На последната сбирка разговаряхме по точка пет от отговорностите на водачите и работниците. В хода на общението по тази точка анализирахме някои от проявленията и действията на лъжеводачите и завършихме общението по нея. Сега ще разговаряме по точки шест и седем от отговорностите на водачите и работниците. Какво е конкретното съдържание на тези две точки? (Шеста точка: повишавайте и развивайте всички видове пригоден талант, така че всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава и да навлезе в истината реалност възможно най-бързо. Седма точка: разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин.) И така, нека да анализираме различните действия и проявления на лъжеводачите по отношение на тези две точки. Тези две точки принадлежат към една и съща категория, която се отнася до повишаването, развиването и оползотворяването на всякакъв вид хора от страна на църквата. Нека първо да разговаряме за принципите на Божия дом за повишаване и развиване на всички видове пригодни талантливи хора. Няма ли да сте в състояние така да разберете в общи линии някои от принципите, към които трябва да се придържат водачите и работниците, когато вършат тази работа? Може да си помислите: „Като водачи и работници често влизаме в досег с тези въпроси. Вече сме запознати с тази работа и имаме някои преживявания, свързани с нея, така че дори ако Ти не кажеш нищо повече за нея, ние сме наясно с този въпрос и не е необходимо да разговаряш конкретно по него повече“. И така, няма ли нужда от общение по този въпрос? (Имаме нужда от Твоето общение по него. Все още не разбираме принципите в това отношение, а има някои талантливи хора, които още не знаем как да различим.) Повечето водачи и работници са все още много объркани относно това как да изпълняват тази задача и продължават да опипват почвата, без да могат да схванат точните принципи. Затова все пак трябва да разговаряме за подробностите.

Шеста точка: повишавайте и развивайте всички видове пригоден талант, така че всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава и да навлезе в истината реалност възможно най-бързо

Значение на повишаването и развиването на всякакви видове талантливи хора от страна на Божия дом

Защо Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора? Дали с повишаването и развиването на всякакви видове талантливи хора се цели тяхното ангажиране с наука, образование и литература? Всички Божии избраници трябва вече да знаят, че когато Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора, това се прави не за да се произведе някакъв вид високотехнологичен продукт и да се сътвори чудо или да се проведе изследване на историята на човешкото развитие, а още по-малко за да се изготвят някакви планове за бъдещето на човечеството. Тогава защо Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора? Разбирате ли това или не? (За да разпространяват евангелието на царството.) За да разпространяват евангелието на царството — това е една от причините. Какво друго? (За да може всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава.) Точно така, този отговор е съвсем разумен и е право в десетката. Това е така, за да могат още повече хора, които се стремят към истината, да имат възможност да се обучават и да навлязат в истината реалност възможно най-скоро. И двата отговора, които дадохте току-що, са верни и точни. Повишаването и развиването на всякакви видове талантливи хора от Божия дом е свързано, в едно отношение, с разпространението на евангелието на царството и с Божието дело, а в друго отношение — с индивидуалните стремежи и с навлизането. Това са двата всеобхватни аспекта. Казано по-конкретно, какво е значението на това, че Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора? По-специално, каква работа вършат в църквата тези хора, които се повишават и развиват? Когато Божият дом повишава и развива даден човек, за да стане ръководител на екип, отговорник или пък църковен водач или работник, това прави ли го чиновник? (Не.) Божият дом повишава и развива хората, за да могат те да отговарят за конкретни проекти или задачи в рамките на различните елементи на работата на църквата, като например евангелска работа, работа с текст, филмопроизводство, работа по поенето, както и някои общи дела и т.