Критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора

II. Въз основа на човешката природа

Сега продължаваме с общението за четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно разпознавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Критериите за разпознаване на всякакви зли хора се разделят на три основни категории. Преди това разговаряхме за целта на вярата на човек в Бог, а след това преминахме към човешката природа. По отношение на човешката природа също така категоризирахме много различни проявления. Кои са няколкото проявления, за които вече сме разговаряли? Прочетете ги. (Втората точка за разпознаване на всякакви зли хора се отнася до човешката природа. Първо, да обича да представя фактите за лъжи и обратното; второ, да обича да се възползва; трето, да бъде разпуснат и невъздържан; четвърто, да е склонен към отмъщение; пето, неспособността човек да си държи езика.) Стигнали сме в общението си до петата точка — за неспособността да си държат езика. Независимо дали разговаряме за конкретни проявления на човешката природа или на други неща, както съм казвал, това ще има различен ефект върху различните типове хора. Онези, които се стремят към истината, след като слушат, ще се съсредоточат върху това да изследват себе си; те ще се съизмерват с Моето общение и ще имат проактивно и положително навлизане. Онези обаче, които не се стремят към истината, като например полагащите труд, просто ще слушат и с това се приключва. Те не го приемат присърце, нито влагат сърцето си в слушането. Понякога дори могат да заспят, докато слушат проповеди. Те не могат да го възприемат и дори си мислят: „Каква е ползата да слушам тези незначителни неща? Това е загуба на време — аз дори не съм си свършил текущата работа!“. Те винаги са загрижени за работата, която изисква труд. Те са особено ентусиазирани и отдадени на полагането на труд, проявяват преданост, но просто не могат да съберат енергия за въпроси, свързани с истината. Това ясно разкрива, че такива хора не се интересуват от истината; те се задоволяват само с полагането на труд. Има и друга група хора, които поддържат същото отношение, независимо как Божият дом разговаря за истината: „Аз просто се противя и съм враждебен. Дори да посочиш проблемите ми и да разобличиш проявленията, разкриванията и нрава ми, пак няма да обърна внимание, нито ще го приема сериозно. И какво от това, че другите знаят, че съм разобличен?“. Те просто безсрамно продължават да се противопоставят и да се съпротивляват, което е непоправимо. Независимо от това, проявленията на различните типове хора могат да бъдат различени. Истината — дали за онези, които се стремят към нея, онези, които са готови да полагат труд, но не я обичат, или онези, които са отблъснати от истината и изпитват неприязън към нея — действа като двуостър меч, пробен камък. Тя може да измери отношението на хората към истината, а също и пътя, по който вървят.

Е. Да са неразумни и умишлено да създават проблеми, като никой не смее да ги предизвика

По-рано разговаряхме за разпознаването на петте проявления на различните зли хора. Днес продължаваме с общението за шестото. Шестото също е проявление на един тип зли хора или по-скоро, дори хората да не смятат този тип за зли, все пак никой не ги харесва. Защо е така? Защото на тези хора им липсват съвест и разум, липсва им нормална човешка природа и общуването с тях е особено проблематично и трудно, и предизвиква отвращение. Какви са конкретните проявления на тези хора? Това е да са неразумни и умишлено да създават проблеми, като никой не смее да ги предизвика. Има ли такива хора в църквата? Макар и да не са много, определено има. И какви са техните конкретни проявления? При обичайни обстоятелства тези хора могат да изпълняват дълга си нормално и да общуват с другите съвсем нормално; няма да видиш у тях жесток нрав. Когато обаче действията им противоречат на истините принципи и те бъдат кастрени, избухват в гняв, като напълно отхвърлят истината, докато се оправдават със софизми. Изведнъж осъзнаваш, че