II. Как да се гарантира безопасността на Божиите избраници в различни страни в чужбина

А. Уреждане на правния статут на Божиите избраници

Когато делото на църквата се извършва в различни страни в чужбина, на първо място следва правилно да се уреди настаняването и устройването на персонала, който изпълнява своя дълг, като се гарантира неговата безопасност, така че да може да изпълнява този дълг нормално. Друго важно нещо е да се уреди въпроса с правния статут, на който трябва да се обърне внимание веднага след пристигането на Божиите избраници в нова страна. Без правен статут или ако статутът им не е узаконен, винаги съществува риск от депортиране, независимо колко добра е житейската им среда. Лица, чиито статут не е узаконен, се считат за незаконно пребиваващи и безопасността им е изложена на риск. Без да е гарантирана тяхната безопасност, не могат да изпълняват дълга си за дълго. Ето защо уреждането на подходящо настаняване за персонала, който изпълнява своя дълг в чужбина, е първата задача на водачите и работниците. След като настаняването им бъде уредено както трябва, следващата стъпка е да се организира започването на процеса по уреждане на техния правен статут. Във всяка страна целта на уреждането на правния статут следва да бъде най-малкото да се осигури възможност братята и сестрите да пребивават там законно. Това също е важен елемент на работата по гарантирането на безопасността на важния работен персонал. За да пребивават законно, първото изискване е статутът им да е узаконен. Не могат да пребивават някъде незаконно. Водачите и работниците следва да направят всичко възможно, за да уредят настаняването и устройването на братята и сестрите съгласно правителствените разпоредби за законно пребиваване. Водачите и работниците могат да участват пряко в тази работа по настаняване и устройване или да я проследят. Ако има неща, които не могат да прозрат, следва своевременно да се обърнат към висшестоящи водачи и работници. При липса на специални обстоятелства, следва да практикуват според предходните правила на църквата. Водачите и работниците трябва от време на време да правят справки и ако научат, че някой има проблеми с правния си статут или с някакви особени обстоятелства, следва да уредят съответния персонал, който се занимава с външни дела, да разреши въпросите по уреждането на правния статут на Божиите избраници. Разбира се, първата стъпка е да се намерят няколко специализирани адвокати, които да се заемат с уреждането на статута. При наемането на адвокати трябва да се вземат предпазни мерки, за да се избегне измама — не бива да се наемат фалшиви адвокати или такива, които не са специализирани в уреждането на правен статут. Водачите и работниците трябва преди всичко да вземат предвид тези аспекти, свързани с уреждането на правния статут, като те трябва да бъдат добре организирани. Тази работа също е част от защитата на важния работен персонал и гарантирането на неговата безопасност, затова става ли дума за нейното изпълнение, водачите и работниците не трябва да стоят със скръстени ръце. Някои хора казват: „Уреждането на настаняването и устройването на персонал, който изпълнява своя дълг, е работа на Божия дом. Ние трябва да го правим единствено след получаване на преки нареждания от Горното. Ако Горното не го нареди, не е необходимо да се занимаваме с това и дори нещо да се обърка, то не ни касае. Освен това, всяка страна има различни разпоредби относно имиграцията и правния статут. Не сме в състояние да се справим с такъв сериозен въпрос! Просто всеки трябва да разчита на себе си и да се надява на най-доброто — ако може да остане в дадена страна, остава, ако ли не — се връща“. Верни ли са тези думи? (Не са.) Какво мислите за подобна нагласа? (Безотговорна е.) От една страна, е безотговорна, а от друга, е проява на лъжеводачи, които не вършат истинска работа и бягат от отговорност. За водачите и работниците уреждането на настаняването и устройването на важен работен персонал в чужбина също е важен елемент на работата. След като настаняването бъде уредено както трябва и братята и сестрите могат да изпълняват своя дълг нормално, непосредствената следваща стъпка е да се осигури персонал по външните дела, който