Д. Неспособността човек да си държи езика

Сега ще разговаряме за петия тип хора — тези, които не могат да си държат езика. Това сериозен проблем ли е? От буквална гледна точка това, че човек не може да си държи езика, не изглежда като сериозен проблем. Някои може да не са съгласни тези хора да бъдат окачествявани като зли: „Щом хората имат уста, тя е, за да говорят по всяко време и навсякъде; те могат да обсъждат въпроси по всяко време и навсякъде. Не е ли малко прекалено да се окачествяват тези, които не могат да си държат езика, сред злите, които трябва да бъдат премахнати?“. Какво мислите вие по този въпрос? (Ако причиняват смущения и прекъсвания на църковния живот или на делото на църквата, което води до неблагоприятни последици, те също трябва да бъдат премахнати.) Проблемът при такива хора не е в това, че не си държат езика, а е проблем с тяхната човешка природа. Ако причиняват смущения на братята и сестрите, на църковния живот и на църковното дело, или думите им са равносилни на продажничество и предателство спрямо църквата, и дори посрамват Божия дом и Божието име, тогава трябва да се вземат мерки спрямо такива хора. Нека първо обсъдим проявленията на тези, които не могат да си държат езика, а след това как да се справяте с тях. Могат ли хората, които не могат да си държат езика, да бъдат наречени „големи усти“? (Да.) Така ли е? Това характерна черта ли е на такива хора? Да си голяма уста означава ли да си глупав и да не осъзнаваш какво трябва или не трябва да се казва, да казваш каквото ти дойде наум, без да се съобразяваш с последствията? Това ли означава да не си държиш езика? (Не.) Някои хора умеят да говорят и да общуват; те са прями и сравнително простодушни и честни. Често споделят с другите своите съкровени мисли и идеи, собствените си разкривания на поквара, това, което са преживели, и дори грешките си. Тези хора обаче не са непременно глупави или неспособни да си държат езика. Изглежда, че говорят за всичко и са доста простодушни и честни; но когато става въпрос за критични въпроси, въпроси, които биха могли да посрамят Бог или Божия дом, или въпроси, които биха могли да включват предателство към братята и сестрите или към църквата, като по този начин постъпват като юди, те не изричат и дума. Това се нарича да си държиш езика. Следователно не е вярно, че прямите хора, хората с големи усти или тези, които са умели в говоренето, не могат да си държат езика. Какво означава тук да не можеш да си държиш езика? Да не можеш да си държиш езика означава да говориш безпринципно и да говориш безразсъдно, без да се съобразяваш с аудиторията, повода или контекста. Освен това това включва изобщо да не знаеш как да защитаваш делото на църквата и интересите на Божия дом, или изобщо да не те е грижа дали това е от полза за братята и сестрите или за църковния живот, и просто да говориш каквото и да е. Какво е последствието от това „просто да говориш каквото и да е“? Това е неволното предателство към интересите на Божия дом и на интересите на братята и сестрите. Неволно, поради безразсъдната си реч и неспособността си да си държат езика, те дават на невярващите повод за нападки срещу Божия дом, позволяват на невярващите да се подиграват на някои братя и сестри и позволяват на невярващите и на хората, които не вярват в Бог, да узнаят много неща, които не би трябвало. В резултат на това тези хора свободно коментират и правят неуважителни забележки относно делата на Божия дом и вътрешните работи на църквата, и казват неща, които клеветят и хулят Бог. Те дори могат да измислят слухове за братята и сестрите, за църквата и за делото на Божия дом, което води до неблагоприятни последици. Това представлява смущение за делото на Божия дом и е равносилно на вършене на зло. Някои хора обръщат специално внимание на това да научат и да разследват кои са водачите и работниците в църквата, техните домашни адреси, личната информация на братята и сестрите, финансовата и счетоводната работа на църквата, счетоводния персонал и списъците с хора, които са били премахнати или отлъчени от църквата. Те също така се съсредоточават специално върху това да научат за работните подредби на църквата. Такова поведение е силно подозрително и може да означава, че те са доносници или шпиони на големия червен змей. Ако тези подробности изтекат към невярващите дяволи, което ще позволи на големия червен змей да узнае за тях, последствията биха били немислими. Някои, поради глупост и невежество, може да споделят тази информация или част от нея с невярващите членове на семейството си, които след това я разпространяват или я предоставят на агенти на големия червен змей. Това може да породи потенциални рискове и да донесе много неприятности на църковната работа, с немислими последствия. Тези вътрешни дела на църквата често се споделят неволно с невярващи членове на семейството от някои хора, които безрезервно разкриват всичко. И дори се споделят с невярващите им роднини и приятели. Това води до непрекъснато изтичане на вътрешните църковни въпроси чрез думите им към външния свят. Какви са последствията от това изтичане? Много от техните невярващи членове на семейството, роднини и приятели научават за много от вътрешните