н. И така, как те изпълняват тези специфични задачи? Като поемат различни елементи от църковната работа в съответствие с Божиите изисквания, с истините принципи на Божиите слова и с работните подредби на Божия дом и по този начин изпълняват дълга си според Божиите изисквания и действат в съответствие с истините принципи. Като се има предвид фактът, че тези хора биват повишавани и развивани, за да поемат работа, онова, което им позволява да вършат работата си добре, не е официална титла или статус. По-скоро те трябва да притежават определени заложби, за да се нагърбят с конкретна задача, т.е. за да поемат онова, което Бог им е поверил да свършат, или с други думи, даден дълг и дадено задължение, свързани с отговорност. Това е конкретното значение и определението на повишаването и развиването на различни видове талантливи личности, както е посочено в точка шест от отговорностите на водачите и работниците. Следователно, чрез повишаването и развиването на хора, целта на Божия дом е да развие всякакви видове талантливи личности, които да изпълняват добре различните елементи на църковната работа в съответствие с Божиите изисквания и с работните подредби на Божия дом, както и да даде възможност на тези хора да поемат разнообразни специфични задачи на църквата. В същото време Божият дом развива и обучава тези хора, така че те да се научат как да размишляват върху Божиите слова, да разговарят за истината и да действат според принципите, като ги насочва да практикуват истината, да живеят според Божиите слова и да навлизат в истината реалност, а също така им дава възможност да имат истински преживявания и свидетелства, след което те могат да водят, поят и снабдяват другите и да изпълняват добре разнообразните елементи на църковната работа, като същевременно на Божиите избраници може да се даде възможност да се покорят на Бог, да свидетелстват за Него и да изпълняват дълга да проповядват евангелието. В едно отношение методът на практикуване за повишаване и развиване на всякакви видове талантливи хора води хората към това да практикуват и преживяват Божиите слова, да опознаят себе си, да се отърват от покварения си нрав и да навлязат в истината реалност. В друго отношение той се състои в това водачите и работниците да използват собствените си практически преживявания на преданост и покорство, за да водят хората и да ги развиват да изпълняват дълга си и да дават гръмки свидетелства за Бог. Това са двата основни пътя на практикуване за развиване на различни видове талантливи хора. Това е конкретната работа, свързана с повишаването и развиването на различни видове талантливи хора, а в това е и истинският смисъл на тяхното повишаване и развиване.

Задължителните критерии за различните видове талантливи хора, повишавани и развивани от Божия дом

I. Задължителните критерии за водачите, работниците и надзорниците за различните елементи на работата

Какво се има предвид под „различните видове талантливи хора, повишавани и развивани от църквата“? Какви сфери на дейност обхваща това? На първо място е типът хора, които могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата. Какви са задължителните критерии за отговорниците за различните елементи на работата? Има три основни критерия. Първо, те трябва да притежават способността да възприемат истината. Само онези, които могат да възприемат истината чисто, без изопачаване, и да правят изводи, са хора с добри заложби. Хората с добри заложби трябва най-малкото да имат духовно разбиране и да са способни самостоятелно да ядат и пият Божиите слова. В процеса на ядене и пиене на Божиите слова те трябва да могат самостоятелно да приемат съда, наказанието и кастренето на Божиите слова и да търсят истината, за да се справят със собствените си представи и фантазии и с подправянето на собствената си воля, както и с покварения си нрав — ако постигнат такова ниво, това означава, че знаят как да преживяват Божието дело, а това е проявление на добри заложби. Второ, те трябва да носят бреме за църковното дело. Хората, които наистина носят бреме, не са само въодушевени, те имат истински житейски опит, разбират някои истини и могат да прозрат някои проблеми. Те виждат, че в църковното дело и при Божиите избраници има много трудности и проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Виждат това с очите си и се тревожат за него в сърцата си — ето какво означава да носиш бреме за църковното дело. Ако даден човек е просто с добри заложби и е способен да възприема истината, но е мързелив, ламти за удобствата на плътта, не желае да се занимава