Ж. Да си намериш гръб

Седмата цел, която хората имат, като вярват в Бог, е да си намерят гръб. Виждали ли сте такива хора? Това е доста специална ситуация; макар че не са много, те определено съществуват. Защото Божиите църкви се появиха не само в Китай, но и в Азия, Европа, двете Америки и различни страни в Африка и така тези опортюнисти и неверници ще се появят заедно с тях. Независимо колко е вероятно тези хора да се появят, във всеки случай, щом се появят, вие трябва да се изправите срещу тях и да ги разпознаете, и да не позволявате на тези неверници да придобият статус и да създават смущения в църквата. Ако си мислите, че тези проблеми не съществуват, защото не са се появили или не сте се сблъсквали с тях, това е глупава идея. Щом тези проблеми възникнат, ако нямаш проницателност и не знаеш как да ги разрешиш, те ще донесат големи скрити опасности за църквата, за Божия дом, за братята и сестрите и за църковната работа. Така че, преди нещо да се случи, трябва да знаеш какви проблеми трябва да посрещнеш и как да ги разрешиш. Това е най-добрият начин; това служи като невидима закрила за теб. Хората, споменати в седмата цел на вярата в Бог, онези, които вярват в Бог, за да си намерят гръб, не са малко. Това общество навсякъде е изпълнено с несправедливост, дискриминация и потисничество. Хората, живеещи на всички нива на обществото, са изпълнени с отвращение и омраза към различните несправедливости в обществото, а също и с гняв. Не е лесно обаче да се избяга от несправедливостите на човешкия свят, освен ако не изчезнеш от него. Докато човек живее в този свят, докато живее сред тези хора, той ще бъде — повече или по-малко и в по-голяма или по-малка степен — тормозен и унижаван и дори може да бъде гонен и преследван от някои могъщи сили. Тези различни несправедливости и неравенства са причинили голямо напрежение у психиката на хората, донесли са им значителен психологически натиск и, разбира се, много неудобства в нормалния им живот. В резултат на това някои хора не могат да не развият определена идея: „За да може човек да се утвърди в обществото, той трябва да има сила зад гърба си, на която да разчита. Когато се сблъскат с трудности и се нуждаят от помощ или когато са сами и безпомощни, тогава ще има група хора, които да им пазят гърба и да вземат решения вместо тях, да разрешат неприятностите и проблемите, пред които са изправени, или да осигурят най-необходимото за живота им“. Затова те се стремят да намерят такава подкрепа. Разбира се, някои от тези хора в крайна сметка намират църквата. Те вярват, че хората в църквата са единни по сърце и работят за една и съща цел, че всеки има вяра, притежава добри намерения и действа мило към другите, стои далеч от социалните конфликти и се дистанцира от злите тенденции на обществото. За тези, които вярват в Бог, църквата несъмнено е символ на голяма справедливост в това общество и в света; хората в църквата също имат положителен, добър и мил образ в съзнанието на хората. Някои избират да вярват в Бог, защото са на дъното на обществото, без никаква власт в обществото и напълно лишени от добър семеен произход. Те се сблъскват с различни трудности при получаването на образование, създаването на приятелства, намирането на работа или извършването на различни неща, затова вярват, че за да оцелеят и да се утвърдят в това общество, трябва да има хора, които да им помогнат. Например, когато търсят работа, ако разчитат на себе си, докато преглеждат безцелно обява след обява за работа, те могат почти да изчерпят спестяванията си, без непременно да намерят подходяща работа. Но ако в търсенето им съдействат някои надеждни хора, които искрено могат да им помогнат, неприятностите, през които трябва да преминат, са много по-малко, а времето, прекарано в търсене на работа, е значително съкратено. Затова те вярват, че ако могат да намерят такъв гръб, когато