са като таралеж, покрит с бодли, тигър, който не може да бъде докосван. Мислиш си: „Общувал съм с този човек толкова дълго, мислех, че е с добра човешка природа, че е разбиращ и че с него се говори лесно, вярвах, че може да приеме истината. Не очаквах да е човек, който е неразумен и умишлено създава проблеми. В бъдеще трябва да бъда по-внимателен в общуването си с него, да сведа контактите до минимум, освен ако не е необходимо, и да спазвам дистанция, за да не го предизвиквам“. Виждали ли сте такива хора, които са неразумни и умишлено създават проблеми? Като цяло онези, които ги разберат, знаят колко са страшни и говорят с тях с особена учтивост и предпазливост. По-специално, когато говориш с тях, в никакъв случай не бива да ги нараняваш, защото в противен случай няма да те оставят на мира. Някои хора казват: „Кои точно са тези грубовати хора? Все още не сме се сблъсквали с тях“. В такъв случай наистина трябва да поговорим за това. Например, докато братята и сестрите разговарят за преживяванията си, когато някои споменат своите покварени състояния или лични трудности, е неизбежно другите да проявят съпричастност, тъй като са имали подобни преживявания или чувства. Това е съвсем нормално. След като чуе това, човек може да си помисли: „И аз съм имал такива преживявания, така че нека да разговаряме заедно по тази тема. Искам да чуя как си преминал през това. Ако в твоето общение има светлина и то засяга проблем, който имам, тогава ще го приема и ще практикувам според твоите преживявания и път, за да видя какви ще бъдат резултатите“. Има само един тип човек, който, като чуе другите да разговарят за това как опознават себе си и разкриват собствената си поквара и грозота, вярва, че това косвено го разобличава и съди, и не може да се сдържи, а удря по масата и избухва в гняв: „Кой няма поквара? Кой живее под стъклен похлупак? Според мен вашата поквара е дори по-лоша от моята! Каква пригодност имате всички вие да ме нападате, да ме разобличавате? Мисля, че вие просто искате да ми създадете трудности, да ме отхвърлите! Не е ли само защото идвам от село и не мога да говоря приятни думи, за да ви лаская? Не е ли защото образованието ми не е толкова високо, колкото вашето? Дори бог не ме гледа отвисоко, така че кое ви дава правото вие да ме гледате отвисоко!“. Други казват: „Това е нормално общение, не е насочено към теб. Нима поквареният нрав на всички не е еднакъв? Когато някой разговаря за някаква тема и споменава собственото си покварено състояние, е неизбежно другите да се окажат в подобни състояния. Ако смяташ, че споделяш същото състояние, можеш също да разговаряш за своите преживявания“. На което той отговаря: „Така ли? Бих могъл да понеса такова общение от един човек, но защо двама или трима от вас се обединяват, за да ме тормозят? Мислите ли, че е лесно да ме разигравате?“. Думите му не стават ли все по-скандални, колкото повече говори? (Да.) Имат ли разум такива хора, когато казват тези думи? (Не.) Ако наистина смяташ, че темата на общението на другите е насочена към теб, можеш да обсъдиш или да разговаряш по тази тема; попитай директно дали е насочена към теб, вместо да намесваш произхода си на селянин, по-ниското си образование или това, че хората те гледат отвисоко. Каква е ползата да се казват тези неща? Не е ли това бръщолевене за правилно и грешно? Не е ли това да си неразумен и умишлено да създаваш проблеми? (Да.) Не мислите ли, че такива хора са ужасни? (Да.) След като направи такава сцена, всички знаят що за човек е той и когато разговарят на бъдещи събирания, винаги трябва да говорят внимателно и да следят изражението му. Ако изражението му стане мрачно, другите започват да се колебаят да говорят и всички се чувстват смазани по време на общението на събиранията. Не е ли това възпирането и смущението, предизвикани от това, че е неразумен и умишлено създава проблеми? (Да.) Онези, които са неразумни и умишлено създават проблеми, са напълно неспособни да се вразумят; такива хора няма да приемат истината и е невъзможно да бъдат спасени.

