В църквата има и някои хора, които са юди, и те винаги се опитват да разпитват колко пари има Божият дом и кой в църквата прави най-големите приношения. Други им казват: „Това не може да ти се каже. Няма да ти е от полза да го знаеш, а освен това не бива да разпитваш по този въпрос“. След като чуят това, те стават враждебни и казват: „Вие всички се пазите от мен, гледате ме отвисоко, не се отнасяте към мен като към някой от братята и сестрите; отнасяте се към мен като към външен човек. Знам в чий дом се пазят парите на църквата. Ще ви докладвам и ще оставя полицията да ги конфискува всичките — тогава ще разбера колко пари има!“. Когато нещо се случи, те искат да издадат или да докладват другите; само когато става въпрос за смущенията, причинени от лъжеводачи, антихристи и зли хора в църквата, те никога нищо не докладват. Или дори когато видят лъжеводачи и антихристи да крадат или заграбват приношения, те никога не разобличават или докладват тези действия, нито информират Божия дом. Те не се интересуват от такива въпроси. Но ако някой брат или сестра ги провокира, обиди или пренебрегне, те ще отидат и ще ги докладват. Или ако някоя работна подредба на Божия дом не е в съответствие с техните представи, което ги кара да се чувстват неудобно или ги поставя в трудно положение, те започват да си мислят: „Ще те докладвам! Ще направя така, че да загубиш позицията си на църковен водач, ще направя така, че църковната работа да се провали, ще направя така, че църквата да се разпадне!“. Виждате ли? Те искат да докладват църковния водач дори заради това. В някои църкви са избрани няколко души, които са подходящи да изпълняват дълг в чужбина — техните семейни и лични обстоятелства го позволяват, те отговарят на изискванията на Божия дом и братята и сестрите са съгласни. Когато тези хора, които са юди, видят това, си мислят: „Такива хубави неща никога не ми се случват. Трябва да ви докладвам! Ще кажа на полицията, че определени хора в нашата църква ще заминат в чужбина, за да изпълняват дълга си. Ще направя така, че да не можете да напуснете страната. Ще накарам големия червен змей да ви арестува или правителството да ви постави под наблюдение, така че дори да не можете да се върнете по домовете си!“. Стига братята и сестрите да не могат да заминат в чужбина, те се чувстват удовлетворени. Според вас естеството на действията на такива хора не е ли по-сериозно от това на тези, които понякога прекъсват и смущават? (Да.) Този тип хора са голям проблем. На тях им липсва богобоязливо сърце и изобщо не се страхуват от Бог. Независимо от ситуацията или причината, стига нещата да не се развиват по техния начин, те искат да докладват църквата и да издадат братята и сестрите — те са дяволи! Когато църквата открие такива хора, те трябва да бъдат премахнати или отлъчени възможно най-рано, за да се предотвратят бъдещи неприятности. Ако настоящата среда не го позволява или условията все още не са узрели, тогава трябва да им се наложат строго наблюдение, надзор и предохранителни мерки. Когато условията позволяват, такива опасни индивиди категорично не бива да бъдат толерирани — премахнете ги или ги отлъчете възможно най-рано и най-бързо. Не чакайте да предадат църквата и да причинят последствия, преди да предприемете действия. Щом го направят и това доведе до реални последствия, загубите ще бъдат значителни. Кой знае колко братя и сестри ще останат без дом, в който да се върнат, или дори ще бъдат арестувани и хвърлени в затвора. Много братя и сестри може вече да не са в състояние да изпълняват дълга си или да живеят църковен живот. Последствията ще бъдат невъобразими. Затова ако като водачи и работници откриете хора, които са юди в църквата, трябва своевременно да ги премахнете или отлъчите. Ако като един от братята и сестрите откриете такива хора, трябва да ги докладвате на църковните водачи и работници възможно най-рано. Този въпрос засяга безопасността на братята и сестрите в църквата, както и твоята собствена. Не си мисли: „Те все още не са извършили никакво предателство, така че не е голяма работа; просто са казали нещо в момент на гняв“. Всеки се ядосва — някои хора, когато са ядосани, може най-много да кажат няколко груби думи, да направят малка сцена или да бъдат негативни за няколко дни, но стига да имат богобоязливо сърце, да