да ги напътства в уреждането на техния правен статут. Особено когато възникнат извънредни ситуации по време на процеса по уреждане на статута, с които братята и сестрите не могат да се справят, водачите и работниците следва да помислят за начини за намиране на решения, а не да пренебрегват въпроса. Ако възникне някакъв проблем с уреждането на правния статут, това не е дребна работа и въпросът следва да бъде разгледан и решен възможно най-скоро и по най-бързия начин. Не се бавете — това, което може да се свърши днес, не бива да се отлага за утре. Отлагането на нещата за утре може да доведе до толкова ужасни последици, че е трудно човек да си ги представи. Ако водачите и работниците проявяват нехайство и не изпълняват своите отговорности, като не разглеждат въпроса в спешен порядък и забавят най-подходящото време за уреждане на правния статут, което води до невъзможност персоналът да изпълнява нормално своя дълг — кой носи отговорността? Тези лица са отправили молбите си към църковните водачи и персонала, който се занимава с уреждането на статута, и водачите и работниците са наясно с това, но понеже или не са приели въпроса сериозно, или са си намерили извинение, за да не се занимават с него, уреждането на правния статут на част от важния работен персонал е било забавено, което в известна степен е повлияло на някои важни елементи на делото на църквата. И така, според вас, кой следва да носи отговорността в този случай? (Водачите и работниците.) Божият дом многократно е подчертавал това нещо. Водачите и работниците не са в неведение по въпроса, нито са неосведомени или им липсва разбиране. По-скоро са наясно с въпроса, но не го приемат сериозно. Стига да не ги засяга лично, стига да става въпрос за нечий друг проблем, те отлагат, когато могат, като в крайна сметка бавят един толкова важен въпрос, какъвто е уреждането на правния статут на Божиите избраници. Когато възникнат последици, водачите и работниците трябва да понесат отговорността. Тази отговорност не е просто празни приказки — ако се отрази на делото на църквата, особено на важното дело на Божия дом, тогава отговорността, която носят водачите и работниците, става съществена. Най-малкото ще получат черна точка от Бог, ще е прегрешение — това е последствието. Ако нещо ти е възложено, ако то попада в твоите отговорности и не го свършиш или го пренебрегнеш, или го отложиш поради определени лични причини, тогава трябва да понесеш отговорността. Някои хора казват: „Не знаех как да реша въпроса, нямах никакъв изход“. Но прие ли въпроса сериозно и потърси ли висшестоящите водачи и работници при първа възможност? Други пък казват, че са забравили за това, защото са били заети с друга работа. Дори действително да е така, как е възможно да продължат да забравят, след като някой повдига въпроса и ги подсеща неколкократно? Признак на какъв проблем е това? (Не са взели присърце въпроса по уреждането на правния статут на братята и сестрите. Изобщо не го чувстват като бреме.) Фактът, че могат да забравят толкова важен въпрос, показва, че нямат чувство за отговорност и не са надеждни. Щом можеш да забравиш нещо толкова важно като уреждането на правния статут на Божиите избраници, би ли забравил уреждането на собствения си правен статут? Ако не би забравил своите собствени въпроси, но можеш да забравиш тези на другите, това доказва, че имаш лош характер, че ти липсва обич и си егоистичен и низък. Приключил си с уреждането на собствения си правен статут, но се отнасяш към уреждането на правния статут на братята и сестрите като към обикновена, дребна работа — или пък я пренебрегваш напълно — като в крайна сметка бавиш уреждането на техния правен статут, този толкова значим въпрос. Можеш ли да понесеш тази отговорност? Такива водачи и работници не са ли напълно лишени от съвест и разум? Толкова са егоистични и низки! Грижа ги е само за себе си и пренебрегват другите — признак на какъв проблем е това? Не са ли лъжеводачи? (Да, такива са.) И така, същността на техния проблем е разкрита напълно. Просто не желаят да се занимават с уреждането на правния статут на братята и сестрите — струва им се досадно. В сърцата си мислят: „Какво общо имам аз с уреждането на правния статут на братята и сестрите?