III. Как лъжеводачите се отнасят с надзорници, които измъчват другите и смущават църковното дело

Третият вид ситуация включва надзорници, които измъчват и възпират другите, като смущават църковното дело. При първата ситуация, за която говорихме по-рано, някои надзорници — въпреки че имат относително добри заложби и са способни да се нагърбят с работата си — не я приемат сериозно и просто се държат нехайно, а лъжеводачите не знаят за това и не ги освобождават своевременно. Втората ситуация включва някои надзорници, които имат лоши заложби и не са способни да поемат работата, но лъжеводачите не забелязват това или не ги заменят своевременно. Третата ситуация се отнася до надзорници, които — независимо дали собствените им заложби са добри или лоши — не се занимават със същинската си работа, а просто измъчват и възпират другите, като смущават църковното дело. От момента, в който са избрани за надзорници, те не се опитват да научат нещо за своята област или да я проучат, нито търсят истините принципи и със сигурност не напътстват другите да изпълняват правилно дълга си. Вместо това при всяка възможност се заяждат с някого и се подиграват и осмиват хората. Стига да имат възможност, се изтъкват и каквото и да правят, никога не са здраво стъпили на земята. Един ден казват на хората да правят нещата по един начин, а на следващия ден им казват да ги правят по друг начин. Просто измислят нови номера, като винаги искат да изпъкнат. Всичко това поставя хората в състояние на тревожност. Винаги, когато тези надзорници говорят, някои хора усещат как сърцата им треперят. Когато са укротили всички и са накарали всички да се боят от тях и да им се подчиняват, те се чувстват въодушевени. Независимо дали са лъжеводачи или антихристи и независимо дали са на власт или не, този тип хора разрушават спокойствието на църквата. Те не само не могат да вършат истинска работа или да изпълняват нормално дълга си, но и сеят раздори и предизвикват конфликти между хората, като смущават църковния живот. Не само не могат да помогнат на другите да разберат истината, но и често осъждат и заклеймяват хората, и ги карат да им се подчиняват във всичко, като ги възпират до такава степен, че те не знаят как да действат подходящо. Особено по отношение на начина им на живот, хората не могат да си легнат малко по-рано или да станат по-късно. Каквото и да правят, трябва да следят изражението на лицето на тези хора, което прави живота изключително уморителен. Ако такива хора станат надзорници, всички останали ще имат трудни времена. Ако им говориш честно и разобличиш проблемите им, ще кажат, че умишлено ги нарочваш и разобличаваш. Ако не им говориш за проблемите им, ще кажат, че ги гледаш отвисоко. Ако си сериозен и отговорен към работата и им дадеш някакъв съвет, ще бъдат опърничави и ще кажат, че ги нападаш, и ще те нарекат надменен. Във всеки случай, каквото и да правиш, ще го намират за неприятно. Те винаги мислят как да измъчват хората и ги възпират по такъв начин, че да се чувстват като оковани и да смятат, че всичко, което правят, не е правилно. Такива надзорници смущават църковното дело.

