Четиринадесета точка: своевременно разпознавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (седма част)

Четиринадесетата отговорност на водачите и работниците е „своевременно да разпознават, а после да премахват или да отлъчват всякакви типове зли хора и антихристи“. Последния път разговаряхме за втория критерий за разпознаване на различни типове зли хора, който се основава на тяхната човешка природа, като обхванахме три проявления. Прочетете тези три проявления. (Осмо, да са способни да извършат предателство по всяко време. Девето, да са способни да напуснат по всяко време. Десето, колебливост.) След като разговаряхме за тези три проявления, разбирате ли ги? (Да.) На повечето хора, които имат тези проблеми, обикновено им липсва способността да възприемат истината. Те не разбират какво е истината, нито разбират какво означава да вярваш в Бог. Освен това някои от тях не могат да прозрат смисъла на вярата в Бог. Те смятат, че вярата в Бог е просто религиозна вяра и че само трябва да се спазват религиозни ритуали. Те не разбират значимостта на вярата в Бог, нито разбират значимостта на изпълнението на дълг. Те дори нямат яснота в сърцата си за това дали Бог съществува и не са сигурни дали пътят на следване на Бог е правилен. Независимо колко години са вярвали или колко проповеди са изслушали, никога не могат да създадат основа в истинския път. Като резултат, те се колебаят и ако се случи нещо, което не им се нрави, могат дори по всяко време да напуснат църквата или да предадат църквата. Божият дом има конкретни принципи за справяне с такива типове хора. В зависимост от различните им ситуации, има конкретни планове за отнасянето с тях и решение; онези, които трябва да бъдат премахнати, ще бъдат премахнати, а онези, които трябва да бъдат отлъчени, ще бъдат отлъчени. Дори някои от тези хора да не са зли хора, а още по-малко да са антихристи, предвид природата на тези техни проявления и отношенията им към вярата в Бог, те не са хора от Божия дом, нито са истински братя и сестри. Дори да останат в църквата, ще им бъде много трудно да разберат истината. Какви са последиците от това, че им е трудно да разберат истината? Това загатва, че, тъй като никога не могат да възприемат Божиите слова и никога не могат да разберат истината, в крайна сметка няма да постигнат спасение и да бъдат придобити от Бог. Тоест, накрая те не могат да станат хора от Божия дом, не могат да станат истински сътворени същества и не могат да изпълнят дълга на сътворени същества и да се върнат пред Бог. Освен това те често играят негативна роля в църквата. Не само не оказват положителен ефект, но от време на време причиняват и смущения и унищожение, като така засягат състоянията на някои хора и смущават някои от онези, които изпълняват дълга си. Следователно църквата трябва да предприеме съответните мерки, за да се справи с тях, било то като ги убеди да напуснат или като ги премахне или отлъчи. Във всеки случай не може да им се позволи да причиняват прекъсвания и смущения в църквата.

Критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора

II. Въз основа на човешката природа

Й. Колебливост

Хората, които се колебаят, никога не могат да потвърдят дали Бог действително съществува и дори още по-малко могат да потвърдят дали Бог, в когото те вярват, е истинският Бог. Днес искат да търсят тук, а утре да отидат да проверят как са нещата ей там, без да знаят кой е истинският път, като винаги таят отношение на изчакване. Когато случаят касае такива хора, бързо ги убедете да напуснат, като кажете: „Никога не можеш да потвърдиш, че Божието дело е истинският път и не търсиш истината, за да преодолееш трудностите си. Какъв резултат може да произлезе от това, че продължаваш да вярваш по този начин? Понеже не обичаш истината и живеенето на църковен живот не ти носи наслада, трябва да отидеш на място, където ти е интересно, според личния ти избор. Не искаш ли да се стремиш към издигане над останалите и постигане на голям успех? Тогава трябва да излезеш в света и да се стремиш към това. Може би в света можеш да станеш богат или да бъдеш длъжностно лице и да постигнеш мечтите си. Не бива повече да се мотаеш в Божия дом“. Ако случаят касае такива хора, по никакъв начин не бива да ги принуждавате или да се опитвате да ги насърчите да останат. Ако искат да напуснат църквата, оставете ги да си тръгнат. Постоянното увещаване на тези неверници и насърчаването им да останат не е съгласно Божиите намерения. Божието дело никога не принуждава хората, а когато продължаваш да влачиш и дърпаш онези, които не са взели решение, в това има елемент на принуда. Тези хора искат да ходят на работа, да печелят пари и да живеят добър живот, или да се стремят към неща, които те лично харесват. Те винаги са имали тези намерения и винаги са имали собствени стремежи и планове. Макар никой да не го знае, поведението им вече го е разкрило. Например когато изпълняват дълга си, те често го правят без ентусиазъм или често забравят, нехайни са и просто правят нещата механично. Често демонстрират особена неохота при изпълнението на дълга си, като винаги се чувстват така, сякаш губят, и си мислят, че изпълнението на техния дълг им пречи да печелят пари. Когато се натъкнете на такива хора, те трябва да бъдат убедени да напуснат, като им се каже: „Ти винаги си равнодушен и нехаен, когато изпълняваш дълга си, и в крайна сметка няма да придобиеш истината, а Бог няма да те одобри — това ще бъде голяма загуба! Понеже не се интересуваш от истината, не можеш да потвърдиш съществуването на Бог или върховенството Му и смяташ, че светът е фантастичен, като вярваш, че ако се стремиш към света, би могъл да постигнеш голям успех и да се издигнеш над останалите, тогава за теб би било по-добре да се върнеш в света и да се стремиш там. Какъв е смисълът да понасяш тази трудност тук?“. По-конкретно тези хора често чувстват, че имат вещина в определена област, че имат известни умения и способности, и вярват, че ако навлязат в обществото или в света, могат да придобият както слава, така и богатство и да се наслаждават на висок статус и възнаграждение. След като обаче са повярвали в Бог и са се мотали наоколо няколко години, не са получили никакви повишения, нито са били избрани за някоя важна позиция. Тъй като не могат да изпъкнат сред останалите, те се чувстват много огорчени и в сърцата им има много неохота. Не са склонни да вървят по пътя на вярата в Бог и имат дори още по-малко желание да изпълняват дълга си. Постоянно имат неспокойно сърце и блуждаещ ум, лекомислени са и нестабилни. От време на време мислят за това как съучениците и приятелите им са си намерили такива добри служби, постигнали са такива високи позиции и живеят живот, който е по-добър от този на другите, което особено силно ги кара да чувстват, че са се онеправдали, като са повярвали в Бог, и смятат, че не стават за нищо, некомпетентни са и са неудачници, защото вярват в Бог, като се чувстват твърде засрамени да се изправят пред своите родители и предци. Това ги кара да бъдат дори още по-разстроени и неохотни и горчиво съжаляват, че изобщо са избрали да вярват в Бог! И така умовете им се колебаят дори още повече. През годините, в които са вярвали в Бог и са изпълнявали дълга си, вярата им не само че не е укрепнала, но са загубили и първоначалния си ентусиазъм. Как мислите, че трябва да се подходи към такива хора? (Да бъдат убедени да напуснат.) Ако ги убедиш да напуснат, те може да кажат: „Вярвам в бог толкова много години, като съм се отказал от моето образование, брак и перспективи. Сега ми казваш да напусна църквата — не означава ли това, че всички трудности, които съм понесъл през тези години, са били напразни? Няма ли изобщо да имам бъдеща крайна цел? Това би означавало загуба на два фронта едновременно. Нима това не е като да ми отнемат живота?“. Твърде безсърдечно ли е да ги убеждавате да напуснат? Уместно ли е да го правите? (Такива хора изначално никога не са искали да вярват в Бог. Промъкнали са се в църквата само за да получат благословии. Когато видят, че църквата винаги е съсредоточена върху ядене и пиене на Божиите слова и общение за истината, те чувстват неприязън към тези неща и искат да напуснат. Такива хора трябва да бъдат убедени да напуснат. Макар да е възможно да ги задържите, не можете да задържите сърцата им.) Ако изпълняват дълга си с известна искреност, но просто им липсва яснота за истината или временно станат някак негативни и слаби, тъй като са се сблъскали с пречки и провали, или са преживяли кастрене, в такива случаи можете да разговаряте за истината, за да им помогнете и да ги подкрепите. Ако обаче предположим, че слабостта им не е временна, а по-скоро са последователно нехайни и изпълняват механично дълга си, и го правят без ентусиазъм, и просто са доволни, че не са отпратени, и да речем, че изпълняват дълга си без искреност или хъс, или, по-точно казано, нямат цели, към които да се стремят, и просто си пропиляват дните — ако стане ясно, че те са такъв тип човек, тогава могат да бъдат убедени да напуснат.

