III. Как водачи и работници следва да вършат работата по настаняване и устройване на персонал

Що се отнася до житейската среда на важния работен персонал, независимо дали вътрешната или външната, водачите и работниците следва да обмислят внимателно всички аспекти. Не бива да разсъждават повърхностно, като винаги изхождат от това, че ако не взаимодействаме с външния свят, нищо няма да се случи. Днешното общество е невероятно сложно, изпълнено с всякакви демони, и независимо от мястото, винаги ще се намерят хора, които си пъхат носа в чуждите работи и те наблюдават, поради което е невъзможно да избегнеш зоркия им поглед. Може би си мислиш: „Не съм нарушил никакви закони или извършил нещо нередно, като вярвам в Бог. Просто изпълнявам дълга си, така че нищо не би трябвало да ми се случи, нали?“. Но фактите не са толкова прости, колкото си мислиш. Защо ККП отделя толкова много човешки и материални ресурси, за да се противопоставя на Бог и да потиска Божията църква? Можеш ли да си обясниш това? Никога няма да успееш. До каква степен можеш да прозреш природата на дяволите и сатаните? Разбираш твърде малко за тях. Това общество е невероятно сложно, а дяволите и сатаните са отрепки, които вършат злодеяния. Това, което желаят най-силно, е да арестуват Божиите избраници и да смущават делото на църквата. Ако винаги виждаш просто едни обикновени хора в сатаните, значи си наистина невежа. Това показва, че не си прозрял злото в това общество и със сигурност не си проумял омразната същност на дяволите и сатаните. Ето защо, за да вършат добре делото на църквата, водачите и работниците трябва да гарантират безопасността на тези, които изпълняват своя дълг — това е от първостепенно значение. В страна под диктаторско управление, където няма свобода на вярата, да гарантираш безопасността на онези, които изпълняват дълга си, е доста трудно начинание. Независимо колко е трудно обаче, трябва внимателно да се подберат подходящи места за живеене. В това отношение не може да има пропуски. В работните разпоредби на Божия дом е включено общение по тези въпроси. Водачите и работниците трябва да гарантират, че братята и сестрите могат да изпълняват своя дълг без смущения и без намесата на външния свят — вложат ли сърце в това, то е постижимо. Единственият повод за притеснение е, когато действат нехайно и безотговорно, като се грижат само за собствената си безопасност, без да се интересуват от сигурността на братята и сестрите. В такъв случай става невъзможно да вършиш добре делото на църквата. Ако поради твой пропуск, липса на сериозност, безотговорност или страх от средата и от неприятности не успееш да направиш тези неща и това доведе до арестуването на персонал, който изпълнява важен дълг, и застрашава живота на братята и сестрите, което от своя страна забавя делото на църквата и им причинява вреди, тогава като водач или работник ти трябва да понесеш отговорност. Тази отговорност не може просто да се уреди чрез изплащане на някаква компенсация или с изповед в молитва — не е толкова просто. И така, от какво естество е този въпрос? Това е неизличимо петно, вечно прегрешение — получаваш черна точка. Тази „черна точка“ не е обикновена грешка — в Божиите очи тя е прегрешение. Ако прегрешенията ти са твърде много — грешил си в миналото, продължаваш да грешиш днес и ще грешиш и в бъдеще — и ако няколко тежки прегрешения се натрупат заедно, ще те сполети погибел и унищожение. Бог вече няма да те спаси и вярата ти в Него ще е била напразна. Не само че няма да имаш надежда за спасение, но и ще бъдеш наказан. Затова е изключително важно водачите и работниците да вършат работата си съгласно принципите! Запомнихте ли това? (Да.) Водачите и работниците следва да изпълняват своите отговорности и независимо колко неблагоприятна или опасна е средата, трябва да направят всичко възможно съобразно местните условия, за да защитят безопасността на важния работен персонал и да уредят надлежно неговото настаняване и установяване. Целта е да се гарантира, че делото на църквата може да продължи нормално.

