Четиринадесета точка: своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (трета част)

Критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора

I. Въз основа на целта на вярата на човек в Бог

На последното събиране разговаряхме за четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Въз основа на съдържанието на тази отговорност обобщихме различните проявления на различните хора при различни обстоятелства и след това различихме тези различни хора въз основа на техните проявления. Чрез различаването на тези хора целта ни беше ясно да идентифицираме онези, които са зли хора и които Божият дом трябва да разпознае и да премахне — тоест онези, на които не е позволено да останат в Божия дом и които са обект на премахване. Последните два пъти разговаряхме за различаването и категоризирането на различните видове зли хора чрез три аспекта. Днес ще продължим да разговаряме за различни подробности относно категоризирането на различните видове зли хора чрез тези три аспекта. Първо, прочетете четиринадесетата отговорност и трите конкретни категории, изброени в нея. (Четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Първо, целта на вярата на човек в Бог; второ, човешката природа; трето, отношението му към дълга.) След като прочетохте това, спомняте ли си част от основното съдържание от предишните две общения? (Да.) Нека първо да преговорим съдържанието на последното ни общение. (Последния път Бог разговаря за целта на вярата на човек в Бог, като обхвана точки от четвърта до осма по тази тема: четвърта, да се занимава с опортюнизъм; пета, да живее на гърба на църквата; шеста, да търси убежище; седма, да си намери гръб; осма, да преследва политически цели.) Тези пет точки бяха обсъдени в последното общение. Чрез общението за основните проявления и разкритите покварени същности на тези пет типа хора, ако се съди по тяхното поведение и техните намерения и цели да вярват в Бог, както и по постоянните им изисквания към Бог, трябва ли тези хора да бъдат считани за братя и сестри и да останат в църквата? (Не, такива хора трябва да бъдат изчистени, защото вярата им в Бог не е с цел да се стремят към истината или към спасение. Всички те имат лични намерения и кроежи, надяват се да изтръгнат предимства за себе си и да получат ползи в Божия дом. Те не са хора, които наистина вярват в Бог; всички те са неверници.) Ако неверниците не бъдат премахнати от църквата, каква вреда нанасят те на църковната работа и на братята и сестрите? (Те нито ядат и пият Божието слово, нито преживяват Божието дело; остават в църквата, без да приемат истината. Освен това могат да дават воля на негативността и на представите си, като по този начин причиняват прекъсвания и смущения и играят негативна роля.) Тези проявления са общо взето видими за хората.

Ако се съди по проявленията на петте типа хора, обсъдени в последното общение, тези хора споделят ли обща характерна черта? (Да.) Каква е тяхната обща характерна черта? (Всички тези хора са неверници.) (Те не вярват в съществуването на Бог, не вярват в истината и не се интересуват от истината.) Това засяга тяхната същност. Тъй като не вярват в истината, те няма да я приемат. Същността на онези, които изобщо не приемат истината, е на неверници. Какви са отличителните белези на неверниците? Те вярват в Бог, за да се занимават с опортюнизъм, да живеят на гърба на църквата, да избягват бедствия, да намират подкрепа и сигурен източник на препитание. Някои от тях дори преследват политически цели, като искат да установят връзки с правителството чрез определени въпроси, за да спечелят благоволение и да получат длъжност. Такива хора са неверници, до един. Вярата им в Бог е водена от тези мотиви и намерения и в сърцата си не вярват с пълна сигурност, че има Бог. Дори да Го признават, те го правят със съмнение, защото възгледите, към които се придържат, са атеистични. Те вярват само в нещата, които могат да видят в материалния свят. Защо казваме, че не вярват, че има Бог? Защото те изобщо не вярват и не признават фактите, че Бог е сътворил небесата, земята и всички неща и че след като е сътворил човечеството, Бог го е водил и е господствал над него. По този начин те не могат да повярват във факта, че Бог може да се въплъти. Ако не вярват, че Бог може да се въплъти, способни ли са да повярват и да признаят всички истини, изразени от Бог? (Не са.) Ако не вярват в истините, изразени от Бог, тогава вярват ли, че Бог може да спаси човечеството, и в Неговия план за управление за спасяването на човечеството? (Не вярват.) Те не вярват в нищо