Сега евангелската работа в чужбина е повсеместно в ход. В някои страни има повече хора, които могат да приемат истината, докато в други населението е с по-ниски заложби, в резултат на което по-малко хора могат да приемат истината. В някои страни липсва свобода на вярата, като се проявява силна съпротива срещу истинския път и Божието дело, и не много хора могат да приемат истината. Освен това населението на някои страни е твърде изостанало и е с толкова лоши заложби, че не може да разбере истината, независимо как се разговаря за нея, и изглежда, че хората там не достигат до истината. В такива места евангелието не бива да се проповядва. Обаче тези, които проповядват евангелието, не успяват да видят същността на проблема; те не проповядват на онези, които могат да приемат истината, а вместо това настояват да търсят трудните случаи, пренебрегвайки по-лесните. Те не проповядват на места, където евангелската работа вече се разпространява и е лесно да се проповядва. Вместо това те настояват да проповядват евангелието в онези бедни и изостанали места, проповядвайки на групите хора с най-лоши заложби, които не могат да възприемат истината, и на етническите групи с най-тежки религиозни представи и най-силна съпротива срещу Бог. Това не е ли отклонение? Вземете за пример юдаизма и някои дълбоко вкоренени расови религии, които смятат християнството за враг и дори го преследват. В случая с тези видове страни и етнически групи евангелието просто не бива да се проповядва. Защо не? Защото проповядването е безполезно. Дори и да вложиш всички човешки, финансови и материални ресурси, може да минат три, пет или дори десет години, без да се видят значителни резултати. В светлината на тази ситуация какво може да се направи? В началото човек би могъл да опита от незнание; но след като ясно види обстоятелствата — че да им се проповядва евангелието на висока цена може в крайна сметка да не доведе до добри резултати — тогава човек трябва да избере друг път, път, който може да постигне резултати. Това не е ли нещо, което водачите и работниците трябва да прозрат? (Да.) Но лъжеводачите не разбират това. Когато става въпрос откъде да се започне разпространението на евангелието в чужбина, някои казват: „Започнете с Израел. Тъй като Израел е бил основата за първите два етапа на Божието дело, там трябва да се проповядва. Независимо колко е трудно, трябва да настояваме да им го проповядваме“. Обаче след дълго време на проповядване няма значителни резултати, което води до разочарование. Какво трябва да направят водачите в този момент? Ако това беше водач със заложби и бреме, той би казал: „Нашето проповядване на евангелието няма принцип; ние не знаем как да се носим по течението, а просто гледаме на нещата въз основа на нашите представи — това е твърде наивно от наша страна! Не очаквахме тези хора да са глупави, упорити и абсурдни. Мислехме, че понеже вярват в Бог от хиляди години, трябва да бъдат първите, които да чуят Божието евангелие, но сгрешихме; те са твърде абсурдни! Всъщност, когато Бог вършеше делото на изкуплението, Той вече се беше отказал от тях. Да се връщаме и да им проповядваме сега би означавало да полагаме безполезни усилия; би било напразно полагане на труд и глупаво действие. Ние сме разбрали погрешно Божиите намерения. Бог не работи по този въпрос, така че по какъв начин ние, хората, можем да го направим? Опитахме, но независимо как проповядваме, те не приемат истинския път. Трябва да се откажем засега, да ги оставим настрана и за момента да не им обръщаме внимание. Ако има такива, които желаят да търсят, тогава ще ги приветстваме и ще им свидетелстваме за Божието дело. Ако няма търсещи, тогава няма нужда ние проактивно да ги търсим“. Това не е ли принцип на проповядване на евангелието? (Да.) И така, може ли един лъжеводач да се придържа към принципите? (Не.) Лъжеводачите са с лоши заложби и не могат да прозрат същността на проблема; те ще кажат: „Бог е казал, че израилтяните са Негови избраници. Никога и по никакъв повод не можем да се откажем от тях. Те трябва да са на първо място; трябва първо да проповядваме на тях, преди да проповядваме на хора в други страни. Ако Божието дело се разпространи в Израел, каква велика слава би било това! Бог донесе слава от Израел на Изток, а ние трябва да върнем тази слава обратно в Израел от Изток, та сами да видят, че Бог се е завърнал!“. Това не е ли просто лозунг? Съответства ли това на фактите? Това биха казали онези, на които им липсва духовно разбиране. Ами онези лъжеводачи, които не вършат практическа работа? Те не обръщат внимание на тези неща. Хората, проповядващи евангелието, дълго време са били обезпокоявани от този проблем, разкъсвани между това да се откажат и да продължат да проповядват, несигурни как да практикуват. Лъжеводачите изобщо не осъзнават, че това е проблем. Като виждат как тези хора се тревожат, че нямат път, те казват: „Какво има да се притеснявате? Имаме истината и свидетелство за преживяване; просто им проповядвайте!