хаос в различните елементи на църковната работа и не им позволява да постигнат каквито и да било реални резултати. Ако в един екип има двама души, които разбират истината и могат да свършат малко истинска работа, те могат да поддържат нормалността в работата на този екип. Това обаче няма абсолютно нищо общо с техния лъжеводач. Причината, поради която работата може да бъде свършена добре, е, че в екипа има няколко добри хора, които могат да свършат малко истинска работа и да направляват делото в правилната посока. Това не означава, че техният лъжеводач е свършил истинска работа. Никаква част от работата не може да бъде свършена, ако за нея не отговарят няколко такива добри хора. Лъжеводачите просто не са способни да вършат работата си и не изпълняват абсолютно никаква функция. Защо лъжеводачите биха хвърлили в безпорядък църковната работа? Първата причина е, че лъжеводачите не разбират истината, не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблемите, и не търсят начин да ги разрешат, поради което проблемите се натрупват и спират работата на църквата. Втората причина е, че лъжеводачите са слепи и не са способни да разпознават талантливите личности. Те не могат да извършат подходящи корекции в ръководния състав на екипа, вследствие на което за някои дейности няма нито един подходящ ръководител, което води до спиране на работата. Третата причина е, че лъжеводачите се държат твърде много като чиновници. Те не упражняват надзор и не ръководят работата, а когато в нея има слабо звено, не поемат инициативата да се включат или да дадат напътствия за спецификата на работата. Да речем например, че в определен елемент от работата няколко души, които я изпълняват, са нови вярващи без голяма основа, като те не разбират истината, не са особено запознати с областта на работа и не са схванали напълно нейните принципи. Тъй като е сляп, лъжеводачът не може да види тези проблеми. Той смята, че нещата са наред стига някой да върши работата. Няма значение дали е свършена добре или зле. Той не знае, че навсякъде, където има слабо звено в църковната работа, той трябва да го проследява, да прави проверки и да го ръководи, че трябва лично да участва в разрешаването на проблемите и да подкрепя тези, които изпълняват дълга си, докато те не разберат истината, не започнат да действат според принципите и не влязат в правия път. Едва тогава няма да е нужно да се притеснява толкова много. Лъжеводачите не работят по този начин. Когато видят, че някой е там, за да свърши работата, те повече не ѝ обръщат внимание. Не отправят запитвания, независимо как върви работата. Когато има слабо звено в работата или отговорник с малки заложби, той не дава лични напътствия за работата и самият той не участва в нея. А когато даден отговорник е способен да се справи с работата, лъжеводачът още по-малко проверява нещата лично или ги ръководи. Той просто не се притеснява и дори ако някой съобщи за проблем, той не разпитва за него — счита, че не е нужно. Лъжеводачите не вършат никаква такава конкретна работа. В обобщение, лъжеводачите са дегенерати, които не вършат и капка истинска работа. Те считат, че по отношение на всяка работа, стига някой да отговаря за нея и всички до един да са ангажирани с поемането на работата, нещата са напълно уредени. Те смятат, че всичко, което те трябва да правят, е да провеждат сбирки от време на време и да отправят запитвания, ако възникне проблем. Докато работят по този начин, лъжеводачите продължават да вярват, че вършат добра работа, и са доста доволни от себе си. Те си мислят: „Няма проблеми с никой от елементите на работата. Персоналът е изцяло уреден и отговорниците са на място. Толкова съм добър в тази работа, толкова съм талантлив!“. Това не е ли безсрамно? Те са с толкова слепи очи и умове, че не могат да видят никакви задачи, които трябва да се свършат, и не могат да открият никакви проблеми. На някои места работата е спряла, но ето, че те са доволни и си мислят: „Всички братя и сестри са млади, те са свежа кръв. Заемат се енергично и неуморно с изпълнението на дълга си. Определено могат да вършат работата добре“. Всъщност тези млади хора са новаци, които не владеят никакви професионални умения. Трябва да се учат в процеса на работа. Справедливо е да се каже, че все още не знаят как да вършат каквато и да било работа — някои от тях може да разбират малко, но не са експерти, не схващат принципите и когато изпълнят дадена задача, тя изисква многократни поправки или дори често преправяне. Има и някои млади хора, които не са обучени и не са преживели кастрене. Те са изключително немарливи и лениви и ламтят за удобства. Не приемат и частица от истината, а когато пострадат малко, непрестанно роптаят. Повечето от тях са нехайни дегенерати, които ламтят за комфорт. С този тип младежи е абсолютно задължително да разговаряте често за истината и още повече да ги кастрите. Трябва да има някой, който да се заеме с тези млади хора и да ги наблюдава. Там трябва да има водач или работник, който да поеме лична отговорност за работата им и лично да упражнява надзор и да ги ръководи. Едва тогава работата им би могла да даде малко плод. Ако водачът или работникът