от това. Какъв е коренът на тяхното неверие? Той е, че не вярват, че Бог съществува. Те са атеисти и материалисти. Те вярват, че само нещата, които могат да видят в материалния свят, са реални. Вярват, че славата, придобивките и статусът могат да бъдат постигнати само чрез кроежи и непочтени средства. Вярват, че единственият начин да просперират и да живеят щастливо е да живеят според сатанинските философии. Вярват, че съдбата им е само в собствените им ръце и че трябва да разчитат на себе си, за да създадат и осигурят щастлив живот. Те не вярват в Божието върховенство или в Неговото всемогъщество. Смятат, че ако разчитат на Бог, няма да имат нищо. В крайна сметка те не вярват, че Божиите слова могат да постигнат всичко, и не вярват в Божието всемогъщество. Ето защо във вярата им в Бог възникват намерения и цели като например да се занимават с опортюнизъм, да живеят на гърба на църквата, да търсят убежище, да си намерят гръб, да се сприятеляват с противоположния пол и да преследват политически цели — да си осигурят длъжност и сигурен източник на препитание. Именно защото тези хора не вярват, че Бог господства над всичко, те са способни дръзко и безскрупулно да проникнат в църквата със собствените си намерения и цели, като искат да използват талантите си или да осъществят желанията си в църквата. Това означава, че те проникват в църквата, за да задоволят намерението и желанието си да получат благословии; искат да получат слава, придобивки и статус в църквата и по този начин ще получат своя сигурен източник на препитание. От тяхното поведение, както и от тяхната природа същност, може да се види, че техните цели, мотиви и намерения да вярват в Бог не са правилни и че никой от тях не приема истината или не вярва искрено в Бог — дори да проникнат в църквата, те просто запълват места и не играят никаква положителна роля. Затова църквата не бива да приема такива хора. Въпреки че тези хора са проникнали в църквата, те не са Божии избраници, а по-скоро добронамерено са били доведени от други хора. „Те не са Божии избраници“ — как трябва да се тълкува това? Означава, че Бог не ги е предопределил и избрал; Той не ги разглежда като обекти на Своето дело; нито ги е предопределил като човешки същества, които ще спаси. Щом тези хора проникнат в църквата, ние естествено не можем да се отнасяме към тях като към братя и сестри, защото те не са тези, които искрено приемат истината или се покоряват на Божието дело. Някои може да попитат: „След като те не са братя и сестри, които наистина вярват в Бог, защо църквата не ги премахне или отлъчи?“. Божието намерение е Неговите избраници да се научат на проницателност от тези хора и по този начин да прозрат кроежите на Сатана и да го отхвърлят. Щом Божиите избраници придобият проницателност, тези неверници трябва да бъдат изчистени. Целта на проницателността е да се разобличат тези неверници, които са проникнали в Божия дом със своите амбиции и желания, и да бъдат премахнати от църквата, защото тези хора не са истински вярващи в Бог, а още по-малко са хора, които приемат истината и се стремят към нея. От оставането им в църквата няма да произлезе нищо добро — а ще има голяма вреда. Първо, след като проникнат в църквата, тези неверници никога не ядат и не пият Божиите слова и не приемат ни най-малка частица от истината. Те винаги обсъждат неща, различни от Божиите слова и истината, и смущават сърцата на другите. Те само ще прекъсват и смущават делото на църквата, в ущърб на навлизането в живота на Божиите избраници. Второ, ако останат в църквата, те ще вилнеят и ще вършат пакости, точно като невярващите, ще прекъсват и смущават делото на църквата и ще излагат църквата на много скрити опасности. Трето, дори да останат в църквата, те няма да желаят да действат като обслужващи, а дори да служат малко, това ще бъде само за да получат благословии. Ако дойде ден, в който научат, че не могат да получат благословии, те ще се разгневят, ще смущават и ще разстройват делото на църквата. Вместо да се допуска това, по-добре е да бъдат премахнати от църквата възможно най-рано. Четвърто, тези неверници лесно сформират фракции в църквата, подкрепят и следват антихристи, създават зла сила в църквата, която представлява голяма заплаха за нейното дело. С оглед на тези четири съображения е необходимо да се различат и разобличат тези неверници, които проникват в Божия дом, и след това да бъдат премахнати. Това е единственият начин да се поддържа нормалният напредък в делото на църквата и ефективно да се гарантира, че Божиите избраници могат