Й. Колебливост

Десетото проявление е: „Колебливост“. Какви са конкретните проявления на хората, които се колебаят? Преди всичко най-големите съмнения, които тези хора имат относно вярата в Бог, са: „Наистина ли съществува бог? Има ли духовен свят? Има ли ад? Истината ли са тези слова, изречени от бог? Хората казват, че този човек е въплътеният бог, но аз не съм видял нито един аспект, който да го прави да изглежда като въплътен бог! И така, къде точно е божият дух? Наистина ли съществува бог, или не?“. Те никога не могат да си изяснят тези въпроси. Виждат, че има много хора, които вярват в Бог, и си мислят: „Бог трябва да съществува. Вероятно съществува. Надявам се да съществува. Вярата в бог така или иначе не ми е причинила никаква загуба; никой не се е отнасял зле с мен. Чувал съм, че изпълнението на дълга може да донесе благословии и добра крайна цел и ще направи така, че в бъдеще да не умра. Така че предполагам, че просто ще следвам и ще вярвам“. След като вярват известно време, те виждат, че някои хора се сблъскват с изпитания и несгоди, и започват да размишляват: „Не трябва ли вярата в бог да носи благословии? Някои хора се разболяха сериозно и умряха, някои бяха арестувани и преследвани до смърт от големия червен змей, а други се разболяха или семействата им бяха сполетени от бедствия, докато изпълняваха дълга си. Защо бог не ги защити? И така, наистина ли съществува бог, или не? Ако съществува, тези неща не би трябвало да се случват!“. Някои добронамерени хора разговарят с тях за истината, като казват: „Бог господства над всички неща и съдбите на хората са устроени от Божията ръка. Хората трябва да приемат тези въпроси от Бог и да се отдадат на Божието устройване. Всичко, което Бог върши, е добро“. На което тези колебаещи се хора отговарят: „Не виждам какво му е доброто! Да страдаш от бедствия — това добро ли е? Да се разболееш сериозно или от нелечима болест — това добро ли е? Да си мъртъв е още по-лошо. Съществува ли бог, или не? Не знам“. Те винаги са изпълнени със съмнения относно Бог. Когато видят много хора да изпълняват дълга си, работата на Божия дом да се увеличава все повече и църквата да процъфтява с всеки изминал ден, те чувстват, че Бог трябва да съществува. Особено когато чуят братята и сестрите да свидетелстват за знаменията и чудесата, които Бог е показал, и за благодатта, която са получили от Бог, тези колебаещи се хора чувстват още по-силно, че „бог определено съществува! Въпреки че хората не могат да видят божия дух, словата, изречени от въплътения бог, са били чути от хората, а аз също съм чувал толкова много хора да разговарят за божиите слова и да ги преживяват. Така че бог определено трябва да съществува!“. Когато църквата процъфтява, всичките ѝ дела вървят гладко, тя преуспява и църковната работа се увеличава все повече, и особено когато братята и сестрите преживяват някои специални обстоятелства и специални неща и виждат Божията закрила, върховенство и ръководство чрез тези неща, те чувстват, че Бог съществува и че Бог е наистина добър. След известно време обаче те може да преживеят разочарования и трудности, някои може да преживеят провали и неуспехи, или Божият дом може да отстрани част от хората; тези неща, особено последното, силно противоречат на техните представи и надхвърлят очакванията им. Те смятат, че „ако бог съществува, как биха могли да се случат тези неща? Не би трябвало да се случват! Нормално е тези неща да се случват сред невярващите, но как биха могли да се случат и в божия дом? Ако бог съществува, той трябва да уреди тези въпроси и да предотврати тези неща, защото е всемогъщ, има власт и има могъщество! Наистина ли съществува бог, или не? Хората не могат да видят божия дух. Що се отнася до словата, изречени от въплътения бог, всички хора казват, че те са истината, пътят и че могат да бъдат живот за хората. Но защо не чувствам, че те са истината? Слушал съм проповеди толкова дълго, но животът ми изобщо не се е променил! Страдал съм толкова много — какво съм придобил?