Всъщност хората, които се колебаят, таят съмнения и винаги наблюдават, дори когато са в безопасност и всичко е наред. Щом се сблъскат с преследване и арести, те започват да се колебаят. Това показва, че в обичайната си вяра в Бог те не притежават истинска вяра. Когато възникнат обстоятелства, те биват разкрити. Това показва, че никога не са били сигурни в Божието дело и винаги са се съмнявали и са наблюдавали. Защо не са напуснали църквата? Те си мислят: „Вярвам в бог от толкова много години и съм претърпял толкова много трудности. Ако напусна сега, без да съм придобил никакви ползи, няма ли това да е загуба? Няма ли цялото това страдание да е било напразно?“. Ето какво си мислят те. Може да си мислиш, че те са сигурни, че имат вяра, че разбират истината, но всъщност не е така. Все още се съмняват, все още наблюдават. В сърцата си те просто искат да видят дали делото на Божия дом наистина процъфтява, дали всяка точка от работата дава плод и дали тя има голямо влияние върху света. Това, което най-вече искат да знаят, са следните неща: как върви разпространението на евангелието от църквите в различните страни? Има ли мащаб и влияние? Има ли международно признание на това течение? Приели ли са някакви известни хора или влиятелни личности този етап на делото? Призната или одобрена ли е Църквата на Всемогъщия Бог от Организацията на обединените нации? Има ли подкрепата на правителствата на различни страни? Одобрени ли са молбите за политическо убежище на братята и сестрите в различните страни? Това са нещата, от които такива хора винаги се интересуват, и това е ясно проявление на тяхното колебание. Щом видят, че Божият дом е придобил власт и евангелското дело се е разпространило, те се чувстват щастливи, че не са напуснали Божия дом, и вече не се съмняват в Бог. Но щом видят, че делото на Божия дом е смущавано, възпрепятствано или увредено, че изпълнението на дълга на братята и сестрите също е засегнато и че църквата е отхвърлена и отречена от света, те започват да мислят за напускане на Божия дом. Те винаги се питат: „Наистина ли бог господства над всичко това? Защо не мога да видя всемогъществото на бог? Наистина ли божиите слова са истината? Могат ли те наистина да пречистят и спасят хората?“. Те никога не са способни да прозрат тези въпроси и продължават да се съмняват в тях, защото нямат духовно разбиране и не могат да възприемат Божиите слова. Колкото и проповеди да слушат, те не могат да стигнат до заключение за нищо от това. В резултат на това те винаги разпитват наоколо, като се надяват да имат уши, които могат да чуват неща, които са изключително далеч, и очи, които виждат на хиляди километри, за да могат да знаят и да получават новини за това, което се случва надалеч. Тогава биха могли да решат отрано дали да останат, или да си тръгнат. Не са ли такива хора глупави? (Да.) Не е ли животът на хората от този вид изтощителен? (Да.) Те нямат мисленето на нормалната човешка природа, нито разбират истината. Колкото повече неща се случват, толкова по-смутени и объркани стават те. Не знаят как да разпознаят тези неща или как да ги окачествят; и със сигурност не знаят как да разпознаят правилното от грешното в тези въпроси или да си извлекат поуки от тях, и след това да намерят принципите на практикуване в Божието слово. Те не знаят как да правят тези неща. И така, какво правят те? Например, когато в църквата се появят антихристи и зли хора и подвеждат хората, те започват да се чудят: „Кой е прав и кой греши? Този път наистина ли е истински? Ще бъда ли благословен, ако продължа да вярвам до края? Изпълнявам дълга си от няколко години — струваше ли си това страдание? Трябва ли да продължа да изпълнявам дълга си?“. Те разглеждат всичко от гледна точка на собствените си интереси и не могат да разберат нищо от хората, събитията и нещата пред тях, като изглеждат много непохватни. Липсват им правилни мисли и възгледи и искат да стоят отстрани и да наблюдават, за да видят как ще се развият нещата. Като ги гледаш, ги чувстваш едновременно жалки и смешни. Когато нищо не се случва, те се държат съвсем нормално, но щом се случи нещо голямо, те не знаят от каква позиция трябва да гледат на този въпрос и нещата, които казват, отразяват мислите и възгледите на невярващите. След като всичко свърши, не може да се види какво са придобили от това. Не са ли такива хора много глупави? (Да.) Точно така се държат глупавите хора. И така, какви са принципите за справяне с хора от този вид? Въз основа на техните проявления те не могат да се считат за изключително коварни и нечестиви хора. Те обаче имат пагубен недостатък, а именно, че тези хора нямат мисли, нямат душа и не могат да прозрат нищо. Каквото и да се случи около тях, ги оставя в недоумение, без да знаят на кого да се доверят, на кого да разчитат, как да гледат на проблема или откъде да започнат, за да го разрешат — те са просто в състояние на паника. След паниката им в тях може да възникнат съмнения или временно да се успокоят, но тяхното обичайно колебание остава непроменено. От техните проявления, тъй като не могат да бъдат категоризирани като зли хора, ако в момента са способни да изпълняват малко дълг и с готовност полагат труд, може да им бъде позволено да продължат да изпълняват дълга си. Това обаче се основава на предпоставката, че техният дълг дава поне някакви резултати. Ако изпълняват дълга си, без изобщо да приемат истината и винаги са нехайни, тогава трябва да бъдат изпратени у дома. Ако обаче са готови да поправят грешките си, тогава трябва да им бъде позволено да останат в Божия дом и да продължат да изпълняват дълга си. Трябва да им бъде възложен какъвто и да е дълг, за който са подходящи. Ако не са способни да изпълняват никакъв дълг и са просто безполезни, тогава трябва да бъдат изпратени на подходящо за тях място. В този случай вече не може да зависи от това дали са готови и желаят да полагат труд. Не е ли този начин на справяне прост? (Да.)

