Четиринадесета точка: своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (четвърта част)

Критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора

Днес продължаваме с общението по четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Предишните няколко пъти разговаряхме за няколкото аспекта, които водачите и работниците трябва да различават, както и за основните истини, които трябва да разбират, когато вършат тази работа; тоест разговаряхме за това как да се различават всякакви зли хора. Как се определят всякакви зли хора? Това са онези, които проникват в Божия дом под прикритието, че вярват в Бог, но въпреки това не приемат истината и освен това смущават делото на църквата; всички такива хора попадат в категорията на злите хора. Те са тези, които църквата трябва да премахне или отлъчи; тоест тези, на които не е позволено да съществуват в църквата. Ние разграничаваме и анализираме всякакви зли хора чрез три основни критерия. Кои са тези три критерия? Първият е целта на човека да вярва в Бог. Вторият е човешката му природа — анализиране на човешката природа, за да се различи и види ясно дали той е сред онези, които църквата трябва да премахне. Какъв е третият критерий? (Отношението на човека към неговия дълг.) Отношението на човека към неговия дълг е третият критерий. За първия критерий разговаряхме преди. Що се отнася до втория критерий — човешката природа — разговаряхме за две точки. Коя беше първата точка? (Да обичаш да представяш фактите за лъжи и обратното.) А втората? (Да обичаш да се възползваш.) От съдържанието на тези две точки може да изглежда недостатъчно те да се считат за проявления на зли хора, но въз основа на подробните проявления, за които разговарях преди, тези два типа хора са вярвали в Бог с години без истинско покаяние; различните им проявления вече са причинили смущения и разруха на църковния живот, на навлизането в живота на Божиите избраници и на взаимоотношенията между Божиите избраници. Според техните проявления и въз основа на тяхната природа същност тези два типа хора трябва да попаднат в категорията на злите хора. Църковните водачи и Божиите избраници трябва да ги различат и окачествят, и своевременно да ги премахнат. Подходящо ли е това? (Да.) Напълно е подходящо. Поведението на тези два типа хора в църквата има много негативно въздействие; те изобщо не се интересуват от истината, нито изобщо се покоряват на Божието дело. Сред братята и сестрите това, което изживяват, изглежда не се различава от невярващите; те често лъжат и мамят другите, изпълняват дълга си нехайно и без ни най-малко чувство за отговорност и не се променят въпреки многократните увещания. Те не само засягат църковния живот, но и сериозно смущават делото на църквата. Несъмнено те са сред онези, които църквата трябва да премахне или отлъчи, и е напълно подходящо да бъдат окачествени като зли хора и да бъдат причислени към редиците на такива хора — изобщо не е пресилено да се направи това. Що се отнася до първия тип, онези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, техният проблем не е толкова прост, колкото да казват неща, които не са много уместни, или да имат затруднения в общуването с другите и т.н., а по-скоро има проблем с техния нрав. На по-дълбоко ниво проблемът с техния нрав е проблем на тяхната природа същност. На по-повърхностно ниво това е проблем с тяхната човешка природа; тоест тяхната човешка природа е изключително подла и достойна за презрение, поради което за тях е невъзможно да взаимодействат нормално с другите. Те не само нямат положителни проявления като предоставяне на ресурс, помагане или обич към другите, но и техните действия и поведение служат само за смущаване, разрушаване и унищожаване. Ако някои хора по навик се занимават с това да обичат да представят фактите за лъжи и обратното и винаги правят това, било то открито или тайно, като причиняват изключително негативни последици за делото на църквата и за братята и сестрите, тогава те са сред онези, които църквата трябва да премахне. Другият тип са онези, които обичат да се възползват. Независимо от ситуацията, те винаги се стремят да се възползват, като очите им винаги са насочени към собствените им интереси. Те не се съсредоточават върху навлизането в истината реалност, нито върху доброто изпълнение на дълга си или изпълнението на собствените си отговорности. Още по-малко се съсредоточават върху нормалното взаимодействие с братята и сестрите, върху това да черпят от силните страни на другите, за да компенсират собствените си недостатъци и да изграждат нормални взаимоотношения, или да водят нормален църковен живот. Те не се съсредоточават върху нито едно от тези неща — те просто идват в църквата и сред братята и сестрите, за да се възползват. Докато те присъстват в църквата и докато братята и сестрите са в контакт с тях, братята и сестрите ще изпитват вътрешен дискомфорт. Братята и сестрите не само изпитват отвращение към техните действия и поведение, но най-вече често се чувстват възпрепятствани и възпирани в сърцата си в значителна степен. Какво означава „в значителна степен“? Означава, че в реални житейски ситуации, когато са изправени пред тормоз от неверници или зли хора, някои хора са възпирани от чувствата си и неспособни да се освободят, докато други, макар и да не го харесват, не смеят да говорят открито, но винаги вътрешно се чувстват възпирани и нямат покой. Това не е ли сериозно смущение за братята и сестрите? (Да.) Затова Божиите избраници трябва да различават тези два типа хора. Всички, които са категоризирани като зли хора, са сред онези, които църквата трябва да премахне. Конкретните принципи за справяне с такива хора вече бяха обсъдени в общението на последното събиране, затова сега няма отново да разговаряме за тях подробно. В обобщение, двата типа хора, за които разговаряхме по-горе, са причинили смущения не само на църковния живот на братята и сестрите, но и на подреденото изпълнение на техния дълг. Поведението на някои от тях дори е вероятно да препъне някои новоповярвали, на които им липсва основа. Затова, въз основа на начините и средствата, по които действат, както и на различните проявления на тяхната човешка природа и неблагоприятните последици, които тези проявления причиняват, тези два типа хора са сред онези, които трябва да бъдат премахнати, и причисляването им към редиците на злите хора изобщо не е прекомерно. Въпреки че поведението на онези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, и на онези, които обичат да се възползват, може да не изглежда толкова безразсъдно грубо или жестоко, колкото това на злите хора, определени в човешките представи — въпреки че им липсват такива очевидни проявления — неблагоприятните последици от тяхното поведение и тяхната човешка природа налагат те да бъдат премахнати от църквата. Това бяха проявленията на двата типа хора и принципите за справяне с тях, за които разговаряхме последния път.