с истинска работа, а върши нещо дребно само когато Горното му постави краен срок за неговото завършване, когато не може да се измъкне, без да го свърши, тогава това е човек, който не носи бреме. Хората, които не носят бреме, са хора, които не се стремят към истината, хора, които нямат чувство за справедливост и са некадърници, които по цял ден се тъпчат, без да се замислят сериозно за нищо. Трето, те трябва да притежават работоспособност. Какво означава „работоспособност“? Казано простичко, това означава, че те не само могат да възлагат работа и да дават указания на хората, но също така могат да разпознават и решават проблеми — това означава да притежаваш работоспособност. Освен това са им необходими и организационни умения. Лицата с организационни умения са особено вещи в обединяването на хората, в организирането и подредбата на работата и в решаването на проблеми, като при подредбата на работата и решаването на проблеми могат напълно да убеждават хората и да ги карат да се подчиняват — това означава да притежаваш организационни умения. Онези, които наистина притежават работоспособност, могат да изпълняват конкретни задачи, подредени от Божия дом, и то бързо и решително, без никаква немарливост, а също така могат да извършват различните задачи добре. Това са трите критерия на Божия дом за развиване на водачите и работниците. Ако някой отговаря на тези три критерия, той е рядък, талантлив човек и трябва незабавно да бъде повишаван, развиван и обучаван и след като практикува известно време, може да поеме работата. Който има заложби, носи бреме и притежава работоспособност, не се нуждае от хора, които все да се тревожат за него, да го надзирават и да го стимулират в работата му. Той е инициативен, знае в кои моменти кои задачи трябва да се изпълнят, кои задачи да се инспектират и надзирават и кои трябва да се проверяват или да се наблюдават отблизо. Той е напълно наясно с тези неща. Такива хора са сравнително надеждни, на тях може да се разчита в работата им и няма да възникнат сериозни проблеми. Дори действително да възникнат проблеми, те ще бъдат незначителни и няма да засегнат цялостната картина, а Бог не бива да се тревожи за работата, която тези хора вършат. Само онези, които наистина могат да се справят самостоятелно в работата си, притежават истинска работоспособност. Онези, които не могат да се справят самостоятелно и винаги се нуждаят от други да се тревожат за тях, да ги наблюдават, да ги надзирават и дори да ги държат за ръка и да ги учат какво да правят, са от типа хора с изключително малки заложби. Резултатите от работата, която се върши от хора с обикновени заложби, са определено обикновени и тези хора се нуждаят от други, които да ги наблюдават и надзирават, за да могат да свършат нещо. За разлика от тях, хората с добри заложби могат да се справят самостоятелно след като са били обучавани в продължение на определен период и всеки път, когато Горното им дава указания за дадена задача и разговаря за някои принципи, те могат да схванат принципите, да извършат работата в съответствие с тях и по същество да следват правилния курс без твърде големи отклонения или недостатъци и да постигнат резултатите, които се очакват от тях — ето какво означава да притежаваш работоспособност. Например Божият дом призовава да бъде пречистена църквата и антихристите и злите хора да бъдат разпознати и отлъчени от църквата, и типът хора, които притежават работоспособност, по принцип не се отклоняват, докато изпълняват тази задача. След като се появи антихрист, отнема поне около половин година, за да бъде разкрит и премахнат. През това време онези, които притежават работоспособност, могат да го разпознаят, да разговарят за истината, за да разнищят проявленията на антихриста, и да помогнат на братята и сестрите да го различат и да не бъдат подведени, като по този начин те ще могат да се надигнат, за да разобличат и отлъчат антихриста заедно. Когато антихристите или злите хора се появят в обхвата на работата на хората, които притежават работоспособност, по принцип повечето от братята и сестрите не се подвеждат и не се влияят. Само малцина объркани хора и такива с много малки заложби се подвеждат и това е нормално явление. Хората, които са с добри заложби и които притежават работоспособност, могат да постигнат тези резултати в работата си, като те притежават истината реалност и отговарят на критериите за водачи и работници.

