Току-що разговаряхме за критериите и целите на повишаването и развиването на различни видове пригодни талантливи хора, както и за разбирането и възгледите, които човек трябва да има по отношение на повишаването и развиването на различни видове талантливи хора от Божия дом. Още един аспект е отношението и подходът, които човек трябва да има спрямо различните видове талантливи хора, които се повишават и развиват. Това са някои въпроси, по които трябва да има общение в точка шест. И така, на следващо място, конкретно по отношение на точка шест, нека да разобличим и анализираме как лъжеводачите извършват работата по повишаване и развиване на различните видове талантливи хора. Това е основното съдържание, за което ще разговаряме.

Отношението и проявленията на лъжеводачите относно повишаването и развиването на всички видове талантливи хора

Лъжеводачите не разбират истината и не я търсят. Ето защо, когато става дума за важната работа по повишаването и развиването на всички видове пригодни талантливи хора в Божия дом, те също така я провалят, напълно я объркват и просто не успяват да отговорят на изискванията на Божия дом. Тъй като не разбират критериите, камо ли Божиите намерения, по отношение на повишаването и развиването на различни видове пригодни талантливи хора, нито пък разбират значимостта на това повишаване и развиване, за тях е много трудно да вършат тази работа по начин, който отговаря на критериите и е принципен. Различните видове „талантливи“ хора, които лъжеводачите развиват в хода на работата си, са безспорно смесени. Вместо да повишават и развиват пригодни таланти, лъжеводачите повишават хора, които по никакъв начин не бива да бъдат повишавани и развивани, за да служат като водачи или работници, и позволяват на тези хора да живеят на гърба на църквата и да разпиляват Божиите приношения. Всички лъжеводачи правят такива неща, в резултат на което някои хора, които се стремят към истината и имат чувство за справедливост, биват потъпквани, а не повишавани и оползотворявани. Вместо това онези, които са негодни за нищо, стават т.нар. талантливи хора в очите на тези лъжеводачи и биват повишавани от тях и развивани. И така, какви са проявленията на лъжеводачите, когато вършат тази работа? Да предположим например, че поради потребностите на своето дело Божият дом трябва да намери някои хора, които да се занимават с външните дейности. И така, какви хора трябва да търси? Току-що изброих няколко критерия, а именно: да притежават работоспособност, да са способни да изпълняват дълга си според принципите, изисквани от Божия дом, и да могат да защитават интересите на Божия дом. Знаят ли лъжеводачите тези принципи? Очевидно не ги знаят. Тогава как намират хора, които да се занимават с външните дела? Те си мислят: „Кой може да се справи с външните дела? Има една сестра, която е с остър ум и бързи реакции, умее да говори добре и знае как да се оправя с хората. Погледът ѝ се стрелка наоколо пресметливо, когато говори, и обикновеният човек не може да я разбере. Не би била съвсем подходяща за църковен водач, но пък би била блестяща в управлението на външните дела, така че ще избера нея. Само че, тъй като образователното й равнище е малко ниско, се притеснявам, че невярващите ще я гледат отвисоко, затова ще намеря една висшистка — която е била председател на нейния студентски съюз — с която да си сътрудничат. Тази личност е доста умна, но има сравнително малко опит в обществото и е видяла сравнително малка част от света, така че може да се учи от партньорката си. От тези двете едната е с ниско образователно ниво, а другата е високообразована, едната има опит в обществото, а другата няма такъв — те са подходящи да си сътрудничат, нали?“. Едната красноречива и се изразява добре, има остър ум и е популярна в светските среди. Винаги, когато общува с невярващи, те не могат да разберат, че е вярваща. Другата е високообразована и има социален статус. Когато общува с невярващи, те никога не я гледат отвисоко. Какво мислите за тези два принципа, чрез които лъжеводачите подбират хората? Лъжеводачите считат, че щом някой има дар слово, остър ум и бързи рефлекси, той може да се справи с общите дела на Божия дом. Това подходящ начин за подбор на хора ли е? (Не.) В какъв смисъл не е подходящ? (Такива хора често са доста прозорливи. Макар че могат да водят философски разговори за светски отношения с другите и знаят как да се оправят с хората, възможно е те да не са непременно способни да защитават интересите на Божия дом.) Точно така. Най-важното