Точка четиринадесет: Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи (част втора)

На последното събиране общувахме относно четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи.“ Общението обхвана един аспект от това: какво е църква. След като общувахме относно определението за църква, ясно ли ви е каква е връзката между това и четиринадесетата отговорност на водачите и работниците? (След като Бог общува относно определението за църква, разбрахме защо съществуват църквите, каква роля играе църквата и каква работа върши тя. Въз основа на това можем да разпознаем кои хора в църквата причиняват прекъсвания и смущения и не играят положителна роля, и след това да премахнем или отлъчим тези хора.) След като разберат какво е църква, водачите и работниците трябва да знаят защо Бог основава църкви, какво влияние оказва създаването на църкви върху хората, каква работа трябва да вършат църквите, кои са типовете хора, които съставляват църквата, и кои хора са истински братя и сестри. След като разберете и знаете тези неща, вие имате основно понятие и определение, както и принципна основа за работата, очертана в четиринадесетата отговорност: „Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи“. Това е нещо, което трябва да ви е ясно и да разбирате по отношение на теорията и видението. След като разберат това, първата работа, с която водачите и работниците трябва да се заемат, е да различат всякакви зли хора. Какви са критериите и принципите за това? Различаването на всякакви зли хора трябва да се основава на определението за църква, на значението и ценността на съществуването на църквата и на работата, за която Бог основава църквите. Миналия път критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора бяха разделени на три основни категории. Кои са тези три категории? (Целта на човека да вярва в Бог, неговата човешка природа и отношението му към дълга.) Достатъчно конкретни и изчерпателни ли са тези три основни категории? Някои хора казват: „Защо различаването на всякакви хора не се основава на степента, в която те обичат истината, и на степента, в която се покоряват на Бог и се боят от Него, а вместо това се основава на тяхната цел да вярват в Бог, на тяхната човешка природа и на отношението им към дълга? Тези критерии не са ли твърде ниски? С други думи, съдейки по конкретното съдържание на тези три категории, защо няма по-задълбочено обсъждане на отношението на хората към Бог и истината? Защо не се споменава дали хората са готови да приемат кастрене, правосъдие и наказание, дали имат сърце, което се покорява на Бог и се бои от Него, и друго по-задълбочено съдържание, свързано с истината?“ Вие мислили ли сте някога по този въпрос? Нека засега не навлизаме в този въпрос. Нека първо разгледаме трите критерия: целта на хората да вярват в Бог, тяхната човешка природа и отношението им към дълга. Съдейки по наименованията им, повърхностни ли са тези три критерия, или не? Ако човек не отговаря на тези три най-основни критерия, може ли да бъде наречен брат или сестра? (Не.) Може ли да бъде считан за член на църквата? Може ли да бъде признат от Бог като част от църквата? (Не.) Нито едно от тези неща не е възможно за него. Така че, ако даден човек е неадекватен по отношение на който и да е от тези три критерия или не отговаря на който и да е от тях, тогава такива личности трябва да бъдат разпознати. Те принадлежат към редиците на различните видове зли хора и трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Дали даден човек е брат или сестра, признат от Бог, или член, когото църквата трябва да приеме, зависи най-малкото от това дали отговаря на критериите и преминава проверката по отношение на тези три критерия. Ако този човек не отговаря дори на тези три критерия, тогава определено не е брат или сестра. Естествено, Бог не го признава и църквата също не трябва да го приема. И така, как трябва църквата да се отнесе към него и да се справи с него? (Трябва да бъде премахнат или отлъчен.) Щом бъде разпознат, трябва да бъде премахнат или отлъчен. Точно така стоят нещата.