Лъжеводачите са добри в повърхностната работа, но никога не вършат истинска работа. Те не отиват да проверят, да надзирават или да ръководят различните професионални дейности, нито своевременно да открият какво се случва в различните екипи, да проверят как напредва работата, какви проблеми съществуват, дали надзорниците на екипите са компетентни в работата си и как братята и сестрите докладват за надзорниците или ги оценяват. Те не проверяват дали някой е възпиран от ръководителите на екипи или от надзорниците, дали се приемат правилните предложения, които хората правят, дали някой, който е талантлив или се стреми към истината, не е потискан или отхвърлян, дали някой простодушен човек не е тормозен, дали хора, които разобличават лъжеводачи и съобщават за тях, не са нападани, подложени на отмъщение, премахвани или отлъчвани, дали ръководителите на екипи или надзорниците не са зли хора и дали някой е измъчван. Ако лъжеводачите не вършат нищо от тази конкретна работа, те трябва да бъдат освободени. Да кажем например, че някой съобщи на лъжеводача, че има надзорник, който често възпира и потиска хората. Надзорникът е направил някои неща погрешно, но не позволява на братята и сестрите да дават каквито и да било предложения и дори търси извинения, за да се оправдае и защити, като никога не признава грешките си. Не трябва ли такъв надзорник да бъде незабавно освободен? Това са проблеми, които водачите трябва да решават своевременно. Някои лъжеводачи не позволяват надзорниците, които са назначили, да бъдат разобличавани, независимо какви проблеми са възникнали в работата им, и със сигурност не позволяват да бъдат докладвани на по-висшестоящите — те дори казват на хората да се научат да се покоряват. Ако някой все пак разобличи проблемите с даден надзорник, тези лъжеводачи се опитват да защитят надзорника или да скрият истинските факти, като казват: „Това е проблем на надзорника с навлизането в живота. Нормално е той да има надменен нрав — всеки, който има някакви заложби, е надменен. Това не е голям проблем, просто трябва да проведа кратко общение с него“. В общението надзорникът изразява своята позиция, като казва: „Признавам, че съм надменен. Признавам, че има моменти, когато мисля за собствената си суета, гордост и статус и не приемам предложенията на другите хора. Но другите хора не са добри в тази професия, често правят безполезни предложения, така че има причина да не ги слушам“. Лъжеводачите не се опитват да разберат напълно ситуацията, не гледат резултатите от работата на надзорника, а още по-малко каква е неговата човешка природа, нрав и стремеж. Всичко, което правят, е да омаловажават нещата, като казват: „Това ми беше докладвано, така че ще те държа под око. Давам ти още един шанс“. След разговора им надзорникът казва, че е готов да се покае, но дали наистина впоследствие се покайва или просто лъже и мами — това е нещо, на което лъжеводачите не обръщат внимание. Ако някой повдигне въпроси по тази тема, лъжеводачите казват: „Вече говорих с него и дори общувах с него за много пасажи от Божиите слова. Той е готов да се покае и проблемът вече е решен“. Когато този човек попита: „Каква е човешката природа на този надзорник? Дали е човек, който приема истината? Ти си му дал шанс, но ще може ли той наистина да се покае и да се промени?“, лъжеводачите, неспособни да прозрат това, отговарят: „Все още го наблюдавам“. Този човек отговаря: „От колко време го наблюдаваш? Стигнал ли си до някакви заключения?“. Лъжеводачите казват: „Изминаха повече от шест месеца и все още не съм стигнал до никакви заключения“. Ако не са получили никакви резултати след повече от шест месеца наблюдение, що за работна ефективност е това? Лъжеводачите смятат, че провеждането на един разговор с надзорника е ефективно и решава проблема. Оправдана ли е тази идея? Те смятат, че след като приключат разговора с някого, този човек ще може да се промени и ако някой изрази непоколебимостта си да не го прави отново, те напълно му вярват, без да проучат допълнително ситуацията или да я разгледат отново. Ако никой не следи въпроса, те може дори да не си направят труда да проучат или да проследят работата в продължение на половин година. Лъжеводачите остават в неведение дори когато този надзорник провали работата. Не могат да прозрат как надзорникът ги мами и си играе с тях. Още по-противно е, че когато някой съобщи за проблемите на надзорника, лъжеводачите ги пренебрегват и всъщност не проучват дали проблемите съществуват или дали докладваните от него проблеми са