Можете ли да разпознаете хората, които се колебаят? Има ли такива хора около вас? В миналото някои хора бяха изчистени от църквата. Да предположим, че един от тях каже следното: „Промених се към по-добро. Вече не се колебая. Преди винаги се колебаех, когато ставаше въпрос за истинския път, защото, когато божият дом тепърва започваше делото си в чужбина, нещата бяха наистина трудни. По това време за братята и сестрите в църквата беше много трудно да проповядват евангелието, а в чужбина имаше малко хора, които приемаха истинския път. Освен това изглеждаше, че няма никакви перспективи за разпространението на евангелското дело. Затова тогава винаги се съмнявах в божието дело. Сега, когато виждам, че евангелското дело на божия дом се разпространява, различните дейности се подобряват и дават резултати, а църквите в различните страни все повече процъфтяват, вече нямам съмнения и не се колебая. Моля, позволете ми да изпълнявам дълга си. Не ме поставяйте в редиците на онези, които са били премахнати или отлъчени!“. Добре ли е да се даде шанс на такъв човек? (Не.) Защо не? (Думите му са лъжливи. Той иска да се прикрепи отново към църквата само защото вижда, че тенденцията е делото на Божия дом да се разпространява и че е придобило власт. Но щом се случи нещо, което противоречи на неговите представи, той отново ще се разколебае.) Прозряхте ли този въпрос? (Да.) Някои хора са родени колебливи. Днес вятърът духа в една посока и те следват тази посока; утре духа в друга и те следват нея — дори когато няма вятър, те пак се колебаят. Такива хора не притежават мисловната способност, която трябва да има един нормален човек, така че не отговарят на критерия да бъдат хора. Правилно ли е това? (Да.) Ако някой има мисловната способност на нормален човек и притежава способността за възприемане, която хората трябва да имат, той би видял, че Бог е изразил толкова много истини, и би могъл да потвърди, че това е Божието дело. Нещо повече, има толкова много хора, които вярват в Бог — те виждат Божието дело и делото на Светия Дух всеки ден, както и прекрасните Божии дела; вярата им става по-силна и енергията им при изпълнението на дълга се увеличава. Тези неща могат ли да бъдат постигнати от делото на човек? Колкото и ясно да обясняваш тези неща на онези, които не притежават мисловната способност на човек, те не могат да потвърдят, че това е Божието дело. Липсва им способността да направят тази преценка. Колкото и велико да е делото, което Бог върши сега, колкото и много да говори Той, колкото и много хора да Го следват, колкото и много хора да са сигурни, че това е Божието дело, или колкото и много хора да са сигурни, че съдбата на човечеството е под Божието върховенство и подредби и че Бог е Създателят, нищо от това не е важно за тях. И така, кое е най-важното за тях? Те трябва лично да видят как Бог от небето им се явява, а също така трябва да видят как Бог отваря устата Си и говори, да Го видят лично да създава небесата, земята и всички неща и лично да извършва знамения и чудеса, а когато говори, словата Му трябва да звучат като гръм. Само тогава биха повярвали в Бог. Те са точно като Тома — колкото и слова да изрече Господ Исус, колкото и истина да изрази или колкото и знамения и чудеса да извърши по време на престоя Си на земята, нищо от това не беше важно за Тома. Важното беше дали възкресението на Господ Исус след смъртта беше реално или не. Как го потвърди той? Като поиска от Господ Исус: „Протегни ръцете си и ми позволи да видя белезите от гвоздеите. Ако