Един църковен водач трябва да притежава поне съвест и разум, както и да разбира някои истини — само тогава може да почувства бреме. Какви са проявленията на чувството за бреме? Ако той види, че някои хора са негативни, имат изопачено възприемане, че някои хора разхищават имуществото на Божия дом, че някои вършат работата си нехайно, че някои не се заемат с правилните задачи, когато изпълняват дълга си, че някои винаги бълват високопарни думи, но не вършат истинска работа…, ако открие, че в църквата има твърде много проблеми и трябва да бъдат разрешени, ако види, че не е свършена толкова много работа, това го кара да се чувства обременен. Откакто е станал водач, има усещането, че вътре в него постоянно гори огън. Ако открие проблем и не може да го разреши, започва да се тревожи и безпокои, не може да яде или да спи. По време на сбирки, когато някои хора съобщават за проблеми в работата си, които водачът не може да прозре и разреши веднага, водачът не се отказва. Той чувства, че трябва да разреши този проблем. След като се моли и търси, и премисля проблема в продължение на два дни, щом разбере как да го разреши, го разрешава бързо. След като разреши проблема, той бързо проверява други части от работата и открива друг проблем с твърде много хора, участващи в дадена част от работата, което налага намаляване на персонала. Тогава той бързо свиква сбирка, получава ясна представа за ситуацията, намалява персонала и измисля разумна организация, като по този начин проблемът е разрешен. Каквато и работа да проверяват, водачите, които носят бреме, винаги ще са способни да установят проблемите. По отношение на всички проблеми, които са свързани с професионални познания или които нарушават принципите, те ще са способни да ги установят, да разпитат за тях и да придобият разбиране за тях, и когато открият проблем, ще го разрешат своевременно. Интелигентните водачи и работници разрешават само проблеми, свързани с работата на църквата, с професионалните познания и с истините принципи. Те не обръщат внимание на дребните въпроси от ежедневието. Грижат се за всеки аспект на работата по разпространяването на евангелието, която Бог им е възложил. Те задават въпроси и проверяват всички проблеми, които са способни да забележат или открият. Ако не са способни да разрешат проблема сами в дадения момент, тогава се събират с други водачи и работници, общуват с тях, търсят истините принципи и мислят за начините, по които да го разрешат. Ако се сблъскат с голям проблем, който наистина не могат да разрешат, тогава се обръщат своевременно към Горното и позволяват на Горното да се справи с него и да го разреши. Такива водачи и работници са хора, които са принципни в действията си. Независимо какви проблеми съществуват, щом ги забележат, те не подминават. Постарават се да разберат напълно тези проблеми и след това да ги разрешат един по един. Дори да не бъдат разрешени напълно, може да се гарантира, че тези проблеми няма да възникнат отново. Това означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, сила и ум, като изпълняваш изцяло отговорностите си. Тези лъжеводачи и работници, които не вършат практическа работа или не се съсредоточават върху разрешаването на истински проблеми, не могат да открият проблеми пред очите си и не знаят каква работа трябва да се свърши. Докато виждат, че братята и сестрите са заети с изпълнението на дълга си, те са напълно доволни, смятат, че това е резултатът от тяхната практическа работа. Смятат, че всички аспекти на работата са доста добри и че няма много неща, които те лично да вършат, или някакви проблеми, които да разрешават, така че се съсредоточават върху това да се наслаждават на предимствата на своя статус. Те винаги искат да се изтъкнат и да се похвалят пред братята и сестрите. Винаги, когато видят братята и сестрите, те казват: „Бъди добър вярващ. Изпълнявай дълга си добре. Не се отнасяй нехайно. Ако си непослушен или причиняваш неприятности, ще те освободя!“. Те умеят само да затвърждават статуса си и да поучават хората. По време на сбирки те винаги питат какви проблеми има в работата и дали подчинените им имат някакви затруднения, но когато другите изкажат своите проблеми и затруднения, те не могат да ги разрешат. Въпреки това те все още са щастливи и продължават да живеят с чиста съвест. Ако братята и сестрите не споменат никакви затруднения или проблеми, те смятат, че вършат работата си много добре, стават самодоволни. Те смятат, че да питат за дейността е работата, която им е възложена да вършат, и когато възникнат проблеми и Горното проследи отговорността обратно до тях, те са смаяни. Други излагат затрудненията и проблемите в работата пред тях, а те продължават да се оплакват защо не търсят истината, за да ги разрешат. Като не решават сами практическите проблеми, те прехвърлят отговорността на надзорниците под тях, като строго порицават тези, които изпълняват конкретните задачи. Това порицание им помага да се освободят от яда си и те дори с чиста съвест вярват, че вършат практическа работа. Никога не са се чувствали разтревожени или обезпокоени от това, че не могат да открият или разрешат проблеми, нито пък са били неспособни да ядат или да спят добре заради това — никога не са претърпявали подобни трудности.

