II. Божият народ

След като приключихме с общението за проявленията на преданите полагащи труд, нека поговорим за проявленията на друг тип хора. След като чуят различните Божии разобличения и осъждане на покварения нрав на всички типове хора, тези хора, за разлика от другите, се замислят повече за различните си минали разкривания на покварен нрав и за различните си нагласи към Бог и истината, които възникват под господството на покварения им нрав — те започват да се самоанализират и да опознават различните си проявления, да припознаят себе си в Божиите слова, да изследват отношението си към своя дълг и да изследват различните поквари, които разкриват, докато изпълняват дълга си и сред различните хора, събития и неща, нагласени от Бог. Те изследват и опознават себе си във всеки един детайл, докато се опитват да приемат Божието правосъдие, разобличаване и дисциплиниране. В какво отношение тези хора са по-добри от полагащите труд? Те могат активно и положително да приемат истината, Божиите слова и всеки покварен нрав, разобличен от Бог. Макар че понякога може да са негативни, да избягват или дори да обмислят да се откажат, каквото и да става, те все пак притежават подтик да се накарат да приемат истината. Какъв е този подтик? Той е следният: „Божиите слова могат да променят хората. Щом човек приеме истината, всички тези проблеми и покварен нрав могат да бъдат разрешени и тогава човек може да бъде спасен. Ако искам да бъда спасен, трябва да сътруднича на Божието дело и да приема истината“. Например, след като чуят истината за това да си честен човек, някои започват да се самоанализират и да виждат по-ясно измамността и хитростта, с които се занимават, както и коварните и нечестивите си аспекти. Те си спомнят миналите си лъжи и измамни начини, които остават в сърцата им или в спомените им, които се въртят отново и отново в умовете им като сцени от филм, и ги карат да се чувстват все по-засрамени, изпълнени с болка и опечалени. След непрекъснато самоизследване и самоанализ те се чувстват като престъпници, веднага омекват напълно и не могат да се изправят. Чувстват, че не са добри, а зли хора, и смятат, че е късмет, че не са се съпротивлявали пряко на Бог, което наистина е измъкване на косъм! Тогава започват да се пробуждат, не желаят да се провалят по този начин като хора и вземат решение: „Трябва да започна отначало и да бъда честен човек, в противен случай не мога да бъда спасен от Бог. За да бъда спасен, трябва да бъда честен човек. Категорично не мога да се откажа сега!“. Независимо дали тези хора приемат истината по-рано или по-късно и независимо дали възприемането им на Божиите слова е дълбоко или повърхностно, отношението им към Божиите слова не е на презрение, а още по-малко на неприязън или съпротива. Вместо това те активно признават и приемат Божиите слова и след това винаги са готови да ги прилагат на практика. Когато действат или изпълняват дълга си, те правят всичко възможно да търсят принципи в Божиите слова и след това съзнателно действат според тези принципи. Дори понякога да не могат да намерят конкретни принципи или да схванат посоката, намерението им е да изпълнят дълга си добре, да го изпълнят в съгласие с Божиите намерения и съгласно истините принципи. Човешката природа на тези хора и тази на полагащите труд са почти еднакви; няма разлика между високо и ниско, или благородно и низко. Разбира се, много от този тип хора се смятат за такива, които „имат добра човешка природа, наистина вярват в Бог, имат способността да се отричат и желанието да плащат цена и да понасят несгоди, за да изпълнят дълга си“. Но каква е разликата между тези хора и полагащите труд? След като чуят Божиите слова на правосъдие и