В. Принципи, които трябва да се следват при изпращане на хора да проповядват евангелието

По отношение на защитата на безопасността на тези, които изпълняват важен дълг, има още една област на работа, на която водачите и работниците трябва да обърнат внимание, а именно да защитават безопасността на тези, които излизат да изпълняват своя дълг. Какви принципи трябва да се следват при изпращане на хора да излизат и да изпълняват своя дълг? Първо, трябва да се вземат предвид възрастта и полът на хората, както и тяхното прозрение и житейски опит — водачите и работниците не могат да бъдат объркани или небрежни в това отношение. Например, ако изпращаш евангелски работници да проповядват евангелието на непознато място, какви хора биха били подходящи за изпращане? (Хора с известно прозрение и мъдрост.) Ако дадена църква няма много подходящи хора, като повечето са млади хора, на които им липсва житейски опит и прозрение, които не знаят как да се справят със ситуации — особено с проблеми, които представляват предизвикателство — когато се сблъскат с тях, които говорят безпринципно и на които също така им липсва мъдрост, тогава те няма да са способни да вършат работата. Ако такива хора бъдат изпратени, те не само ще бъдат неспособни да решават проблеми, но е вероятно и да повлияят на работата и да я забавят. Затова, когато се изпращат хора да излизат и да изпълняват своя дълг, е необходимо да се избират тези със зряла човешка природа и мъдрост — само такива хора са подходящи. Ако няма достатъчно подходящи хора, тогава нека младите хора си сътрудничат с по-възрастните, за да излязат и да изпълняват своя дълг. Например, да предположим, че има млада сестра на около 25 или 26 години, която, въпреки че вярва в Бог от доста време, притежава вяра и духовен ръст и е изпълнявала дълга си дълго време, не би знаела как да се пази, ако бъде изпратена да изпълнява дълга си на непознато място — в такъв случай би било необходимо да се намери местен брат или сестра с опит в обществото, с когото да си сътрудничи, за да изпълни дълга. Разбира се, ако мястото на изпълнение на дълга е позната област или място, където вече има църква, тогава младите братя и сестри могат да отидат. Обаче, ако хората отиват на непознато място, особено такова с лоша обществена сигурност, за да проповядват евангелието или да вършат друга работа, тогава трябва да се вземе предвид тяхната лична безопасност. За водачите и работниците безопасността е първото съображение, независимо кого изпращат да излиза и да върши работа. Ако не е ясно какви хора са потенциалните приемници на евангелието или дали тези хора може да направят неподходящи неща, тогава трябва да се прояви предпазливост при изпращането на хора да проповядват евангелието. В миналото чух, че някои водачи и работници често изпращали млади сестри — на около 18 или 19 години, или двайсетина годишни — на непознати места да проповядват евангелието и според съобщенията са се случили някои нещастни инциденти. Независимо какво всъщност се е случило, в крайна сметка това е било свързано с факта, че водачите и работниците не са били обстойни в своите съображения, когато са вършели работата. Водачите и работниците трябва да вземат предвид тези фактори в своята работа и не бива небрежно да възлагат на много млади сестри или братя да изпълняват дълга си на непознати и опасни места. Имаше един водач, който веднъж уреди две сестри, на 18 или 19 години, да отидат да проповядват евангелието. Когато някой каза, че са твърде млади и неподходящи за това, водачът намери 21-годишна сестра, която да отиде вместо тях, като си мислеше: „Ти каза, че 19 години е твърде крехка възраст, затова намерих някого на 21. Това е по-зряла възраст, нали?