е, че каквито и да са делата за Божия дом, с които се занимава даден човек, той трябва да бъде най-малкото порядъчен и способен да защитава интересите на Божия дом. Дали това, че е сладкодумна и може с красноречието си да съживи мъртвите, означава, че може да защитава интересите на Божия дом? Дали това, че е находчива, че е красноречива и се изразява добре, означава, че може да защитава интересите на Божия дом? (Не.) Дори да се закълне, това е безполезно и е също толкова безсмислено, ако ѝ поставиш изисквания — трябва да е такава по характер. Но лъжеводачите не проучват тези неща, а просто гледат кой има опит в обществото, кой е прозорлив, находчив, красноречив и се изразява добре, кой знае как да се държи според случая и кой прилича на хамелеон и на светски човек. Те смятат, че такива хора могат да се справят с общите дела в Божия дом. Това не е ли грешка? Грешка е от гледна точка на принципите и критериите за подбор на хора. Факт е, че този тип хора са изключително сладкодумни: независимо с кого си имат работа, всичко, което казват, е лъжа и не могат да се променят, без значение колко клетви изричат. Когато вършат нещо, те защитават само собствените си интереси, и особено когато са изправени пред опасност, защитават преди всичко себе си и нито веднъж не се замислят за интересите на Божия дом. Стига да имат добри отношения с невярващите, това им е достатъчно. А що се отнася до това дали интересите на Божия дом са накърнени или не, това тях изобщо не ги интересува. Не обръщат внимание и на безопасността на братята и сестрите, нито ги интересува дали Божието име е опозорено. Пазят само собствения си гръб. Лъжеводачите не могат да прозрат този тип хора и смятат, че те са най-подходящите да управляват външните дела на Божия дом. Това не е ли глупаво? Тези хора продават интересите на Божия дом, но лъжеводачите дори не знаят това и въпреки всичко им възлагат важни задачи и разчитат на тях за всичко. Не е ли това върхът на глупостта? Дали хората, които са сладкодумни, които се изразяват добре и са находчиви, са хора с почтени намерения? Ако не си имал вземане-даване с такъв човек или не си го наблюдавал внимателно, няма как да знаеш. Когато имаш вземане-даване с него или се занимаваш с дела заедно с него, просто следи дали онова, което казва, съответства на действията му. Това може да се провери чрез едно събитие. Да речем например, че местиш вещи. Когато види това, той няма да ти помогне. Едва когато свършиш работата, ще дойде при теб и ще каже: „Как можеш да вършиш сам такава уморителна работа? Щях да ти помогна, ако просто ме беше помолил, колкото и да бях зает. Изглеждаш изтощен. Ще ти сготвя по-късно, не е нужно ти да го правиш днес“. След като каже това, той изчезва. Ти си напълно изтощен, а въпреки това трябва и да сготвиш. След това, когато приключиш с готвенето, той идва при теб, за да се наяде, и дори казва: „Защо не ме извика, когато се канеше да започнеш да готвиш? Напълно си изтощен и въпреки това пак ми приготвяш ястие — нима това е редно? Тъй като вече си го приготвил, просто ще го изям. Аз ще приготвя следващото ястие, и ме викни, когато имаш някаква работа за вършене в бъдеще“. Това единствено събитие е достатъчно, за да прозреш какви са те. Те са много сладкодумни, находчиви са и знаят какво да кажат. Знаят как да се държат според случая и всичко, което правят, е да говорят приятни за ухото неща, без да вършат никаква реална работа. Надеждни ли са такива хора? Ако поискате от тях да управляват общите дела на Божия дом, могат ли да защитават неговите интереси? Могат ли да поддържат репутацията на църквата и да обезпечават безопасността на братята и сестрите? (Не.) Дали собствеността на Божия дом и всички негови интереси са техен пръв приоритет? Далеч не е така. Очите и умовете на лъжеводачите са слепи за такива лесно разпознаваеми проблеми — те просто не могат да ги видят. Вместо това те могат да изричат само думи и доктрини. Кой е обичан от Бог и кой не е обичан от Него, кой обича истината и кой не я обича, какво означава да имаш основа на твоята вяра в Бог и кои хора нямат такава основа, кои хора са предани в изпълнението на дълга си и кои не са — те говорят за тези неща по разумен и логичен начин и изглежда, че наистина ги разбират, но всичко това са празни приказки и доктрини. Когато от тях се иска да разпознават хората, очите и умовете им са слепи — те просто не знаят как да ги разгадават. Колкото и дълго да общуват с такива хора, те все не могат да прозрат какви са те и дори им възлагат важни задачи.

