Л. Склонност към търсене на неприятности

Нека разгледаме следващото проявление: склонност към търсене на неприятности. Знаете ли какви хора са склонни да търсят неприятности? В църквата сблъсквали ли сте се с такъв тип хора, които са склонни да търсят неприятности? Независимо от тяхната възраст, пол или каква професия имат в света, ако те винаги търсят неприятности и винаги правят неща, които нарушават законите и правилата, като оказват отрицателно въздействие върху църквата и създават огромни пречки за евангелската работа, тогава църквата трябва незабавно да се справи с тези хора. Първо им дайте предупреждение, а ако ситуацията е твърде сериозна, ги отлъчете или ги премахнете. Не може да се церемоните с тях. Какъв тип са хората, които са склонни да търсят неприятности? Например някои хора, когато правят бизнес или управляват фабрики в света, общуват със съмнителни лица и често правят неща, които нарушават законите и правилата. Днес укриват или плащат по-малко от дължимите данъци; утре се занимават с измами и лъжи или дори се замесват в съдебни дела за причиняване на смърт. Поради тези неща те често получават съдебни призовки, прекарват дните си в съдебни дела и постоянно са въвлечени в спорове. Могат ли такива хора да вярват в Бог с искреност? Това е невъзможно. Има и някои хора, които твърдят, че вярват в Бог, но се държат по много странни и ненормални начини. Днес тормозят противоположния пол; утре може да извършат сексуално насилие над някого и да бъдат докладвани. Би ли казал, че тези хора са склонни да търсят неприятности? (Да.) И така, могат ли такива хора да вярват искрено в Бог? (Не.) След като повярват в Бог, тези хора, които са склонни да търсят неприятности, все така продължават да общуват със съмнителни лица от обществото и постоянно пораждат спорове, като например спорове по емоционални въпроси, финанси, имущество или лични интереси. Или пък поради някакъв инцидент, който поражда напрежение в някое от техните взаимоотношения, или поради неравномерно разпределяне на неправомерно получени придобивки, винаги има хора, които искат да им създадат неприятности. Когато братята и сестрите понякога посещават дома им, те може да се натъкнат на тези съмнителни хора. Дори когато са на събирания или изпълняват своя дълг, тези съмнителни хора понякога се появяват на вратата или изпращат обезпокоителни съобщения, така че всеки, който е в компанията на тези хора, склонни да търсят неприятности, вероятно ще бъде въвлечен в техните неприятности; и особено делото на църквата и репутацията ѝ е още по-вероятно да бъдат замесени и да бъдат увредени от тези хора. Кажете Ми, добре ли е такива хора да останат в църквата? (Не.) Този тип хора също трябва да бъдат премахнати и спрямо тях трябва да се вземат мерки.

Има и някои хора, които, независимо каква професия имат в обществото, винаги търсят конфликти с правителството, с държавните служители или с определени социални групи и обществени фигури. Днес разобличават несправедливите действия на правителството; утре ще съдят някоя група или организация, искайки обезщетение за вреди; вдругиден ще разобличават личния живот на някоя обществена фигура, в резултат на което хората ще идват да ги търсят. Това търсене на неприятности ли е? (Да.) Дори след като повярват в Бог, те все още искат да продължават да участват в обществени дела. Когато видят нещо, което ги кара да се чувстват недоволни и възмутени, те винаги искат да отстояват справедливостта, за да изпъкнат, или да напишат коментар или статия, за да отсъдят кое е правилно и кое — погрешно по въпроса. Какво се случва накрая? Те не постигат нищо, а накрая си навличат куп неприятности, забъркват се в съдебни дела и си съсипват репутацията. И винаги има съмнителни типове от обществото, които ги търсят, за да им отмъстят или да се разправят с тях, така че те живеят в огромен страх. За да избягат от този начин на живот и за да избегнат неприятности, те купуват няколко къщи, като обясняват: „Както се казва: „Хитрият заек има три дупки“. Само една от трите ми къщи е известна на обществото; никой не знае за другите две. Пазя ги, за да ги използва църквата и за да отсядат в тях братята и сестрите“. Мислиш ли, че братята и сестрите ще бъдат в безопасност, ако отседнат там? (Не, няма да бъдат.) Думите им звучат много