Лъжеводачите не проследяват работата и не дават насоки за нея

Току-що обсъдихме този аспект от петата отговорност на водачите и работниците: „да се осведомяват за текущото състояние на всяка част от работата и да вникват в него“. Като обсъдихме този аспект, ние разобличихме някои конкретни проявления на лъжеводачите, както и тяхната човешка природа и характер. Сега нека разгледаме „да се осведомяват за напредъка на всяка част от работата и да вникват в него“. Разбира се, напредъкът на работата е донякъде свързан със състоянието на работата, връзката е сравнително тясна. Ако човек не може да разбира и да схваща състоянието на дадена част от работата, тогава по същия начин не може да разбира и да схваща напредъка на работата. Например, какъв е напредъкът на работата, до какъв етап е достигнала, какви са състоянията на ангажираните хора, има ли някакви трудности с професионалните аспекти, има ли области от работата, които не отговарят на изискванията на Божия дом, какви са постигнатите резултати, дали хората, които не са много квалифицирани в професионалните аспекти на работата, се учат, кой организира обучението, какво учат, как учат и така нататък — тези конкретни въпроси са свързани с напредъка. Например работата по композиране на химни не е ли доста важна? Какви конкретни задачи трябва да се предприемат в процеса от първоначалния подбор на съществени откъси от Божиите слова до завършването на композицията на един химн? Първо е необходимо да се изберат съществени откъси от Божиите слова, които са подходящи да станат химни, и те също трябва да бъдат с подходяща дължина. Втората стъпка включва обмисляне кой стил мелодия подхожда на откъса, за да бъде приятен и да доставя удоволствие при пеене. След това трябва да се намерят подходящите хора, които да изпеят химна. Това не са ли конкретни задачи? (Да.) След като един химн е композиран, лъжеводачът изобщо не се интересува дали композицията е пригодна, или стилът е подходящ. Като забелязва липсата на надзор, композиторът лично смята, че ще свърши работа и пристъпва към записването ѝ. Откъсът от Божиите слова, който всички очакваха с нетърпение да бъде превърнат в химн, най-накрая е музициран и направен на химн, но повечето откриват, че все още има недостатъци при пеене. Какъв проблем възниква? Композираният химн не е на ниво: записан е, въпреки че му липсват мелодичност и привлекателност. След като го чува, лъжеводачът пита: „Кой е композирал този химн? Защо е записан?“. Към момента, в който задава този въпрос, вече е изминал поне един месец. През този месец не трябваше ли водачът да проследи и незабавно да схване напредъка на тази работа? Например как вървеше композирането? Беше ли определена основната мелодия? Имаше ли мелодия? Съответстваха ли мелодията и стилът на този химн на Божиите слова? Помогнаха ли с напътствия хора със съответния опит? Можеше ли този химн да бъде широко разпространен за пеене след композирането му? Какъв ефект би имал? Смяташе ли се мелодията за добра? Лъжеводачът неизменно се проваляше в проследяването на подобни въпроси. И той си има причина да не проследява: „Аз не разбирам от композиране на химни. Как мога да проследявам нещо, от което не разбирам? Невъзможно е“. Това основателна причина ли е? (Не.) Това не е основателна причина; така че може ли някой, който не е запознат с композирането на химни, все пак да проследява? (Да.) Как трябва да проследява? (Може да си сътрудничи с братята и сестрите и да оцени мелодията въз основа на принципи, за да види дали е подходяща; може практично да проследи работата, вместо да си измива ръцете.) Основната характеристика на работата на лъжеводачите е да бръщолевят за доктрини и да скандират празни лозунги. След като издадат заповедите си, те просто си измиват ръцете по темата. Не задават въпроси за последващото развитие на работата. Не питат дали са възникнали някакви проблеми, отклонения или трудности. Считат, че задачата им е приключила с възлагането на работата. Всъщност като водач, след като организираш работата, трябва да проследиш нейния напредък. Дори да не си запознат с тази област на работа — дори да нямаш никакви познания за нея — можеш да намериш начин да си свършиш работата. Можеш да намериш някого, който наистина я схваща, който разбира въпросната професия, за да извърши проверка и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да проследиш работата. Независимо дали си запознат с въпросната професия или дали я разбираш, или не, най-малкото трябва да контролираш работата, да я проследяваш, непрекъснато да правиш справки и да задаваш въпроси за нейния напредък. Трябва да поддържаш разбиране по тези въпроси. Това е твоя отговорност, това е част от твоята задача. Да не проследяват работата, да не правят нищо повече, след като е възложена, да си измият ръцете — това е начинът, по който лъжеводачите вършат нещата. Да не проследяват работата или да не предоставят ръководство относно нея, да не се интересуват от възникналите проблеми или да не ги разрешават, да не схванат напредъка или ефективността на работата — това също са проявления на лъжеводачите.