“. Те започват да имат съмнения относно Бог и ентусиазмът им за изпълнение на дълга намалява и охладнява. След това мислят да напуснат Божия дом, за да отидат да работят и да печелят пари, за да живеят достоен живот — тези активни мисли започват да се появяват. Те си мислят: „Ако богът, в когото вярвам, не е истинският бог, тогава това, че не съм работил и не съм печелил пари през всичките тези години, докато съм вярвал в бог, ще е било такава голяма загуба! Не, да мисля така е погрешно. Все още трябва да вярвам правилно. Чувал съм хората да казват, че четенето на повече божии слова ще даде възможност на човек да разбере истината, да разреши всички проблеми и вече да не бъде слаб. Но аз съм чел божиите слова и все още не съм разбрал истината. Защо все още се чувствам негативно? Защо винаги чувствам така, сякаш нямам енергия да изпълнявам дълга си? Бог не работи в мен! Имам толкова много трудности, но бог не ми е отворил изход. И така, наистина ли съществува бог, или не? Ако това е истинският път, бог трябва да благослови хората, които изпълняват дълга си в мир, гладко и нормално. Тогава защо все още има толкова големи трудности при проповядването на евангелието и изпълнението на дълг? Макар да знам, че религиозният свят е изостанал и че да вярваш във всемогъщия бог означава да навлезеш в Епохата на царството, защо не съм видял как работи светият дух?“. Що за хора са това? Това са хора без духовно разбиране. Те четат Божиите слова, но не разбират истината. За колкото и много истина да се разговаря, те не могат да схванат смисъла ѝ. Те винаги гледат на нещата въз основа на своите представи и фантазии и постоянно са изпълнени със съмнения относно Бог. Как изобщо би могъл такъв човек да разбере истината? Някои хора виждат, че проповядването на евангелието е доста трудно, затова си мислят: „Ако това беше истинският път, светият дух щеше да работи силно. Където и да отидеха братята и сестрите да проповядват евангелието, щеше да е гладко и безпрепятствено. Още повече, държавните служители също щяха да започнат да вярват и да дават зелена светлина на всичко. Това наистина щеше да е дело на истинския бог. Но сега, като гледам фактите, изобщо не е така. Не само че президентите и служителите в различни страни по света не вярват в бог, но и не подкрепят вярата в бог. В някои страни правителствата дори преследват вярващите и пречат на хората да вярват в бог. Така че богът, в когото вярваме, наистина ли е истинският бог? Не знам, трудно е да се каже“. В сърцата им винаги има огромна въпросителна. Всеки път, когато чуят някаква новина, за тях това е като „земетресение“, чието въздействие не е нито огромно, нито незабележимо, и което ги кара да се колебаят. Някои хора казват: „Дали винаги се колебаят, защото са вярвали в Бог само за кратко време?“. Не е така — някои хора са вярвали три години, пет години или дори над десет години. Това кратко време ли се счита? Ако някой е вярвал три или пет години по време на делото от Епохата на благодатта, това не би се считало за дълго, защото не е чул Божиите слова в последните дни; той е разбирал само малко библейски знания и духовни теории от Библията и от проповедите на хората. Това е твърде малко, за да е придобил нещо. Различно е, когато някой приеме делото от този настоящ етап — стига да изпълнява дълга си и да следва Бог в продължение на три години, това, което преживява, разбира и придобива, надминава това, което някой би могъл да придобие от вярата в Господ в продължение на двадесет или тридесет години, или дори цял живот, в Епохата на благодатта. Но тези хора, които се колебаят, дори след като са вярвали три, пет или дори повече от десет години, все още не могат да определят дали този етап на делото е извършен от Бог или не, и дори имат съмнения относно съществуването на Бог. Би ли казал, че такива хора са много проблемни? Имат ли способността да възприемат истината? (Не.) Имат ли начина на мислене на нормалната човешка природа? (Не.) Те не са способни да възприемат истината. Независимо каква ситуация възникне в църквата, тя винаги може да ги накара да се колебаят — въпросителният знак в сърцата им постоянно предизвиква „земетресения“ за тях. Ако антихристите предизвикват смущения в църквата и някои хора са подведени, или ако някой, когото боготворят, направи нещо, което не са очаквали — като да краде приношения или да се занимава с разврат — и бъде премахнат, това кара сърцата им да се колебаят и те започват да се съмняват в Бог: „Не е ли това течението на божието дело? Тогава как биха могли да се случат такива беззаконни неща в църквата? Как би могъл бог да допусне появата на антихристи и зли хора? Това наистина ли е истинският път?