Критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора

Нека се върнем към четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно разпознавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Нека разгледаме дали тази работа, която водачите и работниците трябва да вършат, е свързана с всяка една от подробностите по отношение на църквите, за които разговарях преди малко. Защо трябва да разговаряме за тези конкретни подробности? Каква е връзката между тези подробности и тази работа, която водачите и работниците трябва да вършат? (Тези зли хора и антихристи не са членове на църквата и трябва да бъдат изчистени. Освен това съществуването им възпрепятства и смущава делото, което вършат църквите.) Следователно има връзка. Това общение не е напразно. След като разбрахме всяка една подробност относно обозначението или определението за църква, нека изследваме как водачите и работниците трябва да се отнасят към членовете на църквата, как трябва да се отнасят към различните хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата, как могат да вършат тази работа добре и как трябва да изпълняват отговорността си и да поддържат делото на църквата. Първо, водачите и работниците трябва да разберат какво е определението за църква, защо една църква трябва да съществува и какво дело трябва да върши тя. След като разберат тези неща, трябва да разгледат кои настоящи членове на църквата не играят положителна роля, що се отнася до стойността на съществуването на църквата или делото, което върши църквата, или кои от тях могат да причинят прекъсвания, смущения и отрицателни въздействия върху съществената работа на църквата, или дори сериозно да засегнат репутацията на църквата и да опозорят Божието име. Ясното разпознаване и своевременното премахване или отлъчване на тези хора — нима това не е работата, която водачите и работниците трябва да вършат? (Да.) Следователно какво включва доброто изпълнение на тази работа? За да премахнат или отлъчат всички типове зли хора, да пречистят църквата, да дадат възможност стойността на съществуването на църквата да се прояви и църквата да изпълни отредената ѝ роля, като същевременно създадат възможност делото на църквата да напредва безпроблемно, водачите и работниците трябва първо да разпознаят кои точно хора в църквата са зли хора и антихристи. Това е информацията или действителната ситуация, която водачите и работниците трябва първо да схванат, когато вършат тази работа. Първият въпрос, пред който се изправят водачите и работниците при тази работа, е да разпознаят различните типове хора. Каква е целта на разпознаването на различните типове хора? Целта е да бъдат сортирани според вида им и да се защитят онези, които са истински членове на църквата. Защитаването на тези хора само по себе си обаче не означава, че работата, очертана в четиринадесетата отговорност, е успешно изпълнена. Какъв, тогава, е най-важният аспект на успешното изпълнение на тази работа? Това е премахването или отлъчването на всички видове неверници и зли хора, които не принадлежат към църквата. Независимо от това дали тези хора се окачествяват като зли хора, или антихристи, ако отговарят на условията да бъдат премахнати или отлъчени, тогава възниква необходимостта от тази работа и е време водачите и работниците да изпълнят отговорността си. Нека първо разговаряме за това как да разпознаем различните типове хора.