Лъжеводачите не вършат практическа работа, което възпрепятства напредъка на работата

Тъй като лъжеводачите не научават за напредването на работата и тъй като не са способни незабавно да разпознават проблемите, които възникват в хода ѝ, камо ли да ги решават, това често води до многократни забавяния. Тъй като хората не разбират принципите на дадена работа и няма подходящ човек, който да отговаря за нея или да я ръководи, изпълнителите ѝ често изпадат в състояние на негативизъм, пасивност и изчакване, което сериозно спъва напредъка на работата. Вместо да търпи многократни забавяния, работата щеше да напредва по-бързо, ако водачите бяха изпълнили отговорностите си: ако бяха ръководили работата, ако бяха я тласкали напред, ако я бяха надзиравали и ако бяха намерили някой вещ в тази област, който да напътства работата. Следователно за водачите е от съществено значение да разберат и да схванат действителния статус на работата. Разбира се, изключително наложително е и водачите да разбират и да схващат как напредва работата, тъй като напредъкът е свързан с ефективността на работата и резултатите, които се очаква да се постигнат. Ако водачите и работниците не схващат как напредва църковното дело и ако не надзирават и не контролират нещата, тогава със сигурност делото на църквата ще напредва бавно. Това се дължи на факта, че повечето хора, които изпълняват дълга си, са истински немарливци, нямат чувство за бреме и често са негативни, пасивни и нехайни. Ако няма никой с чувство за бреме и работоспособност, който да поеме отговорност за работата по конкретен начин, да се информира за напредъка ѝ навреме и да напътства, да надзирава, да дисциплинира и да кастри персонала, изпълняващ дълг, тогава по естествен начин нивото на ефективност на работата ще е много ниско, а резултатите от нея ще са много лоши. Водачите и работниците са глупави и слепи, ако дори не могат да го видят ясно. Ето защо водачите и работниците трябва своевременно да преглеждат, да проследяват и да схващат напредването на работата, да проучват какви проблеми срещат и трябва да решават хората, които изпълняват дълга си, и да разбират кои проблеми трябва да се решат, за да се постигнат по-добри резултати. Всички тези неща са от решаващо значение и всеки, който изпълнява ролята на водач, трябва да има ясна представа за тях. За да изпълнявате добре дълга си, не бива да сте като фалшивите водачи, които вършат малко повърхностна работа и смятат, че са изпълнили дълга си добре. Лъжеводачите са небрежни и припряни в работата си: липсва им чувство за отговорност, не разрешават проблемите, когато възникнат, и независимо каква работа вършат, я вършат само отгоре-отгоре и подхождат нехайно. Те просто говорят високопарни думи, бълват доктрини и празни приказки и отбиват номера в работата си. Като цяло, това е състоянието, в което лъжеводачите вършат работата си. Въпреки че, в сравнение с антихристите, лъжеводачите не вършат нищо явно зло и не вършат зло умишлено, когато се погледне ефективността на тяхната работа, е справедливо да бъдат окачествени като нехайни, като такива, които не носят бреме, като безотговорни и без преданост към дълга си.

