Разбирането и отношението, които човек трябва да има относно повишаването и развиването на хора от Божия дом

Това, за което разговаряхме току-що, са целите на Божия дом при повишаването и развиването на всички видове талантливи хора. Какъвто и да е видът на работата, която вършат тези, които са избрани за повишаване и развиване — дали е техническа работа, обикновена работа или църковна работа от общ характер — накратко, всичко това е с цел да им се даде възможност да разберат истините принципи и да навлязат в истината реалност и за да могат да изпълняват дълга си съгласно критериите възможно най-бързо, за да удовлетворяват Божиите намерения — именно това изисква Бог от хората и, разбира се, именно това е необходимо и за църковната работа. Сега разбирате ли значението на повишаването и развиването на всички видове талантливи хора от страна на Божия дом? Има ли все още някакви погрешни разбирания? (Не.) Някои хора казват: „Сега, когато този човек е повишен във водач и има статус, той вече не е обикновен човек“. Правилно ли е да се каже това, или е погрешно? (Погрешно е.) Други може да кажат: „Онези, които стават водачи, имат статус, но на върха е самотно. Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече боли, когато паднеш!“. Правилно ли е да се каже това, или е погрешно? Очевидно е погрешно. За какви хора се отнася поговорката „Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече боли, когато паднеш“? Отнася се за хора с амбиции и желания — отнася се за антихристи. Когато тези, които се стремят към истината, стават водачи, това не е изкачване нависоко — това е изключение, което Бог прави, като ги издига, и именно по Божието благословение им се възлага това бреме и им се позволява да извършват ръководни дела. „Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече боли, когато паднеш“ е заключение, направено от невярващи, и описва последиците от стремежа на невярващите към кариера в службата. Тези неверници са лишени от проницателност и прилагат тази поговорка спрямо положителни хора, което е сериозна грешка. Други може да кажат: „Роден е на село, а сега е станал църковен водач — като високо летящ феникс, въздигнал се от скромен произход“. Правилно ли е да се каже това, или е погрешно? Това са дяволски думи на невярващите и не могат да се прилагат към Божиите избраници. В Божия дом Бог благославя тези, които се стремят към истината, тези, които са честни, тези, които са добросърдечни, и тези, които защитават делото на Божия дом. Щом тези хора разберат истината и постигнат известен духовен ръст, рано или късно ще бъдат повишени, за да бъдат развивани и да практикуват и за да заменят онези, които са лъжеводачи и антихристи. В Божия дом положителните хора, които са преминали през много изпитания и проверки и които последователно са защитавали делото на Божия дом, са хора, които получават Божието одобрение, и би било неуместно да се използват дяволските думи на невярващите, за да се опишат тези хора. Ето защо онези, които винаги използват дяволските думи на невярващите, за да описват нещата в Божия дом и да изразяват собствените си възгледи, са хора, които не разбират истината и имат нелепи възгледи за нещата. Техните възгледи за нещата изобщо не са се променили и все още са възгледите на невярващите, а те са вярвали в Бог в продължение на няколко години и въпреки това не са придобили никаква истина и все още не могат да възприемат нещата в съответствие с Божиите слова — така че тези хора са неверници и невярващи. Когато човек е повишен да служи като водач или работник, или когато е развиван, за да стане отговорник за някаква техническа работа, това е просто бреме, поверено му от Божия дом. Това е поръчение, отговорност и, разбира се, то е и специален дълг, специална възможност и изключително издигане — в този човек няма нищо достойно за похвала. Когато човек е повишен и развиван от Божия дом, това не означава, че има особена позиция или статус в Божия дом, че да се радва на специално отношение и благосклонност. По-скоро, след