Нека обобщим характерните черти на опортюнистите. Първата им характерна черта е, че те не приемат много сериозно въпроса дали Бог съществува. Ако ги попиташ дали Бог съществува, те ще кажат: „Вероятно. Но няма проблем, ако не съществува. Тук съм само за да видя точно дали пророчествата, които бог е изрекъл, ще се сбъднат, или не, и дали големите бедствия ще дойдат, или не“. В техните мисли и гледни точки тяхното отношение е, че няма значение дали Бог съществува, или не. Не е ли тогава шега те да вярват в Бог и да се присъединят към църквата? (Да.) Тяхната вяра в Бог е проста вяра, тя е като игра и не е свързана с истината или с техния житейски път. Всъщност не ги е грижа дали Бог съществува, или не; добре е, ако съществува, и е добре, ако не съществува. Някои хора ги опровергават, като казват, че Бог не съществува, а те не се разстройват, нито мразят такива хора. Ако хората казват, че Бог съществува, те казват: „Ако съществува, значи съществува. Както и да е, ако вярваш, значи съществува; ако не вярваш, значи не съществува“. Това е тяхната гледна точка. Такива хора истински вярващи ли са? Те са неверници, нали? (Да.) Дали Бог съществува, или не, е без значение за тях, така че има ли искреност във вярата им в Бог? Не е възможно да бъдат искрени. Коя е първата характерна черта на опортюнистичните хора? (Те не приемат много сериозно въпроса дали Бог съществува.) Това е първата характерна черта.

Коя е втората характерна черта на опортюнистичните хора? Тя е, че те не приемат много сериозно разграничаването между положителни и негативни неща. Те не разграничават кои изказвания, хора, събития и неща са положителни и кои са негативни и не приемат това сериозно. За тях добрите неща могат да бъдат представени като лоши, а лошите неща могат да бъдат представени като добри, точно както гласи поговорката на невярващите: „Лъжа, повторена хиляда пъти, става истина“; това твърдение е валидно за тях. Ако ги попиташ какво е истината, те определено няма да кажат, че Божиите слова са истината, защото не признават това. Какво ще кажат? Истинската им гледна точка е, че лъжа, повторена хиляда или десет хиляди пъти, ще стане истина, което означава, че ако много хора кажат нещо, те ще повярват, че е истина. Също както невярващите казват: „Първоначално в света не е имало път, но като са минали повече хора, се е образувал път“. Те не се интересуват от това кое е правилно или грешно, справедливо или нечестиво; те вярват, че който има големи способности, е прав, а който е безполезен и некомпетентен, е негативен. Те категорично няма да признаят, че всичко, което Бог казва и прави, са положителни неща, нито ще признаят, че това, което Бог изисква хората да изживяват, са реалностите на положителните неща. Тези хора дори ще изричат погрешни твърдения като: „Ти казваш, че бог е истината и божиите слова са реалността на всички положителни неща. Означава ли това, че в света няма положителни неща? Няма ли положителни неща и истини и в света?“. Това не е ли безсмислица? Това не е ли погрешно твърдение? (Да.) Тези хора не приемат Божиите слова като критерий за своите думи или действия. Например, когато изразят погрешно твърдение и ти ги опровергаеш, те ще кажат: „Ти мислиш, че ти си прав, а аз мисля, че аз съм прав, така че нека всеки остане на своето мнение. Каквото човек смята за добро, то е правилно“. Що за гледна точка е това? Не е ли това просто опит да замажат нещата? (Да.) Това е глупав и объркан възглед; тези хора не приемат сериозно разграничаването между положителни и негативни неща. Какво означава да не си сериозен по този въпрос? Означава, че те не могат да признаят от сърце, че всички положителни неща, за които Бог говори, са свързани с истината, са в съответствие с истината и идват от Бог, и че негативните неща, за които Бог говори, противоречат на истината и идват от Сатана. Те не приемат този факт и винаги искат да размиват понятията. За да избегнат да бъдат разпознавани от другите и да бъдат заклеймявани, те никога не приемат сериозно разграничаването между положителни и негативни неща, никога не разкриват истинските си възгледи и винаги говорят двусмислено, никога не казват на хората какво мислят наистина. Казват различни неща в зависимост от това с кого говорят, като напълно се приспособяват към ситуацията според нуждите. Тези хора по никакъв начин не се интересуват от истината или от съществуването на Бог. Това е второто проявление на опортюнистичните хора: те не приемат много сериозно разграничаването между положителни и негативни неща.