I. Въз основа на целта на вярата на човек в Бог

Как трябва да разпознаем различните типове хора? Първият критерий е да се разпознаят според целта на тяхната вяра в Бог. Вторият е според тяхната човешка природа. А третият е според тяхното отношение към дълга им. Ако трябва да използваме някакви прости, обобщени формулировки, те биха били: първо, целта на вярата им в Бог, второ, тяхната човешка природа, и трето, тяхното отношение към дълга им. След като имаме тези три формулировки, какво е вашето разбиране за всяка от тях? Досега не сме говорили много за целта на вярата на хората в Бог. Говорили сме повече за човешката природа на хората и тяхното отношение към дълга им и затова сте по-запознати с тези неща. Целта на вярата на хората в Бог в действителност също не е съвсем непозната за вас, защото самите вие сте започнали да вярвате в Бог с някаква цел. Някои хора вярват в Бог, защото не искат да отидат в ада, някои — защото искат да отидат на небето, някои — защото не искат да умрат, някои — за да избегнат бедствия, някои — само защото искат да бъдат добри хора, някои — защото искат да избегнат лошо отношение и така нататък. Тази тема не би трябвало да ви е непозната. Просто подробностите, за които ще говоря, може да са донякъде непознати — може да се чувствате неуверени по отношение на тях, да не знаете какво ще кажа за тях или откъде ще започна. И така, нека поговорим накратко за това. Кажете Ми, хората с какви видове намерения и цели във вярата си в Бог трябва да бъдат премахнати или отлъчени? (Онези, които се стремят само към слава и статус и само искат да притежават власт, и които безскрупулно ще смущават църквата в името на статуса си.) Това е един тип хора. Има ли други? (Неверниците, които се стремят само към благословии и търсят да се наситят с хляб.) Неверниците — това е друг тип. Има ли и други? Може да си мислите за проявленията на някои хора, но не можете ясно да разпознаете дали тези хора просто разкриват покварен нрав, или действително са хора с нечисти цели във вярата си в Бог, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Не можете да разберете това и усещате, че е малко неясно, затова не можете да го изкажете. Темата за целта на вярата на хората в Бог е доста обширна. Всеки има някакви намерения и цели, когато вярва в Бог. Типовете хора обаче, които имат нечисти цели по отношение на вярата си в Бог, за които говорим тук, не отговарят на условията за Божието спасение. Те не могат да постигнат спасение и не могат дори да изпълнят минималния критерий за това да бъдат полагащи труд. Независимо каква цел имат тези хора, като вярват в Бог, във всеки случай, когато им бъде предоставена възможност, тези хора, които са започнали да вярват в Бог с някаква цел, ще се опитат да постигнат целите си и ако нямат възможността за това, ще извършат зло и ще причинят смущения. Това ще доведе до невъобразими последици за делото на църквата или за навлизането в живота на Божиите избраници и тези хора трябва да бъдат обект на премахване или отлъчване. Ако за момента оставим настрана човешката природа на тези хора или какво отношение таят към дълга си и говорим само за целта на вярата им в Бог, то тя категорично не е да приемат истината и да постигнат спасение, а още по-малко да се покорят на Бог и да се преклонят пред Него. Следователно вярата им в Бог съвсем естествено няма да доведе до спасение. Вместо на тези хора да бъде позволено да останат в църквата и непрекъснато да смущават Божиите избраници — истинските братя и сестри — за предпочитане е те да бъдат прецизно разпознати и окачествени възможно най-бързо, след което да бъдат своевременно премахнати от църквата. Отношението към тях не бива да е като към членове на църквата или като към братя и сестри. И така, кои са тези типове хора? Току-що говорихте в общ план за някои понятия. Ще дам някои конкретни примери и ще разберете, след като ги чуете.

А. Да задоволи желанието си да бъде длъжностно лице

Първо, нека поговорим за първия тип хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата. Някои хора винаги искат да станат длъжностни лица в обществото и да прославят предците си, но кариерата им е неуспешна. Въпреки това желанието им да бъдат длъжностни лица изобщо не намалява. Социалният статус на семействата им обаче не е висок, затова чувстват, че животът е безнадежден и виждат света като твърде несправедлив, тъй като не могат да постигнат дори това дребно желание. Смятат, че имат известни познания и компетентност, но никой не ги оценява. Не могат да си намерят поддръжник, а перспективата да станат длъжностни лица им изглежда много далечна. В тази отчаяна ситуация те са намерили църквата. Смятат, че ако успеят да станат водачи в църквата, то е