реални. Не обръщат внимание на тези въпроси — наистина си вярват твърде много! Независимо какви ситуации възникват в църковното дело, лъжеводачите не бързат да се справят с тях. Смятат, че това така или иначе не ги засяга. Реакцията на лъжеводачите на тези проблеми е изключително мудна, те предприемат мерки и действат много бавно, постоянно увъртат и продължават да дават на хората още един шанс да се покаят, сякаш шансовете, които им дават, са толкова ценни и важни, че могат да променят съдбата им. Лъжеводачите не знаят как да видят нечия природа същност чрез това, което се проявява в човек, или да преценят по какъв път върви даден човек въз основа на неговата природа същност, или да видят дали даден човек е годен да бъде надзорник или да се занимава с ръководни дела въз основа на пътя, по който върви. Не са способни да видят нещата по този начин. Лъжеводачите са способни да правят само две неща в работата си: първо, да привикват хората за разговори и да отбиват номера; второ, да дават на хората шансове, да угаждат на другите и да не оскърбяват никого. Вършат ли те истинска работа? Очевидно не. Те обаче смятат, че да привикаш някого за разговор е истинска работа. Смятат тези разговори за много ценни и важни и гледат на празните думи и доктрини, които бълват, като на невероятно значими. Смятат, че чрез тези разговори са разрешили големи проблеми и са свършили истинска работа. Не знаят защо Бог съди и наказва хората, защо ги кастри или защо ги изпитва и облагородява. Не знаят, че само Божиите слова и истината могат да преодолеят покварения нрав на човека. Прекалено много опростяват Божието дело и Божието спасение на човечеството! Вярват, че изричането на няколко думи и доктрини е заместител на Божието дело, че това може да разреши проблема с човешката поквара. Не е ли това глупост и невежество от страна на лъжеводачите? Лъжеводачите не притежават дори частица от истината реалност, тогава защо са толкова уверени? Дали бълването на няколко доктрини ще накара хората да опознаят себе си? Ще им позволи ли да се отърват от покварения си нрав? Как могат тези лъжеводачи да са толкова невежи и наивни? Наистина ли е толкова просто да се преодолеят погрешните практики и поквареното поведение на даден човек? Толкова лесно ли се разрешава въпросът с покварения нрав на човека? Лъжеводачите са толкова глупави и повърхностни! Бог не използва само един метод, за да разреши проблема с човешката поквара. Той използва много методи и наглася различни среди, за да разкрива, пречиства и усъвършенства хората. Лъжеводачите, за разлика от това, вършат работата по изключително монотонен и повърхностен начин: те привикват хората за разговори, консултират малко хората относно начина им на мислене, увещават ги малко и смятат, че това означава да вършат истинска работа. Това е повърхностно, нали? И какъв проблем се крие зад тази безсъдържателност? Не е ли наивност? Лъжеводачите са изключително наивни и също така гледат на хората и нещата по невероятно наивен начин. Нищо не се преодолява по-трудно от покварения нрав на хората: вълкът козината си мени, но нрава — не. Лъжеводачите изобщо не могат да прозрат този проблем. Затова, когато става въпрос за този тип надзорници в църквата, които постоянно причиняват смущения, които винаги възпират и измъчват хората, лъжеводачите не правят нищо друго, освен да говорят с тях, да ги кастрят с няколко думи и това е всичко. Те не адаптират незабавно възложения им дълг или не ги освобождават. Този подход на лъжеводачите причинява огромна вреда на църковното дело и често води до това, че работата се задържа, бави се, нарушава се и се възпрепятства да напредва нормално, гладко и ефективно поради смущенията от някои зли хора — което е тежко последствие от това, че лъжеводачите действат въз основа на чувствата си, нарушават истините принципи и използват погрешните хора. Лъжеводачите външно не дават вид, че умишлено вършат безброй злини или че действат по свой начин, като установяват собствено независимо царство, както правят антихристите. Лъжеводачите обаче не са способни своевременно да разрешат различните проблеми, които възникват в църковното дело, а когато възникнат проблеми с надзорниците на различни екипи и когато тези надзорници не са способни да поемат работата си, лъжеводачите не са способни незабавно да адаптират възложения им дълг или да ги освободят, което носи сериозни загуби за църковното дело. И всичко това се дължи на занемаряването на отговорността от страна на лъжеводачите. Не са ли лъжеводачите много омразни? (Да.)