Оползотворяването на погрешните хора от страна на лъжеводачите е само по себе си нещо отвратително, а те добавят към това прегрешение, като вършат дори още по-отвратителни неща. Да речем например, че даден лъжеводач е оползотворил погрешния човек. Този човек изобщо не е подходящ за отговорник и не отговаря на критериите на Божия дом, за да бъде повишаван и развиван. Въпреки това лъжеводачът продължава да настоява да го оползотворява и никога не проверява работата му, като смята, че: „Човек не бива да се съмнява в тези, които оползотворява, нито да оползотворява тези, в които се съмнява. Тъй като съм те избрал и повишил, ти ще си способен да вършиш тази работа добре, така че просто действай и върши работата, както сметнеш за уместно. Ще те подкрепя, каквото и да сториш, и няма смисъл който и да било да се противопоставя на това!“. Оползотворил е погрешния човек и въпреки това допуска грешката му да продължава до самия край — толкова много вярва в себе си. Всички лъжеводачи са слепи. Не могат да видят никакви проблеми, не могат да различат кои хора са зли или неверници и независимо кой прекъсва или смущава църковното дело, те не го осъзнават и дори възлагат важни задачи на объркани хора. Лъжеводачите се доверяват в голяма степен на всеки, когото повишават, и безгрижно му поверяват важна работа. В резултат на това тези хора объркват църковната работа, като засягат сериозно разпространението на евангелието и вредят на интересите на Божия дом. Лъжеводачите дори се преструват, че не знаят нищо за това. Горното ги пита: „Как се справя с работата си човекът, когото ти повиши? Подходящ ли е да върши тази работа? Защитава ли църковното дело и интересите на Божия дом? Себе си ли ще брани в критични моменти, или ще защитава църковното дело?“. Тези лъжеводачи отговарят: „Закле се да защитава църковното дело. Освен това вярва в Бог от 20 години. Как би могъл да брани себе си и да продаде интересите на Божия дом? Вероятно ще защити интересите на Божия дом“. Горното отговаря: „Вярно ли е това, което казваш? Проверявал ли си работата му?“. Лъжеводачите отговарят: „Не съм проверявал работата му, но му казах да не защитава собствените си интереси и че трябва да защитава църковното дело, и той ми обеща да го прави“. Каква беше ползата от това, че ти даде обещание? Той не може да изпълни дори клетвата, която е положил пред Бог. Смяташ ли, че само защото ти е дал обещание, той е благонадежден? Може ли със сигурност да направи това, което е обещал? Тъй като не си проверявал работата му, откъде знаеш дали е човек, който защитава интересите на Божия дом? Как така вярваш в себе си толкова много? Такива лъжеводачи не са ли негодници? Те вече много са сбъркали, като са оползотворили неподходящия човек, а след това задълбочават грешката си, като никога не питат за неговата работа, не вникват в нея и не я проверяват, и като не я надзирават или наблюдават. Всичко, което правят, е да продължават да толерират този човек, който действа безразсъдно и върши прегрешения. Така работят лъжеводачите. Когато за даден елемент от работата липсват хора, лъжеводачите безгрижно уреждат някой да отговаря за него и толкоз. Никога не проверяват работата, нито ходят лично на място, за да си взаимодействат с човека, да го наблюдават и да се опитат да разберат повече за него. На някои места обстановката не е благоприятна за срещи и прекарване на време с този човек, но трябва да разпиташ за неговата работа и косвено да събереш сведения за това какво е правил и как го е правил — можеш да попиташ братята и сестрите или някой, който му е близък. Не е ли постижимо това? Но лъжеводачите дори не си правят труда да задават някакви въпроси — толкова са самонадеяни. В работата си те просто провеждат сбирки и проповядват доктрини, а когато сбирките приключат и работата е уредена, не правят нищо друго. Не продължават да проследяват или да се стараят да разберат дали човекът, когото са избрали, е способен да върши истинска работа. В началото не си разбирал този човек, но въз основа на неговите заложби, на повърхностните му проявления и на ентусиазма му си сметнал, че е подходящ за тази работа и затова си го оползотворил — в това няма нищо лошо, защото никой не знае какви ще се окажат хората. Но след като го повишиш, не трябва ли да проследиш и да проучиш дали върши истинска работа, как работи и дали е бил нехаен, ненадежден или се е отпускал? Тъкмо това е работата, която би трябвало да вършиш, но ти не правиш нищо такова, не поемаш никаква отговорност. Ти си лъжеводач и трябва да бъдеш освободен от длъжност и отстранен.