да ядат и пият Божиите слова и да живеят нормално църковен живот, и следователно да влязат в правилния път на вярата в Бог. Това е така, защото проникването на тези неверници в църквата е от голяма вреда за навлизането в живота на Божиите избраници. Има много хора, които не могат да ги различат, а вместо това се отнасят към тях като към братя и сестри. Някои хора, като видят, че имат няколко дарби или силни страни, ги избират да служат като водачи и работници. Ето как в църквата се появяват лъжеводачи и антихристи. Ако погледнем тяхната същност, може да се види, че никой от тях не вярва, че Бог съществува, или че Неговите слова са истината, или че Той господства над всичко. Те са невярващи в очите на Бог. Той не им обръща внимание и Светият Дух няма да върши делото у тях. И така, въз основа на тяхната същност, те не са обект на Божието спасение и със сигурност не са предопределени или избрани от Него. Бог не би могъл да ги спаси. Независимо как се погледне на това, никой от тези неверници не е Божи избраник. Те трябва своевременно и точно да бъдат разпознати и след това премахнати. Не бива да им се позволява да се прокрадват в църквата и да смущават другите. Тези неверници проникват в църквата с различни цели и мотиви и може да не успееш да ги прозреш или различиш в началото. С течение на времето обаче, докато общуваш с тях по-често и имаш повече контакти с тях, ще ги разбираш все повече и все по-ясно ще виждаш различните проявления, които показват, че са неверници. Тогава не е ли по-лесно да ги различиш въз основа на Божиите слова? (Да.) Ако всички Божии избраници могат да различават неверниците, тогава е време те да бъдат разкрити и премахнати. Независимо от техния характер, какъв е социалният им статус или колко голям е стажът им в църквата, ако след няколко години слушане на проповеди те все още не могат да приемат истината и са пълни с представи за Бог, те вече са разкрити като неверници. Като се имат предвид техните цели и проявления във вярата в Бог, те несъмнено са тези, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Това е делото на пречистване, което една църква трябва да върши във всеки период.

По темата за целта на вярата в Бог бяха обсъдени общо осем точки, което означава, че има осем типа хора, чиито проявления са достатъчни, за да можем да различим разнообразните типове зли хора и след това да ги окачествим точно и да се справим с тях по съответния начин. Накратко казано, тези осем типа хора не могат да останат в църквата. Някои може да попитат: „Всеки от тези осем типа хора само един вид поведение ли проявява?“. Това не е непременно така; целта на вярата в Бог на някои хора включва четири или пет точки — те търсят убежище, живеят на гърба на църквата, занимават се с опортюнизъм, преследват политически цели и безразборно търсят контакти с противоположния пол, като проникват в църквата, за да съблазняват безразборно другите. Целта на вярата в Бог на някои хора може да обхваща две точки — едната е да се стремят да станат длъжностни лица в църквата, а другата е да търсят благословии чрез опортюнизъм, или пък някои може да търсят контакти с противоположния пол, както и да живеят на гърба на църквата. Ясно е, че тези хора идват в Божия дом, за да се възползват, като възнамеряват да използват Божия дом или братята и сестрите, за да им помагат да вършат неща, да полагат усилия за тях; за да постигнат целите си и да задоволят желанията си, те използват всички възможни средства, за да накарат братята и сестрите да им служат. Накратко казано, очевидната цел на тези неверници и опортюнисти, които са проникнали в църквата и трябва да бъдат премахнати или отлъчени, като идват в Божия дом, е да паразитират и да се възползват от ситуацията за лична изгода. Независимо дали в речта или в действията им, тяхната цел винаги може смътно да бъде разпозната. Тези хора изобщо не приемат истината и нямат никакъв интерес към истината; понякога дори показват настроения и отношение на отвращение или съпротива. Какъвто и дълг да им отреди църквата, те сътрудничат неохотно само ако това им е от полза. Ако няма полза за тях, те вътрешно се съпротивляват и проявяват негативизъм и пасивност, и дори отвращение или отказ. Те вършат малко работа само ако има полза; без нея те или избягват, или пасивно отбиват номера. В критични моменти на работата те играят на криеница, изчезват и пренебрегват църковната работа. От тези проявления става ясно, че вярата им в Бог е просто за да паразитират; дори използването им за служене носи повече вреда, отколкото полза.