Някои хора са неверници. Ако можеш ясно да видиш, че те по същество са хора, които не обичат истината и не са склонни дори да полагат труд, тогава трябва да бъдат убедени да напуснат. Основните им проявления са, че никога не четат Божиите слова, никога не учат химни, никога не слушат проповеди и никога не разговарят за истината или за себепознанието. Те също така не обичат да слушат свидетелствата за преживявания на братята и сестрите. Те никога не гледат филми или видеоклипове на химни, или видеоклипове на свидетелства за преживяване, създадени от Божия дом, а дори и да го правят, това е просто за забавление и от любопитство, в който случай те неохотно гледат малко, като това изобщо не е поради усещане за бреме за собственото им навлизане в живота, а просто гледат заради развлечението и вълнението, което носи. С какво са заети през по-голямата част от времето си? Да бърборят, клюкарстват или да разглеждат в интернет неща, които им харесват. Например някои от тях харесват фондовия пазар и постоянно проверяват онлайн тенденциите на борсата. Някои харесват автомобили или електронни продукти и винаги проверяват онлайн, за да видят кои марки са пуснали нови модели или са разработили някаква нова технология. На други им харесва да гледат онлайн новинарски репортажи, създадени от потребители, а някои харесват теми за красота, грим или здраве и често влизат в интернет, за да четат неща за красотата, грижата за здравето или за начини за поддържане на добро здраве и постигане на дълголетие. Тези хора не проявяват никакъв интерес към различните истини, в които вярващите трябва да навлязат, за да бъдат спасени, или към свидетелствата за преживяване на братята и сестрите. Освен че неохотно изпълняват някаква част от дълга си, те винаги са съсредоточени върху променящата се ситуация в невярващия свят и върху това какви нови тенденции и важни новини има в света, както и върху събитията в собствената им държава, освен всичко друго. Те просто разглеждат този вид информация. Понеже разглеждат тези неща постоянно, сърцата им са изпълнени само с такива теми и напълно пренебрегват истините, които трябва да разбират като вярващи в Бог. Независимо кой разговаря с тях, те не възприемат. Те нито се интересуват, нито са загрижени за въпроси, свързани с навлизане в живота, като например какви принципи трябва да следват, когато изпълняват дълга си, какъв покварен нрав разкриват и какви проблеми съществуват, докато изпълняват дълга си, както и на кои от различните изисквания на Бог към хората отговарят те и кои не са изпълнили. Макар да изпълняват дълга си, те го правят механично, без ни най-малко да търсят истините принципи. Въпреки че такива хора претендират, че са вярващи в Бог, онова, което те вътрешно харесват и върху което се съсредоточават, са пари, статус и тенденциите в невярващия свят, и на тях им харесва да бъдат част от кръга на онези, които следват тенденциите на невярващия свят. Когато говорят по теми от невярващия свят, те го правят с такова огромно удоволствие и неуморим ентусиазъм, като говорят сладкодумно и безконечно, но когато се срещнат с онези, които обичат да разговарят за истината, те няма какво да кажат. Когато брат или сестра каже: „Има един химн, който е толкова красив, че съм запомнил целия текст“, те повърхностно казват: „Запомнил си го. Това е чудесно“. Когато брат или сестра каже: „Свидетелството за преживяване на сестра еди-коя си е наистина добро!“, те казват: „Сега има толкова много видеоклипове за свидетелства за преживяване, та кой от тях не е добър? Те всички са доста добри“. Те просто отговарят по този повърхностен начин. В действителност не се интересуват от истината и не споделят общ език с братята и сестрите. Когато някой ги попита: „Молиш ли се, когато си изправен пред ситуации?