“. Всичко, случващо се в църквата, което противоречи на техните представи, ги кара да развиват съмнения и да започват да се питат дали това е истинският път, дали е Божието дело и дали Бог наистина съществува. Те просто не търсят истината, за да погледнат правилно на въпроса. Само това е достатъчно, за да се докаже, че от началото до края те по същество никога не са вярвали, че този етап на делото е извършен от Бог. От началото до края те никога не са знаели какво е истината, нито защо Бог изразява истината. Бог е изрекъл толкова много слова и е извършил толкова много работа — всичко това е Божие дело. Толкова много хора са го потвърдили и са се уверили в него, но те отказват да разглеждат въпросите въз основа на тези неща. Те винаги използват човешки гледни точки и човешко мислене, за да правят преценки — те твърде много се доверяват на себе си. Когато има някои пропуски или отклонения в църковната работа или в църковния живот, или когато църквата е потискана и преследвана от правителството, те отново започват да се съмняват: „Това наистина ли е истинският път?“. Когато в църквата се появят антихристи и лъжеводачи, също започват да се съмняват. Те казват: „Вижте онези пастори и старейшини в религиозните църкви — те наистина обичат господ и в техните църкви няма никакви инциденти с антихристи. Това е истинският път. Ако това, което имате тук, е истинският път, защо тези неща все още се случват?“. Ето как правят сравнения. А как някои други глупаци правят сравнения? Те казват: „Вижте онези хора, които вярват в бог в „Църквата на Трите Аз-а“ — те имат одобрението на държавата и тя дори им издава удостоверения и им предоставя земя за строеж на църкви. Всичко е законно и легално. Вие имате ли обществена църква? Регистрирани ли са вашите църкви? Държавата дори назначава пастори в „Църквите на Трите Аз-а“ и тези пастори имат лицензи. Вашите водачи и работници имат ли лицензи? Държавата не ви позволява да вярвате в бог; тя ви арестува и преследва. Дори нямате определено място за събирания; винаги се събирате тайно. Това наистина ли е истинският път? Ако това беше истинският път, защо винаги се събирате и изпълнявате дълга си по такъв потаен начин?“. Те не могат да прозрат дори този въпрос. Всяка ситуация може да ги накара да се колебаят и да развият съмнения относно Бог. Кажете Ми, може ли такъв човек да остане непоколебим? (Не.) Въпреки че на пръв поглед не е напуснал църквата, в сърцето си той е на ръба на опасността. Никога не може да бъде сигурен в Божието дело и в истините, изразени от Бог, и винаги е наполовина вярващ, наполовина съмняващ се; това прави невъзможно за него да има истинска вяра. Той не може да види, че всички преследвания, потисничество и арести, които са се случили през тези години на Божието дело, са били под Божието върховенство и всички те попадат под Божиите устройвания и подредби. Следователно той има представи и е способен да се съмнява дали Бог може да господства над всички неща. Той винаги вярва, че цялата работа на Божия дом се извършва от хора, като не е способен да види и най-малкия знак за Божието дело. Не е ли неверник? Ако такъв човек е вярвал само от шест месеца или една година и не е схванал ясно различните истини, е разбираемо да има съмнения и да се колебае, когато види неща, които противоречат на неговите представи. Но някои хора са вярвали в Бог в продължение на няколко години, слушали са много проповеди и с тях са разговаряли за истината, когато са се сблъсквали с трудности. По това време те са разбирали това, което са чули, доктринално. След това обаче, когато отново се сблъскат с въпроси, те все още се съмняват в Бог и в Божието дело. Това показва, че такива хора нямат способността да възприемат истината, липсва им мисленето на нормалната човешка природа и не отговарят на критерия да бъдат хора.