Този тип хора, които са неразумни и умишлено създават проблеми, имат и друго проявление. Някои хора винаги казват по време на събирания: „Не мога повече да действам нехайно. Трябва да се съсредоточа върху практикуването на истината; трябва да се стремя към съвършенство. По природа се стремя да се отличавам. Каквото и да правя, трябва да го правя добре“. Говорят добре, но в действителност все още действат нехайно, когато изпълняват дълга си, и дългът, който изпълняват, има много проблеми, далеч от постигането на ефекта на свидетелстване за Бог. Когато водачите посочат проблемите в изпълнението на дълга им и ги кастрят, те веднага се ядосват и казват: „Знаех си. Всички вие ме съдите зад гърба ми, казвате, че професионалните ми умения са слаби. Не е ли просто защото всички ме гледате отвисоко? Беше само малка грешка, това е всичко. Необходимо ли е да ме кастрите така? Освен това, кой не прави грешки? Казваш, че действам нехайно — ти не беше ли също нехаен в работата си преди? Ти пригоден ли си да ме критикуваш? Без моето сътрудничество кой от вас би могъл да се нагърби с тази работа?“. Какво мислите за такива хора? Каквото и да правят, те не позволяват на другите да посочват недостатъците им или да дават предложения; не приемат дори обосновано кастрене. Който и да проговори, те се изправят срещу него и му се противопоставят, като изричат неразумни думи, дори казват, че ги гледат отвисоко или че ги тормозят, защото са сами и безсилни, или други подобни неща. Не е ли това да си буен, неразумен и умишлено да създаваш проблеми? Има дори хора, които, след като бъдат кастрени, изоставят дълга си: „Няма да върша повече тази работа. Ако вие можете да я вършите, заповядайте. Тогава ще видя дали все още можете да продължите работата без мен!“. Братята и сестрите се опитват да ги убедят, но те не слушат. Дори когато водачите и работниците разговарят с тях за истината, те отказват да приемат; започват да си придават важност и изоставят дълга си. По време на събиранията се цупят, нито четат Божиите слова, нито разговарят, винаги пристигат последни и си тръгват първи. Когато си тръгват, тропат с крака и затръшват вратата, и повечето хора не знаят как да се справят с тях. Когато на такива хора им се случат разни неща, те бълват нелепи доводи и глупости; стават буйни и дори хвърлят предмети, напълно неспособни да се вразумят. Някои имат дори по-сериозни проявления — ако братята и сестрите не ги поздравят, те се сърдят и използват възможността по време на събиранията да ридаят: „Знам, че всички вие ме гледате отвисоко. По време на събиранията всички се съсредоточавате само върху това да разговаряте за божиите слова и да обсъждате собствените си разбирания за преживяване. Никой не се интересува от мен, никой не ми се усмихва и никой не ме изпраща, когато си тръгвам. Що за вярващи сте вие? Вие, хора, наистина нямате човешка природа!“. Те избухват по този начин в църквата. Вбесяват се дори за дребни неща, като отприщват всичките си натрупани оплаквания. Ясно е, че разкриват собствения си покварен нрав, но нито се самоанализират, нито се опознават, и нямат желание да се стремят към промяна или към истината. Вместо това търсят проблеми у другите, намират различни извинения, за да уравновесят собствената си психика — и докато правят това, търсят възможности да излеят оплакванията си. И което е по-важно, те се стремят да накарат повече хора да ги забелязват и да се страхуват от тях, за да придобият известна степен на престиж и внимание сред хората. Такива хора създават толкова проблеми! Каквото и да кажат, никой не смее да каже „не“; никой не смее да ги оценява лекомислено; и никой не смее да се открие и да разговаря с тях. Дори да се забележат някои недостатъци и покварен нрав у тях, никой не смее да ги посочи. По време на събиранията, когато всички разговарят за личните си преживявания и за разбирането си