“. Какви бяха заложбите на този водач? Той беше склонен към изопачавания, нали? (Да.) Тъй като тя е била на 19 само преди 2 години — нима можеше да има житейски опит? Нима можеше да има опит в обществото? Когато се сблъска с трудности или опасни ситуации, нима не би се разплакала? Макар и с две години по-възрастна, по отношение на възрастта тя все още беше твърде млада и неспособна да поеме тази работа. Най-малкото е необходимо да се намери брат или сестра на 30 или 40 години, или на 50 или 60 години — те са по-възрастни и имат опит в обществото. Когато се сблъскат със ситуации, те имат мъдростта да се справят с тях, като предотвратят възникването на опасни ситуации. Младите хора не са виждали и преживявали много неща и не знаят как да се справят с тях. Когато се сблъскат с опасност, те може дори да не я осъзнаят, което улеснява възникването на инциденти. По-възрастните, след като са видели повече от нечестивостта в това общество и това човечество, са склонни да бъдат по-бдителни към хората. Въз основа на своя опит в обществото и знанията си от реалния живот те могат да направят някои разумни преценки за това какъв вид опасност може да възникне в определени ситуации, колко високо е нивото на опасност, кои лица са зли хора и какви неща може да направят определени хора. Когато се сблъскат с опасни ситуации, те също имат мъдростта да избягат от опасността. На младите, от друга страна, им липсва опит. Когато се сблъскат със ситуации, те не могат да възприемат потенциалните опасни последици. Затова, що се отнася до въпроси, свързани с безопасността, по-възрастните са по-обстойни в своите съображения от младите. Когато водачите и работниците уреждат хора да излизат и да изпълняват своя дълг, те трябва да вземат предвид местните условия и да уредят относително по-възрастни хора с известна мъдрост и опит да си сътрудничат с млади хора, за да изпълняват дълга си. Водачите и работниците трябва да бъдат обстойни в своите съображения по тези въпроси.

Без значение в коя държава се извършва църковната работа, осигуряването на безопасността на тези, които изпълняват дълга си, е елемент на работата, на който водачите и работниците трябва да обръщат голямо внимание. Без значение кой е изпратен да върши дадена работа, той трябва да притежава определени заложби и да има известни способности, за да бъде компетентен за работата и за да може безопасността му да бъде осигурена. Това важи с още по-голяма сила за райони или държави с лоша обществена сигурност. Водачите и работниците трябва да разглеждат безопасността на тези, които изпълняват дълга си, като първостепенно съображение, а не да я пренебрегват с лека ръка. Някои хора казват: „Няма проблем. Това, което правим, е да изпълняваме дълг в Божия дом — имаме Божията закрила, така че никой няма да умре. Какво може да се обърка?“. Правилно ли е да казват това? (Не.) Защо не? (Да се говори по този начин е безотговорно, а тази гледна точка е и много откъсната от реалността.) Хората трябва да правят всичко възможно, за да изпълнят отговорностите, които са способни да изпълнят, и да обръщат внимание на това, което са способни да обмислят. Те не бива да изкушават Бог или да рискуват с безопасността на братята и сестрите. Бог може да закриля хората, но ако ти не вземеш предвид проблемите, които си способен да обмислиш, и използваш безопасността на братята и сестрите като залог, за да изкушаваш Бог, Бог ще те разкрие — кой те направи толкова крайно глупав да вършиш такива идиотски неща! Затова водачите и работниците не бива да използват такива приказки като извинение, за да вършат безотговорни неща. Осигуряването на безопасността на тези, които изпълняват дълга си, е твоя отговорност и ти трябва да изпълниш собствената си отговорност. След като си обърнал внимание на всичко, което си способен да обмислиш и да направиш, тогава що се отнася до това, което не си обмислил, как Бог ще действа в това отношение е Негова собствена работа и няма нищо общо с теб. Някои хора, без да му мислят много, прехвърлят цялата отговорност на Бог, като казват: „Бог е отговорен за безопасността на хората, няма нужда да се страхуваме. Можем да проповядваме както си искаме. С Бог всичко е волно и освободено. Няма нужда да се тревожим за тези неща!