също като да са длъжностни лица, и желанието им може да бъде удовлетворено. И така, те идват в Божия дом с желание да постигнат величие. Смятат, че тяхната компетентност и способности са съвсем подходящи, за да бъдат използвани в Божия дом, и надеждата им да станат длъжностни лица и изтъкнати хора може да бъде реализирана, като така ще изпълнят едно отколешно свое желание. Възгледът им по отношение на вярата в Бог може да бъде обобщен с поговорки като: „Аз на теб, ти на мен“, „Истинското злато рано или късно ще заблести“ и „Умната птица избира мъдро къде да кацне“ — това е фонът, на който те избират да поемат по пътя на вярата в Бог. Ако се съди по същността на този човек, става ясно, че той не вярва в съществуването на истина в света, а още малко в съществуването на Спасителя. Казано накратко, той не вярва в единствения истински Бог, а още по-малко вярва в съществуването на Създателя. Независимо дали става дума за това, което е написано в Библията, или за това, което се проповядва в религиозния свят — че Бог сътвори света и човешкия род, че Бог господства над човешкия род и го води — всички тези думи за него са само исторически сведения. Никой не ги изследва и никой не може да ги потвърди. Те са просто легенди и истории, вид религиозна култура. Това е неговото най-основно разбиране за вярата. Той започва да вярва в Бог с това разбиране, като си мисли, че върви по правилния път, че е изоставил мрака и се е обърнал към светлината, че той е „умната птица“, която избира мъдро къде да кацне. Разбира се, той не се е отказал от своя избор и желание да стане длъжностно лице и изтъкнат човек. Той вярва, че в този широк свят с толкова много хора няма място за него и само Божият дом може да му донесе надежда. Само животът в църквата може да му даде шанс да използва таланта си и да осъществи желанието си да стане изтъкнат човек. Това е така, защото според възгледа му за сегашната ситуация външният свят става все по-злонамерен и мрачен — само църквата е място на чистота в този свят. Църквата е единственото място в света, което може да предостави на хората духовна опора, и само църквата процъфтява все повече. Той започва да вярва в Бог с такива желания и цели. След като е приел вярата, той не разбира нищо за вярването в Бог, за стремежа към истината или за въпросите, свързани с истината, Божия нрав и Божието дело. Той не се стреми към тези неща, нито им обръща внимание. В сърцето си той изобщо не се е избавил от желанието си за статус и чиновничество, а по-скоро продължава да се придържа към тези представи и възгледи, докато се мотае в църквата. Той гледа на църквата като на социална организация, религиозна общност и смята Божието дело и Божиите слова за илюзии, създадени от вярващите в резултат от собствените им суеверни вярвания. Поради тази причина винаги когато стане въпрос за стремеж към истината, винаги когато стане въпрос за Божиите слова и Божието дело, той се чувства отвратен и се съпротивлява. Ако някой каже, че нещо е Божие дело, Божие върховенство или че е устроено от Бог, той се чувства отвратен. Но без значение колко отвратен се чувства и независимо дали признава или приема истината, желанието му да получи позиция със статус в църквата, за да удовлетвори копнежа си за власт, никога не е намалявало и той не се е избавил от него. Понеже има такава амбиция и желание, той съвсем естествено разкрива различни проявления. Например подстрекава хората, като казва нещо от рода: „Не основавайте всичко на божиите слова, нито свързвайте всичко с божиите слова и бог. В действителност много от идеите и думите на хората са правилни. Хората трябва да имат собствени възгледи и позиции“. Той разпространява тези твърдения, за да подвежда хората. В същото време енергично демонстрира своите таланти, дарби, както и разнообразните тактики и трикове, които може да разиграва в света в опити да привлече погледа на хората и да спечели вниманието им и високото им мнение за него. Каква е целта на енергичната му изява? Целта е хората да имат високо мнение за него и да го гледат почтително. Да има статус сред хората и по този начин да удовлетвори желанието си да гони кариера на длъжностно лице и да прославя предците си. Той е доволен, когато е уважаван, хвален, следван, одобряван, обожаван и когато хората го гледат почтително, и дори когато го ласкаят. Нещо повече — той неуморно преследва тези неща и им се наслаждава. Макар Божият дом постоянно да разобличава антихристите, злите хора и хората с различен покварен нрав, в сърцето си той се отнася с пренебрежение към тези неща като такива, които не заслужават дори презрението му, и се чувства особено отвратен от тях. Той непоколебимо се стреми към статус и към това другите да му се възхищават