Типът надзорник, за когото разговаряхме току-що, познава професията си и притежава работоспособност, но просто не се обременява и по цял ден се отдава на ядене, пиене и забавления, без да се грижи за същинската си работа или да върши някаква реална работа. Лъжеводачите не могат незабавно да адаптират възложения дълг на този тип надзорник или да го освободят и това възпрепятства и смущава работата, като ѝ пречи да напредва гладко. Не е ли това причинено от лъжеводачите? Въпреки че лъжеводачите не са пряко отговорни за това, тяхното неизпълнение на отговорностите и неспособността им да изпълнят ролята си на надзираващи ги прави непряко отговорни за загубите, нанесени на работата. Тези лъжеводачи не изпълняват дълга си като надзираващи, те са небрежни в отговорностите си, което в крайна сметка причинява загуби на църковното дело. Някои задачи дори стигат до застой и остават в безпорядък поради липсата на подходящ надзорник, който да поеме отговорността, да извършва проверки, да надзирава и да тласка работата напред. Неправилното използване на персонала ще причини подобни загуби на работата. Въпреки че този тип надзорник има известни заложби и разбира малко от професията, той не се грижи за същинската си работа, често поема по свой собствен път и не следва правилната пътека. Дори ако лъжеводачите чуят, че някой е съобщил за проблем с такъв надзорник, те не разглеждат проблема, нито се справят с него своевременно и това в крайна сметка парализира църковното дело. Не се ли дължи това на безотговорността на лъжеводачите? Те дори се опитват да избягат от отговорност, като твърдят, че не са разбрали ситуацията на надзорника, че са били глупави и невежи, че според тях, ако кажат за проблема, това ще приключи въпроса, и че няма да се наложи да поемат отговорността. В работата си лъжеводачите винаги действат нехайно. Дори когато хората съобщават за проблеми, те нито питат за тях, нито се справят с тях, а когато нещата се объркат, се опитват да избегнат отговорността. Това е едно от проявленията на лъжеводачите.

II. Как се отнасят лъжеводачите с надзорници, които имат лоши заложби и на които им липсва работоспособност

Когато лъжеводачите работят, проблемите, които срещат, не се ограничават само до тази ситуация — има и друга, при която надзорниците имат лоши заложби, нямат работоспособност и не могат да се нагърбят с работата. В такива случаи лъжеводачите също не успяват да питат за проблема и да се справят с него своевременно. Защо е така? На лъжеводачите им липсва работоспособност, те имат лоши заложби и нямат духовно разбиране. Никога не се интересуват, нито поемат инициативата да питат за заложбите на различните надзорници на екипи, за тяхната способност да поемат работата или за обстоятелствата на тяхната работа. Те не могат да прозрат надзорниците, които имат лоши заложби и не са способни да поемат работата, нито са наясно с тези неща. В тяхното съзнание, щом някой човек поеме ролята на надзорник, той ще остане на поста си дълго време, освен ако не извърши най-различни злини, не предизвика всеобщо възмущение и не бъде отстранен от братята и сестрите, или освен ако някой не съобщи за проблемите му на Горното и Горното не освободи директно този човек. Иначе лъжеводачите никога няма да го освободят. Те смятат, че след като братята и сестрите са казали, че този човек е добър и са го избрали, той би трябвало да е най-добрият избор. Лъжеводачите винаги разчитат на фантазии и преценки, за да определят дали някой може да върши работа и дали е подходящ да действа като надзорник. Например имаше една надзорничка на екип танци, която не умееше да танцува и не разбираше принципите за подбор на танци. Докато разработваше хореографията на някой танц, тя не знаеше дали да избере съвременен или класически стил. Строго погледнато, тя нямаше никакви познания по танци. Лъжеводачът обаче не можеше да види това. Той я избра за надзорничка, защото тя имаше ентусиазъм и желаеше да бъде в центъра на вниманието, като приемаше, че тя разбира всичко, и я оставяше да напътства братята и сестрите. По-късно лъжеводачът не проследи и не наблюдава работата ѝ, нито видя колко добре напътства братята и сестрите, дали е експерт или лаик, дали това, което преподава, е подходящо или дали е съгласно изискванията на Божия дом. Той не можеше да различи тези неща и не отиде да пита за тях. В резултат на това всички работиха дълго време, без да постигнат никакви резултати, и