разобличаване на хората, тяхното отношение не е да ги пренебрегват, не е да ги избягват, а активно и искрено да ги приемат. Дори да се чувстват огорчени и унили, след като чуят тези слова, дори да изразяват гняв към собствената си разкрита поквара, в крайна сметка те все пак са способни да се изправят пред тях правилно, активно да ги приемат и активно да ги практикуват и да навлязат в тях. Не е ли това също един тип хора? (Да.) Тези хора не са ли представителни до известна степен? (Да.) Много ли са тези хора? (Не са много.) Макар че сега не са много, има надежда броят им да нарасне. И така, в коя категория трябва да бъдат категоризирани тези хора? Могат ли тези конкретни проявления да покажат, че тези хора обичат истината и са способни да я приемат? (Да.) Могат. Макар че някои хора с малки способности за възприемане приемат истината по-бавно, дълбоко в сърцата си те приемат истината и имат нагласата активно да навлизат в нея. Винаги когато някой разговаря за нова светлина или за пътища за практикуване, които са в съответствие с истините принципи, очите им светват, сърцата им се просветляват и те се чувстват радостни, като си мислят: „Най-накрая някой разговаря за тази светлина. Това е, което ми липсва“. Те винаги са способни да схванат онова, което им липсва, да придобият светлината и просветлението, от които спешно се нуждаят и които им липсват, и да намерят истините принципи, от които се нуждаят, от истинското разбиране за преживяване, за което разговарят техните братя и сестри. Въз основа на тези конкретни проявления, не копнеят ли сърцата им за истината? (Да.) Ако кажем, че тези хора обичат истината, това твърдение не е много обективно или точно. Въз основа на техните конкретни проявления обаче тези хора копнеят за истината. Откъде идва този копнеж? Той идва от надеждата им да изкоренят покварения си нрав, надеждата им да разрешат различните проблеми и трудности, които срещат при навлизането си в живота, и надеждата им да напреднат в истината, да се задълбочат, както и надеждата им да са способни наистина да действат с принципи, да практикуват с път, да разпознаят по-точно от разкриванията на покварения си нрав каква е същността на покварения им нрав и как да го изкоренят и да се отърват от него. Макар че тези хора често живеят в покварен нрав, като например съревновават се за статус, упорито настояват на своето и са самоправедни, надменни, измамни или дори непримирими, чрез непрекъснатото ядене и пиене на Божиите слова и преживяване на Божието дело тези очевидни проблеми постепенно ще бъдат изследвани и установени. Тогава те могат да ги разпознаят като проблеми, като разкривания на покварен нрав, които не са в съответствие с истината и са мразени от Бог. След като осъзнаят покварения си нрав, те копнеят още повече да го изкоренят и да се отърват от него. Това е един от източниците на техния копнеж за истината. С други думи, те имат нужда да изкоренят покварения си нрав, имат настойчивата нагласа да се отърват от покварения си нрав. В същото време, независимо разкриването на какви видове покварен нрав са открили или с какви проблеми и трудности са се сблъскали, те са по-нетърпеливи да открият точните отговори в Божиите слова и да разберат какви са Божиите изисквания към човека и какви истини и Божии слова трябва да се използват, за да бъдат те разрешени. Конкретните проявления и източници на техния копнеж за истината са тези. Това обективно твърдение ли е? (Да.) За тези хора не може да се каже, че обичат истината. Ако обичаха истината, щяха да бъдат много активни и различните им проявления щяха да бъдат по-положителни. Въз основа на различните проявления на тези хора и на действителния им духовен ръст обаче те не са