“. Правилно ли е такова твърдение? (Не.) Според такова твърдение хората нямат нужда да търсят принципи, когато се случват неща. Ако беше така, каква би била ползата от истината, която Бог е изразил? Тя би била безполезна. През тези години Бог търпеливо и неуморно е изрекъл толкова много слова, за да научи хората, с цел да даде възможност на Неговите избраници да знаят как да оцеляват, как да се стремят към истината и как да постъпват в този зъл свят и сред това зло човечество, така че да са в съгласие с Божиите намерения. Тя не е, за да можеш ти да изкушаваш Бог, нито за да можеш ти да действаш както си искаш според думи и доктрини, и без принципи. За да могат водачите и работниците да вършат добре работата по проповядване на евангелието, те трябва преди всичко да гарантират безопасността на хората. За да направят това, те първо трябва да разберат и да схванат конкретните обстоятелства на тези, които изпълняват дълга си, да изпращат подходящи хора, а също и да разбират какво да правят в различни ситуации, за да гарантират безопасността на хората. Ако дадено място е особено хаотично, никой няма познати там и безопасността на всеки, който отиде там да проповядва евангелието, не може да бъде гарантирана, тогава засега не изпращайте хора там. Не поемайте този риск, не правете ненужни жертви. Без значение кой дълг се изпълнява или каква работа се предприема, не е нужно да тръгваш по широкия свят или да рискуваш живота си, нито пък да залагаш безопасността или живота си. Разбира се, предвид обстановката в Китай, поемането на рискове при изпълнение на дълга е неизбежно. Правителството преследва тези, които вярват в Бог, и дори да знаеш много добре, че има опасност, ти все така трябва да вярваш в Бог, да следваш Бог и да изпълняваш дълга си. Не можеш да изоставиш дълга си и не може да бъде спряна никаква работа. Ситуациите в чужбина са различни — някои държави са авторитарни, подобно на Китай, докато други имат демократични системи. В страните с демократични системи работата по проповядване на евангелието може да протича гладко, както и различните елементи на работата могат да се извършват по-гладко. Но в някои страни с авторитарен характер хората са едновременно варвари и изостанали, и не им е лесно да приемат истинския път. Когато им се проповядва евангелието, те не само не го изследват, но и могат сляпо да го заклеймят и дори да докладват за ситуацията на полицията. В такива случаи не изпращайте хора да проповядват евангелието там. Вместо това изберете места, където може да се осигури безопасност за извършване на работата. Това са все неща, които водачите и работниците трябва да обмислят внимателно. Например в страни като Малайзия, Индонезия или Индия, които имат много сложна религиозна среда, някои вероизповедания имат голямо влияние и контролират цялото общество до такава степен, че дори правителствата се поддават на влиянието на тези религии. Тогава не изпращайте допълнително хора да проповядват евангелието в такива страни. Достатъчно е само местните църкви да проповядват евангелието. В някои страни ситуацията варира в различните щати или провинции, а местните закони и разпоредби се различават от националните закони и разпоредби. Например някои региони имат специална религиозна среда, а в тези региони църквата и държавата са обединени. В някои случаи религиозните водачи имат дори по-голяма власт от местните правителствени служители и могат открито да нарушават някои национални политики. Ако проповядваш евангелието в такива региони, ще има потенциални рискове за безопасността. Тези потенциални рискове не се ограничават до измисляне на слухове по твой адрес или прогонването ти — те биха могли също да те арестуват, да те хвърлят в затвора, без да ти повдигнат обвинения, и дори да те подложат на изтезания, да те осакатят или убият, без правителството да се намеси. Всъщност водачите на повечето вероизповедания мразят външните религии. Тъй като влиянието им е твърде голямо и те изобщо не са възпирани от закона, никой не смее да ги подведе под отговорност, без значение колко жестоко преследват евангелските работници, и дори местните правителствени служители не желаят да ги оскърбят. Щом започнеш да проповядваш евангелието на тяхна територия, те могат да те измъчват, както си пожелаят. Затова водачите и работниците трябва да бъдат особено предпазливи, когато изпращат хора някъде да проповядват евангелието. Първо, те трябва да проучат и да разберат каква е ситуацията на това място — дали има свобода на вярата, колко влиятелни са религиозните сили и какви последици биха могли да настъпят, ако хората, проповядващи евангелието там, бъдат докладвани. Тези въпроси трябва да бъдат ясно разбрани, преди да се определи дали да се изпращат хора там, или не. Ако след проучване на дадено място се установи, че то е неподходящо за проповядване на евангелието, тогава на никого не е позволено да изпраща хора там да проповядват. Това също е част от работата, която трябва да се извърши, за да се гарантира безопасността на евангелските работници. Някои водачи и работници имат изопачено възприемане и казват: „Няма проблем. Бог ще ни защитава. Колкото по-трудно е предизвикателството, толкова по-наложително е да се изправим пред него. Има толкова много хора, които вярват в Господ на това място, така че защо да не отидем да проповядваме евангелието там?