“, те отговарят: „В какъв смисъл да се моля? За какво да се моля?“. Те нито се молят, нито има какво да кажат на Бог. Тези хора не се интересуват от нищо, свързано с вярата в Бог, и сърцата им са изпълнени с всякакви неща от невярващия свят. Какво мислите — такива хора имат ли проблем? (Да.) Ако видиш, че винаги изпълняват дълга си без ентусиазъм и когато им бъде възложена някаква задача, те стават много нетърпеливи и се оплакват при най-малката трудност, и след като няколко години са вярвали в Бог, често разкриват мисли като: „Загубих, като повярвах в бог. Ако не бях повярвал в бог, досега заплатата ми щеше да се е увеличила до еди-колко си и щях да мога да се наслаждавам на еди-какъв си статус и на такъв и такъв луксозен начин на живот“ — как трябва да се третират такива хора? (Трябва да бъдат убедени да напуснат.) Просто убедете такива хора да напуснат и вече не ги карайте да изпълняват никакъв дълг, тъй като те не са склонни дори да полагат труд. Мислят си, че само посещаването на събирания като вярващ е поносимо, но да изпълняват дълга си и да следват Бог пречи на грандиозните им начинания. Чувстват, че да изпълняват дълга си и да следват Бог е голяма пречка за стремежа им към щастие. Вярват, че ако не бяха изпълнявали дълга си, щяха вече да са се издигнали над останалите, да са станали високопоставени длъжностни лица и да печелят много пари в света. Защо тогава да ги спираме? Следователно убеждаването им да напуснат е добро за всички. Принуждаването им или опитите да бъдат насърчени да останат би било голяма грешка. Трябва да убеждавате такива хора по следния начин: „Защо избра да вярваш в Бог? Можеш ли изобщо някога да придобиеш истината, ако не те интересува истината и винаги си изпълнен със съмнения за Бог? Ти си човек с идеи, дипломи и талант — ако беше полагал сериозни усилия в света, категорично можеше да станеш президент или главен директор на някоя компания, или да станеш милионер или милиардер. Но ако просто така се носиш по течението в Божия дом, първо, не можеш да се издигнеш над останалите. Второ, не можеш да постигнеш голям успех. И накрая, не можеш да прославиш твоите предци. Освен това, когато изпълняваш дълга си, винаги си нехаен, заради което си кастрен и постоянно си депресиран. Защо ти е да понасяш това страдание? Трябва да излезеш в света, било то в политиката или бизнеса, и със сигурност ще постигнеш определени успехи за себе си. Ти си различен от нас: имаш и дипломи и талант и си благороден човек — не е ли под нивото ти да вярваш в Бог рамо до рамо с нас, обикновените хора? Както често казват невярващите: „Светът е в ръцете ти“ — трябва да се възползваш от факта, че все още има време в света да потърсиш някаква слава, печалба и статус, докато все още имаш този шанс. Не се онеправдавай, като оставаш тук“. Това уместен начин ли е да ги убедите? Формулировката е сравнително тактична, нали? (Да.) Тя не ги наранява и освен това казва онова, което искат да чуят. Мисля, че този подход е уместен, прави приемането на съвета от тяхна страна по-лесно и могат смело да напуснат без тревоги. Когато си имаш работа с хора от този тип, ако си сигурен, че са неверници и видиш, че нямат никакъв ентусиазъм да вярват в Бог, че никога не са искрени при изпълнението на дълга си и че никога не са придобили никакво навлизане в живота — нито има вероятност да го направят в дългосрочен план — тогава трябва да бъдат убедени да напуснат. Ако не ги убедиш да напуснат, те винаги ще имат нехайно и хладно отношение към изпълнението на дълга си и е напълно възможно да дойде момент, в който ще предизвикат голямо бедствие.