Какви други характерни черти имат тези опортюнистични хора? Тези хора винаги ще избират дали да останат или да си тръгнат въз основа на това как се развиват нещата, като са особено умели да се приспособяват към обстоятелствата. Когато се присъединят към църквата, те вече са направили предостатъчна подготовка за своята стратегия за излизане и за своите перспективи, като са планирали всяка стъпка. В сърцата си те пресмятат и правят планове какво да правят, ако Божиите слова се изпълнят, и какво да правят, ако не се изпълнят след определен брой години. Този тип хора никога не се посвещават изцяло на църковната работа, след като влязат в църквата. Вместо това те постоянно наблюдават развитието на църквата, отношението на църквата към тях и начина, по който тя подхожда към тях, както и други фактори, за да решат следващите си стъпки. Мислите на тези хора не са ли доста сложни? (Да.) Въпреки че са се присъединили към църквата, те винаги поддържат временна перспектива, като работник на договор, вечно оставащ в състояние „тялом тук, но духом другаде“, а умовете им са заети със схеми и кроежи. Техният избор да вярват в Бог и да се присъединят към църквата е просто неохотен компромис, а не духовна необходимост или желание да следват Бог и да вървят по правилния път на човешкия живот, основано на признаването на Божието съществуване. Липсва им вярата за това. Тези хора вярват в Бог с изчаквателна нагласа, като пресмятат в сърцата си: „Ако вярата в бог ми донесе стократно повече в този живот, вечен живот в идния свят и възможността да бъда спасен и да вляза в небесното царство, тогава ще следвам и ще вярвам. Ако не мога да получа тези неща, ще напусна църквата по всяко време и във всяка ситуация и ще спра да вярвам“. Те започват да вярват в Бог изцяло с опортюнистичната надежда да получат благословии. Ако не могат да получат благословии, те могат да изоставят своя дълг по всяко време и във всяка ситуация и да си чертаят друг път, защото сърцата им никога не са били вкоренени в църквата, нито наистина са избрали пътя на вярата в Бог и следването на Бог.

Основните характерни черти на тези опортюнистични хора са тези три: те не приемат сериозно дали Бог съществува, не различават сериозно положителните и негативните неща и могат да напуснат църквата по всяко време и във всяка ситуация. Независимо колко добре се отнасят към тях братята и сестрите, стига нещата да не са съобразени с техните интереси или да не отговарят на текущите им нужди, те могат да напуснат църквата, но когато нямат къде да отидат, избират да се върнат. След като се върнат, те все така не се стремят към истината и могат да напуснат църквата отново по всяко време. Що за негодници са те? Тяхното идване и тръгване изглежда толкова нехайно; те не вярват в Бог с искреност. Това са характерните черти на опортюнистичните хора; по отношение на тяхната същност, те са неверници. Някои хора могат да упорстват във вярата три до пет години, други — осем или десет години, но целта им е просто опортюнистично да търсят благословии. Такива хора не са прости. Те дори са издържали досега в суровата, преследвана среда на континентален Китай — нима това не е малко като „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“? Някои хора вече не могат да упорстват, след като са вярвали десет години, и се оплакват: „Изминаха десет години. Младостта ми беше пропиляна в църквата. Ако бях работил усилено в света през тези десет години, колко пари щях да спечеля? Може би щях да стана мениджър и вероятно щях да имам толкова много активи“. Тогава те стават неспокойни. Те са вярвали в Бог десет години единствено за да задоволят своето нищожно любопитство и желание за благословии, но никога не са се стремили към истината. В резултат на това не са спечелили нищо. Те съжаляват, че са вярвали в Бог, и дори ругаят себе си, като си казват: „Глупако, идиот такъв! Не пое по широкия, лесен път, а настояваше да вървиш по този тежък маршрут. Никой не те е принуждавал; това беше твой собствен избор!“. Някои хора могат да си тръгнат дори след като са вярвали десет години, като си тръгват без колебание. След като едва са преживявали в обществото две-три години, те откриват, че не е толкова безпроблемно или лесно да си проправят път в обществото, колкото са си представяли, и невярващият свят не е толкова пъстър и идеален, колкото е изглеждал; не им е лесно да се справят никъде по света. След като обмислят, те откриват, че все пак църквата е по-добре, затова безсрамно се връщат. Когато се върнат, казват: „Да вярваш в бог е добро; невярващите са лоши, винаги тормозят хората. В света има твърде много страдание. През тези години, без да чета божиите слова, без да живея църковен живот, паднах в мрак, плачех и скърцах със зъби всеки ден; бях смазан до такава степен, че вече не приличам на човек. По-добре е да вярваш в бог!