Току-що разговаряхме за това, че лъжеводачите не вършат практическа работа и не разбират, нито схващат напредъка на всяка точка от работата. По отношение на проблемите и трудностите, които възникват в църковната работа, лъжеводачите просто не им обръщат внимание или само бълват малко доктрини и повтарят няколко лозунга, за да се отърват от тях. При нито една точка от работата няма да бъдат видени да идват лично на работното място, за да се опитат да разберат и проследят работата. Няма да бъдат видени да разговарят за истината, за да разрешават проблеми там, а още по-малко да бъдат видени лично да ръководят и да надзирават работата, предотвратявайки появата на пролуки и отклонения в нея. Това е най-очевидното проявление на нехайния начин, по който работят лъжеводачите. Въпреки че лъжеводачите, за разлика от антихристите, не си поставят за цел да прекъсват и смущават работата на църквата, нито извършват много злини и установяват свои собствени независими царства, техните различни видове нехайно поведение причиняват огромни пречки на църковната работа, така че различни проблеми възникват безкрай и остават неразрешени. Това сериозно се отразява на напредъка на всяка точка от църковната работа и засяга навлизането в живота на Божиите избраници. Не трябва ли такива лъжеводачи да бъдат отстранени? Лъжеводачите не са способни да вършат практическа работа — започват силно всичко, с което се захванат, но накрая не го завършват. Ролята, която играят, е тази на откриващ церемония: те скандират лозунги и проповядват доктрини, и когато възложат работата на други и организират кой да отговаря за нея, те са приключили с нея. Приличат на гръмогласните високоговорители, които се срещат в селските райони на Китай — дотам се простира ролята, която играят. Те вършат само малко първоначална работа; за останалата част от работата изобщо не се виждат. Що се отнася до конкретни въпроси като например как върви всяка точка от работата, дали е съгласно принципите и дали е ефективна — те не знаят отговорите. Никога не се занимават задълбочено с най-ниските нива на работа и не посещават работното място, за да разберат и схванат напредъка и подробностите на всяка точка от работата. Следователно лъжеводачите може да не си поставят за цел да причиняват прекъсвания и смущения или да извършват различни злини по време на своя мандат като водачи, но всъщност те парализират работата, възпрепятстват напредъка на всяка точка от църковната работа и правят невъзможно за Божиите избраници да изпълняват добре дълга си и да постигнат навлизане в живота. Работейки по този начин, как биха могли изобщо да поведат Божиите избраници по правилния път на вяра в Бог? Това показва, че лъжеводачите не вършат никаква практическа работа. Те не успяват да проследят работата, за която би трябвало да отговарят, нито да предоставят напътствие и надзор за нея, за да осигурят нормалния напредък на църковната работа; те не успяват да изпълнят предвидените функции на водачи и работници и не успяват да изпълнят своята преданост или отговорности. Това потвърждава, че лъжеводачите не са предани в начина, по който изпълняват дълга си, че са просто нехайни; те мамят както Божиите избраници, така и Самия Бог, и засягат и възпрепятстват изпълнението на Неговата воля. Този факт е видим за всички. Възможно е един лъжеводач наистина да не може да върши работата; възможно е също така той да избягва работата си и умишлено да бъде нехаен. Така или иначе, факт е, че те превръщат църковната работа в пълна бъркотия. Никакъв напредък не се постига в нито една точка от църковната работа и купчина натрупани проблеми остават неразрешени за дълго време. Това не само засяга разпространението на евангелската работа, но също така сериозно възпрепятства навлизането в живота на Божиите избраници. Тези факти са достатъчни, за да покажат, че лъжеводачите не само не са способни да вършат истинска работа, но също така стават пречки за делото на разпространение на евангелието и препятствия за изпълнението на Божията воля в църквата.