“. Някой им казва: „Там има частни затвори. Ако отидем там да проповядваме евангелието, не само ще бъдем задържани, но може дори да умрем. Не можем да отидем!“. Тези глупави лъжеводачи обмислят това: „Големият червен змей има толкова много затвори, но ние не се страхуваме от него — така че защо да се страхуваме от няколко частни затвора там? Затворите могат да държат в плен телата ни, но не могат да държат в плен сърцата ни! Не се страхувайте — просто отидете!“. След това те изпращат вълна след вълна от хора и накрая никой от тях не се връща. Всички са задържани. Лъжеводачите са смаяни. Какъв е проблемът тук? (Такива лъжеводачи са глупаци.) Такива лъжеводачи са негодници. Те са безотговорни, изпращат хора в устата на лъва. Защо не отидат те самите? Щом не се страхуват от опасност, тогава те трябва да отидат първи. Ако отидат, върнат се безопасно и придобият хора, тогава другите могат да отидат след тях. При всяко положение, трябва да бъде гарантирана безопасността на хората при проповядването на евангелието. В никакъв случай не поемай рискове в райони, където е опасно и неподходящо за проповядване на евангелието. Не приемай, че всяко място извън континентален Китай е безопасно. Това е илюзия, изопачено разбиране. Само невежи хора мислят така — такива хора разбират твърде малко за този свят! Не приемай, че тъй като повечето западни страни имат свобода на вярата и в тях има сравнително много хора, които вярват в Господ, можеш открито да проповядваш евангелието и открито да изразяваш различни твърдения, които разобличават колко мрачен и зъл е религиозният свят. Ако направиш това, последиците ще бъдат невъобразими. Трябва да разбереш, че когато проповядваш евангелието, било то на религиозни хора или на невярващи, ти се изправяш пред поквареното човечество, човечество, което се съпротивлява на Бог. Не мисли за този въпрос по твърде опростен начин.

Ако водачите и работниците искат да гарантират безопасността на евангелските работници, те трябва обстойно да обмислят всички аспекти на въпроса и в случай че възникне някакъв проблем, той трябва да бъде своевременно разрешен, а след това преживяванията и поуките трябва да бъдат обобщени, за да се намерят принципите и пътят на практикуване, като се определи как да се практикува в бъдеще — това също е важен елемент на работата, който трябва да се извърши. Има някои въпроси, които водачите и работниците не са обмисляли или срещали преди. След като възникнат проблеми, те трябва да обобщят: „Трябва ли все още да ходим на такова място? Правилен ли е този начин на изпращане на хора? Трябва ли да коригираме плановете, стратегията или посоката за следващите стъпки в проповядването на евангелието или извършването на друга важна работа?“. В непрекъснатия процес на обобщаване водачите и работниците трябва постепенно да определят методите и принципите на работа, така че колкото повече вършат работата, толкова по-конкретна е тя и толкова повече достига очаквания стандарт, с по-малко възникващи непредвидени случаи или без никакви непредвидени случаи, или дори без да карат важния работен персонал да поема каквито и да било рискове. За да постигнат този резултат, водачите и работниците трябва често да обобщават преживяванията и да придобиват разбиране за различните среди и ситуации, с които се сблъскват в различните региони при проповядването на евангелието. Колкото повече информация получават и колкото по-точна е тя, толкова по-точни ще бъдат принципите и плановете за разрешаване на въпросите, като в крайна сметка ще се постигне резултатът да се гарантира безопасността на хората. По този начин може да се гарантира, че работата по проповядване на евангелието протича по организиран начин.