II. Въз основа на човешката природа

В. Да бъдеш разпуснат и невъздържан

Днес продължаваме да разговаряме за проявленията на няколко други типа хора по отношение на тяхната човешка природа, като започваме с третия тип хора. Коя е основната характерна черта на човешката природа на тези хора? Това е разпуснатостта и липсата на сдържаност. Разбирането на разпуснатостта и липсата на сдържаност от буквална гледна точка е доста лесно. Това означава, че поведението, държанието и речта на тези хора изглеждат непристойни — те не са достойни и почтени хора. Това е основното разбиране за проявленията на хората от този тип. В църквата е неизбежно възгледите на някои хора за вярата в Бог и начините, по които се стремят, да съдържат отклонения или грешки. В речта и държанието им липсва всякаква набожност, проявленията им в живота и качеството на човешката им природа изобщо не отговарят на благоприличието на светците и напълно им липсва богобоязливо сърце. Като цяло тяхната реч, поведение и държание могат да бъдат описани само като разпуснати и невъздържани. Разбира се, конкретните проявления са многобройни, видими за всички и лесни за различаване. Тези хора приличат на неверници и невярващи; по-конкретно, те проявяват особено разпуснато поведение. Когато става въпрос за събирания, облеклото и външният им вид са много небрежни. Някои не си правят труда да се приведат в ред, преди да излязат от домовете си, и идват на събирания в разрошен вид, с несресана коса и немити лица. Някои са облечени небрежно, носят износени чехли или дори пижами на събиранията. Други живеят немарливо, не обръщат внимание на личната хигиена и не им пука, че носят мръсни дрехи на събиранията. Всички тези хора се отнасят към събиранията с изключителна небрежност, сякаш отскачат до съседски дом, без да го приемат на сериозно. По време на събиранията речта и държанието им също са невъздържани и те говорят високо, без никакви скрупули, дори се вълнуват и жестикулират бурно, когато са щастливи, и показват изключителна необузданост. Независимо колко хора присъстват, те се смеят, шегуват се и правят широки жестове, седят с кръстосани крака и се държат така, сякаш са над всички останали; те са особено показни и дори надменни, никога не гледат никого директно в очите, когато говорят с него, а погледът им се стрелка наоколо. Това не е ли разпуснатост? (Да.) Това е особена необузданост и липса на всякаква сдържаност. Разбира се, невярващите може да припишат речта и държанието на такива хора на липса на добро възпитание, но ние го разбираме по различен начин; не става въпрос просто за липса на добро възпитание. Като възрастни хора, човек трябва ясно да знае правилните и подобаващи начини да говори, да се държи и да взаимодейства с другите — по-специално, човек трябва да знае как да го прави по начин, който подобава на благоприличието на светците, който назидава братята и сестрите и който представлява нормална човешка природа — без да е необходимо да му се казва. Особено когато се живее църковен живот, в присъствието на братята и сестрите, макар че няма нужда от преструвки, човек трябва да бъде сдържан. Каква тогава е мярката и изискваният критерий за тази сдържаност? Това е да се съответства на благоприличието на светците. Облеклото и дрехите на човек трябва да бъдат достойни и прилични, като се избягват странни дрехи. В присъствието на Бог човек трябва да бъде набожен и да не прави широки жестове; разбира се, пред другите хора той също трябва да поддържа набожност и човешко подобие, така че да се представя по начин, който е подходящ, полезен и назидателен за другите. Това е, което удовлетворява Бог. Онези, които са разпуснати и невъздържани, изобщо не обръщат внимание на изживяването на най-основните аспекти на човешката природа, а една определена причина за тяхното безразличие е пълното им невежество за това как да бъдат набожни хора или хора с почтеност и достойнство, които будят уважение; те просто не разбират тези неща. Затова, въпреки многократните указания и изисквания на църквата за спретнато, достойно и прилично облекло на събиранията, без носене на странни дрехи, те продължават да не приемат тези правила на сериозно, като често пристигат по чехли, разрошени или дори по пижами. Това е едно проявление на онези, които са разпуснати и невъздържани.