дела на църквата, които дори братята и сестрите може да не знаят, или за домашните адреси на братята и сестрите, техните истински имена и лични брачни въпроси. Как изтичат тези църковни въпроси? Как невярващите научават за тях? В църквата има „кореспонденти“! Как се наричат такива хора? (Тези, които не могат да си държат езика.) Точно така. Те споделят всичко, което се случва в ежедневния църковен живот или неща, засягащи братята и сестрите, с невярващите членове на семейството си, като например, че еди-коя си сестра се е развела, съпругът на друга сестра е загубил пари в бизнеса или синът ѝ е непокорен, или че еди-кой си брат или сестра са си купили къща и така нататък. Те също така говорят за братята и сестрите, които са били арестувани от големия червен змей и са станали юди, или за тези, които са останали непоколебими в свидетелството си, и дори споменават, че църковните водачи са ги кастрили. Разговорите им у дома се въртят изцяло около тези теми. Членовете на семействата им дори им предлагат съвети и стратегии, за да им помогнат да действат срещу водачите, братята и сестрите или всеки в църквата, който не се разбира с тях, създава им предизвикателства или ги е разобличил. На събиранията сред братята и сестрите такива хора изглеждат особено покорни и възпитани, говорят малко, не са добри в разговорите, никога не говорят за собствения си покварен нрав, никога не споделят в общение своето разбиране за преживяване и дори рядко се молят. Те се отнасят към братята и сестрите с чувство на предпазливост, докато към невярващите членове на семейството си се отнасят така, сякаш са членове на Божия дом. Те рецитират всички подробности за църквата на членовете на семействата си без пропуск, споделят всичко с тях, включително дори отпечатването на книги с Божието слово от църквата, кой какви таланти има в църквата и други — всичко това се обсъжда с членовете на семействата им и с хора, които не вярват в Бог. Независимо с каква цел го правят, крайният резултат е, че те предават делото на църквата и братята и сестрите. Те са наясно със ситуацията на всеки ключов член в църквата. Разбира се, тези хора са и обект на обсъждания и осъждане зад гърба си и дори може да станат тези, които те тайно предават. Ако някой има добри отношения с тях, те непрестанно го хвалят пред семейството си. И обратното, ако някой има лоши отношения с тях, те непрестанно го ругаят пред семейството си, дори карат семейството си да се присъедини към словесните нападки, като наричат братята и сестрите идиоти или казват, че не стават за нищо. Тези хора обиждат братята и сестрите с всякакви обидни думи, които използват невярващите. Те са като невярващи; те са пълни неверници; не са стока и такива хора трябва да бъдат своевременно премахнати.

В държавата на големия червен змей информацията за всеки, който вярва в Бог, трябва да се пази в тайна, и дори когато Божиите избраници се преместят в чужбина, информацията за тях трябва да остане поверителна. Това е така, защото шпионите на големия червен змей са се пръснали из всяка страна по света, като проникват навсякъде с конкретната цел да събират информация за тези, които вярват в Бог. В континентален Китай положението на братята и сестрите, които следват Бог, е много трудно и опасно. Дори когато отидат в чужбина, има известна степен на опасност. Ако шпионите на големия червен змей съберат информация за тях, от една страна, съществува риск от екстрадиция, а от друга, най-малкото, членовете на семействата им и роднините им в континентален Китай може да бъдат замесени. От съображения за безопасност и от уважение към хората, всеки трябва да пази в тайна личната информация на братята и сестрите и не бива да я споделя с тези, които не вярват в Бог. Дори сред тези, които вярват в Бог, личната информация не бива да се разкрива небрежно на другите без съгласието на съответния човек. Абсолютно недопустимо е каквато и да е информация за братята и сестрите, църковната работа, дълга, който човек изпълнява, преживяванията, споделени в общение, или други подобни подробности да се превръща в тема за разговор с невярващи в свободното време. Какви са последствията от обсъждането на тези въпроси с тях? Има ли някакъв положителен резултат? (Не.) Последствието от такива обсъждания е, че тези невярващи дяволи намират повод за нападки, подиграват се и съдят, и дори проклинат и клеветят. Това добро ли е? (Не.) Трябва да изследвате дали в църквата има хора със скрити мотиви, които обсъждат такива подробности като действителните ситуации на църковната работа и църковния живот — както и кой наистина вярва в Бог, кой се стреми към истината, кой изпълнява дълга си, кой не изпълнява дълга си, кой често е негативен, кой има объркана вяра, и дори лична информация и ситуации за братята и сестрите — с невярващи и членове на семейството, които не вярват, всичко това безрезервно. Потърсете такива хора. Има въпроси, които дори хората в църквата не е необходимо да знаят, но невярващите членове на семействата на такива хора знаят повече по тези въпроси от хората в църквата — и ги знаят по-ясно. Как се случва това? Това е „заслугата“ на къртицата вътре. Тази къртица се отнася към членовете на семейството си, сякаш