“. Такава е нагласата, с която подхождат към въпроса с уреждането на правния статут на братята и сестрите, като в крайна сметка бавят този важен въпрос, влияят на изпълнението на дълга на братята и сестрите и на делото на църквата. Смяташ ли, че такива лъжеводачи заслужават наказание? (Да, смятам.) Те трябва да понесат отговорността, защото в деянията им има умисъл. Определено не става дума за случайно забавяне, причинено от обективни фактори. Ако е имало природно бедствие, като земетресение, наводнение или някакво значимо политическо събитие, което да причини прекъсвания в транспорта и комуникациите и е направило невъзможно уреждането на тези въпроси, това би било разбираемо. Но ако никое от тези събития не се е случило, а те въпреки това са забравили или пренебрегнали уреждането на правния статут на братята и сестрите, като са забавили толкова важен въпрос — правния статут на тези хора — то такъв водач или работник не изпълнява своята отговорност. Те ще получат черна точка и ще отговарят за случилото се. Разбирате ли? (Да.) Щом си водач или работник, носиш отговорността да вършиш работата, която трябва да свършиш. Трябва правилно и съобразно изискванията на Божия дом да се заемеш с всичко, което попада в обхвата на твоята отговорност, и да го доведеш докрай. Но ако го избягваш умишлено или го отлагаш, това представлява неизпълнение на твоята отговорност, и такова неизпълнение е прегрешение. Ако умишлено отлагаш даден въпрос и не се заемаш с него, твоят пропуск ще се превърне в прегрешение в даден момент и ще получиш черна точка от Бог. Ще понесеш отговорност за това.

В чужбина, ако възникнат определени проблеми с правния статус на Божиите избраници или ако техните съседи или непознати подадат жалби срещу тях или ги докладват, те може да бъдат застрашени от депортиране. Може също така да се случи някои от Божиите избраници в чужбина да бъдат задържани и наказани или арестувани и затворени от правителствата на определени държави по измислени обвинения. Независимо от ситуацията, когато водачите и работниците узнаят за това, те не бива да действат като костенурки, които се крият в черупките си. Те трябва да се заемат с този въпрос незабавно, като крайната цел е да се гарантира безопасността на братята и сестрите, без да се позволява те да попаднат в ръцете на зли хора. Ако водачите и работниците се интересуват само от организирането на църковната работа, но не обръщат внимание на уреждането на правния статус на братята и сестрите, което води до арестуването или депортирането на братя и сестри поради липса на правен статус, какви са тези последици? Нима такива водачи и работници не са провалили възможността на братята и сестрите да изпълняват своя дълг? Не засяга ли това пряко работата на църквата? Естеството на този проблем тогава е доста сериозно. Ако водачите и работниците не са се занимавали с този въпрос преди, сред братята и сестрите те могат да намерят някого, който е умел в справянето с външни дела, за да се консултира с адвокат, който да се заеме с този въпрос, като се стремят да постигнат целта да защитават братята и сестрите и да защитават безопасността на важния работен персонал. Това също е важен елемент от работата, който водачите и работниците трябва да извършват в чужбина. Местните водачи и работници трябва да поемат инициативата да се погрижат за този въпрос. Освен че трябва да защитават безопасността на местните братя и сестри, те още повече трябва да защитават безопасността на чуждестранните братя и сестри. Само по този начин има гаранция за работата на църквата. Това е отговорността, която водачите и работниците във всяка страна трябва да изпълняват спрямо местните братя и сестри и чуждестранния важен работен персонал. Те не бива да стоят безучастно. Някои водачи и работници казват: „Те са чуждестранни братя и сестри и ние не сме запознати с тях. Между нас няма лични отношения. Те са изпратени от Божия дом да проповядват евангелието тук — какво общо има това с нас? Сами са си виновни за тази злополука. Не са проучили ясно ситуацията, преди да дойдат, и не са се справили добре с тези въпроси. Няма как да се намесим в тази злополука. Кой знае какво ще направи правителството с