IV. Как се отнасят лъжеводачите с надзорници, които се противопоставят на работните подредби и действат по свой начин

Лъжеводачите не са способни да се справят своевременно със злодеяния, които се случват в църквата, като например това надзорници да тормозят другите, да ги възпират и да смущават църковното дело. По същия начин, когато някои надзорници се противопоставят на работните подредби на Божия дом и действат по свой начин, лъжеводачите не могат да измислят подходящи решения, за да разрешат своевременно тези проблеми. Това води до загуби за църковното дело и за материалните и финансовите ресурси на Божия дом. Лъжеводачите са наивни и повърхностни, неспособни да разберат истините принципи, а още по-малко да прозрат природата същност на хората. Поради това те често вършат работата си повърхностно, отбиват номера, спазват правила и скандират лозунги, но не отиват на място, за да проверят работата, да наблюдават и да попитат всеки надзорник, нито своевременно да се осведомят какво са направили тези надзорници, какви принципи ръководят техните действия и какъв е ефектът впоследствие. В резултат на това те са напълно невежи кои всъщност са хората, които използват, и какво са направили. Затова, когато тези надзорници тайно се противопоставят на работните подредби на Божия дом и действат по свой начин, лъжеводачите не само не знаят за това, но дори се опитват да ги защитят. Дори да чуят за това, те не го проучват и не се справят с него своевременно. От една страна лъжеводачите са некомпетентни в работата си, а от друга страна са небрежни в дълга си. Нека дадем пример. Един водач избра жена, която била отстранена от друг екип, за техник по сеитбата. Той не провери дали тя има съответния опит и експертни знания, дали може да свърши добре работата или дали има сериозно и отговорно отношение, и след като я назначи на тази длъжност, я остави напълно без надзор, като каза: „Давай, започвай да садиш зеленчуци. Можеш да избереш семената, а аз ще одобря всяка сума, която похарчиш. Просто върши тази работа както намериш за добре!“. Водачът каза това и така тази надзорничка започна да върши работата както намери за добре. Първата ѝ задача бе да избере семената. Когато провери в интернет, тя установи следното: „Има твърде много различни сортове зеленчуци — този огромен свят е пълен с необикновени неща! Подборът на семена е доста забавен. Никога преди не съм вършила тази работа и не знаех, че ще ми е толкова интересно. Щом ми е толкова интересно, просто ще се развихря!“. Първо отвори раздела със семена за домати и остана направо изумена. Имаше всякакви сортове и всякакви размери, а по отношение на цвета имаше червени, жълти и зелени. Един вид беше дори разноцветен — никога не беше виждала нещо подобно и това наистина разшири хоризонта ѝ! Но как да избере правилните семена? Реши да засади по малко от всеки сорт, особено от разноцветния вид, който изглеждаше толкова уникален. Надзорничката избра над 10 сорта домати с различни размери, цветове и форми. След като избра семената за доматите, дойде време да направи същото и с патладжана. Обикновено видовете патладжан, които хората ядат, са продълговати и лилави патладжани или бели патладжани, но тя си помисли: „Патладжаните не бива да се ограничават само до тези два вида. Има зелени, шарени, продълговати, кръгли и овални сортове. Ще избера по малко от всеки вид, така че всички да разширят мирогледа си и да ядат най-различни видове патладжани. Като надзорник, вижте колко съм веща и смела в подбора на семената, колко съм внимателна към братята и сестрите, като задоволявам всеки вкус“. След това избра семена за лук. Общо в района имаше 14 сорта лук и тя избра всичките, а когато приключи, се почувства доста удовлетворена. „Смела“ ли е тази надзорничка? Кой би се осмелил да избере толкова много сортове? По-късно непрекъснато разнищвах този въпрос и някой дори каза: „В района няма само 14 сорта. Има още няколко, които тя не избра!“. Той имаше предвид, че 14 сорта не са толкова много и че все пак има други, които надзорничката не избра, така че не е направила нищо нередно. Не е ли глупав човекът, който каза това? Това означава да си глупав, да не разбираш човешки език и да си в пълно неведение защо разнищвам въпроса. След като избра семена за лук, надзорничката избра и най-малко осем сорта картофи. С каква цел избра толкова много сортове? За да разшири хоризонта на всички и да им позволи да опитат различни вкусове. Надзорничката вярваше, че подборът на семена трябва да се основава на принципа да се облагодетелстват братята и сестрите. Какво мислите за нейната мотивация? Дали да действаш въз основа на нагласа, при която мислиш от името на всички и служиш на всички е принципът, изискван от Божия дом? (Не.) Какъв е тогава принципът на Божия дом за