“. Някой казва: „Ти не разбираш, на тези хора наистина е трудно да се проповядва“. Когато в работата възникнат значителни проблеми, които изискват водачите да ги разрешат, водачите все така само крещят лозунги и говорят празни думи. Това ли е поведението, което се очаква от водачи? Когато ги попитат дали трябва да се проповядва на такива потенциални приемници на евангелието, те казват: „На всеки трябва да се проповядва, особено на израилтяните, на тях определено трябва да се проповядва“. Чувате ли някакъв проблем в тези думи? Знаят ли те, че това е отклонение, слабо място в евангелската работа, с което те трябва да се справят? Тези некадърници не знаят и все още стоят там, бълвайки високопарни изрази и крещейки лозунги, те наистина са безполезен боклук! И въпреки това си мислят, че са проницателни и че имат заложби и са умни. Те дори не осъзнават, че в работата се е появила толкова голяма пролука и отклонение; могат ли изобщо да започнат да го отстраняват? Това е още по-малко вероятно. Тези, които проповядват евангелието, са се поболели от притеснение; евангелската работа е засегната, възпрепятствана и не може да напредва гладко, а лъжеводачите изненадващо нямат представа за отклонението, възникващо в работата. Когато се сблъскат с проблеми или отклонения в работата, на повечето хора често не им пука, не ги забелязват и все така упорито и с безразсъдна невъздържаност се придържат към грешния подход. Ако водачите и работниците също не разбират и не схващат незабавно ситуацията, тогава, когато проблемът вече е станал сериозен и е засегнал напредъка на работата, и повечето хора могат да го открият, водачите и работниците остават като гръмнати. Това е причинено от пренебрегването на отговорността от страна на водачите и работниците. И така, как могат да избегнат такива сериозни последици? Водачите и работниците трябва редовно да проверяват работата и незабавно да разбират текущото ѝ състояние и напредък. Ако се установи, че ефективността на работата не е висока, те трябва да видят в коя част има пролуки и проблеми и да се замислят: „В момента тези хора изглеждат заети, но защо няма никаква очевидна ефективност? Например работата на евангелския екип; толкова много хора проповядват евангелието и свидетелстват всеки ден, заедно с някои хора, които сътрудничат в тази работа, тогава защо не се придобиват много хора всеки месец? В коя част има проблем? Кой причинява проблема? Как е създадено това отклонение? Кога е започнало? Трябва да отида във всяка група, за да разбера какво правят всички сега, как са настоящите потенциални приемници на евангелието и дали посоката на проповядване на евангелието е точна; трябва да разбера всичко това“. Чрез консултиране, общение и обсъждания отклоненията и пролуките в работата постепенно излизат наяве. След като един проблем бъде открит, не може да бъде оставен настрана; той трябва да бъде разрешен. И така, какъв вид водачи могат да открият някои проблеми, отклонения и пролуки, които се появяват в работата? Тези водачи трябва да носят бреме, да бъдат усърдни и да участват във всеки детайл на конкретната работа; да проследяват, да разбират и да схващат всяка част; да установяват какво прави всеки, какъв брой хора е подходящ за извършването на коя задача, кои са надзорниците, какви са заложбите на тези хора и дали вършат работата си добре или не, и каква е тяхната ефективност, как напредва работата и така нататък — всички тези неща трябва да бъдат установени. Освен това най-критичната част от евангелската работа е дали евангелските проповедници имат истината или не, дали могат да разговарят ясно за истините на виденията, за да разрешават представите и проблемите на хората, дали могат да предоставят това, което липсва на потенциалните приемници на евангелието, за да бъдат убедени напълно, и дали могат да възприемат разговорен маниер в своите общения за истината, така че потенциалните приемници на евангелието да могат да чуят повече от Божия глас. Например, ако един потенциален приемник на евангелието иска да научи за истините относно значението на Божието въплъщение, но даден евангелски проповедник винаги говори за значението на Божието дело и за това какво представляват религиозните представи, това не е ли проблем? Ако един човек просто иска да научи как може да бъде спасен и какво е съдържанието на Божия план за управление за спасение на човечеството, не е ли това моментът да се разговаря за истините на виденията относно трите етапа на Божието дело? (Да.) Но този евангелски проповедник продължава да