“. Те прогласяват, че е по-добре да вярваш в Бог, но всъщност го правят, защото са чули, че в този свят има твърде много бедствия и човечеството скоро ще преживее голям катаклизъм. Да имаш пари, земя, коли и къщи е безполезно; само тези с вяра могат да бъдат спасени. Така те отново се връщат да вярват в Бог. Това не е ли опортюнист? (Да.) Опортюнистичните хора могат да напуснат църквата по всяко време. Ако видят, че има надежда да получат благословии, като се върнат в църквата, те също могат да се върнат по всяко време. След като се върнат, могат да кажат няколко думи на съжаление и да изразят, че никога повече няма да напуснат Бог, но след като видят, че нещата в света са спокойни и мирни и че все още могат да се насладят на няколко добри дни, те могат отново да напуснат църквата по всяко време. За какво смятат те Божия дом и църквата? Смятат ги за свободен пазар, идват си и си отиват, както им е угодно. Кажете Ми, ако такива хора бъдат премахнати или напуснат по собствена воля, трябва ли църквата да ги приеме обратно, ако искат да се върнат? (Не.) Те не бива да бъдат приемани обратно. Приемането им обратно е грешка и нарушава принципите. Тези хора не отговарят на критериите за членове на църквата. Те могат да напуснат църквата по всяко време и за да получат благословии, могат да се промъкнат обратно в църквата по всяко време, но през цялото това време никога не приемат истината. Това доказва, че не са истински вярващи. Такива хора завинаги ще бъдат обект на премахване и изгонване. Църквата трябва да ги премахне и да им каже: „Не съжалявай. Щом си тръгнеш, не можеш да се върнеш. Църквата няма да отвори вратата за теб втори път. Такъв е принципът“. Някои хора казват: „Тогава са били глупави, но сега се държат много добре. Покорни са като агънца, жалки като бездомни скитници. Когато видят братята и сестрите, изразяват своето съжаление и това, че са длъжници, очите им са зачервени от плач от разкаяние. Изглеждат много жалки и отношението им на изповед е много добро. Нека ги оставим да се върнат“. Има ли тук някое изречение, което да е съобразено с принципите? (Не.) Дори след като са вярвали три или дори десет години, те все още могат да напуснат църквата решително и без колебание. Що за негодници са те? Истински вярващи ли са? (Не.) Имали ли са някаква искреност, когато първоначално са избрали да следват Бог? Не. Ако изобщо са имали някаква искреност, нямаше да са толкова решени да напуснат църквата. Обикновено човек може най-много да има такива мисли, когато е слаб, унил или когато нещата не му вървят добре, но никога не би решил твърдо да напусне църквата, за да търси друг път, след като е вярвал в Бог три, пет или дори десет години. Ако могат да напуснат църквата по свое желание, това показва, че не са били искрени, когато в началото са приели истинския път и са се присъединили към църквата; имали са скрити мотиви и цели — няма друг начин да се каже. Такива хора трябва да бъдат ясно различени. Те не са истински вярващи. Тяхната вяра в Бог и следването на Бог е с опортюнистичната надежда да получат благословии. Такива хора се окачествяват като опортюнисти и щом бъдат различени, трябва да бъдат премахнати от църквата. Ако не напуснат църквата и продължават да се възползват от ситуацията за лична изгода в църквата, тогава това е, защото никой не е в състояние да различи какви са те. Въпреки това, чрез днешното общение относно различните проявления на тези опортюнисти, водачите и работниците, както и Божиите избраници, трябва да имат ясно разбиране и проницателност за такива хора. Щом се открие, че те никога не четат Божиите слова, нито се молят на Бог, не се интересуват от Божието дело или от истините, които Бог изразява, не се интересуват от положителните неща и не ги приемат сериозно, тогава трябва да се пазим внимателно от тях. Необходимо е да се наблюдават техните мотиви и цел във вярата в Бог и да се установи тяхното отношение към църквата, тяхното отношение към истината и тяхното отношение към Бог. Ако е очевидно, че те нямат правилно отношение, особено безразлични