Сред различните типове талантливи хора, за които току-що споменах, първият тип са онези, които могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата. Първото изискване към тях е да имат способността и заложбите да възприемат истината. Това е минималното изискване. Второто изискване е да носят бреме — това е задължително. Някои хора възприемат истината по-бързо от обикновените хора, имат духовно разбиране, добри заложби, притежават работоспособност и след като практикуват известно време, могат да се справят напълно самостоятелно. Но при тези хора има сериозен проблем — те не носят бреме. Те обичат да ядат, да пият, да се забавляват и да се шляят наоколо. Те проявяват голям интерес към тези неща, но ако бъдат помолени да свършат някаква конкретна работа, която изисква от тях да понесат страдания и да платят цена, както и да се въздържат малко, те стават апатични и твърдят, че имат някаква болест или страдание и че всяка част от тях изпитва неудобство. Те са необуздани и недисциплинирани, небрежни, твърдоглави и разпуснати. Те ядат, спят и се забавляват, когато пожелаят, и вършат някаква работа само когато им се прииска. Ако работата е донякъде трудна или уморителна, те губят интерес и вече не искат да изпълняват дълга си. Това носене на бреме ли е? (Не.) Хората, които са мързеливи и ламтят за удобствата на плътта, не са тези, които трябва да бъдат повишавани и развивани. Има и хора, чиито заложби са повече от подходящи за дадена работа, но за съжаление те просто не носят бреме, не обичат да поемат отговорност, не обичат неприятностите и не обичат да се тревожат. Те са слепи за работата, която трябва да се свърши, и дори да я виждат, не искат да се погрижат за нея. Кандидати ли са хората от този тип за повишаване и развиване? Съвсем не. Хората трябва да носят бреме, за да бъдат повишавани и развивани. Носенето на бреме може да се опише и като наличие на чувство за отговорност. Наличието на чувство за отговорност е свързано по-скоро с човешката природа. Носенето на бреме е свързано с един от критериите, които Божият дом използва за преценка на хората. Онези, които носят бреме и освен това притежават две други неща — способността и заложбите да възприемат истината и работоспособност — са типът хора, които могат да бъдат повишавани и развивани, и този вид хора могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата. Това са задължителните критерии за повишаване и развиване на хора, които да стават различни видове отговорници, като хората, които отговарят на тези критерии, са кандидати за повишаване и развиване.

II. Задължителните критерии за талантливите хора в различни професионални области, които притежават специални таланти или дарби

Освен типа лица, които могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата, друг тип хора, които може да се повишават и развиват, са онези, които притежават специални таланти или дарби, или които са усвоили някои професионални умения. Какво ниво изисква Божият дом, за да развива такива хора за ръководители на екипи? Първо погледнете човешката им природа — стига донякъде да обичат положителните неща и да не са зли хора, това е достатъчно. Някои хора може да попитат: „Защо не се изисква да са хора, които се стремят към истината?“. Защото ръководителите на екипи не са църковни водачи или работници, нито са напояващи, и да се изисква от тях да отговарят на критерия за стремеж към истината би било твърде високо изискване, което не е по силите на повечето от тях. Това не е наложително за хората, които извършват работа от общ характер или конкретни елементи на професионална работа, в противен случай едва малцина щяха да отговарят на изискванията, така че нивото трябва да се понижи. Достатъчно е да разбират от професията си и да са способни да поемат работата, да не вършат зло и да не предизвикват смущения. За хората, които имат опит в някои умения и професии и имат някои силни страни, ако ще извършват работа, която изисква известно ниво на умения и е свързана с професиите им в Божия дом, е достатъчно да бъдат сравнително откровени и почтени що се отнася до характера им, да не са зли, да нямат изопачено разбиране, да могат да понасят страдания и да са готови да платят цена. Така, първото изискване за развиването на такива хора, за да станат ръководители на екипи е, че те трябва донякъде да обичат положителните неща и освен това да могат да понасят страдания и да платят цена. Какво друго? (Трябва да са с почтен характер, да не са зли и да нямат изопачено разбиране.) Характерът им трябва да е сравнително почтен, те не бива да са зли хора и трябва да нямат изопачено разбиране. Възможно е някои хора да попитат: „Тогава може ли да се счита, че способността им да възприемат истината е голяма? След като чуят истината, могат ли да се събудят за истината реалност и да навлязат в нея?