за Божиите слова, те внимателно избягват „стършеловото гнездо“, което представлява този човек, от страх да не го предизвикат и да не си навлекат неприятности. Някои хора дават воля на гнева си по време на събирания, след като са се почувствали онеправдани или са се сблъскали с неприятности у дома или на работа. Ясно е, че те превръщат братята и сестрите в свой отдушник и боксова круша. Когато са разстроени, те бълват нелепи доводи, плачат и избухват. Кой тогава би се осмелил да разговаря с тях за истината? Ако се разговаря с тях и някоя дума случайно засегне болното им място, те ще заплашат със самоубийство. Това ще бъде още по-проблемно. С такива хора нормалното общение не върви; нормалният разговор не върви; да си твърде топъл или твърде студен също не върви; да ги избягваш не върви; да се приближаваш твърде много не върви; и ако братята и сестрите не изразят щастие, което да съответства на тяхното щастие, това не върви; и когато тези хора се сблъскат с някаква трудност, ако братята и сестрите не могат да съответстват на тяхната скръб, това също не върви. Нищо не се получава с тях. Каквото и да се направи, може да ги подразни и вбеси. Както и да се отнасят към тях, те никога не са доволни. Дори Моите проповеди и общение за състоянията на някои хора могат да ги предизвикат. Как ги предизвиква това? Те си мислят: „Не ме ли разобличава това? Ти дори не си общувал с мен и аз не съм ти казвал нищо за това, което съм правил насаме. Как може да знаеш? Сигурно някой е доносничил. Трябва да разбера кой е бил в контакт с теб, кой е доносничил, кой ме е издал; няма да го оставя така!“. Този тип хора, които са неразумни и умишлено създават проблеми, могат да изкривят мислите си за всичко и не са способни да се отнасят правилно към нищо. Те са неспособни да се вразумят! Рационалността им е напълно чужда, а още по-малко могат да приемат истината. Престоят им в църквата не носи никаква полза, а само вреда. Те са просто бреме, товар, от който трябва да се отървем бързо; трябва да бъдат изчистени веднага!

В Китай вярата в Бог води до потисничество и преследване от страна на големия червен змей и има толкова много хора, които са безмилостно преследвани и не могат да се приберат у дома. Някои хора обаче, когато са преследвани и не могат да се върнат у дома, вярват, че са заслужили нещо или са придобили някаква пригодност. Те живеят със семействата на домакините и не само че карат хората да им прислужват — ако нещо не е съвсем по вкуса им или започне да им липсва домът, започват да вдигат скандали, а другите трябва да ги придумват и да ги търпят. Нима такива хора не са неразумни и умишлено не създават проблеми? Толкова много хора са преследвани, а семействата домакини не са много. От любов братята и сестрите приютяват онези, които не могат да се върнат у дома. Те не ги оставят на улицата и им позволяват да живеят в домовете им. Не е ли това Божията благодат? Някои обаче не само не оценяват Божията благодат, но и не виждат любовта на братята и сестрите. Вместо това се чувстват огорчени и дори се оплакват и се държат буйно. Условията на живот в домовете на братята и сестрите всъщност са малко по-добри, отколкото в собствения им дом. Особено по отношение на вярата в Бог и изпълнението на дълга, престоят в домовете на братята и сестрите е дори по-добър от престоя в собствения дом, а това да имаш братя и сестри, с които да си сътрудничиш хармонично, винаги е много по-добре, отколкото да си съвсем сам. Дори ако условията на живот в някои региони са малко по-лоши, те все пак отговарят на средния стандарт на живот. Най-важното е, че те могат да живеят с братята и сестрите, често да се събират и да ядат и пият Божиите слова, да разбират повече истини и да знаят какви са целите на техния стремеж. Така че онези, които се стремят към истината, са способни да платят тази цена и да понесат това страдание. Повечето