и да го гледат почтително, за да осъществи желанията, които не би могъл да реализира в света и в обществото. И така, каква е целта на вярата му в Бог? Тя не е да получи стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят и със сигурност не е да приеме истината и да бъде спасен. Целта на вярата му в Бог не е да действа като сътворено същество, а да бъде длъжностно лице и господар, да се наслаждава на ползите от статуса. В църквата със сигурност има такива хора. Това са злодеите, които проникват в църквата. Църквата категорично не допуска такива хора да се смесват с Божиите избраници, така че това са хората, които трябва да бъдат премахнати. Лесно ли е да се разпознае целта на вярата им в Бог? (Да.) Като се имат предвид техните намерения и целите на вярата им в Бог, заедно с различните им проявления в църквата, що за хора са те? (Неверници.) Да, те са неверници. Освен че са неверници, те искат и да се стремят към статус и перспективи в Божия дом, за да задоволят копнежа си за власт. Целта на вярата им в Бог е да станат длъжностни лица. И така, защо тези хора трябва да бъдат изчистени? Някой може да каже: „Ако неверници полагат труд в Божия дом и като приятели на църквата могат да помогнат с нещичко, не е ли добре да останат?“. Това твърдение основателно ли е? (Не.) Защо не е основателно? (Желанието им да станат длъжностни лица със сигурност ще доведе до извършването на неща, които смущават другите, не носят полза за делото на Божия дом и засягат стремежа на братята и сестрите към истината.) Независимо как гледате на въпроса, неверниците се съпротивляват на истината и отричат Бог, затова Божият дом не може да ги задържи. Те няма да играят положителна роля. Независимо дали се стремят да станат длъжностни лица, само техните забележки, проявления и действия като неверници могат да причинят смущения и няма да имат положителен ефект. Някои братя и сестри, когато преживяват различни обстоятелства, казват: „Това е Божието върховенство и ние трябва да се покорим“. Могат ли неверниците да се покорят? Ако не се надигат, за да смущават и да се противопоставят, вече е добре. В сърцата си дори казват: „Не казвайте, че всичко е божие върховенство. Хората трябва да имат някои собствени мнения и известна независимост. Не приписвайте всичко на божието върховенство!“. Те не само повличат всички надолу, но и казват някои двусмислени, благовидни заблуди, за да подвеждат хората. Нима това не е безсрамно? Те може да са способни да изпълнят някои умни ходове и трикове сред невярващите, но Божият дом е грешното място да се опитват такива ходове и трикове! Някои хора управляват клиники, в които всеки иска да отиде, защото казват, че там инжекциите не болят. Защо инжекциите не болят? Върхът на иглата се потапя в анестетик, така че сигурно не боли. Това мъдър ход ли е? (Не, това е мръсен ход.) Въпреки това те го смятат за мъдър ход и се хвалят с това, като мислят, че той показва тяхната способност и умение, и казват: „Ти само говориш за това, че трябва да се покорим на бог, за устроеното от бог и за божието върховенство. Ти имаш ли уменията, които аз имам?“. Нима това не е безсрамно? (Да.) Те дори се хвалят с такива пагубни трикове! Хората, които таят мотивите на неверниците, които проникват в църквата, са онези, които трябва да бъдат премахнати от църквата. Защо? В сърцата си тези хора се съпротивляват на истината и изпитват неприязън към нея. Независимо от целта на вярата им в Бог, дали това е нещо, което могат открито да признаят, или не, въз основа на същността им на неверници църквата трябва да ги премахне или да ги отлъчи. Тези неверници проникват в църквата с определена цел, искат да покажат талантите си, да реализират амбициите си и да удовлетворят желанията си в църквата. Те искат да използват едно ценно място, каквото е църквата, като средство за постигане на целта си да притежават власт, да парадират и да подвеждат и контролират хората. Като се има предвид целта на вярата им в Бог, те са способни да смущават и прекъсват Божиите избраници и делото на църквата. Следователно тези хора трябва да бъдат премахнати или отлъчени от Божия дом. Водачите и работниците трябва да прозрат тяхната същност на неверници. Независимо дали го отдаваш на техните проявления или на последователните им изказвания за вярата в Бог, след като схванеш ситуацията и ясно разпознаеш, че са неверници, трябва решително и без колебание да ги отхвърлиш. Независимо какъв метод или каква мъдрост използваш, намери някакъв начин, по който можеш да ги премахнеш — това е работата, която трябва да вършат водачите и работниците. Това е работата, с която те трябва да се нагърбят. Това е единият тип хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени.