се страхуват от Бог в сърцата си и да имат някаква съвест и разум, както и основни граници за постъпките си, то каквото и да става, те никога няма да направят неща, които вредят на другите. Различно е обаче за тези, които са юди по природа. Те могат да докладват църквата и братята и сестрите без никакво колебание, винаги искат да използват силите на Сатана, за да заплашват братята и сестрите и църквата, за да постигнат целите си. Тези хора са в съюз със злите демони — те нямат основни граници, когато става въпрос за постъпките им. Затова както църковните водачи, така и братята и сестрите трябва да бъдат особено бдителни по отношение на тези, които могат да докладват църквата без никакво колебание. Ако някой открие такива хора, които са неразумни, умишлено създават неприятности и са неподатливи на доводи, трябва незабавно да ги докладва на водачите и работниците, а след това да ги наблюдава и надзирава. Ако църковните водачи открият такива хора, трябва възможно най-рано да изработят план за справяне със ситуацията и разрешаването ѝ. Те трябва да защитят братята и сестрите и да защитят църковния живот и църковната работа от това да бъдат увредени и смущавани от такива индивиди. Не приемайте, че когато такива хора казват, че ще докладват църквата или братята и сестрите, това е просто нещо, казано в момент на гняв, и така да свалите гарда си. Всъщност фактът, че те често казват такива неща, доказва, че тази идея вече е в умовете им. Ако мислят по този начин, те са способни да действат така. Понякога, след като кажат „Ще те докладвам“, може да не го направят, но кой знае кога всъщност ще го направят. Щом го направят, последствията ще бъдат невъобразими. Така че, ако ти винаги смяташ думите им „ще те докладвам“ просто като нещо, казано в момент на гняв, тогава си невеж и глупав. Ти не си успял да прозреш същината на тяхната човешка природа чрез тези думи и това е грешка. Те могат да кажат „ще те докладвам“, за да заплашват другите без никакво колебание — това категорично не е проста гневна забележка; това показва, че те имат природата на Юда и им липсват основни граници, когато става въпрос за собствените им постъпки. Що за отрепка е някой, който няма основни граници по отношение на постъпките си? От типа, който няма съвест и няма рационалност. Като нямат съвест, те са способни да извършат всяко злодеяние, а без рационалност са способни да действат извън границите на рационалността, като вършат всякакви глупави неща. След като докладват църквата и видят братята и сестрите арестувани, а църковната работа увредена, може да пролеят сълзи и да изразят съжаление. Но тези неразумни и умишлено създаващи неприятности хора действат без рационалност; когато се сблъскат с подобна ситуация в бъдеще, те отново ще докладват църквата. Това не показва ли проблем с тяхната природа? Това е точно тяхната природа същност. Някои църковни водачи все още вярват, че това, което казват, е просто нещо, казано в момент на гняв, и че природата им не е лоша. Те смятат, че това не е естествено разкриване на тяхната човешка природа и не представлява тяхната човешка природа. Този възглед погрешен ли е? (Да.) Дори обикновено да не проявяват поведение, което показва порочен характер, фактът, че често казват, че ще докладват братята и сестрите, и че най-малкото нещо, което ги ядосва, може да ги накара да мислят за докладване, е достатъчен, за да докаже, че характерът им е долен и подъл и че не са достойни за доверие. Такива хора нямат съвест или разум. Те постъпват както им е угодно, като правят каквото си искат въз основа на собствените си интереси и предпочитания, без никакви граници на съвестта. Такива хора трябва да се премахват и няма нужда да им се показва снизхождение, защото те не са деца; те са възрастни и би трябвало да знаят последствията от докладването на братята и сестрите и на църквата. Те са съвсем наясно, че това е най-безмилостният ход, най-ефективният. Те го виждат като свой коз, най-висшият начин да си отмъстят на братята и сестрите и на църквата. Кажете Ми, такива хора не са ли зли дяволи? (Да.) Тогава защо да се показва снизхождение към злите дяволи? Трябва ли да чакаш да ги видиш открито да посочват на големия червен змей братята и сестрите и семействата домакини, преди да ги признаеш за юди? Докато видиш тези факти и