са църковни водачи, като докладва у дома за всичко, което види в църквата, на своите „водачи“ в опит да се подмаже и да задълбочи емоционалната си връзка със семейството си. Очевидно е, че всички тези дела на църквата са били предадени от тези къртици, които не могат да си държат езика. Те не уважават братята и сестрите, нито защитават делото и интересите на Божия дом. Те се отнасят към Божия дом и църквата като към общество или обществено място, като небрежно коментират и съдят братята и сестрите, сякаш са невярващи, дори се присъединяват към неверници и невярващи в свободното си осъждане на братята и сестрите. Освен това някои хора, след като са били кастрени от водачите или след конфликти, спорове и неразбирателство с братята и сестрите, се прибират у дома и вдигат скандал, като се уверяват, че семейството им знае всичко за това. Последствието е, че семейството им търси отмъщение срещу водачите или братята и сестрите, с цел да предадат и да съсипят църквата. Това добро явление ли е? (Не.) Безрезервно да споделят с членове на семейството, роднини и приятели вътрешните дела на църквата и неща като например колко братя и сестри живеят църковен живот и какъв дълг изпълнява всеки — що за отрепки са те? Истински вярващи ли са? (Не.) Членове на Божия дом ли са? Могат ли да бъдат наречени братя или сестри? (Не.) Задържането на такива къртици и скрити предатели в църквата, било то в миналото, настоящето или бъдещето, ще донесе значителни неприятности на Божия дом и на братята и сестрите. Дори да не изглежда, че извършват много злодеяния в църковния живот, последствията и въздействието от тайното им предаване на различни подробности за Божия дом на невярващи, сатани и дяволи са изключително пагубни! Трябва ли на такава измет да се позволява да остане в църквата? (Не.) Заслужават ли да бъдат наричани членове на Божия дом? Достойни ли са да бъдат третирани като братя и сестри? (Не.) Как трябва да се постъпва с такива хора? (Трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро.) Те трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро! Изритайте ги! Това е причината да бъдат премахнати: „Ти не можеш да си държиш езика, не знаеш кое е добро за теб, хапеш ръката, която те храни. Ти вярваш в Бог и се наслаждаваш на Неговата благодат, както и на помощта, любовта, търпението и грижата от братята и сестрите, но въпреки това издаваш братята и сестрите и църквата по този начин. Ти не си стока; омитай се!“. Делата на братята и сестрите, делата на църквата и всяка работа на Божия дом не бива да се разкриват на невярващи, нито трябва да се използват като теми за празни разговори от тях. Те не го заслужават! Който разпространява такава информация, става прокълната твар, която църквата трябва да премахне, а братята и сестрите трябва да я отхвърлят. Само въз основа на техните предателски действия спрямо братята и сестрите и църквата и споделянето им на вътрешни църковни въпроси с невярващи за небрежни разговори, те несъмнено са предатели, къртици и зли хора, които трябва да бъдат премахнати от църквата. Братята и сестрите са свободни да общуват и да спорят, колкото е необходимо, за всяка работа, която се извършва в църквата — като например кой трябва да бъде премахнат или за възникването на определени събития — но това не бива да се споделя с невярващи и не може да се говори за него с невярващи членове на семейството. Особено личните и семейните ситуации на новите братя и сестри с малък духовен ръст не бива да се разкриват на външни хора. Ако ти е трудно да го запазиш за себе си, трябва да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, за да се научиш на самоконтрол, и да се занимаваш с някакви смислени дейности. Ако наистина не можеш да се контролираш, трябва първо да докладваш на църквата, за да се потърси решение, за да се предотвратят неблагоприятни последици, защото разпространяването на такава информация е най-вероятно да причини проблеми. Например личните телефонни номера, домашните адреси, от колко години някой вярва в Бог, личното семейно и брачно положение и така нататък са чувствителни теми. Те нямат нищо общо с истината или с навлизането в живота; те се отнасят до личната неприкосновеност. Само агенти и къртици специално разследват тези въпроси. Ако обичаш да научаваш и да разпространяваш такива неща, какъв нрав показва това? Това е подло! Да не се стремиш към истината, а да се съсредоточаваш върху клюки, да действаш като къртица или шпионин и да служиш на големия червен змей — не е ли това подло и коварно? Всеки, който специално разпитва за чувствителни теми и лични дела на другите, разследва ги и безразсъдно ги разпространява, таи скрити мотиви и е неверник. Божиите избраници трябва да бъдат особено предпазливи към такива хора. Ако такива хора не се покаят, църковният им живот трябва да бъде прекратен, защото издаването на братята и сестрите е най-неморалното, презряното и срамното деяние. Божиите избраници трябва да стоят настрана от тези хора. В църковния живот хората трябва да са ограничени по отношение на това да се интересуват от тези въпроси и да ги обсъждат, тъй като те нямат нищо общо с общението за истината и говоренето за тях не носи никаква полза на другите.