става въпрос за всичко, с което трябва да се справят в обществото — получаване на образование, търсене на работа, дори ежедневния им живот и оцеляване — ще имат хора, които да използват влиянието си и да ги подкрепят, група ентусиазирани хора, които им помагат задкулисно. И така, когато намерят църквата, те чувстват, че са намерили правилното място. Църквата се превръща в много добър избор за тяхното утвърждаване в обществото и постигане на спокоен живот. Например, независимо дали става въпрос за посещение на лекар, пазаруване, сключване на застраховка, закупуване на къща, подпомагане на децата им да изберат училища или дори за справяне с какъвто и да е въпрос, те винаги могат да намерят любящи хора в църквата, които да им подадат ръка и да им помогнат да разрешат тези проблеми. По този начин животът им става много по-удобен, те вече не са толкова сами в обществото и трудностите при справянето с въпросите са значително намалени. Затова за тях идването в църквата, за да вярват в Бог, наистина осигурява осезаеми ползи. Дори ако отидат на лекар, братята и сестрите ще намерят познати в болницата, които да им помогнат; могат да ги използват, за да получат най-добрите оферти при покупки и дори да купят къщи на цени за „свои хора“. С помощта на братята и сестрите в църквата всички тези проблеми се решават. Те си мислят: „Да вярваш в бог е толкова хубаво! Намирането на работа, уреждането на дела и правенето на покупки ‒ всичко това вече е удобно! Винаги, когато имам нужда от нещо, просто трябва да се обадя по телефона или да изпратя съобщение до групата и всички обединяват усилия, за да подадат ръка за помощ. В църквата има толкова много мили хора; уреждането на делата е толкова удобно! Не беше лесно да си намеря гръб, така че няма да напусна църквата, каквото и да става. Но събиранията в божия дом винаги включват четене на божиите слова и общуване за истината, което ме кара да се чувствам неловко и раздвоен. Не желая да ям и да пия божиите слова и изпитвам неприязън, когато чуя общуване за истината. Но ако не слушам, няма да стане — не мога да ги напусна. Те ми помагат толкова много. Ако откажа да слушам, ще се почувствам неудобно, а също така би било неловко да кажа, че вече не вярвам, така че просто трябва да се примиря и да казвам хубави неща“. В сърцата си те всъщност не искат да вярват, но могат само да скрият това чувство. Някои хора казват: „Ти виждаш само, че те винаги молят братята и сестрите да уреждат делата им и че са доста щастливи, когато братята и сестрите им помагат — само по това ли можеш да разпознаеш, че целта им да вярват в Бог е да си намерят гръб?“. Освен тези проявления, вижте дали те обикновено четат Божиите слова и общуват за истината, дали могат да изпълнят своя дълг и дали имат някакви реални промени; това ще ви покаже дали искрено вярват в Бог. Тези, които търсят гръб, вярват в Бог само за да използват църквата и братята и сестрите да уреждат делата им и да разрешават трудностите в живота им. Но те никога не споменават изпълнението на своя дълг, нито ядат и пият Божиите слова или общуват за тях. Щом чуят за някакви находчиви начини да се свършат нещата, те се въодушевяват силно; започват да бръщолевят неспирно и дори не могат да бъдат прекъснати. Но когато става въпрос за изпълнение на дълга или за това да бъдат честни и да не лъжат или мамят другите, те млъкват. В сърцата си те не се интересуват от тези неща — колкото и страстно да говориш, те нямат реакция и не се включват; дори постоянно се опитват да те прекъснат и да насочат темата към нещо, което ги интересува. Те си блъскат главите да измислят начин да накарат братята и сестрите да правят неща за тях и да полагат усилия за тях, като не искат да дадат на братята и сестрите никаква възможност да споменават изпълнение на дълга или отдаване на всичко на Бог. Ако някой предложи те да изпълняват своя