подбора на семена? Не засаждайте някакви странни и редки сортове, които обикновено не ядем. Що се отнася до сортовете, които обикновено ядем, ако не сме ги садили преди това и не знаем дали са подходящи за местната почва и климат, изберете един-два сорта, най-много три-четири. Първо, те трябва да са подходящи за местната почва и климат. Второ, трябва да са лесни за отглеждане и да не са податливи на болести и вредители. Трето, трябва да дават семена за следващата година и последно, трябва да дават добра реколта. Ако са вкусни, но добивът им е нисък, не са подходящи. Ако се съди по въпроса за подбора на семена, предприе ли действия тази надзорничка в съответствие с принципите? Потърси ли? Покори ли се? Прояви ли внимание към Божия дом? Действа ли с нагласата, която би трябвало да притежава при изпълнението на дълга? (Не.) Ясно е, че тя вилнееше и вършеше лоши неща, като открито се противопоставяше на работните подредби на Божия дом и действаше по своя си начин! По този начин тя прахосваше Божиите приношения, за да задоволи личното си любопитство и желание за забавление, и се отнасяше към такава важна задача като към игра, но нейният лъжеводач я остави да прави каквото си иска, без да я разпитва или да се намесва. Когато го попитаха: „Надзорничката, която избра, свърши ли всъщност някаква работа? Какви бяха резултатите? Помогна ли ѝ, като извърши проверка при подбора на семената?“, той не обърна внимание на тези въпроси и само каза: „Семената са засадени. Отидохме на място по време на сеитбата“. Не го интересуваха никакви други въпроси. Как в крайна сметка се установи проблемът с тази надзорничка? Тя посади малко ягоди, като според съответните технически спецификации ягодовите насаждения не бива да се покриват или да им се позволява да дават плод през първата година, а всички цветове трябва да се премахнат — в противен случай през втората година няма да има плодове, а дори да има плодове през първата година, те ще бъдат много дребни. Въпреки че експерти казаха това на надзорничката, тя не ги послуша. Нейните разсъждения се основаваха на информация от интернет, според която е приемливо ягодовите насаждения да се покрият с пластмасово фолио през първата година и да им се позволи да дадат плод. Резултатът беше, че се родиха най-различни дребни безформени ягоди с много семки — някои кисели, други сладки, а трети безвкусни — имаше всякакви. Проблемът беше станал наистина сериозен, но въпреки това лъжеводачите там напълно го пренебрегнаха. Защо? Защото смятаха, че така или иначе няма да ядат тези ягоди, затова решиха да пренебрегнат въпроса. Дали това, че няма да ядат нещо, означава, че не трябва да ги е грижа за него? А картофите и лука, които все пак щяха да ядат — грижа ли ги беше за тях? Никой от тези лъжеводачи не се интересуваше. Просто гледаха как надзорничката прави каквото си иска. Един ден ги посетих и някой съобщи, че марулите са поувяхнали и ако не ги оберат скоро, никой няма да може да ги яде и ще отидат на вятъра. Надзорничката обаче настояваше да ги оставят и каза, че ако ги оберат, ще трябва да засадят други зеленчуци, което намираше за излишно натоварване. Въпреки че знаеха за това, лъжеводачите не направиха нищо. В крайна сметка се наложи Горното да им нареди бързо да оберат марулите и да се справят със ситуацията — в противен случай марулите щяха да заемат място и да попречат на засаждането на летните зеленчуци. Въпреки че в работата възникна такъв значителен проблем, никой от лъжеводачите не направи нищо по въпроса, твърде много се страхуваха да не оскърбят хората. Тъй като надзорничката беше повишена от лъжеводач и той никога не проверяваше работата ѝ, след като я повиши, ѝ позволи да действа свободно и ѝ осигури подкрепа и гръб, а другите водачи не смееха да се намесят и работеха в съучастие с тях, в крайна сметка възникнаха толкова много неприятности. Това е работата, която водачите свършиха. Могат ли все още да се нарекат водачи? Въпреки че толкова сериозен проблем се случваше точно под носа им, те не успяха да го разпознаят като проблем, камо ли да го разрешат. Не са ли това лъжеводачи? (Да, такива са.) От една страна те бяха човекоугодници и се страхуваха да не наскърбят другите. От друга страна не знаеха колко сериозен е проблемът, липсваше им точна преценка, не знаеха, че това е проблем, и не осъзнаваха, че тази работа попада в обхвата на отговорностите им. Не са ли некадърници и нехранимайковци? Не е ли това занемаряване на отговорностите? (Да.) Това е четвъртата ситуация: надзорници, които се противопоставят на работните подредби на Божия дом и действат по свой начин. Представихме пример, който разобличава проявлението на лъжеводачите, при което занемаряват отговорностите си по този въпрос, и който изважда наяве природата същност на лъжеводачите.