напусне работното място и не се грижи за работата или не пита за нея, тези хора ще се разпръснат в безпорядък и изпълнението на дълга им няма да даде никакъв резултат. Но лъжеводачите нямат никакви прозрения за това. Те гледат на всички като на братя и сестри, като на хора, които се подчиняват и покоряват, и затова имат голямо доверие в тях, възлагат им работа, а после не им обръщат повече внимание — това е най-доброто доказателство за слепотата на очите и ума на лъжеводачите. Лъжеводачите изобщо не разбират истината, не могат да видят нещата ясно и не са способни да открият никакви проблеми, но смятат, че се справят чудесно. За какво мислят по цял ден? Мислят как да се държат като чиновници и да се възползват от предимствата на статуса. Лъжеводачите, също като безразсъдните хора, не обръщат ни най-малко внимание на Божиите намерения. Те не вършат истинска работа, но очакват Божият дом да ги хвали и повишава. Те са наистина безсрамни!

Лъжеводачите са напълно негодни да изпълняват работата си и в тях няма нищо достойно за похвала. Те не съумяват да разберат принципите от гледна точка на цялостната картина, камо ли тези, свързани с конкретната задълбочена работа. Например някои хора имат големи професионални способности, но изключително слаба човешка природа, докато други нямат проблеми по отношение на човешката си природа, но имат малки заложби и професионални способности. Когато става дума за това как тези хора да бъдат разумно оползотворени и разпределени, лъжеводачите са още по-слабо запознати с тези по-конкретни и подробни въпроси. Затова, когато и лъжеводачите да бъдат попитани дали са намерили някой човек с доста добри заложби, който може да бъде развиван, те казват, че все още не са намерили никого. Лъжеводачите са толкова слепи — как биха могли да намерят някого? Ако ги попиташ каква е сестра еди-коя си, те ще кажат, че тя ламти за удобствата на плътта. Попитай ги какъв е брат еди-кой си и те ще кажат, че той често е негативен. Попитай ги какъв е някой друг и те ще ти кажат, че този човек не вярва в Бог от дълго време и че му липсва основа. В техните очи никой не е на нужната висота. Те се вглеждат само в грешките, недостатъците и прегрешенията на другите хора. Не са способни да разгледат дали даден човек отговаря на принципите на Божия дом за повишаване и развиване или дали е добър кандидат за повишаване и развиване. Не могат да разпознаят кой наистина е подходящ за повишаване и развиване, но с голям ентусиазъм и много бързо повишават онези, които не отговарят на изискванията и принципите на Божия дом. Повишават всички богати жени, заможни мъже, синове и дъщери на богати семейства в църквата, както и онези, които са служили като чиновници в света навън, онези, които се изразяват добре, и онези, които знаят как да си служат с измама и мошеничество — във всеки случай те повишават всеки, който е известен и изтъкнат в света навън, и всеки, който обича да бъде център на внимание. Те считат, че това са единствените талантливи хора и не забелязват и не повишават нито един човек, който наистина притежава способност за възприемане и може да приеме истината. За един лъжеводач би било по-трудно да осигури един-единствен истински пригоден талантлив човек за Божия дом, отколкото да отиде на луната. Например, да речем, че в момента Божият дом се нуждае от талантливи хора за работа с текст — има такъв човек в църква, за която отговаря даден лъжеводач, но той не го предлага за кандидат. Когато лъжеводачът бъде попитан защо не е повишил или развивал този човек, той отговаря: „Този човек е извършил два пъти блудство, докато е учил в университета, но не го е правил отново откакто се е оженил. Не знаех дали трябва да бъде повишен или не“. Що за твърдение е това? Можеш ли да гарантираш, че богатите и влиятелни хора, които повишаваш, никога не са извършвали блудство? Нима тези хора не го правят още повече? Как така просто не го виждаш? Лъжеводачите са толкова фалшиво духовни, като се правят, че знаят някои принципи и си намират извинения, за да се оправдаят, че не повишават онези, които трябва да бъдат повишавани и развивани. В техните очи всички са по-нисши от тях. Какво става накрая? Дали „елитните“ и „талантливи хора“, повишавани от лъжеводачите, са останали непоколебими? Не твърдим, че тези хора със сигурност не са добри. Това, което основно разобличаваме, е, че принципът на лъжеводачите в отношението им към хората е да използват човешки представи, а не истината като свое мерило и че принципът им при повишаване и развиване на хората е да се ръководят от собствените си представи, фантазии и предпочитания и изцяло от възгледите на невярващите, а не да използват като мерило критериите, които се изискват от Божия дом. Защо лъжеводачите са в състояние да правят това? Тъй като не разбират истината или Божиите намерения, те са в състояние да повишават онези, които просто не отговарят на изискванията на Божия дом, да се съсредоточават върху развиването им и да им позволяват да заемат важни длъжности в Божия дом. Такава е работата, която вършат лъжеводачите. Обърнете внимание на лъжеводачите около вас. Не е ли това начинът, по който те работят и се отнасят към хората?