За да гарантират, че местата, уредени за важния работен персонал, са свободни от намесата на външния свят, водачите и работниците, в допълнение към изискванията и принципите относно жилището и неговата среда, трябва да имат и изисквания и принципи по отношение на различните аспекти на ситуацията в семейството на домакините. Когато водачите и работниците намерят потенциално семейство на домакини, те следва първо да се осведомят за средата и обстоятелствата на семейството, за ситуацията с неговите членове, дали имат спорове с други хора, врагове, конфликти с правителството, дали често са замесени в съдебни дела, дали имат сложни социални отношения и т.н. Всички тези основни обстоятелства трябва да бъдат внимателно проучени и разбрани. Ако домакинът или неговите деца и други членове на семейството имат сложни социални отношения и спокойствието на семейството постоянно се нарушава, т.е. често бива посещавано от съмнителни лица, които създават проблеми или идват да събират дългове, или получава заплашителни писма от престъпници или крадци, както и призовки от властите или от съда — това са все силно притеснителни обстоятелства. Ако се събираш с други или изпълняваш дълга си в такова домакинство, това няма ли да са смущения за теб? Затова, когато намериш семейство на домакини, първо трябва да разпиташ и да научиш каква е в общи линии ситуацията. Най-добре е да няма такива проблеми, но ако ги има и в момента не можеш да намериш по-подходящо място, обмисли дали домакинът може ефективно да се справи с тях. Ако не може ефективно да се справи с тях и не е в състояние да се отърве от тези неразбории, тогава това домакинство не е подходящо за настаняване на братя и сестри, тъй като животът тук би означавал, че те могат по всяко време да са обект на намеса на външния свят и от страна на външни хора, събития и неща. Тези среди не са пряко насочени към хора, които вярват в Бог. Вярващите обаче са особено чувствителна група в държава, където религията е преследвана. Още повече че, след усърдните усилия на правителството да разпространява пропаганда, да промива мозъци, да бълва слухове и клевети, невярващите не само не разбират хората, които вярват в Бог, но дори започват да вярват на реториката на ККП, като развиват особена омраза и враждебност към вярващите. Ето защо, ако невярващи разберат, че дадено домакинство настанява в дома си вярващи, това прави нещата много опасни както за семейството на домакините, така и за братята и сестрите. Когато братя и сестри живеят в такава среда, те не само че страдат често от намеса, но и безопасността им не може да бъде гарантирана. Защо тогава продължават да ги оставят да живеят там? Това очевидно е опасно място, неподходящо за живеене — те следва да бъдат преместени бързо. Водачите и работниците не бива просто да уредят настаняването и устройването на братята и сестрите, след което да си измият ръцете с мисълта: „Стига да има къде да се хранят и да спят и да са защитени от природните стихии, всичко е наред. Стига да могат да изпълняват дълга си, няма проблем. Къде изобщо бихме намерили толкова много подходящи места?“. Това е крайно безотговорно! Ако в момента няма подходящо място, те могат да останат там временно, но трябва незабавно да потърсите подходящо място, за да ги преместите възможно най-скоро. Не приемайте това място като жилище за дългосрочно пребиваване.

Някои водачи и работници не вършат истинска работа. Те уреждат настаняването и устройването на важен работен персонал на определено място, питат как са храната и условията за почивка и дали някой невярващ не ги следи. Щом чуят, че в продължение на няколко дни не е забелязано нищо необичайно, те оставят въпроса на мира и не минават да нагледат хората в продължение на половин година или повече. Смятат, че са уредили настаняването и устройването добре и са изпълнили своята отговорност, като приемат, че всичко е свършено и нещата са наред. А дали житейската среда ще бъде засегната от намеса на по-късен етап или съществуват някакви потенциални рискове за безопасността — на това не обръщат повече внимание. Редно ли е това? (Не е.) Защо не е редно? (След като уредят настаняването и устройването, водачите и работниците трябва да проследят нещата. Ако не го направят и братята и сестрите се окажат в опасна ситуация, но не могат да се преместят, могат да бъдат арестувани.) Но някои водачи и работници си мислят: „Всички сте зрели хора — наистина ли трябва да проследявам нещата? Не виждаш ли, когато те грози опасност? Ако не я виждаш, значи мозъкът ти е закърнял! Забележиш ли опасност, просто се премести сам — наистина ли трябва да ти го казвам?