“. Не е необходимо да се изисква всичко това. Достатъчно е да се изисква такива хора да нямат изопачено разбиране. Когато хора, чието разбиране не е изопачено, си вършат работата, една от ползите е, че няма вероятност те да предизвикат прекъсвания или да направят нещо нелепо. Например Божият дом разговаря отново и отново за принципите относно цвета на костюмите на актьорите, които трябва да са достолепни и благоприлични и по-скоро цветни, отколкото сиви. Въпреки това все още има хора, които просто не могат да осмислят това, което им се казва, не разбират това, което чуват, не са способни да възприемат и не могат да разпознаят принципите в тези изисквания на Божия дом и в крайна сметка избират костюми, които са изцяло сиви — не е ли това изопачено разбиране? (Да.) Ето какво означава хората да имат изопачено разбиране. Какво означава хората донякъде да обичат положителните неща? (Да са способни да приемат истината.) Точно така. Това означава да са способни да приемат думи и неща, които са в съгласие с истината и да са способни да приемат Божиите слова и всички аспекти на истината и да им се покоряват. Независимо дали тези хора могат да прилагат тези неща на практика, най-малкото дълбоко в себе си те не трябва да им се съпротивляват или да се отвращават от тях. Това са добри хора, а на разговорен език може да се каже, че са свестни хора. Какви са характерните черти на свестните хора? Те изпитват погнуса, отвращение и ненавист към злодеянията, които невярващите обичат да вършат, както и към злите тенденции, които невярващите следват. Например тенденциите в невярващия свят са в подкрепа на злите сили, а много жени се стремят да се омъжат за някой богаташ или да бъдат нечия любовница. Не е ли това нечестиво? Хората, които обичат истината, намират тези неща за особено противни и някои казват: „Дори да не можех да намеря човек, с когото да сключа брак, дори да умирах от бедност, никога не бих постъпил като някой от тези хора“. С други думи, те се отнасят с пренебрежение и презрение към такива хора. Една от характерните черти на свестните хора е, че те намират злите тенденции за противни и отвратителни и се отнасят с пренебрежение към онези, които са попаднали в клопката на тези тенденции. Тези хора са доста почтени. Когато се спомене за вярване в Бог и за това да си добър човек, да вървиш по правилния път, да се прекланяш пред Бог и да отбягваш злото, да отбягваш злите тенденции, както и всяко зло поведение в света, дълбоко в себе си те чувстват, че това е нещо добро. Независимо дали са способни да пристъпят към постигането на всичко това и колко силна е решителността им да вярват в Бог и да вървят по правилния път, в крайна сметка, дълбоко в себе си те копнеят да живеят в светлината и да бъдат на място, където властва праведността. Такива почтени хора са от типа, които доста обичат положителните неща. Онези, които следва да бъдат повишавани и развивани от Божия дом, трябва най-малкото да притежават характера на хора с почтена човешка природа и любов към положителните неща. Това е и първият задължителен критерий за повишаване на типа талантливи хора, които притежават професионални умения и силни страни. Вторият критерий е, че тези хора трябва да са способни да понесат страдания и да платят цена. Тоест, когато става въпрос за каузи или работа, по които са страстно увлечени, те са способни да загърбят собствените си желания, да пренебрегнат плътските удоволствия или удобния начин на живот и дори да се отрекат от собствените си изгледи за бъдещето. Освен това малко страдание или усещане за умора не е кой знае какво за тях. Стига да вършат нещо смислено, което смятат за правилно, те с удоволствие се отричат от плътските удоволствия и облаги — или най-малкото имат решителността и желанието да го сторят. Някои хора казват: „Понякога този човек все още жадува за удобствата на плътта — понякога иска да си отспи или да се нахрани с хубава храна, а понякога иска да излезе да се пошляе или да се позабавлява — но повечето време е способен да понася страдания и да плаща цена. Просто понякога настроението му го навежда на такива мисли. Ще се счита ли това за проблем?“. Не. Би било прекалено да се изисква от него напълно да загърби плътските удоволствия, освен при специални обстоятелства. Като цяло, когато възложиш на такива хора да свършат някаква работа, независимо дали тя е голяма или не и дали е нещо, което те обичат да вършат, и без значение колко трудна е работата или колко големи са страданията, които трябва да понесат, или каква цена трябва да платят, стига да им я възложиш, те гарантирано ще я свършат по най-добрия начин, на който са способни, дори без да се налага да ги наблюдаваш или надзираваш. Такива хора могат да понесат страдания и да платят цена и това е още едно проявление на свестните хора. Какво означава да си способен да понесеш страдания и да платиш цена? Това означава да си старателен, да си изключително отдаден и внимателен, да си готов да понесеш всякакви страдания и да платиш всяка цена, за да свършиш нещата както трябва. Когато става дума да се свършат някои неща, тези хора спазват обещанията си и са надеждни, за разлика от хората, които са чревоугодници и безделници, обичат да си почиват и мразят труда и поставят печалбата над всичко. Последните не изпълняват обещанията си, постоянно изричат неверни думи, за да заблуждават и придумват другите, и не се колебаят да лъжат и да дават фалшиви клетви, за да постигнат