дълг и да отдадат всичко на Бог, те бързо намират някакъв свой неотложен въпрос, който да предложат в замяна; докато братята и сестрите уреждат този техен въпрос, те неохотно полагат известни усилия за Божия дом, като едва удовлетворяват искането на братята и сестрите, а щом личният им въпрос бъде уреден, те стават студени към братята и сестрите. За да поддържат контакт с църквата, за да не загубят този гръб, който е църквата, и тези помощници, които са братята и сестрите, те поддържат тесен контакт с всеки, който им е полезен, като често ги питат загрижено как са, казват им внимателни и неискрени думи, за да поддържат отношенията. Те говорят за това колко много вярват в съществуването на Бог, колко много Бог ги благославя, колко много благодат им дава Бог и как често проливат сълзи, като се чувстват длъжници на Бог и изпитват желание да се отплатят за Божията любов — това е, за да измамят братята и сестрите и да получат тяхната помощ. Щом някой вече не им е от полза, те веднага блокират и изтриват данните му за контакт. Те енергично се подмазват на тези, които са им най-полезни, тези, които най-много си струва да експлоатират, угаждат им и се сближават с тях. Що се отнася до тези, които не си струва да бъдат използвани, тези, които, подобно на тях, нямат влияние или статус в обществото и също са на най-ниското стъпало на обществото без никого, на когото да разчитат, те дори не ги и поглеждат. Те общуват изключително с тези, които си струва да бъдат използвани и които имат връзки в обществото, с тези, които смятат за способни. Те могат да полагат усилия и да понасят трудности за църквата само когато имат нужда от нещо от църквата или от братята и сестрите. Всъщност проявленията на неверници у такива хора са много очевидни. Вкъщи те никога не четат Божиите слова, никога не се молят на Бог, когато нямат трудности, и участват в църковния живот с голяма неохота. Те не искат да изпълняват своя дълг и не поемат инициатива да се включат в църковната работа. По-специално те никога не участват активно в опасна работа. Дори да се съгласят да го направят, показват голямо нетърпение и само когато ги повикат или поканят, неохотно полагат малко усилия. Това са проявления на неверници. Това да не четат Божиите слова, да не изпълняват дълга — въпреки че неохотно участват в църковния живот, е, за да избегнат загубата на общността на братята и сестрите в църквата, огромен гръб за тях. Те поддържат отношения с тези хора само за да им е по-удобно да уреждат делата си в бъдеще. Щом такива хора се утвърдят в обществото и имат място, където да се установят и да започнат живота си, и щом се издигнат в света и придобият влияние и перспективи за бляскаво бъдеще, те бързо и без колебание ще напуснат църквата, ще прекъснат връзките с братята и сестрите и ще изгубят контакт. Ако има потенциален приемник на евангелието, с когото те имат добри отношения, а ти искаш да се свържеш с тях, за да проповядваш евангелието на този човек, няма да можеш да се свържеш с тях. Те не само прекъсват връзките с църквата, но и прекратяват приятелството с определени хора. Нима вече не са се разкрили като неверници? (Да.) И така, как трябва църквата да се справи с такива хора? (Да ги премахне.) Трябва ли да им дадем шанс, да проявим разбиране към тяхната слабост и към трудностите в живота им и да ги подкрепяме и да им помагаме повече, за да могат да повярват, че Бог съществува, да се заинтересуват от истината и искрено да отдадат всичко на Бог? Необходимо ли е да се извърши тази работа? (Не.) Защо не? (Защото тези хора изобщо не са дошли да вярват в Бог.) Точно така, те не са дошли да вярват в Бог; целта им е много ясна — дошли са да си намерят гръб. И така, може ли общуването за истината с такива хора да постигне някакви резултати? (Не.) Те няма да го приемат; не го ценят, не се нуждаят от него и не се интересуват от него.