Всеки път, когато посещавам фермерска църква, разрешавам някои проблеми. Всеки път, когато отивам, не е защото съм открил някакъв конкретен въпрос, който трябва да разгледам. Просто имам малко свободно време да обиколя и да видя как върви работата на различните екипи в църквата и какво е състоянието на хората във всеки екип. Събирам надзорниците на разговор, питам ги каква работа са свършили през този период и какви проблеми има, оставям ги да повдигнат някои въпроси и после разговарям с тях за това как да ги разрешим. Когато общувам с тях, мога да открия и някои нови проблеми. Един вид проблеми са тези, свързани с начина, по който водачите и работниците вършат своята работа. Друг вид са проблемите в работата в рамките на техните отговорности. Освен това им помагам и ги напътствам как да вършат конкретна работа, как да я изпълняват, каква работа да вършат, а после я проследявам следващия път, питам ги как е минала работата, възложена последния път. Необходим е такъв надзор, подтикване и проследяване. Въпреки че това не се прави с много фанфари и викове, използване на високоговорители за правене на някакви изявления, тези специфични работи и задачи се съобщават и изпълняват чрез някои водачи и работници, които могат да вършат практическа работа. По този начин работата на всеки екип става подредена и напредва, ефективността на работата се подобрява, а резултатите са по-добри. В крайна сметка всеки човек от всеки екип може да се придържа здраво към собствения си дълг, като знае какво трябва да прави и как да го прави. Най-малкото, всеки изпълнява полагащия му се дълг, всички имат задачи под ръка и това, което правят, се прави според изискванията на Божия дом и може да бъде направено и според принципите. Това не е ли постигане на някакви резултати? Знаят ли лъжеводачите как да работят по този начин? Лъжеводачите ще размишляват: „И така, ето как Горното си върши работата: свиква няколко човека на приятелски разговор, всички си водят бележки в малка тетрадка и след като всичко е записано, работата на Горното е свършена. Ако това е начинът, по който Горното си върши работата, то тогава и ние ще го правим по същия начин“. Така лъжеводачите подражават по този начин. Те имитират външния вид, но в крайна сметка изобщо не вършат никаква практическа работа, не изпълняват нито една от задачите, които са помолени да извършат, просто пропиляват времето си в празни приказки. Понякога отивам и на зеленчуковите полета и в оранжериите, за да видя как расте разсадът или да разбера колко цикъла култури могат да се отглеждат в оранжерията през зимата и колко често да се поливат. Всички тези задачи, независимо дали са големи или малки, включват технически въпроси, свързани с отглеждането на зеленчуци, и стига човек да ги върши усърдно, може да ги осъществи. В какво лъжеводачите показват най-вече своята лъжливост? Най-очебийно в това, че не вършат практическа работа. Те просто изпълняват някои задачи, които ги карат да изглеждат добре и след това смятат работата за свършена, а после започват да се наслаждават на предимствата на своя статус. Независимо колко от този вид работа извършват, означава ли това, че извършват практическа работа? Повечето лъжеводачи възприемат истината нечисто, като разбират само някои думи и доктрини, което много затруднява доброто изпълнение на практическата работа. Част от лъжеводачите не могат да решават дори въпроси, свързани с общи дела. Те очевидно са със слаба заложба и им липсва духовно разбиране. Няма абсолютно никаква полза от развиването им. Някои лъжеводачи имат малка заложба, но не вършат практическа работа и се отдават на плътски удобства. Хората, които се отдават на плътски удобства, не се различават много от прасетата. Прасетата прекарват дните си в спане и ядене. Не правят нищо. Въпреки това, след като цяла година си се трудил да ги храниш, когато в края на годината цялото семейство яде месото им, може да се каже, че са служили. Ако един лъжеводач се отглежда като прасе, яде и пие безплатно по три пъти всеки ден, надебелява и става силен, но не върши никаква практическа работа и е развейпрах, не е ли безполезно да се отглежда? Бил ли е от някаква полза? Той може да служи само като контрастиращ предмет и трябва да бъде отстранен. Наистина е по-добре