Божият дом има различни управленски закони и правила, които Божиите избраници трябва да спазват. Въпроси като вътрешните дела на църквата, кадровите промени на водачите и работниците, работата по изчистване на църквата и подредбите от Горното, наред с други, не бива да се разпространяват небрежно в църквата, за да се предотврати издаването им на Сатана от неверници и зли хора. Причината за това е, че Божият дом е различен от обществото; Бог изисква от хората да се стремят към истината, да четат повече Божието слово, да размишляват и да общуват повече. Само разгласяването на Божиите слова и свидетелстването за Бог може да създаде подходяща атмосфера; само споделянето на повече свидетелства за преживяване може да създаде такава атмосфера. Освен това в Божия дом има много новоповярвали, които вярват в Бог отскоро. Неизбежно е някои неверници все още да не са били разкрити. По-специално, първите пет или десет години на вяра са време за разкриване на истинската същност на хората; през това време не е сигурно кой може да остане непоколебим и кой не, нито колко зли хора, способни да смущават църквата, все още съществуват. Постоянното безразсъдно разпространяване на лична информация и такива външни дела, както и въпроси, несвързани с общението за истината, може да доведе до много неблагоприятни последици. Например някой може да попита: „Откъде е еди-кой си водач? Къде живее?“. Тази чувствителна информация не е нещо, което Божиите избраници трябва да знаят. Някой друг може да попита: „Колко струва на Божия дом да отпечата книга с Божиите слова?“. Полезно ли е да се знае това? (Не.) Какво те засяга цената на отпечатването? Да не би да са те таксували за това? Изглежда, че това не те засяга, нали? Някои може да попитат: „Кои са висшестоящите водачи в Божия дом сега?“. Ако те не те ръководят пряко, това, че не знаеш, засяга ли те? (Не.) В континентален Китай осведомеността за тези неща може да бъде проблем. Ако бъдеш заловен от големия червен змей и подложен на жестоки мъчения, ако не знаеш тези неща, колкото и да те бият, не можеш да разкриеш нищо и така няма да станеш Юда. Но ако знаеш и не можеш да издържиш на жестоките побои, които ти нанасят, може да се случи да проговориш и да станеш Юда. В този момент може да си помислиш: „Защо тогава безразсъдно задавах тези въпроси? Щеше да е много по-добре да не знам. Дори да ме бяха пребили до смърт, пак щях да съм в неведение за тези неща; дори да исках да си измисля отговори, нямаше да мога да измисля нищо. В такъв случай нямаше да стана Юда. Сега си научих урока; най-добре е да не знам твърде много за тези въпроси, които не са свързани с истината. Да разпитваш за такива неща не носи никаква полза; по-добре е да не знаеш“. А има и други, които може да попитат: „Колко екипа в Божия дом вършат специализирана работа?“. Какво те засяга това? Просто върши каквато работа е възложена на твоя екип. Това, че не знаеш, не влияе на способността ти да изпълняваш дълга си нормално, да се стремиш към истината във вярата си или да живееш църковен живот; не влияе на нищо. Това, че не знаеш, не ти пречи да се стремиш към истината или да постигнеш спасение като вярващ, така че защо да си правиш труда да питаш? „Повечето братя и сестри от градски или селски райони са? Образовани или необразовани са?“. Полезно ли е да се знаят тези неща? (Не.) И какво, ако всички са от селски райони? И какво, ако всички са от градове? Това няма нищо общо с истината. Някои може да попитат: „Как се разпространява евангелската работа сега?“. Да се попита малко за това е добре, но някои хора от любопитство питат подробно в точно колко държави се е разпространила евангелската работа, което е ненужно. Дори да знаеха това, какво въздействие би имало върху тях? Каква полза би донесло знанието на такива подробности? Ако нямаш истината реалност, пак няма да я имаш, дори да знаеш; това знание изобщо няма да ти помогне да изпълняваш добре дълга си, нито ще ти помогне по някакъв начин в навлизането в живота. Добре е да не се интересуваш за някои общи дела; всъщност е по-добре да не знаеш. Да знаеш твърде много е бреме. Щом такава информация изтече, тя се превръща в проблем и прегрешение. Да знаеш тези неща не е хубаво: колкото повече знаеш, толкова повече проблеми може да причини. Тези, които разбират истината, знаят какво трябва да се казва и какво не бива да се казва. Обърканите, на които им липсва духовно разбиране, не правят разлика между вътрешни и външни хора, когато говорят, и говорят само глупости. Следователно тези неща не бива да се съобщават на тези в църквата, които не разбират истината. Знанието на тези неща не носи никаква полза. Първо, тези хора не могат да помогнат за решаването на проблеми. Второ, те не могат да защитят делото на църквата. И трето, няма нужда те да говорят добре за Божия дом. Всички Божии слова са истината и всички Божии действия са праведни — има ли нужда от подмазване и ласкателство от страна на тези неверници и невярващи, на които им липсва духовно разбиране? Няма. Дори нито едно същество в целия свят да не следваше Бог или да не Му се покланяше, статусът и същността на Бог ще останат непроменени. Бог е Бог, вечно неизменен, непроменен от никакви промени в обстоятелствата. Божията идентичност и статус са вечно непроменящи се. Това са истини, които тези, които вярват в Бог, трябва да разберат. Тези неверници и невярващи говорят и действат, без да правят разлика между вътрешни и външни хора — полезно ли е за делото на Божия дом те да знаят твърде много? Необходимо ли е те да знаят за делото на Божия дом? Те не са достойни за това знание! Някои може да попитат: „Всички тези въпроси тайни ли са и затова ли не могат да бъдат известни?“. След като вярвате в Бог до този момент, мислите ли, че тези въпроси съдържат тайни? (Не.) Но Божиите избраници притежават почтеност и достойнство; те не бива да бъдат обект на обсъждане или подигравки от страна на невярващи. Божият дом, църквата и братята и сестрите, било то като група или като отделни хора, всички имат достойнство; всички са положителни и никой не бива да се опитва да ги осквернява. Всеки, който действа по начин, който позволява на Сатана и дяволи безразборно да оскверняват и небрежно да клеветят или да уронват репутацията на Божия дом, или да уронват репутацията на братята и сестрите, бива прокълнат! Следователно църквата категорично не допуска съществуването на тези, които не могат да си държат езика. Щом бъдат идентифицирани, те трябва да бъдат премахнати! Този подход съгласно принципите ли е? (Да.)