Съществува определен възглед, който често се разкрива у лъжеводачите — те считат, че всички хора със знания, тези със статус и онези, които са служили като чиновници във външния свят, са талантливи и че такива хора трябва да бъдат развивани и оползотворявани от Божия дом, след като повярват в Бог. Те наистина уважават и почитат тези хора — дори се отнасят към тях като към свои роднини и членове на семействата си. Когато представят някого от тези хора на другите, те често говорят за това как във външния свят той е бил шеф на някоя компания, ръководител на някое държавно ведомство, редактор на някой вестник, директор на службата за обществена сигурност, или пък разказват колко е богат. Лъжеводачите имат особено високо мнение за такива хора. Какво ще кажете, имат ли лъжеводачите заложби? Не е ли вярно, че те са фалшиво духовни и не могат да прозрат нещата? Лъжеводачите смятат, че тъй като тези хора са били талантливи личности в обществото, Божият дом трябва да ги развива и да им даде важна роля, която да изпълняват, когато дойдат тук. Правилен ли е този възглед? Дали е съгласно истините принципи? Ако тези хора изобщо не обичат истината и са лишени от съвест и разум, могат ли да бъдат развивани и да им се дава важна роля от Божия дом? Те не са пригодни да бъдат развивани. Фактът, че са били талантливи личности сред невярващите, не означава, че са хора с таланти в Божия дом, но тези лъжеводачи обичат да бъдат чиновници и особено почитат други, които са били чиновници. Всеки път, когато видят хора, които са били чиновници или са имали статус във външния свят, те им се кланят и угодничат и се държат много раболепно с тях като роби пред своя господар. Те отчаяно искат да ги наричат майка или баща, или кака, или батко, а също така желаят да сторят така, че тези хора да бъдат повишени във водачи или работници в църквата. Кажете Ми, дали това са хора, които се стремят към истината? Дали това, че имат известен статус и се радват на някаква слава във външния свят, означава, че са годни да служат като водачи или работници в Божия дом? Ако те не разбират истината и са изпълнени с надменен и самонадеян нрав, достойни ли са да бъдат водачи или работници в Божия дом? Дали е съгласно принципите да се повишават хората, като се обръща внимание единствено на техния статус и на тяхната слава, а се пренебрегва характерът им? Знаят ли лъжеводачите какъв тип хора харесва Бог, какъв тип хора повишава и оползотворява Той? Неведнъж в работните подредби на Божия дом е подчертавано, че хората трябва да бъдат повишавани и развивани според три критерия: първо, те трябва да притежават човешка природа, съвест и разум. Второ, те трябва да са хора, които обичат истината и са способни да я приемат. И трето, трябва да имат определено ниво на заложби и да притежават работоспособност. Само онези, които отговарят на тези три критерия, могат да бъдат повишавани и развивани и са пригодни да бъдат кандидати, както и водачи или работници. Съвсем не е достатъчно да притежават само заложби и талант. На първо място е характерът, а на второ място от съществено значение е човек да е способен да приема истината — тези два критерия са най-важните. Ако се повишават зли хора, които не обичат истината, последиците ще бъдат пагубни, затова изобщо не е позволено да се повишават хора, на които им липсва човешка природа. Но лъжеводачите пренебрегват изискванията на Божия дом. Когато подбират и оползотворяват хора, те винаги обръщат внимание на това дали човекът има статус в обществото, какъв е неговият произход и какво е положението му, дали е с високо образователно ниво и колко добра е репутацията му в обществото — това са аспектите, върху които се съсредоточават, когато повишават и развиват хора. Това съответства ли на принципите, определени от Божия дом? Съответства ли на истината в Божиите слова? Кои са тези хора, които имат статус в обществото? Може да се каже, че всички те са хора, които се борят за власт и статус с всякакви средства, и че са от Сатана. Ако те упражняват власт в Божия дом, дали той все още ще е църквата на Бог? С каква цел лъжеводачите повишават във водачи хора, които са от Сатана? Дали това поведение е в съответствие с принципите на Божия дом за развиване и оползотворяване на хората? Не е ли това очевидно смущаващо и вредно за работата на църквата? Безпринципното повишаване и развиване на хора от лъжеводачите е онова, което причинява най-големите прекъсвания и смущения в църковната работа, и е начин на съпротива срещу Бог.