V. Как се отнасят лъжеводачите с надзорници, които са антихристи и установяват независими царства

Друга ситуация е, когато надзорници се бунтуват срещу своите началници и установяват независимо царство — тези надзорници са антихристи. Лъжеводачите не са способни да изпълняват ролята на наблюдатели, когато става въпрос за проблеми като например надзорници с лоши заложби, надзорници, които притежават лоша човешка природа или които вилнеят и вършат лоши неща. Те също така не успяват своевременно да проверят и да се осведомят за работата, която вършат тези типове надзорници, и за техните проблеми, за да определят дали са подходящи. По същия начин лъжеводачите са още по-неспособни да прозрат природата същност на антихристите, които са зловещи и жестоки хора. Те не само не са способни да прозрат това, но в същото време донякъде се страхуват от тези хора и са малко безпомощни и безсилни до степен, в която най-често биват водени за носа от антихристите. Колко сериозно може да стане това? Антихристите може да сформират клики в областите на работа на лъжеводачите, да привлекат собствените си сили и да установяват независими царства, а накрая може да поемат властта, да започнат да командват и да превърнат лъжеводачите във фигуранти. Тези лъжеводачи някак си остават неосведомени за нещата, които антихристите решават и за които знаят, и са в неведение за тях. Те осъзнават тези неща едва след като нещо се случи и някой им го съобщи, но тогава вече е твърде късно. Лъжеводачите дори питат антихристите защо не са били информирани, а техният отговор е: „Каква е ползата да ти казваме? Ти не можеш да вземеш решение за нищо, така че нямаше нужда да обсъждаме това с теб, сами взехме решението. Дори да те бяхме информирали, ти определено щеше да се съгласиш. Какво мнение би могъл да имаш?“. Лъжеводачите са безпомощни по такива въпроси. Ако не можеш да разпознаеш тези антихристи, да ги преодолееш или да се справиш с тях, трябва да съобщиш за тях на Горното, но дори това не смееш да направиш — не си ли некадърник? (Да.) Когато се сблъскат с такива въпроси, тези големи некадърници просто идват при Мен, за да се оплакват през сълзи и да хленчат: „Не е моя вината. Не съм взел това решение. Това дали са взели правилно решение няма нищо общо с мен, защото не ме информираха и не ми казаха нищо, когато са го взели“. Какво имат предвид с това? (Бягат от отговорност.) Като водач трябва да знаеш тези въпроси и да имаш разбиране за тях. Ако антихристите не те информират за нещата, защо ти сам не отидеш да попиташ по своя инициатива? Като водач трябва да организираш и ръководиш всеки въпрос, и да вземаш решения по него. Ако те не те информират за нищо и вземат решения сами, като след това ти изпращат фактури за подпис, не узурпират ли твоята власт? Щом лъжеводачите се сблъскат с антихристи, които смущават църковното дело, те остават като гръмнати. Безпомощни са като заблудени овце, изправени пред вълк, и наблюдават безсилно, докато ги превръщат във фигуранти и узурпират властта им. Не могат да направят нищо по въпроса — каква безполезна шайка нещастници! Не могат да разрешават проблеми, не могат да разпознават или разобличават антихристите и със сигурност не могат да ги ограничат да не извършват каквито и да било злодеяния. В същото време не съобщават тези проблеми на Горното. Не са ли това некадърници? Каква е ползата да те изберат за водач? Антихристите вилнеят и вършат лоши неща, открито прахосват приношенията, сформират сили, които оглавяват, и установяват независими царства в църквата. Междувременно ти изобщо не успяваш да ги надзираваш и разобличаваш, да ги накараш да се въздържат, нито успяваш да се справиш с тях, а идваш при Мен да се оплакваш. Що за водач си? Наистина си некадърник! Независимо какво точно правят, тези шайки, оглавявани от антихристи, тайно провеждат обсъждания помежду си и след това