добре и правят това с добри намерения, но с техния характер и със склонността им да си търсят неприятности, кой би се осмелил да остане в къщата им? Ако останеш там, хората може да си помислят, че си част от семейството им. Ако някой търси да ги набие, но не ги намери, няма ли ти да отнесеш боя вместо тях? Някои хора са склонни да търсят неприятности. Когато просто си карат колата и минат през някой уединен район, може да ги спрат, след което да ги измъкнат от колата, да ги пребият жестоко и да ги предупредят. Те знаят, че това се случва, защото първи са засегнали някого и сами са си навлекли неприятности, и че засегнатият от тях човек е искал да ги накара да страдат. Не са ли си заслужили точно това? Това са хора, които са склонни да търсят неприятности. След като започнат да вярват в Бог, независимо какъв въпрос обсъжда църквата, те винаги искат да си пъхат носа, да се изказват и да коментират, а също и се опитват да накарат хората да ги слушат. Ако църквата не приеме предложенията им, те открито недоволстват и негодуват, без да осъзнават собствените си способности. Колкото и загуби да претърпят, никога не си ги спомнят и не си извличат поуки от провалите си. Такива хора вещаят неприятности дори когато вярват в Бог. От една страна, те не разбират истината, но въпреки това винаги искат да участват в делото на църквата, като се опитват да се месят във всичко, в резултат на което прекъсват и смущават делото на църквата. От друга страна, когато прекарват много време с някой брат или сестра, те също им създават неприятности. Хората от този тип, които са склонни да търсят неприятности, са голяма напаст. Мислиш ли, че хората, които си търсят неприятности, са кротки? Дали са хора, които си знаят мястото? (Не.) Те определено не са хора, които си знаят мястото. Обикновено хората, които живеят достойно, си знаят мястото. Докато обществените дела нямат нищо общо с вярата им в Бог, те категорично не участват в тях и не разпитват за тях. Това се нарича да си здравомислещ, да познаваш времената и да разбираш смисъла на нещата. Това общество и човечество са толкова нечестиви и сложни. Както казват невярващите: „В тази хаотична епоха и хаотичен свят хората трябва да се научат да се защитават“. Освен това ти постоянно коментираш обществени въпроси и искаш да се намесваш в тях, но това не е пътят, по който трябва да вървиш в живота. Да вършиш тези неща няма стойност и не е правилният път в живота. Дори да можеш да говориш справедливо, това пак не се счита за справедлива кауза. Защо не? Защото в този свят няма справедливост; злите тенденции не я допускат. Ако наистина можеш да изричаш справедливи и честни думи в Божия дом, това има стойност и значение. Но ако изричаш справедливи и честни думи в този зъл, покварен и хаотичен човешки свят, такива думи лесно могат да ти навлекат неприятности и да те изложат на опасност. Не би било много глупаво тогава да изричаш такива думи? Да правиш това не само че няма да ти позволи да живееш по начин, който има стойност, но и ще ти навлече безкрайни неприятности. Затова умните хора виждат, че тези обществени дела са напаст, и се дистанцират от тях и ги избягват, докато глупавите хора се хвърлят към тях, като си навличат много неприятности. Особено някои хора, след като потренират бойни изкуства няколко дни, научат няколко показни техники и придобият малко слава, искат да се борят за справедливост и да ограбват богатите, за да помагат на бедните. Искат да играят ролята на странстващи рицари или майстори на меча, като ходят насам-натам и изкореняват неправдите, и дори се намесват, за да помогнат, когато видят несправедливост. В резултат на това възникват неприятности — те не осъзнават колко сложно е обществото. Кажи Ми, когато се намесиш, за да помогнеш, няма ли накрая да засегнеш някои хора? Няма ли да провалиш добре обмислените планове на някои хора? (Да.) Когато провалиш добре обмислените планове на тези хора, ще те оставят ли да се измъкнеш безнаказано? (Не.) Може да кажеш: „Това, с което се ангажирам, е справедлива кауза“, но дори да е справедлива кауза, това няма да помогне — този свят няма да ти позволи да се ангажираш със справедливи каузи. Ако го направиш, ще си търсиш неприятности. Глупаците не разбират това, те не могат да прозрат света. Винаги си мислят, че щом са