достигнали до степента да обичат истината, а просто копнеят за нея. Това твърдение вече е доста обективно. И така, като погледнем различните проявления на тези хора, в коя категория трябва да бъдат категоризирани те? По-точно казано, тези хора принадлежат към категорията на Божия народ. Това твърдение има основание. Какво основание? Поквареният нрав на тези хора е същият като на другите. По отношение на човешката природа не може да се каже, че тяхната човешка природа е добра, нито може да се каже, че са съвършени в Божиите очи. Повечето от тях имат средна човешка природа. Какво означава „средна“ тук? Означава, че притежават определено ниво на съвест и разум. Но това не е най-важният аспект. Кой е най-важният? Това е, че след като чуят Божиите слова и Божиите изисквания, след като чуят за покварения нрав на всички типове хора, разобличен от Божиите слова, те не са безразлични, а са развълнувани и ще предприемат действия. Какво означава да предприемеш действия? Означава, че след като чуят тези Божии слова и тези истини, те не желаят повече да живеят в покварен нрав и да продължават предишния си начин на живот. Вместо това те се стремят да променят различните мисли, възгледи и начини на съществуване и живот, на които са разчитали преди. В същото време те активно търсят истината, докато изпълняват дълга си и в различните обстоятелства, нагласени от Бог, като използват Божиите слова като основа и принципи за практикуване, вместо да бъдат безразсъдни и своеволни. От тяхната човешка природа, заложби, тяхното отношение и възгледи към Божиите слова, Божието дело и Божиите изисквания и така нататък тези хора са именно онези, които Бог възнамерява да спаси. Те имат повече надежда да се отърват от покварения си нрав и да бъдат спасени, отколкото полагащите труд. Само онези, които приемат истината и могат да се отърват от покварения си нрав, за да бъдат спасени, се считат за Божи народ. Не е ли това определение доста подходящо? (Да.) То е най-подходящото. Да бъдеш спасен не означава просто да положиш малко усилия и да платиш малка цена, за да можеш да останеш, и след това всичко да е уредено. Какво е състоянието на онези, които могат да бъдат спасени? Това е състояние, при което чрез приемане и преживяване на Божиите слова и дело поквареният им нрав е изкоренен. В този процес те опознават Бог, разбират собствения си покварен нрав и имат реални и конкретни преживявания на Божиите слова, като по този начин са способни да свидетелстват за Бог — те са способни да свидетелстват за Бог. За кои аспекти на Бог свидетелстват те? Те свидетелстват за Божиите намерения, Божия нрав, за това, което Бог притежава и представлява, за Божията идентичност и за това, че Бог е Създателят. Ето какво може да се прояви в един човек, след като постигне спасение. Защо хората могат да постигнат тези резултати, след като са спасени? Не е защото се смятат за такива, които „имат добра човешка природа, наистина вярват в Бог, имат способността да се отричат и желанието да плащат цена, за да изпълнят дълга си“, че постигат това. Единствената причина — и най-важната точка — е, че те могат да приемат Божиите слова като свой живот, способни са да практикуват истината, за да се отърват от покварения си нрав, да загърбят първоначалните си, стари начини на живот и възгледи за живота и да приемат Божиите слова като свой нов живот. Те използват Божиите слова като основа, за да постъпват, да вършат неща, да следват Бог, да се покоряват на Бог и да удовлетворяват Бог. Това е резултатът, който може да бъде постигнат в такива хора. Кой е най-важният аспект за постигане на спасение? (Да си способен да приемеш истината.) Точно така. Да си способен да приемеш истината е ключът.