тях“. Те просто използват различни извинения, за да заобикалят и да избягват тези въпроси, и не се опитват да намерят начини да се намесят, за да ги разрешат. Правилно ли е да се действа по този начин? (Не.) Защо не? (Ако водачите и работниците не се намесят, за да разрешат тези проблеми, а братята и сестрите междувременно нямат път за решаване на проблемите, тогава със сигурност ще възникнат неприятности. Водачите и работниците не са изпълнили отговорността си да защитят братята и сестрите — това е занемаряване на тяхната отговорност.) Дългът на водачите и работниците е да изпълняват всяка една отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват в Божия дом. Обхватът на Божия дом не се ограничава до местната област, местния регион или определена държава. Божият дом няма национални граници, няма регионални ограничения. Има ли расови ограничения при избирането и спасяването на хора от Бог? (Няма.) Има ли ограничения, свързани с националността или региона? (И такива няма.) Няма. Това е принципът, по който Бог върши Своето дело. Следователно този принцип е истината! Независимо от коя държава са братята и сестрите, всички те вярват в един Бог, следват един Бог, а също така ядат и пият истината, за която един Бог разговаря и с която ги снабдява. Те преживяват делото, което един Бог върши, и се покланят на един Бог. Независимо от цвета на кожата или расата, в Божия дом и пред Бог те са едно — те са едно семейство. Тъй като са едно семейство, не бива да има разграничения между тях. Не бива да има расови или регионални ограничения. Не бива да има разделения от типа „ти си азиатец, аз съм европеец“ или „ти си бял, аз съм цветнокож“ — не бива да има тези разграничения. Ако все още правиш тези разграничения в Божия дом, тогава е ясно, че не гледаш на Божия дом като на Божи дом и не се считаш за член на Божия дом. Следователно, когато чуждестранни братя и сестри се сблъскат с проблеми като депортиране или незаконно задържане, независимо откъде идват, каква е тяхната националност или какъв е цветът на кожата им, те са братя и сестри — тъй като са братя и сестри, когато се сблъскат с проблеми, местните водачи и работници трябва да се намесят и да се справят с този въпрос по задължение и не бива да правят разграничения между хората. Това съответства на принципите, напълно се съобразява с Божиите намерения и е истината, която хората трябва да практикуват.

Понастоящем много от Божиите избраници от Китай отиват в различни страни в чужбина, за да проповядват евангелието и да свидетелстват за Бог. След като пристигнат в тези страни, първото нещо, което трябва да направят, е да уредят правния си статус, преди да могат да работят спокойно. Уреждането на правния статус не е прост въпрос. То изисква сътрудничеството на хора от местната църква. Тези, които отговарят за църквите в различните страни, трябва да потърсят братя и сестри, които разбират политиките на страната си и познават законите ѝ, за да помогнат на Божиите избраници от Китай да разрешат въпроса с уреждането на правния статус. Разрешаването на този въпрос е от първостепенно значение. Водачите и работниците на църквите в различните страни трябва да положат всички усилия, за да работят върху него, тъй като църковната работа може да протича нормално само ако въпросът с правния статус на хората бъде напълно разрешен. В противен случай църковната работа ще бъде засегната. Тези, които отговарят за църквите в различните страни, трябва да са подготвили хора, способни да се справят с такива въпроси. Това е от полза за църковната работа и е също така проявление на проявяване на внимание към Божиите намерения. Някои водачи и работници може да кажат: „Никога не сме се занимавали с такъв въпрос и ние също не знаем какво да правим“. В тази ситуация те трябва да потърсят хора, които разбират тези видове дела. Сред Божиите избраници във всяка страна има такива с образование и знания, а има и такива, които разбират националните закони и политики. За тях справянето с тези въпроси изисква само малко консултация, за да намерят път — не е ли така? При справянето с този тип въпроси не бива да бъдете пасивни и бездейни. Ако не разбирате нещо, трябва да намерите адвокат, с когото да се