III. Как да се справяме с водачи и работници, които не обръщат внимание на работата по безопасността

Някои водачи и работници имат лоши заложби и им липсва чувство за отговорност. Те не са способни да вършат реална работа и също така ги мързи да вършат реална работа. В районите, за които отговарят, тези, които изпълняват важен дълг, често се сблъскват с рискове за безопасността, което ги кара да се местят или преместват и ги прави неспособни да изпълняват дълга си със спокоен ум. Дори неща, които не би трябвало да се случват, се случват често. Например някой водач или работник намира приемен дом, който се намира в ниско разположена местност. Когато се очакват силни дъждове и наводнения, от страх, че къщата ще бъде наводнена, братята и сестрите, които са отседнали там, трябва да се преместят предварително — като вземат работно оборудване, тенджери, тигани и всичко останало, и се местят два дни подред. Това изтощава ужасно всички, като главите им са наведени от отчаяние. Те казват: „Местим се през няколко дни, винаги бягаме. Кога ще свърши това? Не можем ли да намерим безопасен и надежден дом, където да можем нормално да изпълняваме дълга си?“. Такива водачи и работници не могат да поемат дори тази малка работа. Братята и сестрите под тяхното ръководство нито могат да се хранят, нито да спят добре, нито имат подходящо жилище. Условията им на живот винаги са временни, като всички са готови да бягат от бедствие във всеки един момент. Щом приключат с използването на предметите си за ежедневна употреба, те бързо ги прибират в багажа си, тъй като във всеки един момент може да възникне ситуация, при която да бъде обявена проверка на адресната регистрация. Всъщност всички знаят, че това означава проверка за тези, които вярват в Бог, така че те трябва да са готови да се преместят във всеки един момент. Следователно тези, които изпълняват дълг, винаги са изплашени и нямат чувство за сигурност. Това не влияе ли на резултатите от дълга им? Това не е ли свързано с работата, която вършат водачите и работниците? (Да.) Как се справят те с тази работа? (Справят се лошо, не изпълняват отговорността си.) Някои водачи и работници са безотговорни и им липсва всеотдайност. Самите те нямат високи критерии за условията на живот. Стига да има място, което да ги предпази от вятър и дъжд, това е достатъчно. Затова те също не полагат всички усилия да намерят безопасно и стабилно място за живеене на братята и сестрите. Някои водачи и работници имат лоши заложби. Те не знаят каква среда е тиха и подходяща за живеене или подходяща за братята и сестрите да изпълняват дълга си. Те наемат ниско разположена къща, която никой друг не иска да наеме, и след като братята и сестрите се нанесат, в рамките на няколко дни развиват екзема и ги сърби цялото тяло. Какво става? Къщата е твърде влажна, като от пода избива вода. Може ли някой да живее на такова място? Такива водачи и работници не могат дори да решат този проблем, те не могат да намерят къща, подходяща за изпълнение на дълг — що за заложби са това? Някои други водачи и работници наемат къщи, където постоянно тече, когато вали дъжд, става течение, няма звукоизолация или липсва интернет, вода или електричество — как може някой да живее там? Те пренебрегват добрите къщи и настояват да наемат тези негодни жилища — това не спъва ли работата? Въпреки че братята и сестрите не живеят без подслон, много основни удобства на къщата липсват. По-добре би било да живеят в палатка. Дори ако повечето братя и сестри са свикнали с трудности, смятат, че понасянето на това ниво на трудности не е нещо изключително, и могат да го понесат, това постоянно мъчение през няколко дни не влияе ли на изпълнението на дълга им? Затова, ако водачите и работниците имат лоши заложби и им липсва чувство