Някои хора казват: „Ако отдавам всичко на Бог докрай, ще ме благослови ли Бог изобилно?“. Ако не приемаш истината, но все пак можеш да упорстваш в следването на Бог докрай, като полагаш труд до последно, и през това време нямаш големи прегрешения и не накърняваш Божия нрав, тогава при такива обстоятелства Бог ще те сметне за предан полагащ труд, който може да остане. Някои хора питат: „Каква благословия е това да останеш?“. Това не е малка благословия! Ако имаш шанса и възможността, може да видиш истинската Божия личност, а това зависи от това какво ще направи Бог в следващата епоха. Ако имаш възможност да останеш и да живееш още няколко десетилетия, тази благословия е доста значителна. Как се получава тази благословия? Тя се постига чрез предано полагане на труд, като същевременно се придържаш към възгледа, че „имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, имам способността да се отричам и желанието да плащам цена и да понасям несгоди, за да изпълнявам дълга си“. Не трябва ли полагащите труд да знаят, че трябва да са доволни? (Да.) Те трябва да са доволни, че са постигнали тази благословия. Ти дори не приемаш Божиите слова, но понеже Бог вижда твоята преданост и способност да полагаш труд докрай, без да дезертираш през този период, без да накърняваш Божия нрав или да нарушаваш Неговите управленски закони, без да извършваш големи прегрешения, Той ти дарява тази благословия и благодат — от сътворението на човешкия род това е най-големият дар, който Бог дава на покварените хора, които само предано са полагали труд, но не са постигнали спасение. Ти си положил само малко усилия и дори не приемаш Божиите слова — да можеш да получиш такава голяма благословия вече е доста добре. Това е огромната Божия благодат. Друга категория е Божият народ, за който току-що говорихме. Благословиите, които получава Божият народ, определено са по-големи от тези, които получават полагащите труд. И така, каква е благословията на Божия народ? Разбира се, не е толкова просто, колкото само да можеш да останеш или да имаш възможността да видиш истинската Божия личност. Има много повече благословии, но няма да ги обсъждаме тук. Да се говори за това не е реалистично, а освен това, дори да ви кажа, вие няма да ги разберете или да ги постигнете сега. Божият народ е този, който Бог възнамерява да спаси, и сред целия човешки род той получава най-големите благословии. Това в никакъв случай не е преувеличение. Защо е така? Защото в Божието дело, в делото на Божия шестхилядолетен план за управление за спасяване на човешкия род, Божият народ, като е способен да приеме Божиите слова, като е способен да се отнася към Божиите слова като към истината и като към принципите на своето съществуване и като прави Божиите слова свой живот, се е отървал от покварения нрав на Сатана и е изживял Божиите слова, като е дал силно и гръмко свидетелство за Бог. Те са способни да използват онова, което изживяват, своя живот, за да отвърнат на Сатана и да го посрамят, способни са да свидетелстват за Бог сред човешкия род, като по този начин носят слава на Бог. Следователно Божият народ е този, който Бог възнамерява да спаси, и този, който получава спасение. Някои хора казват: „Тъй като тези хора могат да превърнат Божиите слова в свой живот, да изживеят Божиите слова и да свидетелстват за Бог, това прави ли ги Божии възлюбени синове, онези, които са богоугодни?“. Ти мислиш твърде много. Достатъчно е да си един от Божия народ. Ако Бог те нарече Свой син, Свое дете или Свой възлюбен син, това е Божия работа, но независимо кога, ти никога не бива да твърдиш, че си Божи възлюбен син, Божи син или Божи любимец. Не прави такива твърдения за себе си и не се смятай за такъв. Ти си сътворено същество — това е правилно. Дори ако един ден бъдеш назован сред Божия народ или вече си поел по пътя на спасението, ти все още си просто сътворено същество. Ако мислиш по този начин, това доказва, че пътят, по който вървиш, е правилният. Ако винаги се стремиш да бъдеш Божи възлюбен син, да бъдеш обичан от Бог, да бъдеш богоугоден, тогава пътят, по който вървиш, е погрешен. Този път не води доникъде и не бива да се отдаваш на такова самозалъгване. Независимо дали Бог някога е изричал такива думи или е давал такова обещание на хората, не бива да се смяташ за такъв. Това не е нещо, което трябва да се стремиш да постигнеш. Да си един от Божия народ вече е достатъчно добро. Божият народ вече е съгласно критериите като сътворени същества — жалко е само, че ти все още не си такъв. Затова не се стреми към тези неясни, илюзорни, празни неща. Да си способен да се стремиш към спасение, до известна степен вече е поемане по пътя на спасението. Основните характеристики на Божия народ са, че той е способен да приеме истината и проявява любов към истината. В процеса на преживяване на Божието дело и стремеж към спасение поквареният му нрав, старите му мисли и различните негативни състояния и проявления, свързани с покварения му нрав, могат да бъдат разрешени, отстранени и променени в различна степен. Тогава той може да изживее Божиите изисквания да бъде честен човек, човек, който разбира истините принципи, човек, който има преданост и покорство, и човек, който може да се бои от Бог и да отбягва злото. Що се отнася до това как да бъдеш един от Божия народ, който е съгласно критериите и еталона, няма да се спираме подробно на това тук. Това не е темата на нашето днешно общение.