говори за Божието наказание и съд и за Неговото разобличаване, че покварените нрави на хората включват арогантност, измамност и нечестивост, и други подобни теми. Преди другата страна да е приела Божието дело, евангелският проповедник започва да ѝ говори за наказание и съд, разобличавайки нейните покварени нрави. В резултат на това човекът бива отблъснат, не получава това, което иска, и проблемите му, които се нуждаят от разрешаване, остават неразрешени; той губи интерес и не желае да продължи да изследва. Това не е ли проблем с евангелския проповедник? Евангелският проповедник не разбира истината или му липсва духовно разбиране и затова изобщо не му е ясно от какво се нуждае другият човек, като не успява да наблегне на нищо в речта си, плямпа несвързано и изобщо не разрешава проблемите на потенциалния приемник на евангелието — как може изобщо да придобие хора, като проповядва евангелието по този начин?

Лъжеводачите пренебрегват всички проблеми, с които се сблъскват в работата си. Независимо какви проблеми възникват в евангелската работа и как злите хора смущават и засягат тази работа, те изобщо не им обръщат внимание, сякаш нямат нищо общо с това. Лъжеводачите са объркани в работата си; независимо дали даден индивид има някакви резултати или се придържа към истините принципи в своя дълг, те не осигуряват надзор или проверка, като позволяват на хората да действат свободно, независимо от последствията. Това води дотам, че отклоненията и пролуките, които се появяват в евангелската работа, никога да не се отстраняват и несметен брой хора, които търсят истинския път, в крайна сметка се изплъзват, неспособни да бъдат доведени пред Бог възможно най-скоро. След като приемат Божието дело в последните дни, някои хора казват: „Всъщност някой ми проповядваше евангелието преди три години. Не че не исках да го приема или че вярвах в негативна пропаганда; човекът, който ми проповядваше, беше просто толкова безотговорен. Той не можа да отговори на въпросите, които зададох, и когато търсех истината, беше неясен в общението, като говореше само някакви безполезни думи. В резултат на това всичко, което можех да направя, беше да си тръгна разочарован“. Три години по-късно, след като изследват онлайн и след това търсят и разговарят с братята и сестрите, тези хора изясняват една по една всички представи и обърквания в сърцата си, като напълно потвърждават, че Бог се явява и върши дело, и го приемат. Това е приемането на Божието дело от тяхна страна чрез собственото им търсене и изследване. Ако три години по-рано човекът, проповядващ евангелието, беше успял ясно да разговаря за истината и да изкорени техните представи и въпроси, те щяха да го приемат три години по-скоро. Колко растеж на живота е бил забавен през тези три години! Това трябва да се счита за неизпълнение на отговорностите от тези, които проповядват евангелието, и е пряко свързано с това, че те не разбират истината. Някои евангелски работници просто не се съсредоточават върху това да се снабдят с истината, способни са единствено да бълват някои доктрини, без да могат да изкоренят представите на хората или да решат действителните им проблеми. В резултат на това много хора не приемат евангелието своевременно, когато го чуят, като забавят своя житейски растеж с няколко години. Трябва да се каже, че отговорност за това носят водачите, отговарящи за евангелската работа, поради недостатъчните им напътствия и недостатъчния им надзор. Ако водачите и работниците наистина имат бреме и са способни да изтърпят малко повече страдание, да практикуват повече общуването за истината и да покажат малко повече преданост, като разговарят ясно по всички аспекти на истината, така че тези евангелски работници да могат да разговарят за истината, за да изкореняват представите и съмненията на хората, тогава резултатите от проповядването на евангелието ще стават все по-добри. Това би позволило на повече хора, които изследват истинския път, да приемат Божието дело по-рано и да се върнат пред Бог, за да получат по-скоро Неговото спасение. Работата на църквата се забавя просто защото лъжеводачите сериозно занемаряват отговорностите си, не вършат практическа работа, не проследяват и не наблюдават работата, и не са способни да общуват за истината, за да разрешат проблемите. Разбира се, това е така и защото тези лъжеводачи се отдават на предимствата на статуса си, изобщо не се стремят към истината и не желаят да проследяват, да надзирават или да ръководят работата по разпространяването на евангелието. В резултат на това работата напредва бавно, много изкуствени отклонения, абсурди и безразсъдни погрешни действия не се поправят или преодоляват незабавно, което се отразява сериозно на ефективността от разпространяването на евангелието. Тези