странстващи рицари, трябва да се намесват, за да помагат на другите. Но в крайна сметка провалят нечии добре обмислени планове и този човек иска да си отмъсти и не се отказва. Така си търсят бедствие. Другият човек тайно започва да разузнава името им, къде живеят, какво е семейното им положение, кои са членовете на семейството им, дали имат някакво влияние в тази област и как е най-добре да се действа срещу тях. След като се осведомят добре за всичко това, те започват хода си срещу „странстващия рицар“, чийто живот оттам нататък става труден. Хората от този тип често си търсят неприятности и колкото и големи загуби да търпят, никога не си извличат поука. Когато се сблъскат с нещо, което смятат за несправедливо, те все още искат да се борят за справедливост и да се намесят и да помогнат. Не само че си навличат неприятности, но и излагат семейството си на опасност, а понякога дори въвличат приятели или колеги от обкръжението си. Ако вярват в Бог и влязат в църквата, братята и сестрите също може да се окажат в опасност заради тях. Например, ако си навлекат неприятности в обществото и някой иска да им отмъсти, и този човек знае, че посещаваш събирания с тях, той може да дойде при теб за информация относно тяхното лично и семейно положение. И така, ще кажеш ли на този човек, или не? Ако го направиш, това е същото като да ги предадеш, което ще им навлече неприятности; ако не го направиш, този човек може да те тормози. В този свят има твърде много зли хора, а злите хора са напълно лишени от разум. Ако някой ги засегне, те са способни на всичко, за да си отмъстят. Не е ли така? (Да.) Независимо в какви неприятности са склонни да се забъркват хората, които са склонни да си търсят неприятности, това винаги създава неприятности и смущения за изпълнението на дълга им и може също така да засегне в различна степен делото на църквата. Ако някой постоянно си търси неприятности, мислите ли, че общението за истината с него може да реши този проблем? (Не.) На такива хора често им липсва здрав разум. Дори когато се забъркат в неприятности, те не ги възприемат като такива; може дори да си мислят, че имат чувство за справедливост. В такива случаи общението за истината с тях е безполезно, защото те са хора с изопачено възприемане, те са нелепи индивиди. Нелепите индивиди трудно приемат истината. Някои хора може да кажат: „Те са изправени пред трудност; как можем да ги пренебрегнем? Как можем да не им покажем някакво съчувствие? Трябва да се отнасяме към тях с любов“. Да се отнасяш към тях с любов е добре, но могат ли те да приемат това? Ако изобщо не приемат истината и продължават да се придържат към собствените си възгледи, подходящо ли е да продължаваш безкрайно да общуваш за истината с тях? (Не.) Защо не е подходящо? (Хората от този тип не вярват искрено в Бог. Същността им е на неверници. Дори да общуваме за истината с тях, това няма да реши проблема, а те все още могат да донесат много неприятности на църквата.) И така, трябва ли хората от този тип да бъдат премахнати? (Да, трябва.)

Има и друг тип хора, които са склонни да търсят неприятности. В църквата те винаги подстрекават братята и сестрите да вършат определени неща. Например казват: „Действията на правителството и политиката, която то формулира, са неразумни. Като християни ние трябва да практикуваме праведност, трябва да говорим открито и не можем да подвиваме опашки като страхливци. Трябва да излезем на улицата с плакати и да протестираме, да се борим за благоденствието на братята и сестрите, на нашата църква и на цялото човечество!“. И какъв е резултатът от това? Още преди да успеят да излязат на шествие, правителството вече е разбрало и съдът изпраща призовка. Кажете Ми, късмет ли е или нещастие за църквата да има такива хора? (Нещастие.) Някои хора казват: „Оказва се, че в нашата църква има такъв талантлив човек — този човек е роден за водач! Вижте хората в нашата църква; всички те са кротки и се подчиняват, нямат никакво влияние в обществото. Те са плахи и не смеят да се заемат с никакви важни дела, и много се страхуват да не си навлекат неприятности. Този човек е различен — той е смел, проницателен и решителен; освен това има влияние в обществото, способен е и когато види несправедливост, се осмелява да се изправи и да излезе напред. Дори когато е изправен пред съдебно дело, не се паникьосва и не се тревожи. Умствените му способности го правят подходящ по природа да бъде длъжностно лице. Ако този човек се занимаваше с политика, щеше да бъде или депутат, или поне областен управител. Ние не сме достатъчно добри. Затова църквата трябва да избере него за водач. Ако той ни води, със сигурност ще постигнем спасение!