да отглеждаш прасе, отколкото лъжеводач. Лъжеводачите може да имат титлата „водач“, може да заемат тази длъжност, да се хранят добре по три пъти дневно, да се радват на много Божия благодат, да станат охранени и розови от цялото ядене до края на годината — но какво да кажем за работата? Погледни всичко, което е осъществено в работата ти през тази година: имаш ли резултати в някоя от сферите на работа през тази година? Каква практическа работа си свършил? Божият дом не изисква от теб да вършиш перфектно всяка работа, но трябва да вършиш добре ключовата работа — например евангелската работа или филмопроизводството, работата с текст и т.н. Всичко това трябва да е плодотворно. При нормални обстоятелства по-голямата част от работата трябва да даде някакви резултати и постижения след три до пет месеца. Ако няма постижения след една година, тогава това е сериозен проблем. Коя работа в рамките на твоята отговорност е била най-ползотворна? За коя от тях си платил най-високата цена и си страдал най-много през цялата година? Представи това постижение и размишлявай върху това дали имаш някакви ценни постижения през годината, в която си се наслаждавал на Божията благодат. Трябва да имаш ясно усещане за това в сърцето си. Какво точно прави, докато яде храната в Божия дом и се наслаждава на Божията благодат през цялото това време? Постигнал ли си нещо? Ако не си постигнал нищо, значи просто си се мотал наоколо. Ти си същински лъжеводач. Трябва ли такива водачи да бъдат освободени и отстранени? (Да.) Можете ли да разпознаете такива лъжеводачи, когато се сблъскате с тях? Можете ли да видите, че те са лъжеводачи, които просто работят нехайно, за да получат безплатен купон за храна? Те ядат, докато устите им се омазнят, но никога не изглеждат разтревожени или обезпокоени за работата, не участват в никакви конкретни задачи и не питат за тях. Дори и да попитат, то е по някаква причина. Те го правят само когато Горното ги притиска за резултати, а иначе не биха си направили труда. Те винаги се отдават на удоволствия, често гледат филми или телевизионни предавания. Те делегират работата и докато всички останали са заети с изпълнението на дълга си, те си почиват и се забавляват. Ако има проблем и се опиташ да ги намериш, за да се справят с него, те не се виждат никъде, но никога не закъсняват за ядене. И след като се нахранят, когато всички останали се върнат на работа, те се отдалечават, за да си починат още. Ако ги попиташ: „Защо не излезеш и не провериш работата? Всички чакат твоите напътствия, твоите разпореждания!“, те казват: „Защо ме чакат? Всички можете да го направите, всички знаете как да го направите — не е ли същото, когато не съм наблизо? Не мога ли да си почина малко?“. „Това почивка ли е? Ти просто гледаш филми!“. „Усвоявам професионални умения, изучавам как се снимат филми“. Дори си измислят извинения. Гледат филм след филм, а когато всички си почиват през нощта, те също отпочиват. Всеки ден те просто я карат през пръсти по този начин, но до каква степен? Всички ги смятат за неприятни, карат всички да се чувстват неловко и накрая никой не им обръща никакво внимание. Кажете Ми, ако такъв водач не е начело, може ли работата все пак да напредне? Без него Земята спира ли да се върти? (Продължава да се върти.) Тогава той трябва да бъде разобличен, за да може всеки да види, че не се занимава с правилните задачи и че никой не трябва да бъде възпиран от него. Такива лъжеводачи, които не се занимават с правилните задачи, трябва да бъдат разобличавани и разнищвани, за да бъдат разпознати от всички, и след това трябва да бъдат освободени от длъжност да стоят настрана! Можете ли да разпознаете такива лъжеводачи, когато се сблъскате с тях? Щяхте ли всички да се чувствате като моряци без капитан, ако нямаше лъжеводачи? Щяхте ли самостоятелно да свършите работата и да изпълните задачите? Ако не бихте го направили, то вие сте в опасност. Ако се сблъскате с такъв вид лъжеводачи, които не изпълняват правилно дълга си, не дават пример за подражание и пропиляват времето си в чат онлайн — щяхте ли да имате проницателност в такава ситуация? Щe бъдете ли повлияни от тях, за да се впуснете също в празни разговори и да отлагате дълга си? Можете ли все още да следвате такива лъжеводачи? (Не.)