накрая се установи, че избраната от лъжеводача надзорничка изобщо не може да танцува, но въпреки това се е преструвала на експерт и е ръководила другите. Не забави ли това работата? Лъжеводачът обаче не можа да установи този проблем и все още вярваше, че тя върши добра работа. В съзнанието на лъжеводачите, независимо кой е човекът, стига той да има смелост и да дръзва да говори, да действа и да поема работа, това доказва, че има заложби и може да се нагърби с нея, а ако не се осмелява да прави тези неща, това доказва, че заложбите му са недостатъчни, за да се нагърби с тази работа. Някои хора са глупаци или безразсъдни смелчаци, които са достатъчно дръзки да направят всичко. Тези хора не знаят дали имат правилните заложби или дали могат да поемат работата, но все пак се осмеляват да станат надзорници. Оказва се, че след като поемат ролята, никоя работа не напредва и независимо каква работа вършат, те нямат ясна представа за посоката, стъпките или правилните идеи. Всеки може да изложи всякакво мнение и те няма да знаят дали е правилно или погрешно. Ако даден човек каже нещата да се правят по един начин, те казват, че е добре, а ако друг човек каже нещата да се правят по друг начин, те също казват, че е добре. А когато стане въпрос какъв подход всъщност да се усвои, те оставят всички да се изкажат и този, чийто глас е най-силен, привежда в действие своите идеи. Такива хора нямат никакви заложби, не могат да прозрат нищо и работата им се превръща в бъркотия, но лъжеводачите все още не могат да прозрат такива надзорници. Някои хора казват: „Този надзорник има наистина лоши заложби, трябва незабавно да бъде освободен!“. Лъжеводачите обаче отговарят: „Говорих с него и той каза, че е готов да изпълни дълга си. Нека му дадем още един шанс“. Какво мислите за това твърдение? Не е ли нещо, което само глупак би казал? Какво не е наред с това твърдение? (Не става въпрос дали са готови да изпълнят дълга си, или не. Липсват им заложби и просто не могат да се нагърбят с работата по никакъв начин.) Точно така, въпросът не е дали са готови да го направят. Въпросът е, че имат твърде лоши заложби и не знаят как да се справят — това е същината на проблема. Ето защо техните водачи трябва да притежават малко ум и да могат да преценяват хората, да видят дали тези надзорници притежават необходимите заложби. Тези водачи трябва да извършват цялостна оценка въз основа на речта и общението на надзорниците, въз основа на наблюдение дали надзорниците обикновено действат с подходяща рамка и с методични способи и стъпки, и въз основа на обратната връзка от братята и сестрите. Ако заложбите им са твърде лоши и им липсва необходимата работоспособност, ако объркват всичко, което правят, и ако са некадърници, тогава тези надзорници трябва да бъдат освободени своевременно.

Имаше един надзорник на ферма, който правеше от земеделската работа пълна бъркотия. Не знаеше кои култури в коя нива трябва да засее, нито кой парцел е подходящ за отглеждане на зеленчуци, и не търсеше и не разговаряше с никого — не знаеше как да разговаря за тези неща, затова просто не го правеше. Сееше културите както му харесва, като загърбваше принципите на Божия дом. В резултат на това извърши сеитбата на всеки парцел обработваема земя по хаотичен начин, като културите, които е трябвало да бъдат засадени в малки количества, бяха засадени в големи количества, а културите, които е трябвало да бъдат засадени в големи количества, бяха засадени в малки количества. Когато Горното го кастри, той все още беше непокорен и смяташе, че няма нищо лошо в това да засее културите по този начин. Кажете Ми, не са ли такива надзорници много трудни? Той не знаеше как да се справя с въпросите въз основа на принципите, установени от Божия дом, или че трябва да определи каква площ да засее със зърнени култури и каква — със зеленчуци според броя на хората, които изпълняват дълга си в църквата на пълно работно време. Вместо това той реши да засади повече или по-малко от определени култури въз основа на собствените си предпочитания и смяташе, че това е напълно подходящо. В крайна сметка засади културите по объркан начин. По-късно разсадът поникна. Част от него беше пожълтял и се нуждаеше от тор, но той не знаеше колко да тори, нито кога да тори. Някои от културите бяха нападнати от вредители и той не знаеше дали трябва да ги третира с пестициди или не. Някои хора се застъпваха за използването им, а други бяха