Лъжеводачите имат изключително малки заложби и не са способни да възприемат истината. Колкото и проповеди да слушат или колкото и Божии слова да четат, те така и не възприемат чисто истината или не я разбират, и колкото и години да са проповядвали доктрини, те не разбират това, което казват, всичко е просто празнословие и е невъзможно да се проумее! Те могат да запомнят и да проповядват малко доктрини, затова си мислят, че имат истината реалност, но нищо от това, което правят, не е свързано с истината — това са архетипни фарисеи. Външно изглежда, че те често проповядват на хората и говорят приятно звучащи неща, сякаш разбират истината, но това, което правят, е обратното на истината и е в противоречие с нея. Също така твърдят, че служат на Бог и вършат църковната работа, а всъщност всичко, което правят, е крайно враждебно спрямо Бог. Лъжеводачите никога не повишават талантливи хора, които са полезни за Божия дом, и пренебрегват сравнително честни хора, които наистина се стремят към истината, и си затварят очите за тях. Вместо това те повишават и развиват онези, които се занимават с ласкателство, онези, които са хлъзгави и измамни, и онези, които имат амбиции и желания да поемат работа в църквата. Резултатът от всичко това е, че след като тези хора са се занимавали с работата в продължение на определен период, различни елементи от църковната работа спират и на практика преминават в състояние на парализа и така църковната работа се съсипва в ръцете на тези лъжеводачи. Не са ли отвратителни този тип хора, каквито са тези лъжеводачи? Трябва ли да бъдат освободени от длъжност? Те трябва да бъдат освободени от длъжност! Всеки ден закъснение се отразява на работата на църквата в продължение на цял ден. Някои лъжеводачи, макар да знаят, че са неспособни да вършат истинска работа, не желаят да подадат доброволно оставка и все са обсебени от предимствата на статуса, като дори биха стигнали дотам, че да вредят на църковната работа. Имат ли тези хора поне капчица разум? Лъжеводачите нямат способност за възприемане, нито някакъв истински талант и реални знания, не са хора, които се стремят към истината, а също така ламтят за предимствата на статуса — те са безсрамници. Затова те в никакъв случай не трябва да бъдат повишавани и развивани. Ако смяташ, че заложбите ти са много малки, че не си способен да различаваш доброто от злото, че не си способен да възприемаш истината, тогава каквото и да правиш, не се отдавай на амбициите и желанията си и не обмисляй как да се стремиш да станеш някакъв служител в църквата — да станеш църковен водач — да си водач не е толкова лесно. Ако не си честен човек и не обичаш истината, щом станеш водач, ще бъдеш или антихрист, или лъжеводач. Както антихристите, така и лъжеводачите са хора, лишени от съвест и разум, и хора, които са способни да вършат зло и да смущават църковната работа. При все че е вярно да се каже, че антихристите са дяволи и сатани, лъжеводачите също не са добри хора. Най-малкото, те са нагли безсрамници, лишени от съвест и разум. Има ли нещо славно в това да бъдеш лъжеводач и да бъдеш уволнен? Това е срамно, едно петно и в него няма абсолютно нищо славно. Ако имаш чувство за бреме спрямо църковната работа и желаеш да се включиш в нея, това е добре. Но трябва да размишляваш над това дали разбираш истината, дали си способен да разговаряш за истината, за да разрешаваш проблеми, дали си способен наистина да се покориш на делото на Бог и дали си способен да вършиш правилно църковната работа според работните подредби. Ако отговаряш на тези критерии, може да се кандидатираш за водач или работник. Като казвам това, имам предвид, че хората трябва най-малкото да притежават самосъзнание. Първо виж дали си способен да различаваш хората, дали можеш да разбереш истината и да вършиш нещата според принципите. Ако отговаряш на тези изисквания, ти си подходящ да бъдеш водач или работник. Ако не си способен да се самооцениш, можеш да попиташ хората около теб, които те познават или са ти близки. Ако всички те кажат, че нямаш достатъчно заложби, за да бъдеш водач, и че е достатъчно просто да вършиш добре настоящата