като е издигнат изключително високо от Божия дом, той получава отлични условия да се обучава в Божия дом, да практикува определена важна църковна работа и в същото време Божият дом ще има по-високи изисквания към него, а това е много полезно за навлизането му в живота. Когато даден човек е повишен и развиван в Божия дом, това означава, че изискванията към него ще са строги и ще бъде поставен под стриктен контрол. Божият дом стриктно ще проверява, контролира и тласка напред работата му, ще разбере какво е навлизането му в живота и ще обърне внимание на това. От тази гледна точка хората, които са повишавани и развивани от Божия дом, радват ли се на специално отношение, специален статус и специална позиция? Категорично не. Да не говорим, че не се ползват и с никакво специално положение. Ако хората, които са повишени и развивани, почувстват, че имат капитал в резултат на що-годе ефективното изпълнение на дълга си, и поради това изпаднат в застой и престанат да се стремят към истината, когато се изправят пред изпитания и премеждия, те ще са в опасност. Вероятно няма да са способни да останат непоколебими, ако духовният им ръст е твърде нисък. Някои хора твърдят: „Щом човек е повишен и развиван, за да бъде водач, той има положение. Дори и да не е сред първородните синове, поне има надежда да стане част от Божия народ. Мен никога не са ме повишавали или развивали, така че нима за мен няма надежда да стана един от Божия народ?“. Да се мисли така е грешно. За да се причислиш към Божия народ, трябва да имаш житейски опит и да си човек, който се покорява на Бог. Всеки, който притежава истините реалности, е част от Божия народ, независимо дали е водач, работник или обикновен последовател. Дори и да си водач или работник, ти си оставаш полагащ труд, ако не притежаваш истините реалности. Всъщност няма нищо специално в хората, които биват повишавани и развивани. Единственото нещо, което е различно от другите, е, че те имат по-благоприятна среда, по-благоприятни възможности и по-добри условия, за да вършат специфична работа, свързана с истините принципи. Дори ако по-голямата част от работата, която вършиш, е свързана с определена професия, ако няма истини принципи, чрез които да бъде регулирана и проверявана, дългът, който изпълняваш, няма да е в съгласие с принципите, а ти просто се трудиш и определено няма да получиш Божието одобрение. Какви са изискванията на Божия дом към различните талантливи хора, които се повишават и развиват? За да се повишават и развиват от Божия дом, те трябва да са най-малкото хора със съвест и разум, хора, които могат да приемат истината, хора, които предано изпълняват дълга си, и хора, които могат да се покоряват на устроеното от Бог и на Неговите подредби, и най-малкото трябва да са способни да приемат кастрене и да се покоряват, когато са изправени пред него. Ефектът, който трябва да постигнат хората, които преминават през развиване и обучение от страна на Божия дом, не се състои в това, че те могат да станат чиновници или началници, или да водят групата, нито в това, че могат да съветват хората за начина им на мислене и, разбира се, много по-малко в това, че имат по-добри професионални умения или по-високо образователно ниво, или по-голяма репутация, или че могат да бъдат споменавани наравно с онези, които са известни в света със своите професионални умения или политически подвизи. По-скоро ефектът, който трябва да се постигне, е те да разбират истината и да изживяват Божиите слова, както и да бъдат хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Докато се обучават, те са способни да разберат истината и да схванат истините принципи, да разберат по-добре какво точно е вярата в Бог и как да Го следват — това е изключително полезно за онези, които се стремят към истината, за да постигнат съвършенство. Това е ефектът и критерият, който Божият дом иска да постигне чрез повишаването и развиването на всички видове талантливи хора, а това е и най-голямата реколта, която жънат онези, които биват повишавани и оползотворявани.