Хората, които са разпуснати и невъздържани, проявяват и друго поведение, а именно, че се обличат модерно и носят тежък, съблазнителен грим на събиранията. Те започват да се гиздят и кипрят два дни преди всяко събиране, като обмислят какъв грим да си сложат, какви бижута да носят, каква прическа да си направят, кой тоалет да облекат, каква чанта да вземат и кои обувки да обуят. Някои жени дори си слагат съблазнително червило, сенки за очи и контур на носа, а в по-крайни случаи някои се обличат и гиздят прекалено съблазнително, като разголват раменете и гърба си и носят странни дрехи. На събиранията те не слушат внимателно общението на братята и сестрите, нито се молят; още по-малко участват в общението или споделят личното си разбиране и свидетелства за преживяване. Вместо това те се сравняват с всички останали, като се интересуват кой е по-добре или по-зле облечен от тях, кой носи особено модерни маркови дрехи, кой носи евтини дрехи от улични сергии, колко струва гривната на някого и така нататък; те се съсредоточават само върху тези въпроси, дори често правят такива забележки открито. От облеклото, както и от речта, поведението и държанието на тези хора, е очевидно, че участието им в църковния живот и взаимодействието им с братята и сестрите не е насочено към разбиране на истината, а още по-малко към стремеж към навлизане в живота, за да постигнат промяна в нрава; по-скоро те използват времето по време на събиранията, за да парадират с насладата си от парите и материалния живот. Някои хора идват на местата за събиране, облечени в маркови дрехи, за да се перчат, като напълно задоволяват желанията си за мода и социални тенденции сред братята и сестрите, примамват другите да следват тези тенденции и ги карат да им завиждат и да ги гледат с възхищение. Въпреки че забелязват погледите и отношението на отвращение на някои от братята и сестрите към тях, те остават пренебрежителни, продължават да правят нещата по свой начин, носят високи токчета и дизайнерски чанти. Някои дори се опитват да се представят за заможни, богати хора, като носят некачествен парфюм на събиранията, така че след като влязат в стаята, смесените миризми на парфюм, руж и масло за коса образуват остра и неприятна миризма. Много други участници в събирането се възмущават, но отвратени при вида на тези хора, не смеят да говорят открито, а онези, които искрено вярват в Бог, стоят настрана от тях. Независимо дали облеклото и външният им вид са доста изискани или доста небрежни, отличителната черта на такива хора е изключително свободната и недисциплинирана реч, поведение, държание и начин на живот, не само по време на събирания, но и в ежедневните им взаимодействия с братята и сестрите или в ежедневието им. По-точно казано, те са особено необуздани, неподвластни са и на минимална сдържаност. В ежедневието им няма постоянни модели; те казват каквото си искат, действат безразсъдно и своеволно, никога не обсъждат лични преживявания, рядко споделят разбирането си за Божиите слова и почти не говорят за трудностите, които срещат при изпълнението на дълга си. Кои са единствените теми, които обсъждат? Социалните тенденции, модата, изисканата храна, личния живот на известни личности в обществото и дори звезди, както и необичайни истории и анекдоти от обществото. От това, което разкриват естествено, не е трудно да се види, че вярата на такива хора в Бог е просто за да се носят по течението в живота. Животът им е изцяло съсредоточен върху ядене, пиене и забавления, а не върху такива въпроси като водене на църковен живот, изпълнение на дълга или стремеж към истината. Под „разпуснати и невъздържани“ се разбира, че начинът на живот на тези хора, това, което изживяват в човешката си природа, а също и начините им на справяне с нещата, отношението към другите и взаимодействието с другите са все разпуснати и невъздържани. Те често повтарят популярни изрази в обществото; независимо дали братята и сестрите обичат да ги слушат или дали могат да ги разберат, тези хора просто продължават да говорят. Те дори често имитират изказванията на някои известни личности в обществото и музикални и филмови звезди. Що се отнася до положителния речник, често използван в Божия дом и сред братята и сестрите, те никога не проявяват интерес; никога не разговарят за истината в ежедневието си. Това, което боготворят, са светските тенденции; различни известни личности и звезди са обект на тяхното боготворене и подражание. Например те бързо възприемат популярни термини и фрази онлайн и ги използват в живота си и в разговори с братята и сестрите. Разбира се, тези термини със сигурност не са нещо положително или назидателно; всички те са негативни, нямат никаква стойност и още по-малко някакво значение за онези, които вярват в Бог. Те са популярни изрази, произведени от поквареното и зло човечество, изцяло представящи мислите и възгледите на злите сили. Такива думи често се забелязват, приемат и използват от онези неверници в църквата, които обичат злите тенденции. Те са напълно изолирани от духовната терминология и речника на Божия дом, не ги слушат и не ги изучават сериозно. И обратното, те бързо възприемат и прилагат негативните неща от невярващия свят и онези неща, на които немарливите хора обръщат внимание. Така тези хора, независимо дали се съди по външното им облекло, реч и държание, или по различните мисли и възгледи и отношението към нещата, които разкриват, се открояват като изключително различни сред братята и сестрите. Какво означава да си различен? Означава, че тяхната реч, поведение и държание са като на невярващи, не проявяват никаква промяна; те просто са неверници. Например някои хора изпяват два химна на сцената на Божия дом и печелят всеобщо признание, затова започват да се мислят за звезди или големи величия, винаги държат да си слагат тежък грим за представления, настояват да имат прическата на определена знаменитост и да я боядисват в странни цветове. Когато другите казват: „Вярващите трябва да се обличат достойно и прилично; твоят стил не отговаря на изискванията на Божия дом“, те се оплакват с думите: „Правилата на божия дом са твърде строги; наистина е проблемно! Защо е толкова трудно да си звезда?