Б. Да търси контакти с противоположния пол

И така, какви са проявленията на втория тип хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени? Някои хора никога не са били ангажирани с това да вярват в Бог. Те са просто благоразположени към този въпрос. Не се интересуват да узнаят към какво трябва да се стреми човек или какво трябва да спечели, като вярва в Бог. Чували са, че хората, които вярват в Бог, са доста изпълнителни и простодушни, затова искат да намерят романтичен партньор в църквата, след това да сключат брак и да живеят стабилен живот. Това е тяхното намерение и цел и те идват в църквата, за да открият своя идеален партньор. Тези неверници нямат никакъв интерес да вярват в Бог. Те изобщо не се интересуват от Създателя, от истината, от това да бъдат спасени, да познаят Бог, да изпълняват дълг или подобни въпроси. Дори да могат да разберат, след като чуят Божиите слова и слушат проповеди, те не искат да го приемат присърце. Те просто искат да открият идеален партньор и, разбира се, се надяват да срещнат повече хора и да разширят кръга на познанствата си. Те започват да вярват в Бог с цел да открият идеален партньор. Някои хора може да кажат: „А Вие откъде знаете, че това е целта им? Нито са казвали нещо, нито са Ви споменавали за това!“. Те го проявяват чрез поведението си. Вижте как винаги търсят общуване с противоположния пол, когато изпълняват дълга си или контактуват с някого. След като си харесат някого, продължават да общуват с този човек и да се сближават с него, като винаги разпитват за него и искат да го опознаят. Тези необичайни действия и проявления трябва да привлекат достатъчно вниманието на водачите и работниците, които трябва да наблюдават какви са намеренията на тези хора и каква цел се стремят да постигнат. Те трябва да установят кой им е проповядвал евангелието, защо специално търсят контакт с противоположния пол, защо винаги имат нещо да кажат на хора от противоположния пол и защо изпитват специална привързаност към противоположния пол, по-конкретно защо демонстрират специално любопитство и загриженост към хората, които харесват. Такива хора са благоразположени към онези, които вярват в Бог. Дори да не се интересуват много от събирания, слушане на проповеди, общуване за Божиите слова, пеене на химни, общуване за лични преживявания и други подобни неща, по принцип те не казват нищо, което причинява смущения и прекъсвания. Те са съсредоточени само върху това да си намерят романтичен партньор, с когото да живеят добре. Ако открият партньор, след това могат да го последват във вярата в Бог. Дори самите те да не се стремят, могат да подкрепят партньора си в това да вярва в Бог. Някои хора имат относително приемлива човешка природа, отзивчиви са и правят всичко възможно да бъдат дружелюбни и мили. Например те могат да търпят другите, мислят всячески как могат да помогнат на хората, които имат трудности, да ги преодолеят, или да дадат някакъв съвет и така нататък. Те са относително мили към другите и не таят злонамереност, но намерението и целта на вярата им в Бог не са много почтени. Те не се стремят към истината и не приемат истината, независимо кой общува с тях за нея. След като са следвали в продължение на половин година или една, или две години, в тях няма промяна. Въпреки че не казват нищо за това, че не вярват, и не причиняват никакви смущения или прекъсвания, те не развиват никакъв интерес по въпроси на вярата в Бог. Уместно ли е такива хора да остават в църквата? (Не.) Трябва ли такива хора да бъдат изчистени? (Трябва да бъдат и изчистени.) Поради каква причина? (Защото те не се интересуват от истината и не са обект на спасение. Ако останат в църквата, докато винаги търсят партньор, това ще смущава другите и ще ги въвежда в изкушение. Те няма да играят положителна роля.) Точно така е. Например някои хора особено обичат да ядат месо. Когато ядат месо, те забравят за работата си. Ако няма месо, те все още са способни да вършат някакви същински задачи, но когато има месо на разположение, работата им се забавя. Какво е месото за тях? (Изкушение.) Точно