против, и той се обърка и не знаеше как да постъпи с пестицидите. Ето така се справяше криво-ляво, докато не дойде време за жътва. Също така нямаше представа колко дълго трае вегетационният период на всяка култура или кога реколтата е готова. В резултат на това житните класове, събрани рано, все още не бяха узрели напълно, а тези, събрани късно, се изрониха по земята. Въпреки всичко, накрая реколтата беше събрана, зърното най-накрая беше складирано и земеделските дейности за годината горе-долу приключиха. Как се справи надзорникът на фермата с работата си? (Създаде бъркотия.) Защо се получи такава бъркотия? Намерете основната причина на този проблем. (Неговите заложби са изключително лоши.) Този надзорник има изключително лоши заложби! Когато трябваше да се заеме с въпросите, той не направи точни преценки, не можа да намери принципите и нямаше никакъв начин или метод за справяне с нещата. Това доведе до факта, че се справи по невероятно хаотичен начин с такава проста задача като сеитбата, и до голяма бъркотия в тази работа. Кои са основните проявления на лошите заложби? (Липса на точна преценка и неспособност да се намерят принципите.) Не са ли тези думи от решаващо значение? Ще ги запомните ли? Когато човек е изправен пред някакви въпроси, липсата на точна преценка и неспособността да се намерят принципите показват изключително лоши заложби. Колкото повече предложения и подсказки даваха другите хора на този надзорник, толкова по-объркан ставаше той. Той смяташе, че би било чудесно, ако има само едно предложение — тогава би могъл да го разглежда като правило и да го спазва, което би направило нещата толкова прости и би означавало, че не е нужно да мисли или да извършва преценка. Той се страхуваше от това множество хора да му дават предложения, защото когато ги чуеше, не знаеше как да се справи с тях. Всъщност хората с ум и добри заложби не се страхуват от това другите хора да правят предложения. Те смятат, че преценката им става по-точна и възможността за грешка намалява, когато повече хора правят предложения. Хората без ум или заложби се боят от разнородните мнения и предложения на много хора. Те се объркват, когато са изправени пред съвети от много източници. Нямаше ли изключително лоши заложби надзорникът на фермата, когото току-що споменах — не беше ли в недостатъчна степен добър, за да се нагърби с тази работа? (Да.) Някои възразяват: „Може би преди не се е занимавал със земеделие. Ти настояваше той да върши земеделска работа — не беше ли това все едно да накараш вълка да пасе овце?“. Означава ли липсата на предишен опит в земеделието това, че човек не може да се занимава със земеделие? Кой има вродена способност да се занимава със земеделие? Възможно ли е фермерите да се раждат с тази способност? (Не.) Имало ли е фермери, които поради липса на опит и знания как да се занимават със земеделие, не са събрали реколтата и не са имали никакво зърно първия път, когато са засяли културите, което е довело до година на глад? Случва ли се подобно нещо? (Не.) Ако наистина беше така, причината би била природно бедствие, а не резултат от човешки действия. Такива ситуации са изключително редки! Фермерите изкарват прехраната си със земеделие и дори тези, които са се занимавали със земеделие година-две, са се научили да го правят. Хората с добри заложби могат да постигнат малко по-добър добив от обработването на земята, докато тези с лоши заложби могат да имат по-бедна реколта. Освен това при сегашния напредък и изобилие от информация, ако човек има заложби, тази информация е достатъчна да му послужи като референтен материал за точни преценки и решения. Колкото по-изчерпателна и точна е информацията, толкова по-прецизни стават преценките и решенията му и толкова по-малко грешки прави. Хората с лоши заложби обаче са пълната противоположност на това: колкото повече информация има, толкова по-объркани стават. Накрая всяка стъпка се превръща в борба и е неимоверно трудна за тях. Земеделието е надпревара с времето — няма да се получи, ако подраниш или закъснееш твърде много. Ако закъснееш и пропуснеш подходящото време, това ще засегне крайната реколта. В хода на земеделската работа този надзорник беше претрупан от задачи, принуден да бърза от изтичащото време и притискан на всяка стъпка. Въпреки че все пак успя да изпълни всяка стъпка, му беше много трудно и накрая резултатът беше, че създаде бъркотия. Такива хора имат изключително лоши заложби!