ти наистина си възкръсналият господ Исус, на ръцете ти ще има белези от гвоздеи и тогава ще те призная за господ Исус. Ако не мога да усетя белезите от гвоздеите в ръцете ти, тогава няма да те призная за господ Исус, нито ще те призная за бог“. Не беше ли той глупак? (Да.) Такива хора вярват само на фактите, които могат да видят със собствените си очи, и на собствените си фантазии и разсъждения. Дори да чуят Божиите слова, да преживеят Божието дело и да видят възхода, растежа и процъфтяването на Божието дело, те все още не вярват, че това е Божието дело. Те не могат да видят великото Божие могъщество, не могат да видят Божията власт и не могат да разпознаят могъществото на Божиите слова или резултатите, които те могат да постигнат у хората. Не могат да видят или да разпознаят нито едно от тези неща. Те се надяват само на едно нещо: „Ти трябва да говориш от небесата с гръмовен глас, като заявиш, че си създателят. Трябва също така да извършиш знамения и чудеса и лично да създадеш небесата, земята и всички неща, за да покажеш великото си могъщество. Тогава ще повярвам, че си бог, ще те призная за бог“. Цени ли Бог такова признание? Цени ли Той такава вяра? (Не.) Има ли Бог нужда от твоето признание, за да бъде Бог? Има ли нужда от твоето одобрение? Бог е изразил толкова много истини, толкова много хора са приели Божието дело и има толкова много свидетелства за преживявания — свидетелства, които надминават тези на всяко предишно поколение — а ти все още не можеш да потвърдиш дали това е Божието явяване и дело. Не вярваш и не признаваш фактите, които Бог вече е осъществил, нито изпълнението на Божиите обещания. И така, какъв вид нещо си ти? Ти дори не си човек — ти си глупак! И въпреки това все още искаш да получиш благословии от Бог — и през ум да не ти минава! Просто си мечтаеш! Ти се съмняваш и отричаш Бог на всяка крачка, винаги искаш да се смееш на нещастието на Божия дом. Никога не си признавал съществуването на Бог или вярвал в съществуването Му, нито някога си признавал или приемал Божиите слова и дело, или си вярвал в тях. Следователно Божиите обещания нямат абсолютно нищо общо с теб и ти няма да придобиеш нищо. Някои хора казват: „Но те все още изпълняват дълга си. Как е възможно да не придобият нищо?“. Тогава трябва да сме наясно каква е целта им при изпълнението на дълга, за кого го изпълняват и какви принципи следват, когато изпълняват дълга си. Ако не приемаш Божиите слова, тогава дори да изпълняваш дълга си, ти просто полагаш труд — това не е истинско покорство. Бог не признава това, което правиш, за изпълнение на дълг. В Божиите очи ти не си нищо повече от мъртвец без дух. Мъртвец, който все още се надява на благословии — нима това не е просто пожелателно мислене? Това, че дори успяваш да изпълниш малко дълг, е защото си воден от намерението си да придобиеш благословии. А ти постоянно се съмняваш, винаги вътрешно съдиш, заклеймяваш, отричаш Бог, а също така съдиш и отричаш Божиите слова и дело. Това те прави човек, който е враг на Бог. Може ли човек, който е враг на Бог, да е съгласно критериите за сътворено същество? (Не.) На всяка крачка се утвърждаваш като враг на Бог, като тайно наблюдаваш Него и Неговото дело от сенките, тайно протестираш шумно срещу Бог в сърцето си, съдиш Го и Го заклеймяваш, и съдиш и заклеймяваш Неговите слова и Неговото дело. Ако това не е да си враг на Бог, тогава какво е? Това е открито да си враг на Бог. И ти не си враг на Бог в невярващия свят — ти го правиш в Божия дом. Това е още по-непростимо!