Някои хора са особено внимателни и предпазливи, когато говорят, общуват, взаимодействат или се свързват с братята и сестрите, но щом се приберат у дома, стават големи усти, разказват всичко, дори личната информация на братята и сестрите, така че членовете на семействата им, невярващите безверници и тези, които вярват само на думи, знаят много за делата на църквата. Такъв човек е къртица, предател — юда — и точно такъв индивид църквата трябва да премахне. Колкото по-дълго такива хора остават в църквата, толкова повече информация ще знаят за братята и сестрите, толкова повече ще извършват предателства и толкова повече ще бъдат въпросите, които невярващите ще използват като повод за нападки и за клевета. Ако не се страхуваш, че ще предадат тази информация на невярващи, тогава ги задръж; ако не желаеш личната ти информация и вътрешните дела на църквата да се разпространяват от техните уста, тогава трябва да премахнеш тези къртици възможно най-скоро. Уместно ли е това? (Да.) Към такива хора не трябва да се проявява снизхождение; те не таят добри намерения и самите те не са стока. Как се сравняват такива хора с двата типа хора, споменати по-рано — тези, които са склонни към отмъщение, и тези, които са разпуснати и невъздържани? По-добри или по-лоши са? (По-лоши.) Тези хора може също да изпълняват дълга си, да полагат известни усилия и да понасят известни трудности; може да правят всичко, което Божият дом поиска от тях, и да не отказват, но има един проблем: те разкриват всичко за Божия дом на невярващи. Всеки ден играят ролята на предател, на къртица. Само поради тази причина църквата не може да ги търпи и трябва да ги премахне. Разбирате ли? (Да.) Независимо дали са щастливи или нещастни в църквата, кой ги провокира, кой се разбира с тях, дали са избрани за църковни водачи или са освободени — каквото и да се случи, те винаги трябва да споделят всеки детайл с невярващите членове на семейството си. Те се грижат невярващите членове на семейството им и невярващите да бъдат информирани веднага и своевременно да схващат вътрешната ситуация на църквата. Към такива хора категорично не бива да проявявате никакво снизхождение, нито милост; щом откриете такъв, премахнете го. Какъв е този подход? (Уместен.) Безмилостно ли е да се постъпва така? (Не.) Не е безмилостно. Ти се отнасяш към тях като към братя и сестри, но те изобщо не защитават интересите на Божия дом или интересите на братята и сестрите. Вместо това те на всяка крачка продават интересите на Божия дом и на братята и сестрите. Ти ги смяташ за семейство, но те смятат ли теб за семейство? (Не.) Тогава не проявявай снизхождение към тях; ако трябва да бъдат премахнати, тогава ги премахни. До този момент срещали ли сте такива хора? (Да. Те споделяха всичко за братята и сестрите с членовете на семействата си, а понякога също така при първа възможност информираха членовете на семействата си за определени въпроси и конкретни подредби в църквата. Членовете на семействата им след това намираха повод да клюкарстват за църквата зад гърба ѝ.) Тези хора премахнати ли са? (Да.) След като са били премахнати, оплакваха ли се? Може да смятат, че е несправедливо, като си мислят: „Нищо не съм направил; това не представлява нарушение на управленските закони, нито съм причинявал прекъсвания или смущения. Защо тогава бях премахнат?“. Смятате ли, че естеството на техните действия е по-сериозно от причиняването на прекъсвания и смущения? (Да.) Могат ли такива хора да бъдат изкупени? Лесно ли се променят? (Не.) Защо казвате, че няма да е лесно? Кой аспект показва, че им е трудно да се променят? (Те не са част от Божия дом, не са братя или сестри; тяхната същност е на неверници и невярващи.) Това е тяхната същност. И така, как можете да разберете, че са невярващи и неверници? (Каквито и емоции да имат в църквата, те ги изливат пред семейството си, което показва, че каквото и да се случи, те не го приемат от Бог, а още по-малко си вадят поуки. Такива хора не преживяват Божието дело и не приемат истината, така че същността им е на неверници.) Тази тяхна същност на неверници е изяснена. Те изливат емоциите си пред семейството си и се отнасят към всичко въз основа на емоциите си. Как можете да разберете, че не са част от Божия дом, а са неверници, които са се промъкнали в Божия дом? (Защото могат да продадат интересите на Божия дом, като действат като предатели и къртици, и защото те по същество не са хора, които защитават делото и интересите на Божия дом. Следователно тези хора не са в единомислие с Божия дом.) Това обяснение не улучи целта. Нека ви обясня. Въпреки че тези хора участват в църковния живот и изпълняват дълга си, смятали ли са някога братята и сестрите за свое семейство? Казано на прост език, смятали ли са братята и сестрите за свои? (Не.) Тогава за какви смятат братята и сестрите? (За външни хора.) Правилно, за външни хора, за противници. Тогава за какво смятат Божия дом и църквата? Не е ли просто работно място за тях? (Да.) Те смятат Божия дом и църквата за компании или организации от невярващия свят, като