консултирате. Щом бъде намерен съответният вид адвокат, естествено ще има път. Ние може да не разбираме този въпрос, но адвокатът ще го разбере. Да имаш търсещо сърце, е правилното отношение. Да имаш търсещо сърце, е проявление на това да имаш чувство за отговорност. Ако възникнат определени трудности, трябва да се молите, да търсите и да имате общение заедно в единомислие и след като намерите принципите и пътя за разрешаване на проблема, трябва напълно да го разрешите. Едва тогава църковната работа може да протича гладко. Ако при откриване на проблем водачите и работниците могат своевременно да научат за него, да го проследят и да го разрешат, не са ли те отговорни водачи и работници? (Такива са.) Такива водачи и работници не само имат чувство за отговорност, но могат и своевременно да разрешават проблеми, което означава, че имат надежда да станат водачи и работници, които са съгласно критериите. Независимо от дълбочината на разбирането им за истината, ако се съсредоточат върху разрешаването на проблеми, тогава те са способни да вършат истинска работа. Най-малкото те могат да постигнат допускането на по-малко грешки или никакви грешки. И дори да допуснат някои грешки, те могат своевременно да ги поправят, за да възстановят някои загуби, като в крайна сметка постигнат целта за опазване на работата на Божия дом. Смятате ли, че изпълнението на тази отговорност е трудно? (Не.) Всъщност не е трудно. Зависи от това дали хората имат преданост при изпълнение на дълга си и дали могат да изпълнят отговорността си в своята работа. Просто трябва да вложиш малко мисъл, да отделиш малко време и да инвестираш малко енергия. Не се изисква да харчиш пари или да поемаш какъвто и да е риск. Просто трябва да се намесиш, за да помогнеш за разрешаването на проблеми и за доброто справяне с въпросите, и по този начин можеш да станеш водач или работник, който е съгласно критериите. Така че това не е труден въпрос и за водачите и работниците би трябвало да е лесно да го постигнат. Но има някои хора, които не могат да постигнат дори нещо толкова лесно, и е много ясно, че това не се дължи на недостатъчни заложби или способности, или на това, че условията или средата не го позволяват, а по-скоро защото те не желаят да го направят. Когато възникнат специални ситуации, които засягат правния статус или пребиваването на важен работен персонал, или въпроси, свързани с тяхното настаняване, водачите и работниците носят отговорността да поемат тази работа. Няма значение за кого уреждаш настаняване, нито каква е неговата националност или раса. Всичко, което трябва да направиш, е да приемеш това от Бог. Тази работа ти е поверена от Бог. Тя е твоя отговорност и задължение, както и твоя мисия. Тази работа, която приемаш, идва от Бог, а не от някой човек, така че не бива да се интересуваш кои са тези хора, чието настаняване уреждаш. Някои хора може да кажат: „Защитаването на местните братя и сестри е приемливо, но не е наша работа, ако чуждестранни братя и сестри дойдат тук“. Хората, които казват това, имат ли чувство за отговорност или човешка природа? (Нямат.) Те считат местните братя и сестри за братя и сестри, но не считат чуждестранните братя и сестри за братя и сестри — това правилно ли е? (Не е.) Това съответства ли на истината? (Не.) Защо не съответства на истината? (Лъжеводачите не проявяват внимание към Божиите намерения. Те пренебрегват чуждестранните братя и сестри и не се намесват, за да се справят с проблемите, когато възникнат — те не опазват работата на Божия дом.) Лъжеводачите бягат от отговорност с различни извинения и не вършат истинска работа. Те твърдят, че желаят да отдават всичко на Бог и желаят да практикуват истината, но когато наистина става въпрос за критични въпроси на църковната работа, те се крият. Това е безотговорно. Водачите и работниците трябва да се справят своевременно с всички въпроси, свързани със защитата на безопасността на братята и сестрите в чужбина, като се отнасят към това като към отговорност и задача, която трябва да бъде изпълнена. Те не бива да си намират извинения, за да го избягват, нито да позволяват тяхното пренебрегване на тази работа да повлияе на напредъка на различните елементи от работата на Божия дом.