хора имат правилно отношение към това; те са способни да го приемат от Бог, защото знаят, че това страдание си заслужава и че именно те трябва да го понесат. Те могат да подходят правилно към него. Но някои неразумни, умишлено създаващи проблеми буйни хора, просто не могат да разберат нещата по този начин. Те може едва да понесат да не могат да се върнат у дома за една седмица, но след две седмици стават раздразнителни, а след един-два месеца стават буйни и казват: „Защо вашето семейство може да бъде щастливо заедно, а аз не мога да се върна при моето? Защо аз нямам свобода, а всички вие можете да идвате и да си отивате, когато си искате?“. Други отговарят: „Не е ли това причинено от преследването от страна на големия червен змей? Не е ли редно да понасяме такова страдание като последователи на Бог? Какво толкова е това малко страдание? Предвид обстоятелствата, за какво да сме придирчиви? Ако другите могат да понесат това страдание, защо ти не можеш?“. Онези, които са неразумни и умишлено създават проблеми, изобщо не искат да страдат. Ако бъдат заловени и хвърлени в затвора, те определено ще станат юди. Колко страдание има в това да живееш със семейството на домакините? Първо, храната все пак е човешка храна; второ, никой не ти вгорчава живота; и трето, никой не те тормози. Просто не можеш да се прибереш у дома и да се събереш със семейството си — и това малко страдание е просто неприемливо за неразумните, умишлено създаващи проблеми хора. Когато другите разговарят с тях за истината, те отказват да я приемат, а казват неща като: „Не ми изнасяй лекции за тези велики доктрини. Разбирам не по-малко от теб; знам всичко това! Просто ми кажи, кога мога да се прибера у дома? Кога големият червен змей ще спре да наблюдава дома ми? Кога ще мога да се прибера у дома, без големият червен змей да ме арестува? Ако не знам кога мога да се прибера у дома, тогава по-добре да не живея!“. Те отново вдигат скандал и в същото време сядат на земята и ритат с крака — и колкото повече ритат, толкова по-ядосани стават, и избухват буйно, с плач и вой. Други казват: „Говори по-тихо. Ако продължаваш така и съседите чуят, и открият, че тук живеят външни хора, нима това няма да ни разобличи?“. Те отговарят: „Не ме интересува, просто искам да вдигна скандал! Всички вие можете да се приберете у дома, но аз не мога. Не е честно! Ще вдигна такъв скандал, че и вие няма да можете да се приберете у дома, също като мен!“. Буйният им изблик не стихва, а злобата им излиза наяве; никой не може да ги вразуми, никой не може да ги убеди. Когато настроението им се подобри малко, те се успокояват и спират да вдигат скандали. Но кой знае — всеки ден може отново да станат буйни и да вдигнат скандал: просто трябва да излязат на разходка и да бъдат свободни, и да говорят на висок глас на закрито; те постоянно ще кроят планове да се приберат у дома. Братята и сестрите ги предупреждават: „Да се прибереш у дома е твърде рисковано; има полиция, която дебне на мястото и го наблюдава“. Те отговарят: „Не ме интересува, искам да се върна! Ако ме хванат, да ме хващат! Какво толкова? В най-лошия случай просто ще бъда Юда!“. Не е ли това лудост? (Да.) Те открито казват, че са готови да бъдат Юда. Кой би се осмелил да ги приюти? Някой иска ли да приюти Юда? (Не.) Такъв човек вярващ в Бог ли е? Братята и сестрите го приютяват като вярващ в Бог. Ако човешката му природа е донякъде недостатъчна, това може да се толерира; това, че не се стреми към истината, също може да се толерира. Но той е способен да навреди на братята и сестрите, като издаде църквата и стане Юда, и по този начин направи така, че много хора да не могат да се върнат по домовете си или да изпълняват дълга си нормално — кой би могъл да поеме вината за тези последствия? Ще се осмелиш ли да приютиш такъв враг? Това, че го приютяваш, не е ли просто да си навлечеш неприятности?