И. Да наблюдават църквата

Днес ще разговаряме за последната точка по темата за целта на вярата в Бог. Освен споменатите по-рано осем точки, има и друг тип хора, чиято цел и намерение да вярват в Бог не са правилни. Какво ги отличава от споменатите по-горе, които са мотивирани единствено от облаги и правят всичко възможно, за да преследват слава, придобивки и статус? Този тип хора не влизат в църквата, за да станат длъжностни лица, заради статус или сигурен източник на препитание, или за да направят живота си по-удобен и т.н.; те имат цел, която е трудна за откриване от обикновените хора. Каква е тази цел? Тя е да наблюдават и да контролират църквата. Наблюдаването на църквата е деветата точка по темата за целта на вярата в Бог. Тези хора влизат в църквата със задачата да я наблюдават, като целят да контролират хода на развитието на църквата. Тези, които ги изпращат, техните началници или шефове, може да представляват правителството, определена религиозна група или някаква организация в обществото. Тъй като не са запознати с църквата, изпълнени са с любопитство и дори са неспокойни относно появата, формирането и съществуването на църквата, те имат намерението да разберат в дълбочина църквата, да научат за нейната структура, работа и различни обстоятелства. Затова някои хора са изпратени в църквата, за да извършват работата по наблюдаване. Онези, които поемат работата по наблюдаване на църквата, независимо дали идват от правителството, от религиозни групи или от някоя обществена организация, имат цел да вярват в Бог, която е напълно различна от тази на истинските братя и сестри. Те не са тук, за да приемат Божието спасение; не са дошли да приемат Божиите слова, истината и Божието спасение въз основа на вярата в Бог и признаването Му. Тяхната вяра в Бог е съпроводена от политически цели или задача, дадена от някоя организация. И така, наблюдаването на църквата е както тяхната цел да проникнат в църквата и да вярват в Бог, така и задача, възложена от техните началници; това е работа, която вършат, за да си изкарват заплатата.

Какво всъщност наблюдават онези, които проникват в църквата, за да я наблюдават? Те наблюдават много аспекти, като например ученията на църквата, нейните цели, за какво се застъпва тя, работата, която върши, и мислите и възгледите на нейните членове, като преценяват дали тя представлява някаква вреда за правителството, религиите или обществото. Те проверяват за всякакви антисоциални, антиправителствени или антидържавни изявления по отношение на речта. По отношение на ученията те наблюдават какви точно са идеите, за които се застъпва църквата. Може да не ти е лесно да откриеш тези хора, когато проникнат в църквата, защото те може да слушат внимателно и да си водят сериозни бележки по време на събиранията, без да задремват. Те дори може усърдно да обобщават изказванията на различни хора на всяко събиране, като в крайна сметка обобщават и категоризират различните мисли и възгледи на различните хора, за да видят кои от тях са съобразени с интересите и изискванията на националното правителство и кои са вредни за управлението на държавата, противоречат на правителството и т.н. Те може щателно да обобщават и категоризират тези дълбоко вкоренени възгледи на членовете на църквата, като водят документация. Защо правят това? Защото това е тяхната работа, тяхната задача; те трябва да докладват на своите началници. Това е първата част от тяхната работа: да схванат ученията на църквата и идеологическите тенденции на всички нейни членове. Щом сметнат, че тези тенденции съдържат елементи, които са вредни за обществото или държавата, или ако смятат, че се появяват някакви радикални мисли и възгледи, те незабавно ще докладват и ще съобщят това на своите началници, за да могат да бъдат предприети подходящи мерки. Първо се стремят да разберат ученията на църквата — това е една от основните им задачи при наблюдаването на църквата, — а след това — информация за персонала на църквата. Например те събират информация за това кои са висшите водачи на църквата, включително техните адреси на местоживеене, възраст, външен вид, образователно ниво, интереси и хобита, здравословно състояние, за какво