Пета точка: осъзнавайте и разбирайте навреме състоянието и напредъка на всяка точка от работата и бъдете готови своевременно да решавате проблемите, да поправяте отклоненията и да поправяте недостатъците в работата, така че тя да върви гладко

Днешното общение е посветено на петата отговорност на водачите и работниците: „Поддържайте актуално овладяване и разбиране на положението и напредъка на всяка точка от работата и бъдете в състояние бързо да решавате проблемите, да поправяте отклоненията и да отстранявате недостатъците в работата, така че тя да върви гладко“. Ще се съсредоточим върху тази отговорност, за да анализираме различните проявления на лъжеводачите, да видим дали лъжеводачите изпълняват отговорностите си в тази работа и дали се придържат здраво към дълга си и изпълняват работата си добре.

Лъжеводачите се отдават на разтуха и не се ангажират задълбочено на местно ниво, за да вникнат в работата

Петата отговорност на водачите и работниците първо споменава „овладяване и разбиране на положението и напредъка на всяка точка от работата“. За какво се отнася „състоянието на всяка точка от работата“? То се отнася до това, какво е текущото състояние на дадена точка от работата. Какво трябва да разберат водачите и работниците тук? Например: какви конкретни задачи изпълнява персоналът, с какви дейности е зает, дали тези дейности са необходими, дали са ключови и важни задачи, колко ефективен е този персонал, дали работата върви гладко, дали броят на персонала съответства на работното натоварване, дали всеки е получил достатъчно задачи, дали има случаи на твърде много персонал за определена задача — когато има твърде много персонал за твърде малко работа и повечето хора бездействат — или случаи, когато работното натоварване е твърде голямо, а персоналът — твърде малко и надзорникът не успява да ръководи ефективно, което води до ниска ефективност на работата и бавен напредък. Това са все ситуации, които водачите и работниците трябва да разбират. Освен това, докато изпълняват всяка точка от работата, водачите и работниците трябва да разбират и неща като дали някой предизвиква смущения или саботаж, дали някой задържа напредъка или подкопава работата, дали има някаква намеса или нехайство. И така, как те придобиват разбиране по тези въпроси? Някои водачи може от време на време да се обаждат по телефона, за да попитат: „Заети ли сте в момента?“. Когато чуят другата страна да казва, че е много заета, те може да отговорят: „Добре, изпитвам облекчение щом сте заети“. Какво мислите за този начин на работа? Какво мислите за този въпрос? Този въпрос решаващ и необходим ли е? Това е характерно за работата на лъжеводачите — те просто я карат през пръсти. Те се задоволяват да свършат малко повърхностна работа, за да поуспокоят съвестта си, но не се съсредоточават върху вършенето на практическа работа, още по-малко пък отиват по места, при всеки екип, за да разберат текущото състояние на работата. Например дали организацията на персонала е подходяща, как се върши работата, дали са възникнали някакви проблеми — тези практически въпроси не се разглеждат от лъжеводачите, които вместо това намират незабележимо място, където да ядат, да пият и да се забавляват, без да понасят суровостта на вятъра или слънцето. Те просто изпращат писма или от време на време карат някого да поразпита от тяхно име, като смятат, че това представлява изпълнение на тяхната работа. Нещо повече, братята и сестрите може да не ги видят в продължение на десет дни или половин месец. Когато братята и сестрите бъдат попитани: „С какво е зает вашият водач? Извършва ли конкретна работа? Дава ли ви напътствия и решава ли проблеми?“, те отговарят: „Дори не го споменавай, не сме виждали водача си от месец. След последната сбирка, която организира за нас, той никога повече не се появи и сега имаме много проблеми, но няма кой да ни помогне да ги разрешим. Няма друг начин. Надзорникът на нашата група и нашите братя и сестри трябва да се съберат, за да се молят и да търсят принципи, да обсъждат и да си сътрудничат в работата. Тукашният водач не е ефективен. Сега сме без водач“. Колко добре се справя този водач с работата си? Горното пита този водач: „След като последният филм беше завършен, получихте ли някакви нови сценарии? Какво заснемате сега? Как напредва работата?