Какви други проявления имат страхливите хора? Тези хора могат по всяко време да отрекат Божието име и да го отхвърлят, да предадат Бог по всяко време и да станат юди по всяко време. Страхливите хора са недостойни да влязат в небесното царство — не е ли така? (Да.) Коя е фаталната слабост на страхливите хора? (Те се страхуват от смъртта и могат да извършат предателство.) Тези хора се носят позорно през живота, те ламтят за живот и се страхуват от смъртта. Страхът от смъртта е тяхната фатална слабост. Стига да не ги карат да умрат, те са готови да направят всичко — било то да станат юди, да станат синове на погибелта или да бъдат прокълнати — те са готови да направят всичко, стига да могат да живеят. Да живеят е тяхната най-висша цел. Независимо как разговаряте, че животът и смъртта на хората са в Божиите ръце; че Бог контролира, господства и устройва съдбата на хората; и че хората трябва да се покоряват на Божиите устройства и подредби, те нито вярват, нито приемат тези слова. Те просто смятат, че е рядка възможност да се преродят като хора, така че абсолютно не могат да умрат; те също така смятат, че щом умрат и плътта им загине, душата им или ще се прероди като животно, или ще стане скитащ дух и никога повече няма да има шанс да се прероди като човек. Затова те особено се страхуват от смъртта. За тях смъртта е катастрофално бедствие, а не добра възможност за следващо прераждане, нито ново начало за друго прераждане. Затова те не жалят средства, за да запазят живота си. Дори ако това означава да издадат другите или да причинят каквато и да е вреда на църковната работа, те няма да се поколебаят да го направят; и дори ако това означава да се отрекат от Божието име, те не се интересуват от последствията — интересуват се само да живеят безопасно. Що за хора са това? (Хора, които влачат низко съществуване.) Те са отрепки, които влачат низко съществуване! Те живеят без достойнство или почтеност, готови са да направят всичко, само за да останат живи, падат до всяка низост. Някои хора вече са пресметнали в сърцата си какво да правят, преди да се сблъскат с опасна среда: „Ако ме арестуват, просто ще си кажа всичко. Когато големият червен змей ви измъчва, заплашва и сплашва, принуждавайки ви да предадете църквата, вие всички отказвате да кажете и дума. Е, аз не съм толкова глупав като вас, които бихте предпочели да търпите физическа болка, отколкото да говорите. Аз бих говорил дори преди да бъда бит или сплашен — вижте колко съм умен! Както казва поговорката: „Мъдрият човек се подчинява на обстоятелствата“. Какво толкова лошо има в това да предам братята и сестрите от църквата? Всеки трябва да е егоист, нали? Не е ли просто глупаво да не се грижиш за себе си?“. Преди нещо да се случи, те вече са измислили как да се защитят. Отдавна са го обмислили. Какво е тяхното верую за това как да постъпват? „Защо човек трябва да си усложнява живота? Защо да е толкова упорит? Само като си добър към себе си, този живот няма да е изживян напразно!“. Това е тяхното верую за постъпките им. Те нямат морални граници. Какво според вас трябва да се направи с такива хора? (Ако такива хора бъдат открити, те трябва да бъдат премахнати с мъдрост — те са бомби със закъснител.) Точно така, те са бомби със закъснител. Те са откровено страхливи и когато дойде опасност, ще предадат църквата. Ако някой има нормална човешка природа, той ще използва мъдри методи, за да реагира на опасни условия, и ще има истинска вяра в Бог. Той няма да позволи посещаването на събирания или изпълняването на дълга му да бъдат възпрепятствани и ще направи всичко възможно да отдаде всичко на Бог въз основа на своя духовен ръст и обстоятелствата. Това е разкриването на нормална човешка природа. Но страхливите хора особено ценят живота си; те ламтят за живот и се страхуват от смъртта, като ценят живота си над всичко останало. Те нямат истинска вяра в Бог и не могат да видят, че Бог господства над всичко. Така че, когато са изправени пред преследване, те естествено се разкриват като страхливи хора. За да се защитят, страхливите хора могат да станат юди. Такива хора са опасни елементи, те са ужасяващи личности. Църквата категорично не може да им възлага никаква работа, нито да им позволява да изпълняват какъвто и да е дълг. В противен случай, ако извършат предателство, вредата за църковната работа би била твърде голяма; това би донесло повече вреда, отколкото полза.