гледат на братята и сестрите като на външни хора, като на такива, от които трябва да се пазят, като на противници. Така те лесно могат да разкриват различни видове информация и различни действителни ситуации за братята и сестрите на тези, които по същество не вярват в Бог. Те са наясно, че тези невярващи хора няма да кажат нищо добро и дори биха могли да клеветят братята и сестрите и да позорят Божия дом — те знаят всичко това, но въпреки това безразсъдно и напълно безрезервно разкриват ситуациите на братята и сестрите и на църквата на тези невярващи. Ясно е, че те гледат на братята и сестрите като на външни хора, като на противници, и винаги, когато възникне някаква неприятност, те веднага се обединяват с невярващи, за да се подиграват, да клеветят и да действат срещу братята и сестрите зад гърба им, като по този начин задоволяват собствените си желания. Те смятат, че осъждането на който и да е брат или сестра не би било осъществимо в църквата, защото ако обсъждат делата на църквата или братята и сестрите пред самите братя и сестри, смятат, че ще трябва да понесат последствията, които биха били неблагоприятни за тях. Но обсъждането на тези въпроси със семейството им напълно задоволява личната им прибързаност, желания и емоции, без да се налага да носят каквито и да било последствия, тъй като семейството в крайна сметка си е семейство, което не би ги предало. Не е същото обаче с братята и сестрите, които биха могли да ги докладват, да ги разобличат и да ги кастрят, и дори да ги накарат да загубят дълга и позициите си по всяко време и на всяко място. Така че изобщо не е невярно да се каже, че те гледат на братята и сестрите като на свои противници. Противникът е някой, от когото трябва да се пазиш. Затова те не говорят с братята и сестрите, нито общуват с тях, нито разобличават нещо пред тях. Вместо това те „живеят църковен живот“ с невярващите членове на семейството си у дома, където споделят всичко и изливат сърцата си. Те безрезервно изразяват своите мисли, мнения, разочарования, недоволство и всичките си изопачени възгледи без никакви скрупули, като намират освобождение и удоволствие в това. Членовете на семействата им не ги презират, а вместо това им помагат и им сътрудничат. Ако говореха така в църквата, истинската им природа на неверници щеше да бъде напълно разобличена и църквата щеше да трябва да ги премахне. Следователно те не гледат на братята и сестрите като на семейство, а като на противници. Това е един аспект. Другият аспект е, че те никога не се смятат за част от църквата, така че каквото и да се случи с църквата, било то клевета и богохулство от религиозния свят, безпочвени слухове и подигравки от невярващи, или набеждаване и преследване от националното правителство, за тях лично е без значение и маловажно. Да предположим, че наистина се чувстваха така: „Ако имиджът на църквата е уронен и Божието име е опозорено, нашето достойнство като вярващи сериозно е поставено под въпрос. Поради тази причина никога не бих обсъждал църковните дела или делата на Божия дом с невярващи, като им позволявам да клюкарстват и да се смеят за това. Дори за да се защитя, не бих говорил небрежно за делата на Божия дом с невярващите членове на семейството си“ — ако имаха такова съзнание, нямаше ли тогава да могат да си държат езика? Защо тогава не могат да го направят? Ясно е, че те по същество не се смятат за част от Божия дом, нито се смятат за вярващи. Някои хора казват: „Думите Ти са неправилни. Ако не се смятат за част от Божия дом, защо все още идват на събирания?“. Сред тези, които вярват в Бог, има всякакви хора. Не сме ли разговаряли за това преди? Има много хора, които идват да вярват в Бог с различни неправилни мотиви и цели, и това е един такъв тип. Да вярваш в Бог за забавление, за да разсееш скуката или да намериш духовна опора — не са ли такива неверници често срещани? Не могат ли такива хора да бъдат намерени в изобилие? (Да.) Те дори не се признават за вярващи в Бог. Разбира се, цялата работа на църквата и Божиите избраници, които изпълняват дълга си, не ги засягат, те не им обръщат внимание. Така те могат небрежно и с лека ръка да обсъждат с невярващи работната ситуация на църквата, вътрешните дела на църквата и дори всякакви проблеми, които възникват сред братята и сестрите. След като приключат с говоренето, невярващите продължават да клюкарстват, да клеветят и да се подиграват, но това ни най-малко не ги притеснява. Те дори може да се присъединят към невярващите в отправянето на обиди към братята и сестрите, в осъждането на Божия дом и в коментирането на работата и работните подредби на Божия дом. Вярващи в Бог ли са те? (Не.) Истинският вярващ никога не би постъпил по този начин. Дори ако е в името на защитата на собственото си достойнство и интереси, той никога не би хапал ръката, която го храни, и не би застанал на страната на тези извън църквата. Не е ли така? (Да.) Следователно такива хора са зли хора и неверници, които трябва да бъдат премахнати. Колкото по-скоро бъдат премахнати, толкова по-скоро църквата ще има спокойствие.