проблеми се поправят едва когато бъдат открити от Горното и на водачите и работниците бъде казано, че трябва да ги разрешат. Подобно на слепци тези лъжеводачи не са способни да откриват каквито и да било проблеми и изобщо не съществуват принципи в начина, по който вършат нещата, но те не са способни да осъзнаят собствените си грешки и признават грешките си само когато Горното ги кастри. И така, кой може да поеме отговорност за загубите, причинени от тези лъжеводачи? Дори да ги отстраним от постовете им, как може да се компенсират причинените от тях загуби? Затова когато се установи, че има лъжеводачи, които са неспособни да вършат каквато и да е практическа работа, те трябва своевременно да бъдат освободени. В някои църкви евангелската работа напредва изключително бавно и това се дължи просто на лъжеводачите, които не вършат практическа работа, както и на твърде многото случаи на пренебрегване и грешки от тяхна страна.

Във всички различни точки от работата, които лъжеводачите изпълняват, всъщност има многобройни проблеми, отклонения и пролуки, които те трябва да разрешат, коригират и поправят. Тъй като на тези лъжеводачи обаче им липсва чувство за бреме, като се отдават само на предимствата на своя статус, без да вършат никаква практическа работа, в крайна сметка те създават пълна бъркотия в работата. В някои църкви хората не са единни в мислите си, като всеки подозира другия, пази се от него и го подкопава, като същевременно се страхува да не бъде отстранен от Божия дом. Изправени пред тези ситуации, лъжеводачите не правят нищо, за да ги разрешат, като не извършват никаква практическа, конкретна работа. Църковната работа стига до застой, но лъжеводачите изобщо не се огорчават от това, като все още вярват, че самите те са свършили много работа и не са забавили църковната работа. Такива лъжеводачи са фундаментално неспособни да извършват работа за предоставяне на живот, нито могат да разрешават практически проблеми според истината. Те извършват само малко работа по общи въпроси, която е специално възложена и уточнена от Горното, сякаш работата им се върши единствено за Горното. Когато става въпрос за фундаменталната църковна работа, която Горното винаги е изисквало — като работата за предоставяне на живот и работата на развиване на хората — или определени специални задачи, ръководени от Горното, те не знаят как да го правят и не могат да го правят. Те само възлагат тези задачи на други и след това считат работата си за свършена. Правят точно толкова, колкото им е наредено от Горното, и предприемат някакво действие само когато бъдат подтикнати; в противен случай те са неактивни и нехайни — това са лъжеводачи. Какво е лъжеводач? Накратко, това е някой, който не върши практическа работа, който не си върши работата като водач, като проявява грубо неизпълнение на отговорностите в критично важна и фундаментална работа и не предприема никакви действия — това е лъжеводач. Лъжеводачите се занимават само с повърхностни общи дела, като погрешно смятат това за вършене на истинска работа, а всъщност, що се отнася до работата им като водачи и критично важната работа, възложена им от Божия дом, те изобщо не я вършат добре. Освен това, често възникват проблеми в различните аспекти на църковната работа, които изискват водачът да ги разреши, но те не могат да ги разрешат, като често възприемат отношение на отбягване, и братята и сестрите не могат да ги намерят, когато искат да разрешат даден проблем. Ако все пак успеят да намерят водача, водачът се измъква с извинението, че е твърде зает с работа, и кара братята и сестрите сами да четат Божиите слова и да търсят истината, за да разрешат проблемите си самостоятелно, като възприема отношение на ненамеса. Това в крайна сметка води до натрупване на твърде много неразрешени проблеми, като спира напредъка във всички точки от работата и довежда църковната работа до застой. Това е последствието от факта, че лъжеводачите не вършат практическа работа. Лъжеводачите никога не са сериозни или усърдни по отношение на основните си отговорности, нито търсят истината, за да разрешат различни проблеми. Това означава, че лъжеводачите неминуемо са неспособни да вършат практическа работа и да разрешават каквито и да било проблеми. Това, в което лъжеводачите са най-добри, е проповядването на думи и доктрини, крещенето на лозунги и увещаването на другите, като се съсредоточават само върху това да се занимават с работа по общи въпроси. По отношение на фундаменталната църковна работа, поверена им от Божия дом, като предоставяне на живот и общуване за истината с цел разрешаване на проблеми, те не знаят как да я вършат, не се обучават, за да се научат как да го правят и не могат да разрешат никакви действителни проблеми — това са лъжеводачи.