Хората с изключително лоши заложби не могат да свършат добре дори една-единствена задача. Независимо каква работа вършат, те я превръщат в голяма бъркотия. Ако водачите на тези надзорници имат добри заложби и са способни да изпълняват отговорностите си добре, те би трябвало да могат да видят тези неща. Те трябва да помагат на надзорниците, които имат лоши заложби, с напътствия, стандартизация и проверка. Лъжеводачите обаче не успяват да направят това. Те също така не са способни да вършат нещата, които надзорниците не могат да вършат, а когато надзорниците намират работата си за трудна или се чувстват несигурни и колебливи в нея, лъжеводачите се колебаят заедно с тях. Те дори не са наясно как се справят надзорниците в работата си, докъде са стигнали с нея, какви предизвикателства са възникнали или какво объркване изпитват. Когато един човек попита онази водачка относно земеделието, тя каза: „Аз съм водач, не отговарям за земеделието“. Човекът отговори: „Ти си водач, така че какво лошо има да те питаме за земеделието? Тази работа попада в обхвата на твоите отговорности“. Тя каза: „Нека попитам за това вместо теб“. След като попита, отговори: „В момента садим картофи“. Той продължи с въпроса: „Колко картофи садите?“. Тя отговори: „Това не попитах, нека отида да проверя вместо теб“. След като попита отново, тя му отвърна: „Засадихме два акра“. Той попита: „Какъв сорт засадихте? Подходящ ли е този парцел за садене на картофи? Торихте ли, когато ги засадихте? На каква дълбочина засадихте семената?“. Тя не знаеше отговора на нито един въпрос. Не знаеш тези неща, но не разпитваш за тях и не намираш някого, когото да попиташ за тях — това не забавя ли нещата? Изобщо водач ли си? Каква работа вършиш като водач? Ако не можеш дори да водиш хората да свършат тази дребна външна работа, каква е ползата от това да си водач? Въпреки че заложбите на надзорника бяха толкова лоши, тази лъжеводачка не успя да ги установи и когато я попитаха какви са заложбите на надзорника, как вървят посевите и дали е гарантирана реколтата, тя си помисли: „Не е необходимо да разпитваш за тези неща. Земеделието е толкова проста задача! Вече сме засадили култури на полето, нали? Как би могло да няма реколта?“. Тя не обмисли нищо, не разпита за нищо и изобщо не беше умна. Що за водач е това? (Лъжеводач.) Когато се сблъскваше с нещо, надзорникът беше изгубен като пиле с отрязана глава. Не знаеше кого да попита, как да намери информация, нито коя страна да избере, когато различни източници на информация представяха много различни идеи. Тази водачка не проучи тези обстоятелства. Тя смяташе, че работата е предадена на този човек и затова изобщо не се занимаваше с нея. Смятате ли, че надзорник с толкова лоши заложби би повлиял на резултатите от работата? (Да.) Тогава какво е трябвало да направи водачката, за да разреши този проблем? Чрез проучване на въпроса и косвено разпитване, чрез събитията, които се случват около нея, и чрез засаждането на реколтата за сезона тя е трябвало да установи, че надзорникът е с изключително лоши заложби, че не е способен да направи нищо. Той не можа да събере никакъв опит дори след години земеделска работа — към онзи момент дори не беше сигурен как да сади култури — и трябваше да ѝ стане ясно, че той има лоши заложби и не е подходящ за задачата, и че такъв човек е трябвало да бъде освободен! Трябвало е да разпита кой е подходящ за надзорник, кой може да се нагърби с тази работа и да я свърши добре, като по този начин гарантира, че няма да се навреди на делото на Божия дом. Имаше ли лъжеводачката такава нагласа? Успя ли да види тези проблеми? (Не.) Умът и очите ѝ бяха слепи — тя беше напълно сляпа. Това е проявление на лъжеводачите. Що се отнася до хората с лоши заложби, лъжеводачите не знаят как да ги напътстват в работата им, не знаят как да им помогнат, като извършват проверка, или как своевременно да разрешат трудностите им, и със сигурност не знаят, че някой с лоши заложби не може да се нагърби с работата и трябва бързо да бъде сменен с подходящ човек. Лъжеводачите не изпълняват нито една от тези задачи. Те не са способни на това и не могат да видят нищо от това. Не са ли слепци? Някои хора казват: „Може би са заети с други задачи. Защо постоянно ги караш да се занимават с тези незначителни и дребни задачи?