Лъжеводачите не вършат практическа работа и не са в състояние да разрешават практически проблеми. Това не само забавя напредъка на работата и се отразява на резултатите ѝ, но и причинява сериозни загуби на църковната работа, пилеейки много човешки, материални и финансови ресурси. Следователно лъжеводачите трябва да компенсират икономическите загуби. Някои хора казват: „Ако водачите и работниците трябва да компенсират загубите, причинени от това, че не си вършат добре работата, тогава никой не би пожелал да бъде водач или работник“. Такива безотговорни хора не са пригодни да бъдат водачи или работници. Тези, които нямат съвест или разум, са зли хора — няма ли да е проблем, ако зли хора искат да бъдат водачи и работници? Тъй като голяма част от работата на Божия дом включва икономически разходи, нима не е необходимо да се води отчетност за тях? Нима Божиите приноси са нещо, което хората могат да пилеят и прахосват по свое усмотрение? Какво право имат водачите и работниците да прахосват Божиите приноси? Причиняването на икономически загуби трябва да бъде компенсирано; това е напълно естествено и обосновано и никой не може да отрече това. Например да кажем, че има работа, която може да бъде свършена за един месец от един човек. Ако тя бъде извършена за шест месеца, то разходите за останалите пет месеца не съставляват ли загуба? Нека дам пример с проповядването на евангелието. Да речем, че един човек е готов да изследва истинския път и вероятно може да бъде въведен във вярата чрез проповеди само за един месец, след което ще влезе в църквата и ще продължи да получава поене и приток, а след шест месеца би могъл да положи основа. Но ако евангелският работник се отнася към този въпрос с пренебрежение и нехайство и водачите и работниците също пренебрегват своите отговорности, и в крайна сметка, за да бъде спечелен този човек отнема половин година, тази половин година не съставлява ли загуба за живота му? Ако се сблъска с големите бедствия и все още не е положил основа на истинския път, той ще бъде в опасност и тогава онези хора няма ли да са го провалили? Такава загуба не може да се измери с пари или материални неща. Ако разбирането на истината на този човек е забавено с половин година и полагането му на основа и началото на изпълнението на дълга му е забавено с половин година, кой ще поеме отговорността за това? Могат ли водачите и работниците да си позволят да поемат отговорност за това? Никой не може да си позволи да носи отговорност за задържането на нечий живот. Тъй като никой не може да си позволи да понесе тази отговорност, какво е подходящо да направят водачите и работниците? Четири думи: да положат всички усилия. Да положите всички усилия, за да направите какво? Да изпълнявате собствените си отговорности, като правите всичко, което можете да видите със собствените си очи, за което можете да мислите в ума си и което да постигнете със собствените си заложби. Това означава да дадете всичко от себе си, това е да бъдете предани и отговорни и това е отговорността, която водачите и работниците следва да изпълняват. Някои водачи и работници не се отнасят сериозно към проповядването на евангелието. Те си мислят: „Божиите овце ще чуят Божия глас. Който изследва и приеме, ще бъде благословен; който не изследва и не приеме, няма да бъде благословен и заслужава да умре в бедствие!“. Лъжеводачите изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения и не носят бреме за евангелската работа; те също така не поемат отговорност за новодошлите, които току-що са влезли в църквата, и не приемат на сериозно навлизането в живота на Божиите избраници — те винаги се съсредоточават върху това да се отдават на предимствата на статуса си. Независимо колко хора изследват истинския път, те изобщо не се безпокоят, винаги с манталитета просто да се носят по течението, държейки се като оттеглил се император или чиновник. Независимо колко критична или спешна е работата, те никога не се появяват на място, не се интересуват от ситуацията с работата и не я разбират, нито я проследяват и не разрешават проблеми. Те просто възлагат задачи и смятат, че с това работата им е приключила, и вярват, че това представлява вършене на работа. Това не е ли да си нехаен? Това не е ли лъжене както на висшестоящите, така и на подчинените им? Такива водачи и работници годни ли са да бъдат използвани от Бог? Не са ли точно като чиновниците на големия червен змей? Те си мислят: „Да си водач или работник е същото като да заемаш длъжност и човек трябва да се наслаждава на предимствата на този статус. Заемането на длъжност ми дава тази привилегия, като ме освобождава от необходимостта да присъствам на всички въпроси. Ако винаги бях на място, за да проследявам работата и да разбирам ситуацията, колко уморително би било това, колко унизително! Не мога да приема такова изтощение!