“. Те разсъждават по този начин. Смятате ли, че това разсъждение е логично? (Не е.) Защо не е? (Защото гарантирането на безопасността на хората, които изпълняват важен дълг, само по себе си е отговорност на водачите и работниците. Това е работа, присъща на тяхната роля и те трябва да я изпълняват.) Те не възприемат това като част от своята работа. Смятат, че просто оказват помощ на братята и сестрите, подобно на следването на примера на Лей Фън да вършиш добри дела. Също така не смятат, че това се прави в подкрепа на делото на църквата. Разглеждат го просто като уреждането на настаняване на персонал, което няма общо с делото на църквата. Не смяташ ли, че това е глупаво? Що за човек би разсъждавал по този начин? (Човек без чувство за отговорност.) Мързеливите, непредани, безотговорни лъжеводачи разсъждават така. Те не подкрепят делото на Божия дом. След като веднъж са уредили настаняването и устройването на братята и сестрите, си мислят: „Уредих настаняването ви на толкова добро място — каква голяма услуга ви направих само!“. Те не разглеждат това като подкрепяне на делото на църквата. Като водачи и работници, ако не уредите надлежно настаняването и устройването на важния работен персонал и не гарантирате ефективно тяхната безопасност, и ако вследствие на това те се окажат в опасност и не могат да изпълняват нормално дълга си, нима делото на църквата няма да се забави? Първо трябва да уредиш да бъдат настанени и устроени подобаващо, за да бъде гарантирана тяхната безопасност, и едва тогава ще могат да се заемат нормално със своята работа. Но такива лъжеводачи не разсъждават по този начин. Те оставят тези хора на дадено място, след което ги пренебрегват и дълго време не проверяват какво се случва с тях. Когато възникне опасна ситуация и те не могат да се свържат с водача, нямат друг избор, освен да се преместят сами. Когато водачът най-накрая разбере за случилото се и отиде да провери, братята и сестрите отдавна вече ги няма и той няма представа къде са отишли. Що за човек е това? Що за водач или работник е това? Лъжеводач. Особено що се касае до братя и сестри, които идват от други региони и не познават местната среда, водачите и работниците трябва да ги посещават още по-често и да проверяват редовно какво се случва с тях. Водачите и работниците не следва да изхождат от това, че веднъж уредили тяхното настаняване и устройване, това решава всички въпроси завинаги. Всъщност, работата далеч не е приключила. Трябва често да ги посещават и проверяват. Ако за водачите и работниците е неудобно да се появяват на това място, следва да възложат на други да проверяват персонала. Най-малкото трябва да проследят следното — да оценят житейската среда на този важен работен персонал, като проверяват дали е налице някаква опасност или нещо необичайно, или дали са възникнали някакви специални обстоятелства, и дали е необходимо преместване. Всичко това трябва да се знае и да се предприемат последващи действия. Ако в краткосрочен план това място изглежда най-подходящо, няма проблем, но след известен период от време водачите и работниците следва да проверят отново средата и дали хората са в безопасност, както и дали разполагат с достатъчно храна и провизии — трябва да се поинтересуват за всички тези подробности. Възможно е водачите и работниците да не разбират от работата на важния работен персонал, като в такъв случай не бива да се бъркат в този аспект, но надлежното уреждане на настаняването и устройването на този персонал е тяхна отговорност — неспособността им да се погрижат за това представлява неизпълнение на тяхната отговорност и показва, че са лъжеводачи, които не вършат истинска работа. Особено когато става дума за братя и сестри, които идват от други региони, те имат още по-голяма нужда от допълнително, повишено внимание и не бива да получават небрежно отношение. Водачите и работниците следва периодично да се свързват с тях, за да видят дали изпитват някакви затруднения, които трябва да бъдат разрешени, и дали междувременно са възникнали някакви проблеми или особени обстоятелства в средата, в която изпълняват своя дълг, например дали е имало някаква необичайна дейност, в която са замесени местните власти, кварталният