Някои хора изпълняват дълга си сравнително отговорно и биват одобрявани от Божиите избраници, така че църквата ги развива, за да станат водачи или работници. След като придобият статус, те започват да чувстват, че изпъкват сред масите и си мислят: „Защо Божият дом се е спрял на мен? Не е ли защото съм по-добър от всички вас?“. Това не звучи ли като нещо, което би казало дете? То е незряло, нелепо и наивно. Всъщност, ти не си ни най-малко по-добър от другите хора. Ти просто отговаряш на критериите да бъдеш развиван от Божия дом. Друг е въпросът дали можеш да носиш тази отговорност, да изпълняваш добре този дълг или да довършиш това, което ти е поверено. Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и развиването са просто повишение и развиване в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и развиване означава просто, че е бил повишен и очаква да бъде развиван. А крайният резултат от това развиване зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и развива даден човек за водач, той просто се повишава и развива в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си гледат с уважение на тези, които са повишавани. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно. Имат ли тези хора богобоязливи сърца? И доколко точно са богобоязливи сърцата им? Способни ли са да избягват да следват собствената си воля, когато вършат нещо? Способни ли са да търсят Бог? Докато изпълняват ръководни дела, способни ли са често да идват пред Бог, за да търсят Неговите намерения? Способни ли са да водят хората в истината реалност? Със сигурност не са способни да постигнат подобни неща. Не са получили обучение и нямат достатъчно опит, затова не са способни на това. Ето защо повишаването и развиването на даден човек не означава, че той вече разбира истината, нито че вече е способен да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом. Ако се съди въз основа на тези точки, дали талантливите хора, повишавани и развивани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и развиване или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на развиване тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и развиване. Хората не трябва да имат големи очаквания или нереалистични изисквания към онези, които са повишавани и развивани. Това би било неразумно и несправедливо спрямо тях. Можете да надзиравате работата им. Ако в процеса на работата им откриете проблеми или неща, които нарушават принципите, можете да повдигнете въпроса и да потърсите истината, за да ги разрешите. Това, което не бива да правите, е да ги съдите, заклеймявате, нападате или изключвате, защото те са само в периода на развиване и не бива да бъдат възприемани като хора, които са доведени до съвършенство, още по-малко като хора, които са безупречни, или като хора, които притежават истината реалност. Подобно на вас, те просто са в период на обучение. Разликата е, че поемат повече работа и отговорности от обикновените хора. Те имат отговорността и задължението да вършат повече работа. Трябва да плащат по-висока цена, да понасят повече несгоди, да влагат повече умствени усилия, да разрешават повече проблеми, да търпят повече порицания от хората и, разбира се, трябва да полагат повече усилия, и — в сравнение с обикновените хора, които изпълняват дълга си — трябва да спят малко по-малко, да се наслаждават малко по-малко на хубавите неща и да не се занимават толкова много с клюки. Това е особеното при тях. Освен тези особености, те са същите като всички останали. Какъв е смисълът да ви говоря за това? За да узнаят всички, че трябва да подхождат правилно към различните типове талантливи хора, повишавани и развивани в Божия дом, че не трябва да бъдат сурови в изискванията си към тях и, разбира се, че не трябва да бъдат и нереалистични в мнението си за тях. Глупаво е да ги величаем прекомерно и да ги гледаме с възхищение. Нечовешко и нереалистично е да предявяваме прекалено строги изисквания към тях. И така, какъв е най-разумният начин да се отнасяте към тях? Да се отнасяте към тях като към обикновени хора, а когато се налага да потърсите някого за разрешаване на проблем, да разговаряте с него, да се учите от силните страни на другия и да се допълвате взаимно. Освен това всеки има отговорност да надзирава водачите и работниците, за да види дали вършат истинска работа, дали могат да използват истината за разрешаване на проблемите. Това са критериите и принципите за оценка дали даден водач или работник отговаря на критериите. Ако водачът или работникът е способен да се справя с общите проблеми и да ги разрешава, тогава той е компетентен. Но ако не може да се справя дори с обикновените проблеми и да ги разрешава, той не е пригоден за водач или работник и трябва бързо да бъде отстранен от поста си. Трябва да бъде избран някой друг и работата на Божия дом не трябва да се забавя. Забавянето на работата на Божия дом вреди както на самия човек, така и на другите. То не е добро за никого.