Някои лъжеводачи са чревоугодни и мързеливи, като предпочитат комфорта пред усърдната работа. Те не искат нито да работят, нито да се притесняват, избягват усилия и отговорност, искат само да се отдадат на комфорт. Обичат да ядат и да играят и са особено мързеливи. Имаше един лъжеводач, който ставаше сутрин едва след като всички бяха приключили с яденето, а през нощта все още гледаше телевизионни драми, докато всички останали си почиваха. Един брат, отговорен за готвенето, не можеше повече да издържа и го разкритикува. Смятате ли, че той би слушал готвач? (Не.) Да предположим, че някой водач или работник го е порицал, като е казал: „Ти трябва да бъдеш по-усърден. Работата, която е необходимо да се свърши, трябва да се свърши. Като водач трябва да изпълняваш отговорностите си, независимо каква е работата. Трябва да си сигурен, че няма проблеми с нея. Сега, когато е открит проблем и ти не присъстваш, за да го разрешиш, това се отразява на работата. Ако постоянно работиш по този начин, не забавяш ли делото на църквата? Можеш ли да понесеш тази отговорност?“. Би ли се вслушал в това? Не непременно. Групата за вземане на решения трябва незабавно да освободи такива лъжеводачи и да направи нови работни разпоредби за тях, като ги остави да правят каквото могат. Ако не ги бива за нищо, искат да паразитират, където и да отидат, не могат да вършат нищо, тогава да ги отпрати без да им даде възможност да изпълняват какъвто и да е дълг. Те не са достойни да изпълняват дълг. Не са хора, нямат съвестта и разума на нормалната човешка природа, безсрамни са. След като бъдат прозрени, такива лъжеводачи, които са равносилни на безделници, трябва директно да бъдат освободени. Не е необходимо да се опитвате да ги увещавате и не трябва да им предоставяте никакви възможности да бъдат наблюдавани, нито пък е необходимо да общувате с тях за истината. Не са ли чули достатъчно истини? Ако бъдат кастрени, могат ли да се променят? Не могат. Ако някой има слаба заложба, понякога има абсурдни възгледи или не вижда пълната картина поради невежество, но е усърден, носи бреме и не е мързелив, тогава такъв човек, въпреки отклоненията в изпълнението на дълга си, може да се покае, когато бъде кастрен. Най-малкото, познава отговорностите на водача и знае какво трябва да прави, има съвест и чувство за отговорност и е поумнял. Но тези, които са мързеливи, предпочитат комфорта пред усърдната работа и са необременени, не могат да се променят. В сърцето им няма бреме. Независимо кой ги кастри, това е безполезно. Някои хора казват: „Тогава, ако ги връхлетят Божия съд, наказанието, изпитанията и облагородяването, това ще промени ли проблема им да са необременени?“. Това не може да бъде променено. То се определя от природата на човека, както кучето не може да промени навика си да яде мръсотия. Когато видиш някой мързелив и необременен човек, който също служи като водач, можеш да си сигурен, че той е лъжеводач. Някой може да каже: „Как можеш да го наричаш лъжеводач? Той има добра заложба, интелигентен е, може да разгадава нещата и умее да съставя планове. В света той управлява бизнес, бил е изпълнителен директор. Той е начетен, опитен и проницателен!“. Могат ли тези качества да решат проблема му с мързела и липсата на бреме? (Не.)