“. Точно така работят лъжеводачите и лъжеработниците, загрижени единствено да ламтят за удобство и да се наслаждават на предимствата на статуса, без да вършат никаква практическа работа и напълно лишени от всякаква съвест или разум. Такива паразити наистина трябва да бъдат отстранени и дори да бъдат наказани, те си го заслужават! Въпреки многото години църковна работа, някои водачи и работници не знаят как да проповядват евангелието, още по-малко да свидетелстват. Ако ги помолиш да разговарят за всички истини относно виденията за Божието дело с потенциални приемници на евангелието, те не са способни на това. Когато ги попитат: „Полагал ли си някога усилия да се въоръжиш с истината за виденията?“, лъжеводачите размишляват: „Защо да полагам такива усилия? С моя висок статус тази задача не е за мен; има предостатъчно други, които да я свършат“. Кажете Ми, що за твари са те? Вършили са църковна работа в продължение на много години, а не знаят как да проповядват евангелието. А когато стане дума за свидетелстване, трябва да намерят евангелски проповедник, който да го направи вместо тях. Ако като водач или работник не можеш да проповядваш евангелието, да свидетелстваш или да разговаряш с хората за истините относно виденията, какво можеш да правиш? Какви са твоите отговорности? Изпълнил ли си ги добре? Караш ли просто с това, което вече имаш? Какво е това, което имаш? Кой те е упълномощил да я караш с това, което вече имаш? Някои надзорници на евангелски екипи дори никога не са наблюдавали и слушали други да проповядват евангелието. Не им пука да слушат; не си правят труда, намират го за твърде голям проблем и им липсва търпение. Те са водачи, разбирате ли — и то представители на властта — така че не вършат тези конкретни задачи; карат братята и сестрите да ги вършат. Да предположим, че някои евангелски работници попаднат на човек с големи заложби, който подхожда към всичко сериозно и който иска да разбере някои конкретни истини относно виденията. Евангелските работници не могат да разговарят напълно ясно, затова молят своите водачи да го направят. Водачите не могат да кажат нищо и дори прибягват до извинения с думите: „Аз самият никога не съм вършил тази работа. Вие я свършете; аз ще ви подкрепям. Ако възникнат някакви проблеми, ще ви помогна да ги поправите; подкрепям ви. Не се притеснявайте. От какво има да се страхуваме, когато имаме Бог? Когато някой търси истинския път, вие можете да свидетелствате или да разговаряте за истините на виденията. Аз съм отговорен само за разговорите относно истините за навлизането в живота. Работата по свидетелстването е вашето тежко бреме, което да носите, не разчитайте на мен“. Всеки път, когато дойде решаващият момент за свидетелстване при проповядване на евангелието, те се скриват. Напълно осъзнават, че им липсва истината, така че защо не полагат усилия да се въоръжат с нея? Като знаят много добре, че им липсва истината, защо винаги отчаяно се стремят да станат водачи? Те нямат абсолютно никакъв талант и въпреки това имат наглостта да заемат всяка официална длъжност — дори биха поели ролята на император, ако им позволиш — те са твърде безсрамни! На каквото и ръководно ниво да са, те не могат да вършат практическа работа, но въпреки това се осмеляват да се наслаждават на предимствата на статуса, без да изпитват никакви угризения на съвестта. Не са ли те напълно безсрамни хора? Би било разбираемо, ако те бяха помолили да говориш на чужд език и ти не можеш; но да разговаряш за истините на виденията и за Божиите намерения на родния си език би трябвало да е възможно, нали? Хора, които са вярвали само от три до пет години, може да бъдат извинени, че не могат да разговарят за истината. Но някои са вярвали в Бог почти 20 години и някак си все още не са способни да разговарят за истините относно виденията — не са ли такива хора безполезни индивиди? Не са ли некадърници? Изумявам се, като чуя, че