Току-що разговарях за различни типове хора, които са ненаситни за храна, сън и забавления. Има и друг тип хора. Първоначално, когато се избират надзорници, този тип хора се смятат за подходящи за ролята във всяко едно отношение и всички братя и сестри са готови да ги изберат. Те смятат, че такъв човек има добра човешка природа, че е ентусиазиран и вещ в професията си, както и че е най-добрият и най-силният в екипа във всеки аспект, което го прави очевиден избор за позицията на надзорник. Известно време след избора му обаче, този човек започва често да задрямва, дори по време на събирания. Когато другите му говорят, той винаги е объркан и дава несвързани отговори на въпросите. Преди не е бил такъв, тогава защо изведнъж изглежда така, сякаш е станал различен човек? По-късно някой неволно открива, че разговорите на този надзорник с определен човек звучат така, сякаш двамата имат романтична връзка, и възникват предположения дали те наистина имат връзка. Тъй като този въпрос става все по-очевиден, въпросният надзорник става все по-объркан. Винаги когато му задават въпроси или му говорят за нещо, отговорите му не са толкова бързи, колкото преди, и не звучат толкова ясно и разбираемо както едно време. Той започва да върши все по-малко от работата, която един надзорник трябва да върши, и има все по-малко ентусиазъм при изпълнението на дълга си. Сякаш е станал различен човек — повече от всякога се интересува как е облечен и как изглежда. Тук има някакъв проблем. В миналото, по време на натоварени работни периоди той се къпеше рядко, а сега си мие лицето два пъти на ден и при всяка възможност се сресва и се гледа в огледалото, като постоянно пита другите: „Мислиш ли, че кожата ми е станала по-светла или по-тъмна напоследък? Защо изглежда сякаш съм почернял?“. Хората отговарят: „Толкова е банално от твоя страна, като надзорник, да говориш такива неща — как това, че си станал по-светъл или по-тъмен влияе на нещо?“. Той постоянно говори по тези банални теми и не е в настроение да си върши работата. Винаги, когато има възможност, обсъжда дрехи, жени, мъже, любов и какъв тип брачни партньори биха си избрали хората, но никога не обсъжда какви проблеми съществуват при изпълнението на дълга му или как да ги разреши. Няма ли проблем тук? Може ли все още да върши работа? (Не, не може.) Нагласата му се е променила и въпросите, свързани с изпълнението на дълга, вече не са в мислите му. Вместо това умът му по цял ден е зает с това как да започне романтична връзка, как да се облече и как да привлича противоположния пол. Сред невярващите има един израз: „да попаднеш в капана на любовта“. Капан ли е това? Не, това е бездънна яма! Пропаднеш ли в нея, няма излизане. Има ли такива хора сред персонала, който изпълнява дълга си? (Да.) Макар Божият дом да не се намесва, когато хората си търсят партньори за романс, ако те смущават църковния живот и влияят на църковното дело, докато правят това, тези хора трябва да бъдат изчистени. Тези двойки трябва да си отидат и да си излизат на срещи самостоятелно, без това да влияе на други хора. Ако си човек, който се е посветил на това да прекара целия си живот, като отдава всичко на Бог, и си решил да не започваш романтична връзка, тогава се съсредоточи върху това да отдаваш всичко на Бог. Ако си започнал романтична връзка и вече не ти е до това да си вършиш работата, тогава не бива да изпълняваш дълга на надзорник и Божият дом ще избере друг човек за позицията. Работата на Божия дом не бива да се бави или да се влияе от твоята романтична връзка. Работата трябва да продължи. Как може да продължи? Като се избере друг надзорник, който не е обвързан, който има силни професионални умения и може да се нагърби с работата, за да му предадеш работата си. Божият дом винаги действа по този начин и този принцип остава непроменен. Някои надзорници казват: „Моята романтична връзка не влияе на работата ми. Нека да продължа да отговарям за работата“. Можем ли да вярваме на това твърдение? (Не, не можем.) Защо не можем да му вярваме? Защото фактите са очевидни за всички! Когато човек е в романтична връзка, мисли само за своя партньор, сърцето му е обсебено от тези мисли и затова често му се доспива по време на събирания и не може да изпълнява дълга си. Следователно начинът, по който Божият дом се справя с такива лица, е подходящ и е съгласно принципите. Божият дом не те спира да излизаш на срещи, нито те лишава от свободата да правиш това. Можеш да ходиш по срещи колкото ти сърце иска: това е твое собствено решение, стига да не съжаляваш за него и по-късно да не плачеш заради него. Някои надзорници са били освободени от длъжност заради романтична връзка. Някои хора питат: „Не е ли позволено на човек да вярва в Бог, след като започне романтична връзка?