си работа, тогава би трябвало бързо да опознаеш себе си. Тъй като си с малки заложби, не посвещавай цялото си време на желанието да бъдеш водач — просто прави това, което можеш, изпълнявай дълга си правилно, здраво стъпил на земята, за да имаш душевно спокойствие. Това също е добре. А ако си способен да бъдеш водач, ако наистина притежаваш такива заложби и такъв талант, ако притежаваш работоспособност и чувство за бреме, тогава си точно от този тип талантливи хора, които липсват в Божия дом, и със сигурност ще бъдеш повишен и развиван. Но във всички неща има Божие време. Това желание — желанието да бъдеш повишен — не е амбиция, но трябва да имаш заложбите и да отговаряш на критериите, за да бъдеш водач. Ако имаш малки заложби, но въпреки това посвещаваш цялото си време на желанието да бъдеш водач, да поемеш някоя важна задача, да отговаряш за цялостната работа или да вършиш нещо, което ти позволява да се отличиш, тогава ти казвам: Това е амбиция. Амбицията може да доведе до бедствие, затова трябва да се пазиш от нея. Всички хора имат желание да напредват и всички са готови да се стремят към истината, което не е проблем. Някои хора имат заложби, отговарят на критериите да бъдат водачи и са способни да се стремят към истината, и това е хубаво нещо. Други не притежават заложби, така че те трябва да се придържат към собствения си дълг, да изпълняват правилно непосредствения си дълг и да го правят според принципа и изискванията на Божия дом. За тях така е по-добре, по-безопасно, по-реалистично.

Онези, които са избрани за водачи и работници или са повишавани и развивани, не бива да се самозаблуждават, като си мислят: „Братята и сестрите ме избраха измежду толкова много хора, Божият дом ме повиши, така че наистина имам някакъв талант и съм по-добър от обикновените хора. Истинското злато рано или късно ще заблести“. Добре ли е да се мисли така? Не разкрива ли това покварен нрав? (Да.) Да си повишаван и развиван е хубаво нещо и добра възможност, но дали ще можеш да извървиш този път добре или не зависи от това как подхождаш към тази възможност и дали можеш да я оцениш. Бог ти е дал този шанс, но това не означава, че наистина си по-добър от всички останали. Възможно е твоите заложби да са малко по-големи от тези на другите или да имаш някакви дарове, но е трудно да се каже как изглежда твоето навлизане в живота и дали притежаваш истината реалност — защото поквареният нрав на всички е един и същ, а и ти си член на покварената човешка раса. Ако можеш да осъзнаеш това, ще си способен да подходиш правилно към своето повишение и развиване от Божия дом. Не бива да се смяташ за талантлив човек, нито пък да мислиш, че притежаваш истината реалност. Ти просто имаш известни заложби, а и можеш да се стремиш към истината, затова ти е дадена възможност да се обучаваш. Това е изпитателен период и все още не е сигурно дали наистина си човек, който се стреми към истината, или дали си достоен да бъдеш развиван. Трудно е да се каже дали ще можеш да останеш непоколебим след като бъдеш изпробван през този период. Възможно е да бъдеш задържан, за да продължи развиването ти, а може и да бъдеш отстранен — всичко зависи от това колко усилия полагаш. Това е смисълът да се повишават хората във водачи и работници и ти трябва да го разбереш. Безсмислено е самият ти да си мислиш, че си талантлив човек. Ако Божият дом не те повишава и развива, тогава ти си нищо. Ако не се стремиш към истината и не си готов да бъдеш оползотворен от Божият дом, не можеш да постигнеш нищо. Ако тогава си кажеш: „Божият дом не ме оползотворява, ще изляза в обществото“, ами тогава излез в обществото и опитай, виж кой ще те повиши и какво си способен да постигнеш. С тези думи искам да ви кажа, че трябва да имате правилно разбиране и правилен подход към вашето повишаване и развиване от Божия дом. Онези, които имат малки или посредствени заложби и които не могат да отговорят на критерия, който се изисква за повишаване и развиване в Божия дом, трябва само да изпълняват дълга си стриктно и непоколебимо. Докато изпълняваш дълга си с цялото си сърце и ум, Бог няма да се отнася несправедливо към