за отговорност, те не могат да поемат тази работа. Те трябва незабавно да подадат оставка и да препоръчат някого, който може да върши добре тази работа, да я поеме, така че да не влияят на живота и изпълнението на дълга на мнозинството важен работен персонал. Настаняването на тези, които изпълняват важен дълг, не изисква обмисляне на всеки един аспект, но основната жизнена среда трябва поне да бъде гарантирана. Само когато има гаранция в това отношение, работата на църквата няма да бъде засегната. Лесна ли е за вършене тази работа? (Да.) Лесно е просто да се каже, че е лесна за вършене, но ако водачите и работниците са объркани хора с лоши заложби и им липсва всякакво чувство за отговорност, те просто не могат да я свършат. Когато водачите и работниците не могат да вършат тази работа или не могат да я вършат добре, толкова много хора в крайна сметка страдат от последиците, като живеят всеки ден сякаш бягат от глад — как могат да изпълняват дълга си така? Някои лъжеводачи не разбират истините принципи, но все пак обичат да бъдат в центъра на вниманието. Те не могат да вършат добре работата, но отказват да се оттеглят, като са се вкопчили в позицията си и не си тръгват. Как трябва да се подхожда към такива водачи? (Трябва да бъдат освободени.) Уволняването им е лесно. Проблемът е дали има някой по-добър, който да поеме работата им. Ако няма, можете ли вие да поемете тази работа? Можете ли да гарантирате, че важният работен персонал има стабилна жизнена среда? Ако един човек не може да се справи, можете ли трима или петима от вас да си сътрудничат, за да се нагърбят с тази работа? Ако вие също не можете да се справите с нея — ако вие не можете дори да свършите такава проста задача, като не сте способни дори да осигурите основна жизнена среда — тогава вие трябва временно да понесете малко повече трудности и страдание. Ако все пак можете да сте упорити в изпълнението на дълга си и Бог, като види, че вашата решителност да понасяте трудности е достатъчно непоколебима, изпрати някой човек, който се справя с нещата надеждно и който може да разрешава проблеми, за да свърши работата, тогава вашите дни на страдание ще приключат и ще бъдат заменени с добри времена. Ако никой такъв не дойде да разреши тези проблеми, тогава вие трябва да приемете съдбата си — вие сте предопределени да понасяте трудности, вие сте предназначени да ги понасяте. Вие трябва да успокоите сърцето си и да ги понесете. Всъщност понасянето на това малко страдание си струва. Много по-добре е от това да си в затвора и да те изтезават. Поне не сте подложени на изтезания или на разпити. Все още можете да четете Божиите слова, да изпълнявате дълга си и да живеете църковен живот заедно с братята и сестрите. Въпреки че има някои страхове, пречки и неравности по пътя и често трябва да се местите, това все пак е необикновено преживяване в живота ви, от което можете да научите уроци и да придобиете нещо. Това не е ли доста добре? (Да.) Хората трябва да имат решителността да понасят трудности и да оставят Бог да ги устрои както пожелае. Ако наистина не можете да понесете тази трудност, можете искрено да се молите на Бог в сърцето си: „Боже, молим Те да погледнеш на нас, които страдаме — колко сме жалки! Ние Те следваме без оплаквания или съжаления! Молим Те, с оглед на нашата непоколебима преданост към Теб, да сложиш край на този живот на трудности! Молим Те да изпратиш подходящ водач или работник, който да ни намери подходящо място! Ние постоянно живеем без подслон, местим се от място на място всеки ден и не знаем колко дълго ще продължи това. Не искаме повече да се местим — моля, намери ни стабилно жилище!“. Подходящо ли е да се молите по този начин? Можете да се молите така. Въз основа на нуждите на средата, трябва да се молите така.