“. Водачът отговаря: „Не знам. След последния филм имах една сбирка с тях, след което всички бяха заредени с енергия, не бяха негативни и нямаха никакви трудности. Оттогава не сме се срещали. Ако искате да знаете каква е тяхната текуща ситуация, мога да се обадя и да попитам“. „Защо не се обади, за да разбереш ситуацията по-рано?“. „Защото бях твърде зает, посещавах сбирки навсякъде. Все още не е техен ред. Ще мога да разбера ситуацията, едва когато се събера с тях следващия път“. Такова е отношението им към църковното дело. След това Горното казва: „Не си наясно с текущата ситуация или с проблемите, които съществуват във филмопроизводството, така че какво ще кажеш за напредъка на евангелската работа? В коя страна евангелската работа се е разпространила най-добре, най-идеално? Хората в коя страна имат сравнително добра заложба и възприемат бързо? Коя страна има по-добър църковен живот?“. „Ах, бях се съсредоточил само върху сбирките, забравих да попитам за тези неща“. „Тогава колко хора от евангелския екип могат да свидетелстват? Колко хора са развивани да свидетелстват? В коя страна кой е отговорен за църковното дело и църковния живот и ги проследява? Кой пои и пасе? Започнали ли са нови членове на църквата от различни страни да живеят църковен живот? Техните представи и фантазии напълно ли са разсеяни? Колко хора са се вкоренили в истинския път и вече не са подвеждани от религиозни хора? Колко от тях могат да изпълняват дълга си, след като са вярвали в Бог в продължение на една или две години? Разбираш ли и схващаш ли тези въпроси? Когато в работата възникнат проблеми, кой може да ги реши? Знаеш ли коя група или лица в евангелския екип са отговорни за работата си и имат действителни резултати?“. „Не знам. Ако искаш да знаеш, мога да попитам. Ако не бързаш, ще попитам, когато имам време; все още съм зает!“. Този водач свършил ли е някаква конкретна работа? (Не.) Той казва „не знам“ на всичко; пита за нещата само в момента, в който го попитат, така че с какво е зает? Независимо в кой екип отива на сбирки или за проверка на работата, той не успява да идентифицира проблемите в работата и не знае как да ги реши. Ако не можеш да прозреш състоянията и характера на различни хора веднага, тогава не трябва ли поне да проследиш, да разбереш и да схванеш проблемите, които съществуват в работата, каква работа се върши в момента и до какъв етап е стигнала? Обаче лъжеводачите не могат да направят дори това. Нима те не са слепи? Макар че ходят при различни екипи в църквата, за да проследяват и проверяват работата, те изобщо не разбират действителната ситуация, не могат да идентифицират ключови проблеми, а дори и да забележат някои проблеми, не могат да ги решат.

Имаше един екип филмови продукции, който се готвеше да снима много сложен филм от тип, какъвто не бяха правили дотогава. Техният водач не беше наясно дали бяха подходящи да се заемат с този филмов сценарий, дали режисьорът и целият екип имаха възможност да завършат тази работа. Той просто каза: „Вие сте поели нов сценарий. Тогава действайте и го заснемете. Ще ви подкрепям и ще ви проследявам. Направете всичко възможно, а когато възникнат трудности, молете се на Бог и ги разрешавайте според Божиите слова“. И после си тръгна. Този водач не можеше да види или да открие която и да е от съществуващите трудности; може ли да се работи добре по този начин? След като екипът филмови продукции получи този сценарий, режисьорът и членовете от екипа често анализираха сюжета и обсъждаха костюмите и кадрите, но нямаха никаква представа как да заснемат филма. Не можеха официално да започнат продукцията. Не е ли това текущото състояние? Не са ли това съществуващите проблеми? Не са ли това проблеми, които водачът трябва да разреши? Водачът прекарваше всеки ден в сбирки, след множество събирания не бяха разрешени никакви практически проблеми, а снимките все още не можеха да продължат нормално. Имаше ли водачът някакво въздействие? (Не.) Той само крещеше лозунги, за да повдига духа: „Не можем да бездействаме, не можем да паразитираме върху Божия дом!