Критериите и основите за различаване на различните типове зли хора

I. Въз основа на целта на човека да вярва в Бог

Г. Да се занимава с опортюнизъм

На последното събиране общувахме и изброихме три цели за вярата в Бог. Ако ги изброим като заглавия, първата е човек да задоволи желанието си да бъде длъжностно лице; втората е да търси контакти с противоположния пол и третата е да избегне бедствия. Приключихме с общението относно тези три цели. Следва да общуваме за четвъртата цел: някои хора вярват в Бог чисто от опортюнистични причини, така че заглавието на тази цел е „да се занимава с опортюнизъм“. Някои хора виждат, че всички религии и вероизповедания в религиозния свят са запустели и нямат делото на Светия Дух — че вярата и любовта на хората са охладнели, че самите хора са станали все по-развратени и не виждат надежда за спасение, и че хората вярват в Господ от много години, без да са придобили нищо. Виждайки, че религиозният свят напълно се е превърнал в пустош, те търсят път напред за себе си. Те размишляват: „Коя църква сега има повече хора, процъфтява и има перспективи за развитие?“. Те откриват, че Църквата на Всемогъщия Бог, на която религиозният свят се съпротивлява и която заклеймява, процъфтява, че има делото на Светия Дух и се развива добре както в страната, така и в чужбина. Те си мислят: „Чух, че членската маса на тази църква расте, че се развива добре и че притежава изобилие от работна ръка, материални ресурси и финансови средства и има перспективи за развитие. Ако се възползвам от тази добра възможност да се присъединя към тяхната църква, няма ли да мога да спечеля някои ползи? Няма ли да си осигуря добри перспективи?“. С такова намерение и цел и с малко любопитство те проникват в църквата. След като тези хора проникнат в църквата, те не се интересуват от истината, от вярата в Бог или от преобразяването на своя живот нрав. Тяхната цел да се присъединят към църквата е просто да намерят поддръжник или място за престой и да спечелят перспективите, които желаят. Всъщност в сърцата си те нямат интерес към вярата в Бог, към истините, които Бог изразява, или към делото на спасението, което Бог върши, и не искат да слушат или да търсят по отношение на тези неща. По-специално, те съвсем нямат интерес към Божието дело и делото на Светия Дух. Тези хора са като опортюнистите в обществото, които, без значение към кой бранш се присъединяват, го правят само за да намерят възможности да получат слава, придобивки и статус и просто правят инвестиции и плащат цена в интерес на собствените си перспективи и съдба. Щом открият, че понастоящем няма очевидни перспективи в областта или бранша, в който са се хвърлили, или че тази индустрия не им позволява да покажат силните си страни и да се издигнат в света, те често пресмятат в ума си дали да сменят работата или да сменят индустрията. Каквото и да правят, такива хора винаги чакат възможност да действат. Те имат намерение и цел да се присъединят към църквата. Когато църквата процъфтява, когато може да се утвърди и има перспективи за развитие в обществото или в която и да е страна, те активно и ентусиазирано се хвърлят в работата на църквата. Но щом църквата е потисната и ограничена или не може да удовлетвори личните им желания и изисквания, те обмислят дали да не напуснат църквата и да намерят друг път напред за себе си. Ясно е, че истинската цел на тези хора да се присъединят към църквата не е, защото се интересуват от истината. Те не са се присъединили към църквата въз основа на признаването на съществуването на Бог и на Божието ново дело за спасяване на хората. Дори когато избират църква, те избират добре позната, мащабна църква с много членове, особено такава, която има определена известност както в страната, така и в чужбина. За тях само този вид църква отговаря на техните стандарти и напълно съответства на целите, към които се стремят или които преследват. Но така или иначе, те никога не са вярвали истински в истината, нито пък наистина са признавали Божието съществуване или Божието дело. Дори ако изглежда, че понякога правят нещо за църквата или се хвърлят в някаква част от църковното дело, в дълбините на сърцата им отношението им към истината и към Бог остава непроменено. Какво е тяхното отношение? Тяхното постоянно отношение е засега просто да следват, да видят какво точно могат да спечелят от тази църква, да видят точно колко от изговорените от Бог слова могат да се сбъднат и до каква степен, и да видят кога могат да бъдат получени благословиите, обещани на човека от Бог, и дали тези благословии могат да бъдат засвидетелствани и изпълнени в краткосрочен план. Тяхното отношение винаги е такова. Те идват в Божия дом с любопитство и желание да опитат, и с отношение, че ако Божиите слова се изпълнят и сбъднат, тогава те ще получат благословии и няма да загубят. Такива хора идват в Божия дом и дори ако изглеждат приятелски настроени към другите, спазват правилата, не причиняват прекъсвания или смущения и не правят пакости, въз основа на отношението им към Бог и истината те могат да бъдат идентифицирани като очевидни неверници.