“. Някои глупави хора изпитват особено голямо уважение към онези, които са склонни да търсят неприятности в обществото, и ги боготворят, дори искат да ги изберат за църковни водачи. Мислите ли, че това е подходящо? (Не.) Защо не е подходящо? Нима църквата няма нужда от такива „способни хора“? (Църквата няма нужда от такива хора. Църковните водачи трябва да водят Божиите избраници да ядат и да пият Божиите слова заедно на събирания, да се стремят към истината и да изпълняват дълга си да разпространяват евангелието. Въпреки че на пръв поглед такива хора може да изглеждат така, сякаш притежават така наречената смелост, проницателност и решителност, те са неспособни да вършат този вид работа и ще донесат безкрайни неприятности на църквата. Затова те не са подходящи да бъдат църковни водачи.) Нека ти кажа, че е грешка такъв човек да остане в църквата, а би било още по-катастрофално такива хора да бъдат избирани за водачи. Къде биха отвели те църквата? Биха превърнали църквата в религиозна група! Това е така, защото когато видят несправедливости в обществото, те ще завеждат съдебни дела; когато видят зли хора да тормозят бедните, ще се борят за тях; когато видят корумпирани чиновници брутално да вредят на хората, ще искат да въздават правосъдие от името на Небето. Вследствие на това всички вие също постепенно ще се превърнете в странстващи рицари, борещи се за справедливост. По този начин можете ли все още да постигнете спасение? На пръв поглед хората, които са склонни да търсят неприятности, може да изглеждат доста компетентни, но в крайна сметка какво се случва? Всички те биват отстранени за това, че прекъсват и смущават работата на църквата, защото пътят, който следват, не е правилният път. Независимо в какви неприятности се забъркват, те не вървят по правилния път, нито следват Божията воля. Нищо, което правят, няма връзка с църквата, с Божието дело или с Божиите намерения; всичко, което правят, е отдалечено от Божиите намерения и се отклонява от правилния път. Естеството на тяхното търсене на неприятности е, че те се занимават и се оплитат с дяволи; те са измъчвани от дяволи. Затова Божият дом трябва да прокара ясна граница между себе си и такива хора. Ако те многократно търсят неприятности, като отказват да слушат, независимо кой се опитва да ги посъветва, и търсят неприятности, без да извличат поуки от грешките си, дори вършат безразсъдни злосторничества, тогава трябва да бъдат убедени да напуснат. Можете да кажете: „Виж колко неприятности си навлече, колко голяма пречка беше това за работата на църквата и колко много хора бяха засегнати в изпълнението на дълга си. Как не го осъзнаваш? Ти си твърде широкоскроен — достатъчно широко, че да обхванеш целия свят. Човек като теб трябва да се впусне в света; трябва да се развиваш и да управляваш нацията, да донесеш мир на света. Ти си подходящ да общуваш с високопоставени чиновници; само тогава можеш да се издигнеш над ежедневието, да разпериш криле и да полетиш. Да стоиш с хора, които вярват в Бог по цял ден — няма ли това просто да възпира грандиозните ти амбиции и да ограничава способността ти да разпериш криле и да полетиш? Виж ни нас — никой от нас няма грандиозни въжделения. Ние сме съсредоточени единствено върху вярата в Бог, върху четенето на повече Божии слова, за да разберем някои истини, и върху вършенето на по-малко зло, и тогава може би ще получим Божието одобрение — това е всичко. Всички ние сме хора, клеветени и обиждани от светските хора, отхвърлени от света, така че ти не си предопределен да общуваш с хора като нас. По-добре би било да се върнеш в света и да се бориш там; може би ще постигнеш голям успех и ще осъществиш амбициите си“. Подходящо ли е да ги убедите да напуснат по този начин? Добър начин ли е това за разрешаване на проблема? (Да.) Ето как църквата трябва да се справя с такива неверници; разрешаването на въпроса по този начин е напълно съобразено с истините принципи.