теб. Затова не се бори за неща като повишаването и развиването, но и не ги отказвай. Просто остави всичко да следва естествения си ход. В едно отношение трябва да се подчиняваш на подредбите в Божия дом, а в друго отношение трябва да имаш богопокорно сърце — това е правилният път. Лесно ли е да се направи това? (Да.) Има ли някаква полза от това човек с малки заложби да бъде водач? Накрая, когато бъде окачествен като лъжеводач и бъде отстранен, как ще се почувства от това? Ще бъде ли това, което сте искали? (Не.) Ще ви се носи славата на „лъжеводач“ и където и да отидете, хората ще казват: „Този човек някога е бил лъжеводач“. Това хубаво ли е или е лошо? Не е хубаво, а и не е нещо славно. Хората трябва да имат правилно разбиране и отношение към повишаването и развиването. По тези въпроси те трябва да търсят истината, а не да следват собствената си воля или да имат амбиции и желания. Ако смяташ, че имаш добри заложби, но Божият дом никога не те е повишавал, нито има планове да те развива, не се разстройвай и не започвай да се оплакваш, а просто се съсредоточи върху стремежа към истината и усилията за постигане на напредък. Когато имаш някакъв духовен ръст и си способен да вършиш истинска работа, Божиите избраници естествено ще те изберат за водач. А ако считаш, че си с малки заложби и че нямаш никакъв шанс да бъдеш повишен или развиван, и че е невъзможно да постигнеш амбициите си, не е ли това нещо добро? Това ще те предпази! Тъй като си с малки заложби, ако се натъкнеш на група слепи объркани хора, които те изберат за свой водач, няма ли да ти пари под краката? Не си способен да вършиш каквато и да е работа и очите и умът ти са слепи. Всичко, което правиш, предизвиква прекъсване. Всеки твой ход е злодеяние. За теб ще е по-добре да вършиш добре работата, свързана с настоящия ти дълг. Поне няма да се злепоставиш, а и е по-добре, отколкото да си лъжеводач и да си обект на задкулисни критики. Като човек, трябва да имаш точна преценка за себе си, трябва да имаш малко самосъзнание. Ако ги имаш, ще можеш да избегнеш поемането по неправилния път и допускането на сериозни грешки.

Лъжеводачи ли искате да бъдете или обикновени последователи? (Обикновени последователи.) Ако братята и сестрите те изберат, опитай. Може би техният възглед за теб е по-точен от собственото ти усещане за себе си. Ако братята и сестрите смятат, че можеш да се справиш, трябва да дадеш всичко от себе си. Ако наистина полагаш максимални усилия, но въпреки това не успяваш в работата си, а сърцето ти изгаря от тревога, така че заради това не можеш да се храниш и да спиш и просто не знаеш как да я вършиш правилно, тогава престани да бъдеш водач или работник — това е твърде тежко за теб. Ако продължиш, вероятно ще станеш лъжеводач, така че трябва незабавно да си подадеш оставката в писмен вид, като заявиш: „Тъй като съм с малки заложби и съм неспособен да върша истинска работа, ако продължа да бъда водач, не след дълго със сигурност ще се превърна в лъжеводач, затова желая да си подам оставката и доброволно се отказвам от поста“. Това е най-разумният начин на действие и най-подходящото нещо, което трябва да сториш! Това е рационално и е по-добре, отколкото да заемаш длъжността и да бъдеш лъжеводач. Ако много добре знаеш, че си с малки заложби и не си способен да бъдеш водач, но не можеш да понесеш да се откажеш от статуса си и си кажеш: „Защо не мога да го направя? Кой може да ми окаже някаква помощ? Колко прекрасно би било, ако можех да запазя статуса си на водач, а някой друг да разработва всички планове и стратегии вместо мен! Точно сега няма подходящ човек, който да заеме моето място, така че мога само да продължа да бъда водач и да се наслаждавам на удоволствието от това всеки ден, в който съм на тази работа. Дори да не мога да върша работата, все още съм водач, а да си водач е по-добре, отколкото да си обикновен брат или сестра. Ако Божият дом не ме освободи от длъжност и не бъда махнат от братята и сестрите, няма да подам оставка“. Правилно ли е това? (Не.) Защо не е правилно? (Това е неразумно. Ако съм неспособен да върша истинска работа, но не подавам