“. Той дори мъмреше хората: „Вие, хора, нямате никаква съвест, паразитирате върху Божия дом, без да изпитвате каквото и да е чувство — нямате ли срам?“. След като каза това, всички почувстваха леки угризения на съвестта: „Да, работата напредва толкова бавно, а ние все така получаваме храна три пъти дневно — не е ли това паразитиране? Наистина не сме свършили никаква работа. Тогава кой ще разреши тези проблеми, които възникват в работата? Не можем да ги разрешим, затова питаме водача, но водачът само ни казва да се молим усърдно, да четем Божиите слова и да си сътрудничим хармонично, без да разговаря как трябва да се разрешат тези проблеми“. Водачът провеждаше сбирки на място всеки ден, но тези проблеми просто не можеха да бъдат разрешени. С течение на времето вярата на някои хора охладня и те изпаднаха в състояние на униние, защото не виждаха път напред и не знаеха как да продължат снимките. Те възлагаха последната си надежда на водача, като се надяваха, че той може да разреши някои практически проблеми, но уви, този водач сякаш беше сляп, нито изучаваше професията, нито общуваше, обсъждаше или търсеше заедно с онези, които я разбираха. Често държеше в ръцете си книга с Божиите слова и казваше: „Чета Божиите слова за духовна преданост. Въоръжавам се с истината. Никой да не ме смущава, зает съм!“. В крайна сметка се натрупваха все повече проблеми, което доведе до полупарализирано състояние на работата, но лъжеводачът все още смяташе, че върши чудесна работа. Защо беше така? Той вярваше, че след като е провел сбирки, разпитал е за работната ситуация, открил е проблемите, споделил е Божиите слова, посочил е състоянията на хората и всеки се е сравнил с тези състояния и е решил да изпълни добре дълга си, то тогава отговорността му като водач е изпълнена и той е направил всичко, което може да се очаква от него — ако конкретните задачи, свързани с професионалните аспекти, не можеха да бъдат свършени добре, това не беше грижа на водача. Що за водач е това? Църковното дело беше изпаднало в полупарализирано състояние, но той изобщо не се тревожеше и не беше разстроен. Ако Горното не беше разпитало или настояло, той просто щеше да продължи да протака, без да споменава какво се случва на по-нисшето ниво, без да разрешава никакви проблеми. Дали такъв водач е изпълнил отговорностите си на водач? (Не.) И така, за какво говореше по цял ден на сбирките? Говореше празни приказки, просто проповядваше доктрини и крещеше лозунги. Водачът не разрешаваше практически проблеми в работата, не изкореняваше нехайните и негативни състояния на хората и не знаеше как да разрешава проблемите в работата на хората според истините принципи. В резултат на това целият проект спря и дълго време не се виждаше никакъв напредък. Но водачът изобщо не се притесняваше. Това не е ли проявление на лъжеводачи, които не вършат практическа работа? Каква е същността на това проявление на лъжеводачите? Не е ли това сериозно пренебрегване на отговорност? Да пренебрегваш сериозно работата си, да не изпълняваш отговорностите си — точно това правят лъжеводачите. Стоиш на мястото си, като вършиш всичко през пръсти, без да разрешаваш практически проблеми. Стоиш на мястото си само за да мамиш хората. Дори да стоиш там през цялото време, ако не вършиш никаква практическа работа, това няма да доведе до нищо. В работата и сред професионалните аспекти възникват различни проблеми, някои от които можеш да разрешиш, но не го правиш — това вече е сериозно пренебрегване на отговорността. Освен това си сляп както с очите, така и с ума си: понякога, когато откриеш проблеми, не можеш да прозреш тяхната същност. Не можеш да ги разрешиш, но се преструваш, че си в състояние да се справиш с тях, като едва се държиш, а категорично отказваш да общуваш или да се консултираш с онези, които разбират истината, и също така не докладваш на Горното и не се допитваш до него. Защо е така? Страхуваш се да не бъдеш кастрен? Страхуваш се, че Горното ще узнае истината за теб и ще те освободи? Не е ли това съсредоточаване върху статуса без ни най-малко да се поддържа работата на Божия дом? Как би могъл да изпълняваш дълга си добре с такъв манталитет?

Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е да разбира и да схваща как върви работата. Той трябва да присъства там лично, за да проследява нещата, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на персонала и как напредва работата и трябва да разбира какви трудности възникват, дали някои зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или съответните упътвания, свързани със специализираната работа. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул, нищо не може да се сравни с личното посещение; по-точно и надеждно е да види нещата със собствените си очи. След като се запознае с всички аспекти на положението, ще има добра представа за това какво се случва. Особено важно е ясно и точно да разбере кой има добри заложби и кого си струва да развива, защото само това му дава възможност точно да развива и оползотворява хората, което е от решаващо значение, за да могат водачите и работниците да вършат работата си добре. Водачите и работниците трябва да имат път и принципи, по които да развиват и обучават хората с добри заложби. Освен това трябва да схващат и разбират различните видове проблеми и трудности, които съществуват в делото на църквата. Трябва да знаят и как да ги разрешават, както и да имат свои собствени идеи и предложения за това, как да се развива работата и какви са бъдещите ѝ перспективи. Много по-лесно ще вършат работата, ако са способни ясно и с лекота да говорят за такива неща, без да изпитват никакви съмнения или опасения. Водачът ще изпълнява отговорностите си, като работи така, нали? Трябва да знае как да разрешава споменатите по-горе проблеми в работата и често трябва да размишлява над тези неща. Когато е изправен пред трудности, за да разреши проблема, трябва да разговаря и да обсъжда тези неща с всички, като търси истината. Като върши практическа работа, стъпил здраво на земята с двата крака, по този начин, няма да има никакви нерешими затруднения. Лъжеводачите правят ли това? (Не.) Лъжеводачите умеят само да се преструват и да мамят хората, като се държат така, сякаш разбират неща, които не разбират, без да са в състояние да разрешат никакви действителни проблеми и се занимават само с безполезни неща. Когато ги питат с какво са се занимавали, те казват: „В мястото ни за живеене липсваха няколко възглавници, а екипът филмови продукции не разполагаше с парче плат за костюмите, така че отидох да купя малко. Друг път в кухнята свършиха продуктите, а готвачът не можеше да излезе, така че трябваше да отида и да купя някои неща, а по пътя взех няколко торби с брашно. Всички тези неща трябваше да направя сам“. Те наистина са били доста заети. Не пренебрегват ли своите същински задачи? Когато става въпрос за работата, която попада в обхвата на техните отговорности като водачи, те изобщо не се интересуват или изобщо не поемат никакво бреме, а само я вършат нехайно. Проблемът, че собствената им заложба е доста слаба и че са слепи както с очите, така и с ума си, е достатъчно сериозен, но те също така не носят никакво бреме и се отдават на удобства, като често прекарват по няколко дни на някое уютно място. Когато някой има проблем и ги търси за решение, те не могат да бъдат намерени никъде и никой не знае с какво в действителност се занимават. Те сами си разпределят времето. Тази седмица една сутрин провеждат сбирка с един екип, следобед почиват, а после вечерта събират хората, отговарящи за общите въпроси, за да обсъдят нещата. Следващата седмица организират сбирка на отговорниците за външните дела, като небрежно питат: „Има ли някакви трудности? Чели ли сте Божието слово през този период? Били ли сте възпирани или смущавани при контактите си с невярващи?“. И след като зададат тези няколко въпроса, те приключват. Докато мигнат, месецът се изтърколил. Каква работа са свършили? Въпреки че проведоха сбирки с всеки екип поотделно, те не знаеха нищо за работната ситуация на който и да от тях, нито пък научаваха или разпитваха за това, камо ли да се включат в работата на всеки екип или да я ръководят. Те не участваха в работата, не я проследяваха и не даваха указания, но имаше няколко неща, в които бяха точни: хранеха се навреме, спяха навреме и провеждаха сбирки навреме. Животът им е доста рутинен, грижат се добре за себе си, но резултатите им в работата не са на ниво.