Какви други типове хора са склонни да търсят неприятности? Има един тип хора, които са особено популярни сред противоположния пол и винаги флиртуват със съмнителни индивиди. Те не търсят истинска романтична връзка; вместо това поддържат много близки и непристойни отношения с множество хора от противоположния пол. Тъй като не могат да се справят правилно с тези отношения, е възможно хората, с които флиртуват, да станат ревниви или дори да си отмъщават взаимно. Това неприятност ли е за тях? (Да.) Това също е голяма неприятност. Някои хора може да не се интересуват от тези въпроси, но такива неща често носят неприятности в личния им живот и във вярата им, а дори могат да засегнат и личната им безопасност. Тези неприятности постоянно ги следват и онези, които често общуват с тях, няма как да не бъдат замесени. Независимо дали са в истинска романтична връзка с тези индивиди от противоположния пол, или просто флиртуват и се използват взаимно, ние не се интересуваме от такива въпроси. От какво се интересуваме? Интересуваме се дали неприятностите, които те носят, ще имат някакво вредно въздействие върху братята и сестрите или върху църквата. Ако има въздействие, църквата трябва да се намеси, за да разреши и да се справи с проблема, като ги посъветва да се погрижат правилно за тези неприятности. Що се отнася до това как ще се погрижат, ние няма да се намесваме. Ако, независимо как ги съветват, те все пак откажат да се вслушат и не се справят с тези неприятности или не ги разрешат, тогава трябва да бъдат изолирани и да им бъде дадено предупреждение: „Първо трябва да се погрижиш за личните си неприятности. След като се погрижиш за тях, можеш да възобновиш изпълнението на дълга си. Ако не се погрижиш правилно за тях, ще останеш изолиран“. Въпреки че са вярващи и вероятно дори изпълняват дълга си — може би дори важен дълг — поради сериозните проблеми в личния им живот и понеже неприятностите, които си навличат, биха могли да засегнат работата на църквата, църковните водачи не могат да го пренебрегнат, тъй като тези неприятности представляват потенциален риск. Например хората, с които влизат във връзки, може да научат от тях нещо за положението в църквата или лична информация за братята и сестрите. Ако тази информация изтече от тях към злонамерени лица или към големия червен змей, това би било вредно както за църквата, така и за братята и сестрите. Следователно за църквата тези неприятности или потенциални рискове са изцяло причинени от тях, така че тя трябва да ги накара първо да се справят с личните си неприятности. Ако те се погрижат напълно за неприятностите, Божият дом може да вземе решение да ги приеме отново в зависимост от положението им. Но ако те продължават да не се справят с неприятностите и все още искат да изпълняват дълга си, какво трябва да се направи? (Не бива да им се позволява да изпълняват дълга си.) В такъв случай те трябва да бъдат убедени да напуснат или да бъдат премахнати. Накратко, независимо дали става въпрос за църковни водачи или за братя и сестри, щом открият, че в църквата има хора, които са склонни да търсят неприятности, те трябва да се заемат с въпроса според принципите и незабавно да се справят с него. Не бива да чакат, докато тези индивиди донесат опасност за братята и сестрите или неприятности за работата на църквата, преди да се заемат с проблема и да го разрешат.

Някои хора бързат да провокират неприятности и да се замесват в сбивания и побоища. Те винаги смятат, че могат да нанесат добър удар, винаги искат да победят всички по света или, ако знаят малко показни бойни изкуства, винаги искат да използват насилие и сила срещу другите. Нима този тип хора също не са склонни да търсят неприятности? (Да.) Има и такива, които не си стоят на мястото, където и да отидат. Те не спазват правила и не съблюдават обществения ред и винаги искат да бъдат нетрадиционни. Когато шофират, настояват да минават на червено или настояват да правят ляв завой, където не е позволено, а когато бъдат спрени и глобени от полицията, отказват да приемат това и искат да докладват полицая. Виждаш ли, те се осмеляват да докладват всекиго. Дори полицията да действа според закона, те пак искат да я докладват — те пренебрегват закона. Нима тези глупаци също не са склонни да търсят неприятности? (Да.) Този тип хора, които са склонни да търсят неприятности, си мислят, че могат да разчитат на Бог, защото вярват в Него, и че църквата има много хора и голямо влияние, и затова не се страхуват от нищо. Навсякъде вършат безразсъдни злосторничества, за да се изфукат със способностите си и с това колко са страховити. Дори след като си навлекат неприятности със закона, не могат да се върнат назад. Накрая какво казват? „Този свят е наистина зъл. Арестуваха ме само защото се застъпих за справедливостта. Този свят е наистина несправедлив!