комитет или полицейското управление. Водачите и работниците следва да се интересуват и осведомяват за тези неща, за да бъдат добре информирани. След това водачите и работниците следва да разговарят с домакина за принципите и пътищата на практикуване с оглед надлежното настаняване и защита на онези, които изпълняват своя дълг, така че домакинът да разбере напълно въпросните принципи и пътища на практикуване. Въпросът обаче не приключва с това. Водачите и работниците трябва също така периодично да посещават семейството на домакина и да се интересуват от неговата ситуация. Всеки установен въпрос следва да бъде решен своевременно, за да се гарантира, че няма да се превърне в проблем. Едва тогава работата наистина е свършена добре. В случай че домакинът изпитва затруднения с настаняването в дома си на братя и сестри, например, ако има финансови ограничения или ако му липсва мъдрост да реагира на възникнали ситуации или да се справи с тях, водачите и работниците трябва да помогнат за разрешаването на тези въпроси. Финансовите ограничения могат да се преодолеят лесно — Божият дом може да предостави средства за настаняването, а семейството на домакина трябва да осигури единствено човешкия ресурс. Ако на домакинът му липсва мъдрост, това е съществен проблем. Водачите и работниците трябва ясно да обяснят каква мъдрост се изисква, както и няколко принципа на практикуване в тази насока. Ако домакинът въпреки това не се справя, то водачите и работниците следва да намерят мъдър брат или сестра наблизо, които да съдействат на домакина за доброто изпълнение на тази работа. В случай че проблемът е в самия домакин, например ако е плах или се страхува да не бъде арестуван, тогава водачите и работниците, с цел да го подпомогнат и подкрепят, следва да разговарят с него за истината в общение за Божиите намерения, както и за стойността и значението на изпълнението на този дълг. Ако проблемът е свързан с обективната среда, той не трябва да се отлага или просто да се търпи с примирение и определено не трябва да се възприема лекомислено, а трябва да бъде разрешен незабавно. Например, ако хората вече са забелязали това място, ако съмнителни непознати често се навъртат в района и ако има вероятност някой да наблюдава мястото, това представлява прикрита заплаха. В такъв случай братята и сестрите трябва незабавно да бъдат преместени — не бива да се чака, докато нещо се обърка, защото тогава вече ще е твърде късно. Ако ситуацията е временна и става дума просто за нормална, рутинна процедура, тя все пак ще може, макар и трудно, да бъде преодоляна: нека братята и сестрите напуснат временно, за да я избегнат за ден-два, след което могат да се завърнат. Ако хората вече са забелязали мястото, оставането там не е вариант и е необходимо преместване за постоянно. Това са част от конкретните въпроси, с които водачите и работниците трябва да се заемат и да разрешат в рамките на тази работа. Тя в никакъв случай не се състои просто в това да настаниш няколко души на място с храна и подслон, с което да считаш работата за свършена — свързана е с много подробности. Особено в страна като Китай, където средата е особено враждебна и религиозното преследване е жестоко, водачите и работниците трябва да бъдат още по-внимателни и да следят отблизо житейската среда и въпросите, свързани с безопасността на важния работен персонал. Не могат да са лекомислени. Всички аспекти на конкретната работа трябва да бъдат изпълнени добре, за да се гарантира безопасността на този важен работен персонал и за да може той спокойно и без притеснения да изпълнява дълга си. Така работата е свършена добре. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат по отношение на приемните семейства, като тя включва множество подробности.

След като уредят настаняването на даден важен работен персонал в подходящи домове на домакини, някои водачи и работници напълно пренебрегват тези хора и не проследяват последователно ситуацията в семействата на домакините. Казват: „Всеки ден съм зает с делото на църквата — как да ми остане време да посещавам тези хора? Освен това има много друга работа и тя също е доста опасна. Да вършиш нашата работа не е никак лесно!