целите си — Бог няма да спаси тези хора. Бог обича честните хора. Само честните хора спазват думата си и са предани на дълга си и само онези, които могат да понесат страдания и да платят цена, за да изпълнят Божието поръчение, могат да бъдат спасени от Бог. Да е способен да понася страдания и да плати цена е втората характерна черта и проявление, които човек трябва да притежава, за да бъде повишаван и развиван от Божия дом. Третият критерий е разбирането на човек да не е изопачено. Това означава, че след като е слушал Божиите слова, той е способен най-малкото да осъзнае за какво се отнасят те, може да осмисли казаното от Бог и разбирането му не е изкривено или абсурдно. Например, ако говориш за синия цвят, той няма да го изтълкува погрешно като черен, а ако говориш за сивия цвят, няма да го изтълкува погрешно като лилав. Това е минималното изискване. Дори понякога разбирането му да е изопачено, когато другите му го посочат, той може да го приеме, а ако види, че някой друг има по-чисто разбиране от него самия, може охотно да го приеме — този тип хора имат чисто разбиране. Четвърто, той не бива да е зъл човек. Лесно ли е да се разбере това? Да не е зъл човек означава да трябва да направи поне едно нещо, а именно, след като не е успял да постигне това, което Божият дом е поискал от него, или е нарушил принципите и е направил нещо нередно, той трябва да е способен да приеме кастрене и да се покори, без да се съпротивлява и без да разпространява негативност или представи. Освен това, в каквато и група да е, той може да се разбира с повечето хора и да поддържа хармонични взаимоотношения с тях. Дори когато някой го засегне, като му каже нещо неприятно, той може да се примири с това, без да му държи сметка, и ако някой го тормози, не отвръща на злото със зло, а просто възприема разумни начини да стои на разстояние и да го избягва. Макар че на тези лица не им достига малко, за да бъдат честни хора, те поне са доста откровени и не вършат зло, а ако някой ги обиди, не отмъщават на другия, не го измъчват и не го потискат. Освен това такива хора не се опитват да създават свои независими царства, не се противопоставят на Божия дом, не разпространяват представи за Бог, не се опитват да Го съдят, не причиняват прекъсвания или смущения. Четирите точки по-горе представляват основните критерии за повишаване и развиване на талантливи хора, които имат някои силни страни и владеят някои професионални умения. Стига да отговарят на тези четири критерия, те по принцип могат да поемат определен дълг и да изпълняват определени задачи по правилния начин.

Някои хора може да попитат: „Как така критериите, на които трябва да отговарят талантливите хора, за да бъдат повишавани и развивани, не включват разбиране на истината, притежаване на истината реалност и наличие на способност да се боят от Бог и да отбягват злото? Как така те не включват способността да познаят Бог, способността да се покорят на Бог, да бъдат предани на Бог и да бъдат сътворени същества, които отговарят на критериите? Забравени ли са тези неща?“. Кажете Ми, ако някой разбира истината и е навлязъл в истината реалност, и е способен да се покори на Бог, и е предан на Бог, и има богобоязливо сърце, а освен това познава Бог, няма да Му се противопостави, и е сътворено същество, което отговаря на критериите, нужно ли е той все още да бъде развиван? Ако той наистина е постигнал всичко това, не е ли вече осъществен резултатът от развиването? (Да.) Следователно, изискванията за повишаване и развиване на талантливите хора не включват тези критерии. Тъй като се повишават и развиват кандидати измежду човешки същества, които не разбират истината и които са изпълнени с покварен нрав, не е възможно тези кандидати, които се повишават и развиват, вече да притежават истината реалност или вече напълно да се покоряват на Бог, камо ли вече да са абсолютно предани на Бог, а и те със сигурност са още по-далеч от това да познават Бог и да имат богобоязливи сърца. Критериите, на които всички видове талантливи хора трябва да отговарят преди всичко, за да бъдат повишавани и развивани, са тези, които току-що споменахме — те са най-реалистичните и най-конкретните. Някои лъжеводачи казват: „Тук нямаме никакви талантливи хора, които могат да бъдат повишавани и развивани. Еди-кой си не разбира истината. Еди-кой си върши неща без богобоязливо сърце. Еди-кой си не може да приеме да бъде кастрен. Еди-кой си не е предан…“ и така нататък, като изтъкват цял куп недостатъци. За какво намекват тези лъжеводачи, като казват тези неща? Изглежда сякаш тези хора не могат да бъдат повишавани и развивани, защото не разбират истината и не преживяват Божието дело, и все още не притежават истината реалност и т.н., докато самите водачи са успели да станат такива, защото вече имат известен практически опит и притежават истината реалност. Не е ли това, което имат предвид тези лъжеводачи? В техните очи никой не е толкова добър, колкото тях, и никой освен самите тях не е подходящ да бъде водач. Това е надменният нрав на лъжеводачите. Когато става дума за повишаване и развиване на хора от Божия дом, те са изпълнени с идеи и фантазии.