III. Наемни работници

Освен полагащите труд и Божия народ, има и друга категория хора, които са най-жалките сред избраните от Бог. След като чуят различните истини, изразени от Бог, и различните слова на Неговото разобличаване на човешкия род, тяхното поведение, онова, което изживяват, и техните стремежи не показват никаква промяна. Независимо как разговаряш с тях за истината, те остават безразлични: „Не искам да се променям. Ще живея както си искам и никой не може да ме контролира. Правете каквото си искате, не ме интересува! Сега не съм в добро настроение, така че никой от вас да не ме провокира. Ако го направите, няма да бъда любезен!“. Те не се възприемат с определеното отношение или възглед, че „имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, мога да се отричам и съм готов да понеса несгоди и да платя цена“, но проявяват едно по-определено отношение сред братята и сестрите. Какво е това отношение? То е: „Ще действам както си искам, ще правя каквото си искам. Никой не бива да ме подтиква да приема истината, никой не бива да се опитва да ме промени. Всеки, който се опита да ме подтикне да приема истината, просто си търси белята, а ако някой се опита да ме кастри, ще се боря с него до смърт!“. Те нямат ни най-малък интерес към нито едно изречение, изречено от Бог, нито към делото, което Бог върши. Разбира се, по отношение на покварения нрав на хората и принципите на вършене на нещата, както и на отношението, което хората трябва да имат към Бог, и на принципите, които трябва да се спазват при междуличностните взаимодействия — които братята и сестрите споменават по време на събирания или докато изпълняват дълга си — те се отнасят с презрение. Някои хора изпълняват даден дълг, но напълно пренебрегват принципите, изисквани от Божия дом, като вършат нещата така, както са си ги планирали. Веднага след като приключиш да разговаряш с тях за принципите, те се съгласяват пред теб, но след това се обръщат и започват да действат безразсъдно и произволно, като показват демоничния си аспект. Има и хора, които външно изглеждат като порядъчни хора, но когато говориш или разговаряш с тях, възгледите им са неправилни, тонът им е неправилен и, което е по-важно, нравът им е неправилен, което прави невъзможно да се разговаря с тях. Когато ги попиташ: „Съществува ли Бог в света?“, те казват: „Не знам“. Ти казваш: „Това трябва да се направи по този начин, това е Божието намерение“. Те отговарят: „Да не би да не ме харесваш? Да не би да искаш да ми създадеш неприятности? Да не се опитваш да ме отлъчиш?“. Ти казваш: „Да действаш така означава да разпространяваш представи и да даваш воля на негативността, което може да накара някои новоповярвали да се препънат. Трябва да се придържаме към правилата на Божия дом и трябва да сме наясно с принципите, които трябва да се следват при взаимодействията и общуването между хората. Ако казаното и направеното не може да изгражда характера на другите или да им помогне, то поне не бива да им влияе негативно. Това е разумът, който трябва да притежава човек с нормална човешка природа“. Те казват: „Да ми говориш за нормална човешка природа, да ми четеш лекции за правила, за кого се мислиш? Какво лошо има в това, че давам воля на негативността? За всеки новоповярвал, който се препъне, това е един новоповярвал по-малко — спестява ми досадата да ги гледам!