са към стремежа към истината и изпълнението на дълга, не проявяват никакъв интерес и винаги поддържат скептично отношение към Божиите слова, тогава може да се потвърди, че тези хора са опортюнисти и неверници. В такъв случай те не бива да се считат за братя или сестри; те не са част от църквата. По-скоро трябва да бъдат премахнати от църквата. Те са вярвали с години и все още не приемат истината; би ли било полезно да се продължава да се общува за истината с тях? Реалистично ли е да се продължава да се чака те да се покаят? Не работете повече с такива хора и не чакайте да се покаят. Ако не желаят да изпълняват своя дълг и все още искат да протакат престоя си в църквата, без да напускат, тогава църковните водачи трябва да намерят начин мъдро да ги изолират. Подходящо ли е това? (Да.) Щом тези хора бъдат различени като опортюнисти, те вече са категоризирани сред редиците на различни зли хора и неверници. Тъй като са зли хора и неверници, те отговарят на принципите и условията за премахване или отлъчване от църквата. Ранното им премахване определено е по-добре от късното. Ранното им премахване избягва много неприятности, а и те вече няма да имат причина да се чувстват огорчени. Трябва ясно да кажете на такива хора: „Не е нужно да продължаваш да пресмяташ в сърцето си кога или как да напуснеш, нито да пресмяташ дали да останеш или да си тръгнеш. Божият дом и Бог не принуждават хората; ако искаш да напуснеш, църквата няма да се опитва да те убеждава да останеш. Но едно нещо трябва да ти бъде изяснено: Ако си сигурен, че не си човек от Божия дом и не желаеш да бъдеш член на църквата, тогава напусни възможно най-скоро; не отлагай. Това е за доброто на всички. Ако вярваш в съществуването на Бог, можеш да приемеш Божиите слова като истината и искрено желаеш да се присъединиш към църквата, тогава по право си член на църквата. Но сега не си. Дошъл си от опортюнизъм и може би самият ти не знаеш това, но ние — въз основа на Божиите слова, истината и принципите на църквата за справяне с всякакви хора — различихме, че си опортюнист. Продължаваш да пресмяташ подходящото време да напуснеш църквата; това е такова затруднение. Няма нужда да търсиш подходящо време; можеш да напуснеш сега. Ако винаги си несигурен относно явяването и делото на Бог, тогава сега ти казвам ясно: Няма нужда повече да обмисляш или внимателно да проучваш нещата, не е нужно да продължаваш да си затрудняваш живота — можеш да напуснеш църквата сега, вратата на Божия дом е отворена и Божият дом няма да те задържа, той не принуждава хората“. Подходящо ли е да се направи това? (Да.) Дайте им „изход“; не ги оставяйте да се измъчват тук всеки ден като мравки върху горещ тиган, постоянно измъчвани от своите чувства, своята плът, своите перспективи и въпроса дали да останат или да си тръгнат. Независимо колко много се измъчват от тези неща, това никога не води до нищо. Те все още обмислят в сърцата си кога да напуснат, как да напуснат, дали ще претърпят загуби и нещастие, ако напуснат рано, и дали могат да получат благословии, ако останат по-дълго. Ами ако напуснат и след това Божиите слова се изпълнят? Ами ако не напуснат, а Божиите слова останат неизпълнени? Няма нужда постоянно да се тревожат и безпокоят за тези неща. Тъй като не вярват в Бог с искрено желание, те трябва да напуснат възможно най-скоро. Не бива да остават тук и да се опитват да се възползват от ситуацията за лична изгода, като се преструват на нещо, което не са. Кажете Ми, добре ли е да ги посъветвате така и да се справите по този начин? (Да.) Прекалено ли е да се категоризират опортюнистите сред различните зли хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени? (Не.) Някои хора казват: „Как могат такива хора да се считат за зли?“. Колко добри хора има сред неверниците? В Божиите очи нравът същност на тези, които вярват в Бог и признават Божието съществуване, се счита за зъл, камо ли на тези, които изобщо не вярват в Бог и не признават Божието съществуване. Така че прекалено ли е да бъдат категоризирани като зли хора? (Не.) Във всеки случай те поне все още се наричат хора — зли хора. Достатъчно добре е, че не са категоризирани като зли демони. Категоризирането им сред злите хора е напълно подходящо и уместно; изобщо не е прекалено. Такива зли хора също са един от различните типове хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от Божия дом. Това е четвъртият тип неверник, чиято цел за вяра в Бог е опортюнистична.

