Г. Склонни към отмъщение

Общението ни за проявленията на третия тип хора — тези, които са разпуснати и невъздържани — приключи. Освен хората от този тип има и много други, които спадат към категорията на злите хора, и църквата трябва да различи и да премахне всички тези типове зли хора. Следва да обсъдим четвъртия тип. От различните зли хора, които църквата трябва да различи и да премахне, четвъртият тип представлява значително предизвикателство и неприятност. Кои може да са те? Това са тези, които са склонни към отмъщение. От израза „склонни към отмъщение“ става ясно, че тези хора не са стока; разговорно казано, те са гнили ябълки. Ако се съди по последователните проявления и разкривания на тяхната човешка природа, както и по принципите им на действие, сърцата им не са добри. Както гласи народната поговорка, те са „гадняри“. Ние казваме, че те не са от добрия вид; по-конкретно, тези хора не са добросърдечни, а носят жестокост, злоба и безпощадност. Щом някой каже или направи нещо, което засяга интересите, репутацията или статуса на тези хора, или което ги оскърбява, от една страна, те таят враждебност в сърцата си. От друга страна, въз основа на тази враждебност, те действат; действат с цел и посока да излеят омразата си и да облекчат гнева си — поведение, известно като търсене на отмъщение. Сред хората винаги има една част такива индивиди. Независимо дали става въпрос за това, което хората описват като дребнави, властни или прекалено чувствителни, каквито и термини да се използват за описание или обобщение на тяхната човешка природа, общото проявление на техните взаимодействия с другите е, че всеки, който случайно или умишлено ги нарани или оскърби, трябва да си изпати и да понесе съответните последствия. Както казват някои хора: „Оскърбиш ли ги, бедна ти е фантазията какво ще ти се случи. Ако ги предизвикаш или нараниш, не си мисли, че ще се измъкнеш лесно“. Съществуват ли такива индивиди сред хората? (Да.) Със сигурност съществуват. Независимо какво се случва, независимо дали си струва, или не да се ядосваш или да си дребнав, тези, които са склонни към отмъщение, го включват в дневния си ред, като се отнасят към него като към въпрос от изключителна важност. Който и да ги оскърби, това е неприемливо и те изискват да бъде платена съответната цена, което е техният принцип за отношение към хората, за отношение към всеки, когото считат за враг. Например в църковния живот някои хора разговарят за своето състояние или нормално общуват и споделят своите преживявания, като обсъждат своите състояния и поквара. С тези действия те неволно засягат състоянията и покварата на други хора. Говорещият може да няма такова намерение, но слушателят го приема присърце. След като го изслуша, този индивид не може правилно да го възприеме или да подходи към него и е склонен да развие отмъстителна нагласа. Ако не остави този въпрос и настоява да напада и да търси отмъщение, това ще създаде проблеми за работата на църквата, така че този въпрос трябва да бъде разрешен своевременно. Докато в църквата има зли хора, неизбежно ще възникват смущения, така че инцидентите, при които зли хора смущават църквата, не бива да се подценяват. Независимо дали е умишлено, или не, стига да ги предизвикаш или нараниш, те няма да го оставят лесно. Те си мислят: „Ти говориш за своята поквара, защо споменаваш мен? Ти говориш за своето себепознание, защо разобличаваш мен? Разобличаването на моята поквара подкопава авторитета и достойнството ми, поставя ме в неудобно положение сред братята и сестрите, причинява ми загуба на престиж и уронва репутацията ми. Е, тогава ще ти отмъстя; бедна ти е фантазията какво ще ти се случи! Не си мисли, че лесно се поддавам на тормоз, не си мисли, че можеш да ми нареждаш какво да правя само защото семейните ми условия са лоши и социалният ми статус не е висок. Не ме приемай за някой мекушав; с мен шега не бива!“. Да оставим настрана как точно отмъщават; нека просто разгледаме самите тези хора: когато се сблъскат с тези дребни неща — неща, които са често срещани в църковния живот — те не само не могат да се отнесат към тях или да ги възприемат правилно, но също така развиват омраза и чакат възможност да си отмъстят, дори прибягват до безскрупулни средства, за да осъществят отмъщението си. Какво говори това за тяхната човешка природа? (Тя е злобна.) Добри хора ли са те? (Не.) Най-добрият тип хора са тези, които могат да приемат истината. Когато чуят други да споделят своите преживявания в общение, те ще размишляват: „Аз също имам тази поквара. Това, което описват, изглежда като моето състояние. Независимо дали умишлено ме разобличават, или неволно говорят за нещо, което случайно прилича на моето състояние, аз ще го възприема правилно — ще чуя как са го преживели, как търсят истината, за да разрешат това състояние, и как практикуват и навлизат“. Това е човек, който наистина приема истината. Един малко по-слаб човек, след като чуе това, може да си помисли: „Как така поквареният нрав, който те разпознават, е точно като моето състояние? Дали говорят за мен? Е, нека говорят. В края на краищата не съм претърпял никаква загуба, а повечето хора вероятно така или иначе не знаят. Може би просто говорят за себе си и случайно съвпада с моето състояние; всички споделяме едно и също състояние“. Те не го приемат на сериозно, не таят омраза в сърцето си и не развиват отмъстителен манталитет. Различно е обаче при недобрите, злите хора. Други биха счели същия въпрос за обикновен, като се справят и се отнасят с него по съответния начин. Разбира се, добрите хора, които приемат истината, биха го разрешили проактивно и положително. Обикновените хора, макар и да не го разрешават положително, не таят омраза, още по-малко търсят отмъщение. Но за тези недобри хора такъв обикновен и съвсем тривиален въпрос може да предизвика вътрешен смут, поради което са неспособни да се успокоят. Нещата, които те причиняват, не са положителни или обикновени, а жестоки и нечестиви; те търсят отмъщение. Каква е причината за тяхното отмъщение? Те смятат, че хората умишлено ги злепоставят със злобни забележки, като разобличават реални ситуации около тях, както и грозната им страна и покварата им. Те приемат казаното от хората за умишлено, затова ги считат за свои врагове. Тогава те смятат, че е обосновано да използват отмъщение, за да уредят въпроса, като си служат с различни средства, за да постигнат отмъстителните си цели. Не е ли това жесток нрав? (Да.) В църковния живот, когато братята и сестрите говорят за своите състояния, повечето слушатели могат да намерят връзка с това и да го приемат от Бог. Само тези, които изпитват неприязън към истината и имат нечестив нрав, развиват враждебност и дори отмъстителна нагласа, след като го чуят, като напълно разкриват своята природа същност. Щом се породи отмъстителната нагласа, следват поредица от отмъстителни действия и поведение. Когато се разгърнат действия на търсене на отмъщение, какво става с отношенията между хората? Те вече не са правилни. И кой е истинската жертва в случая? (Човекът, срещу когото търсят отмъщение.) Правилно. Истинските жертви са тези, които разговарят за своето свидетелство за преживяване. Склонните към отмъщение след това ще осъждат, нападат и дори набеждават или клеветят онези, които възприемат като разобличаващи ги или таящи враждебност към тях, като използват думи или действия в различни ситуации. Склонните към отмъщение не просто временно таят омраза в сърцата си и с това да приключат; те търсят и дори създават всякакви възможности да си отмъстят на тези, които са обект на тяхното отмъщение, на тези, към които са враждебни, и на тези, които възприемат като неблагосклонни към тях. Например по време на избора на водачи, ако човекът, към когото са враждебни, отговаря на принципите за оползотворяване на хора в Божия дом и е пригоден да бъде избран за водач, тяхната враждебност ще ги накара да го осъждат, заклеймяват и нападат. Те дори може да предприемат задкулисни действия или да направят неща, вредни за този човек, за да си отмъстят. Казано накратко, техните средства за постигане на отмъщение са разнообразни. Например те могат да намерят нещо, което да използват като средство за натиск срещу някого, и да го злепоставят, да измислят слухове за този човек чрез преувеличаване и безпочвени мълви или да всяват раздор между този човек и другите. Те дори могат лъжливо да го обвинят пред водачите с твърдението, че човекът не е предан, че се съпротивлява чрез негативност при изпълнението на дълга си. Всичко това всъщност са умишлени измислици, които си съчиняват. Вижте как от техните подозрения и погрешно разбиране на този човек възникват толкова много неоправдани модели на поведение и действия; всички тези подходи произтичат от тяхната отмъстителна природа. Всъщност, когато този човек е споделял своите свидетелства за преживяване, това изобщо не е било насочено към тях; не е имало никаква злонамереност към тях. Просто понеже те изпитват неприязън към истината и имат жесток нрав, склонен към отмъщение, те не позволяват на другите да ги разобличават, нито допускат разговори за опознаване на себе си, обсъждане на покварения нрав или говорене за сатанинската си природа. Когато се обсъждат такива теми, те се вбесяват, тъй като приемат, че са под прицел и са разобличени, и оттам развиват и формират отмъстителна нагласа. Проявленията на този тип хора, които отмъщават, изобщо не се ограничават само до една ситуация. Защо казвам това? Защото такива индивиди имат жестока природа; никой не може да ги предизвиква или провокира. Те притежават присъща агресивност към всеки и всичко, подобно на скорпион или стоножка. Следователно, независимо дали някой ги предизвиква или наранява, като говори умишлено или неволно, стига да почувстват, че са загубили гордостта или авторитета си, те ще измислят начин да спасят гордостта и авторитета си, което води до поредица от отмъстителни действия.