Как трябва да се отнасяме към хората, които се колебаят? Що се отнася до човешката им природа, те не достигат нивото на зли хора, но наистина са неприятен тип хора, защото им липсва способността да възприемат истината и нямат мисленето на нормалната човешка природа. Най-важното е, че те не могат дори да потвърдят многото истини, които Бог е изразил, нито знаят дали тези слова са истината, или са Божието изразяване и Божието дело. Ако се съди по способността им за възприемане, какъв тип хора са те? Правилно е да се каже, че са неверници, а също така е правилно да се каже, че са объркани хора. Въпреки че хората от този тип не са извършили никакво очевидно зло и не се квалифицират като зли хора, тъй като са объркани до такава степен и могат да правят много неща, които прекъсват и смущават, не са ли те некадърници? (Да.) Независимо колко дълго са вярвали в Бог или колко проповеди са слушали, те никога не могат да разберат истината. Дори не могат да потвърдят съществуването на Бог или Божието върховенство. Що за заложби са това? Тези хора нямат абсолютно никаква способност да възприемат истината. Те са хора с много лоши заложби; или може да се каже, че изобщо нямат заложби — те са безмозъчни некадърници. Кажете Ми, какъв дълг могат да изпълняват некадърниците? (Не могат да изпълняват никакъв дълг.) Те не могат да изпълняват никакъв дълг и винаги се съмняват и се колебаят. И така, как трябва да се отнасяме към такива хора и да се справяме с тях? Най-подходящият начин за справяне с такива хора е да не им се позволява да изпълняват никакъв дълг. Дори да поискат да изпълняват дълг, не трябва да им се позволява. Защо не? Защото щом такива хора започнат да изпълняват дълг, особено когато са понесли трудности и са платили някаква цена, рано или късно ще поискат да си уредят сметките с Божия дом. Ако бъдат арестувани или се сблъскат с природни или причинени от човека бедствия, те ще съжаляват, че са отдали всичко на Бог; ще се оплакват горчиво и ще ходят насам-натам да разпространяват забележки като: „Страдал съм толкова много за делото на църквата и за изпълнението на дълга си. Ял съм много по-малко храна, спал съм много по-малко и съм спечелил много по-малко пари. Ако не изпълнявах дълг, можех да вложа спечелените пари в банката и те щяха да носят лихва! Поемал съм толкова много рискове — колко струва всеки час риск? Колко се плаща за труда?“. Те ще се опитат да си уредят финансовите сметки с Божия дом и дори ще заплашат, че ако Божият дом не ги обезщети, ще го докладват. Позволяването на такива хора да изпълняват дълг няма ли да донесе безкрайни неприятности? Разправянето с такива дребни души ще доведе до заплитане, което е невъзможно да се разреши. Колкото и много неща да вършат за църквата, те си водят малък тефтер в сърцата, като ясно записват всяка една сметка. Каквото и да правят за църквата, никога не го правят охотно. Тъй като не са склонни, те искат да си уредят сметките. Защо е така? Защото в сърцата си не признават съществуването на Бог и не вярват в съществуването на Бог. Те не признават, че Божиите слова са истината или че Божието дело може да спаси хората. Така че каква награда би била необходима, за да се почувстват удовлетворени, че са платили малка цена, страдали са малко, изпълнили са някакъв дълг и са изразходвали малко човешки и материални ресурси за така наречения бог, който си представят в умовете си? Ако не получат нищо в замяна, ще бъдат ли удовлетворени? Ако един ден осъзнаят, че са били отстранени, защото не са се стремили към истината, какви ще бъдат последствията? Те ще си помислят, че Божият дом ги е измамил, че водачите и работниците са ги измамили и че са били държани в неведение и са станали жертва на измама. Тогава ще търсят сметка от Божия дом и ще поискат обезщетение, като протакат нещата безкрайно. Мислиш ли, че Божият дом би искал да се забърква с такъв човек? Божият дом категорично няма да направи нещо толкова глупаво! Божиите избраници изпълняват дълга си, за да изпълнят отговорността на сътворени същества — това е изцяло техен собствен избор, нещо, което са готови да направят. Божият дом никога не принуждава и не насилва никого. Но щом неверниците започнат да изпълняват дълг, е само въпрос на време да възникнат проблеми. Когато са в лошо настроение, те определено ще започнат да мърморят и да се оплакват, като казват на другите: „Всички вие говорихте толкова хубаво и ме измамихте, като казахте, че вярването в бог ще ми позволи да придобия истината и вечния живот. Но никой от вас не спомена, че в църквата ще има антихристи, които да подвеждат хората, зли хора, които да прекъсват и смущават църковната работа, или че църквата ще премахва или отлъчва хора. Никога не сте ми казвали, че нещо от това ще се случи в църквата!