Как да опишем тези, които вярват в Бог само за да си намерят гръб? Доста подходящо е да ги опишем като хора, които поставят собствените си интереси пред всичко останало. Щом видят, че някой им е полезен и изгоден, те ще направят всичко, което този човек поиска; дори ще му се подчиняват изцяло и безпрекословно. Те поставят собствените си интереси над всичко останало; стига нещо да служи на техните интереси, това е добре. Ако ти им кажеш, че вярата в Бог ще им донесе благословии и ползи, те определено ще повярват в Него и ще направят всичко, което ти им кажеш да направят. Стига способността ти да уреждаш делата в обществото да отговаря на техните нужди и да им позволява да се облагодетелстват, те със сигурност ще общуват с теб. Тяхното общуване с теб обаче не означава, че те могат наистина да вярват в Бог, нито означава, че те искрено ще отдадат всичко на Бог, както ти правиш. Дори да се разбират добре с теб и да имате особено добри отношения, това не означава непременно, че говорите един и същ език, следвате един и същ път или имате едни и същи стремежи. Затова не бива да се оставяте да бъдете подвеждани от такива хора. Тези хора са ловки и имат тактики за общуване с другите хора. Тяхната цел да вярват в Бог е да си намерят гръб, а не да се стремят към истината и да постигнат спасение. Това показва колко низък и мрачен е техният характер! Те идват в църквата, за да намерят хора, които могат да използват, като кроят планове, за да получат различни ползи за себе си. Не означава ли това, че такива хора са способни да действат без никакви скрупули и да вършат всякакви безсрамни неща? (Да.) Само от факта, че целта им да вярват в Бог е да си намерят гръб и да си осигурят препитание, става ясно, че тези хора не са стока и са с низък характер, егоистични, подли и мръсни, и живеят в голям мрак. Затова принципът на църквата за справяне с тях е също да ги разпознае и след това да ги премахне или отлъчи. Щом разпознаете, че те не са истински вярващи, че са дошли в църквата, за да търсят изход и да се възползват, и искат да използват братята и сестрите да уреждат делата им и да им служат, тогава в такива случаи водачите и работниците, както и братята и сестрите, трябва своевременно и точно да се справят със ситуацията. Без да застрашавате безопасността на църквата или на братята и сестрите, ги премахнете или отлъчете възможно най-скоро. Не бива да им се позволява да продължават да се спотайват сред братята и сестрите. Те не са обект на Божието спасение. Когато такива хора се спотайват сред вас, те постоянно наблюдават алчно и внимателно всички, за да видят кого си струва да използват. Те винаги пресмятат дали в църквата има хора, които могат да използват — кой има роднини, работещи в болница, кой знае как да лекува болести или има тайни лекове, кой може да получи цени на едро в магазините, семейството на кой от братята управлява автокъща, кой може да получи цени на къщи като за „свои хора“ — те специално разследват тези въпроси. Тези хора са педантични в своите изчисления! Те изчисляват дори дребни неща и освен това искат да кроят планове срещу братята и сестрите и създават интриги, за да се възползват от тях. Те разследват семейния произход на всеки и държат всички в рамките на своите кроежи и заговори. Могат ли сърцата ви да чувстват мир, когато общувате с такива хора? (Не.) Какво трябва да се направи, ако няма мир? Трябва да сте нащрек за такива хора. Тези хора вярват в Бог със скрити мотиви; те не са тук, за да се стремят към истината или спасението, а за да си намерят гръб, препитание и изход за себе си. Такива хора са особено егоистични, подли и коварни. Те не изпълняват никакъв дълг, нито отдават всичко на Бог. Когато църквата се нуждае от тях за нещо, те са неоткриваеми, но се появяват отново, щом въпросът е приключил. Тези хора знаят само да се възползват и няма никаква полза да остават в църквата; трябва да се използват различни методи, за да бъдат изчистени възможно най-скоро. Някои хора казват: „Наистина ли са необходими различни методи, за да се справим с един човек?