говорят в ежедневието, къде ходят, каква работа вършат, както и техните ежедневни работни часове и съдържание на работата. Те следят дали тези водачи са правили изявления или са предприемали действия, които са против правителството, против религиите или против обществените тенденции, както и реакциите на тези водачи спрямо системата на управление на нацията и текущите политически развития, наред с други неща. Всичко това са аспекти, които наблюдаващите църквата се стремят да схванат. Освен това те непрекъснато обръщат внимание на структурата на църквата и на административните ѝ структури. Например те следят кои са водачите и работниците в църквата, кое ниво на водачи е било освободено, какви разпоредби са били направени за тях, след като са били освободени, кои водачи са били арестувани и кой е поел работата им след това. Те събират информация за възрастта на заместника, пола му, от колко години вярва в Бог, образователното му ниво и — ако е талантлив висшист — дали има някакво отрицателно въздействие върху страната или обществото и дали потенциално би могъл да бъде нает на работа в правителствени ведомства, наред с друга конкретна информация. Те дори искат да узнаят за конкретни църковни водачи, които заемат постовете си или биват освобождавани. Тоест статусът на персонала, конкретната административна работа и структурата на църквата са все аспекти, с които те целят да се запознаят. Освен това те целят да схванат напълно информацията за това колко елемента на работа има в църквата, колко групи има и подробностите за надзорниците на всяка група, наред с други неща. Те обикалят, разпитват, наблюдават и научават, като вършат работата си много подробно. Работата, която трябва да се свърши, и задачата, която трябва да се изпълни от хора от този тип, които проникват в църквата, са своевременно да схванат всички аспекти на положението ѝ и различните ѝ развития, за да постигнат целта на наблюдаването на църквата. Това включва например как се развива църквата в чужбина, в колко държави се е разпространило евангелието и в кои държави са основани църкви — те трябва да схванат всички тези подробности. Това са основните задачи, които те изпълняват при наблюдаването на църквата: първо, да схванат ученията на църквата; второ, да схванат положението на персонала на църквата; и трето, да схванат състоянието на църковната работа и нейната скорошна ключова динамика. Те действат изцяло като съучастници и лакеи на Сатана, големия червен змей; те са истински слуги на Сатана.

Целта на хората от този тип, които наблюдават църквата, е, като проникнат в нея, да съберат информация за ученията ѝ, персонала, работните тенденции, мащаба на църквата и други аспекти. Те целят да схванат всеки от тези аспекти и след това да ги докладват на своите началници, които по всяко време могат да разработят съответни политически планове или мерки за противодействие на църквата в зависимост от ситуацията. Казано накратко, целта им при наблюдаването на църквата категорично не е добронамерена. В противен случай защо все пак биха наблюдавали църквата, при положение че това не им носи нито богатство, нито полза? Не е ли защото са неспокойни относно съществуването на църквата? Те не вярват, че църквата, установена и водена от Бог, се състои от хора, които вярват в Бог чисто и нямат връзки с държавата, обществото или политически групи и организации. Но независимо как проучват църквата, те остават неспокойни. Защо? Защото са атеисти, не признават Бог, а също така мразят истината. Затова са способни да извършват глупави и абсурдни действия като потискане и арестуване на вярващи, както и наблюдаване на църквата. Защо предприемат мерки за наблюдаване на църквата и съпротива срещу нея? Защото най-голямата им тревога е, че ако църквата стане твърде голяма и има твърде много членове, това ще окаже значително въздействие върху страната, правителството и обществото и дори ще застраши традиционните култури и традиционните религиозни групи и ще им повлияе. Това е истинската причина за тяхното наблюдаване на църквата и съпротивата им срещу нея. Затова те третират наблюдаването на църквата и съпротивата срещу нея като политическа задача за изпълнение.