Хората, които са неразумни и умишлено създават проблеми, действат с мисълта единствено за собствените си интереси, правят каквото си поискат. Думите им не са нищо друго освен нелепи доводи и ереси и са неподатливи на убеждаване. Жестокият им нрав е преизобилен. Никой не се осмелява да общува с тях и никой не иска да разговаря с тях за истината от страх да не си навлече беда. Другите хора винаги са на нокти, когато споделят мислите си с тях, защото се страхуват, че ако кажат и една дума, която не им харесва или не съответства на желанията им, те ще се хванат за нея и ще отправят възмутителни обвинения. Такива хора не са ли зли? Не са ли живи демони? Всички онези, които имат жесток нрав и нездрав разум, са живи демони. И когато човек общува с жив демон, той може да си навлече беда, ако е небрежен дори и за миг. Ако такива живи демони присъстват в църквата, това няма ли да вещае големи проблеми? (Така е.) След като тези живи демони избухнат и излеят гнева си, известно време може и да говорят като човешки същества и да се извинят, но след това няма да се променят. Кой знае кога ще се развали настроението им и ще излеят гнева си отново, като бълват нелепите си доводи. Мишената, върху която изливат гнева си и си изпускат нервите, както и източникът и предисторията на избухването им, всеки път е различна. Това означава, че всяко нещо може да ги взриви, всичко може да ги накара да се чувстват неудовлетворени и да реагират с гневни изблици и буйно поведение. Колко ужасно! Колко неприятно! Тези побъркани зли хора биха могли да полудеят по всяко време; никой не знае на какво са способни. Най-много мразя такива хора. Всеки един от тях трябва да бъде изчистен — всички те трябва да бъдат премахнати. Не искам да се занимавам с тях. Мислите на такъв човек са объркани и нравът му е груб, той е изпълнен с нелепи доводи и дяволски думи, а когато нещо му се случи, прибързано излива гнева си. Някои от тях плачат, когато изливат гнева си, други крещят, трети тропат с крака, а има дори и такива, които клатят глави и жестикулират бурно. Те са просто зверове, не хора. Някои готвачи хвърлят тенджери и чинии, щом избухнат; други, които отглеждат прасета или кучета, ритат и удрят тези животни, щом избухнат, изливайки целия си гняв върху тях. Каквото и да се случва, тези хора винаги реагират с гняв; те нито се успокояват, за да размислят, нито го приемат от Бог. Те не се молят, нито търсят истината, нито търсят общение с другите. Когато нямат избор, търпят; когато не желаят да търпят, полудяват, като изричат нелепи доводи, обвиняват и заклеймяват другите. Те често казват неща като: „Знам, че всички вие сте образовани и ме гледате отвисоко“; „Знам, че семействата ви са богати и ме презирате, защото съм беден“; или „Знам, че ме презирате, защото ми липсва основа във вярата ми, и ме презирате, защото не се стремя към истината“. Макар че очевидно е наясно с многобройните си проблеми, такъв човек никога не търси истината, за да ги разреши, нито обсъжда познаването на себе си в общение с другите. Когато се споменат собствените му проблеми, той отклонява вниманието и отправя неверни насрещни обвинения, като прехвърля всички проблеми и отговорности върху другите и дори се оплаква, че причината за поведението му е лошото отношение на другите към него. Сякаш изблиците му на гняв и неразумните му действия са причинени от други, сякаш всички останали са виновни, той самият просто няма друг избор, освен да действа по този начин и се защитава с пълно право. Всеки път, когато е недоволен, започва да излива негодуванието си и да бълва глупости, като настоява на нелепите си доводи, сякаш всички останали грешат, сякаш е единственият добър човек, а всички останали са злодеи. Колкото и да изпада в гневни изблици или колкото и нелепи доводи да бълва, той изисква да се говори добре за него. Дори когато греши, забранява на другите да го разобличават или да го критикуват. Ако посочиш дори малък негов проблем, ще те въвлече в безкрайни спорове и тогава можеш да забравиш за мирния живот. Що за човек е това? Това е някой, който е неразумен и умишлено създава проблеми, а онези, които го правят, са зли хора.