Погледнато от друг ъгъл, понасянето на трудности не е толкова лошо нещо. Понасянето на известни трудности може да закали волята ти. Какво означава да закалиш волята си? Означава, че чрез постоянното понасяне на тази трудност ти ставаш безчувствен към нея и вече не я разпознаваш като трудност. Без значение колко трудности понасяш, вече не изпитваш болка. Въпреки това, когато се сблъскваш със ситуации, трябва да научиш някои уроци, да придобиеш известно прозрение и да се научиш как да разпознаваш хората. Ако даден водач или работник има изключително лоши заложби и не може дори да върши правилно работата по настаняването, как би могъл да предоставя ресурс на Божиите избраници и да ги води? Такива хора не са подходящи да бъдат водачи или работници. На Божия дом не му липсват пари, за да наема къщи, и не желае да вижда братята и сестрите непрекъснато без постоянен дом. Божият дом не се застъпва за това хората винаги да понасят трудности или да живеят труден живот всеки ден, въпреки че, разбира се, не бяга и от това хората да понасят всякакви трудности. Но ако водачите и работниците не могат дори да се справят с работата по настаняването и ако вършенето на каквото и да е както трябва е истинска борба за тях, тогава с какво им остава да се хвалят? Всеки един от тях изглежда представителен, има дипломи и е човек със статус, но справянето с този малък въпрос е такава борба за тях. В такъв случай няма какво да се направи — можеш само да го приемеш от Бог. Това е трудността, която хората трябва да понесат. Трябва да оставиш Бог да те устрои както пожелае. Така е правилно. Може би един ден тази трудност ще бъде последвана от по-добри дни и този вид живот вече няма да продължава. Без значение в каква среда се намираш, трябва да поддържаш отношение на покорство и да избягваш оплакването. Ако даден водач или работник е ненадежден и не върши добре работата, не позволявай това да повлияе на твоята искреност и преданост към Бог и не позволявай това да повлияе на твоето покорство към Бог и отношението ти на покорство към Бог. По този начин ще си останал непоколебим по този въпрос. Водачите и работниците са просто обикновени хора. Ако имат лоши заложби и не могат да вършат работата, или ако са лъжеводачи, които не изпълняват отговорността си, това е техен личен проблем и няма нищо общо с Божия дом. Не Божият дом ги е инструктирал да действат по този начин. Просто те са били разкрити поради своята безотговорност. Те не могат да завършат работата, поверена им от Божия дом, и по този начин могат само да бъдат освободени и отстранени. При такива обстоятелства, когато Божиите избраници понасят тази трудност, те трябва да я приемат от Бог и да оставят Бог да ги устрои както пожелае. Дори ако водачите и работниците не са свършили добре работата или имат някакви проблеми, фактът, че Бог е истината, пътят и животът, остава непроменен завинаги. Твоето следване на Бог, покоряване на Бог и приемане на Божиите слова никога не бива да се променят. Това са вечни истини. Докато изпълняваш дълга си, без значение какви неприятни неща възникват, трябва да ги приемаш от Бог и да научаваш уроците в тях. Трябва да се успокоиш пред Бог и да Му се молиш, и да не позволяваш да бъдеш повлиян от външния свят. Трябва да се научиш да се адаптираш към различни среди и да се научиш да преживяваш Божието дело във всякакви среди. Само по този начин можеш да постигнеш навлизане в живота. Някои хора имат малък ръст. Когато възникне трудност, те се оплакват и се тревожат, като се чувстват скръбни и губят вяра в Бог — това е изключително глупаво и невежо! Водачи и работници, които не вършат реална работа, са били разкрити и отстранени, но какво общо има това с теб? Защо би станал негативен и отдалечен от Бог само защото те са уредили нещата по неподходящ начин? Не е ли това напълно непокорно? (Да.) Когато хората направят нещо нередно, ти можеш да ги различиш и отхвърлиш, но