Хората от този тип, които наблюдават църквата, може да не е лесно да бъдат разпознати в нея, защото имат скрити мотиви и дълбоко се прикриват, така че другите да не могат да ги открият. По този начин те може да се движат с мнозинството в църквата, да не правят нищо необичайно, да изглеждат особено добре възпитани и никога да не изразяват никакви различни мнения относно работата, извършвана от църквата. Тези хора обаче имат една характерна черта: те са хладки към вярата в Бог, нито много активни, нито много пасивни по отношение на нея. Те могат да изпълняват част от възложения им дълг, но никога не разкриват личните си данни, като например къде работят, какво е семейното им положение или дали са вярвали в Бог преди. Ако някой спомене, че работи в правителствен отдел, те са много уклончиви, избягват да дават мнения за правителството, политиката, политиките или религията. Тяхното поведение се характеризира с избягване на всякакви чувствителни теми; те нито критикуват, нито хвалят правителството, нито обсъждат неговите политики или система на управление. Когато някой посочи, че определен човек е шпионин, те стават забележимо нервни и дори може бързо да се изправят, за да се защитят. Освен че са нервни, може да забележиш и по погледа им склонност да избягват такива чувствителни теми; те странят от всеки, който може да ги прозре. Освен това те често получават обаждания от неизвестни източници или с тях се свързват и общуват мистериозни лица, които не са свързани с църквата, и щом отговорят на едно от тези обаждания, те се отдалечават от другите. Ако някой случайно ги види в тези моменти, те видимо се смущават, изчервяват се и изглеждат изключително неспокойни от страх, че самоличността им може да бъде разкрита. Освен че тайно събират информация за църквата, те от време на време се осведомяват и за положението на братята и сестрите, като задават въпроси от рода на: „От колко години вярваш в Бог? Родителите ти вярват ли? Членовете на семейството ти в континентален Китай ли са? От членовете на семейството ти в континентален Китай кои вярват в Бог и от колко години? На каква възраст са? Колко души има в местната ви църква? Как са те сега?“. От време на време те търсят чувствителна и лична информация, която хората не желаят да разкриват. При обичайните взаимодействия между братята и сестрите никой умишлено или активно не пита за чувствителна лична информация, ако някой не желае да я сподели. Този човек обаче обръща специално внимание на такива въпроси, като дори стига дотам, че проследява движенията на някои водачи и работници или хора, отговарящи за важна работа, опитва се да получи достъп до данните на компютрите и мобилните телефони на тези хора или до информация за адресите им, като настоява да разследва щателно тези подробности. Ако забележи, че определен водач не е присъствал на събиране, той ще попита: „Еди-кой си не е на събирането днес. Какво прави?“. Ако някой спомене, че е зает, той ще продължи да пита: „Зает с какво? Да не би отново да пои онези новоповярвали? Кои са тези новоповярвали? Кога са започнали да вярват? Защо аз не знам за това?“. Той продължава да рови все по-дълбоко. Братята и сестрите казват: „Ако не трябва да знаем, тогава да не питаме. Защо продължаваш да питаш? Това не е свързано с навлизането в живота, не засяга истината; няма нужда да знаем“. На което проникналият отговаря: „Но това са въпроси на Божия дом, на църковната работа; защо да не можем да знаем за това? Всички ние вярваме в Бог, малко знание не вреди. Ако вие не искате да знаете, това означава, че не ви е грижа за църковната работа или за църковните водачи. С кого точно се е срещнал водачът? Колко новоповярвали има? Къде са те? И аз бих искал да ги видя“. Той винаги се осведомява по тези въпроси.