Хората, които са неразумни и умишлено създават проблеми, в общи линии може да не извършват някакви значими коварства или злодеяния, но в момента, в който бъдат засегнати техните интереси, репутация или достойнство, веднага избухват ядосани, изпадат в гневни изблици, действат буйно и дори заплашват да се самоубият. Кажете Ми, ако в едно семейство се появи такъв нелеп и неразумно груб човек, няма ли да страда цялото семейство? Тогава домът ще бъде потопен в суматоха, изпълнена с викове и крясъци, което ще направи живота в него непоносим. В някои църкви има такива хора. Макар че може да не се забелязват, когато всичко е нормално, никога не се знае кога може да избухнат и да се разкрият. Основните им проявления включват, наред с другото, изпадане в гневни изблици и бълване на нелепи доводи и ругатни на обществени места. Дори ако подобно поведение се случва само веднъж месечно или на половин година, те предизвикват голямо безпокойство и затруднения, като смущават в различна степен църковния живот на повечето хора. Ако наистина се потвърди, че някой попада в тази категория, трябва да се справите с него незабавно и той да бъде премахнат от църквата. Някои може да кажат: „Тези хора не вършат никакво зло. Те не могат да се смятат за зли хора, трябва да бъдем толерантни и търпеливи към тях“. Кажете Ми, нормално ли би било да не се справяме с такива хора? (Не, не би било нормално.) Защо не? (Защото действията им причиняват значителни неприятности и недоволство сред повечето хора, а също така предизвикват смущения в църковния живот.) Въз основа на този резултат е ясно, че тези, които смущават църковния живот, дори да не са зли хора или антихристи, не бива да остават в църквата. Това е така, защото такива хора не обичат истината, а изпитват неприязън към нея и независимо колко години вярват в Бог или колко проповеди са чули, те няма да я приемат. Щом направят нещо лошо и ги кастрят, те избухват и бълват глупости. Дори когато някой общува с тях за истината, те не я приемат. Никой не може да ги вразуми. Дори когато разговарям с тях за истината, те може да мълчат външно, но вътре в себе си не я приемат. Когато се сблъскат с действителни ситуации, продължават да действат както винаги. Не се вслушват в словата Ми, така че още по-трудно ще приемат вашия съвет. Макар тези хора да не извършват големи злодеяния, те изобщо не приемат истината. Ако разгледаме тяхната природа същност, те не само нямат съвест и разум, но освен това са неразумни, умишлено създават проблеми и не са податливи на убеждаване. Могат ли такива хора да постигнат Божието спасение? Категорично не! Тези, които изобщо не приемат истината, са неверници, те са слуги на Сатана. Когато нещата не вървят по желания от тях начин, те избухват, упорито бълват нелепи доводи и не се вслушват в истината, независимо как е разговаряно за нея. Такива хора са неразумни и умишлено създават проблеми, те са чисти дяволи и зли духове. Те са по-лоши от зверове! Те са душевноболни с нездрав разум и никога не са способни на истинско покаяние. Колкото по-дълго остават в църквата, толкова повече представи имат за Бог, толкова по-неразумни изисквания предявяват към Божия дом и толкова по-големи смущения и вреди нанасят на църковния живот. Това се отразява на навлизането в живота на Божиите избраници и на нормалния ход на църковната работа. Вредата, която ѝ нанасят, е не по-малка от тази на злите хора. Те трябва да бъдат премахнати от църквата възможно най-бързо. Някои хора казват: „Не се ли държат просто малко буйно? Все пак те не достигат до степен да са зли. Не е ли по-добре тогава да се отнасяме към тях с любов? Ако ги задържим, може би ще успеят да се променят и да бъдат спасени“. Казвам ти, това е невъзможно! В това няма никакво „може би“ — тези хора не могат да бъдат спасени по никакъв начин. Това е така, защото те не могат да разберат истината, а още по-малко да я приемат. На тях им липсват съвест и разум, мисловните им процеси са ненормални и нямат дори най-елементарният здрав разум, необходим за постъпките им. Те са хора с нездрав разум. Със сигурност Бог не спасява такива хора. Дори тези с малко по-нормално мислене и с по-добри заложби, ако изобщо не приемат истината, не могат да бъдат спасени, камо ли тези с нездрав разум. Да се отнасяме към такива хора все така с любов и да таим надежда за тях — не е ли това твърде глупаво и невежо? Казвам ви това сега: Изчистването от църквата на тези, които са неразумни, умишлено създават проблеми и не са податливи на убеждаване, е напълно правилно. Това пресича из основи техния тормоз към църквата и Божиите избраници. Това е отговорност на водачите и работниците. Ако в която и да е църква има такива неразумни хора, Божиите избраници трябва да ги докладват и щом водачите и работниците получат такива доклади, трябва да се заемат с тях незабавно. Това е принципът за справяне с шестия тип хора — тези, които са неразумни и умишлено създават проблеми.