Б. Предоставяне на основни правни познания на всички братя и сестри

За какви други аспекти на работата, свързани с безопасността на братята и сестрите в чужбина, се сещате? (В чужбина водачите и работниците трябва също така да предоставят на всички братя и сестри някои основни правни познания, така че те да развият правно съзнание и да избягват да участват в дейности, които нарушават закона.) Водачите и работниците трябва да предоставят на всички братя и сестри основни правни познания и разбиране на различните държавни разпоредби. Те трябва да научат повече за тези области от местните братя и сестри в страната, в която се намират, като например за имиграционните политики и политиките, свързани с ежедневието, и след това да организират братята и сестрите да ги изучават, така че те стриктно да се придържат към националните държавни разпоредби и да се въздържат да правят каквото и да било, което нарушава закона. По-специално Божиите избраници от Китай, които са били под диктаторско управление толкова много години, нямат правни познания и не разбират важността на закона. В резултат на това те действат небрежно и невнимателно, като нецивилизовани хора. Когато дойдат да живеят в чужбина, те изглеждат много невежи и често правят неща, които показват липса на разбиране на правилата. Например в някои западни демократични държави общественият ред се поддържа много добре, като има разпоредби, които забраняват вдигането на шум между 22:00 ч. и 8:00 ч. — не се допускат звуци като кучешки лай или бръмчене на строителни машини. Ако някой наруши тези разпоредби и бъде докладван, полицията ще се заеме с това. В континентален Китай никой не се занимава с тези въпроси. Навсякъде, където живеят хора, се вдига шум без никакво съобразяване — звуци на силна музика, танци, пиене и купони — и никой не се намесва. Ако някой се опита да направи нещо, може да стане жертва на отмъщение, така че китайците нямат друг избор, освен да търпят. В западните страни е различно. Всеки е защитен от закона. Ако кучето ти често лае посред нощ и смущава почивката на съседите ти, те ще подадат жалба срещу теб. Това, което правиш, засяга нормалния живот на другите, нарушил си законовите разпоредби — основателно е те да използват закона като оръжие, за да подадат жалба срещу теб. Има и хора, които продължават да извършват строителни работи до 23:00 или 24:00 часа през нощта, като пречат на почивката на съседите си и в резултат на това получават оплаквания. След това полицията идва да им наложи глоба и да ги предупреди да не вдигат шум в определените часове. Някои хора дори нямат съзнание за екологична чистота, като замърсяват и оставят боклук, разхвърлян по улиците. Западните демократични държави са особено подредени. Жителите имат определени часове за изхвърляне на смет, а камионите за сметосъбиране идват в определени дни, за да я съберат. След събирането на сметта улиците остават чисти. Тези, които не разбират това, може да замърсяват, което също се счита за нарушение на разпоредбите. Това засяга обществената хигиена и облика на града, така че срещу тях може да бъдат подадени жалби. Срещу китайците, които не спазват правилата, често се подават жалби, когато живеят в чужбина. След като бъдат докладвани многократно, те си изграждат мнения за западняците, като казват: „Западняците просто обичат да подават жалби. Те подават жалби за най-малкото нещо“, на което Аз казвам: „Те са подали жалби срещу теб по толкова много въпроси, а ти не си се самоанализирал, а вместо това ги обвиняваш, че подават жалби. Прави ли са били да подадат жалбите тогава? Нещата, които си правил, правилни ли са били, или не?“. Те са били напълно прави да подадат тези жалби. Ти си навредил на техните интереси и си засегнал живота им, така че защо да не подадат жалби срещу теб? Това се прави, за да се опази общественият ред и демонстрира, че тази страна се управлява от закона. Всеки е защитен от закона и законът в тази страна не е само за показ — всеки може да използва закона като оръжие, за да защити собствените си права и интереси. Те подават жалби срещу теб, защото ти не разбираш закона и си нарушил местните разпоредби. Ти трябва първо да се запознаеш с местните разпоредби и да действаш според законите и разпоредбите — тогава мислиш ли, че все още ще подават жалби срещу теб? (Вече няма да подават жалби.) Защо тогава китайците никога не подават жалби, независимо колко сериозен е въпросът? (Те са били потискани от правителството твърде дълго. Не смеят да подават жалби. Китайците нямат понятие и от защита на правата си.) Китай не е правова държава. Той не се управлява според закона. Китайските закони са само за показ и подаването на жалба там е безполезно. Ако подадеш жалба и другата страна има власт и влияние, тя