“. Да се говори с тях за правила е безполезно, както и да се обсъжда човешката природа. А какво да кажем за общението за истината, за общението за Божиите слова? Те не слушат и общението за Божиите слова. Никой не смее да ги критикува, никой не смее да ги притеснява или провокира. Има ли такива хора в църквата? (Да.) Сред онези, които са били премахнати, наистина има такива хора. Тези хора полагащи труд ли са, Божи народ ли са, или какво? (Те са хора, които са били отстранени.) Защо са били отстранени? (Защото не приемат истината, защото изпитват неприязън към истината.) Това е същността на проблема. Защо тогава не приемат истината? Защо изпитват неприязън към истината? Каква е първопричината? (Същността на тези хора е на неверници.) Правилно, тяхната същност е на неверници. В църквата има доста неверници, но всички неверници ли са такива? (Не.) Тези хора, на които им липсва дори най-основният човешки морал и възпитание — дали са отстранени само защото са неверници? Защо са отстранени? В основата си това е проблем на човешката природа. Тези хора имат лоша, злобна човешка природа. По-точно казано, на тях им липсва човешка природа. Щом им липсва човешка природа, какви са те? Те са хора с дяволска природа. Какви са хората с дяволска природа в сравнение със зверовете? Мисля, че са дори по-лоши от зверовете. Някои зверове могат да бъдат покорни и да избягват злосторничеството. Например кучетата могат да бъдат доста добри. Някои кучета наистина стават чудесни домашни любимци, разбират се изключително добре с хората! Те са особено покорни и разумни, разбират всичко, което хората казват, и са подходящи за отглеждане на закрито. Такива кучета са много по-добри от непокорните хора. Има много хора, които са дори по-лоши от добрите кучета. Тогава те все пак човеци ли са? Не, те не са човеци; те са нечовеци. Много хора не разбират човешкия език. Невъзможно е да се общува с тях. Те не приемат истината, независимо как се разговаря за нея, оплакват се, когато ги кастрят, и когато ги отстранят, избухват в гневни ругатни, без да показват никаква промяна, независимо колко години са вярвали. Може ли все пак да се позволи на такива хора да останат в Божия дом? (Не.) Не може да им се позволява да останат. В коя категория трябва да бъдат категоризирани такива хора? Преди всичко, трябва ли тези хора да бъдат категоризирани сред Божиите избраници? (Не.) Ако не са сред Божиите избраници, в коя категория трябва да бъдат поставени? Да не си сред Божиите избраници — как трябва да се тълкува това? Означава, че от гледна точка на човешката природа, която те показват и изживяват, не става въпрос просто за това да са неверници. Тяхната същност не е човешка. Има много неверници — всички ли са толкова лоши и злобни като тези хора? Не. Дори сред невярващите не всеки е толкова лош. Някои хора притежават най-основните морални стандарти. А какво да кажем за тези хора? На тях им липсва дори най-основният морал и възпитание, които имат невярващите. Техните разкривания и това, което изживяват, по-точно казано, не отговарят на критериите за човешки морал. Същността на тези хора е дяволска. От гледна точка на тяхната същност тогава, спасява ли ги Бог? (Не.) Бог не ги спасява. И защо е така? Защото тяхната човешка природа е лоша и злобна, с демонична природа, и затова те изпитват неприязън към истината и ѝ се съпротивляват. Всъщност, като казваме това, ние ги издигаме. По-точно казано, тези хора изпитват неприязън към положителните неща и ги мразят, като не достигат до нивото да изпитват неприязън към истината и да не я приемат. Те изпитват неприязън към най-основните положителни неща, мразят ги и им се съпротивляват. Правилата, които човек с нормална човешка природа трябва да спазва, и възпитанието, което трябва да има, са все неща, които ги отвращават. Могат ли те да приемат истината? (Те не достигат до това.) Точно така, те не достигат до това. Те дори не са полагащи труд. Някои хора казват: „Щом не са дори полагащи труд, за какви са считани в Божия дом? Как са попаднали в Божия дом?