Сега ще разговарям за други проявления на тези, които са склонни към отмъщение. Някои биват кастрени от водачи, защото са изпълнявали дълга си нехайно, поради което таят недоволство. Кажете Ми, това кастрене обосновано ли е? (Да.) Напълно е обосновано и нормално. Ако ти изпълняваш дълга си нехайно, като причиняваш вреда на църковната работа, и не действаш съгласно принципите, и някой се изправи, за да те разобличи и кастри, това е обосновано и трябва да го приемеш. Тези, които са склонни към отмъщение, обаче не само отказват да го приемат, но и таят недоволство. Щом водачите си тръгнат, те започват да сипят ругатни: „Какво се перчиш? Не е ли само защото имаш официална длъжност? Ако аз имах такава длъжност, щях да се справя по-добре от теб! За какъв се мислиш, че да ме кастриш? Мразя те, задето ме кастриш. Проклинам те да те прегази кола, да се задавиш с питието си и да умреш, да се задавиш с храната си и да умреш. Проклинам те да умреш по ужасен начин! Как смееш да ме кастриш? Няма човек на земята, който да смее да ме кастри!“. Когато тези водачи бъдат кастрени от по-висшестоящи водачи заради някои въпроси, те злорадстват над нещастието на водачите и стават изключително щастливи, като си тананикат мелодия и си мислят: „Е, как е? Перчеше се, а сега получаваш възмездие! Ще стъжня живота на всеки, който ме кастри!“. Какво мислите за такива хора? (Те са злобни.) Колкото и обосновано да е кастренето им, те не могат да го приемат. Упорито спорят и се защитават, а след това продължават да изпълняват дълга си нехайно, като остават непоправими въпреки многократните увещания. Ако винаги действаш нехайно в Божия дом просто ще бъдеш кастрен; ако си на работа в светския живот и действаш нехайно, може да бъдеш уволнен и да загубиш препитанието си. През повечето време в Божия дом принципът е да се разговаря за истината и да се подкрепя с любов, като се позволява на повечето хора да се стремят към истината и да изпълняват дълга си нормално. Всъщност сред водачите и работниците едва малцина могат да се сблъскат със сурово кастрене. Повечето хора действат въз основа на вяра, осъзнатост, съвест и разум, като приемат Божията внимателна проверка и не правят груби грешки, така че не се сблъскват със сурово кастрене. Кастренето обаче е добро нещо; колко хора се сблъскват с кастрене, особено от Горното? Това представлява чудесна възможност за себепознание и житейско израстване. Вярващите трябва поне да разбират значението на кастренето, като го признаят за нещо добро. Дори ако кастренето от определени лица не е изцяло съгласно принципите, примесено с лични влечения и избухливост, ти все пак трябва да изследваш себе си, за да видиш кои аспекти на действията ти не са съобразени с принципите и да го приемеш положително; това е полезно за теб. Но тези зли хора не могат да приемат дори обосновано кастрене. Дори да не предприемат действия, за да търсят отмъщение, сърцата им са изпълнени с огромно недоволство и те проклинат и ругаят. Когато тези, които са ги кастрили, се сблъскат със собственото си кастрене или срещнат несгоди, те са по-щастливи от дете, празнуващо Нова година. Това е проявлението на злите хора. Има и някои хора, които се съревновават при изпълнението на дълга си; те често не следват принципите и действат нехайно, което води до безплодно изпълнение на дълга им. Когато водачите разговарят за техните проблеми и ги кастрят, тези, които са склонни към отмъщение, не могат да се отнесат правилно към този въпрос. Въпреки че вътрешно признават своята нехайност и липса на принципност в изпълнението на дълга си, те все пак развиват мисли и действия за търсене на отмъщение в отговор на кастренето. Впоследствие пишат писма, в които лъжливо обвиняват водачите, като се хващат за някои техни практики и разкривания на поквара, за да преувеличават и да докладват на по-висшестоящи в опит да предизвикат освобождаването на водачите. Ако целта им не бъде постигната, те подливат вода и причиняват смущения задкулисно, като упорито се съпротивляват на подредбите на водачите. Те не вземат предвид църковната работа, принципите, изисквани от Божия дом, или ефективността на изпълнението на дълга; загрижени са само да излеят гнева си. Отказват да слушат когото и да било, дори отхвърлят увещанията на водачите и работниците. Въпреки че не отвръщат дръзко или не се съпротивляват директно, задкулисно могат да дават воля на негативността, да изоставят работата си в знак на противопоставяне и да се хващат за всяка възможност, за да я използват като опорна точка срещу работните подредби на Божия дом или срещу водачите и работниците. Те дори разпространяват представи; самите те са негативни и не желаят да изпълняват дълга си, но също така се опитват да въвлекат повече хора в негативност, лентяйство и пренебрегване на дълга. Какъв е техният принцип? „Не се страхувам да умра; трябва да намеря някого, когото да завлека със себе си. Водачите ме кастрят, като казват, че изпълнението на дълга ми не е съгласно критериите — тогава ще направя така, че никой да не изпълнява добре дълга си. Ако аз не се справям добре, никой от вас няма да се справи! Водачите ме кастрят, а всички вие ми се смеете; на всички ви ще стъжня живота!“. Когато изпълняват дълга си нехайно или против принципите и някой докладва това на водачите, те разследват този въпрос: „Кой ме докладва? Кой ме натопи пред водачите? Кой е в тесен контакт с водачите? Ако разбера кой ме е докладвал на по-висшестоящите водачи, няма да проявя никаква любезност към този човек! Никога няма да го оставя на мира!“. Те не само са способни на резки изказвания, но, разбира се, могат и да осъществят такива заплахи. Тези индивиди имат много противни и подмолни тактики за търсене на отмъщение, не само като се хващат за повод, чрез който да осъждат и заклеймяват другите. Някои умишлено крадат зарядното устройство за лаптопа на човека, на когото искат да си отмъстят, за да не може да презареди лаптопа си и да възпрепятстват изпълнението на дълга му. Други умишлено добавят много сол в храната на някого, за да я направят негодна за ядене. Тези груби средства за отмъщение, често срещани сред невярващите, се използват и от злите хора в църквата. Техните методи за отмъщение далеч надхвърлят това, като включват някои безскрупулни тактики, каквито никога не сме виждали; ние само цитираме няколко прости примера. Някои индивиди сред тях умишлено създават неприятности, пречки и трудности за другите; това е често срещано явление. Във всяка група, при различни обстоятелства и обстановка, жестокият нрав на тези, които са склонни към отмъщение, постоянно се разобличава. Отмъстителните проявления на злите хора и антихристите са още по-очевидни. Докато в църквата има зли хора и антихристи, Божиите избраници, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, ще бъдат смущавани. Всеки ден, в който са налице зли хора и антихристи, е ден, в който църквата не познава мир — добрите хора ще бъдат нападани и отхвърляни; по-специално тези, които се стремят към истината, ще се сблъскват с враждебността и отмъщението на злите хора и антихристите. Как злите хора и антихристите измъчват другите и им отмъщават? Първо, тяхна мишена са онези, които се стремят към истината и се придържат към принципите. Тези зли индивиди ясно осъзнават, че само онези, които се стремят към истината, са най-вредни за тях. Преди всичко, хората, които разбират истината, могат да ги различат; стига да направят нещо лошо, те ще бъдат прозрени от тези, които разбират истината. Второ, в присъствието на хора, които разбират истината, техните злодеяния ще бъдат донякъде ограничени, което ще затрудни постигането на целите им. От тази гледна точка само тези, които се стремят към истината, са защитници на църковната работа. В присъствието на тези, които се стремят към истината, антихристите и злите хора не смеят да действат тиранично и трябва да проявяват известна сдържаност. Така тези, които се стремят към истината, са треска в окото за антихристите и злите хора и са трън в петата им и затова антихристите измислят начини да си отмъстят.