някой е вярвал в Бог в продължение на много години, а не знае как да разговаря за истините за виденията. Какво чувствате всички вие, след като чуете това? Не е ли немислимо? Как са вършили работата си през всичките тези години? Когато ги помолят да дадат напътствия за правене на музика, те не знаят как и казват, че тази специализирана област е твърде трудна, че не е нещо, което обикновеният човек може да разбере. Когато ги помолят да дадат напътствия в работата по създаване на изкуство или във филмопроизводството, те твърдят, че тези дейности изискват твърде високо ниво на технически умения, за да се справят. Когато ги помолят да пишат статии със свидетелства за преживявания, те казват, че образователното им ниво е твърде ниско и не знаят как да ги пишат, и че никога не са се обучавали в това. Ако не могат да изпълняват тези видове работа, това е простимо, но евангелската работа е по своята същност част от техния дълг. Те не биха могли да бъдат по-запознати с тази работа — не трябва ли да им е лесно? Най-важният аспект от разговорите за истините за виденията е ясно да се разговаря за истината за трите етапа на делото. Първоначално хората нямат много опит в това и може да не разговарят толкова добре, но с времето, като се упражняват, те стават все по-добри в разговорите, колкото повече го правят, така че да могат да говорят структурирано, с точен и ясен език и добър изказ. Това не е ли специфична област на специализирана работа, която водачите трябва да овладеят? Това не е като да караш риба да живее на сухо, нали? (Не, не е.) Но такива лъжеводачи не са компетентни да свършат дори и тази малка част от работата. И въпреки това все още служат като водачи? Защо все още заемат тази позиция? Някои хора казват: „Аз съм човек, чието мислене е объркано и неясно, лишено от логика, и не ме бива много в говоренето за истините относно виденията“. В такъв случай, можеш ли да идентифицираш и изкорениш различните пролуки и отклонения, които възникват в евангелската работа? Ако не можеш да ги идентифицираш, тогава със сигурност не можеш и да ги изкорениш. Когато лъжеводачите отговарят за евангелската работа, те не играят никаква роля в проверката или надзора; те просто оставят подчинените си да правят каквото си искат, така че всеки може да прави нещата както иска и да проповядва на когото си иска — не се прилагат абсолютно никакви принципи или критерии. Когато вършат нещата, някои хора действат по прищявка, лишени от разум и най-вече от принципи, и безразсъдно извършват злодеяния. Лъжеводачите напълно се провалят в забелязването и идентифицирането на тези проблеми.

Казват, че в Южна Америка и Африка чрез евангелската работа в кошарата са били привлечени някои бедни хора. Тези хора нямат постоянен доход и дори набавянето на достатъчно храна и оцеляването представляват проблеми. И така, какво трябва да се направи? Имало водачи, които казали: „Божието намерение е да спаси човечеството, а за да бъде спасен, човек първо трябва да има достатъчно за ядене, нали? Не трябва ли тогава Божият дом да предостави подпомагане? Ако вярват в Бог, можем да им раздадем няколко книги с Божиите слова. Те нямат компютри или телефони, така че какво да правим, ако поискат да изпълняват дълг? Поразпитайте наоколо, вижте дали искрено желаят да изпълняват дълг“. Чрез разпитване било установено, че тези хора в момента са без пари, но ако имали пари и можели да се наядат до насита, щели да бъдат готови да излязат и да проповядват евангелието, и да изпълняват своя дълг. След като разбрали тези обстоятелства, водачите започнали да разпределят помощи, като ги раздавали всеки месец. Храната и подслонът, и дори таксите за интернет, и закупуването на телефони, компютри и друго оборудване за тези хора — всичко било платено с парите на Божия дом. Раздаването на пари на тези хора не целяло разпространение на евангелската работа, а по-скоро предоставяне на подпомагане за тяхното оцеляване. Това съгласно принципите ли е? (Не, не е.) Има ли Божият дом правило, че когато се проповядва евангелието и се срещнат бедни хора без средства за препитание, стига те да могат да приемат този етап на делото, трябва да им се окаже помощ? Има ли такъв принцип? (Не.) Тогава на какъв принцип тези водачи им разпределяха помощи? Дали защото смятаха, че Божият дом има пари, но няма къде да ги харчи, или защото смятаха тези хора за твърде жалки, или