Когато бъдат помолени да напътстват дейности, свързани с текст — като писане на сценарии, писане на статии със свидетелства за преживявания и други конкретни задачи — някои лъжеводачи мислят, че тъй като това е просто напътствие, не е нужно да вършат никаква конкретна работа, затова те просто се мотаят наоколо. „Джан — казват те — как върви статията ти?“. „Почти е готова“. „Ли, имаш ли някакви трудности с писането на този сценарий?“. „Да, можеш ли да ми помогнеш да ги разреша?“. „Обсъдете го всички помежду си. Помолете се още“. Тези лъжеводачи не само не успяват да напътстват и подпомагат братята и сестрите, но и не се съсредоточават върху доброто изпълнение на собствената си работа, винаги се разхождат безцелно и живеят безгрижен и охолен живот. На пръв поглед изглежда, че проверяват работата, но всъщност не разрешават никакви проблеми — истински бюрократи! Компетентните служители в някои страни в невярващия свят са също толкова покварени хора, но дори те са далеч по-добри от тези лъжеводачи, на които им липсва чувството за отговорност, което тези служители притежават. Например след избухването на пандемията страните по света започнаха да прилагат превантивни мерки. В крайна сметка повечето от тези страни се съгласиха, че превантивните усилия на Тайван са били ефективни, което показва, че тайванските правителствени служители са изпълнили задачите си за реакция при пандемия по най-задълбочен начин, като са обхванали всички аспекти. За страна от светския свят е наистина възхитително, че служители и политици сред поквареното човечество са изпълнили задача толкова изчерпателно и според най-високите критерии. Много европейски длъжностни лица бяха готови да посетят Тайван и да се поучат от него — от тази гледна точка тайванските правителствени служители бяха далеч по-добри от тези на други страни. Само защото повечето от техните служители бяха способни да вършат конкретна работа и можеха да вложат сърце в изпълнението на отговорностите си, това доказва, че тези служители са съгласно критериите. Някои водачи и работници в църквата винаги са нехайни, когато изпълняват дълга си, и без значение колко биват кастрени, това е неефективно. Смятам, че характерът на тези водачи и работници дори не може да се сравнява с този на длъжностните лица от невярващия свят, които могат да вършат практическа работа. Повечето от тях твърдят, че вярват в Бог и се стремят към истината, но всъщност не желаят да платят цената. Предоставят им толкова много истина, а отношението им към изпълнението на техния дълг е такова. Резултатът е, че всички те стават лъжеводачи, които далеч не могат да се сравняват с превъзхождащите ги правителствени служители! Моите изисквания към хората всъщност не са високи — не изисквам хората да разбират твърде много истини или да имат твърде високи заложби. Минималният критерий е да се действа със съвест и да се изпълняват отговорностите. Ако не друго, то поне трябва да си достоен за насъщния си хляб и поръчението, което Бог ти е дал — това е достатъчно. Но Божието дело е вършено досега, а могат ли мнозина да действат със съвест? Виждам, че някои длъжностни лица в демократичните страни говорят и постъпват искрено. Те не преувеличават, нито говорят възвишени теории, речта им е особено задълбочена и неподправена, и са способни да се справят с много реални въпроси. Работата им наистина е доста добра, като наистина отразява тяхната почтеност и човечност. Като гледам мнозинството водачи и работници в църквата сега, в работата си те просто отбиват номера и са нехайни, не са постигнали много добри резултати и не са изпълнили напълно своите отговорности. След като станат водачи, те се превръщат в религиозни длъжностни лица, държат се надменно и дават заповеди, и стават бюрократи. Те просто се съсредоточават върху това да се отдават на предимствата на статуса си и обичат