“. Постоянно изтъкват обективни причини, но не искат да изпълняват своите собствени отговорности. Как мислите — това тяхно твърдение важи ли? (Не.) Защо? (Всъщност, вършенето на тази работа не изисква кой знае колко много време и енергия от страна на водачите и работниците. Те могат да посещават важния работен персонал мимоходом, докато са навън. А ако нямат време, биха могли също така да уредят братя и сестри, които живеят наблизо, да ги посетят.) Ако водачите и работниците имат желание да вършат тази работа добре, макар и да са по-заети със основната си работа, ще намерят време да се съсредоточат върху нея. Ако нямат време да отидат лично, могат да организират друг да го направи. Независимо дали възлагат това на друг или отиват сами, в крайна сметка тази работа попада в обхвата на отговорността на водачите и работниците. Нейното добро изпълнение е важна отговорност за водачите и работниците и не може да бъде пренебрегвано. Ако водачите и работниците са твърде заети и нямат време лично да се заемат с това, и ако не уредят друг да отиде на място, тогава никой няма да се погрижи за този въпрос. В случай че нещо се обърка, това би било неизпълнение на отговорност от страна на водачите и работниците. За да предотвратят намесата на външния свят в дейността на тези, които изпълняват важен дълг, водачите и работниците трябва да разгледат всички аспекти на проблемите, като гарантират във възможно най-голяма степен, че тези хора могат да изпълняват спокойно дълга си и да вършат съответната работа организирано. Ако важният работен персонал е добре защитен, това е равносилно на защита на самата важна работа. Когато важният работен персонал може да работи нормално, важната работа също може да протича организирано. Следователно, защитата на важния работен персонал от страна на водачите и работниците всъщност има за цел опазването на всеки важен елемент на работата. Ако някои водачи и работници заявят: „Ти изпълняваш важен дълг и от мен се иска да те защитя, но аз съм на ръководна позиция и също не съм в безопасност. Дори не мога да гарантирам собствената си безопасност, как тогава да защитя вас?“ — това твърдение вярно ли е? (Не е вярно.) Що за възприемане имат такива водачи и работници? (Тяхното възприемане е лошо. Подобни хора са егоистични и склонни към изопачаване.) Това са личности, склонни към изопачаване. На такива хора не им ли липсва рационалност? (Да, липсва им.) Ако тези братя и сестри не изпълняваха дълга си в Божия дом, а вместо това работеха на заплата и живееха светски живот, щяха ли пак да се нуждаят от защита? Важният работен персонал трябва да бъде добре защитен именно защото се занимава с делото на църквата и изпълнява важен дълг в Божия дом и защото, ако бъде арестуван, го грози затвор или побой, който може да доведе до тежка травма или инвалидност, а това ще окаже сериозно въздействие върху делото на църквата. Само така делото на църквата може да протича организирано. Ако водачите и работниците пребивават в демократична страна със свобода на религията, където вярващите в Бог не са обект на преследване, тази работа става по-проста за тях. На практика трябва само да намерят подходяща къща и да уредят надлежно, в съответствие с местните закони и разпоредби, настаняването на онези, които изпълняват своя дълг. Най-много да се наложи просто да попитат как вървят напоследък нещата в ежедневието на важния работен персонал и дали житейската среда не нарушава някакви държавни разпоредби. В случай на нарушение е необходимо да се изясни какъв е проблемът и как следва да бъде отстранен и разрешен. Ако няма никакви нарушения, но властите създават проблеми или зли хора или неизвестни лица причиняват тормоз, водачите и работниците трябва да се посъветват с адвокат, за да се справят надлежно с тези въпроси. В някои свободни, демократични държави най-много да се наложи изпълнението на този вид работа. При диктатурите обаче, където липсва свобода на религията, изискванията към средата и условията в приемните семейства трябва да бъдат по-строги, а по отношение на безопасността трябва да се свърши повече и по-задълбочена работа. Разбира се, трудностите, свързани с тази работа, също са по-големи. По отношение на работата по предпазването на важния работен персонал от намесата на външния свят, ако всеки аспект на средата бъде разгледан обстойно, произтичащите от нея случаи на намеса ще бъдат относително намалени. Ако изцяло се вземат предвид както външната, така и вътрешната среда, тогава може да се намери реалистичен и осъществим път. По този начин средата може да бъде подобрена до известна степен, а случаите на намеса — намалени. Този подход е относително подходящ.