Някои водачи не изпълняват каквито и да е отговорности на водачи и работници, като не вършат основното дело на църквата, а вместо това се съсредоточават единствено върху някои незначителни общи въпроси. Те са се специализирали в управлението на кухнята, като винаги питат: „Какво ще ядем днес? Имаме ли някакви яйца? Колко месо е останало? Ако е свършило, ще отида да купя малко“. Те смятат работата в кухнята за изключително важна, наминават през кухнята без причина, винаги мислят за това как да ядат повече риба, повече месо, как да се наслаждават повече, как да ядат храна без каквито и да е угризения. Докато хората във всеки екип са заети с работа, съсредоточени върху доброто изпълнение на дълга си, тези водачи се съсредоточават само върху това да се хранят добре и да живеят доста добре уреден живот. Откакто са станали водачи, те не само не се интересуват от делото на църквата и избягват всякакви тежки усилия, но и се грижат да се поддържат охранени и с розови бузи. Какво правят те всеки ден? Заети са с работа, свързана с общите въпроси, с някакви тривиални неща, без да са свършили добре никаква практическа работа или да са разрешили някакви истински проблеми. Но те не изпитват угризения в сърцето си. Всички лъжеводачи не вършат ключовото дело на църквата и не разрешават никакви практически проблеми. След като станат водачи, те си мислят: „Трябва само да намеря няколко човека, които да свършат конкретната работа, и тогава няма да се налага да я върша сам“. Те смятат, че след като са организирали надзорници за всяка точка от работата, за самите тях не остава нищо за вършене. Вярват, че това е работата на водача, и значи имат право да се наслаждават на предимствата на своя статус. Те не участват в никаква практическа работа, не следят, нито дават указания и не провеждат разследвания или проучвания за разрешаване на проблеми. Изпълняват ли те отговорностите на водач? Може ли църковното дело да се върши добре по този начин? Когато Горното ги пита как върви работата, те казват: „Всичко в църковното дело е нормално. Всяка точка от работата има надзорник, който се занимава с нея“. Ако им бъде зададен допълнителен въпрос за това дали има някакви проблеми в работата, те отговарят: „Не знам. Вероятно няма никакви проблеми!“. Това е отношението на лъжеводачите към работата им. Като водач проявяваш пълна безотговорност за възложената ти работа. Всичко се делегира на други, без проследяване, запитвания или съдействие за разрешаване на проблеми от твоя страна — ти просто седиш там като ръководител, който е дал свобода на действие на подчинените си. Не си ли пренебрегнал отговорността си? Не се ли държиш като бюрократ? Не вършат никаква конкретна работа, не следят работата, не решават практически проблеми — не са ли такива водачи просто за украса? Не са ли те лъжеводачи? Това е олицетворение на лъжеводач. Работата на лъжеводача се състои само в това да мърда устните си и да издава заповеди, без в действителност да участва в работата или да я следи, нито да търси или да открива проблемите в нея. Дори когато проблемите са открити, той не ги разрешава. Просто се държи като ръководител, който е дал свобода на действие на подчинените си, като мисли, че вършенето на работа се състои в това. И все пак този начин на ръководене не смущава душевния му покой; той живее с всички удобства всеки ден и през цялото време е в добро настроение. Как така все още може да се усмихва? Открих един факт: такива хора са напълно безсрамни. Като водачи не вършат никаква действителна работа, само организират няколко човека да изпълняват задачи и смятат, че работата е свършена. Никога не ги виждате на работното място. Нямат представа за напредъка на църковното дело или колко резултатно е то, но въпреки това продължават да смятат, че като водачи са компетентни и отговарят на стандартите. Това е олицетворение на лъжеводач, който не върши каквато и да е действителна работа. Лъжеводачите нямат никакво бреме за делото на църквата, не се тревожат или притесняват, независимо колко проблеми възникват. Задоволяват се с това само да се занимаят с някои общи въпроси и след това си мислят, че са свършили действителна работа. Независимо как Горното разобличава лъжеводачите, те не се чувстват зле вътрешно, нито виждат себе си в разобличаването. Те нямат никакъв самоанализ или покаяние. Такива хора не са ли лишени от съвест и разум? Може ли някой, който наистина има съвест и разум, да се отнася по този начин към църковното дело? Несъмнено не.