“. Божият дом никога не е казвал това. Вярно ли е, че Божият дом отхвърля или отлъчва всички онези, които имат романтични връзки? (Не.) Ако си в романтична връзка, тогава не можеш да бъдеш надзорник или водач или работник, и ако не си отдаден на изпълнението на дълга си, тогава трябва да напуснеш църквата на пълно работно време. Някой казал ли е, че вече не ти е позволено да вярваш в Бог или че ще бъдеш отлъчен? Някой отсъдил ли е, че не можеш да бъдеш спасен или че ще бъдеш прокълнат? (Не.) Божият дом никога не е казвал такива неща. Божият дом изобщо не се намесва в твоя личен избор и свобода. Той изобщо не те лишава от каквато и да е свобода — той ти дава свобода. Когато обаче става дума за този тип надзорници, принципът на Божия дом за справяне с тях е да ги уволни и да намери подходящ човек на мястото им. Ако са подходящи да продължат да изпълняват дълг, могат да бъдат задържани. Ако не, ще бъдат отпратени. Няма да има никакво удряне, словесни обиди или унижение. Това не е нещо срамно — съвсем нормално е. Така че когато някои хора са освободени от постовете си или са изпратени в обикновени църкви заради романтичните си връзки, срамно ли е това? Това може само да покаже, че им липсва преданост при изпълнение на техния дълг, че не се интересуват от истината и изобщо не носят бреме за собственото си навлизане в живота. Този вид надзорник не се грижи за същинската си работа — той мисли само за романтични връзки, което забавя църковното дело и вече е засегнало напредъка на работата на църквата — не е ли това сериозен проблем? (Да.) Следователно не е подходящо да се задържа този тип надзорник и той трябва да бъде освободен от поста си. Някои казват: „Не е ли малко прибързано да бъде освободен?“. Ако от началото на неговата романтична връзка до момента на освобождаването му са минали само ден-два, това би могло да се счита за прибързано. Но ако са минали три до пет месеца, това отново ли ще се счита за прибързано? (Не.) Действието е предприето достатъчно бавно, работата вече е била забавена толкова много — как да не се тревожиш за това? Нима това не е проблем? (Да, така е.)

Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху правилната за тях работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва, и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не надзирават работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. Ако някой съобщи за проблем с даден надзорник, един лъжеводач ще каже: „Това е дреболия, всичко е наред. И сами можете да се оправите. Не ме занимавайте“. Човекът, който е съобщил за проблема, отговаря: „Този надзорник е ленив лакомник. Мисли само за храна и забавления и е безкрайно мързелив. Не иска да понесе и малко страдание при изпълнение на дълга си, все мързелува измамно и си измисля оправдания, за да избегне работата и да избяга от отговорностите си. Той не е подходящ за надзорник“. Лъжеводачът ще отговори: „При избора му за надзорник беше страхотен. Това, което казваш, не е вярно, а дори и така да е, то е само временно проявление“. Лъжеводачът няма да се опита да разбере нещо повече за положението на надзорника, а ще съди и отсъжда по въпроса въз основа на предишните си впечатления за този надзорник. Лъжеводачът пренебрегва всеки, който съобщава за проблеми с надзорника. Надзорникът не върши истинска работа и работата в църквата почти е спряла, но лъжеводачът не го е грижа, сякаш изобщо не участва в това. Достатъчно е отвратително, че когато някой му докладва проблемите с надзорника, той не обръща внимание. Но кое е най-ненавистното? Когато хората му докладват за наистина сериозни проблеми с надзорника, той не се опитва да ги разреши и дори измисля всякакви оправдания: „Познавам този надзорник, той наистина вярва в Бог, никога не би имал никакви проблеми. Дори да има нещо дребно, Бог ще го защити и дисциплинира. Ако прави някакви грешки, това е между него и Бог — не бива да се намесваме в това“. По този начин лъжеводачите работят според своите собствени представи и фантазии. Преструват се, че разбират истината и имат вяра, но просто объркват църковната работа — тя дори може да спре и те все още ще се преструват на неосведомени. Не действат ли лъжеводачите твърде много като чиновници? Те не са способни сами да вършат истинска работа и не проявяват педантичност относно работата на водачите на групи и на надзорниците — нито я проследяват, нито я разпитват за нея. Преценката им за хората се основава само на личните им впечатления и фантазии. Когато видят, че известно време някой се представя добре, те си мислят, че вечно ще е добър и че няма да се промени. Не вярват на никого, който твърди, че има проблем с този човек, и не обръщат внимание, когато