Какви са основните характерни черти на опортюнистите? От общуването ви с тези хора и като наблюдавате нравите, гледните точки, нагласите или човешката природа, които те разкриват, какви основни характерни черти сте открили? Обобщете ги. (Опортюнистите първоначално не идват да вярват в Бог, за да се стремят към истината. Те чуват, че Църквата на Всемогъщия Бог процъфтява, затова идват да вярват в Бог само с надеждата да получат някакви ползи и благословии от Божия дом, да търсят печалба. И ако не получат тези неща след известно време, искат да напуснат. Тези хора не вярват искрено в Бог и изобщо не се интересуват от вярата в Бог.) Какъв е най-големият проблем с опортюнистите? Основният проблем е, че те не се интересуват от истината, а най-много се интересуват от получаването на благословии, затова за тях е най-трудно да приемат истината. Някои хора казват: „Не можеш да ги премахнеш или отлъчиш само защото не се интересуват от истината, нали?“. Липсата на интерес към истината у тези хора главно се проявява в това, че те никога не четат Божиите слова, нито общуват за истината. Ако чуят някой да общува за истината и да говори за опознаване на себе си или за търсене на истината за решаване на проблеми, те изпитват особена неприязън в сърцата си, напълно са незаинтересовани и започват да дремят. Те изпитват изключителна неприязън към тези неща и дори използват празни приказки, говорят за бедствия и обсъждат как Бог показва знамения и чудеса, за да смущават общението за истината на другите. В резултат на това някои хора, които не се стремят към истината, се въодушевяват, когато чуят тези теми, и се присъединяват към дискусията. Това не е ли очевидно смущаване на църковния живот? Те рядко четат Божиите слова в ежедневието си, а когато понякога го правят, вероятно е защото нещо ги притеснява отвътре. Те не се интересуват от събирания, от ядене и пиене на Божиите слова или от общуване за Божиите слова. Те се интересуват само от това: „Кога ще дойде божият ден? Кога ще свършат големите катаклизми? Кога ще можем да се насладим на благословиите на небесното царство?“. Те винаги се чудят за тези неща. Ако никой не обсъжда тези теми, те търсят в интернет и след като потърсят, започват да разпространяват тези неща по време на събирания. Сърцата им са залети от тези неща. Стига да чуят другите да общуват по теми, които ги интересуват, те могат да се включат и да се присъединят към общението. Но щом чуят съдържание, свързано с истината или Божиите слова, не искат да слушат. Започват да дремят, а някои дори си тръгват, докато други започват да шават — показват всякакви грозни изражения. Ти казваш: „Нека общуваме за Божиите слова“. Те казват: „Жаден съм, трябва да пия вода“. Ти казваш: „Нека общуваме за опознаването на себе си“ или „Нека общуваме за подробностите по изпълнението на дълга; да видим какво казват Божиите слова за това и какви са истините принципи“. Те казват: „Имам работа. Тръгвам. Приятен разговор“. Те намират всякакви извинения, за да отклонят и да откажат да общуват за Божиите слова и истината. Това ясно разобличава факта, че те не само не обичат истината, но също така изпитват неприязън към истината и ѝ се съпротивляват от дълбините на сърцата си. Винаги, когато се споменат Божиите слова, истината, те не се противопоставят открито, нито спорят, а намират различни извинения, за да ги откажат и избегнат. Това поведение не показва ли ясно, че са опортюнисти? Това не показва ли ясно, че са неверници, вярващи в Бог с определена цел, от опортюнизъм? (Да.) Някои хора казват: „Ти казваш, че те са неверници и не следват искрено Бог, тогава защо могат да вярват досега и все още да полагат усилия и да понасят трудности за църковната работа?“. Поведението, което току-що споменахме, не е ли достатъчно, за да отговори на този въпрос? Това поведение е достатъчно, за да докаже, че нашето различаване и окачествяване спрямо тях е точно. Следователно, за да се прецени дали целта на даден човек да вярва в Бог е опортюнистична, трябва да се преценява и различава въз основа на неговото отношение към Бог, Божието дело, истината и към положителните и негативните неща. Това е най-точното. Не е точно и не е обективно да се преценява по тяхното външно поведение и действия. Само техните истински вътрешни мисли и отношението им към Бог и истината разкриват проблемите; само това са най-точните критерии за окачествяване какъв тип хора са. Сега ясно ли ви е в общи линии каква е същността на тези, чиято цел да вярват в Бог е опортюнистична? Всички ли сте срещали такива хора? (Да.) По-добре е такива хора да напуснат възможно най-скоро. Ако искрено желаят да служат, тогава с неохота могат да бъдат задържани. Въпреки това, ако не изпълняват своя дълг и не могат да служат по никакъв начин, а причиняват смущения и оказват отрицателно въздействие върху църковната работа и църковния живот, тогава трябва да бъдат накарани да напуснат възможно най-скоро. Това е принципът за премахване на неверниците. Божият дом се нуждае от хора, които искрено вярват в Бог и обичат истината; нуждае се от предани обслужващи. Той категорично не се нуждае от неверници или от тези, които колебливо наблюдават, за да попълнят бройката. Църквата също не се нуждае от никого, за да попълни бройката. С това ще приключим нашето общение по тази тема тук.