не отхвърляй Бог и не отхвърляй истината. Истината не е погрешна, Бог не е погрешен. Божието първоначално намерение не е хората да понасят такива трудности. Но за поквареното човечество понасянето на известни трудности наистина е необходимо. Понасянето на малко трудности е полезно за теб. Ползата е, че научаваш уроци и се научаваш да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми. Ако си способен да понасяш различни трудности, придобиваш известна издръжливост и ставаш способен да останеш непоколебим в свидетелството си във всякакви среди. Способността да понасяш трудности закалява твоята решителност да се покоряваш на Бог. Това е Божието първоначално намерение и резултатът, който Бог иска да види в теб. Ако можеш да разбереш Божиите намерения и да действаш и да практикуваш според Божиите намерения, ако можеш да се въздържаш от това да изоставиш Бог, без значение какви хора или среди срещаш, и ако можеш да се научиш да практикуваш истината, да имаш покорство към Бог, да имаш правилно разбиране и отношение, да поддържаш непроменена вяра в Бог и да се въздържаш от оплакване от Бог или отдалечаване от Него в сърцето си, независимо колко страдания понася плътта ти, тогава имаш ръст.

Водачите и работниците трябва да се грижат за безопасността на тези, които изпълняват важен дълг, като ги предпазват от намесата на външния свят. Тази работа включва много детайли. От една страна, водачите и работниците трябва да разбират как конкретно да изпълняват тези детайлни задачи. Освен това, когато се сблъскват с определени специални ситуации, те трябва да правят точни преценки, след което да намират подходящите принципи и да разработват конкретни планове за справяне със ситуациите. Крайната цел е да се гарантира безопасността на важен работен персонал от всякакъв вид. Само по този начин може да се гарантира, че работата по проповядване на евангелието протича по организиран начин. Придържането към този принцип е правилно. Това е целта и принципът на водачите и работниците при вършенето на тази работа. Ако водачите и работниците се придържат точно към тази цел и принцип, тогава те по същество са съгласно критериите при вършенето на тази работа. Какви други проблеми са свързани с тази работа? Някои хора казват: „Никога преди не съм бил водач или работник, нито съм се сблъсквал с такива въпроси. Не знам какво трябва да правя в тази работа и не знам как да я върша. Така че не е нужно да я върша — на кого му пука дали сте в безопасност, или не? Вие сами се справяйте“. Приемливо ли е те просто да снемат от себе си всякаква отговорност по този въпрос? (Не, не е.) Такива водачи и работници трябва да бъдат махнати. Ако не вършиш реална работа, каква полза има от теб? Дали те държим като украшение, защото изглеждаш добре? Такива водачи и работници трябва да бъдат освободени и отстранени. Не трябва да им се позволява да заемат позиция, без да вършат никаква работа. Лъжеводачите не вършат реална работа — те нямат съвест или разум, нали? Ако наистина имаха съвест и разум, защо не търсят истината, за да разрешават проблемите, когато възникнат? Никой не се ражда научен. Всеки се учи в движение. Ако можеш да търсиш истината, ще намериш начин да вършиш добре работата. Ако имаш чувство за отговорност, ще измислиш начин да вършиш добре работата. Вършенето на ръководна работа всъщност не е трудно. Стига човек да може да търси истината, е лесно да върши добре работата. Освен това водачите и работниците имат партньори. Стига двама или трима души да са в единомислие, всяка работа лесно се довежда докрай. В момента много водачи и работници се обучават. Те се обучават да търсят истината във всичко, за да разрешават проблеми. На този етап поне някои водачи и работници са компетентни в ръководната работа и са напълно способни да вършат добре работата по разпространение на евангелието, нали? (Да.) И така, днес ще разговаряме дотук. Довиждане!

20 юли 2024 г.