Някои хора биват повишавани и развивани от църквата и така получават добра възможност за обучение. Това е нещо хубаво. Може да се каже, че са издигнати и удостоени с Божията благодат. И така, как трябва да изпълняват дълга си тогава? Първият принцип, който трябва да спазват, е да разбират истината — когато не разбират истината, те трябва да я търсят, а ако и след като я търсят самостоятелно, продължават да не я разбират, могат да намерят човек, който разбира истината, с когото да разговарят и да търсят. Така проблемът може да се реши по-бързо и навременно. Ще стане твърде бавно, ако се съсредоточиш само върху това да отделяш повече време сам да четеш Божиите слова и да размишляваш над тях, за да успееш да разбереш истината и да разрешиш проблема. Както се казва: „Водата отдалече няма да утоли силна жажда“. Ако искаш да постигнеш бърз напредък по отношение на истината, трябва да се научиш да си сътрудничиш в разбирателство с останалите, да задаваш повече въпроси и да търсиш повече. Само тогава животът ти ще расте бързо и ще можеш да решаваш проблемите своевременно, без да се бавиш. Тъй като тъкмо си бил повишен и все още си в изпитателен срок, и не разбираш напълно истината, или не притежаваш истината реалност, понеже все още не си достигнал необходимия духовен ръст, не си мисли, че повишението ти означава, че притежаваш истината реалност. Не е така. Избран си за повишение и развиване само защото имаш чувство за бреме към делото и притежаваш заложбите на водач. Трябва да имаш този разум. Ако след като си повишен и станеш водач или работник, започнеш да изтъкваш статуса си и повярваш, че си човек, който се стреми към истината, и че притежаваш истината реалност, и ако се преструваш на разбиращ и духовен, независимо какви проблеми срещат братята и сестрите, това е глупав начин на съществуване и е същият като на лицемерните фарисеи. Трябва да говориш и постъпваш правдиво. Когато не разбираш, можеш да попиташ останалите или да потърсиш общение с Горното. В това няма нищо срамно. Дори и да не попиташ, Горното пак ще узнае какъв е истинският ти духовен ръст и ще разбере, че не притежаваш истината реалност. Именно да търсиш и да разговаряш трябва. Това е разумът, който трябва да притежава нормалната човешка природа, и принципът, който трябва да се спазва от водачите и работниците. Няма нищо срамно в това. Ако мислиш, че щом си водач, е срамно да не разбираш принципите или постоянно да задаваш въпроси на други хора или на Горното, и се страхуваш, че другите ще те гледат отвисоко, и в резултат на това се преструваш, че разбираш всичко, че знаеш всичко, че си работоспособен, че можеш да вършиш всякаква църковна работа и не се нуждаеш от никого, който да ти напомня или да разговаря с теб, и от никого, който да ти предоставя ресурс или да те подкрепя, тогава това е опасно и ти си твърде надменен и самоправеден, ти си твърде лишен от разум. Не знаеш дори собствените си мерки — не те ли прави това объркан човек? Такива хора в действителност не отговарят на критериите да бъдат повишавани и развивани от Божия дом, и рано или късно ще бъдат освободени и отстранени. И така, всеки водач или работник, който току-що е бил повишен, трябва да е наясно, че не притежава истината реалност, трябва да има това самосъзнание. Сега си водач или работник не защото си бил назначен от Бог, а защото си бил повишен на тази позиция от други водачи и работници или си бил излъчен от Божиите избраници. Това не означава, че имаш истината реалност и истински духовен ръст. Когато разбереш това, ще имаш малко разум, какъвто трябва да притежават водачите и работниците. Сега разбирате ли? (Да.) И така, как точно трябва да работите? Как трябва да прилагате на практика хармоничното сътрудничество? Как трябва да търсите истината, за да разрешавате проблемите, когато се сблъскате с тях? Тези неща трябва да се разбират. Ако се разкрие покварен нрав, потърсете истината и се справете с него възможно най-скоро. Ако не бъде преодолян навреме и повлияе на работата ви, това е проблем. Ако не сте запознати с дадена професия, трябва също така да започнете да учите незабавно. Тъй като някои задължения са свързани с професионални знания, ако разбирате само истината, без да имате каквито и да било професионални познания, това също ще се отрази на резултатите от работата ви. Най-малкото трябва да схванете и разберете някои основни професионални знания, за да можете ефективно да проследявате и ръководите работата на хората. Ако сте само вещи в дадена професия, но не разбирате истината, в работата ви по подобен начин ще има недостатъци, така че ще трябва също така да се стремите към истината и да си сътрудничите с хора, които разбират истината, за да изпълнявате дълга си правилно. Само защото владееш професионални умения или определена област на знанието не означава, че си способен да вършиш нещата според принципите, затова е от съществено значение да търсиш общение с хора, които разбират истината — това е принцип, който трябва да спазвате. Каквото и да правите, не трябва да се преструвате. Ти си в период на обучение и развиване, имаш покварен нрав и изобщо не разбираш истината. Кажете ми, знае ли Бог за тези неща? (Да.) Тогава няма ли да изглеждаш глупаво, ако се преструваш? Искате ли да сте глупави хора? (Не, не искаме.) Ако не искате да сте глупави хора, какви хора трябва да бъдете? Да бъдете хора с разум, хора, които могат смирено да търсят истината и да я приемат. Не се преструвайте, не бъдете лицемерни фарисеи. Онова, което ти е известно, са само някои професионални знания. Това не са истините принципи. Трябва да намериш начин да се възползваш по подходящ начин от професионалните си предимства и да използваш придобитите си знания и ерудицията си въз основа на разбирането на истините принципи. Не е ли това принцип? Не е ли това път на практикуване? Щом се научиш да правиш това, ще имаш път, който да следваш, и ще можеш да навлезеш в истината реалност. Каквото и да правиш, не се инати и не се преструвай. Инатенето и преструването не са здравомислещ начин да се правят нещата. По-скоро това е най-глупавият начин за вършенето им. Хората, които живеят според покварения си нрав, са най-глупавите. Най-умните хора са само онези, които търсят истината и се справят с въпросите според истините принципи.