К. Страхливост и подозрителност

Приключихме с общението по темата за десетото проявление — колебливост. Сега нека разгледаме единадесетото проявление — страхливост и подозрителност. Какви са проявленията на страхливите хора? (Страхливите хора се чувстват уплашени, когато ги грози арест или преследване. Искат да изпълняват дълга си, но не смеят.) Това е само един малък аспект. Основният проблем е, че имат определена гледна точка за вярата в Бог: винаги чувстват, че вярващите в Бог изглеждат не на място в този свят. Чувстват, че вярата им в Бог е смущаваща. Особено в някои авторитарни държави или държави без религиозна свобода, където вярващите в Бог не само не са защитени от закона, но и са обект на преследване, някои хора не смеят да признаят, че вярват в Бог, и се страхуват, че другите ще разберат за това. Чувстват, че да вярваш в Бог, не е нещо открито и благородно. Макар да знаят, че вярват в истинския Бог, не смятат, че в това има благородство, нито чувстват увереност. Когато има някакъв признак за неприятности или когато виждат, че държавата арестува, преследва, потиска и отлъчва вярващите от обществото, те особено силно се тревожат, че могат да бъдат намесени. В такива ситуации някои хора бързо скъсват връзките си с църквата, дори бързат да върнат книги в Божия дом. Други, от страх да не бъдат арестувани, вече не смеят да посещават събирания и не смеят да поздравят братята и сестрите, когато се срещнат. Особено по отношение на хора, които са сравнително добре познати с вярата си, или които вече са били арестувани, тези хора дори още повече не смеят да контактуват с тях — до такава степен са страхливи. Дори по-лошо, след като чуят, че държавата е започнала голяма вълна от арести, те бързо се свързват с властите, за да признаят по своя инициатива, че в миналото са вярвали в Бог и знаят кои хора вярват, като по своя инициатива ги издават и предават книги с Божиите слова и други материали, свързани с вярата в Бог, в замяна на снизходителност, с единствената цел да предпазят себе си. Кажете Ми, нима това не са проявления на страхливост? (Да.) Особено при някои хора, след като са повярвали в Бог, те винаги се страхуват, че другите ще разберат за вярата им, и се страхуват дори още повече, че ако някой бъде арестуван, ще ги издаде. Още щом някой научи, че вярват в Бог, бързат да обяснят, че вече не вярват, дори бързат да направят неща, с които да накарат невярващите да спрат да ги подозират, че са вярващи. Например укрепват връзки с невярващи, като заедно ядат, ходят на партита, играят хазарт, пият алкохол и така нататък. При най-малкия знак за неприятности не смеят да посещават събирания и вече не изпълняват дълга си, като пренебрегват всеки, който се опита да се свърже с тях. Когато всичко е спокойно, те мислят за това как вярата в Бог носи благословии, дава възможност на човек да избегне смъртта и да отиде на небето и да има добра крайна цел — тогава ги изпълва енергия да вярват в Бог. Но веднага щом се сблъскат със среда, която е малко опасна, изчезват безследно. След това, когато ситуацията отмине и нещата отново са спокойни, се връщат. Този тип хора често се покриват. Независимо колко е важен дългът, който им е възложен, още щом възникне малка опасност, те веднага изоставят работата си, без да организират каквото и да било за нейното продължаване, и след това никой не може да се свърже с тях. Други хора, когато по сходен начин се сблъскат с опасна среда, могат да измислят всякакви начини за подходящо справяне с последиците. Ако средата в момента е твърде враждебна и рискът от арест е висок, те изчакват, докато опасността премине, преди да продължат работата. Или уреждат някой друг да свърши работата, ако са твърде добре познати като вярващи и могат лесно да бъдат арестувани, ако се покажат, за да работят. Но когато тези страхливи хора усетят и най-малкия проблем, бързат да се скрият и се надпреварват да се покрият и да спасят кожата си, като напълно пренебрегват и захвърлят работата и имуществото на църквата, като не правят никакво усилие да защитят работата на църквата или да предпазят