“. След като изпеят само два химна, те се мислят за звезди и смятат, че са страхотни, и когато са свободни, постоянно размишляват: „С колко пръста държат микрофона звездите от невярващия свят? Колко стъпки правят, за да се качат на сцената? Защо не получавам цветя, когато пея толкова добре? Звездите по света имат агенти и асистенти; не им се налага сами да се занимават и да се справят с повечето въпроси, асистентите им правят всичко. Но като певец в божия дом, трябва сам да се грижа за прозаични задачи като набавяне на храна, обличане и пазаруване. Божият дом е твърде консервативен!“. В сърцата си те винаги се чувстват нещастни, като живеят в Божия дом; чувстват се особено огорчени, винаги са недоволни и изпълнени с оплаквания. Може ли такъв човек да обича истината? Ще практикува ли истината? Защо не се самоанализират? Техните гледни точки за нещата са толкова изопачени, подобни на тези на невярващите; как могат да не го осъзнават? Божият дом не им пречи да станат звезди, но тези техни възгледи и подходи — които са на неверници — осъществими ли са в Божия дом? По начало те са несъстоятелни. Обичайната им реч и държание са достойни за презрение за повечето хора. Поради своето „свободомислие“ и изключителна необузданост, каквото и да кажат или направят такива хора, то е разпуснато и невъздържано, като разкриват единствено нрава на Сатана.

Божият дом многократно подчертава, че братята и сестрите трябва да поддържат граници между мъжете и жените и да не се забъркват с противоположния пол. Някои хора обаче са разпуснати и невъздържани, изобщо не се вслушват в този съвет и дори се опитват тайно да съблазняват или да се срещат с други, като смущават църковния живот. Те обичат да поддържат връзки с противоположния пол, дори търсят причини и извинения, за да осъществят контакт и да си общуват игриво. Като видят някой от противоположния пол, който е привлекателен или с когото се разбират, започват да го дърпат и бутат, да флиртуват и да се закачат, да му дърпат дрехите и да му рошат косата, а през зимата дори хвърлят снежни топки в дрехите му; играят си един с друг като животни, без граници или чувство за чест, без да изпитват никакъв срам. Някои хора казват: „Как може това да се счита за игра? Те показват обич; това се нарича да си влюбен, да си романтичен“. Ако търсиш романтика, избрал си грешното място. Църквата е мястото, където братята и сестрите изпълняват дълга си; това е място за поклонение пред Бог, а не за флирт. Публичните прояви на такова поведение пред всички карат повечето хора да се чувстват отвратени и отблъснати. Ключовият проблем е, че това не назидава другите, а ти също губиш своята почтеност и достойнство. На колко години си? Не можеш ли да различиш дясната си ръка от лявата? Не разбираш ли разликата между мъжете и жените? И въпреки това се занимаваш с флиртуване! Нормално е седем- или осемгодишни деца да си играят; такова поведение и интереси са типични за тяхната възраст. Ако обаче възрастни проявяват такова поведение, не е ли това детинско? Казано по-просто, точно това е. По същество какво е това? (Необузданост, разпуснатост.) Твърде е разпуснато! Като вярва в Бог, човек трябва да знае, че трябва да притежава чувство за чест. Дори сред невярващите малцина се държат толкова разпуснато. Колко лекомислени и достойни за презрение са такива разпуснати хора! Да хвърляш снежни топки в дрехите на човек от противоположния пол за тръпка, не само да го преследваш игриво, но дори да го риташ отзад — когато някой разобличи факта, че такова поведение е твърде разпуснато и размива границите между мъжете и жените, те отвръщат: „Ние си играем така само защото сме толкова близки; хората трябва да разбират“. До такава степен са необуздани, като не само си позволяват да бъдат необуздани, но и примамват другите да се присъединят към тяхната необузданост. Що за негодник е това? Кажете Ми, трябва ли такива хора да остават в църквата? (Не.) Да си около такъв тип хора винаги е неудобно и неловко. Когато видят някого, те не го поздравяват нормално; вместо това просто го удрят с юмрук и му казват: „Къде, по дяволите, си бил през всичките тези години? Мислех, че си се изпарил от лицето на земята! Как си?“. Дори начинът им на поздрав е толкова варварски и надменен; не само говорят варварски, но дори посягат физически на другите. Това не прилича ли на поведението на хулигани и бандити? Харесвате ли такива хора? (Не.) Удобно ли се чувстваш да ти се подиграват и да си играят с теб? (Не.) Неудобно е и дори не можеш да го изразиш; просто трябва да го търпиш, а следващия път, когато ги видиш, ги избягваш отдалеч. В обобщение, какво говори това за качеството на човешката природа на такива хора? (Лошо е.) Независимо от гледната точка, от която се разглеждат — дали това е тяхната реч и държание, постъпките им, начинът, по който се справят със света, и взаимодействието им с другите, тяхната гледна точка към тенденциите на невярващия свят, или начинът им на вярване в Бог и отношението им към Бог и Неговите слова — не е трудно да се види, че на тези хора им липсва каквато и да било набожност или богобоязливо сърце. Нито може да се види някаква искреност у тях да търсят или приемат истината. Това, което се наблюдава, е тяхната разпуснатост и липса на сдържаност, постоянното им подражание на звезди и идоли и липсата на каквото и да било намерение да променят курса си, независимо как се разговаря за истината. Как могат да бъдат обобщени характерните черти на тяхната човешка природа? Като разпуснатост и липса на сдържаност. По този начин може категорично да се заяви, че те са невярващи, които са проникнали в Божия дом; те са неверници.