Лъжеводачите допускат сериозна грешка, а именно, че след като повишат хората, те им обясняват работата, след това рецитират малко доктрини, изричат няколко насърчителни думи и спират дотам, без изобщо да ги проследяват или да се ангажират с конкретни задачи. Ако твърдиш, че имаш малки заложби и ти липсва проницателност по отношение на хората, тогава би могъл да проследиш нещата, да установиш как вървят конкретните задачи и да овладееш напълно ситуацията. Лъжеводачите обаче изобщо не проследяват нещата и не установяват как върви работата. Да вземем например печатането на книги, което е специфична работа. Даден лъжеводач е възложил на някого да отговаря за тази работа, но не го е проверил нито веднъж в продължение на половин година. В резултат на това след шест месеца всички отпечатани книги са се оказали дефектни — пълна бъркотия! Ето какви са лъжеводачите — не вършат изобщо никаква конкретна работа. Какво трябва да направите, ако уреждате отпечатването на книга? Първо трябва да определите подходящ отговорник, а след това да го надзиравате и да проверявате доколко добре се справя с работата и дали не би могъл да я съсипе. Трябва да надзиравате и проследявате работата и директно да решавате проблемите, ако откриете такива — само така може да се гарантира, че няма да възникнат затруднения. Но лъжеводачите не правят това. Те смятат, че отговорностите им се състоят само в това да рецитират доктрини пред хората и да направят така, че те да ги разберат, и че щом хората разберат доктрините, проблемите могат да бъдат разрешени. Така че те обръщат внимание само на бълването на доктрини и крещенето на лозунги, но не участват в конкретни задачи. Що се отнася до лъжеводачите, те считат, че не е тяхна работа да участват в конкретни задачи и че това трябва да е грижа на техните подчинени. А какво правят самите те? Те управляват цялата ситуация отвисоко и се превръщат в неефективни чиновници. Независимо каква е работата, те не присъстват и не участват в нея. След като разкажат на хората за принципите, ако бъдат попитани за специфични трудности или за конкретни пътища, те ще кажат: „Конкретната работа зависи от вас, аз не разбирам от тези неща“. Следователно те не знаят как подчинените им подхождат към изпълнението на работата. Що се отнася до това дали отговорникът е компетентен и е способен да поеме работата, или каква е човешката му природа, дали е човек, който се стреми към истината, дали изпълнява дълга си отговорно, дали е нехаен или вилнее и върши лоши неща, дали има забавяния в работата и т.н. — лъжеводачите не знаят нищо за това, те просто се разхождат безцелно наоколо като канцеларски плъхове от невярващия свят, които не вършат никаква реална работа. В църквите, в които работят, лъжеводачите не узнават, когато някои отговорници са спрели работата, или когато създават свои собствени независими царства, или когато не се грижат за изпълнението на съответния си дълг, а вместо това прекарват дните си в ядене, пиене и забавления, и дори си затварят очите, когато някои отговорници имат изключително малки заложби, изопачено разбиране и изобщо не могат да вършат работата. Такива лъжеводачи са просто празни обвивки, те са водачи само на думи и не вършат нищо от съществената работа на водача. Привидно тези лъжеводачи изглеждат доста добре възпитани. Те определят отговорници за всеки елемент от работата, свикват тези хора на сбирки от време на време и прекарват останалото си време на едно място, като се занимават с духовни практики, молят се, четат Божиите слова, слушат проповеди, учат химни и пишат свои собствени проповеди. Има някои лъжеводачи, които дори не излизат от стаите си по цяла седмица. Има и лъжеводачи, които не правят нищо друго, освен да провеждат онлайн сбирки, без изобщо да ходят на работните места, за да разберат положението. Братята и сестрите не ги виждат на живо в продължение на дълги периоди и нямат представа какъв е житейският опит или духовният ръст на лъжеводачите. По време на сбирките лъжеводачите се занимават само с някои общи въпроси, но що се отнася до това какво конкретно прави всеки отговорник и дали хората, които той е повишавал и развивал, са подходящи за дадената работа, или какво е отношението на тези хора към изпълнението на дълга им, дали са внимателни и задълбочени в работата си, или са негативни и нехайни, дали тези хора следват правилния път, или са правилните хора, лъжеводачите не се интересуват от никоя от тези теми и не задават въпроси по тях, а и не искат да знаят за тях. Не е ли сериозно естеството на този проблем? (Да.)