вземат решения без одобрение. Дори не дават на водачите право да узнаят какво се случва, камо ли право да вземат решения. Директно отричат водачите, като упражняват цялата власт сами и командват всичко. Какво правят водачите, натоварени да ги управляват, насред всичко това? Те изобщо не успяват да проверяват, надзирават и управляват тази работа, нито да вземат решения относно нея. В крайна сметка оставят антихристите да поемат властта и да ги управляват отгоре. Не възниква ли този проблем от работата на лъжеводачите? Каква е същността на този проблем? Откъде произтича? Произтича от това, че лъжеводачите имат лоши заложби, липсва им работоспособност, а антихристите изобщо не ги зачитат. Антихристите си мислят: „Какво можеш да направиш като водач? Аз пак няма да те слушам и ще продължа да те прескачам, за да свърша нещата. Ако съобщиш това на Горното, ще те измъчваме!“. Лъжеводачите не смеят да докладват за такива въпроси. На лъжеводачите им липсва не само работоспособност, но и смелост да отстояват принципите, страхуват се да не оскърбят хората и напълно им липсва преданост — не е ли това сериозен проблем? Ако наистина имаха някакви заложби и разбираха истината, тогава като видят, че тези типове не са стока, биха казали: „Не смея да ги разоблича сам, затова ще разговарям с няколко братя и сестри, които повече се стремят към истината и я разбират, за да разрешим тези проблеми. Ако след разговора с тях все още не можем да се справим с антихристите, ще съобщя за проблема на Горното и ще оставя То да го разреши. Не мога да направя нищо друго, но първо трябва да защитя интересите на Божия дом. Категорично не трябва да се позволява на въпросите, които съм прозрял и на проблемите, които съм открил, да продължават да се влошават“. Не е ли това начин за справяне с проблема? Не може ли също така да се счита за изпълнение на нечия отговорност? Ако можеше да направиш това, тогава Горното нямаше да каже, че имаш лоши заложби и ти липсва работоспособност. Ти обаче не можеш дори да съобщиш за проблемите на Горното, затова си окачествен като некадърник и лъжеводач. Не само че имаш лоши заложби и ти липсва работоспособност, но дори нямаш вярата и смелостта да се осланяш на Бог, за да разобличиш антихристите и да се бориш с тях. Не си ли некадърник? Достойни ли са за съжаление тези, които са узурпирани от антихристите? Може да изглеждат жалки. Не са направили нищо лошо, а в работата си са много предпазливи, много се страхуват да не направят грешки, да не бъдат кастрени и да не бъдат презирани от братята и сестрите. И все пак в крайна сметка биват напълно узурпирани от антихристите точно пред очите им — нищо, което казват, няма ефект и всъщност няма значение дали са там или не. На повърхността може да изглеждат достойни за съжаление, но всъщност са доста противни. Кажи Ми, може ли Божият дом да разреши проблеми, които хората не могат? Трябва ли хората да докладват проблемите на Горното? (Да, трябва.) В Божия дом няма проблеми, които не могат да бъдат разрешени, а Божиите слова могат да разрешат всеки проблем. Имаш ли истинска вяра в Бог? Ако дори нямаш тази частица вяра, как си пригоден да си водач? Не си ли безполезен нещастник? Тук не става въпрос само да си лъжеводач — липсва ти дори най-основна вяра в Бог. Ти си неверник и не заслужаваш да си водач!

По отношение на четвъртата отговорност на водачите и работниците изброихме пет ситуации, за да разобличим как лъжеводачите подхождат към различните точки от работата и към надзорниците. Въз основа на тези пет ситуации разнищихме различните проявления на изключително лошите заложби на лъжеводачите, тяхната некомпетентност и неспособност да вършат истинска работа. Като разговаряме по този начин, става ли ви малко по-ясно как да разпознавате лъжеводачите? (Да.) Добре тогава, нека за днес приключим нашето общение тук. Довиждане!

23 януари 2021 г.