“. В църквата има всякакви хора; много от тях вярват в Бог само за да си намерят гръб и изход, да получат благословии или да избегнат бедствия. Само сериозността на тези мотиви варира; някои хора проявяват един вид поведение, докато други проявяват друг. Затова към различните хора трябва да се подхожда по различен начин; само това е в съответствие с принципите. Що се отнася до тези неверници, които търсят гръб, те трябва да бъдат изчистени незабавно. Не им позволявайте да паразитират в църквата. Те молят братята и сестрите да уреждат делата им — тъй като всъщност е необходимо само малко усилие, за да им се помогне да уредят делата си, защо да не им се окаже дори тази малка помощ? Първият момент е, че най-същественото е, че тези хора не са истински вярващи; те са абсолютни неверници. Вторият момент е, че тези хора не могат да се променят от невярващи в истински вярващи. Те не са тези, които Бог е предопределил и избрал; те не са обект на Неговото спасение — по-скоро те са злодеи, които са проникнали в църквата. Третият момент е, че тези хора се движат навсякъде в църквата, като винаги търсят помощ от братята и сестрите, независимо колко голям е проблемът, пред който са изправени, което незабележимо тормози братята и сестрите и същевременно създава изключително негативна атмосфера в църквата, която е вредна за всички. Затова е най-добре тези дяволи, които вярват в Бог само за да си намерят гръб, да бъдат изчистени възможно най-скоро. Ако все още не сте ги идентифицирали или не сте разбрали, че са такива хора, можете да ги задържите за наблюдение. Щом ги разпознаете и прозрете, че са сред различните зли хора, които Божият дом трябва да премахне, не се колебайте и не проявявайте никаква любезност към тях. След като обсъдите с всички и постигнете съгласие, можете да ги премахнете. Ако водачите и работниците в църквата пренебрегнат този въпрос, стига мнозинството от братята и сестрите да потвърдят, че те са от типа, който вярва в Бог само за да си намери гръб и изход, вие имате правото да ги премахнете директно, без да минавате през лъжеводачи. Това е правилно и е напълно съобразено с истините принципи. Това е ваше право, ваше задължение, ваша отговорност; това е за вашата собствена защита. Разбира се, когато братята и сестрите, които са истински вярващи, се сблъскат с трудности, ние имаме отговорността и задължението да направим всичко възможно, за да им помогнем, доколкото можем, било то с любяща помощ и подкрепа, или чрез материална помощ. Това е любовта между братята и сестрите, любовта на тези, които вярват в Бог. Ние обаче нямаме отговорност или задължение да оказваме помощ на неверниците, защото те не са братя и сестри и не заслужават тази благодат или такава помощ. Това е отношение към хората според принципите. С това приключва нашето общение по седмата цел на вярата в Бог. Няма нужда да даваме повече конкретни примери за такива хора. Накратко, всеки, чиято цел да вярва в Бог е да си намери гръб, е човек, който трябва да бъде премахнат или отлъчен от църквата. Щом водачите и работниците разпознаят, че в църквата има такива хора, трябва незабавно да ги премахнат. Премахвайте всеки, когото откриете, без да оставяте никого. Ако мнозинството от братята и сестрите вече са били тормозени до степен да се чувстват безпомощни и да не могат повече да търпят, а водачите и работниците все още ги защитават, като казват: „Те имат трудности; трябва да им помогнем“, тогава на такива водачи трябва да се каже: „Те изобщо не са истински вярващи в Бог. Те пренебрегват всеки, който общува с тях за Божиите слова, и отказват да изпълняват своя дълг, когато им се каже. Никога не са имали никакво намерение да отдадат всичко на Бог и просто искат да използват братята и сестрите да уреждат делата им. Ние нямаме отговорност или задължение да помагаме на такива неверници!“. Дори църковният водач да не одобри, вие имате правото да се обедините с мнозинството, за да ги премахнете от църквата. Ако църковният водач все още не е съгласен на този етап, тогава докладвайте въпроса на по-високо ниво; изолирайте водача и го оставете да размисли. Вие можете отново да приемете неговото ръководство, след като той се съгласи. Ако той продължава да не е съгласен, вие можете да го отстраните и да изберете нов водач. Това е седмата цел на вярата в Бог: да си намериш гръб.