“. Ако трябва да ги обясним, да ги поставим в категория, по-точно казано, тези хора са като наемни работници или временни работници, доведени изсред невярващите. Ясен ли е смисълът на това? Това е тяхната категория, както и ролята, която играят в Божия дом. Те дори не са полагащи труд. Аз не ги считам за полагащи труд, те не са достойни! Полагащите труд притежават характерни черти, като това да имат добра човешка природа, истинска вяра в Бог и готовност да платят цена, както и способност да понасят несгоди, и те изживяват тези неща. Тези хора нямат дори тези качества, така че категоризирането им като наемни работници вече е проява на изключителна доброта и е много учтиво. Какво означава да си наемен работник или временен работник? Означава, че поради специални нужди в определени периоди Божият дом наема някои хора, които не са свързани със спасението, за да изпълнят определени задачи. След като тези задачи бъдат изпълнени, истинското лице на тези хора се разкрива. Божиите избраници са страдали достатъчно от общуването с тях, до такава степен, че са им омръзнали до непоносимост, и също така са придобили достатъчно проницателност по отношение на тях. При такива обстоятелства тези хора трябва да бъдат премахнати. Това е най-подходящият момент за такива действия. Беше ли обяснено ясно току-що как се появяват тези хора? (Да.) Те са наемни работници, несвързани със спасението, които са доведени по време на специални периоди на църковна работа. След като известно време са вършили случайна работа и са служили, тези хора извършват безразсъдни злосторничества в Божия дом, като причиняват многобройни прекъсвания и смущения. Ролята, която играят, е на отрицателни герои. Те напълно отразяват истинското лице на Сатана и дяволи, смущават делото на църквата и унищожават реда на църковния живот. По-конкретно може да се каже, че тези хора значително вредят на интересите на Божия дом, като например повреждат голяма част от оборудването, машините, ценните предмети и така нататък на Божия дом. Може да се каже, че действията и поведението на тези хора са предизвикали широко разпространен гняв. Разбира се, те са дали възможност на повече хора да научат уроци и да придобият проницателност, да научат какво е дявол и какво означава да ти липсва човешка природа, както и да видят ясно истинските лица на неверниците. Те са дали възможност на хората да видят ясно и по-конкретно какви са мислите и възгледите на неверниците, към какво се стремят, до какво се домогват дълбоко в сърцата си, какво отношение таят към Бог и истината, какво отношение таят към дълга си и към положителните неща, и дори отношението, което тези хора таят към определени правила, установени от Божия дом, и така нататък. Когато стане толкова конкретно, как тези хора изживяват своята човешка природа, своята човешка природа същност и към какво се стремят, всичко това е напълно разобличено. Задържането на тези хора в църквата тогава изглежда излишно. Това ще причини голяма вреда на Божиите избраници и изобщо няма да им е от полза. Това е моментът те да си тръгнат. Тогава, ако кажем, че Божият дом им е дал достатъчно време и възможности да приемат истината и да се преклонят пред Бог, това твърдение правилно ли е? (Не.) Как трябва да се каже тогава? Божият дом им е дал предостатъчно възможности и достатъчно време, за да направят обрат, но крайният резултат разкрива един факт: дяволът си е дявол по всяко време и никога не може да се промени. Това е фактът. Възможно ли е да накараш големия червен змей да признае Божия статус и идентичност? Да накараш тези хора с демонична природа да се променят и да спазват някои правила — може ли това да се постигне? (Не.) Те не могат да го постигнат. Даването на възможности не е за да приемат истината, да признаят делото, извършено от Бог, или да действат според истините принципи, а за да им се даде шанс да направят обрат. Ако имаше дори и най-малък знак, че са направили обрат, техният евентуален изход можеше да се промени. Тези хора обаче не знаят кое е добро за тях. Тяхната демонична природа винаги ще бъде точно такава. Колкото и време или колкото и възможности да им се дадат, това, което изживяват, и тяхната същност няма да се променят. Това е факт. Следователно крайният начин за справяне