Когато злите хора осъществяват отмъщението си, те проявяват жесток нрав, като са неразумни и лишени от рационалност. Тези, които са прекарали известно време с тях и ги разбират, донякъде се страхуват от тях. Разговорите с тях изискват изключителна предпазливост и учтивост, изискват прекомерна степен на уважение. Трябва постоянно да ги успокояват и да им угаждат, и всички проблеми или недостатъци, които имат, не могат да бъдат посочвани директно. Вместо това трябва да обсъждат тези въпроси заобиколно, с увещания, а след като са говорили, трябва и да ги похвалят с думите: „Въпреки че ти имаш този недостатък или слабост, ти усвояваш умения по-бързо от нас, твоите професионални способности са по-силни от тези на другите, а твоята работна ефективност е по-висока от нашата. Аз виждам твоите недостатъци като силни страни“. Дори трябва да ги ласкаят. Защо правят това? От страх от тяхното отмъщение. По този начин тези зли индивиди стават доволни и се чувстват умилостивени в сърцата си. За да избегнат отмъщението им, повечето хора не смеят да им кажат директно за проблемите, които откриват у тях, нито смеят да докладват тези проблеми. Дори когато е ясно, че вредят на интересите на Божия дом и че църковната работа се забавя поради тяхната упоритост и безразсъдна своеволност, или дори когато се забелязват някои изопачавания в тяхната посока и принципи, никой не смее да възрази или да ги докладва на по-висшестоящите. Поради техния жесток нрав и тяхната човешка природа, която е склонна към отмъщение, другите донякъде се страхуват от тях, изпитват гняв, но са твърде уплашени, за да го изразят. Разговорите с тях трябва да бъдат особено учтиви и тактични, като към тях се проявява изключително мило, нежно и изискано отношение. Когато хората им говорят с уважение и учтивост и са отстъпчиви към тях, вътрешно те се чувстват комфортно. Ако обаче някой е прям, разобличава проблемите им и прави предложения, те се отвращават, възприемат го като неуважение, сякаш другите имат възражения или враждебност към тях. Това ги подтиква да търсят отмъщение срещу този човек и да го измъчват; те трябва да го съсипят и да опетнят името му. Ако този човек попадне в ръцете им, няма да свърши добре. Страшни ли са такива хора? (Да.) Ако ти не ги разбираш и ги оскърбиш, те ще затаят злоба срещу теб, като обмислят как да ти отмъстят дори докато ядат и спят. Щом попаднеш в полезрението им, неприятностите са неизбежни, тъй като те са решени да търсят отмъщение. Макар външно да говорят с теб както преди, в момента, в който обмислят отмъщение, всичко, което ти преди си им правил или казвал, се превръща в оръжие за тях. Те ще се отнасят с теб като с враг, като си отмъщават малко по малко, докато не се почувстват достатъчно отмъстени и напълно удовлетворени. Това е последствието от общуването със зли хора.