Да държиш в безопасност важния работен персонал

I. Как да се гарантира безопасността на Божиите избраници в страни, където вярата се преследва

Петнадесетата отговорност на водачите и работниците е, на първо място, да защитават важния работен персонал, като го предпазват от намесата на външния свят. Освен това, водачите и работниците трябва да държат тези хора в безопасност. Изискванията за това да ги държат в безопасност са още по-строги. Нека първо разгледаме кои аспекти са свързани с безопасността — за какви проблеми, свързани с безопасността, се сещате? За да се гарантира безопасността на онези, които изпълняват важен дълг, е от съществено значение първо да се гарантира, че те не са засегнати от намесата на външния свят — това е минимумът, който трябва да бъде постигнат, и само на тази основа, в крайна сметка, може да бъде гарантирана тяхната безопасност. Безопасността, за която говорим тук, означава просто да може да се гарантира, че изпълняващите дълга си няма да бъдат смущавани или арестувани и могат да изпълняват своя дълг нормално. Толкова е просто. Ако водачите и работниците не могат да гарантират, че изпълняващите дълга си ще бъдат защитени от намеса и арест, тогава тяхната безопасност няма как да бъде осигурена. Замислете се — на какво следва да обърнат внимание водачите и работниците, за да гарантират безопасността на важния работен персонал? Първо, те трябва да уредят настаняването на важния работен персонал на подходящо място. Какво означава подходящо място? То трябва да отговаря поне на две условия. Първо, това място трябва да е свободно от всякаква намеса от средата. Второ — не трябва да се набива на очи. Никой друг, освен няколко местни братя и сестри, не трябва да знае, че това семейство вярва в Бог и настанява в дома си други вярващи. Само такова място е подходящо за настаняване на онези, които изпълняват важен дълг. След като този важен работен персонал се нанесе, тяхната лична информация, като например името и родното място на всеки един, както и конкретни обстоятелства, като вида на църковното дело, с което се занимават, и дали са били арестувани в миналото или се издирват от правителството, не трябва да се разкрива пред други току-така. Колкото по-малко хора са наясно, толкова по-добре. Тъй като духовният ръст на хората е твърде малък и не е сигурно дали биха могли да останат непоколебими, ако бъдат арестувани и затворени, те следва да имат самосъзнание и да се въздържат да задават небрежно въпроси от лично естество на братята и сестрите, за да не си навлекат бъдещи неприятности. Принципите и проявяването на мъдрост в това отношение следва често да са тема на общение, така че всеки да ги разбира. Това е от полза не само за делото на Божия дом, но и за всеки отделен човек. Затова водачите и работниците следва да наставляват братята и сестрите от семействата на домакините да внимават какво говорят и да не разкриват лична информация за изпълняващите важен дълг пред други братя и сестри или пред невярващи членове на своите семейства. Необходимо ли е да се върши тази работа? (Необходимо е.) Някои братя и сестри от семействата на домакините са неспособни да си мерят приказките. Например един човек прие в дома си няколко водачи и работници и научи за личните обстоятелства, семейния произход и дълга, който изпълняват тези хора. После каза на децата си: „Виж, на твоите години е. От десет години вярва в Бог и дори е напуснал работа, за да изпълнява дълга си. Преди е работил в държавно учреждение в еди-кой си град, с годишен доход от десетки хиляди юана!“. Виждаш ли как уж просто си бъбри, а всъщност разкрива обстоятелствата на тези хора, изпълняващи важен дълг, пред невярващи членове на своето семейство. Дори има хора, които, когато приемат братя и сестри, които в миналото са били арестувани и затваряни, разказват на членовете на семейството си: „Погледни, били са в затвора години наред, но никога не са се превърнали в Юда. След като са били освободени, са продължили да изпълняват дълга си. Сега правителството отново иска да ги арестува, поради което не могат да се завърнат у дома при семействата си, но въпреки това не са негативни. Виждаш ли колко силна е вярата им? Защо и ти не можеш да вярваш както трябва?“. По този начин те нехайно разкриват важна информация за братята и сестрите, като наставляват децата си. Това може ли да доведе до бъдещи неприятности? (Може.) Проблем ли е това? (Проблем е.) Ако нищо не се случи в резултат на това — чудесно, но щом големият червен змей извърши арести, невярващите членове на тяхното семейство са първите, които се появяват и докладват за братята и сестрите: „Полицай! Еди-кой си е водач — него търсите“. След това предаденият човек бива арестуван от големия червен змей и бива пребит почти до смърт, като остава неясно дали ще може да продължи да изпълнява дълга си или да води нормален живот. Това е следствието от едно предателство. Не са ли небрежните думи на домакина причината за случилото се? (Да, те са.) Ако важен работен персонал е изложен на такива рискове за безопасността, не значи ли това, че водачите и работниците не са си свършили работата обстойно? (Значи.) Домакинът си мисли: „Членовете на нашето семейство са добри хора до един. Няма да ви предадат. Те подкрепят вярата в Бог — дори пазаруват зеленчуци и месо, когато дойдете!