Как можем да различим този тип неверници, които вярват в Бог само за да получат опортюнистично благословии и нямат желание да придобият истината? Колкото и проповеди да слушат, както и да им се разяснява истината чрез общение, техните мисли и възгледи за хората и нещата, схващането им за живота и ценностите им никога не се променят. Защо е така? Защото те никога не размишляват сериозно над Божиите слова и изобщо не приемат истините, изразени от Бог, или това, което Бог казва по различни въпроси. Те просто се придържат към собствените си възгледи и към философиите на Сатана. В сърцата си те все още вярват, че философиите и логиката на Сатана са правилни и верни. Например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци“ или „Добрите хора живеят спокойно“. Има дори такива, които казват: „Когато хората вярват в бог, те трябва да бъдат добри, което означава никога да не отнемат живот; да отнемеш живот е грях и е непростимо за бог“. Що за възглед е това? Това е будистки възглед. Макар че будисткият възглед може да съвпада с представите и фантазиите на хората, той е лишен от всякаква истина. Вярата в Бог трябва да се основава на Божиите слова; само Божиите слова са истината. В своята вяра в Бог някои хора дори приемат абсурдните възгледи на невярващите и погрешните теории на религиозния свят като истината, ценят ги и се придържат към тях. Това хора, които приемат истината ли са? Те не могат да направят разлика между словата на човека и словата на Бог, нито между дяволите и Сатана и единствения истински Бог, Създателят. Те не се молят на Бог, нито търсят истината, нито приемат която и да е от истините, изразени от Бог. Техните мисли и възгледи за хората, за външния свят и за всички други въпроси никога не се променят. Те се придържат само към възгледите, които винаги са поддържали, които произхождат от традиционната култура. Колкото и нелепи да са тези възгледи, те не могат да осъзнаят това и все пак се придържат здраво към тези погрешни възгледи и не се отказват от тях. Това е една от проявите на неверника. Коя е другата? Това е, че техният устрем, настроения и вяра се променят с нарастването на мащаба на църквата и с непрекъснатото нарастване на статуса ѝ в обществото. Например, когато делото на църквата се разпространи в чужбина и мащабът ѝ нарасна, когато евангелската работа напълно се разпространи, те видяха това и веднага се оживиха. Те почувстваха, че църквата става все по-влиятелна и вече няма да страда от потисничеството и преследването на правителството, повярваха, че има надежда за тяхната вяра в Бог, че могат да държат главите си високо; и така те почувстваха, че като вярват в Бог, са направили правилния залог, че залогът им най-накрая ще се изплати. Те почувстваха, че шансовете им да получат благословии стават все по-големи и най-накрая започнаха да се ободряват. През предишните години те се чувстваха потиснати, измъчени и изтерзани, защото често виждаха арестите и потисничеството на християните от страна на големия червен змей. Защо се терзаеха? Защото църквата беше в такова тежко положение и те се притесняваха дали са направили правилния избор да вярват в Бог, и нещо повече, бяха обезпокоени и притеснени дали трябва да останат в църквата, или да я напуснат. През тези години, без значение пред какви неблагоприятни обстоятелства беше изправена църквата, това оказваше влияние върху емоциите им; каквато и работа да вършеше църквата и както и да се меняха репутацията и статусът на църквата в обществото, това влияеше на емоциите и настроението им. Въпросът дали да останат, или да си тръгнат, винаги се въртеше в умовете им. Такива хора са неверници, нали? Когато църквата е заклеймена и потисната от националното правителство или когато вярващите са арестувани или съдени, заклеймявани, клеветени и отхвърляни от религиозния свят, те се чувстват дълбоко опозорени и дори изпитват голям срам и унижение, че са се присъединили към църквата; сърцата им се колебаят и те съжаляват, че са повярвали в Бог и са се присъединили към църквата. Те никога нямат каквото и да било намерение да споделят радостите и трудностите на църквата или да страдат заедно с Христос. Вместо това, когато църквата процъфтява, те изглеждат изпълнени с вяра, но когато църквата е преследвана, отхвърляна, потискана и заклеймявана, те искат да избягат, да си тръгнат. Когато не виждат никаква надежда да получат благословии или никаква надежда за разпространението на евангелието на царството, те още повече искат да си тръгнат. Когато не виждат да се изпълняват Божиите слова и не знаят кога ще се стоварят големите катаклизми и кога ще свършат, или кога ще се осъществи царството на Христос, те се колебаят и са неспособни да изпълняват дълга си със спокоен ум. Винаги когато това се случи, те искат да напуснат Бог, да напуснат църквата и да намерят изход. Такива хора са неверници, нали? Всяко тяхно действие е за собствените им плътски интереси. Техните мисли и възгледи никога няма да се променят постепенно чрез преживяването им на Божието дело или чрез четене на Неговите слова, общуване за истината и живеене на църковен живот. Когато нещо им се случи, те никога не търсят истината или какво казват Божиите слова за това, какви са Божиите намерения, как Бог напътства хората или какво изисква от тях. Единствената им цел да се присъединят към църквата е да изчакат деня, в който църквата ще може да „държи главата си високо“, за да могат да грабнат ползите, които винаги са желали. Разбира се, те са се присъединили към църквата и защото са видели, че Божиите слова са истината — но те изобщо не приемат истината и не вярват, че всички Божии слова ще се изпълнят. И така, какво ще кажете вие, такива хора неверници ли са? (Да.) Без значение какво се случва в църквата или във външния свят, те преценяват доколко ще бъдат засегнати интересите им и какво влияние ще окаже това върху целите, които преследват. При най-малкия признак на неприятност, те веднага ще се сетят с изострена чувствителност за собствените си перспективи, интереси и за това дали трябва да останат в църквата, или да я напуснат. Има дори хора, които продължават да питат: „Миналата година се каза, че Божието дело ще приключи — тогава защо все още продължава? Коя година точно ще приключи Божието дело? Нямам ли право да знам? Търпях достатъчно дълго, времето ми е ценно, младостта ми е ценна — със сигурност не можете да ме карате да чакам така?“. Те са особено чувствителни към това дали Божиите слова са се изпълнили, към положението на църквата и към нейния статус и репутация. Не ги е грижа дали са способни да придобият истината или дали могат да бъдат спасени, но са много чувствителни към това дали ще могат да оцелеят и дали могат да получат ползи и благословии, като останат в Божия дом. Такива хора са опортюнисти в желанието си да бъдат благословени. Дори ако вярват до самия край, те пак няма да разберат истината и няма да имат никакво свидетелство за преживяване, за което да говорят. Срещали ли сте такива хора? Всъщност такива хора съществуват във всяка църква. Трябва да се погрижите да ги различите. Всички такива личности са неверници, те са бич в Божия дом, те ще донесат голяма вреда и никакви ползи на църквата и трябва да бъдат премахнати от нея.