Какви са проявленията на подозрителността у хората, които са страхливи и подозрителни? Някои хора никога не могат да видят ясно различните аспекти на работата на Божия дом. Те не знаят каква точно работа върши Бог или дали словата, които Бог изрича, са истината. Те нямат правилно възприемане или гледна точка по тези въпроси, така че не могат да потвърдят какво точно се върши в работата на Божия дом, какви резултати цели да постигне тази работа или дали се извършва с цел спасяване на хората. Те не могат да видят ясно нито едно от тези неща. Те също така не са наясно какво е църквата. Независимо колко проповеди са чули, те не разбират дори малко от истината. Винаги имат съмнения относно братята и сестрите, които изпълняват своя дълг, като си мислят: „Тези хора постоянно са заети, идват и си отиват всеки ден — какво точно правят?“. Особено в контекста на вярата в Бог и изпълнението на дълг в държавата на големия червен змей, водачите и работниците разговарят и обсъждат определени точки от църковната работа — като административна работа, работа с персонала, общи въпроси и особено някоя работа, която включва поемане на рискове — без да уведомяват обикновените братя и сестри за тези неща. Това ги защитава, не им вреди. Някои хора обаче не разбират това и винаги искат да се осведомят за тези неща. Например те разпитват къде се печатат книгите или къде се приютяват определени водачи и работници. Дали знанието на тези неща би ти било от полза? (Не.) Губиш ли нещо, като не знаеш тези неща? (Не.) Незнанието на тези неща не засяга твоето ядене и пиене на Божиите слова, не засяга постигането на истината от теб и със сигурност не възпрепятства навлизането ти в живота или преобразяването на твоя нрав. Така че не е ли ненужно да разпитваш за тези неща и да ги проучваш? Някои хора, които домакинстват, винаги са подозрителни. Когато водачите и работниците не ги посвещават в своето общение и обсъждания по църковната работа, те си мислят: „Защо водачите и работниците винаги се събират и разговарят зад гърба ми? Какви дейности замислят?“. Те не са посветени в личната информация на някои водачи и работници и започват да се чудят: „Защо не ме посвещават в това? Не знам имената им, къде живеят или какво е действителното им положение. Могат ли тези хора да ме измамят или да ми навредят, докато ме водят във вярата ми в бог?“. Има и някои чувствителни видове работа, като например работа, свързана с приношения, или някоя опасна работа — това са неща, за които изобщо не бива да се пита, но тези хора винаги искат да разпитват за тях. Когато другите не им дават отговори, те стават още по-подозрителни. По-специално има някои хора, които от самото начало никога не са имали голяма вяра в Бог — след като са повярвали в Бог, те виждат, че семейният им бизнес върви по-добре и членовете на семейството им са здрави, и смятат, че това е Божия благодат и благословия. В момент на радост те предлагат малко пари, но след това започват да се чудят: „Къде бяха похарчени парите, които предложих? Използвани ли бяха за църковна работа? В бизнес ли бяха инвестирани или ги използваха за незаконни дейности?“. Те винаги искат да разпитат и да разберат за тези неща и винаги искат да стигнат до дъното им. Съмненията на някои хора са още по-силни. Например когато църквата купува някакво оборудване или апаратура за нуждите на работата или когато предоставя известна грижа и помощ за ежедневието на тези, които изпълняват своя дълг, този тип подозрителни хора винаги подозират: „Пари се харчат в толкова много различни области — откъде идват те? Дали църквата също не върти някакъв бизнес? Има ли богат покровител или някакъв могъщ гръб зад кулисите? Има ли някаква група, която подкрепя църквата?“. Особено когато са изложени на някои безпочвени слухове и дяволски думи от властите, които очернят църквата — твърдения като еди-кой си от църквата е извършил убийство и е нарушил закона, еди-кой си е престъпник, издирван от държавата, еди-кой си е избягал в чужбина с огромна сума пари и т.