ги окачествиш, вече ще е твърде късно. Всъщност тяхната природа същност вече е разобличена в момента, в който започнат да крещят за докладване на църквата, когато се сблъскат с някакъв проблем. Не чакайте да предприемат действия, за да ги разпознаете и премахнете — тогава ще е твърде късно. Ако никой — било то църковен водач или брат, или сестра — не ги е чувал да говорят за докладване на братята и сестрите и никой не ги познава добре, и когато някой ги провокира или обиди, те го докладват, така че братята и сестрите нямат друг избор, освен да се крият и да избягват опасността, а някои, които изпълняват дълга си, трябва бързо да се преместят, тогава в такъв сценарий не можете да обвинявате братята и сестрите, че са глупави и неспособни да прозрат хората. Но ако те често казват, че ще докладват братята и сестрите, а хората все още не го приемат на сериозно, това би било наистина глупаво. След като са чули толкова много от истината, те все още не могат да разпознаят хората — не са ли объркани? (Да.) Не си мислете, че предателството на тези, които могат да станат юди по всяко време, се дължи на малкото разбиране на истината, или защото са вярвали в Бог за кратко време, или поради някаква друга причина. Нито едно от тези неща не е причината. То се корени в подлия им характер; в сърцевината си те са зли хора. Да ги разпознаеш и окачествиш по този начин, а след това да ги премахнеш или да ги отлъчиш като зли хора, е напълно правилно. Това защитава братята и сестрите, а същевременно защитава и църковната работа от увреждане. Това е отговорността на църковните водачи и работници. Затова водачите и работниците трябва незабавно да се предпазят от такива хора и да ги надзирават, а след това трябва да имат общение с братята и сестрите, така че всеки да може да ги разпознае. Трябва да се стремят да изчистят такива хора, преди техните кроежи да успеят, за да се предотвратят всякакви неприятности за братята и сестрите или за църквата. Това са проницателността и принципите за справяне с въпроси, които водачите и работниците трябва да имат, когато се сблъскат с такива хора, и това е начинът, по който трябва да практикуват в такива ситуации. Ясно ли е това? (Да.) Разбира се, най-добре е да се справяте с такива хора по мъдър начин, като гарантирате, че премахването им няма да донесе бъдещи неприятности на църквата. Ако справянето с една скрита заплаха доведе до още повече по-късно, тогава църковният водач, който прави това, е крайно некомпетентен и далеч не отговаря на критериите; той не знае как да върши работата и му липсва мъдрост. От друга страна, ако един църковен водач може да се справи със скрита заплаха по такъв начин, че да избегне неблагоприятни последици, да донесе полза на църковната работа и също така да помогне на братята и сестрите да развият проницателност, тогава това наистина означава да знае как да си върши работата. Само такъв водач или работник отговаря на критериите.

Ако един водач или работник се сблъска с хора, способни да продадат църквата, но не може да ги разпознае или да усети каква човешка природа имат, или какви неприятности биха могли да донесат на църквата и на братята и сестрите, като не е наясно с всички тези неща в сърцето си и не знае как трябва да се отнася с такива хора или да се справя с тях, как да върши тази работа или дори че това е работа, която водачите и работниците трябва да вършат — или дори ако знае, но не желае да обиди такива хора и просто си затваря очите за това, без да ги премахва или отлъчва — що за водач или работник е това? (Лъжлив.) Той не отговаря на критериите за водач или работник. От една страна, той глупаво се опитва да помогне на всички, като проявява любов и търпение към всички и се отнася с всички тях като с братя и сестри. Това е объркан човек, лъжеводач или лъжеработник. Освен това, когато открие хора, които са юди в църквата, той не прави нищо, за да се справи своевременно с проблема или да го разреши. Вместо това си затваря очите, като се преструва, че не забелязва нищо. В сърцето си той си мисли: „Стига собственият ми статус да не е застрашен, всичко е наред. Не ме интересува църковната работа, безопасността на братята и сестрите или интересите на божия дом. Стига да заемам този пост и да изпитвам наслада всеки ден, това е всичко, от което се нуждая“. Той