Божият дом се нуждае от някои талантливи хора, които разбират от определени професионални области и притежават определени умения, като той ще ги развива да изучават тези професии, за да могат да изпълняват дълг в Божия дом. Според вас какви хора намират лъжеводачите? Те събират заедно всички млади хора с висше образование, които са последвали родителите си във вярата в Бог, виждат кой умее да се изразява добре и кой обича да е център на внимание и им казват: „Божият дом иска да ви развива. Вие сте резервната армия и новите сили“. След това възлагат на тези хора да изпълняват определен дълг. Всъщност тези хора никога не са изпълнявали дълг, липсват им различни видове преживявания и изобщо не разбират истината. Но лъжеводачите се отнасят благосклонно към тях и ги харесват, затова започват да ги развиват. Те възлагат на тези хора да изпълняват дълг в зависимост от това за какво обучение са подходящи според експертните им познания. На някои се възлага работа с текст, на други — филмопроизводство, на трети — създаване на видеоклипове, а на четвърти — да бъдат актьори. За лъжеводачите е достатъчно тези хора да имат дълг, който да изпълняват. Лъжеводачите не проучват дали тези хора обичат истината или дали могат да я приемат, нито проверяват към какво се стремят те и какви са целите им. Какво се случва в крайна сметка? Някои от тези хора биват отстранени. Това е така, защото те са разпуснати и невъздържани, следват светските тенденции и прекарват дните си в контене и безразборни връзки с други, и не разбират никакви правила или нямат никакви маниери — очевидно е, че са неверници и невярващи. Те не се занимават със същинската си работа, докато изпълняват дълга си, и вършат всичко нехайно, но лъжеводачите изобщо не могат да го видят. Не са ли лъжеводачите със слепи очи? (Да.) Какво причинява тази слепота на очите? Не се ли дължи на това, че лъжеводачите са със сляп ум? Слепотата на очите и слепотата на ума са две от характеристиките на лъжеводачите. Макар че очите им са широко отворени, лъжеводачите не могат да разберат нищо или да прозрат какъв е някой — тоест, очите им са слепи. В съзнанието им няма никаква проницателност или възгледи за когото и да било или за каквото и да било и каквото и да виждат, нямат способността да различават доброто от злото, нямат становища, нито мнения, нито определения — това е сериозен случай на човек със сляп ум. Всички лъжеводачи са хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години и често слушат проповеди. Тогава защо не могат да разпознаят тези неверници? Това е още едно доказателство, че лъжеводачите са с много малки заложби, че не са способни да възприемат истината и че колкото и истини да чуят, от това няма полза, и че те не ги разбират. Те са със слепи очи и умове и са напълно неспособни да различават хората. Как биха могли да са подходящи за водачи или работници в църквата? Те смятат, че добрите оратори са талантливи хора и че хората, които могат да пеят и танцуват, са също така талантливи личности. Когато видят хора, които носят очила, или хора, които са завършили висше образование, те ги смятат за талантливи личности и когато видят хора със статус в обществото, хора, които са богати, които знаят как да въртят бизнес и да участват в измамни практики, както и хора, които вършат някаква важна работа в обществото, лъжеводачите считат, че те са талантливи личности. Те смятат, че Божият дом трябва да развива такъв тип хора. Те не проучват характера на тези хора, нито дали вярата им в Бог почива на някаква основа, а още по-малко се вглеждат в отношението на тези хора към Бог и истината. Обръщат внимание само на социалния статус и на произхода на хората. Не е ли нелепо лъжеводачите да възприемат хората и нещата по този начин? Лъжеводачите възприемат хората и нещата по същия начин като невярващите — техният възглед е този, който невярващите имат за нещата. Това е достатъчно, за да се докаже, че лъжеводачите не са хора, които обичат и разбират истината, и че им липсва всякаква проницателност. Не са ли те изключително повърхностни? Те наистина са слепи — и то много!