н. — техните съмнения относно църквата и Божието дело стават още по-силни. Такива хора имат ли нормално мислене? Могат ли ясно да видят принципите, които вярващите трябва да следват? Щом са сигурни, че това е Божието дело, повечето хора вече нямат съмнения относно Бог. Независимо какви проблеми или какви хора се появяват в църквата, те са способни да подходят към тях според Божиите слова. Дори ако зли хора или антихристи причиняват смущения, те могат да го възприемат правилно. Никога нямат подозрения относно Бог или Божието дело, или относно църквата или Божия дом. Най-много може да имат мнения за определени лица или някои представи за Божието дело, но могат постепенно да ги изкоренят чрез църковния живот. Но подозрителните хора са различни. От самото начало на вярата си в Бог те носят подозрения и всякакви видове представи. Не са сигурни дали Божиите слова са истината, не са сигурни дали изразяването на тези слова от Бог е Божието дело и още по-малко са сигурни дали събирането на братята и сестрите е Божия църква. Те постоянно таят подозрения и винаги търсят фактически доказателства, за да докажат, че подозренията им са правилни. Що за отношение е това? Мислиш ли, че хората с такова отношение могат да разберат истината във вярата си в Бог? (Не.) Те никога няма да могат да разберат истината. Върху какво се съсредоточават най-много в сърцата си? Те винаги разсъждават: „Кои са тези хора? Дали това е някаква обществена организация? Въпреки че божият дом покрива издръжката на тези хора, докато ги приютявам, аз все пак поемам риск, като съм техен домакин. И така, ще запомни ли бог моите добри дела? Ако бог не ги запомни, няма ли моето домакинстване да е било напразно?“. Те постоянно имат такива съмнения в сърцата си. Мислиш ли, че домакинстват доброволно на братята и сестрите? (Не.) Те го правят изцяло от желание да получат благословии, докато са изпълнени със съмнения. Особено когато чуят някои неща, които не могат да видят ясно и които според техните представи считат за негативни, съмненията в сърцата им се увеличават. Например по време на събирания някой може да повдигне теми, които засягат действията на режима на големия червен змей и грозните лица на дяволските царе, или понякога общението за истината засяга потисничеството и арестите, извършвани от големия червен змей, и природата същност на големия червен змей, и т.н. Тези теми всъщност не засягат политиката — те просто помагат на хората да се научат да разпознават големия червен змей и да виждат ясно лицето му, така че да могат да намразят и отхвърлят големия червен змей и вече да не бъдат възпирани и обвързани от влиянието на Сатана. Но когато подозрителните хора чуят такива теми, те са страхливи и уплашени: „Тези хора дори обсъждат политика! Не са ли те политически престъпници? Не са ли контрареволюционери? Тези теми са твърде чувствителни! Бързо, затворете прозорците, заключете портата, изключете интернет и телефонните линии! Ако правителството подслушва това, може да сме в голяма беда! Със сигурност ще получим доживотни присъди!“. Те не желаят да слушат такива теми и ще опитат всякакви средства, за да прекъснат общението, за да спрат обсъждането им. Те си мислят: „Каква точно работа вършат тези хора? Казано е, че бог не се замесва в човешката политика, така че защо тези хора говорят за политика? Не трябва ли вярващите да говорят само за въпроси на вярата в бог? Защо обсъждат тези неща? Не си ли търсят белята? Ако искат да говорят за тези неща, могат да го правят където си искат, но не бива да го правят в моята къща. Не искам да „изкярвам“ от това!“. Те не могат да прозрат нищо ясно. Когато чуят някои слухове, изфабрикувани от правителството, не само че не успяват да ги разпознаят, но и опасенията им стават още по-силни. Ако често бяха подозрителни и скептични към групата на злите демони на власт или към антихристките сили и сектите на злите духове в религията, това всъщност би им помогнало да се защитят. Но в църквата, където Бог работи, Бог е изразил толкова много истина, а те все още не могат да я разберат и не могат да определят, че това е истинският път. След като толкова дълго са слушали проповеди и са видели Бог да говори толкова много, тяхната подозрителност остава неразсеяна, а техните представи и