Хората, които са склонни към отмъщение, ако се съди по различните им модели на поведение и по принципите и методите, по които действат и постъпват, представляват заплаха за почти всеки, с изключение на онези, които са добросърдечни и дружелюбни към всички и на които им липсват принципи в отношенията с когото и да било — такива хора са в безопасност около жестоки хора. Въпреки това тези, които имат дори и най-малко чувство за съвест или справедливост, в различна, по-голяма или по-малка степен ще се чувстват застрашени в присъствието на хора, склонни към отмъщение. В тежки случаи може да се сблъскат с физическа вреда или дори със заплахи за живота си, докато в по-леки случаи може да бъдат обект на словесни нападки, клевета или набеждаване. Това са сред общите разкривания и проявления на жестокия нрав на хората, склонни към отмъщение. Ако се съди по общите им проявления, такива хора причиняват смущения и сред братята и сестрите, и в църквата. Почти всеки, който общува с тези отмъстителни хора, се превръща в обект на тяхното отмъщение и почти неизменно — в жертва. Склонните към отмъщение имат жесток нрав, те са бомби със закъснител, които могат да избухнат всеки момент. Макар че могат да следват тълпата, за да изпълняват дълга си и да водят нормален църковен живот, ако се съди по тяхната човешка природа, те могат да търсят отмъщение и да представляват заплаха за другите по всяко време, както и да карат хората да се страхуват и да се пазят от тях. Не представлява ли това вече смущение за мнозинството? (Да.) За да избегнат да ги оскърбят, за да им угодят и за да избегнат тяхната злопаметност и отмъщение, хората трябва винаги да следят изражението им и да се вслушват в скрития смисъл на думите им, като се опитват да разберат техните намерения, цели и посоки, когато говорят. От тази гледна точка повечето хора не са ли не само смущавани от тях, но и контролирани от тях? (Да.) Следователно, ако се съди по естеството на този въпрос, такива отмъстителни индивиди не са ли зли хора? (Да.) Много е ясно, че те трябва да бъдат окачествени като зли хора. Ако човек се опита да разбере положението на такива индивиди, повечето се страхуват да кажат истината за тях и ще отбиват всеки въпрос за тях с уклончиви отговори като „Става“, като не смеят нито да докладват за проблемите им, нито да говорят за тях или да ги оценяват. Не е ли това неприятна ситуация? Някои казват: „Такива зли хора могат да си отмъщават по всяко време и навсякъде; кой би се осмелил да ги провокира? Освен това те винаги твърдят, че имат връзки както в подземния свят, така и в законните среди, като заплашват, че ако някой ги оскърби, нещата няма да свършат добре за този човек, ще му дадат урок и ще направят така, че семейството му да умре в мъки. Затова никой не смее да ги провокира. Да не ги закачаме, а ние просто ще се надяваме на най-доброто за себе си“. Виждаш ли, такава ситуация се формира в църквата, което на практика означава, че те вече са контролирали тези хора. Поради това, че са станали свидетели на техния жесток нрав в търсенето на отмъщение, хората не смеят да ги обвиняват или да ги кастрят, нито смеят да изкажат истинската си оценка за тях. Разговорите трябва да се водят заобиколно, от страх да не ги оскърбят, и дори говоренето в конкретика за истинските им проявления зад гърба им е изключително плашещо. От какво се страхуват хората? Те се страхуват, че думите им ще стигнат до ушите на отмъстителния човек, който ще им отмъсти. След като говорят, те се удрят по устата и казват: „О, не, днес казах нещо не на място. Само почакай, ще си изпатя. Защо не мога да си държа устата затворена?“. Оттогава нататък те живеят в постоянен страх и безпокойство, като ходят на пръсти в живота, винаги наблюдават, когато са около този човек, и се чудят: „Дали той знае ли какво казах? Дали е стигнало до ушите му? Отношението му към мен същото ли е като преди?“. Колкото повече размишляват, толкова по-неспокойни стават, и колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям става страхът им, затова решават, че е по-добре просто да го избягват напълно, като си мислят: „Не мога да рискувам да го провокирам, но поне мога да го избягвам. Независимо дали знае какво съм казал, или не, не мога ли просто да стоя далеч от него?“. Този страх става толкова непреодолим, че те не смеят дори да посещават събиранията, като избягват всяко място, където може да се намира този жесток човек, дори ако там трябва да изпълняват дълга си, като се чувстват уплашени до смърт.

Как трябва да се постъпва с тези зли хора, които са склонни към отмъщение? (Да се премахнат.) Съвсем просто е: само с две думи — премахнете ги — и готово. Ако бъдат премахнати и мнозинството празнува, като изпитва дълбоко чувство на удовлетворение, тогава решението да бъдат премахнати е било правилно. Преди, по време на събиранията, присъствието на зли хора означаваше, че повечето хора са възпирани по време на общение; те се страхуваха, че някоя грешна дума може да оскърби злите, затова се пазеха и ги избягваха, докато говорят. По време на събиранията се появи неписано правило: ако някой дадеше знак с очи, темата бързо се сменяше. Такова беше положението, което се създаде. След като склонните към отмъщение бяха премахнати, в църквата настъпи мир, църковният живот се нормализира и отношенията между хората също се върнаха към нормалното. Братята и сестрите вече можеха свободно да споделят и да четат с молитва Божиите слова, както и свободно да споделят своите свидетелства за преживяване, без да бъдат контролирани от никого, без да се страхуват от никого и без да се съобразяват с ничие изражение. Въз основа на този резултат, правилно ли беше да се премахнат такива зли хора? (Да.) Напълно правилно. Те трябва да бъдат премахнати. Без да бъдат премахнати, животът би станал непоносим за всички и мнозина биха се страхували да посещават събиранията. Някои плахи хора дори може да страдат от кошмари, като постоянно сънуват, че са душени от зли демони. Те винаги биха били прекалено предпазливи по време на събиранията, никога не биха посмели да говорят и не биха могли да се чувстват освободени и волни. След като злите хора бяха премахнати, тези плахи хора се