не върши никаква реална работа и когато види проблеми, не ги разрешава; просто се наслаждава на ползите от своя статус. Това лъжеводач ли е? (Да.) Например, да кажем, че човек от типа, който е способен да извърши предателство по всяко време, се държи тиранично в църквата от дълго време, като постоянно заплашва да докладва църквата и братята и сестрите. Някои лъжеводачи виждат това, но не правят нищо. Дори когато някой докладва този индивид и по-висшестоящите водачи се справят с него, като го премахнат, лъжеводачите все още не го приемат на сериозно или не мислят нищо за това. Те си мислят: „Нека докладват когото си искат. Стига да не докладват мен или да не засягат ролята ми на църковен водач, всичко е наред“. Такъв водач или работник лъжеводач или лъжеработник ли е? (Да.) Те заемат поста си само за да се наслаждават на неговите ползи, без да вършат никаква реална работа, забелязват някого, който е способен да издаде братята и сестрите по всяко време, но не успяват да го премахнат или отлъчат — те са лъжеводачи и трябва незабавно да бъдат освободени от ролята им. Някои лъжеводачи, след като бъдат освободени, остават непокорни. Те казват: „С какво право ме освобождавате? Само защото не премахнах онзи човек ли? Въпросът нямаше ли да бъде решен, ако вие просто го бяхте премахнали? Освен това той само каза, че ще докладва братята и сестрите, всъщност не го направи. И не причини никакви неприятности на църквата. Защо да се занимаваме с него?“. Те дори се чувстват доста онеправдани. Не вършат никаква реална работа; само се наслаждават на ползите от своя статус и когато такъв очевиден юда се появи в църквата, те нито се справят с него, нито го премахват. Някои братя и сестри са в постоянен страх, като казват: „Сред нас има юда, който винаги заплашва да докладва братята и сестрите — това е толкова опасно! Кога ще бъде премахнат този човек?“. Те няколко пъти съобщават на църковния водач за това, но водачът не се заема с него, а вместо това казва: „Няма проблем. Това е просто личен спор, не засяга църковната работа или безопасността на братята и сестрите“. Той не се занимава с въпроса. Каква е единствената работа, която върши? Единият вид е работата, възложена му от по-висшестоящите водачи, която той няма друг избор, освен да свърши. Другият вид е работа, която, ако не бъде свършена, би засегнала или застрашила статуса му, и в този случай той неохотно върши някои задачи, които го карат да изглежда добре. Но ако статусът му не е засегнат, той избягва работата, когато може. Това лъжеводач ли е? (Да.) Когато наистина се сблъска с определена среда или с арест, той е първият, който бяга да се скрие, като се грижи само за собствената си безопасност, без изобщо да се безпокои дали братята и сестрите са в безопасност, и не защитава църковната работа или интересите на Божия дом. Каквото и да прави, всичко е, за да запази собствения си статус. Стига Горното да не го освобождава и стига на следващите избори братята и сестрите все още да гласуват за него и той да остане водач, той неохотно ще свърши малко работа. Ако нещо, което прави, може да повлияе на начина, по който Горното го възприема, което потенциално би могло да доведе до това Горното да го освободи, или ако действията и проявленията му могат да накарат братята и сестрите да си създадат лошо впечатление за него и да не го изберат отново, той ще се опита да спаси имиджа си, като свърши поне малко от работата, която е непосредствено пред него. По този начин той може да се отчете на висшестоящите и нисшестоящите — само на Бог не може да се отчете. Всичко, което прави, е само за показ. Стига по-висшестоящите водачи да не го освобождават и братята и сестрите да продължават да го подкрепят, той се чувства удовлетворен. По време на мандата си като църковен водач той не извършва голямо зло и външно винаги изглежда зает с работа, но не върши никаква реална работа. Особено когато види зли хора да смущават църквата, той не прави нищо. Страхува се да не обиди тези зли хора, затова се опитва да ги успокои и да преговаря с тях, когато е възможно, търсейки само да поддържа хармония. Той не желае да обижда никого; дори ако тези хора смущават църковната работа или заплашват безопасността на братята и сестрите, той не прави нищо. Това е лъжеводач в най-истинския смисъл на думата.