фантазии не са изкоренени. Ясно е, че заложбите им са твърде слаби, че нямат никаква способност за възприемане и че не са хора, които се стремят към истината. От началото на вярата си в Бог те никога не са вярвали, че Бог господства над всичко, и никога не са вярвали, че всички Божии слова са истината; още по-малко са вярвали, че работата на Божия дом е изцяло водена от Светия Дух. В резултат на това всичко ги кара да се съмняват. Например когато по време на събирания се разговаря за разпознаване на различни видове хора, може да говорим за това как антихристите подвеждат хората; или как някои хора не вършат никаква истинска работа, въпреки че всичко, което консумират и на което се наслаждават, е осигурено с Божиите приношения, което представлява живот на гърба на църквата; или как някои хора крадат или прахосват приношения; или как определени лица в църквата се занимават с развратни дейности; или как някои хора правят неща, които позорят Бог, докато проповядват евангелието. Ние обсъждаме тези въпроси, за да могат хората да се научат как да разпознават другите и за да могат да гледат на хората и въпросите според Божиите слова и истините принципи, да извличат поуки и да се учат от тези неща и да избягват да бъдат подвеждани или възпирани от другите. Въпреки това, когато подозрителните хора чуят тези неща, те казват: „О, не! Това е домът на бог, мястото, където се извършва делото на бог — как може такива неща да се случват тук? Изглежда, че преди бях прав да бъда подозрителен. Отсега нататък трябва да бъда още по-внимателен. Хората са твърде ненадеждни, а и домът на бог не е надежден. Дали бог е надежден тогава? Кой знае — може би и бог не е надежден“. Вижте, те не разбират истината, нито могат да я възприемат. Независимо за кой аспект на истината се разговаря в Божия дом, до какво заключение винаги стигат те в крайна сметка? Че през всичките тези години са били прави да бъдат подозрителни и че това не е било ненужно. Ако тези, които се стремят към истината и имат мисленето на нормална човешка природа, чуят тези неща, те могат да се отнесат правилно с тях. От една страна, хоризонтите им се разширяват и те придобиват проницателност от тези неща. От друга страна, те могат да извлекат поуки и да се научат от тези неща, и да разберат, че хората не могат да следват други хора, че трябва да разпознават другите и да разбират повече от истината и че човек може да бъде подведен по всяко време и на всяко място, ако не разбира истината, и че щом разбере истината и има духовен ръст, няма да бъде възпиран, подвеждан или контролиран от другите. Подозрителните хора обаче никога няма да мислят по този начин. Колкото повече Божият дом разговаря за разпознаване на различни видове хора и неща, толкова повече те чувстват, че подозренията им са правилни и потвърдени: „Виждате ли, аз съм умният! Добре, че останах предпазлив. Хората често казват, че съм подозрителен и недоверчив, но фактите доказват, че с право съм бил подозрителен. Вижте колко сте глупави всичките — във вярата си в бог знаете само да изпълнявате дълга си и да говорите за познанието си от преживяване. Каква е ползата от това? Може ли това да те защити? Не! Независимо с какви ситуации се сблъскваш, можеш да се защитиш само ако си по-предпазлив и поставяш нещата под въпрос повече. Трябва да се пазиш от всички. Не можеш да разчиташ на никого толкова, колкото на себе си, дори на собствените си родители!“. Кажете Ми, що за хора са те? Вярващи в Бог ли са? (Не.) Независимо за каква работа разговаря Божият дом или кои типове хора разпознава и независимо какви среди Бог нагласява за хората, целта е Божиите избраници да научат уроци от тези неща, да получат обучение в царството по по-практичен начин и чрез тези практически уроци да стигнат до разбиране на истината и да придобият проницателност спрямо хората, да виждат ясно хората и различните въпроси и по този начин по-добре да разберат за кои действителни хора, събития и неща се отнасят словата и истините, които Бог изразява. Но подозрителните хора не само че не са способни да научат никакви уроци от тези неща, а вместо това стават още по-подозрителни и хитри.