промениха напълно: сега смеят да говорят по време на събиранията, станаха по-активни по време на общение и се чувстват освободени и волни. Не е ли това нещо добро? (Да.) Лесно е да се разпознаят такива отмъстителни индивиди с жесток нрав. Обикновено, след като общува с някого повече от шест месеца, всеки би трябвало да може да почувства и ясно да види дали той е такъв тип индивид; това става очевидно, след като прекараш известно време с него. Водачите и работниците в църквата не бива да бъдат пасивни при справянето с такива зли хора. Какво означава да не бъдеш пасивен? Означава да не чакаш, докато те възмутят всички, като подведат някои хора и извършат злодеяния, преди да се справиш с тях — това би било твърде пасивно. И така, кога е най-подходящото време да се справим със злите хора? Тогава, когато вече е причинена вреда на малък брой хора и те изпитват силна неприязън и предпазливост към тях, и когато са били напълно окачествени като зли хора. В този момент трябва да се справите с тях и те да бъдат премахнати незабавно, за да се предотврати причиняването на вреда на повече хора и да се избегне това плахите да бъдат уплашени до смърт или да бъдат препънати от тях. Кое е най-важното тук? Ако на злите хора се позволи да причиняват смущения в църквата твърде дълго, крайният резултат е, че те контролират църквата и Божиите избраници. Ако се стигне до такава степен, всички страдат. За да се избегне причиняването на вреда на всички, когато на част от хората е била причинена вреда или когато някои са развили силна неприязън към такива индивиди и са ги прозрели, като са ги идентифицирали като зли хора, склонни към отмъщение, тогава църковните водачи трябва незабавно да ги премахнат. Те не бива да чакат, докато злите хора извършат многобройни злини и провокират обществено възмущение, преди да решат да действат — това би било твърде пасивно; и нима такива църковни водачи не биха били некадърници? (Да.) При предприемането на такава работа църковните водачи трябва да бъдат особено чувствителни към състоянията, проявленията и разкриванията на такива индивиди, бързо да прозрат техния нрав и след това да определят, че те са зли хора, които трябва да бъдат премахнати, като се справят с тях възможно най-скоро. Ако в началото не е възможно да се определи, тогава е необходимо да се съсредоточите върху наблюдението, като се обръща голямо внимание на тяхната реч, поведение и държание, като се разбират техните мисли и тенденциите на техните действия. Щом се установи, че те възнамеряват да осъществят отмъщението си, трябва да се предприемат незабавни мерки за тяхното премахване, за да се предотврати причиняването на вреда на повече хора и страданието им от отмъстителни действия.

Някои църковни водачи казват: „Ние не се страхуваме от злите хора; освен от Бог, от никого не се боим. Какво са злите хора за нас? Ние не се страхуваме дори от Сатана, нито се страхуваме от арестите и преследването от страна на големия червен змей, така че защо да се страхуваме от злите хора? Един зъл човек е просто незначителен демон, защо да се страхуваме от него? Просто ще го държим в църквата и ще оставим мнозинството от братята и сестрите да понесат вреда. След като понесат вреда, те ще развият проницателност, а с проницателност вече няма да бъдат обвързани и възпирани от такива зли хора. Това би било чудесно!“. Може ли мнозинството да постигне този духовен ръст? (Не.) Не може. Вярата им е твърде слаба, истините, които разбират, са твърде малко, а духовният им ръст е твърде малък. Те избягват злите хора, когато ги видят, и не смеят да ги оскърбят. Освен че се страхуват от смъртта и ценят собствения си живот, повечето хора защитават и различните си плътски интереси; те не са способни да придобият проницателност или да си извлекат поуки от различните неща, които вършат злите хора. Следователно в основата си тази идея е непрактична и не може да доведе до никакви резултати. Ако в една църква се появи зъл човек, когато повечето са го разпознали и са определили, че е зъл, колко хора притежават чувството за справедливост да се изправят, да се разделят със злия, да се борят срещу него и да защитят интересите на Божия дом? Какъв процент са? 10% ли са? Ако не са 10%, тогава 5% ли са? (Приблизително толкова.) Това означава, че в група от двадесет души може да има един човек, който да се изправи, за да се бори срещу зъл човек, да го разобличи и да го предизвика с Божиите слова, да влезе в дебат и да го премахне от църквата. Такива индивиди са героите сред Божиите избраници, хората с големи заслуги към църквата. Някои водачи и работници се страхуват да се справят със злите хора. Подходящи ли са такива хора за своите роли? Пригодни ли са да свидетелстват за Бог? Когато чуят за зъл човек, който трябва да бъде премахнат от църквата, те казват: „Малко е проблемно да го премахнем. Преди го познавах доста добре. Той знае къде живея и кои от семейството ми вярват в Бог. Ако го отлъча, той със сигурност ще ми отмъсти“. Какво мислите, заслужават ли такива хора да бъдат водачи и работници? (Не.) След като открият зъл човек, който трябва да бъде премахнат, първата им мисъл е за собствените им интереси, понеже се страхуват от отмъщението на злия човек. Те не се замислят дали злият човек, като знае някои места за събирания и има информация за контакт с братята и сестрите, би могъл да предаде църквата или братята и сестрите, след като бъде премахнат, нито как трябва да се предотврати това. Тяхната основна грижа не са интересите на Божия дом, а страхът, че злият човек, като знае семейното им положение, може да ги предаде и да повлияе негативно на семейството им. Такива водачи и работници свидетелстват ли? (Не.) Някои водачи и работници виждат зли хора, които се държат тиранично и се опитват да контролират църквата, но не смеят да говорят. Вместо това те правят компромиси и избягват, не смеят да се справят със злите хора. Когато видят зли хора, те се чувстват толкова ужасени, сякаш са видели зъл демон с три глави и шест ръце, и не успяват да защитят интересите на Божия дом. Междувременно някои обикновени братя и сестри притежават известно чувство за справедливост, притежават смелостта и вярата да се изправят и да разобличат злите, след като ги открият, без да се страхуват, че злите ще им отмъстят. Такива индивиди обаче са твърде малко в църквата. 