така, то е изкушение. И така, онези, които винаги си търсят партньор, могат ли да бъдат източник на изкушение? (Да.) Те наистина са източник на изкушение. На такива хора трябва да бъде казано ясно: „Ти не подхождаш искрено към вярата в Бог или изпълнението на дълга си. Никога не си бил способен да станеш част от църквата и никога не си бил смятан за истински вярващ. През тези две години на контакт ние видяхме твоята цел: ти просто искаш да си намериш партньор в църквата. Нима това не е причиняване на вреда на добри хора? Хората в църквата не са подходящи за теб. Има много подходящи за теб сред невярващите. Отиди и намери някой сред невярващите“. Подтекстът е да му се каже: „Ние те прозряхме. Ти не си един от Божиите избраници. Не си човек на Божия дом. Не можеш да бъдеш считан за наш брат или наша сестра“. Такива хора трябва да бъдат премахнати от църквата според принципите на Божия дом. Така тези, които безразсъдно търсят партньор и съблазняват другите, ще бъдат изчистени. Лесно ли е да се разпознаят такива хора? (Да.) Тези хора са и неверници. Те изпитват лека привързаност към църквата, към религиозната вяра и към онези, които вярват в Бог. Те просто искат да използват възможността да вярват в Бог, за да си намерят партньор сред вярващите, с когото да живеят и който да им служи предано. Кажете Ми, възможно ли е такова нещо? Трябва ли да ги удовлетворим? Трябва ли църквата да урежда такива въпроси? (Не.) Църквата няма задължение да удовлетворява личните им предпочитания. Колкото и да смятат, че вярващите са добри хора, че биха могли да живеят подобаващо живота си с тези вярващи или че вярващите могат да вървят по правия път, това е безполезно — мнението им няма значение. Такива неверници могат да бъдат открити и в повечето църкви. Начинът за справяне с тези хора е да се използва методът, за който разговаряхме току-що, или можете да използвате по-добри методи, ако разполагате с такива, стига да се справите с тях съгласно принципите. Тези неверници се категоризират сред различните типове зли хора — това прекалено ли е? (Не.) Точно това е начинът, по който се отнасяме към неверниците.

В. Да избегне бедствия

Какви други типове хора трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата? (Другият тип са онези, които вярват в Бог само за да избегнат бедствия.) Да вярват в Бог само за да избегнат бедствия, също е цел, заради която хората вярват. Нима повечето хора, които вярват в Бог, нямат също и този вид примес? (Да.) Следователно как трябва да различим хората, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени заради това, от хората, които просто проявяват нормално разкриване на поквара и не бива да бъдат премахнати или отлъчени? При повечето хора вярата им е смесена с мотива да вярват в Бог, за да избегнат бедствия — това е факт. Сред онези, които вярват в Бог, за да избегнат бедствия, трябва да различите неверниците, които отговарят на критериите за това да бъдат премахнати или отлъчени. Например такива хора, когато видят, че бедствията започват да стават по-сериозни, започват да посещават събирания по-често и бързо вземат отново книгите с Божиите слова, които преди това са върнали на църквата, като казват, че вече искат сериозно да вярват в Бог. След като бедствията преминат или утихнат обаче, те отново се връщат към правенето на бизнес или пари, като блокират всички начини за контакт, така че братята и сестрите да не могат да ги открият или да се свържат с тях за събирания. Когато се случат бедствия, те активно търсят братята и сестрите, но когато бедствията отминат, става много трудно за братята и сестрите да ги открият и в много редки случаи някой изобщо може да се свърже с тях. Нима тези проявления не са доста очевидни? (Да.) Когато няма бедствие, те казват: „Хората трябва да имат нормален живот. Трябва да вършим обичайните ежедневни неща. Трябва да готвя вкъщи всеки ден, трябва да водя децата на училище и да ги прибирам оттам, затова понякога не успявам да посещавам събиранията. Освен това, за да живее човек, трябват пари. Всички разходи за живот трябва да се плащат. Не можем да оцелеем, без да печелим пари. В този свят никой не може да се справи без пари. Вярването в бог трябва да е практическо!