Когато казват или правят нещо в Божия дом, някои подозрителни хора са винаги изключително предпазливи, като постоянно се страхуват, че братята и сестрите или водачите и работниците ще ги кастрят или дори ще ги измъчват. Те казват: „Ако спра да вярвам в бог и напусна църквата, ще ми отмъсти ли църквата?“. Те трябва да бъдат спокойни по този въпрос. Ако неверник напусне църквата, това е щастлив повод за всички страни — това е от полза за всички. Така че, ако искаш да напуснеш църквата или да се откажеш от дълга си, за да се върнеш у дома и да живееш живота си, трябва смело да повдигнеш въпроса без никакви притеснения. Можеш също така да напишеш декларация, в която да кажеш: „От еди-коя си дата официално напускам Църквата на Всемогъщия Бог и се оттеглям от редиците на тези, които изпълняват своя дълг“. Това е напълно позволено. Вратите на Божия дом са отворени и ти можеш смело да си тръгнеш, без да се притесняваш, че някой ще ти отмъсти. Няма нужда да се страхуваш или да бъдеш подозрителен. Виждаш ли някакви зли хора сред тези хора в църквата? Категорично не. Дори да има зли хора, те трябва да бъдат изчистени. Повечето хора са доста добре възпитани и обичат да вървят по правилния път в живота. Да отмъщаваш или да нараняваш другите нарушава истините принципи и те никога не биха направили такова нещо. Според вас какво не е наред с начина, по който постъпват подозрителните хора? Те имат само недоверчив ум, но никаква интелигентност. Когато става дума за начина, по който постъпват, те смятат, че техният хитър, измамен и недоверчив ум е най-висшата форма на мъдрост. Те не се интересуват от истините принципи, нито от Божието дело и слова — те нито разбират, нито търсят. Вместо това те живеят само според сатанинските философии, като си мислят: „Каквото и да ми се случи, трябва да поставям нещата под въпрос повече. Освен това смятам, че независимо към кого тая подозрения, е разумно да го правя, и независимо дали подозренията ми съответстват на фактите, това е оправдано. В обобщение, да подозирам повече, когато съм изправен пред ситуации, ми е от полза“. В резултат на това, независимо колко години вярват в Бог, те никога не търсят истината в Божиите слова, нито търсят отговори в Божиите слова, за да разрешат различните проблеми и опасения, които имат. Вместо това те разчитат на собствения си ум, на недоверчивия си манталитет, на философиите за светските отношения или на собствените си житейски преживявания, за да анализират тези въпроси и да се справят с тях. В крайна сметка, колкото повече се сблъскват с различни ситуации и колкото повече информация от различен вид чуват, подозрителната им природа не само че остава непроменена, но и опасенията им нарастват все повече. Например когато този тип подозрителни хора вярват в Бог от една или две години и чуят за инцидента в Джаоюен, изфабрикуван от ККП, за да очерни Божия дом, те си мислят: „Може би е направено от божия дом. Дори да не е наредено от божия дом, трябва да е направено от някои братя и сестри от по-ниско ниво, а вие просто не го признавате“. След като вярват в Бог три до пет години, те все още вярват на версията на големия червен змей за събитията. Дори след осем до десет години опасенията им относно Божия дом остават неизкоренени. Те не вярват, че големият червен змей е натопил и очернил църквата; те просто приемат, че хората от Божия дом са го направили. Виждаш ли, когато гледат на някой въпрос, те никога не го правят въз основа на Божиите слова или истините принципи — те вярват на версията на големия червен змей и гледат на въпроса от гледната точка на дяволите и Сатана. Независимо как Сатана потиска и малтретира Божиите избраници, те смятат, че това е разбираемо, но никога не вярват, че Божият дом е невинен или че братята и сестрите, които страдат от преследване заради вярата си в Бог, са невинни. Въпреки че виждат със собствените си очи, че братята и сестрите в Божия дом са все хора, които са добре възпитани и си знаят мястото, в сърцето си те винаги вярват, без никакво съмнение, на нещата, които големият червен змей е направил, за да очерни църквата. Въпреки че като вярват в Бог, такива хора могат да понасят трудности, да плащат цена и дори да правят приношения, те в крайна сметка все още са неверници. Всъщност подозрителните хора са по-проблемни от тези, които не обичат или не приемат истината. В какво отношение са по-проблемни? Тези, които не се интересуват от истината, са напълно безразлични към църковната работа и изпълнението на дълг и не се интересуват от тях; независимо как вярващите следват Бог или изпълняват своя дълг, това е маловажно за тях. В резултат на това те нямат опасения относно въпроси на вярата в Бог или изпълняването на дълг и по принцип никога не се интересуват от църковните дела. Но подозрителните хора са точно обратното — те обичат да разпитват за слухове. Защо искат да разпитват за тези неща? Една от целите им определено е: „Ако разпитвам повече и знам повече, това ще ми помогне да си подготвя резервен план предварително и да реша във всеки един момент дали да остана или да напусна“. Те също така се съсредоточават върху разпитването за определени въпроси, като например какво е истинското име на определен водач или работник, къде живее, каква кариера има в светския свят или защо е напуснал дома си, за да изпълнява своя дълг. Те може също така да разпитват за тези, които проповядват евангелието, например на кого са проповядвали, кои от членовете на семейството им вярват в Бог, колко години проповядват евангелието, колко хора са придобили и т.