Хората, които са разпуснати и невъздържани, използват същия избор на думи като бандитите и хулиганите от невярващия свят; те особено обичат да имитират речта и стила на звездите и негативните фигури от обществото, като повечето от езика им носи немарлив тон, който звучи сякаш е изречен от хулиган или бандит. Например, когато пристигне невярващ и след като почука на вратата, изрече няколко странни фрази, братята и сестрите казват: „Нещо не е наред; защо този човек изглежда като съгледвач или шпионин?“. Въпреки че в момента не могат да бъдат сигурни, това кара повечето хора да се чувстват неспокойни. И все пак човекът, който е разпуснат и невъздържан, говори впечатляващо, дори с известна надменност, като казва: „Съгледвач? Не ме плаши! Защо да се страхуваме от тях? Ако вие се страхувате, не е нужно да излизате. Аз ще отида да видя за какво става въпрос“. Вижте колко е смел и дързък. Вие бихте ли говорили така? (Не, нормалните хора не говорят така; това е като реч на бандит.) Бандитите говорят различно от нормалните хора; те са особено властни. Хората научават езика на своя вид; отраканите специално възприемат популярния жаргон на обществото, бандитите и хулиганите обичат да говорят на своя жаргон, а неверниците са точно като невярващите и казват всичко, което казват невярващите. Добрите, достойни, порядъчни хора изпитват отвращение и неприязън, когато чуят речта на невярващите; никой от тях не се опитва да имитира такъв вид реч. Някои неверници, дори след като са вярвали десет или двадесет години, все още използват езика на невярващите, като умишлено избират такава реч, а докато говорят, дори имитират поведението, израженията и жестовете на невярващите, както и погледите, които отправят с очите си. Могат ли такива хора да бъдат приятни в очите на братята и сестрите в църквата? (Не.) Повечето братя и сестри ги намират за неприятни и неудобни за гледане. Какво мислите, че Бог чувства към тях? (Отвращение.) Отговорът е ясен: отвращение. От това, което изживяват, от техните стремежи и от хората, събитията и нещата, които почитат в сърцата си, е очевидно, че тяхната човешка природа не въплъщава достойнство или порядъчност и е далеч от благочестието и не отговаря на благоприличието на светците. От устите им рядко се чуват думите, които вярващите или светците трябва да говорят, и думите, които назидават другите и излъчват почтеност и достойнство; едва ли ще ги изрекат. Това, което почитат, до което се домогват и което преследват в сърцата си, е коренно несъвместимо с това, което светците трябва да целят и към което трябва да са устремени, поради което е трудно това, което външно изживяват, тяхната реч и тяхното поведение да бъдат сдържани. Да ги помолиш да бъдат сдържани, а не разпуснати или необуздани, и да запазят достойнство и порядъчност е трудна задача. Да не говорим за това да живеят като някой с човешка природа и разум, който разбира истината и навлиза в истината реалност, те дори не могат да постигнат това да бъдат нормален човек с почтеност и достойнство, който отговаря на благоприличието на светците, спазва правилата и външно изглежда рационален. Преди имаше един човек, който отиде на село да проповядва евангелието и видя, че някои братя и сестри имат бедни семейства и живеят в порутени къщи. Той саркастично и подигравателно каза: „Тази къща е толкова порутена, не е годна за хора; едва е подходяща за прасета. Трябва бързо да се изнесете!“. Братята и сестрите отговориха: „Да се изнесем е достатъчно лесно, но кой ще ни осигури друга къща, в която да живеем?“. Той говореше безразсъдно и своеволно, като казваше каквото му дойде наум, без да мисли за въздействието, което може да окаже върху другите. Това е проява на немарлива природа. Братята и сестрите попитаха: „Ако се изнесем, кой ще ни даде къща, в която да живеем? Ти имаш ли къща?“. Той нямаше отговор. Като видя, че хората са изправени пред трудност, той трябваше да може да разреши тяхната трудност, преди да говори. Какви бяха последствията от неговото безразсъдно говорене, без да може да разреши тяхната трудност? Дали това беше проблем на прекалена откровеност и прямота? Категорично не. Проблемът беше, че неговата немарливост беше твърде сериозна; той беше разпуснат и невъздържан. Такива хора са напълно лишени от каквото и да било понятие за почтеност, достойнство, внимание, толерантност, грижа, уважение, разбиране, съчувствие, милосърдие, загриженост, помощ и така нататък. Тези качества, съществени за нормалната човешка природа, са това, което хората трябва да притежават. Не само че им липсват тези качества, но в общуването си с другите, като видят, че някой е изправен пред трудности, те дори могат да му се присмиват, да му се подиграват, да го иронизират и да го осмиват. Не само че са неспособни да го разберат или да му помогнат, но също така му носят тъга, безпомощност, болка и дори неприятности. За тези с такава тежка немарливост повечето хора ги виждат ясно и ги търпят многократно. Мислите ли, че такива хора могат да имат истинско покаяние? Не мисля, че е вероятно. Предвид тяхната природа същност, те не са любители на истината, така че как биха могли да приемат да бъдат кастрени и дисциплинирани? Невярващите имат изрази като „да си държиш на своето“ или „да вървиш по своя път, без значение какво казват другите“, за да описват такива хора — каква нелепа логика е това? Тези така наречени известни поговорки и идиоми често се разглеждат като положителни неща в това общество, което преиначава фактите и обърква правилното и грешното. Що се отнася до проявленията на човешката природа на тези, които са разпуснати и невъздържани, това общо взето го покрива.