Обикновено след като чуят разобличаването на различните проявления на лъжеводачите и се сравнят с тези описания, хората с поне малко съвест и разум ще могат да видят в по-голяма или по-малка степен, че в тези описания има нещо от тях самите. Лицата им ще се изчервят, ще станат неспокойни, в сърцата им ще има притеснение, ще се почувстват задължени на Бог и тайно ще решат: „Преди се отдавах на плътските удобства, не вършех добре работата си, не изпълнявах отговорностите си, не вършех практическа работа, бях неинформиран, когато ме питаха, винаги исках да се измъкна и винаги се преструвах от страх, че щом другите видят какво наистина се случва с мен, ще изгубя репутацията и статуса си, а позицията ми на водач няма да може да бъде запазена. Едва сега разбирам, че подобно поведение е срамно и не може да продължава. Трябва да бъда малко по-сериозен в предприемането на действия и да полагам усилия. Ако продължавам да не се справям добре, това ще бъде непростимо — съвестта ми ще ме обвини!“. Такива лъжеводачи все още притежават някаква човешка природа и съвест; най-малкото имат чувство за съвест. След като чуят Моето разобличаване, те виждат себе си в тези слова и се чувстват притеснени; размишляват: „Наистина не съм свършил никаква истинска работа или не съм разрешил никакви практически проблеми. Не заслужавам Божието поръчение или титлата водач. Какво трябва да правя тогава? Трябва да се поправя; отсега нататък трябва да се заема и да решавам практически проблеми, да участвам във всяка конкретна задача, да не се измъквам, да не се преструвам и да върша нещата по най-добрия начин, на който съм способен. Бог проучва внимателно сърцата и най-съкровените мисли на хората, Бог знае точно колко струва всеки; независимо дали правя нещата добре или зле, най-важното е да ги правя с цялото си сърце. Ако не мога да направя дори това, мога ли все още да се нарека човек?“. Да можеш да се самоанализираш по този начин се нарича да имаш съвест. Хората без съвест, независимо от това как ги разобличаваш, не се изчервяват или не усещат как сърцето им се разтуптява; те просто продължават да правят каквото си искат. Дори да виждат себе си в това, което Бог е разобличил, те се чувстват безразлични към него: „Не е като да са ме споменали поименно“ — мислят си те. — „Защо трябва да се страхувам? Моята заложба е добра, аз съм талантлив. Божият дом не може без мен! И какво от това, че не върша никаква практическа работа? Не я върша самият аз, но карам някой друг да я върши, така че все пак е свършена, нали? Във всеки случай, всяка задача, която ме караш да изпълня, е изпълнена, независимо от това кого организирам да я свърши. Моята заложба е добра, така че работя тарикатски. В бъдеще ще продължа да я карам нехайно и да се наслаждавам на живота, както си искам“. Независимо как разнищвам или разобличавам лъжеводачите за това, че не вършат практическа работа, въпросните хора си остават същите, без да осъзнават нищо: „Нека другите да мислят каквото искат и да ме виждат както искат — аз просто няма да го направя!“. Имат ли съвест такива лъжеводачи? (Не.) Това е четвъртият път, в който разговаряме за разобличаването на различните проявления на лъжеводачи и всеки път, когато разобличавам такива лица, онези, които имат дори малко съвест, се чувстват като седнали на тръни, изпитват несигурност, защото не вършат добре работата си, и тайно решават бързо да се покаят и да се променят радикално. В същото време тези, които нямат съвест, са изключително безсрамни. Те не изпитват каквото и да било. Независимо от това как общувам, те просто продължават да си живеят дните както обикновено и да се наслаждават на живота, както си искат. Когато ги попиташ: „Някои хора отговарят за евангелската работа, други — за преводаческата дейност, а трети — за филмовите продукции — за коя конкретна работа отговаряш ти?