пък с надеждата, че тези хора ще помогнат за разпространението на евангелието? Какво точно беше тяхното намерение? Какво се опитваха да постигнат? Когато стана дума за раздаване на телефони, компютри и разходи за живот, те проявиха голям ентусиазъм; харесваше им да се занимават с такава работа, която осигуряваше ползи за другите, тъй като това им позволяваше да се подмажат на тези хора и да спечелят сърцата им, и те бяха особено ангажирани с подобни задачи, като стигаха все по-далеч без капка срам. Това е използване на Божиите пари за подмазване на хората и купуване на тяхната привързаност. Всъщност тези бедни индивиди не вярваха истински в Бог; те просто се опитваха да напълнят стомасите си и да намерят начин да си изкарват прехраната. Такива хора не търсеха да придобият истината или спасение. Би ли спасил Бог тези хора? Някои, дори и да бяха готови да изпълняват дълг, не бяха искрени, а по-скоро бяха мотивирани от желанието за телефони и компютри, за удобства в живота. Но лъжеводачите не се интересуваха от това; стига някой да беше готов да изпълнява дълг, те се грижеха за него, като не само осигуряваха пари за жилище и храна, но също така купуваха компютри, телефони и различно оборудване. Но се оказа, че тези хора изпълняваха дълга си, без да постигнат абсолютно никакъв резултат. Не хвърляха ли лъжеводачите просто пари на вятъра? Не използваха ли парите на Божия дом, за да покажат своята щедрост? (Да.) Това ли е работата, която водачите и работниците трябва да вършат? (Не.) Това не бяха ли лъжеводачи? Лъжеводачите обичат да се преструват на добри, доброжелателни и добросърдечни. Ако искаш да проявиш добросърдечност, добре, просто използвай собствените си пари! Ако нямат дрехи, съблечи своите и им ги дай; не харчи Божиите приноси! Божиите приноси са предназначени за делото на разпространение на евангелието, не за раздаване на социални помощи и със сигурност не за предоставяне на помощ на бедните. Божият дом не е социално заведение. Лъжеводачите са неспособни да вършат практическа работа, и още по-малко са способни да предоставят ресурса на истината или живота. Те се съсредоточават единствено върху използването на Божиите приноси за раздаване на социални помощи, за да се подмазват на хората и да поддържат собствената си репутация и статус. Те са безсрамни прахосници, нали? Ако такива лъжеводачи бъдат открити, може ли някой да ги разобличи и да ги спре навреме? Никой не се изправи да ги спре. Ако Горното не беше разбрало и не беше сложило край на това, практиката да се използват Божиите пари за предоставяне на облаги на хората никога нямаше да приключи. Тези бедни хора протягат ръце все по-надалеч и по-надалеч, като винаги искат повече. Те са ненаситни; независимо колко им даваш, никога не е достатъчно. Тези, които искрено вярват в Бог, са способни да оставят семействата и кариерите си, за да изпълняват своя дълг, за да бъдат спасени, и дори ако се сблъскат с трудности в живота, могат да намерят начини да ги разрешат сами, без постоянно да изискват неща от Божия дом. Те разрешават каквото могат сами, а за това, което не са в състояние да разрешат, се молят на Бог и разчитат на вярата си, за да ги преживеят. Тези, които винаги просят от Бог, в очакване Божият дом да осигури разходите им за живот и да ги издържа, са напълно лишени от разум! Те не искат да изпълняват никакъв дълг, но желаят да се наслаждават на живота, като знаят само да протягат ръце, за да изискват неща от Божия дом, и дори тогава никога не е достатъчно. Не са ли те банда просяци? А лъжеводачите — тези глупаци — просто продължаваха да раздават облаги и не спираха, като непрекъснато угаждаха на хората, за да спечелят благодарността им, и дори си мислеха, че такива действия прославят Бог. Това са нещата, които лъжеводачите вършат с най-голямо удоволствие. И така, има ли някой, който може да идентифицира тези проблеми, който може да прозре същността на тези проблеми? Повечето водачи си затварят очите, като си мислят: „Във всеки случай аз не отговарям за евангелската работа, защо да ме е грижа за тези неща? Не се харчат моите пари. Докато парите в собствения ми джоб остават недокоснати, всичко е наред. Вие можете да давате на когото си искате, какво общо има това с мен? Така или иначе тези пари не идват в моя портфейл“. Има много такива безотговорни хора наоколо, но колко могат да поддържат делото на Божия дом?