всички да ги следват и да се въртят около тях. Те рядко се занимават задълбочено с обикновените членове на църквата, за да разрешават практически проблеми. В сърцата си те се отдалечават все повече и повече от Бог. Тези видове лъжеводачи и лъжеработници са напълно непоправими! Аз съм общувал за истината толкова старателно, но тези водачи и работници не я възприемат, те упорито се придържат към погрешните си идеи и остават безразлични. Отношението им към техния дълг винаги е нехайно и нямат ни най-малко намерение да се покаят. Виждам, че тези хора са без съвест, без разум — изобщо не са хора! Тогава размишлявам: необходимо ли е все още да се общува многократно за тези истини с такъв тип хора? Трябва ли да правя общуването толкова конкретно? Трябва ли да понасям това страдание? Излишни ли са тези думи? След известен размисъл решавам, че все пак трябва да говоря, тъй като — въпреки че тези думи нямат ефект върху онези, лишени и от най-малката частица съвест или разум — те са полезни за онези, които, макар и с малко по-слаби заложби, могат да приемат истината и искрено да изпълняват своя дълг. Лъжеводачите не вършат практическа работа и не изпълняват отговорностите си, но онези, които се стремят към истината, ще си извлекат поуки, ще се вдъхновят и ще намерят път за практикуване от тези думи и въпроси. Навлизането в живота не е толкова лесно — без някой да предоставя подкрепа и приток на живот, без да се разяснява подробно всеки аспект на истината, хората са много слаби, често се озовават в състояние на безпомощност и объркване, състояние на негативност и пасивност. Затова много пъти, когато видя тези лъжеводачи, губя желание да общувам с тях. Обаче когато се сетя за претърпените страдания и платената цена от онези, които искрено вярват в Бог и които изпълняват дълга си предано, Аз променям решението Си. Не е по друга причина освен тази: дори ако 30 до 50 души — или поне 8 или 10 души — могат искрено да отдадат всичко и да бъдат предани в изпълнението на своя дълг, и са готови да слушат и да се покоряват, тогава изричането на тези думи си заслужава. Аз не бих имал мотивация в Себе Си да говоря и общувам с онези, които нямат съвест и разум — разговорът с тези хора е изтощителен и безплоден. Повечето от вас не се стремят към истината и не плащат цена в своя дълг — нямате бреме или преданост, вие просто отбивате номера в действията си и неохотно вършите неща с надеждата да придобиете благословения. Слушането на тези думи всъщност е незаслужена полза за вас. Вие извличате полза от онези, които искрено изпълняват своя дълг, които наистина плащат цена, които притежават преданост и бреме и които са готови да практикуват истината. Тези думи са предназначени за тези хора и вие придобивате незаслужена полза, като ги слушате. Ако се погледне от тази гледна точка — а именно, че мнозинството от вас има отношение на отбиване на номера без никаква сериозност в своя дълг — тогава вие не сте достойни да чуете тези думи. Защо не сте достойни? Защото дори да слушате, всичко е напразно — независимо колко е казано или колко подробно е, вие просто отбивате номера със слушането, като не практикувате тези думи, независимо колко разбирате, след като сте ги чули. На кого трябва да се говорят тези думи? Кой е достоен да ги чуе? Само онези, които са готови да платят цена, които могат искрено да отдадат всичко и които са предани на своя дълг и на своето поръчение, заслужават да слушат. Защо казвам, че те заслужават да слушат? Защото щом разберат малко истина, след като са слушали, те могат да я приложат на практика и практикуват това, което разбират — те не хитруват и не се отпускат; и се отнасят към истината и Божиите изисквания с отношение на искреност и копнеж, способни да обичат и приемат истината. Така, след като слушат, тези думи имат ефект върху тях и постигат резултат.

13 февруари 2021 г.