Независимо дали разпуснатите и невъздържани хора засягат църковния живот, нормалните взаимоотношения между братята и сестрите или нормалното изпълнение на дълга от Божиите избраници, стига проявленията и разкриванията на тяхната човешка природа да причиняват неблагоприятни въздействия и последствия, като смущават братята и сестрите, тези проблеми трябва да бъдат разрешени и трябва да се предприемат подходящи действия срещу такива хора, вместо просто да им се позволява да действат безпрепятствено. При по-леки случаи може да се предложи помощ и подкрепа или те могат да бъдат кастрени и предупредени. При тежки случаи, когато тяхното поведение и държание са особено разпуснати, като на невярващи или неверници, и им липсва и капка свято благоприличие, църковните водачи и работници трябва да измислят подходящи решения за справяне с тези хора. Ако мнозинството от братята и сестрите са съгласни и условията позволяват, тези хора трябва да бъдат премахнати; най-малкото не бива да им се позволява да изпълняват дълга си в църквата на пълно работно време. Какво се има предвид под „при по-леки случаи“? Означава, че някои хора са новоповярвали, първоначално невярващи, които никога не са вярвали в християнството и не разбират какво означава да вярваш в Бог. Тяхната реч и държание разкриват навиците на невярващите. Въпреки това, чрез четене на Божието слово, общение за истината и водене на църковен живот, те постепенно се обръщат и променят, започват да приличат на вярващи и показват известно човешко подобие. Тези хора не бива да бъдат категоризирани сред редиците на злите хора, а като такива, на които може да се помогне. Друга категория са младите хора на около двадесет години, които, въпреки че вярват в Бог от три до пет години, все още се отдават на игривост, не са съвсем улегнали, проявяват известна детинщина във външната си реч и държание — говорят, държат се и постъпват като деца — и така нататък, поради младата си възраст. На тези хора трябва да се предложи помощ и подкрепа с любов; трябва да им се даде достатъчно време да се променят постепенно, без да се налагат прекалено строги изисквания. Разбира се, за възрастни, които вярват в Бог от много години, но все още проявяват разпусната и невъздържана реч, държание, поведение и действия като невярващи и които отказват да се променят въпреки многократните увещания, е необходим различен подход; с тях трябва да се постъпва според правилата на Божия дом. Ако речта, държанието и разкриванията на човешката природа на такива хора смущават мнозинството и създават неблагоприятно въздействие в църквата, като карат мнозина да изпитват отвращение при вида им, да не желаят да ги слушат да говорят, да не желаят да виждат израженията им, когато говорят, нито да гледат облеклото им, и повечето са по-щастливи и в по-добро състояние, когато такива хора не посещават събиранията — чувстват се неудобно и отвратени от самото им участие в църковния живот и самото им присъствие сред братята и сестрите, сякаш има някаква буболечка, която причинява смущения — тогава такива хора несъмнено са зли. Тоест, винаги когато те живеят църковен живот и изпълняват дълга си с братята и сестрите, повечето хора се чувстват смутени и особено отвратени. В такива случаи трябва да се вземат мерки спрямо тези хора възможно най-рано, а не да се оставят да правят каквото си искат или да бъдат подлагани на по-нататъшно наблюдение. Най-малкото те трябва да бъдат изчистени от църквата на пълно работно време и изпратени в обикновена църква, за да се покаят. Защо да се постъпва по този начин? (Те са причинили смущения и неблагоприятни последици на повечето хора, смущавайки църковния живот.) Защото последствията и въздействията от техните проявления са толкова противни! Според това водачите и работниците, както и Божиите избраници, не бива да си затварят очите за тях и сляпо да толерират тяхното поведение. Неуместно е водачите и работниците да не правят нищо, дори когато такива хора причиняват смущения на мнозинството; такива хора трябва да бъдат изчистени от църквата според правилата на Божия дом — това е най-мъдрият избор.