Да поговорим за вас самите. Например, ако родителите ти не вярват в Бог или ако братята и сестрите ти или най-добрите ти приятели не вярват в Бог, но не се противопоставят на твоята вяра и всъщност доста я подкрепят, би ли им разказал всичко, което се случва в църквата? Да предположим, че една твоя приятелка попита: „Във вашата църква има ли мъже, които си търсят партньорка? Има ли такива, които са особено простодушни, високи, богати и красиви?“. Някои порядъчни хора сред невярващите също искат да намерят порядъчен партньор, с когото да прекарат дните си. Твоята приятелка иска да намери някого, който вярва в Бог, така че ще бъдеш ли склонен да ѝ кажеш? (Не.) Трябва да ѝ кажеш: „Привързаността ти към вярващите е безполезна. Ти си невярваща и по същество си несъвместима с вярващите. Нямате общ език; вървите по различни пътища! Погледни се, облечена си толкова натруфено — кой брат в нашата църква би те харесал?“. Ти нямаш високо мнение за нея, така че би ли говорил с нея за църковни въпроси? (Не.) Само няколко думи и разговорът ще се разпадне — имате напълно различни гледни точки. Дори ако някои невярващи имат добро впечатление за вярващите и дори ако поддържат приятелство с теб, след като станеш вярващ, би ли бил склонен да споделиш с тях вътрешните дела на църквата или трудностите, които срещаш при изпълнението на дълга си? (Не.) Дори да подкрепят вярата ти в Бог, каква е ползата да обсъждаш с тях църковни въпроси? Например някои братя и сестри са издържали на мъчения и разпити от големия червен змей, без да станат юди. Това е свидетелство, на което дори невярващите се възхищават — би ли бил склонен да споделиш това с тях? (Не.) Защо не би бил склонен да го обсъждаш? (Такива въпроси не ги засягат и те не биха могли да разберат тези свидетелства за преживяване.) Те няма да могат да разберат. Какви негативни последици може да има обсъждането на тези въпроси? (Вместо това те може да осъдят църквата.) Те биха отсъдили: „Защо се подлагате на това? Защо се противопоставяте на националното правителство?“. Вижте, един-единствен коментар може да разобличи тяхната природа. Как може това да се счита за противопоставяне на националното правителство? Ясно е, че дяволските царе, управляващи страната, жестоко преследват Божиите избраници, като не им оставят начин да живеят. Дори когато стават свидетели на това, те се преструват, че не знаят. Ясно е, че говорят по начин, който обръща истината и изопачава фактите. Какво друго би могъл да обсъждаш с тях? Не можеш да говориш с тях за нищо, свързано с вярата в Бог; не можеш да им позволиш да узнаят нищо за това. Тези, които не могат да си държат езика, могат да разкажат всичко за църквата на невярващи. Те очевидно са неверници; те са дяволи, дошли в Божия дом, за да се мотаят, зверове, които хапят ръката, която ги храни, без капка съвест или разум. Всяка вреда за интересите или репутацията на Божия дом или на църквата изобщо не ги засяга, не касае никой от собствените им интереси и те не изпитват ни най-малка скръб; така те могат безразсъдно да говорят за вътрешните дела на църквата на невярващи и на хора, които не вярват в Бог, без ни най-малки скрупули. Омразни ли са такива хора? (Да!) Може ли един неверник, който не гледа на братята и сестрите като на семейство, а гледа на невярващите като на свое семейство, да приеме истината? (Не.) Може ли да признае, че Бог е истината? (Не.) Може ли човек, който не се смята за член на църквата, когато чуе думите за Божието спасение на човека, да остави настрана собствените си интереси, за да се стреми към истината и да навлезе в истината реалност? (Не.) Ежедневните им дейности се състоят само в продаване на интересите на църквата, заставане на страната на външни хора и служене като къртици, юди и предатели, сякаш това е тяхната мисия. Те не вървят по правилния път, а живеят, за да вършат зло; те заслужават да умрат и да бъдат прокълнати! Тези юди, предатели и слуги на Сатана, които хапят ръката, която ги храни, са негативни отрепки, те са вредни за човечеството и са презирани от всички. Така че не е ли съвсем правилно църквата да се справи с тях и да ги премахне? (Да.) Съвсем правилно е! Не би ли ви било неприятно да бъдете издадени? Ако църквата или Божият дом бъдат издадени, повечето може да не са дълбоко съпричастни или да не се чувстват твърде наскърбени; просто вътрешно ще им е малко неприятно, защото в края на краищата те са нейни членове. А какво ще стане, ако бъдеш издаден от някой в църквата на невярващи и поради това, че те е издал, невярващите изопачат фактите, клеветят те, подиграват ти се, съдят те и те заклеймяват? Как ще се почувстваш тогава? Няма ли тогава да преживееш унижението и срама, понесени от църквата и Божия дом? (Да.) От тази гледна точка уместно ли е да се премахват такива хора? (Да.) Те трябва да бъдат премахнати; няма нужда да се проявява снизхождение към тях. Що се отнася до тези, които не могат да си държат езика, въз основа на различните проявления на това как се държат и какво изживяват, те са неверници в църквата, тип зли хора, които трябва да бъдат премахнати. Независимо дали действията им се извършват тайно или открито, щом се открие, че някой не може да си държи езика и по своята човешка природа същност той е завършен неверник, тогава незабавно докладвайте на водачите и работниците и уведомете братята и сестрите за него. Трябва да се направи своевременно и точно разпознаване на такива хора и след това те трябва да бъдат премахнати от църквата възможно най-скоро. Не им позволявайте да имат никакво участие в църквата и нейната работа или да имат каквато и да било връзка с братята и сестрите; пълното им премахване е правилното действие. С това приключва общението по това проявление на човешката природа — неспособността човек да си държи езика.