III. Задължителните критерии за персонала, извършващ работа по общите въпроси

Току-що споменах два вида хора, върху чието развиване съсредоточава вниманието си Божият дом. Към единия вид спадат хората, които могат да бъдат водачи и работници, а към другия вид — тези, които могат да се заемат с различни професионални задачи. Има и още един тип хора. Не може да се каже, че те притежават конкретни силни страни или професионални умения. Работата им не е свързана с някакви напреднали технологии, т.е. тези хора изпълняват определена работа от общ характер в църквата, занимават се с определени въпроси, които са извън нейното същинско дело. Те са от този тип хора, които извършват работа от общ характер. Какви са основните изисквания на Божия дом към тези хора? Най-важното изискване е да могат да защитават интересите на Божия дом, да не помагат на външни лица за сметка на Божия дом и да не продават интересите на Божия дом, за да спечелят благоразположението на Сатана. Това е всичко. Независимо дали имат дар слово, дали са от каймака на обществото или притежават специален талант, те трябва да могат да защитават интересите на Божия дом, когато се занимават с външните му дела. Какво включват интересите на Божия дом? Парите, материалите, репутацията на Божия дом и на църквата, както и безопасността на братята и сестрите — всеки от тези аспекти е много важен. Всеки, който е способен да защитава интересите на Божия дом, има нормална човешка природа, е достатъчно почтен и е готов да практикува истината. Някои хора не са проницателни и казват: „Има един човек със зла човешка природа, но той може да защитава делото на Божия дом“. Възможно ли е това? (Не.) Как могат зли хора да защитават делото на Божия дом? Те могат да защитават само собствените си интереси. Така че, ако някой наистина е способен да защитава интересите на Божия дом, той със сигурност е с добър характер и с добра човешка природа — в това отношение не може да има грешка. Ако някой помага на външни лица за сметка на Божия дом, когато върши неща за Божия дом, и продава интересите му, и не просто причинява големи икономически и материални загуби на Божия дом, но и нанася огромни щети на репутацията на Божия дом и на църквата, добър човек ли е той? Такива хора със сигурност не са добри същества. Те не се интересуват от това колко големи материални и финансови загуби търпи Божият дом. Най-важното за тях е да извлекат полза за себе си и да се подмажат на невярващите. Те не само изпращат подаръци на невярващите, но дори постоянно им правят отстъпки по време на преговорите — и през ум не им минава да се борят за интересите на Божия дом. Въпреки това те лъжат Божия дом, като твърдят, че са свършили работата и са защитили интересите му, а всъщност църковното дело вече е претърпяло загуби, а невярващите са се възползвали значително от Божия дом. Ако, във всяко отношение, даден човек е способен да защитава интересите на Божия дом, когато се занимава с външни въпроси, добър човек ли е той? (Да.) И така, ако такъв човек не е способен да върши друга работа в Божия дом и е подходящ само за този вид работа от общ характер, трябва ли той да бъде повишен от Божия дом? (Да.) Освен че притежава работоспособност и е способен да изпълнява работата си в съответствие с изискваните от Божия дом принципи, той е в състояние и да защитава интересите на Божия дом, така че отговаря на критериите, а такъв човек трябва да бъде повишаван. От друга страна, онези, които постоянно причиняват вреда на интересите на Божия дом, които постоянно представляват потенциална опасност за безопасността на братята и сестрите и които постоянно предизвикват неблагоприятно въздействие и неблагоприятни последици за репутацията на Божия дом и на църквата — такива хора не бива да бъдат повишавани или развивани. Ако са повишени и оползотворени, те трябва бързо да бъдат уволнени. Има и някои хора, които все се забъркват в неприятности, докато си вършат работата, като например попадат в катастрофи, когато