Преди време срещнах един лъжеводач, който приказваше и се смееше, когато разговарях с него, но попитах ли го за работата, вперваше безчувствен и тъп поглед в пространството и не реагираше на нищо, което му казвах. Заложбите на този човек са твърде малки, за да бъде оползотворен. Не е чудно, че не разбираше нищо от това, което му казвах, и не можеше да го изпълни. За каквото и да му говорех, той все казваше: „Проведох сбирка и проверих работата преди няколко дни“. Аз казах: „Нямаш ли никаква друга работа, освен да организираш сбирки? В църквата има толкова много работа за вършене, защо не си намериш нещо друго да правиш?“. Той каза: „Да си водач или работник не означава ли само да провеждаш сбирки? Няма какво друго да се прави, освен да се провеждат сбирки. Не знам как да правя нищо друго!“. Това показва, че когато е поел този пост, е бил предопределен да бъде лъжеводач и че не може да върши никаква истинска работа, защото заложбите му са изключително малки! Изключително малките заложби водят до слепота на очите и слепота на ума. Какво означава слепота на очите? Това означава, че каквото и да види човек, той не е способен да забележи конкретни проблеми, така че очите му са безполезни. Какво означава слепота на ума? Това означава, че каквото и да се случва, човек не осъзнава и не разбира свързания с него проблем и не може да види в какво се състои същността на проблема — това означава да си със сляп ум. Ако даден човек е със сляп ум, с него е напълно свършено. Лъжеводачите са със слепи очи и със сляп ум по този начин. Бихте ли казали, че лъжеводачите се чувстват разстроени, когато чуят тези думи? Те си мислят: „Очите ми са доста големи, но Той казва, че съм със слепи очи. Имам и добри намерения на ум, но Той казва, че съм със сляп ум — определението Му със сигурност не е особено точно, нали? Защо просто не ме нарече лъжеводач? Защо трябва да добавя, че съм също така със слепи очи и със сляп ум?“. Ако не бях формулирал нещата по този начин, съдейки по заложбите на лъжеводачите, биха ли могли те да осъзнаят, че са с малки заложби? (Не.) Нима твърдението, че тези лъжеводачи са със слепи очи и със сляп ум, не обяснява въпроса по съвършен начин? Например да речем, че даден антихрист си създава свое собствено независимо царство в църквата. Лъжеводачите обаче казват: „Този човек е много способен. Той е бивш университетски преподавател и говори ясно, методично и подредено, и се изразява добре. Нещо повече, не изпитва сценична треска, независимо колко голяма е публиката“. Ясно е като бял ден, че човекът, за когото говорят, е фарисей, който създава свое собствено независимо царство, но въпреки това лъжеводачите не престават да го хвалят. Не е ли това слепота на очите? (Да.) Ако някой пее фалшиво и ти не го чуваш, може ли това да се счита за слепота на очите? (Не.) Това е по-скоро професионален въпрос, отколкото въпрос, свързан със заложбите. Но след като са слушали толкова много истини, лъжеводачите дори не могат да разпознаят същността на антихристите и не могат да различат дали нечия човешка природа е добра или лоша, дали някой е кандидат за повишаване и развиване от Божия дом, дали някой е неверник или този човек искрено вярва в Бог, и не могат да различат дали някой е предан в изпълнението на дълга си — тогава какво са придобили от слушането на проповеди през всичките тези години? Не са придобили никакви истини, което означава, че са слепи глупци. Ето колко слепи са лъжеводачите. Те смятат, че основната работа на водача е да може да държи проповеди и да проповядва в продължение на два-три часа и че стига да може да изрича думи и доктрини, да крещи лозунги и да подбужда хората, той отговаря на критериите за водач, може да се справя с работата, притежава истината реалност и Бог е удовлетворен