Ако братята и сестрите многократно напомнят на лъжеводачите, които не вършат реална работа, да решават проблеми, а те все още не вършат реална работа, не решават реални проблеми и не поправят грешки, тогава вие трябва да докладвате това нагоре. Ако по-висшестоящите водачи и работници не се заемат с въпроса, тогава вие трябва да измислите всякакъв възможен начин да премахнете тези лъжеводачи. Всъщност тези думи съм ги казвал много години, но мнозинството долу са роби, които по-скоро биха претърпели някаква лична загуба и биха изтърпели някаква вреда, отколкото да обидят другите. Независимо от обстоятелствата, те винаги избират средния път и действат като човекоугодници, без да обиждат никого. Каква е цената на това да не обиждаш хората? Цената е да се пожертват работата и интересите на Божия дом, което води до увреждане на интересите на Божия дом и до смущаване на братята и сестрите. Ако не се разправят със злите хора, много от тези, които изпълняват дълга си, ще бъдат засегнати. Това не е ли равносилно на засягане на работата на Божия дом? (Да.) Когато работата на Божия дом е засегната, никой не се чувства тревожен или обезпокоен, затова казвам, че повечето хора жертват работата и интересите на Божия дом, за да поддържат хармония и приятелски отношения с другите. Те избягват да обиждат водачите и братята и сестрите; не обиждат никого. Всеки действа като човекоугодник. Тяхната нагласа е: „Ти си добър, аз съм добър, всички са добри — в края на краищата, виждаме се постоянно“. И какъв е резултатът? Това позволява на злите хора да се възползват от ситуацията; те многократно действат тиранично, като правят каквото си искат. Така че, ако църковните водачи са ненадеждни и не изчистват злите хора, тогава братята и сестрите трябва да мислят за всякакви възможни начини да се защитят; те трябва да избягват, да странят от злите хора и да ги изолират, когато ги видят. Някои хора казват: „Ако ги изолираме и те се ядосат, няма ли отново да ни докладват?“. Ако наистина те докладват, ще се уплашиш ли? (Не. Това ще ги разкрие като зли хора.) Ако ви докладват отново, това просто допълнително доказва, че те са юди по природа, зли дяволи. Не бива да се страхувате от тях. Ако водачите и работниците са слепи и неспособни да прозрат нещата, объркани и безполезни, или ако са нерешителни, никога не обиждат никого, само се наслаждават на ползите от своя статус, без да вършат реална работа, тогава братята и сестрите не бива повече да възлагат никакви надежди на тях. Те трябва да се обединят, за да се справят със злите хора и да се отърват от юдите според принципите. Може да се наложи да сменят мястото за събирания или да използват мъдър метод, за да ги изчистят, за да не бъдат обезпокоявани от тези хора. Осигуряването на нормалното функциониране на църковния живот и нормалния напредък на цялата църковна работа е най-важното нещо. Ако един църковен водач върши реална работа, има достатъчно заложби и човешката му природа също е доста добра, тогава, стига да извършва работата си според работните разпоредби, всеки трябва да му се подчинява. Ако не върши реална работа, тогава не трябва да му обръщате внимание или да разчитате на него. В този момент проблемите трябва да се решават според Божиите слова и истините принципи. Ако водачът трябва да бъде освободен, тогава трябва да бъде освободен; ако е необходимо преизбиране, тогава трябва да се проведе такова. Ако този лъжеводач не защитава интересите на Божия дом, не защитава средата, в която братята и сестрите изпълняват дълга си, и не се интересува от безопасността на братята и сестрите, тогава той не отговаря на критериите; той е некомпетентен, просто огромен боклук, който не изпълнява никаква реална функция — братята и сестрите не бива да го слушат или да бъдат възпирани от него. Всички водачи и работници, които не могат да изчистят юдите, когато е необходимо, са лъжеводачи и лъжеработници; с такива лъжеводачи и лъжеработници трябва да се постъпва по описания по-горе начин. Ако не се постъпи незабавно така, братята и сестрите ще бъдат издадени от юдите и църквата ще престане да съществува. С това приключва нашето общение по осмата проява: „Способни да извършат предателство по всяко време“.