“. Те говорят правдоподобно и изреждат куп причини, като се съсредоточават само върху печеленето на пари и вършенето на ежедневни неща и само спорадично посещават някое събиране и рядко четат Божиите слова. Отношението им към вярата в Бог е хладко — нито студено, нито топло. Когато се случи бедствие, те казват: „О, не мога без бог, имам нужда от бог! Трябва да се моля на бог и да го призовавам всеки ден! Не се опитвам да избегна бедствия. Основното е, че не мога да живея без бог в сърцето си. Да живея добър живот без бог в сърцето си ме кара да чувствам празнота!“. Те не могат да кажат и едничка дума, която демонстрира някакво познание за Бог. Всичко, което казват, са само думи, с които оправдават действията и поведението си. Те не знаят колко книги раздава Божият дом на всеки. Не знаят до коя тема са стигнали проповедите. Не знаят за кои истини в момента се провеждат общения в църковния живот. Посещават събиране веднъж на шест месеца или веднъж годишно. Когато все пак посещават, казват: „Невярващите са просто ужасни. Обществото е несправедливо. Светът е зъл. Толкова е трудно да се полагат усилия, за да се печелят пари! Бремето на бог върху хората е леко…“. Продължават да говорят за тези безполезни неща, които нямат нищо общо с темите и съдържанието на общението на събирането. Казват няколко празни думи в молитвата си и няколко повърхностни думи за вярата в Бог, след което се смятат за вярващи, като чувстват облекчение и спокойствие в сърцата си. Това ли е да вярваш в Бог? Що за отрепки са такива хора? Ако ги попитате: „Защо не посещаваш събиранията редовно?“, те казват: „Условията не го позволяват. Това е средата, която бог е нагласил за мен и трябва да се покоря“. Колко приятно звучат тези думи! Те също така казват: „Виж, бог е нагласил тази среда за мен. Цялото ми семейство разчита на мен да осигурявам храна, затова трябва да изкарвам пари, за да живеем! В момента печеленето на пари е задачата, която бог ми е възложил“. Те изобщо не споменават изпълняването на техния дълг, нито отговорностите и задълженията си като сътворено същество, а още по-малко споменават как да практикуват Божиите слова. Посещават някое събиране само спорадично и дават приношение от няколко юана, като си мислят, че са дали своя принос за Божия дом. Има други, които, когато децата им се разболеят, се молят на Бог, а няколко дни след това, когато децата им оздравеят, бързо дават приношение под формата на някаква сума пари на църквата и след това отново изчезват. Всеки път, когато разговарят с братята и сестрите, никога не общуват за истината, нито четат Божиите слова. Когато няма бедствия или нещастия, никога не се молят на Бог. Ежедневните им разговори винаги са за домашни дребнотемия, спорове кой е прав и кой е крив, за плътския живот, различни социални явления и различни неща, които са чули и видели. Рядко общуват за Божиите слова и никога не изричат и дума от сърце за вярата в Бог. Просто си пазят мястото в църквата, за да търсят Божията грижа и защита. Това е просто техният начин да вярват в Бог. Те просто търсят спокойствие и благословии, без изобщо да се стремят към истината. Нямат какъвто и да било интерес към истината. Искат само да получават ползи, благодат и благословии от вярата в Бог. Не ги е грижа за следващия живот, защото не могат да го видят и изобщо не вярват в него. Искат само да се наслаждават на Божията благодат в този живот и да избегнат всички бедствия. Понеже Бог и църквата са тяхното убежище, когато все пак посещават събирания, това се случва със сигурност, когато са се сблъскали с трудности или бедствия. Такива хора искрени вярващи ли са в Бог? (Не.) Що за хора са те? (Опортюнисти и неверници.) Те са неверници, които искат да използват църквата, за да избегнат бедствия. Трябва ли на такива хора да бъде разрешено да останат в църквата? (Не.) Когато идват на събирания, те смущават другите и вътрешно ги разстройват. Повечето хора са твърде стеснителни и биха се смутили, ако