от него. Що за логика е това? Тъй като лъжеводачите не разбират истината и имат твърде малки заложби, слепи очи и сляп ум, те не притежават абсолютно никаква способност да разпознават различните типове хора и не могат да прозрат какви са тези различни типове хора. И така, способни ли са те да оползотворяват разумно различните типове хора? (Не.) Те имат само една стратегия: на онези, които са били учители, се възлага да изнасят проповеди, на онези, които са се занимавали с външна търговия, се възлага да се занимават с делата от общ характер, на онези, които могат да говорят английски, се възлага да бъдат преводачи, а на всеки, който се изразява добре и е дебелокож, се възлага да проповядва евангелието. На онези, които са плахи, се възлага да пишат статии със свидетелства за преживявания у дома, онези, които са смели и обичат да участват в представления, биват назначавани като актьори, а онези, които искат да станат чиновници, биват назначавани за водачи или директори. Ето как лъжеводачите оползотворяват хората без каквито и да било принципи.

В обсега на работата, за която отговарят лъжеводачите, често има някои хора, които наистина се стремят към истината и отговарят на критериите за повишаване и развиване и които биват възпирани. Някои от тези хора проповядват евангелието, а на други се възлага дълг на домакини. Факт е, че всички те имат заложби и разбират някои истини, и са достойни да бъдат развивани като водачи и работници, но просто не обичат да се изтъкват или да са център на внимание. Но лъжеводачите не обръщат никакво внимание на тези хора. Не се занимават с тях или не се осведомяват за тях и никога не развиват талантливите хора за Божия дом. Винаги се съсредоточават само върху впримчването на онези, които им се подмазват, за да задоволят собствените си егоистични желания. В резултат на това хората, които наистина се стремят към истината, не биват повишавани и развивани, докато тези, които обичат да са в центъра на вниманието, които се изразяват добре, които знаят как да ласкаят хората и които обичат славата, изгодата и статуса — те всички биват повишавани, като дори онези, които са били чиновници, изпълнителни директори на компании или са изучавали корпоративен мениджмънт в обществото, биват назначавани на важни постове. Независимо дали тези хора са истински вярващи или не, дали са хора, които се стремят към истината, или не, във всеки случай това са хората, които биват повишавани и оползотворявани в обсега на работата, за която отговарят лъжеводачите. Дали това е оползотворяване на хората в съответствие с принципите? Нима повишаването само на такива хора от лъжеводачите не е същото, както в невярващото общество? В периода, в който работят лъжеводачите, онези, които действително могат да вършат нещата, докато изпълняват дълга си, които имат чувство за справедливост и които обичат истината и положителните неща — те не биват повишавани или развивани и за тях е трудно да получат възможности за обучение. Вместо това на важните постове се назначават онези, които се изразяват добре, които обичат да се изтъкват и знаят как да ласкаят хората, както и онези, които обичат славата, изгодата и статуса. Тези хора изглеждат доста умни, но всъщност нямат способност за възприемане, имат много лоши заложби и лоша човешка природа, не носят истинско бреме във връзка с дълга си и изобщо не заслужават да бъдат развивани. Но именно те заемат позициите на водачи и работници в църквата. Резултатът е, че голяма част от църковната работа не може да започне гладко и навреме или напредва бавно, а изпълнението на работните подредби на Божия дом отнема твърде много време. Това са въздействията и последиците, причинявани на църковното дело от лъжеводачите, които неправилно оползотворяват хората.