Независимо дали разглеждаме същината на тяхната човешка природа или техните проявления, тези колебаещи се хора не приемат истината и не приемат Божиите слова и дело. Те се интересуват само от това дали могат да получат благословии. Те никога не са сигурни по отношение на Бог или Неговото дело, винаги наблюдават задкулисно, постоянно се колебаят и се съмняват. Те следват Бог, докато наблюдават, вървят и спират, спират и вървят. Тези хора са доста проблемни! Особено сега, когато църквата често изчиства хора, те са винаги на тръни и си мислят: „Винаги се колебая. Може би един ден някой ще забележи и ще бъда премахнат от църквата. Не мога да позволя вътрешните ми съмнения относно бог да излязат наяве. Не мога да споменавам за това на никого“. И така, те тайно наблюдават задкулисно; и не се страхуват да бъдат разкрити от Бог, защото не вярват в съществуването на Бог, а още по-малко в Божията внимателна проверка. Тези хора често чуват братята и сестрите да разговарят за това как Бог ги е напътствал, как ги е дисциплинирал, как е разкривал хората, как ги е спасявал, как Бог им е дарявал благодат и благословии, и как в процеса на следване на Бог са преживели Неговото дело, и какво са почувствали, видели или оценили, и така нататък. Когато чуят братята и сестрите да разговарят за тези разбирания за преживяване, те си мислят: „Тези преживявания, за които говорите, не са ли просто ваше въображение? Не са ли това просто човешки чувства? Защо аз не съм изпитвал тези неща? Особено онези, които пишат статии със свидетелства за преживяване — аз не ги познавам и не съм виждал как са постигнали тези неща чрез тези преживявания. Все още не е сигурно дали наистина притежават истината реалност!“. Някои глупаци все още наблюдават и поставят под въпрос делото на Божия дом, неспособни да видят кои истини реалности се съдържат в статиите със свидетелства за преживяване, написани от Божиите избраници, като се опитват да намерят извинения и основания за собственото си колебание и липса на вяра. Те мислят, че щом те се колебаят, и другите трябва да се колебаят. Ако някой никога не се колебае, няма съмнения и обичайното му общение за истината е винаги доста практическо, и независимо какви проблеми среща, може да потърси истината, за да ги разреши, тогава тези глупаци изпитват чувство на неравенство и дискомфорт в сърцата си. Когато се чувстват неудобно, как намират облекчение? Те търсят някой, който е точно като тях, в опит да намерят сродна душа. Когато видят някой да се чувства негативен и слаб, те намекват за собствените си мисли, за да опипат почвата, като казват: „Понякога и аз се чувствам негативно. Когато се чувствам негативно, знам, че не трябва да е така, но понякога се съмнявам дали бог наистина съществува“. Ако другият човек не им отговори и те видят, че човекът е просто негативен и слаб, но няма съмнения относно Бог, те ще кажат нещо друго, което е неискрено, за да изпитат някой друг: „Какво става с мен, какво мислиш? Съвсем добре си вярвам в бог, но защо винаги имам съмнения относно него? Не е ли това непокорство? Не би трябвало да е така!“. Те казват това изцяло, за да се подмажат на другия човек и да го изпитат. Те силно се надяват другите хора да се съмняват в Бог точно като тях — това би ги направило щастливи! Ако открият някой друг, който винаги се съмнява в Бог и постоянно има представи за Него, те се чувстват щастливи, че са намерили сродна душа. Двамата, споделящи една и съща нечиста нагласа, често си доверяват един на друг. Колкото повече си говорят, толкова повече се отдалечават от Бог. Колкото повече си говорят, толкова по-малко искат да изпълняват дълга си и толкова по-малко искат да четат Божиите слова, и дори искат да спрат да участват в църковния живот. Постепенно двамата се озовават в света, за да работят, вкопчени един в друг като неразделни партньори, прегърнати, докато излизат заедно. Когато си тръгват, не вземат със себе си дори една книга с Божиите слова. Някой ги пита: „Престана ли да вярваш в Бог?“, а те отговарят: „Не, вярвам“. Те все още упорито отричат. Другият човек пита: „Тогава защо не взе със себе си никакви книги с Божиите слова?“, а те отговарят: „Твърде тежки са и нямам къде да ги сложа“. Всичко, което казват, е само за да се отърват от него. В действителност те просто се готвят да се върнат в света, да си намерят работа и да си живеят живота. Казвам ви истината: хората от този вид са неверници и това ще бъде крайният им изход — такива са те в действителност. Вярата им в Бог няма да продължи дълго. Щом намерят някого, когото харесват, някого, с когото могат да споделят най-съкровените си мисли, те си мислят: „Най-накрая намерих някой, който ми пази гърба, някой, на когото да разчитам. Да вървим! Да вярваш в бог е толкова скучно. И без това няма бог на този свят. Непоносимо е да се отнасяш към нещо, което не съществува, като към реално. Тези последни години бяха толкова трудни!