“. Това са задачи, които водачите трябва да изпълняват, как може да се считат за дребни? Тези въпроси са в рамките на отговорностите на водачите — редно ли е да ги пренебрегват? Ако го направят, това би било неизпълнение на отговорностите. Трудностите и проблемите в тяхната работа възникват всеки ден точно под носа на водачите и хората ги повдигат ежедневно. Очите и умовете на лъжеводачите обаче са слепи. Те не могат да видят, да почувстват или да осъзнаят, че това са проблеми, така че е естествено да не могат да ги разрешат. Тази лъжеводачка не успя да открие, че заложбите на надзорника са изключително лоши. Тя също така не можа да установи различните проблеми, възникнали в неговата работа. Този надзорник не можеше да се справя с проблемите и когато нещо се случеше, действаше хаотично като муха без глава, липсваха му принципи и превръщаше работата в хаос, а лъжеводачката не можа да види или да открие нищо от това. Има един принцип за това как лъжеводачите вършат работата си: стига да са подредили някой да отговаря за всяка задача, те я считат за свършена и независимо дали заложбите на надзорника са добри или лоши, дали той може да свърши работата добре или колко проблеми възникват в работата, те смятат, че това няма нищо общо с тях. Може ли такъв водач все пак да върши работа? Разбира ли как да работи? (Не.) Ако не разбираш как да работиш, защо тогава действаш като водач? Ако въпреки това служиш като водач, значи си лъжеводач. Лъжеводачите не могат да видят или да открият различните проявления на хората с лоши заложби или различните проблеми, които възникват, докато изпълняват дълга си. Сърцата им са изключително нечувствителни. Не са ли очите и умовете им слепи? Неколцина може да кажат: „Те не са слепи. Ти винаги ги клеветиш и злепоставяш“. Проблемите с този надзорник на земеделската работа бяха толкова сериозни. Лъжеводачката беше покрай него всекидневно и можеше да чуе и види всичко, което се случва. Как тогава не успя да открие или да осъзнае, че това са проблеми? Защо не се справи с тези проблеми или не ги разреши? Не бяха ли слепи очите и умът ѝ? Сериозен ли беше този проблем? (Да, сериозен беше.) Това е друго проявление на лъжеводачите — слепота на ума и очите.

Когато възложиш задача на човек с лоши заложби, можеш да разбереш по начина, по който обикновено говори, по неговото отношение и възгледи, когато обсъжда работата, и по начина, по който се справя със задачите, че заложбите му са твърде лоши, че мисленето му е хаотично и че подхожда към всичко с известна слепота и безразсъдство, и че му липсват всякакви цели. Можеш да установиш, че този човек има изключително лоши заложби, само като погледнеш начина, по който върши нещата, така че трябва ли изобщо да го наблюдаваш толкова дълго? Не, не трябва. Лъжеводачите обаче имат фатален проблем: те смятат, че щом даден човек е работил през цялото това време, без да напусне, и не са чули някой да съобщава, че е направил нещо лошо или че е причинил прекъсване или смущение, или че е бил негативен или мързелив, това означава, че този човек все пак може да върши работата. Те не знаят как да преценят заложбите на даден човек или способността му да върши добре работата въз основа на неговата реч, отношение и гледна точка към въпросите или начина, по който върши нещата. Те нямат това осъзнаване, нечувствителни са и нямат никакво възприятие по този въпрос. Имат една гледна точка: стига човек да не е бездеен, всичко е наред и работата може да продължи. Смятате ли, че водач, който таи такъв възглед, може да върши добра работа? Дали е на висотата на задачата? (Не.) Да се позволи на такъв човек да бъде водач, би объркало работата, нали? Когато човек се отдава на ядене, пиене и забавления и пренебрегва задълженията си, лъжеводачите не си правят труда да проучат това или да се справят с него и не могат да видят дали заложбите или характерът на даден човек са добри или лоши, независимо колко дълго са били в контакт с него. Притежават ли тези водачи работоспособността на водач? (Не.) Това са лъжеводачи. Лъжеводачите не могат да разпознаят дали даден човек има или няма добри заложби и не са способни да изпълняват тези конкретни задачи. Смятат, че това не е част от работата им. Не е ли това занемаряване на отговорността им? Какво мислите, може ли човек с лоши заложби да се нагърби с работата, или това трябва да е човек, който има някакви заложби? (Човек, който има някакви заложби.) Следователно оценяването на заложбите на даден човек и неговата компетентност за работата е въпрос, за който водачите и работниците трябва да се грижат и да имат разбиране, а също така е задача, която водачите и работниците трябва да изпълняват. Лъжеводачите обаче не разбират, че това е част от тяхната работа, липсва им това осъзнаване и не могат да изпълнят тази част от своите отговорности. В това отношение лъжеводачите занемаряват отговорността си и това също е проявление на факта, че лъжеводачите не са на висотата на задачата. Това е вторият вид ситуация: надзорниците имат лоши заложби, липсва им работоспособност и не са способни да поемат работата си, което е въпрос, засягащ техните заложби. В тази ситуация лъжеводачите по подобен начин не успяват да влязат в ролята на водачи и не са способни своевременно да освободят надзорниците с лоши заложби.