Има и друга задача, на която тези, които наблюдават църквата, обръщат най-голямо внимание, а именно да схванат финансовото ѝ състояние. От една страна, те се стремят да разберат източниците на финансиране на църквата. Искат да знаят дали църквата е основала фабрики или предприятия, дали притежава предприятия с експлоататорски условия на труд, дали използва детски труд и дали различните елементи от работата на църквата включват печеливши начинания. Например дали производството на видеоклипове, филми, химни и отпечатването на книги с Божиите слова от страна на църквата носи печалба или генерира прекомерна печалба; какви са източниците на финансиране на църквата; дали има заможни лица, които даряват в подкрепа на църквата; дали тези лица включват личности от политическия елит или мултимилионери и милиардери — това са подробностите, които искат да схванат. Освен да разберат административните структури на църквата и финансовите ѝ източници, те се стремят да схванат и как се съхраняват финансите на църквата, като целта им е да проследят потока на тези средства. Как църквата харчи парите си, дали участва в някакви незаконни дейности, дали организира социалния елит или си сътрудничи с различни обществени организации и групи, за да се противопоставят съвместно на диктаторски правителства и да защитават правата на човека, и така нататък — това също са някои от важните ситуации, които те се стремят да схванат. Някои хора питат: „Само държавата на големия червен змей ли извършва работата по наблюдаване на църквата?“. Точно ли е това твърдение? Всъщност целият свят и цялото човешко общество се съпротивляват на Бог. Не само нациите под диктаторско управление се съпротивляват на Бог; дори в така наречените християнски страни мнозинството от управляващите са атеисти и невярващи, а дори сред управляващите, които имат вяра или изповядват християнството, броят на тези, които могат да приемат истината, е малцинство. Повечето хора не признават, а още по-малко приемат истината. И така, не са ли това хора, които вярват в Бог, но въпреки това Му се съпротивляват? Например в религии като християнството, католицизма и юдаизма в Израел, дали висшите ешелони са съставени от хора, които приемат истината? Съвсем не. Никой от тях не идва да изследва Божието дело; нито един не може да приеме истината. За да бъдем точни, всички те са неверници; всички те се съпротивляват на Бог и са антихристи. Те смущават и саботират Божието дело и брутално потискат и преследват онези, които следват Бог, което се доказва от отношението им към Божието дело в последните дни. Кое вероизповедание позволява на своите вярващи свободно да изследват истинския път, да слушат проповедници отвън или да приемат непознати? Нито едно не може да направи това. Коя раса или нация е приятелски настроена към църквата? (Нито една.) Вече е похвално, ако ти дадат малко религиозна свобода и малко пространство да дишаш. Очакваш ли все пак те да те подкрепят в допълнение към това? Когато се появи Божията църква или когато църквата започне да проповядва евангелието, тогава тези хора, които изобщо не вярват в съществуването на Бог и които изпитват особена погнуса и отвращение към истините, изразени от Бог, поемат специална задача, а именно да възложат на отделни лица да наблюдават отблизо църквата. „Наблюдават“ тук означава да следят, да схващат и контролират; тоест да следят строго, да схващат и контролират всички аспекти на църквата във всеки период. Някои хора казват: „Те не са заклеймили публично или не са се противопоставили на Божието дело, нито сме претърпели преследване или тормоз в местния си живот. Смятаме, че да вярваш в Бог, да се събираш, да изпълняваш дълга си и да разпространяваш евангелието в чужбина е много по-добре и по-безопасно, отколкото в държавата на големия червен змей. Не сме преживявали никаква намеса“. Само защото не е имало намеса и ви е предоставена известна свобода, не бива да отричате тяхната работа по наблюдаване на църквата. Малкото религиозна свобода, която ти е дадена, е основна обществена институция; това, на което се наслаждаваш, са просто основните права на всеки гражданин в страната, в която живееш. Да се наслаждаваш на тези основни права не означава, че националното правителство, социалните групи или религиозният свят са приели и признали Божието дело и делото на църквата, станали са приятелски настроени или че вече няма враждебност и наблюдение. Не е ли така? (Да.) Този въпрос не е абстрактен, нали? (Не, не е.)