н. Те разпитват за всички тези неща много подробно. Подозрителните хора обичат да събират този вид информация и след като я съберат, се чувстват спокойни, като си мислят, че е много необходимо да знаят тези неща и че могат да използват тази информация в съдбовни моменти. Подозрителните хора знаят твърде много. Те са „информационни бази данни“ и дори знаят някои неща, които водачите и работниците не знаят, като например кой е отишъл в чужбина, за да изпълнява своя дълг, и в коя държава е отишъл — те дори знаят тези неща за хора, отиващи в други държави. Но ако ги попиташ кой епизод от проповедите е издаден последно, няма да могат да ти кажат. Те никога не обръщат внимание на въпроси, свързани с навлизането в живота, но когато става въпрос за личната информация за братята и сестрите и някои от обстоятелствата на църквата, те са много наясно с тези неща. Една от целите им да разпитват често за неща е да узнаят повече за всякакви обстоятелства, след което могат да си подготвят начин за измъкване по всяко време. Те вярват, че би било изключително глупаво да не мислят за измъкването си — по думите на невярващите, те ще „помагат на някого да си брои парите, след като са го продали“. В действителност те са като развалена стара храна, не струват и пукната пара, а въпреки това се смятат за много ценни. Какво мислите, подозрителни ли са тези хора? (Да.) Това наистина са подозрителни хора. Подозрителните хора имат особено хитра и измамна човешка природа. Някои хора смятат хитростта и измамността за признаци на висока интелигентност, но това е погрешно. В действителност тези хитри и измамни хора са изключително глупави и им липсват всякакви заложби. Заложбите им са толкова слаби и това вече е трудно да се промени; това, че са и хитри, означава, че са още по-трудни за излекуване. Ако някой просто има слаби заложби, но е сравнително честен и не е хитър, и може искрено да изпълнява своя дълг, може би все още има искрица надежда да бъде спасен. Ако има слаби заложби и е донякъде измамен, но може да приеме истината и да познае себе си, може би има искрица надежда да се отърве от измамния си нрав. Ако може да разбере истината и постепенно да я познае и да навлезе в нея, подозрителността му може да бъде премахната малко по малко. Но за съжаление тези хора са едновременно лишени от заложби, измамни и хитри, а също така са глупави до голяма степен. Това е като сляп човек, страдащ от очно заболяване — няма лек, нали? (Да.) Такива хора са непоправими. Тъй като тези хора са подозрителни до непоправима степен, как според вас трябва да се отнасяме към тях? (Ако такива хора бъдат открити, трябва да се пазим от тях. Те са способни да предадат църквата, за да се защитят; те са опасни лица. Можем да търсим възможности да ги разобличим и да ги премахнем, или ако не можем да намерим възможност да го направим, можем да ги убедим да напуснат по мъдър начин.) Щом си сигурен, че някой е подозрителен човек, не се занимавай с него. Да се занимаваш с него ще донесе само неприятности. Ако се занимаваш с него, той винаги ще се опитва да те разгадае. Ако излизаш, той ще те следи отблизо, като постоянно пита: „Къде отиваш? За колко дни ще отсъстваш? Какво ще правиш?“. Когато се върнеш, той ще попита: „С кого се срещна? Свърши ли си задачата? За какво говорихте всички вие?“. Ако не му отговориш, той ще се оплаче: „Не ме посвещават в нищо. Не ми вярват, нали? Не се отнасят с мен като с член на божия дом! Казаха, че отиват да вършат църковна работа, но защо го криеха от мен? Сигурно са излезли да правят нещо незаконно“. Той винаги ще те шпионира зад гърба ти. Такива хора са наистина проблемни. Те разпитват за много неща, като искат да знаят всичко. Но щом узнаят тези неща, не могат да ги възприемат чисто или да се отнесат правилно с тях, а също така се опитват да търсят подозрителни части в тях, което кара съмненията им да нарастват все повече. Да предположим, че го посъветваш с думите: „Тъй като имаш толкова големи съмнения относно Бог и тъй като не вярваш, че Божиите слова са истини и че те могат да пречистят и спасят човека, просто трябва да спреш да вярваш в Бог!“. Той няма да желае да направи това — все още ще иска да вярва и все още ще иска да получи благословии. Не са ли проблемни тези хора? (Да.) С тези хора е лесно да се справиш. Ако могат да донесат големи неприятности на църквата, тогава бързо ги убеди да напуснат. Тези хора не са надеждни, нямат способността да възприемат истината и дори да могат да изпълняват малко дълг, ще донесат големи неприятности на Божия дом — те носят повече вреда, отколкото полза. Така че убеждаването им да напуснат е необходимо.