“. Държат се с невярващите членове на семейството си като с братя и сестри и са неспособни да видят ясно на какво е способно семейството им или колко тежки могат да са последствията, ако член от него предаде братята и сестрите. Освен това са много любопитни относно обстоятелствата на братята и сестрите и ги разпитват: „От колко години изпълняваш този дълг? Изпълнявал ли си някога опасен дълг? Известен ли си на местно ниво като вярващ в Бог? Арестували ли са те някога?“. Особено когато става дума за издирвани лица или такива с полицейско досие заради вярата си в Бог, които проповядват евангелието в друг регион или държава, домакинът винаги се интересува от подробности и разпитва: „Издирват ли те? За местна, провинциална или национална съдебна заповед става въпрос?“. „Имаш досие — колко пъти са те арестували? На колко години затвор те осъдиха?“. Разпитват изключително подробно за тези неща. Братята и сестрите, които гостуват в дома им, виждат, че те са във възторг да бъдат домакини и че не са лоши хора. Ако не споделят тази информация, се опасяват, че може да изглежда невъзпитано, което ги поставя в трудна позиция. Някои хора се чувстват принудени да разкажат по нещо, но след като проговорят, това понякога неизбежно води до сериозни последици. Затова водачите и работниците трябва да дадат преки наставления на домакина: „Има няколко правила, които трябва да спазваш, когато приемаш братя и сестри в дома си. Не разпитвай и не задавай въпроси необмислено — няма да ти е от полза да научиш твърде много за тях. Ако се случи нещо и не издържиш на мъченията при изтезания, може да се превърнеш в Юда. В такъв случай информацията, която си научил и разбрал, по същество ти проправя пътя да се превърнеш в Юда. Ако това се случи, ще съжаляваш цял живот и накрая ще понесеш наказание. Ако тези подробности са ти неизвестни, няма как да се превърнеш в Юда. Затова в никакъв случай не трябва да разпитваш или да се опитваш да научиш нещо по тези въпроси. Това, че си в неведение, те предпазва и не се отразява на задълженията ти като домакин или на достигането до истината във вярата ти в Бог. Най-добре е да не знаеш. Наясно си, че тези братя и сестри са тук, за да изпълнят своя дълг, и че не са лоши или зли хора, така че няма нужда да разпитваш повече. Най-важното е да изпълниш своя дълг като техен домакин и е достатъчно да гарантираш тяхната безопасност“. Това е елемент на работата, който водачите и работниците трябва да вършат. Освен това онези местни вярващи, които нямат основа във вярата си и са вярващи само на думи, бъбривците и любопитковците, онези, които поддържат тесни контакти с държавни служители, както и хора, които при първи признак на опасност се скриват като костенурки в черупката си и дори могат да предадат църквата и да се превърнат в Юда, в никакъв случай не трябва да се допуска да знаят, че семействата на домакините са настанили в дома си братя и сестри. Ако е необходимо братя и сестри да помагат в работата по настаняването на важен работен персонал, тогава следва да се подберат да сътрудничат само онези, които имат основа във вярата си в Бог и които притежават мъдрост. Хора без основа или мъдрост са абсолютно неподходящи. И така, как по-точно следва да се оказва съдействие? Братята и сестрите от семействата на домакините се съсредоточават върху настаняването на важния работен персонал в своите домове, докато местните братя и сестри, които притежават мъдрост и вяра, оказват помощ отвън, като осигуряват прикритие и защитават средата. Те следва да общуват с влиятелни хора, да са в течение на държавната политика, тенденциите и възможни операции и да информират своевременно братята и сестрите от семействата на домакините. По този начин, ако правителството предприеме някакви операции за задържане, мигновено могат да се вземат превантивни мерки, така че да има време за евакуация и преместване или укриване, с което да се избегне всякаква опасност. Само така може в общи линии да се гарантира безопасността на онези, които изпълняват важен дълг. Накратко, недопустимо е водачите и работниците да подхождат към тази работа с опростено мислене. Комплексното мислене в това отношение винаги е по-добро от опростеното мислене, защото въпросите, свързани с безопасността, не могат да бъдат пренебрегвани — ако нещо се обърка, то няма да е маловажен проблем!