шофират, объркват делата, с които се занимават, или предизвикват конфликти, които водят до постоянни оплаквания, а ако има някакви недостатъци, те не знаят как да ги отстранят. Тези хора са слабоумни, а също носят лош късмет и са прахосници. Ако човек от този тип стане ръководител на екип, отговорник, водач или работник, той не само трябва да бъде бързо уволнен, но и да бъде премахнат от църквата. Това е така, защото този тип хора са истинска рецепта за катастрофа и носят лош късмет. Докато в църквата има един или двама от тези хора, в нея не може да има спокойствие. Такива хора сякаш са обзети от зли духове или са болни от чума. Всеки, който влезе в досег с тях, ще претърпи нещастие, затова този тип хора трябва да бъдат изкоренени незабавно. Дори физиономиите на тези хора са изцяло неправилни, наситени с лукави или дяволски черти, или пък отвратително грозни, и всеки, който влезе в контакт с тях, ще се почувства така, сякаш скоро ще се случи нещо лошо. Хората от този тип трябва да бъдат уволнени и премахнати и само тогава нещата могат да вървят добре за църквата. Повишаването и развиването на различни хора в църквата изисква придържане към принципите и практикуване на проницателност, така че действията да са в съответствие с принципите. Сред различните видове хора, които се повишават и развиват, има такива, които служат като църковни водачи и работници, такива, които отговарят за различни професии в църквата, както и такива, които се занимават с общите ѝ дела. За различните критерии, на които трябва да отговарят тези няколко вида талантливи хора, също разговаряхме ясно. Когато сте наясно с принципите за това как да избирате водачи и работници и как да повишавате и развивате хора, тогава цялата църковна работа ще тръгне в правилната посока.

Някои хора може да попитат: „Защо тези хора, които се повишават и развиват от Божия дом, се наричат талантливи?“. Когато говорим за талантливи хора, имаме предвид кандидати за повишаване и развиване. Има различни изисквания към хората, които могат да изпълняват разни задължения, и тъй като те са в процес на повишаване и развиване, е напълно достатъчно тези така наречени талантливи хора да могат да изпълнят критериите, които току-що споменахме. Би било нереалистично да се очаква, че тези хора вече притежават истината реалност, че вече са покорни и предани и че вече се боят от Бог. Така че талантливите хора, за които говорим, са просто онези, които притежават някои от качествата и почтеността, които хората с нормална човешка природа трябва да имат, и заложбите да възприемат истината — като такива те се считат за пригодни. Това не означава, че те вече са разбрали истината и са навлезли в истината реалност, нито че вече са постигнали абсолютно покорство пред Бог, след като са приели Неговия съд и Неговото наказание, и други подобни неща. Разбира се, терминът „талантливи хора“ не се отнася за тези, които са учили в университет или са завършили докторантура, или за хората с привилегирован семеен произход или висок социален статус, нито за хората със специални способности или дарби — той не се отнася за тези хора. Тъй като им предстои да бъдат повишавани и развивани, някои от хората, които ще извършват професионална работа, може никога да не са упражнявали тази професия или да не са я изучавали преди, но стига да отговарят на тези няколко критерия за повишаване и развиване и да желаят да се учат и да са добри в усвояването на дадена професия, Божият дом може да ги повишава и развива. Какво имам предвид с това? Нямам предвид, че човек може да бъде повишаван и развиван само ако естествено се справя отлично с дадена професия. По-скоро става дума за това, че ако има наклонност да се учи и разполага с необходимите условия, или дори ако просто владее донякъде основите на тази професия, тогава може да бъде повишен и развиван — това е принципът. С това завършва нашето общение за критериите, на които трябва да отговарят различните талантливи хора, които Божият дом иска да повишава и развива.