“. Те си тръгват и спират да вярват по собствена воля и дори казват на братята и сестрите да не ги търсят, като казват: „Отидохме на работа. Не ни се обаждайте повече, иначе ще се обадим в полицията!“. Тези двама глупаци, една двойка глупави магарета, си тръгват просто така. Прав им път, казвам аз — това спестява на Божия дом неприятностите да ги отлъчва или премахва. Кажете Ми, има ли нужда да се разговаря за истината с хора от този вид, за да им се съдейства и да им се помага? Има ли нужда да се опитвате да ги вразумявате и убеждавате? (Не.) Ако се опитате да ги убедите, постъпвате изключително глупаво. Хората от този вид са неверници до мозъка на костите си — те са ходещи трупове и безмозъчни глупаци. Ако се опиташ да ги убедиш, тогава и ти си глупав. Бързо се разделете с такива хора по живо, по здраво — и няма нужда да ги търсите след това. Те ясно са заявили, че повече няма да вярват в Бог и че ако им се обадите отново, ще се обадят в полицията. Ако все още се опитваш да се свържеш с тях, не си ли търсиш неприятности? Ако наистина се обадят в полицията и те обвинят в тормоз, това ще създаде ли добра репутация, ако се разчуе? (Не.) В никакъв случай не бива да правите нещо толкова глупаво! Оставете ги да се грижат за себе си и да си тръгнат тихо — това е много по-добър подход! Всеки следва своя собствен път; пътят на всеки човек се определя от това кой е той. Те не са благословени, техният живот е просто прогнил, безполезен. Неспособни са да наследят или да се насладят на такава голяма благословия — те просто нямат щастието да я получат. Да приемеш ресурса на Божиите слова и да приемеш истината като живот е най-голямата благословия в цялата вселена и сред цялото човечество. Който може да приеме истината, е благословен човек, а който не може да приеме истината, просто няма тази благословия. Един ден онези, които са приели истината, ще оцелеят в големите катаклизми и ще бъдат много благословени, докато онези, които не са приели истината, ще загинат в катаклизмите и ще претърпят бедствие, а тогава ще бъде твърде късно за съжаление. Дори сега да признаваш, че Божиите слова са истината и че Божието дело е извършено от Самия Бог, ако не се стремиш към истината, не приемаш истината и не навлизаш в истината, пак няма да придобиеш такава благословия! Мислите ли, че тази благословия може да бъде придобита толкова лесно? Това е благословия, каквато не е съществувала от началото на времето и никога повече няма да съществува — как би могло да ви бъде позволено да я придобиеш толкова лесно? Бог е обещал такава благословия на човечеството, но тя не е нещо, което обикновените хора могат да придобият. Тази благословия е за избраните от Бог и за някакво глупаво магаре, ходещ труп, измет или негодник е невъзможно да бъде избран. Бог извършва три етапа на делото, за да спаси човечеството, и накрая Той ще създаде група победители, като даде възможност на тези хора да станат господари на всички неща и да станат нов човешки род. Колко голяма е тази благословия за човечеството! От колко години продължава този етап на делото на правосъдието в последните дни? (Над тридесет години.) Само като погледнем тези тридесет и няколко години, може да се види каква цена е платил Бог и колко дело е свършил, така че е ясно колко невероятно ценен и колко невероятно благороден ще бъде човешкият род, който Бог в крайна сметка придобива, и че той е скъпоценен и толкова изключително важен в Божиите очи! Колко щастливи сте тогава вие; това е толкова голяма благословия за вас! Следователно за някои хора, които на този етап все още се колебаят, те наистина не са благословени! Дори да не се колебаеха и да бяха напълно отдадени на следването, то ако не се стремяха към истината, пак нямаше да придобият тази благословия. Така че онези, които накрая придобиват тази благословия, не са обикновени хора — те са онези, които Бог е пресявал взискателно и многократно и е подбирал внимателно; те са онези, които в крайна сметка могат да бъдат придобити от Бог.

Основните проявления на онези, които се колебаят, са именно тези проблеми. Независимо какъв може да бъде крайният им изход, във всеки случай, щом в църквата бъдат установени такива хора, с тях трябва да се постъпва според принципите. Към тях не бива да се отнасяме като към братя или сестри. Ако имат положителни чувства към вярата в Бог или могат да положат известни усилия и са готови да предоставят някакъв труд, в най-добрия случай те са приятели на църквата и не могат да се считат за брат или сестра. Така че, дори да приемат ново име, като „Покорство“ или „Искреност“, пак не бива да ги наричаш брат или сестра — достатъчно е да ги наричаш с новото им име. Защо е така? Защото такива хора не отговарят на критериите да бъдат братя или сестри. Сега разбирате ли? (Да.) И така, вече имате принципите за справяне с хора от този вид, нали? (Да.) Това е всичко от днешното общение. Довиждане!

29 юни 2024 г.