оставка, това само ще забави църковната работа.) Ако действаш по този начин, това забавя работата на църквата — вреди на другите и на теб самия. Знаеш ли какво означава да си водач? Това означава, че имаш пряка връзка с навлизането на много хора в живота и че твоето ръководство има пряка връзка с начина, по който те вървят по пътя пред себе си. Ако си добър ръководител и ги водиш към правилния път, те ще могат да стъпят на него. Ако си лош ръководител и ги водиш към яма и те станат фарисеи като теб, тогава твоят грях е голям! А след като извършиш този голям грях, така ли ще приключи всичко? Това ще бъде записано от Бог! Ти много добре знаеш, че заложбите ти са малки, че си лъжеводач и не си способен да вършиш истинска работа, но въпреки това не признаваш грешките си и не подаваш оставка, а нагло си се вкопчил в поста си и не го отстъпваш на никого другиго. Това е грях и Бог ще го отчете. А дали това, че Той води отчет, ще бъде в твоя полза или вреда в бъдеще? Ще имаш неприятности! Ще ти кажа честно самата истина: Бог води отчет за тези неща за всеки човек и всяко нещо е ясно записано. Ако нещо толкова тежко се случи по пътя ти към спасението, въздействието върху теб ще бъде огромно! Каквото и да правиш, не поемай по този път и не бъди такъв човек.

Разговаряхме накратко за някои от практиките и проявленията на лъжеводачите по отношение на повишаването и развиването на различни видове талантливи хора. В обобщение, хората от типа на лъжеводачите не вършат истинска работа и не са способни да вършат истинска работа. Техните заложби са малки, очите и умовете им са слепи, те не са способни да откриват проблеми и не могат да разпознават различните типове хора, така че не са способни да поемат важната работа по повишаване и развиване на различни видове талантливи хора. Поради това те няма как да вършат добре работата на църквата, а също така ще причинят много затруднения на Божиите избраници при навлизането им в живота. С оглед на тези фактори е ясно, че лъжеводачите са неподходящи да бъдат църковни водачи. Има и други лъжеводачи, които не вършат никаква конкретна работа на църквата и не влизат в контакт с отговорниците за конкретната работа, така че не знаят кои талантливи хора са способни да вършат определена работа, нито кой за каква работа е подходящ, нито дали работата им е в съгласие с принципите. Така че те са неспособни да повишават и да развиват талантливи хора. Как тогава такива хора биха могли да вършат добре работата на църквата? Основната причина, поради която лъжеводачите не могат да вършат истинска работа, е, че техните заложби са малки. Те нямат проницателност за нищо и не знаят какво е истинска работа. Това води до чести състояния на застой или парализа в работата на църквата. Те са пряко свързани с неспособността на лъжеводачите да вършат истинска работа. През последните няколко години Божият дом непрекъснато подчертава, че злите хора и неверниците трябва да бъдат изчистени, а лъжеводачите и лъжеработниците — освободени. Защо трябва да бъдат изчистени различните зли хора и неверниците? Защото след години на вяра в Бог тези хора все още изобщо не приемат истината и са стигнали дотам, че са извън надеждата за спасение. А защо трябва да бъдат освободени всички лъжеводачи и лъжеработници? Защото те не вършат истинска работа и никога не повишават и не развиват онези, които се стремят към истината. Вместо това те просто се ангажират с безсмислени усилия. Това е причината работата на църквата да бъде хвърлена в хаос и парализа, а съществуващите проблеми да продължат да съществуват, без да бъдат разрешени, и също така забавя навлизането в живота на Божиите избраници. Ако всички тези лъжеводачи и лъжеработници бъдат освободени и ако всички тези зли хора и неверници, които смущават църквата, бъдат премахнати, работата на църквата естествено би започнала да тече по-гладко, животът на църквата естествено би се развивал много по-добре и Божиите избраници биха били способни нормално да ядат и пият Божиите слова, да изпълняват дълга си и да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Ето това би искал да види Бог.

27 февруари 2021