някой ги предупреди за този човек. Смятате ли, че лъжеводачите са глупави? Те са глупави и неразумни. Какво ги прави глупави? Безгрижно се доверяват на някой човек и смятат, че щом този човек е избран, той се е заклел, взел е решение и се е молил със сълзи на очи, значи, че на него може да се разчита и че никога няма да има проблем да поеме отговорност за работата. Фалшивите водачи не разбират природата на хората и са невежи по отношение на истинското положение на поквареното човечество. Те казват: „Как може човек да стане по-лош когато го изберат за отговорник? Как е възможно човек, който изглежда толкова сериозен и надежден, да зарязва работата си? Не би го направил, нали? Той е много почтен“. Тъй като фалшивите водачи са вложили твърде много вяра в собствените си фантазии и чувства, това в крайна сметка ги прави неспособни да разрешават своевременно многобройните проблеми, които възникват в църковната работа, и им пречи да освобождават незабавно съответния надзорник и да адаптират възложения му дълг. Те са истински фалшиви водачи. И какъв точно е проблемът тук? Подходът на лъжеводачите към работата им има ли нещо общо с нехайността? От една страна, те виждат, че големият червен змей яростно извършва арести на Божии избраници, така че, за да се предпазят, произволно уреждат някого, който да отговаря за работата, и вярват, че това ще реши проблема и че не е необходимо да му обръщат повече внимание. Какви са съкровените им мисли? „Средата е толкова враждебна, че трябва да се покрия за известно време“. Това е ламтеж за плътски удобства, нали? От друга страна лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни? Висшестоящите водачи и работници ги питат: „Проверил ли си работата на този надзорник? Какво представлява характерът му и какви са заложбите му? Отговорен ли е в работата си? Може ли да се нагърби със задачата?“. Лъжеводачите отговарят: „Определено може! Когато беше избран, той даде обет и взе твърдо решение. Все още пазя писмената му клетва. Би трябвало да може да се нагърби със задачата“. Какво мислите за думите на лъжеводачите? Те смятат, че след като този човек е дал обет, за да изрази ангажираността си, той със сигурност ще може да го изпълни. Вярно ли е това твърдение? Колко хора днес могат действително да изпълнят обетите си? Колко са честните хора, които постъпват според решенията си? Само защото човек дава обет, не означава, че наистина може да го изпълни. Да предположим, че го попиташ: „Можеш ли да гарантираш, че надзорникът няма да се промени? Можеш ли да гарантираш неговата доживотна преданост? Когато Бог иска да разкрие хората, Той трябва да нагласи различни среди, за да ги изпита. На какво основание казваш, че е надежден? Проучил ли си го?“. Лъжеводачите отговарят: „Няма нужда. Всички братя и сестри докладват, че е надежден“. Това твърдение също е неправилно. Наистина ли човек е добър само защото братята и сестрите докладват, че е такъв? Притежават ли всички братя и сестри истината? Могат ли те всички да прозрат нещата? Познават ли всички братя и сестри този човек? Това твърдение е още по-отблъскващо! Всъщност този човек отдавна е разкрит. Той е изгубил делото на Светия Дух, а немарливите му черти — да обича лекото и да мрази усърдната работа, да се лакоми и да мързелува, и да не се грижи за същинската си работа — вече са разобличени. Освен лъжеводачите, които все още никак не са наясно, всички останали отдавна са го прозрели — само лъжеводачите все още му вярват толкова много. Каква е ползата от тези лъжеводачи? Не са ли некадърници? Има дори случаи, в които Горното научава за различните проявления на определени надзорници, като отива на място да разследва и да пита за тях, и въпреки това водачите все още са в пълно неведение. Не е ли това проблем? Тези водачи са чиста проба лъжеводачи. Те не вършат реална работа, а са просто чиновници и като безучастни шефове свършват малко работа и след това лежат на стари лаври и смятат, че имат право да се наслаждават, без да си мръднат пръста, когато нещата се объркат. Какво право имаш да се наслаждаваш на предимствата на статуса? Това наистина е безсрамно! Когато лъжеводачите работят, те никога не проверяват никаква работа, не разпитват за напредъка на работата и със сигурност не проучват обстоятелствата на различните надзорници на екипи. Знаят само да възлагат работа и да организират надзорниците, след което смятат, че са приключили, че работата им е свършена веднъж завинаги. Смятат следното: „Някой се грижи за тази задача, така че вече не е моя работа. Мога да се наслаждавам“. Това ли означава да вършиш работа? Без съмнение всеки, който работи по този начин, е лъжеводач — лъжеводач, който бави делото на църквата и вреди на Божиите избраници.