Страхливите хора са проблемни и подозрителните хора също са проблемни. Но хората, които са едновременно страхливи и подозрителни, са още по-проблемни. Тези хора са изключително плахи и се страхуват от смъртта, и са подозрителни към всичко, като постоянно се съмняват дали вярата в Бог би могла да ги доведе до измама. Те се страхуват, че перспективите им може да бъдат възпрепятствани и смятат, че едва ли си струва да бъдат арестувани и преследвани, което да доведе до смъртта им. Ако са подозрителни до такава степен, какъв е смисълът да вярват в Бог? Не си ли правят просто живота труден? Те се пазят от братята и сестрите и от всяка работна разпоредба на Божия дом, сякаш се пазят от измамници, точно както се пазят от големия червен змей или от дяволите и сатаните. Някои хора все още се опитват да ги съветват с думите: „Просто се постарай да вярваш усърдно в Бог, да се стремиш към истината и да изпълняваш добре дълга си и Бог ще те одобри“. Но какво си мислят те вътрешно? „Ти искаш да изпълнявам правилно дълга си, но щом стана известен и големият червен змей ме арестува, няма ли това да е краят ми?“. Ако това наистина е техният начин на мислене, тогава няма смисъл да се опитвате да ги съветвате. Те са изключително плахи и винаги се ужасяват от смъртта. Когато чуят, че вярващи в Бог са били арестувани, те са толкова уплашени, че се подмокрят. Но когато става въпрос за измама и лъжене на хора в бизнеса, колкото и неприятности да си навлекат, те изобщо не се страхуват — в това отношение са доста смели. И все пак, когато става въпрос за вяра в Бог, те са напълно плахи. Изпълнени са с всякакви опасения относно братята и сестрите, относно Божия дом и особено относно Бог и Божиите слова и дело, и никакво количество общение не може да изкорени тези опасения. Независимо колко години вярват, те все още не знаят какво означава да вярваш в Бог или защо трябва да се събират и да изпълняват своя дълг. Очевидно е, че тези хора имат увредена интелигентност и са доста хитри и измамни. Такива хора трябва бързо да бъдат убедени да напуснат. Ако спрат да идват на събирания и вече не искат да изпълняват своя дълг, защото са страхливи или по някаква друга причина, тогава това е перфектно — спестява неприятностите по премахването им и избягва главоболията. Ако един ден отново се заинтересуват от вярата в Бог и искат да се върнат към вярата в Бог, можеш да им кажеш: „Като вярващ в Бог можеш да бъдеш арестуван и затворен по всяко време, а има дори риск да загубиш живота си. Но ако не вярваш в Бог, а вместо това правиш бизнес в света и печелиш много пари, може би ще можеш да се насладиш на няколко удобни дни“. След като чуят това, сърцата им напълно ще се успокоят и те вече няма да мислят за вяра в Бог. Ще си помислят: „Най-накрая годините ми на притеснение и страх свършиха. Вече няма нужда да подозирам църквата, братята и сестрите или домът на бог. Най-накрая се освободих“. И точно така тези страхливи и подозрителни хора биват убедени да напуснат. Това разрешава големия проблем, нали? (Да.) Това е чудесен начин за разрешаване на въпроса.