Благодарение на това общение имате ли сега правилно разбиране и правилен възглед за повишаването и развиването на всички видове талантливи хора от Божия дом? (Да.) Сега, когато имате правилния възглед за това, можете ли да подходите правилно към тези хора? Трябва да подходите правилно към силните им страни, както и към недостатъците и несъвършенствата им по отношение на човешката им природа, работата им, професията им и различни други аспекти — към всички тези неща трябва да се подхожда правилно. Освен това, независимо дали сте повишавани и развивани, за да станете водачи или работници, или сте талантливи личности в различни професионални области, всички вие сте обикновени, всички сте покварени от Сатана и никой от вас не разбира истината. И така, никой от вас не трябва да се маскира или прикрива. Вместо това трябва да се научите да се разкривате в общение. Ако не разбирате, признайте си, че не разбирате. Ако не знаете как да направите нещо, признайте си, че не знаете как да го направите. Каквито и проблеми или трудности да възникнат, всички трябва да общуват и да търсят истината заедно, за да намерят решение. Преди истината всеки човек е като младенец, всеки човек е беден, жалък и не притежава нищо. Онова, което хората трябва да сторят, е да бъдат покорни пред истината, да имат смирено и копнеещо сърце, да търсят и приемат истината, а след това да я практикуват и да постигнат покорство пред Бог. По този начин хората могат да навлязат в реалността на истината на Божиите слова, докато изпълняват дълга си и в реалния си живот. Всички са равни пред истината. Онези, които биват повишавани и развивани, не са много по-добри от другите. Всеки е преживял Божието дело за приблизително едно и също време. Онези, които не са били повишавани и развивани, също трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си. Никой не може да лишава другите от правото да се стремят към истината. Някои хора са по-ревностни в стремежа си към истината и притежават определени заложби и затова биват повишавани и развивани. Това се дължи на нуждите на работата в Божия дом. И така, защо Божият дом има такива принципи за повишаване и оползотворяване на хората? Защото има различия в заложбите и в характера на хората и всеки човек избира различен път, което води до различни резултати във вярата на хората в Бог. Онези, които се стремят към истината, се спасяват и стават народ на царството, а онези, които изобщо не приемат истината, които не са предани в изпълнението на дълга си, биват отстранени. Божият дом развива и оползотворява хората според това дали се стремят към истината и дали са предани в изпълнението на дълга си. Има ли разграничение в йерархията на различните хора в Божия дом? Засега няма йерархия по отношение на позициите, ценността, статуса или положението на различните хора. Най-малкото в периода, в който Бог работи, за да спасява и напътства хората, няма разлика между ранговете, позициите, ценността и статуса на различните хора. Има различия единствено в разделението на работата и в изпълняваните длъжностни функции. Разбира се, в този период някои хора по изключение биват повишавани и развивани да изпълняват някакви специални задачи, докато други не получават такива възможности поради различни причини, като например проблеми с техните заложби или със семейната им среда. Но нима Бог не спасява онези, които не са получили такива възможности? Не е така. Нима тяхната ценност и позиция са по-ниски от тези на другите? Не. Всички са равни пред истината, всеки има възможност да се стреми към истината и да я придобие, а Бог се отнася справедливо и разумно към всички. В кой момент се забелязват разлики в позициите, ценността и статуса на хората? Когато хората стигнат до края на своя път и Божието дело приключи и когато окончателно се формира заключение за отношението и възгледите, които всеки човек е проявил в процеса на стремежа към спасение и по време на изпълнението на своя дълг, както и за различните му проявления и отношение към Бог, т.