Какви проявления и характеристики имат хората, които са прекалено мързеливи? На първо място, каквото и да правят, те действат нехайно, бавят се, действат с лежерно темпо, почиват си и отлагат, когато е възможно. На второ място, не обръщат внимание на църковната работа. За тях всеки, който се тревожи за такива неща, може да го прави. Те обаче няма да го правят. Когато наистина се тревожат за нещо, то е заради собствената им слава и придобивките и статуса им — за тях е важно само да могат да се наслаждават на ползите от статуса. На трето място, те избягват трудностите в работата си. Не могат да приемат тя да бъде дори малко уморителна, а ако е такава, ги изпълва силно негодувание и не са способни да понесат трудностите или да платят цената. На четвърто място, не са способни да упорстват, независимо каква работа вършат, винаги се отказват по средата и не могат да доведат нещата докрай. Ако временно са в добро настроение, може да свършат някаква работа за забавление, но ако нещо изисква дългосрочен ангажимент и ги държи заети, ако изисква много мислене и уморява плътта им, с течение на времето ще започнат да роптаят. Например някои водачи са отговорни за църковната работа и отначало я намират за нова и интересна. Те са много мотивирани в своето общение за истината и когато видят, че братята и сестрите имат проблеми, те са способни да помогнат и да ги разрешат. Но след като упорстват известно време, започват да намират ръководната работа за твърде изтощителна и стават негативни — искат да преминат на по-лесна работа и не са готови да понасят трудности. На такива хора им липсва постоянство. На пето място, друга характеристика, която отличава мързеливите хора, е нежеланието им да вършат практическа работа. Веднага щом плътта им започне да страда, те измислят оправдания, за да се измъкнат и да избегнат работата си или да я прехвърлят на някой друг. А когато този човек свърши работата, самите те безсрамно пожънват облагите. Това са петте основни характеристики на мързеливите хора. Трябва да проверите дали сред водачите и работниците в църквите има такива мързеливци. Ако откриете такива хора, те трябва да бъдат освободени незабавно. Могат ли мързеливите хора да вършат добра работа като водачи? Без значение какви заложби притежават и какво е качеството на човешката им природа, ако са мързеливи, те няма да са способни да вършат добре работата си и ще забавят изпълнението на работата и важните въпроси. Работата на църквата е многостранна. Всеки аспект от нея включва много подробни задачи и изисква общение за истината, за да се разрешат проблемите и работата да бъде свършена добре. Затова водачите и работниците трябва да бъдат усърдни — трябва да говорят много и да вършат много работа всеки ден, за да осигурят ефективността ѝ. Ако говорят или вършат твърде малко, няма да има резултати. Така че, ако един водач или работник е мързелив човек, той със сигурност е лъжеводач и не е способен да върши практическа работа. Мързеливите хора не вършат практическа работа, а още по-малко отиват сами на работните места, и не желаят да разрешават проблеми или да се ангажират в конкретна дейност. Те нямат ни най-малко разбиране или схващане на проблемите в която и да е работа. Те имат само повърхностна, смътна представа в главите си от слушането на това, което другите са казали, и отбиват номера, като просто проповядват малко доктрина. Способни ли сте да различите този тип водачи? Способни ли сте да разпознаете, че те са лъжеводачи? (До известна степен.) Мързеливите хора са нехайни в изпълнението на какъвто и да е дълг. Независимо какъв е той, в тях няма постоянство, работят на приливи и отливи и се оплакват винаги, когато се сблъскат с някаква трудност, като не спират да си изливат болката. Сипят ругатни върху всеки, който ги критикува или кастри, подобно на скандалджийка, която обижда хората по улиците, като винаги искат да излеят гнева си върху другите и не искат да изпълнят дълга си. Какво показва това, че не искат да изпълняват дълга си? Показва, че не носят бреме, не желаят да поемат отговорност и са мързеливи хора. Не искат да понасят трудности или да плащат цената. Това се отнася най-вече за водачите и работниците: ако не понасят бреме, могат ли да изпълняват отговорностите на водачи или работници? Категорично не.