с тези хора е да бъдат освободени от дълга им, да бъдат накарани да напуснат църквата и да се гарантира, че вече нямат никакви връзки или отношения с Божия дом. Има ли хора, които няма да имат желание да ги видят да си тръгват и ще ги съжаляват, като казват: „Тези хора са все още доста млади; ако им се даде време, биха станали отлични. Имат толкова добри заложби, толкова са надарени и талантливи — колко хубаво би било, ако можеха да приемат истината! Ако Божият дом може да бъде по-любящ и толерантен и да им даде повече шансове да се покаят, когато остареят, може би нещата ще се развият по различен начин.“? Що за хора мислят по този начин? (Объркани хора, сбъркани хора.) Правилно. Всички те са объркани, сбъркани хора — просто негодници! Бог не спасява такива хора и Божият дом не им позволява да останат — какво има да ги съжалявате? Бог казва, че няма да спаси такива хора, а ти предлагаш да им се даде шанс да се покаят. Можеш ли ти да спасяваш хора? Не се ли противопоставяш на Бог? Да не би да се опитваш да накараш другите да мислят, че си по-любящ от Бог? Имаш ли истината реалност? Можеш ли да прозреш същността на един човек? Кой може да спасява хората, Бог или ти? Осмеляваш се да се противопоставяш на Бог — това не е ли твърде надменно, самоправедно и лишено от разум? Не е ли това голямо бунтарство? Не е ли това Сатана и зли духове, които се прераждат и винаги обичат да се противопоставят на Бог? Неверниците, споменати току-що, са по-лоши от зверове. Както и да се разговаря с тях за истината, е безполезно. Дори кастренето им е безполезно. Може да се каже, че те имат природата на Сатана и никога няма да се променят. Ако някой иска да даде на тези от рода на Сатана шанс да се покаят, нека той да предоставя ресурс на такива хора. Ще видим дали наистина има любов. Онези неверници, които изобщо не приемат истината, са най-лошите в църквата. Всички те са като зверове, отвъд всякакъв разум и неспособни да бъдат спасени. Независимо дали в миналото или сега, отношението на църквата към тях е било най-подходящо. Църквата е проявила огромно търпение и толерантност към тях и им е дала достатъчно възможности. Но досега те изобщо не са се променили, дори може да се каже, че са се влошили. В началото, когато тези хора идват да вярват в Бог със своите представи, фантазии и желание за благословии, те са способни да бъдат донякъде сдържани, като изпълняват дълга си с известен ентусиазъм и устрем. В крайна сметка обаче, когато видят, че „да вярваш в Бог означава да се стремиш към истината, да познаваш Божието дело и да се покоряваш на Бог, и това е всичко“, тяхното отношение към Бог и истината, както и истинското им лице, са напълно разобличени. Какво се разобличава? Не само че им липсва човешка природа, съвест и разум, но те са и изключително жестоки, нечестиви и груби. Те презират Бог и истината и дори се отнасят към изискванията и правилата на Божия дом — и към Божиите управленски закони — с враждебност и предизвикателност. Тези техни проявления засилиха отвращението и неприязънта на Божиите избраници към тях, а също така ускориха темпото, с което Божият дом ги изчиства, като в крайна сметка бързо определиха дали ще останат или ще си тръгнат, решавайки техния изход и съдба. Техният изход и съдба са заслужени от тях, не са били предизвикани от подстрекателството или подтикването на някого, нито някой ги е принуждавал или изкушавал, и със сигурност не са били предизвикани от обективни обстоятелства. Техният изход и съдба са причинени от самите тях, резултат са от собствения им избор и са определени от тяхната природа същност и пътищата, по които са поели. Изходът и съдбата на тези хора са определени. Щом бъдат премахнати от редиците на изпълняващите дълга си, тогава те вече не са дори полагащи труд. Добре можете да си представите каква съдба ще имат — не си струва да се споменава тук, защото са недостойни.