братята и сестрите. От какво се страхуват най-много, докато вярват в Бог? Първо, страхуват се, че правителството ще научи за вярата им. Второ, страхуват се, че съседите им ще разберат. Трето, онова, от което те се страхуват най-много, е да не бъдат арестувани и хвърлени в затвора, или бити до смърт. И така, всеки път, когато нещо се случи, те първо си мислят дали може да бъдат арестувани или дали може да бъдат убити. Ако има дори един процент шанс за някое от двете да се случи, те ще намерят начин да избягат. Например по време на събиране някой брат или някоя сестра може да каже: „Докато идвах насам, видях един човек наблизо, който изглеждаше непознат. Възможно ли е невярващ да ни следи?“. Само като чуят този едничък коментар, страхливите хора няма да посетят следващото събиране и ще прекратят контакт с всички. Би ли нарекъл това предпазливост? (Това не е нормална предпазливост, това е страхливост — в сърцата им няма място за Бог.) Това е крайна форма на предпазливост. В държави или региони, в които средата е особено враждебна, вярващите наистина трябва да бъдат предпазливи, но това не значи, че трябва да спрат да изпълняват дълга си или да посещават събирания от страх да не бъдат арестувани, като проявяват такава предпазливост, че в сърцата им няма място за Бог. Какъв е принципът за предпазливост на страхливите хора? Независимо какво се случва — било то голямо или малко — те изобщо не вярват, че всичко е в ръцете на Бог. Те мислят, че никой не е надежден, и разчитат на себе си да се защитят. Това е техният принцип. Те не вярват, че всичко е в ръцете на Бог, че всичко е устроено и подредено от Бог, че ако нещо наистина се случва, то е разрешено от Бог, и че ако не е разрешено от Бог, никой няма да бъде арестуван. Те изобщо нямат никаква вяра в това отношение. Вместо това сърцата им са пълни само със страхливост. Освен това в страхливостта им има фатален недостатък и това е нещото, което е най-омразно у тях: за да защитят себе си и да се справят с всяка среда, която ги кара да се чувстват плахи, те следват онова, което виждат като „върховна мъдрост“, според която независимо какво се случва — било то дали са следени или арестувани, или хвърлени в затвора — след като нещо се обърка и безопасността им е застрашена, първо отричат, че вярват в Бог, и след това издават всичко, което знаят, без да спестяват нищо. Защо го правят? Просто за да се защитят от физическо страдание. Поради тази причина разкриват всичко, което знаят. Първо издават водачите на църквата и също така разкриват кои са областните и районните водачи и къде живеят, като разкриват всичко, което знаят. Предават всичко още преди да бъдат измъчвани. Освен това, ако поискат от тях да подпишат „Трите декларации“, те незабавно подписват, без дори да се замислят — те са били подготвени за това през цялото време. Правят го, за да могат да избегнат хвърляне в затвора, да избегнат мъчения и да бъдат далеч от смъртна опасност. Такива страхливци са. Те нито вярват във върховенството на Бог, нито са способни да рискуват живота си. Вместо това мислят за всевъзможни начини да се предпазят. За тях най-добрият метод е да издадат другите и църквата — това е най-ефективният начин. Те използват предаването на другите като цената, на която да осигурят собствената си безопасност и да избегнат всякакво терзание. Това е нещо, което са планирали още много по-рано — това е тяхната „върховна мъдрост“. Кажете Ми, страхливостта на този тип хора нормална страхливост ли е? (Не.) Тогава какъв е проблемът тук? (Те са толкова страхливи, че се превръщат в юди, готови да продадат братята и сестрите, и църквата по всяко време и на всяко място. Такива хора не са истински вярващи.) Нека засега оставим настрана въпроса дали са истински или фалшиви вярващи. Просто вижте човешката им природа — те мислят, че вярата в Бог е нещо потайно и срамно, а не открито и благородно, и гледат на въпроса за вярата в Бог, нещо толкова открито, благородно и положително, като на нещо негативно — що за хора мислиш, че са? (Объркани хора, които са относително нечестиви.) Гледната им точка