Църквата справяла ли се е преди с хора, които са разпуснати и невъздържани? (Да.) Когато са се справяли с такива хора, някои от тях са плакали и са казвали: „Не беше нарочно. Само понякога поведението ми е такова; аз не съм такъв човек. Моля, дайте ми още един шанс! Ако не ми бъде позволено да изпълнявам дълга си, няма да мога да вярвам в бог, след като се върна у дома, където всички са невярващи“. Те говорят толкова трогателно и изглеждат искрено разстроени, като изразяват нежелание да напуснат Бог и молят Божия дом за още един шанс да се покаят. Да им се даде още един шанс е възможно, но най-същественото е дали могат да се променят, или не. Ако е напълно прозряно, че на този човек му липсва и капка човешка природа, няма съвест или разум, и по същество е нещо без сърце и без дух, тогава не трябва да му се дава още един шанс; би било безполезно. Въпреки това, ако същината на човека е добра и просто човешката му природа е незряла поради младата му възраст и той определено ще се промени след няколко години, тогава трябва да му се даде възможност да се покае. Той в никакъв случай не трябва да бъде премахван от църквата; нито един добър човек не бива никога да бъде погубван. Някои хора по рождение са неверници; те по рождение са разпуснати, невежи и глупави неща, а в човешката им природа по рождение липсва понятието за чест, те не знаят какво е чувство за срам. След като публично са постъпили по недодялан начин, повечето хора биха се разкаяли и биха се почувствали неудобно да се изправят пред другите. Освен това, когато искат да направят такива неща, те са способни да проявят внимание към чувствата и мненията на братята и сестрите, както и да се съобразят със собствената си почтеност и достойнство, и няма да се държат по такъв начин; най-много може би просто ще вдигнат малко шум у дома пред децата или родните си братя и сестри. Когато са навън и общуват с непознати, хората трябва да разбират какво означават чувство за чест, благоприличие, правила и достойнство. Може ли някой, на когото му липсва разбиране за тези понятия, да се промени дори с твоя помощ? Дори сега да е сдържан, колко дълго може да издържи? Няма да мине много време, преди да се върне към старите си навици. Тъй като в човешката природа на такива хора липсват достойнство и чувство за срам, те не знаят какво означават правилата, порядъчността или благоприличието на светците, а човешката им природа по рождение не притежава тези качества, ти не си в състояние да им помогнеш. Хората, на които не може да се помогне, са хора, които не могат да се променят, хора, които не могат да бъдат наставлявани или повлиявани. Такива хора трябва да бъдат изчистени възможно най-бързо и възможно най-рано, за да им се попречи да причиняват смущения сред братята и сестрите, да не носят срам тук. Божият дом няма нужда някой просто да запълва бройката. Ако Бог няма да спаси някого, тогава никакво запълване на бройката няма да бъде от полза за този човек. Тези, които Бог не признава, трябва да бъдат премахнати — изчистете тези, които не трябва да остават в Божия дом, за да не може присъствието на този един човек да повлияе неблагоприятно на много други, което е несправедливо спрямо мнозинството. Ако прозрете същността на тези, които са разпуснати и невъздържани, трябва да се справите с тях и да ги премахнете възможно най-скоро, вместо да ги толерирате безкрайно. Някои казват: „Те понякога постигат известни резултати, когато изпълняват дълга си. Все още са необходими за този аспект на работата. Освен това имат доста любящо сърце и могат да платят малка цена“. Но кой от останалите в Божия дом не може да плати малка цена? Кой не може да постигне известни резултати, когато изпълнява дълга си? Ако всеки може да постигне известни резултати, защо да не изберем добри хора, които са достойни и порядъчни, за да изпълняват дълга си? Защо да настояваме да държим в църквата на пълно работно време типове хора, които са немарливи, мошеници и глупаци, за да причиняват смущения? Защо да настояваме да държим тези неверници, които живеят като невярващи, да полагат труд в Божия дом? Божият дом не изпитва недостиг на полагащи труд; Божият дом иска само честни хора, които обичат истината, почтени хора и такива, които могат да се стремят към истината, да отдават всичко на Бог.