“. Те все още отказват да признаят грешките си. Провокират и си навличат неприятности, а въпреки това се оплакват, че това е несправедливо спрямо тях. Нима това не е напълно абсурдно? (Да.) Колкото и зъл и мрачен да е светът, не е мъдро от тяхна страна да провокират неприятности. Бог никога не е искал от никого да провокира неприятности, нито е искал от някого да използва знамето на вярата в Бог, за да се бори за справедливост и да налага справедливост от името на Небето. Някои хора казват: „Законите на този свят не са истината, така че няма нужда да ги спазваме“. Въпреки че законът не е истината, Бог никога не ти е казвал, че можеш да нарушаваш закона по свое желание, нито ти е казвал, че можеш да убиваш или да подпалваш. Бог иска от теб да се подчиняваш на закона и да спазваш обществения ред в обществото, да можеш да спазваш моралните норми и да следваш правилата, където и да отидеш, да не бъдеш провокативен и да не си търсиш неприятности. Ако нарушиш закона, сам ще понесеш последствията — не очаквай Божият дом да поеме отговорност за теб, защото това е лично поведение и представлява само теб като индивид; Божият дом никога не те е инструктирал да правиш нещо незаконно. Независимо в коя държава уреждаш въпроси, Божият дом изисква от теб да провериш закона и да се консултираш с адвокат. Каквото адвокатът каже, че е подходящо, това трябва да направиш. Ако адвокатът не те е посъветвал да действаш по определен начин, а ти действаш на сляпо, объркваш нещата и нарушаваш закона, сам ще понесеш последствията — не създавай неприятности на Божия дом. Дори ако подходът, който адвокатът предлага, не е най-добрият вариант, все пак трябва да следваш съвета му. Докато е законно и не причинява значителна вреда на Божия дом, може да се направи. Божият дом винаги е казвал на хората да се консултират с адвокати и да уреждат въпросите според закона. Някои хора обаче си мислят: „Божият дом не принадлежи на света, затова не трябва да следваме тенденциите на света! Законът не представлява истината — само Бог е истината и Бог е върховен. Ние се покоряваме само на истината и на Бог!“. Макар това твърдение да е вярно, ти все още живееш в този свят и трябва да се справяш с много реалистични проблеми. Затова не можеш да нарушаваш закона, нито можеш да нарушаваш истините принципи. Върховенството на Бог се отнася до Божията идентичност и статус; то не е причина да се занимаваш с незаконни дейности или да действаш деспотично в обществото, да правиш каквото си искаш и да търсиш неприятности навсякъде. Бог никога не е насърчавал или изисквал от някого да нарушава закона, когато върши нещо, а по-скоро ти казва да спазваш закона и да се съобразяваш с обществените правила, че ако нарушиш закона и бъдеш наказан, трябва да приемеш наказанието, и че не трябва да създаваш проблеми или да си търсиш неприятности. Ако винаги търсиш неприятности, винаги си мислиш, че понеже вярваш в Бог, имаш Неговата подкрепа и затова не се страхуваш от нищо, казвам ти, грешиш! Бог не подкрепя твоето безстрашие пред всички неща, а Божият дом няма да плаща за твоята логика като на негодник. Никога не си мисли, че само защото в Божия дом има много хора и той има голямо влияние, можеш да правиш каквото си искаш. Ако мислиш така, грешиш. Това е логиката на Сатана. Божият дом никога не е казвал такова нещо, нито пък Бог. Божият дом не насърчава никого да действа по този начин. Вярно е, че в Божия дом има много хора, но броят на хората — независимо дали са много или малко — не е, за да подкрепя някого, да окуражава някого или да предпазва някого от неприятности и да изглажда нещата. Бог избира хората, за да могат те да Го следват и да следват Неговата воля, за да могат да бъдат сътворени същества, отговарящи на критериите, и да изпълняват добре дълга на сътворените същества. Не е, за да се противопоставяш на света, не е, за да изричаш високопарни идеи в света, и със сигурност не е, за да дадеш урок на света. Вярата в Бог не е плуване срещу течението; тя няма нищо общо с плуването срещу течението или с презирането на света. Затова не разбирай погрешно Божиите намерения за хората и не тълкувай погрешно или не разбирай погрешно значението на вярата в Бог. Каква е целта на това, че Бог избира хората? (Тя е хората да следват Бог, да следват Божията воля и да изпълняват дълга на сътворените същества.) Бог избира хората, за да ги придобие, да придобие истински сътворени същества, да придобие хора, които истински се прекланят пред Бог; това е, за да се появи ново човечество, такова, което може да се прекланя пред Бог. Целта на това, че Бог избира хората, не е те да се противопоставят на този свят или на човечеството. Затова онези, които са склонни да търсят неприятности, трябва да бъдат държани възможно най-далеч от църквата и от местата, където хората изпълняват дълга си, за да се избегне засягането на изпълнението на дълга на другите.