е. когато има пълен запис в Божия бележник, тогава, тъй като изходът и крайната цел на хората ще са различни, ще има разлики и в тяхната ценност, в техните позиции и в техния статус. Едва тогава може да се хвърли бърз поглед към тези неща и те могат да бъдат приблизително установени, докато сега всички са едни и същи. Разбрахте ли? Очаквате ли с нетърпение този ден? Очаквате ли го с нетърпение и боите ли се от него в същото време? Това, което очаквате с нетърпение, е, че на този ден най-сетне ще има резултат и вие най-сетне ще сте стигнали до този ден въпреки всички трудности. А това, от което се боите, е, че няма да сте извървели пътя правилно и че ще сте паднали по него, и ще сте се провалили, че крайният изход ще бъде незадоволителен, по-лош отколкото си представяте и очаквате — колко тъжно, колко болезнено и колко разочароващо би било това! Не мислете толкова далеч напред, не е практично да се мисли толкова далеч напред. Първо погледни онова, което е пред очите ти, върви правилно по пътя, който е под краката ти, върши добре работата, с която се занимаваш, и изпълнявай дълга и отговорностите, които Бог ти е поверил. Това е най-същественото и най-важното. Разберете истината и принципите за изпълнение на дълга си, които трябва да бъдат разбрани точно сега, и разговаряйте за тях, докато станат пределно ясни — така че да са избистрени в съзнанието ви и да знаете ясно и точно какви са принципите във всичко, което правите — и се погрижете да не нарушавате принципите, да не се отклонявате от тях, да не предизвиквате прекъсвания и смущения, да не правите нищо, което вреди на интересите на Божия дом — във всичко това трябва да навлезете още сега. Не е нужно да говорим за каквото и да било, което е по-напред в бъдещето, нито пък е нужно да питате или да мислите за това. Безполезно е да се мисли толкова напред — не за това трябва да мислиш Някои може да попитат: „Защо не трябва да мислим за това? Бедственото положение вече стана толкова тежко, не е ли време да се замислим за тези неща?“. Време ли е? Фактът, че бедствието е тежко, оказва ли влияние върху навлизането ти в истината? (Не.) Бедственото положение стана толкова тежко, но кога изобщо провеждам сбирки или изнасям проповеди, свързани конкретно с бедствия? Никога не наблягам на въпроса за бедствията, винаги говоря само за истината, така че да можете да разберете истината, както и Божиите намерения и да проумеете как да изпълнявате дълга си добре и как да навлезете в истината реалност. В днешно време някои хора дори не разбират какво е истината реалност и какво са доктрините. Те просто бълват няколко едни и същи думи, доктрини и празни приказки всеки ден и въпреки това смятат, че са навлезли в истината реалност. Тревожа се за тях, но те не се тревожат за себе си. Те все още мислят за онези далечни неща в бъдещето — да се мисли за тях не е практично.

Целта на повишаването и развиването на всички видове талантливи хора не е да бъдат превърнати в активни хора, нито да се планира да станат някакъв вид стожер в бъдеще, а да се даде възможност на някои хора, които, казано относително, се стремят повече към истината и които отговарят на критериите за повишаване и развиване, да се обучават в подходяща среда и при по-благоприятни условия. Най-важното е те да са способни да разберат Божиите слова, да разберат истината и да навлязат в истината реалност. Не е ли това, което хората трябва да постигнат, като вярват в Бог? Не е ли това, което хората трябва да придобият, като вярват в Бог? Кое е основното нещо, към което трябва да се стремите сега, за да навлезете в истината реалност? Имате ли някакви планове или стъпки, за да го сторите? Ще ви кажа един елементарен, лесен и бърз трик. Казано просто, навлизането в истината реалност е всъщност практикуване на истината. За да практикува истината, човек трябва първо да се справи с покварения си нрав. Коя е отправната точка за най-бързо преодоляване на покварения нрав на човека? За вас най-простият, най-бързият и най-безпрепятственият начин е първо да разрешите проблема с нехайното изпълнение на дълга си, като стъпка по стъпка се справите с покварения си нрав. Колко време може да ви отнеме да се справите с него? Имате ли план? Повечето хора нямат план, а просто продължават да го обмислят, без да знаят кога да започнат официално. Макар да знаят за своето нехайство, те просто не се заемат с преодоляването му и нямат никакво конкретно решение. Да си мързелив в изпълнението на дълга си, да не си щателен, да си