Лъжеводачите никога не питат и не проследяват работните ситуации на различните надзорници на екипи. Те също така не питат, не проследяват и нямат представа за навлизането в живота на надзорниците на различни екипи и персонала, отговарящ за различни важни задачи, както и за тяхното отношение към църковната работа и задълженията им, и към вярата в Бог, истината и Самия Бог. Те не знаят дали тези хора са претърпели някаква трансформация или израстване, нито знаят за различните проблеми, които може да съществуват в работата им. По конкретно не знаят за влиянието на грешките и отклоненията, възникнали на различни етапи от работата, върху работата на църквата и навлизането в живота на Божия избран народ, заедно с това дали тези грешки и отклонения изобщо са били поправени. Не знаят абсолютно нищо за всички тези неща. Щом не знаят нищо за тези подробни условия, те стават пасивни винаги, когато възникнат проблеми. Лъжеводачите обаче изобщо не се интересуват от тези подробни въпроси, докато вършат работата си. Те вярват, че след като са подредили различните надзорници на екипи и са разпределили задачите, работата им е свършена — това се счита за добре свършена работа, а ако възникнат други проблеми, това не ги засяга. Тъй като лъжеводачите не успяват да надзирават, ръководят и проследяват работата на различните надзорници на екипи и не изпълняват отговорностите си в тези области, това води до безпорядък в работата на църквата. Това е неизпълнение на отговорностите от страна на водачите и работниците. Бог може да проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Това е способност, която липсва на хората. Ето защо, когато работят, хората трябва да бъдат по-усърдни и внимателни, редовно да ходят на работното място, за да проследяват, надзирават и ръководят дейността, за да осигурят нормалния напредък на църковното дело. Ясно е, че лъжеводачите са напълно безотговорни в работата си и никога не надзирават, не проследяват и не ръководят различни задачи. В резултат на това някои надзорници не знаят как да разрешават различни проблеми, които възникват в работата, и остават на постовете си като надзорници, въпреки че далеч не са достатъчно компетентни да вършат работата. В крайна сметка работата се бави отново и отново и те я превръщат в пълна бъркотия. Това е последствието от факта, че лъжеводачите не питат за ситуацията на надзорниците, не я надзирават, нито я проследяват — резултат, който се дължи изцяло на неизпълнението на отговорностите от страна на лъжеводачите. Тъй като лъжеводачите не проверяват, не проследяват или не питат за работата и не могат своевременно да схванат ситуацията, те остават в неведение относно неща като например дали надзорниците вършат реална работа, как напредва работата и дали е дала реални резултати. Когато ги попитат с какво са заети надзорниците или какви конкретни задачи изпълняват, лъжеводачите отговарят: „Не знам, но те присъстват на всяко събиране и всеки път, когато общувам с тях за работата, те никога не споменават никакви проблеми или трудности“. Лъжеводачите смятат, че стига надзорниците да не изоставят работата си и да са винаги на разположение, когато ги потърсят, с тях няма абсолютно никакъв проблем. Ето как работят лъжеводачите. Не е ли това проявление на „лъжливост“? Не е ли неизпълнение на отговорностите им? Това е сериозно неизпълнение на отговорностите! В работата си лъжеводачите се съсредоточават само върху механичните действия и не търсят действителни резултати. На повърхността те често провеждат сбирки, като изглеждат по-заети от обикновения човек. Не е ясно обаче какви проблеми всъщност са разрешили, какви конкретни задачи са изпълнили правилно и какви резултати са постигнали. Никой не може да даде ясен отговор по отношение на тези неща, включително самите лъжеводачи. Едно обаче е сигурно: независимо какви проблеми имат хората на работното място, тези лъжеводачи не могат да бъдат открити никъде. Никой никога не ги е виждал на работното място да разрешават проблемите на хората. Тогава каква работа вършат лъжеводачите по цял ден? Какви проблеми разрешават техните събирания? Никой не знае със сигурност и едва накрая, когато работата им бъде проверена, се установяват куп натрупани и нерешени проблеми. На повърхността лъжеводачите наистина изглеждат доста заети — те се „занимават с безброй дела“. Когато обаче някой изследва резултатите от работата им, е пълна бъркотия. Цари хаос, няма нищо стойностно в работата им и е очевидно, че тези лъжеводачи не са свършили грам реална работа. Въпреки множеството реални проблеми, които са оставили нерешени, лъжеводачите като че ли нямат усещане за съвест и не изпитват никаква вина. Освен това са много самодоволни и смятат, че са доста добри — наистина са лишени от разум. Такива хора не заслужават да бъдат водачи или работници в църквата.