се опитат да ги обуздаят, затова ги оставят да си бръщолевят и да смущават всички при яденето и пиенето на Божиите слова. Какво трябва да направят водачите и работниците в такъв момент? Нима не трябва да поемат отговорността да ограничат такива хора, да защитят интересите на мнозинството и да поддържат нормален църковен живот? (Да.) Можеш да вземеш обратно книгите им с Божиите слова и да ги посъветваш да напуснат църквата. Има различни начини да убедите някого да напусне църквата — можете да измислите ваш собствен начин. Само се уверете, че вече няма да могат да се свържат с братята и сестрите. Да предположим, че някой каже: „Този човек е добър. Той просто говори за някакви домашни дребнотемия в църквата, но не смущава делото на църквата, нито влияе на изпълнението на дълга ни, затова трябва да проявим търпимост! Като вярваме в Бог, не бива ли да сме търпеливи към всички типове хора и да ги понасяме? Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел!“. След това трябва да помислиш дали са обект на спасение. Ако не са, нима не бива да ги разпознаем и да ги премахнем? (Да.) Някои хора казват: „Аз съм твърде стеснителен. Ще ми е неудобно да се опитам да ги убедя да напуснат църквата“. Този проблем се решава лесно. Ако просто не контактуваш с тях, няма да бъдеш смущаван или възпиран от тях. Дори да ги срещнеш случайно, няма нужда да се занимаваш с тях. Няма нужда да говориш с тях относно неща, свързани с вярата в Бог. Просто се отнасяй към тях като към невярващи. Някои хора казват: „Не можем ли да им помогнем с любов и да общуваме с тях за истината, която разбираме?“. При такива неверници, ако наистина имаш любов, можеш да опиташ. Ако наистина можеш да ги промениш, то няма нужда да бъдат премахнати или отлъчени. Някои хора казват: „Няма да си хабя силите. Безполезно е да им се помага, това е като да къпеш прасе. Колкото и добре да го измиеш, то пак ще отиде да се овъргаля в калта. То си е точно такова същество. Няма да се промени!“. Ако можеш да разбереш това, значи си прав. Ще продължиш ли да общуваш за истината с такива неверници, за да им помогнеш? Ще продължите ли да вършите тази безсмислена работа? (Не.) В този момент разбирате, че сте били глупави и не сте прозрели хората. Неверниците не могат да се променят. Тези хора също така знаят, че онези, които вярват в Бог, вършат добри дела и избягват да вършат злодеяния, че не тормозят другите около себе си и не ги мамят. Те имат добро впечатление за онези, които вярват в Бог, затова се прикриват под знамето „да вярваш, че има Бог“ и „да вярваш в Бог е хубаво“ и се промъкват в църквата, като карат хората да ги смятат за брат или сестра. Някои хора наистина са заблудени от това и наистина ги смятат за брат или сестра, като често ги посещават и им помагат. Чак след дълго време осъзнават: „Този човек идва в църквата само когато се сблъска с бедствия или трудности и говори безполезни, безсмислени неща. Когато нещата вървят гладко и всичко му е наред, когато животът му е хубав, той пренебрегва всички. Ако знаехме по-рано, че е такъв негодник, нямаше да му помагаме или да полагаме толкова много усилия!“. Има ли смисъл да съжалявате сега? Твърде късно е за съжаление — вече си изговорил толкова много напразно! Казано накратко, такива неверници трябва да бъдат разпознати, да се вземат мерки спрямо тях и да бъдат премахнати от църквата възможно най-рано. Не се отнасяйте към тях като към братя и сестри. Те не са братя и сестри. Само хора, избрани от Бог, са братя и сестри. Само онези, които могат да бъдат спасени и които се стремят към прекланяне пред Бог, са братя и сестри. Онези, които висят в Божия дом, за да избегнат бедствия, и алчно се наслаждават на Божията благодат, без да приемат истината, са неверници. Те не са братя и сестри и със сигурност не са Божии избраници. Разбирате ли? Към такива неверници трябва да се отнасяте според принципите. Трябва да се справите с тях така, както трябва. Това е отговорността на водачите и работниците и също така е принцип, който трябва да е ясен на всеки един от Божиите избраници.

23 октомври 2021 г.