може да те преследва. Ако нямаш влияние, дори няма да посмееш да подадеш жалба. Подаването на жалба лесно може да ти навлече неприятности. Така че, когато китайците се сблъскат с преследване — особено в случаи, когато някой е убит — независимо колко несправедлива е смъртта, въпросът просто се урежда извънсъдебно, ако извършителят плати някакви пари. Защо членовете на семейството на жертвата не подават иск? Те знаят, че никога няма да спечелят. Ще струва много пари, но въпреки това няма да получат справедливост, нито извършителят ще бъде изправен пред правосъдието, така че избират да не го преследват по съдебен път и вместо това уреждат нещата извънсъдебно. Китайските закони са само за показ. Китай не е държава, управлявана от закона, и там няма къде да потърсиш справедливост. Подаването на иск е безсмислено. Така че, независимо с какви незаконни ситуации се сблъскват китайците, те не смеят да подават жалби. Това е така, защото Комунистическата партия не прави нищо друго, освен да извършва престъпления, тя е отвъд всякакъв разум и не управлява според закона. В Китай, стига човек да е обикновен гражданин, колкото и сериозен да е проблемът, пред който е изправен, според Комунистическата партия той не се счита за нещо обезпокоително — никой няма да се заеме с него. Неща като смущаване на почивката на другите или дори случаи на кражба, грабеж и взлом просто не се считат за проблеми от Комунистическата партия. В западните страни обаче е различно. Западът има демократична система и е общество, управлявано от закона. Стига почивката на някого да бъде засегната, ще бъде подадена жалба и полицията ще дойде да проучи въпроса и да се справи с него. Западняците имат това правно съзнание и не правят такива глупави неща. Само онези, които идват от чужбина и не разбират правилата, правят тези глупави неща. Когато китайците за първи път заживеят в чужбина, те често получават оплаквания. С течение на времето те се запознават с местните закони и разпоредби и вече не смеят да правят неща, които нарушават закона или смущават другите. Затова водачите и работниците трябва да организират запознаването на братята и сестрите с различните закони и разпоредби на страната, в която се намират. Независимо какво възнамеряват да правят, те трябва първо да направят справка със закона — дори ако отглеждат кокошки или прасета в собствения си двор, първо трябва да проверят държавните разпоредби. Те могат да потърсят информация онлайн или да се допитат до местните братя и сестри и по този начин да намерят точни отговори. В различните западни страни правителствата имат специфични разпоредби по всякакви въпроси. Например в строителството има разпоредби, които определят на каква височина от пода трябва да се монтират електрическите контакти и какво трябва да е разстоянието между тях. Има също така специфични стандарти за дебелината на парапетите за стълби и ширината на стълбищните балюстради. Всяка стъпка от строителството се инспектира от държавни служители, така че случаите на сгради, които нарушават строителните норми, или на нерегламентирано строителство са редки. Ако жителите искат да построят къща, барака за инструменти или малък склад в двора си, те трябва да получат одобрение от държавата. Ако искат да отглеждат кокошки или патици, има разпоредби за това на какво разстояние трябва да е ограждението от имота на съседите им. Дори ако водачите и работниците не разбират тези закони и разпоредби, ако църковната работа включва тези въпроси, тогава водачите и работниците трябва да им обърнат внимание. Първо трябва да направят справка с местните закони и държавните разпоредби. Изясняването на тези въпроси е от полза за изпълнението на нашия дълг. Въпреки че правните въпроси не са пряко свързани с вътрешната работа на църквата, предоставянето на основни правни познания на всички все пак е от полза. Най-малкото те могат да придобият известни познания, да разберат някои правила, да се научат как да живеят правилно и да постигнат подобие на човешка природа. Освен това водачите и работниците трябва да разговарят с тези, които отговарят за външните дела, като им помагат да развият правно съзнание. За маловажни въпроси не е необходимо да се консултират с адвокат — те трябва само да разберат местните разпоредби и стриктно да ги спазват. За важни въпроси обаче те трябва да се консултират с адвокат, за да придобият разбиране за местните закони. В обобщение, независимо какво се прави, всички действия трябва да бъдат в съответствие със законите и разпоредбите. Практикуването по този начин за известно време ще позволи на хората да преживеят важността на спазването на законите и разпоредбите и те ще спазват правилата, когато вършат неща. Това също е от полза за работата на църквата.