безотговорен и да не го приемаш сериозно — това са все проявления на нехайство. Първата стъпка е да разрешите проблема с това, че сте нехайни. Втората стъпка е да разрешите проблема с това, че действате според собствената си воля. Що се отнася до други неща, като например това, че понякога говорите непочтено или разкривате измамен или надменен нрав, засега не се занимавайте с тях. Не е ли по-практично и ефективно човек първо да се справи с това, че е нехаен и че действа според собствената си воля? Не е ли най-лесно да се забележат тези два проблема? Не са ли лесни за разрешаване? (Да.) Осъзнаваш ли кога си нехаен? Даваш ли си сметка, когато си мислиш да се отдадеш на мързела? Даваш ли си сметка, когато си мислиш да погаждаш номера или да интригантстваш и да се възползваш от ситуацията чрез хитрини? (Да.) Ако наистина си даваш сметка, тогава решението е лесно. Започни с разрешаването на проблемите, които можеш лесно да откриеш и които вътрешно осъзнаваш. Да си нехаен в изпълнението на дълга си, е много очевиден и често срещан проблем, но също така е упорит и много труден за разрешаване. Когато изпълнява дълга си, човек трябва да се научи да бъде съвестен, стриктен, педантичен и отговорен и да го изпълнява здраво стъпил на земята, т.е. стъпка по стъпка. Човек трябва да впрегне всичките си сили, за да изпълнява добре този дълг, докато не остане доволен от начина, по който го е изпълнил. Ако не разбира истината, трябва да потърси принципите и да действа според тях и според Божиите изисквания. С готовност трябва да полага повече усилия, за да изпълнява добре дълга си, и никога да не го върши нехайно. Само като практикува по този начин, човек може да почувства мир в сърцето си, без да има угризения на съвестта. Лесно ли е да се разреши проблемът с нехайството? Щом имаш съвест и разум, можеш да го разрешиш. Първо, трябва да се помолиш на Бог: „Боже, започвам да изпълнявам дълга си. Ако съм нехаен, моля Те да ме дисциплинираш и да ме порицаеш в сърцето ми. Моля Те също така да ме водиш в това да изпълнявам добре дълга си и да не бъда нехаен“. Практикувайте по този начин всеки ден и вижте колко време е необходимо, за да се разреши проблемът с вашето нехайство, да намалеят състоянията ви на нехайство, да намалеят подправянията на дълга ви, да се подобрят реалните резултати и да се повиши ефективността на изпълнението на дълга ви. Да изпълнява дълга си, без да е нехаен — може ли човек да постигне това, като разчита на себе си? Когато сте нехайни, можете ли да контролирате това? (Не е лесно.) Трудно е, значи. Ако наистина ви е трудно да го контролирате, значи имате голям проблем пред себе си! Кои неща сте способни да вършите тогава, без да сте нехайни? Някои хора са много придирчиви по отношение на това, което ядат. Ако някое ядене не е по вкуса им, няма да са в добро настроение през целия ден. Някои жени обичат да се контят и гримират. Нито един кичур коса не убягва от вниманието им. Някои хора са добри в извършването на стопанска дейност и пресмятат внимателно всяка стотинка. Ако действате с такова съвестно отношение, можете да избегнете това да сте нехайни. Първо, разрешете проблема с нехайството си, а след това разрешете проблема с това, че действате според собствената си воля. Да действат според собствената си воля е често срещан проблем на хората и е още един проблем, който те лесно могат да открият в себе си. С малко самоанализ човек може да осъзнае, че действа според собствената си воля, което не е в съответствие с истините принципи. Проблемите, които хората могат да осъзнаят, са лесни за разрешаване. Насочете се първо към разрешаването на тези два проблема, единият от които е проблемът с нехайството, а другият — с това, че действате според собствената си воля. Стремете се в рамките на една-две години да постигнете резултати, да не бъдете нехайни и да не действате според собствената си воля или с намесата на волята си във всичко, което правите. След като тези два проблема бъдат разрешени, няма да сте далеч от това да изпълнявате дълга си по начин, който отговаря на критериите. А ако изобщо не можете да ги разрешите, значи все още сте далече от това да се покорявате на Бог или да се съобразявате с Неговите намерения — няма абсолютно никакъв помен от това.