за нещата и начина за възприемане на нещата се различават от тези на нормалните хора. Понякога могат дори да нарекат бялото черно, без да могат да различат правилното от грешното. Как е възможно вярващи в Бог да бъдат целенасочено потайни? Причината е, че този свят е твърде зъл — законът не защитава религиозната свобода, а сатанинският режим мрази Бог и гледа на Божието дело с враждебност дори в още по-голяма степен. Той не позволява да съществуват положителни неща и полага огромни усилия да преследва онези, които вярват в Бог. Затова, при такива обществени обстоятелства, вярващите нямат избор освен да действат предпазливо, когато се събират и изпълняват дълга си. Те не смеят да го правят открито. Външно може да изглежда, че са потайни като крадци, но всъщност причината е изцяло в контекста на това, че са преследвани, нали? (Да.) И така как големият червен змей описва актовете на вяра в Бог и изпълнение на дълга? Като „подозрително поведение“. Това подозрително поведение ли е? (Не.) Не е подозрително поведение — това е нещо, което хората правят, защото нямат друг избор. Тези хора направили ли са нещо незаконно? (Не.) Не са направили нищо незаконно или нещо, с което да се противопоставят на правителството, а още по-малко са нарушили закона или са смутили обществения ред. Какво са правили тези хора? Те просто са изпълнявали дълга на сътворени същества. Тази работа е най-ценното, смисленото и справедливо начинание в света. Но понеже този свят е зъл и мрачен и обявява черното за бяло, той нарича най-справедливото, най-ценното и най-смисленото начинание „подозрително“. Това е тълкуването на Сатана. Тълкуването на Сатана истината ли е? Положително ли е? (Не.) Определено не е. Когато страхливи хора чуят това тълкуване обаче, те не само се съгласяват напълно с него в сърцата си, а и приемат това тълкуване от Сатана. Като резултат, те също така мислят, че тайната вяра в Бог и тайното изпълнение на дълга им е неправилно и трябва да е грешно. Постоянно се страхуват, че един ден и те ще бъдат измъчвани от обществото и от правителството, без възможност да представят аргументи в своя защита и без да има кой да им помогне или да ги спаси. Поради тази причина те особено се страхуват хората да не разберат за вярата им в Бог. В сърцето си не признават, че словата, които изразява Бог, са истината, или че пътят, по който Бог води хората, е правилният, но въпреки това искат да получават благословии от Бог. Нима това не е противоречие? В крайна сметка те се чувстват невероятно онеправдани заради това, че вярват в Бог и понасят тези трудности в такава среда. Защо се чувстват огорчени? Защото се страхуват изключително много от злия режим в този свят и от злите сили на дяволи и сатани, и постоянно се страхуват, че дяволи и сатани ще ги измъчват и ще отнемат живота им. Понеже нямат никаква реална вяра в Бог, действат особено страхливо, дори стигат до там изобщо да не изпълняват дълга си. Ако изобщо няма никаква опасност, ще посещават събирания или ще контактуват с братята и сестрите, или ще правят някакви неща за църквата, но просто не смеят да признаят, че вярват в Бог, че са част от църквата, или да се изправят и да свидетелстват за Бог, или да изпълнят дълга си — те изпитват огромен страх. Те нямат реална вяра в Бог, но въпреки това искат да получават благословии и добра крайна цел от Бог. Бихте ли казали, че това е противоречиво? (Да.) Съсредоточаването им върху личните интереси не е ли замъглило ума им? (Да, замъглило е.) Тези хора са погълнати от лакомия за лични придобивки. Те не вярват, че Бог господства над всичко, но въпреки това искат да получават благословии от Бог. Те не вярват, че работата на църквата и дългът, който изпълняват братята и сестрите, са справедливи, ценни и смислени. Особено се страхуват да изпълняват важен дълг или че водачите и работниците често ще искат от тях да излязат навън и да свършат нещо, като се страхуват, че ако нещо се обърка, ще бъдат намесени. Тези страхливи хора, когато са изправени пред опасност, могат да станат юди и да издадат църквата — това също е вид опасен човек.