Също така съществуват специфични ситуации, на които трябва да се обърне внимание в работата по гарантирането на безопасността на важния работен персонал. Някои хора се наемат с рискован дълг, като например да превозват книги, които съдържат Божиите слова, или да предават наставления относно делото в компрометирани райони или да се справят с последствията там. Тези, които се занимават с такава опасна работа, никога не трябва да живеят съвместно с хора, които изпълняват важен дълг, нито да знаят къде живеят тези лица или кое семейство ги е приело. Това е така, защото онези, които вършат опасна работа, са изложени на риск да бъдат проследени и арестувани по всяко време. Ако бъдат заловени и подложени на мъчения, те могат да предадат църквата, което от своя страна би замесило онези, които изпълняват важен дълг, както и семействата на домакините. Това не е ли свързано с въпроса за безопасността? Ако част от персонала, който изпълнява важен дълг, излезе навън, за да свърши нещо, и тези хора са се съгласили да се върнат до три дни, но това не се случи, бихте ли счели ситуацията за опасна? Трябва ли останалата част от персонала, който изпълнява своя дълг, да се евакуира? (Да, трябва.) В такива случаи е необходима незабавна евакуация. Не трябва да има никакво забавяне и да се поемат рискове — останалите не бива да имат нагласата, че могат да разчитат на късмета. Някои хора са лениви, намират това за досадно и изпитват нежелание да се евакуират, като казват: „Какво ще навреди, ако почакаме още ден? Може би просто са се забавили поради някаква особена ситуация“. Да изчакаш още един ден единствено засилва опасността. Ако се евакуираш и не се случи нищо, винаги можеш да се завърнеш и това няма да е грешно. Но ако не се евакуираш и изчакаш още ден, може да възникне инцидент, а когато това се случи, ще е твърде късно за съжаления. Затова, ако братята и сестрите, които са излезли да свършат нещо, не се завърнат в уговорения срок, е възможно нещо да се е объркало. За да се предпазят от всякакви непредвидени обстоятелства, свързаните с тях братя и сестри следва незабавно да се евакуират и да се преместят на сравнително безопасно място. След като се намери подходящо място, те могат отново нормално да изпълняват дълга си, без да е станало твърде късно. Друга ситуация възниква, когато човекът в местната църква, отговорен за работата по уреждането на настаняването на братя и сестри, които изпълняват своя дълг, бъде арестуван от големия червен змей. Какво следва да се предприеме в такива случаи? (Незабавно преместване на важния работен персонал.) Най-първостепенен приоритет за водачите и работниците е незабавно да преместят този важен работен персонал на сравнително безопасно място. Преди всичко трябва да се гарантира неговата безопасност. Не бива да бъде излаган на никакъв риск. След преместването на персонала може да се извърши и последваща работа. Някои объркани хора винаги имат нагласата, че могат да разчитат на късмета: „Еди-кой си беше арестуван, но всичко е наред. Вярата му е доста силна и винаги е бил особено несломим при неблагоприятни обстоятелства. Никога не би извършил предателство. Така че мога да гарантирам, че няма абсолютно никаква опасност — няма нужда никой да се мести“. Правилни ли са тези думи? (Не са.) Има и такива, които казват: „Дори и да извършат предателство, ще подберат какво да кажат — ще издадат само информация, свързана с маловажни неща, която определено няма да засегне вашата безопасност“. Правилни ли са тези думи? (Не са.) Тези думи не са валидни! Може ли човек наистина да прозре другия? Дори да става дума за човек с духовен ръст, не бива да говорим с такава увереност, тъй като никой не може да понесе последствията, ако нещо наистина се обърка. Каква друга работа е необходима, за да се защити безопасността на персонала, който изпълнява важен дълг? Когато започват да изпълняват дълга си, водачите и работниците следва да проведат ясно общение относно истините принципи, свързани с изпълнението на техния дълг, както и относно това кои принципи и каква мъдрост да се прилагат при възникване на ситуации. Освен това, когато братята и сестрите излизат навън да изпълняват своя дълг, водачите и работниците следва да определят един или двама души, които имат опит в обществото и притежават мъдрост, за да им сътрудничат. Единствено този подход е безопасен и надежден. Този начин на практикуване може, от една страна, да защити тяхната лична безопасност. От друга страна, може да им помогне да разрешат някои въпроси, с които не могат да се справят сами. Това ще предотврати определени неприятности и ще гарантира, че тези, които излизат навън да изпълняват своя дълг, могат да вършат работата си нормално. Гарантирането на безопасността на онези, които изпълняват своя дълг, е много важен елемент на работата на водачите и работниците, особено в страни без свобода на вярата. За да се върши добре делото на църквата, на първо място трябва да се гарантира безопасността на персонала, който изпълнява своя дълг, независимо дали го изпълнява на място или излиза навън. Единствено водачи и работници, които се справят добре с работата по безопасността, са годни за употреба от Бог. Онези, които не могат да вършат тази работа, са хора, чиято човешка природа е недозряла и които са лишени от проницателност и мъдрост. За тях ще е трудно да станат годни за употреба от Бог.