5-те процента, които всички споменахте по-рано, може да са преувеличение, а не консервативна оценка. От тази гледна точка, какво е отношението на мнозинството към индивиди с жесток нрав, които са склонни към отмъщение? (Повечето хора защитават себе си.) Първата им мисъл е да се защитят, без да обмислят как да се изправят и да се борят срещу злите, за да защитят интересите на Божия дом и на братята и сестрите, като се съсредоточават само върху самозащитата. Какъв проблем показва тази самозащита? (Такива хора са много егоистични.) От една страна, това отразява дълбоко егоистична човешка природа, а от друга, показва, че вярата на повечето хора в Бог е твърде слаба. Те на думи твърдят: „Бог господства над всичко; Бог е нашата опора“, но когато се сблъскат с реалността, чувстват, че не могат да се осланят на Бог и трябва да разчитат на себе си, като дават приоритет на собствената си самозащита, което те смятат за най-висшата мъдрост. Подтекстът е: „Никой не може да ме защити, дори на Бог не може да се разчита. Къде е Бог? Не можем да Го видим! Освен това не знам дали Бог ще ме защити, или не. Ами ако не ме защити?“. Вярата на хората е толкова жалка. Те постоянно провъзгласяват: „Бог господства над всичко; Бог е нашата опора“, но когато възникнат ситуации, те търсят само самозащита, неспособни да се изправят, за да се борят срещу Сатана и да останат непоколебими в своето свидетелство, като им липсва дори и толкова вяра. Вярата на хората е толкова жалка; тя също е напълно разобличена от този въпрос. Техният духовен ръст просто е толкова малък. Що се отнася до тези зли хора, склонни към отмъщение, ако има няколко индивида, които искат да ги разобличат, но се чувстват изолирани, безсилни и се страхуват да не бъдат потиснати от злите, те трябва да се обединят с няколко водачи и работници или с проницателни братя и сестри. След като обединят силите си, те ще имат категорична увереност в победата. Тогава те могат да разобличат и да разнищят действията и поведението на такива зли хора, да позволят на повечето хора да разпознаят и ясно да видят истинските лица на злите хора, така че всички да могат да се обединят в единомислие и съвместно да премахнат злите хора. По-рано споменахте, че когато се появят зли индивиди, около един на двадесет сред Божиите избраници може да притежава чувство за справедливост, за да говори справедливо и да се осмели да се изправи и да премахне такива зли хора. Един на двадесет е твърде малко; ако една църква се състои само от десет души, как ще изчистят злите индивиди? Те няма да могат; тези десет души ще бъдат под контрола на злите и ще понасят лошо отношение от тях, което е неприемливо. Би било чудесно да се стремим към това един на десет или дори един на пет души да има смелостта да се изправи и да се бори срещу злите хора! Постоянното търсене на самозащита не само води до загуба на свидетелство пред Сатана, но, което е още по-лошо, до загуба на възможността да се постигне истината пред Бог. В църква с един зъл индивид поне на някои хора ще бъде причинена вреда; ако има двама зли индивиди, на мнозинството ще бъде причинена вреда; а ако един антихрист държи властта с няколко съучастници и лакеи под него, тогава на всички Божии избраници в църквата ще бъде причинена вреда. Така ли е? (Да.) Един човек, който се изправя срещу злите, представлява една единица сила, докато десет души, които се изправят срещу злите, представляват десет единици сила. И така, според вас злите хора от един или от десет души се страхуват повече? (От десет души.) Тогава, ако всички двадесет, тридесет или петдесет души се изправят срещу злите, кой в крайна сметка ще победи? (Братята и сестрите.) В крайна сметка братята и сестрите ще победят. Не прави ли това премахването на злите хора много по-лесно? В единството е силата — този прост принцип трябва да е ясен на всички вас. Следователно разпознаването и премахването на злите хора не е отговорност единствено на определен водач или работник, а е колективна отговорност на всички Божии избраници в църквата. С усилията на водачите и работниците, заедно със сътрудничеството на Божиите избраници за премахване на злите хора, всеки може да се радва на добри дни. Ако злите хора не бъдат премахнати и бъдат оставени в църквата с надеждата за тяхното покаяние, но след шест месеца или година не се види подобрение и те продължават да причиняват непоносимо смущение на Божиите избраници, това е резултатът от проявяването на милост към злите. Да позволиш на злите хора да се държат тиранично и да контролират църквата е равносилно на това да се предадеш в ръцете на злите, както и да предадеш братята и сестрите в техните ръце, като им позволиш свободно да контролират Божиите избраници и сериозно да им вредят. Лесно ли е да се разбере и постигне истината в среда, в която зли хора и антихристи държат властта? (Не.) Времето е ценно. Като премахнеш злите хора възможно най-скоро, можеш да възстановиш мира и да се насладиш на правилен църковен живот възможно най-скоро, и да разбереш повече от истината. Ако не премахнеш злите хора, те ще причиняват смущение и унищожение сред хората като бесни кучета, като казват и правят каквото си искат. Това те лишава от времето за постигане на истината, което означава, че твоето време и изпълнението на твоя дълг са контролирани от злите. Това добро или лошо нещо е? (Лошо нещо.) На теория всеки знае, че е лошо нещо, но когато се сблъскат със зли хора, които смущават църквата, те вече не мислят по този начин, като се съсредоточават само върху това да не се интригантства срещу тях или да не понесат сериозна вреда от злите. Ако всички Божии избраници в една църква се страхуват от злите хора по този начин, църквата лесно ще попадне под контрола на зли хора и антихристи, а Божиите избраници ще бъдат контролирани и от тях. Могат ли тогава да бъдат спасени от Бог? Трудно е да се каже. Ако в една църква няма двама или трима души, които разбират истината и са в единомислие, като свидетелстват за Бог и Му служат, това е безнадеждна църква и това е трагична ситуация.