Трите типа хора, за които разговаряхме днес, по-сериозни случаи ли са от двата типа, за които разговаряхме преди? (Да.) Техните обстоятелства са по-лоши, човешката им природа е по-подла и по-достойна за презрение, а вредата и въздействието им върху интересите на църквата и на всички братя и сестри са по-големи. Затова не подценявайте тези три типа хора; трябва да се пазите бдително от тях и да не бъдете снизходителни към тях. Ако някой бъде идентифициран като един от тези три типа, той трябва незабавно да бъде разобличен и разпознат, а след това да се справите с него възможно най-бързо. Ако изпълнява важен дълг, незабавно намерете някого, който да поеме дълга му, а след това го лишете от този дълг и го премахнете. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Различните състояния на братята и сестрите в църквата, различните им проявления в различни периоди, работата на църквата и дори някои от вътрешните ѝ дела е позволено да се обсъждат и да се говори за тях само сред братята и сестрите. Това е така, за да се даде възможност на Божиите избраници да имат по-ясни разбирания и прозрения за принципите, изисквани от Божия дом, като по този начин постигнат способността да действат според истините принципи. Един принцип обаче трябва да е ясен: независимо дали става въпрос за истини или принципи, засягащи навлизането в живота на Божиите избраници, или за правилата за общи въпроси, категорично не е позволено да се говори за тях с невярващи, което би довело до това невярващите да коментират и да сочат с пръст. Това е абсолютно забранено. Някои може да кажат: „Ако е абсолютно забранено, това означава ли, че е управленски закон?“. Може да се каже и така; който издаде информация, ще понесе съответните последствия. Защо ще трябва да понесе последствията? Защото тези, които издават вътрешни дела на църквата, не защитават църквата или братята и сестрите и лесно могат да издадат църквата и братята и сестрите. Тъй като действат като предатели и юди, към тях вече не трябва да се проявява снизхождение, нито да се считат за братя и сестри или за семейство. С тях трябва да се постъпва като с предатели и юди и да бъдат директно премахнати от църквата. Някои хора казват: „Преди имах лошия навик да съм голяма уста, бях склонен да говоря безразсъдно. Сега, когато виждам последствията от такива действия, вече не смея да говоря безразсъдно“. Добре. Щом си казал това, поведението ти ще бъде наблюдавано. Ако наистина се покаеш и направиш обрат, като вече не предаваш безразсъдно информация или не продаваш интересите на братята и сестрите и можеш да си държиш езика, Божият дом ще ти даде един шанс. Ако отново бъде открито, че си направил това, че ти си този, който е разпространил някаква информация, няма да бъде проявено никакво снизхождение към теб — братята и сестрите в църквата ще се обединят, за да те премахнат. Когато това се случи, недей да ревеш или да се оплакваш, че не си бил предупреден предварително. Сега, когато нещата са обяснени ясно, ако това се случи отново, Божият дом категорично няма да бъде снизходителен. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Ако видите някого, който не е разбрал, обяснете му; дайте му насоки, като използвате това, за което разговаряхме днес. Ако забележите някого, който показва признаци на такова поведение, или някого, който е действал по този начин преди, общувайте с него, предупредете го и го информирайте за естеството на такива действия и последствията от тях, както и за отношението на Божия дом към тези въпроси и хора. След като изясните нещата, наблюдавайте го, за да видите дали може да се покае и какво ще прави в бъдеще. Ако се промени и вече не действа по такъв начин, той може да бъде приет обратно и да се отнасяте към него като към брат и сестра. Но ако упорито отказва да се покае и продължи тайно да действа по този начин, винаги, когато откриете такъв човек, го премахвайте. Ако намерите двойка, тогава премахнете и двамата; ако намерите група, тогава премахнете цялата група. Не проявявайте никакво снизхождение. Някои хора питат: „Мога ли да говоря с тези от семейството ми, които някога са вярвали, но по-късно са били премахнати?“. Изглежда, че тези, които обичат да си чешат езика и да се занимават с клюки, не им е лесно да се контролират, като винаги упорито питат дали това е допустимо. Какво мислите вие, допустимо ли е? (Не.) Не е допустимо да се говори с никого от тях, тъй като лесно води до последствия. С такива хора трябва да се постъпва като с юди. С тези, които са невярващи, тези, които са били премахнати, тези, които са ви близки, тези, които заслужават доверие, тези, които подкрепят вярата ви в Бог, тези, които са благосклонни към вярата в Бог, и тези, които на думи вярват в Бог, които просто живеят църковен живот и четат малко от Божиите слова, но изобщо не изпълняват дълга си, не бива да се говори — ако някой го прави, с него ще се постъпи като с юда. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Кой друг е включен в тези, които не изпълняват дълга си? Включени ли са обикновените членове на църквата? (Да.) Не забравяйте това нещо; не бъдете глупави. Трябва да схванете принципите добре. Не продължавайте да вярвате, само за да се окаже накрая, че сте станали юда и сте издали Божия дом, предали сте братята и сестрите, без дори да го осъзнавате, и дори се гордеете с това. Да не можеш да си държиш езика и дори да издаваш делото на църквата и братята и сестрите е сериозно прегрешение. Бог води записки за всеки, който извърши такова зло. Сега, след като ти е обяснено ясно и си разбрал, ако го направиш отново, това вече не е обикновено прегрешение; това е нарушение на управленския закон, което те прави обект на премахване и ще бъдеш лишен от правото на спасение. Разбрахте ли? (Разбрахме.)

11 декември 2021 г.