Що се отнася до онези, които са склонни да търсят неприятности, независимо какви неприятности си навличат, ако това създава проблеми за църквата и засяга изпълнението на дълга на братята и сестрите, водачите и работниците трябва да се намесят и да разрешат въпроса. В никакъв случай не бива да се оставя без контрол. Те трябва незабавно да разберат и да схванат ситуацията, да изяснят корена на проблема и след това да измислят разумно решение и да се справят с него. Защо трябва да се справят с него? От една страна, тези неприятности могат да засегнат работата на църквата, църковния живот или изпълнението на дълга на братята и сестрите. От друга страна, независимо дали тези индивиди, които са склонни да търсят неприятности, са възприемани от другите като талантливи или като лентяи и негодници, щом създават неприятности, с тях трябва да се справят своевременно. И така, как трябва да се справят с тях? Не става въпрос за справяне с неприятностите, а за справяне с хората, отговорни за тяхното причиняване. Като ги изчистят от църквата, коренът на неприятностите се премахва и по този начин проблемът е решен. В никакъв случай не бива да проявяваш снизхождение само защото в очите ти някои хора, които са склонни да търсят неприятности, изглеждат способни или надарени. Ако можеш да проявиш снизхождение към тях, тогава ти наистина си много объркан човек и си негоден да бъдеш църковен водач, а братята и сестрите трябва да те отстранят от позицията ти. Ако не защитаваш интересите на Божия дом и не закриляш братята и сестрите, а вместо това закриляш зли хора и създатели на неприятности, дори ги боготвориш безмерно, като се отнасяш към тях като към почетни гости и надарени личности, като мислиш, че са талантливи хора, каквито трудно се намират в църквата, като ги използваш за важни задачи и дори им изглаждаш неприятностите — тогава ти си напълно негоден за ролята на църковен водач. Ти си объркан човек и лъжеводач и трябва да бъдеш освободен и отстранен. Ако църковен водач откаже да се вслуша в съветите и настоява да закриля някой зъл човек, който е склонен да си търси неприятности, или да го използва за важни задачи, братята и сестрите трябва не само да отстранят водача, но и да го съберат заедно с този човек, който си търси неприятности, и да ги премахнат и двамата. Нима не боготвориш човека, който си търси неприятности? Той също се чувства закрилян от теб и вие двамата толкова добре се разбирате — е, тогава съжалявам, но и двамата трябва да си тръгнете. Божият дом няма нужда от никой от вас! Ако в една църква има хора, които са склонни да търсят неприятности, а висшестоящите водачи не знаят, докато църковният водач е объркан и му липсва проницателност, тогава братята и сестрите, които разбират истината, трябва да се намесят, за да разрешат проблема. От една страна, те трябва своевременно да докладват въпроса на висшестоящите водачи. Освен това те трябва да се обединят с другите братя и сестри, за да общуват и да разпознаят лъжеводача. След като се потвърди, че той е лъжеводач, трябва да бъде освободен или отстранен и да бъде избран нов водач — някой, който може да защитава интересите на Божия дом, работата на църквата и църковния живот. Подходящо ли е да се практикува по този начин? (Да.) Изчистете заедно този църковен водач и човека, който е склонен да си търси неприятности. Нима те не са двама души, които се разбират добре поради споделените си подли качества, завиждат си и се възхищават един на друг? Тогава изпълнете желанието им и ги оставете да се върнат заедно в света — Божият дом не иска такива хора. Ако останат в църквата, те само ще си търсят и създават неприятности, причинявайки голяма вреда на работата на църквата. Те трябва да бъдат изчистени. Където и да искат да отидат и колкото и големи неприятности да искат да си навлекат, това си е тяхна работа. Във всеки случай това няма нищо общо с църквата и няма да я замеси. Няма ли това да разреши проблема? (Да.) Това решение е доста добро. С това приключва нашето общение по дванадесетото проявление относно хората, които са склонни да търсят неприятности.