“, те казват: „Въпреки че не съм свършил никаква конкретна работа, надзиравам всичко. Провеждам сбирки за тях“. Ако тогава ги попиташ: „Колко сбирки провеждаш за един месец?“, те ще отговорят: „Най-малкото една голяма сбирка на месец и една малка на всеки две седмици“. И когато ги попиташ: „Освен че провеждаш сбирки, каква конкретна работа си свършил?“, те ще отговорят: „При положение, че съм толкова зает със сбирките, каква конкретна работа мога да свърша? Освен това сферата, която управлявам, е толкова обширна, че не ми остава време за конкретна работа“. Тези лъжеводачи смятат, че са напълно в правото си — те са много стабилни и непоклатими водачи! Независимо как ги разобличават и кастрят, те ни най-малко не се разстройват от това. Ако Аз трябваше да изпълня определена задача, например да сготвя за петима души, но съм приготвил храна, която стига само за четирима, щях да се чувствам неудобно, че не съм приготвил достатъчно, и щях да се чувствам виновен, че не съм нахранил всички добре. След това ще помисля как да се реванширам за това, като следващия път се уверя, че съм изчислил правилно, така че всички да получат достатъчно за ядене. И ако някой каже, че храната е била твърде солена, също ще се почувствам зле. Ще попитам кое ястие е било прекалено солено, а след това ще попитам другите дали подправките са били подходящи. Въпреки че е трудно да удовлетворя всички, все пак трябва да се опитам да направя всичко възможно, за да изпълня добре Моята част. Това се нарича изпълнение на нечии отговорности; това е разумът, който хората трябва да притежават. Винаги трябва да изпълняваш отговорностите си; независимо каква е задачата, трябва самият ти да участваш в нея. Ако някой изкаже различно мнение — независимо кой е той — и осъзнаеш, че си сгрешил, и след като го чуеш, се почувстваш зле, тогава трябва да се поправиш и да вложиш сърцето си в това, което правиш в бъдеще, като се справяш добре, дори ако това означава да понесеш някои страдания. Лъжеводачите нямат това чувство, затова изобщо не понасят страдания. След като са чули тези факти за разобличаването на лъжеводачите, те не чувстват каквото и да било, продължават да се наслаждават на храната си, да спят добре и да се наслаждават на живота със същото радостно настроение всеки ден, без да имат чувството, че носят тежко бреме на раменете си, или да изпитват чувство на вина в сърцето си. Що за хора са това? Такива хора имат проблем с характера си: те нямат съвест, те са лишени от разум и са непочтени. Въпреки че различните проявления на лъжеводачите са разобличавани толкова дълго време — както от положителна гледна точка, чрез предоставяне и общение, така и от отрицателна, чрез разобличаване и разнищване — част от лъжеводачите все още не могат да разпознаят собствените си проблеми, нито пък изобщо възнамеряват да размишляват и да се покаят. Ако нямаше никакъв надзор и подтикване от Горното, те щяха да продължат да се справят горе-долу с работата си, доколкото могат, без изобщо да променят посоката. Независимо как ги разобличавам, те продължават да седят там невъзмутимо и без да осъзнават нищо. Не са ли прекалено безсрамни? Хора от този тип не са подходящи за водачи или работници. Те са толкова непочтени, че не познават срам! Нормалните хора трудно биха понесли дори споменаването на техните недостатъци, слабости или чуването на нещо неподходящо или против принципите по отношение на това, което са направили — камо ли пък да бъдат специално разобличени — и те биха се почувствали разстроени и унизени и биха помислили как да се променят и поправят. В същото време тези лъжеводачи забъркват пълна каша в работата си и продължават да живеят с чиста съвест, без да се чувстват притеснени или разтревожени, и все така напълно не осъзнават нищо, независимо как ги разобличават — те дори намират места, където да се скрият и да търсят отдих, и никога не се виждат никъде. Те наистина нямат срам!