Склонността към отмъщение е проявление на злодеяние и е вид поведение и проявление, породено от жесток нрав. Такива индивиди, когато проявяват това конкретно поведение, трябва да бъдат окачествени като зли хора. Разбира се, някои хора, понеже са били дребнави, нямали са проницателност или са били новоповярвали, които не са разбирали истината, винаги са се заяждали с другите, таили са омраза към тези, които са били неблагосклонни към тях или са им причинявали вреда, или някога са използвали някакви средства, за да си отмъстят на определени индивиди — но след като са чули, че склонните към отмъщение са зли хора и трябва да бъдат премахнати от църквата, те променят мислите си, тайно правят вътрешен обрат и проявяват известна умереност и сдържаност в поведението си. Кажете Ми, такива хора считат ли се за част от редиците на злите? (Не.) Какво показва това? (Способността им да направят обрат.) Какво демонстрира способността им да направят обрат? Демонстрира, че могат да приемат истината; това е добро явление. Защо казваме, че могат да приемат истината? Защото, след като са чули истината в това отношение и са осъзнали, че търсенето на отмъщение е проявление на зли хора, те се самоанализират относно собственото си покварено състояние, признават своята покварена същност и след това се покайват пред Бог, действат според Божиите слова и въздържат поведението си. Това е проявление на приемане на истината. Злите хора, за които говорим тук, не приемат истината. Колкото и ясно да разговаряш за истината с тях, те не я приемат; остават упорити и отказват да слушат когото и да било. Дори да ги предупредиш: „Твоите действия ще доведат до премахване“, те не се интересуват и продължават по своя път, непроменими от никого. Когато ги разобличиш, те не признават грешките си. Когато им кажеш, че са хора, склонни към отмъщение, че са зли и трябва да бъдат премахнати, те пак няма да се откажат от злодеянията си и определено няма да направят обрат. Що за хора са това? Това са тези, които изпитват неприязън към истината. Те изобщо не приемат истината — без значение как се окачествява техният нрав същност, как се разобличават техните злодеяния или как се постъпва с тях, те така и не се трогват, категорично няма да сведат глава и да признаят грешките си и със сигурност няма да се откажат. Това е неспособност да направят обрат. Каква е същността на това да не направиш обрат? Това е отказът да приемеш истината. Ако можеха да приемат дори едно-единствено правилно твърдение или един-единствен аспект на истината, те не биха продължили по грешния път, без да се обръщат назад. Те биха обърнали посоката, биха признали грешките си и до известна степен биха се отказали от това, в което преди са упорствали. Понеже са зли хора, понеже са зли индивиди с жесток нрав, след като поведението им на търсене на отмъщение произтича от такъв нрав, те не само отказват да приемат това, което е разобличено от Божиите слова, да бъдат кастрени или да приемат такова окачествяване, а напротив, настояват на своето докрай. Те не планират да приемат да бъдат окачествени или разобличени, нито възнамеряват да признаят своята поквара. Разбира се, без да признаят своята поквара, те също не планират да се откажат от своето поведение и действия на търсене на отмъщение, нито от принципите на постъпките си. Те са изцяло и напълно зли. Такива зли хора не са ли дяволи? (Да.) Те са дяволи, които напълно притежават същността на Сатана. Ти не можеш да ги промениш. Защо не могат да бъдат променени? Основната причина е категоричното им нежелание да приемат истината. Те отхвърлят дори и най-малката истина, всяко правилно твърдение, положителна дума или положително нещо. Дори устно да признаят Божиите слова като истина и като положителни неща, сърцата им изобщо не приемат истината, нито планират да практикуват и преживяват Божиите слова, за да променят начина си на постъпване и вършене на нещата. Понякога те може устно да признаят, че действията им се основават изцяло на философията на Сатана, но все пак категорично няма да приемат истината. Всеки, който разговаря с тях за истината, се сблъсква с тяхното крайно отвращение и дори с тяхната омраза и осъждане, и всеки, който ги разобличи и разпознае, се превръща в обект на тяхната омраза и отмъщение, независимо кой е — дори собствените им родители не са пощадени. Не са ли те неподлежащи на изкупление? (Да.) Те не подлежат на изкупление. Жалко ли е да ги премахнем? (Не.) Такива индивиди трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Това са общо взето всички проявления на склонните към отмъщение; това са техните характерни черти, техният нрав, техните начини и методи на действие и техните мисловни процеси, както и тяхното отношение към истината — общо взето това е. Въздействието, което те оказват върху църквата и върху братята и сестрите, вече беше обсъдено, така че няма нужда да разговаряме за това отново. С това приключва общението за проявленията на четвъртия тип хора — тези, които са склонни към отмъщение.