Повечето от тези, които понастоящем изпълняват дълг, са хора, които вярват в Бог повече от пет или шест години, и в процеса на изпълнение на дълга си всякакви хора са били напълно разкрити — тези, които са неверници, объркани хора, лъжеводачи, зли хора и антихристи, всички са били разкрити. Много от Божиите избраници са видели ясно, че повечето от тези хора отказват да се променят въпреки многократните увещания, като вече са причинили сериозни смущения и прекъсвания на делото на Божия дом. Дошло е времето, когато тези неверници, зли хора и антихристи трябва да бъдат изчистени. Ако не бъдат изчистени, това ще засегне функционирането на църковното дело и разпространяването на евангелието на Божието царство. Ако не бъдат изчистени, това ще повлияе на навлизането в живота на Божиите избраници; църковният живот ще продължи да бъде смущаван и никога няма да намери покой. Затова църковните водачи и работници на всички нива трябва да започнат да изчистват църквата според Божиите намерения и въз основа на Божиите слова. Виждам, че на доста хора им липсва човешка природа. По време на събирания някои проявяват всякакви непристойни модели на поведение и не се държат подобаващо, независимо дали седят или стоят, като до тях са приготвени чай, мобилни телефони, крем за лице и парфюм. Някои, които обичат да изглеждат добре, постоянно проверяват външния си вид в огледалото и си оправят грима, а други постоянно пият вода, преглеждат телефона си, за да четат новини или да гледат видеоклипове от невярващия свят, говорят и разговарят с кръстосани крака, извивайки телата си на две, наподобявайки формата на змия, без дори да поддържат правилна форма. Чувал съм също, че някои хора се връщат в спалнята си вечер и лягат на леглото, без дори да си свалят обувките, и спят до зори. Сутрин отварят очи не за да се молят или да се занимават с духовна практика, а първо да проверят новините на мобилния си телефон. По време на хранене, когато видят вкусна храна или месо, те се нахвърлят лакомо — без да ги е грижа дали другите ще могат да ядат, стига те да са сити — и след това веднага се връщат да спят. Липсва им човешко подобие във всичко, което правят, действат разпуснато и невъздържано като невярващи, изобщо не спазват никакви правила, нямат и капка подчинение или покорство, точно като зверове. Кажете Ми, може ли типът хора, които имат толкова сериозно немарлива природа, да бъдат спасени? (Не.) Тогава има ли смисъл те да вярват в Бог? Със заложби, твърде лоши, за да отговарят изобщо на истината, могат ли те да разберат Божиите слова, когато ги четат? Без да притежават никакви правила по отношение на собствените си постъпки, може ли техният труд да отговаря на критериите? Без съвест или разум, могат ли те да приемат, когато слушат проповеди и слушат общение за истината? (Не.) Тези, които проявяват тези модели на поведение, по начало нямат никаква човешка природа, така че как е възможно да придобият истината? Тези без човешка природа са зверове, дяволи, мъртви хора без дух, които не могат да разберат истината, когато я чуят, и не заслужават да чуят истината. Да им се позволи да разберат и придобият истината е като да принудиш рибите да живеят на сушата или прасета да летят — невъзможно! Преди, когато се говореше за това кои типове хора са зверове, думата „зверове“ често се предхождаше от думата „куче“, така че ги наричаха „кучешки зверове“. Въпреки това, след като отглеждах кучета и общувах отблизо с тях, открих, че кучетата притежават най-добрите неща, които липсват на хората: те се държат според правилата, покорни са и имат чувство за самоуважение. Определяш им граница, в която да се движат, и те се движат само в нея, и без изключение, в никакъв случай не отиват на места, където им е забранено да ходят. Ако случайно преминат границата, бързо се отдръпват, като непрекъснато махат с опашка, молят за прошка и признават грешката си. Могат ли хората да постигнат това? (Не.) Хората не успяват. Въпреки че кучетата може да не разбират толкова, колкото хората, те схващат едно нещо: „Това е територията на стопанина, домът на стопанина. Отивам, където стопанинът ми позволи, и избягвам места, където ми е забранено да ходя“. Дори без да бъдат удряни, те се въздържат да ходят там; имат чувство за самоуважение. Дори кучетата знаят какво е срам. Защо тогава хората не знаят? Прекалено ли е да се категоризират тези, които не знаят какво е срам, като зверове? (Не.) Изобщо не е прекалено; повечето хора дори не притежават добродетелите на куче. В бъдеще, когато казваме, че някои хора са зверове, вече не можем да ги наричаме „кучешки зверове“; това би било обида за кучетата, тъй като тези хора, тези зверове, са по-лоши дори от кучетата. Следователно, щом такива хора причинят смущения на църковния живот или на изпълнението на дълга на братята и сестрите, те трябва незабавно да бъдат премахнати — това е напълно разумно, оправдано и изобщо не е прекалено. Това не е проява на нелюбов; това е действие според принципа. Дори ако тези, които са разпуснати и невъздържани, показват известни резултати в своя дълг, могат ли те да бъдат спасени? Дали са хора, които приемат истината? Те дори не могат да въздържат собствените си действия, така че възможно ли е да приемат истината? Те не могат да запазят собствената си почтеност и достойнство, така че могат ли да навлязат в истината реалност? Това е невъзможно. Затова справянето с тези хора по такъв начин изобщо не е прекалено; то е изцяло основано на принципа и изцяло с цел защита на Божиите избраници от смущенията на Сатана. В обобщение, при откриване на такива хора, с тях трябва да се постъпи съответно въз основа на няколкото принципа, които току-що споменах. Прекалено ли е да се категоризира типът хора, които са истински разпуснати и невъздържани и които истински се отдават на плътта без никакво свято благоприличие, като невярващи и неверници? (Не.) Тъй като са категоризирани като невярващи и неверници, включването им сред редиците на различните типове зли хора, които църквата трябва да премахне, не е прекалено. Хората, които дори не могат да въздържат собственото си поведение и държание, със сигурност не могат да приемат истината. Дали тези, които не могат да приемат истината, не са врагове на истината? (Да, така е.) Прекалено ли е да се окачествяват тези, които са врагове на истината, като зли хора? (Не.) Изобщо не е прекалено. Следователно принципите за справяне с тях са напълно подходящи.