“. Те дори могат да се обърнат и да те обвинят с думите: „Така и не ми обясни ясно тези неща. Аз просто ви последвах във вярата в бог и в изпълнението на дълга си. В резултат на това сега нямам никакви перспективи в света; вие ми попречихте да направя големи пари. Трябва да ме обезщетите за загубите ми!“. Не ти ли се струва отвратително, когато започнат да си уреждат сметките с теб? Ще бъдеш ли склонен да се забъркваш с тях? (Не.) Кой изобщо би могъл да изясни нещата на такива хора? Те не приемат истината, не могат да видят съществуването на Бог и не могат да усетят съществуването на Бог чрез своите преживявания. Кажете Ми, кой би могъл да набие този факт в главите им? Никой не би могъл. Те нямат вродената способност да приемат истината, така че да ги молите да се стремят към истината би означавало да ги затрудните много, да ги поставите в трудно положение — това е просто нереалистично. Те вярват в Бог само за да получат благословии. Стига да изпълнят малко дълг, те изискват награда. Ако не получат това, което искат, започват да ругаят: „Бях измамен и излъган! Всички вие сте измамници!“. Кажете Ми, бихте ли искали да търпите такива обидни думи? (Не.) Кой ги е измамил? Не е ли това, че те самите имат амбиции и желания и искат да получат благословии? Не са ли вярвали в Бог именно за да получат благословии? Сега не са получили благословии, но не е ли това, защото не се стремят към истината? Не е ли това техен собствен проблем? Те дори не вярват в Бог, но все пак искат да получат благословии от Бог — как би могло да е толкова лесно да се получат благословии? Не са ли им били обяснени тези въпроси ясно много преди да започнат да изпълняват дълг? (Да.) Но можеш ли да се разбереш с тях? Не можеш — те просто ще кажат, че си ги измамил. Кажете Ми, кой от братята и сестрите в Божия дом, независимо от това колко дълго са вярвали в Бог, не изпълнява дълг доброволно? Въпреки че има редки случаи, в които децата не вярват в Бог и са принудени от родителите или роднините си да вярват и да изпълняват дълг, това все пак е малцинство. Дори родителите ти да те въвлекат в това, то е за твое добро — трябва да го разбереш. Но ти си бил довлечен от твоето семейство — братята и сестрите от Божия дом не те довличат и не те насилват. Вярата в Бог и изпълнението на дълг са напълно доброволни. В момента всеки, който иска да си тръгне, може да го направи; вратите на Божия дом са винаги отворени. След като си тръгнете обаче, връщането няма да е толкова лесно. Онези, които изпълняват дълг на пълно работно време в Божия дом, се подбират внимателно — не се приема всеки. Има изисквано ниво и принципи и само онези, които отговарят на условията, могат да останат в църквата на пълно работно време. Хората, които се колебаят, си мислят: „Не сте ми обяснили ясно такъв важен въпрос. По това време изпълнявах дълг само защото бях объркан“. Какво не е било обяснено ясно? Братята и сестрите разговарят за истината заедно всеки ден, докато изпълняват дълг — ако тези хора не са разбрали, това е, защото са объркани и слепи. Не могат да обвиняват никого другиго за това. Но те няма да обсъждат с теб този въпрос; те просто чувстват, че са претърпели огромна загуба и искат да си уредят сметките и да спорят с Божия дом. Не са ли такива хора неразумни и изключително отвратителни? И така, след като знаете истинската същност на такива хора и видите ясно, че те са объркани, напълно безполезни, не могат да изпълняват никакъв дълг и постоянно са съсредоточени върху получаването на благословии, със сърца, погълнати от мисли за придобиване на благословии, и че всичко, което знаят, е, че изпълнението на дълг може да донесе благословии, спасение, влизане в царството и безсмъртие, и знаят само тези няколко фрази, без да разбират нищо друго — без да знаят какво е истината, как да практикуват истината или как да се покоряват на Бог — тогава, дори ако искат да изпълняват дълг или поискат да изпълняват дълг, може ли да им бъде уредено да го правят? (Не.)