III. Определението за църква

След като разговаряхме по темата какво е църква, сега имате известно разбиране за това как се създава една църква, за делото, което върши една църква, и за резултатите, които постига. Също така можете да разберете донякъде стойността и значимостта на съществуването на църквата. И така, можем ли сега да формулираме точно определение за това какво именно е църква? Преди всичко, църквата не е място, където се предоставя емоционална утеха на хората, нито е място, където се осигурява, че хората са добре нахранени и облечени, или им се предоставя убежище. Църквата не е място, където се гарантират физическите права и интереси на хората или се решават трудностите, пред които те се изправят в живота. Тя не е място, където да се запълват духовните празнини на хората и да се предоставя духовна опора. Тъй като църквите не са онова, което хората предполагат, че са според техните представи и фантазии, тогава какво е конкретното определение за църква? Какво точно е църква? В Библията Господ Исус дава фундаментално описание на термина „църква“. Как точно го формулира Той? („Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20).) Тези думи означават, че независимо колко много хора са се събрали заедно, щом имат делото на Светия Дух и чувстват, че Бог е там с тях, това място е църква — точно това е. В последните дни Бог се е явил, за да върши дело и да изразява истината. Когато хората се събират, за да ядат и пият Божиите слова, да четат с молитва и да общуват за Божиите слова, Бог присъства там, както присъства и просветлението на Светия Дух, което означава, че Бог разпознава това като църква. Ако хората се събират, но не ядат и пият Божиите слова, ако просто повтарят празни духовни доктрини и не могат да почувстват делото на Светия Дух, тогава това не е църква, защото не е разпозната от Бог и следователно няма делото на Светия Дух. Събиранията, на които присъства Бог, са благословени и напътствани от Него, и когато хората са заедно на такива събирания, без значение дали ядат и пият Божиите слова, общуват за истината или използват истината, за да решават проблеми, всички тези неща са свързани с Божиите изисквания и ръководство и следователно всички са благословени от Него. Поради тази причина щом даден вид събиране има напътствието, ръководството и присъствието на Бог, то може да се нарече църква. Това е най-простото, най-основното определение за църква и то е било определението за църква през Епохата на благодатта. Родено е от контекста на Божието дело по това време и следователно е точно и вярно. Но през този етап на делото на правосъдието от последните дни, понеже Бог е изрекъл повече слова и е свършил по-велико дело, определението за църква трябва да бъде по-задълбочено от това основно определение от Епохата на благодатта. Божието дело е напреднало още. Една църква вече не се характеризира просто с делото на Светия Дух и присъствието на Бог. Сега Бог лично работи в Своите църкви, като ги напътства и е техен пастир. Божиите избраници могат да ядат и пият Неговите настоящи слова и да следват и да свидетелстват за Христос. Следователно определението за църква от последните дни е по-развито, отколкото е било в Епохата на благодатта. То е по-задълбочено, по-точно и по-конкретно описание отколкото преди и разбира се, е неразделно от истината и Божиите слова. Следователно какъв е най-точният и подходящ начин за определяне на църквата? Първо, основното определение трябва да бъде група хора, които искрено следват Бог. По-конкретно църквата е група хора, които искрено следват Бог, които са управлявани от Неговите слова, стремят се към истината, практикуват и преживяват Неговите слова и могат да се покорят на Бог и да се преклонят пред Него, да следват волята Му и да постигнат Неговото спасение. Ключовата част от това определение е „група хора“. Църквата не е място, колектив или общност, а още по-малко е просто събиране на хора с вяра. „Групата“ може да е съставена от около десетина души или от тридесет до петдесет души, или, разбира се, дори още по-голям брой. Те могат да се събират заедно или да се разделят на по-малки групи за събирания. Това е гъвкаво и подлежи на промяна. Накратко казано, когато тези последователи на Бог Го възхваляват, свидетелстват за Него, прекланят се пред Него и следват волята Му, те са църква. Без значение колко от тях се събират заедно, те пак са църква. Например петдесет души се наричат малка църква, а сто души се наричат голяма църква — размерът на църквата се определя от броя на членовете. Има големи, средни и малки църкви — броят на хората в една църква не е строго определен. Нека отново да погледнем определението за църква: група хора, които искрено следват Бог, които са управлявани от Неговите слова, стремят се към истината, практикуват и преживяват Неговите слова и могат да се покорят на Бог и да се преклонят пред Него, да следват волята Му и да постигнат Неговото спасение. Защо църквата се определя по този начин? Защото Бог иска да върши дело в църквите и Бог желае да спаси тази група хора. Само такава група хора може да бъде наречена църква. И само когато се събере група от такива хора, те могат да ядат и пият Божиите слова нормално и да ги практикуват, истински да се молят на Бог, да Му се покорят и да се преклонят пред Него. Тази група хора се управлява и ръководи от Божиите слова. Следователно именно чрез такава група хора се създава определението за църква. Понеже религиозните хора не приемат истината, не приемат Божието дело, и Бог не ги спасява, те не са църква, те са религиозна общност. Това е най-ясната разлика между църква и религия. Само църквата е управлявана от Божиите слова, само църквата е лично пастирувана от Христос и е управлявана от Божиите слова. Какво означава да бъдеш управляван от Божиите слова? Необходимо ли е да споменаваме тук делото на Светия Дух или напътстванията, просветлението и озарението на Светия Дух? (Не.) Кажете Ми, кое е по-практическо: да бъдеш управляван от Божиите слова или да имаш делото на Светия Дух? (Да бъдеш управляван от Божиите слова.) Да бъдеш управляван от Божиите слова е по-практическо и по-конкретно. Делото на Светия Дух просто предоставя на хората известно просветление и озарение, за да им помогне да разберат истината, и ги води, за да намерят принципи на практикуване в Божиите слова. Резултатът, който се постига, е, че те са управлявани от Божиите слова. Ако Светият Дух не вършеше дело, хората щяха ли да могат пак да изпълняват дълга си добре, като разбират Божиите слова и схващат принципите? (Да.) Сега са изговорени толкова много Божии слова. Хората често слушат проповеди и могат да разберат Божиите слова. Дори без делото на Светия Дух хората знаят какво да правят. Онези, които обичат истината, могат да практикуват Божиите слова и да се покоряват на Божието дело, при условие че разбират истината. Онези, които не обичат истината, няма да разберат Божиите слова дори ако ги чуят, и дори да ги разберат малко, те няма да са склонни да практикуват и така единственото, което остава, е да бъдат отстранени. В последните дни Бог директно изразява истината, за да ръководи лично хората и да бъде техен пастир. Делото на Светия Дух е само спомагателно. Както когато дете започва да се учи да ходи. Понякога възрастен ще му окаже помощ. Щом детето се научи да ходи стабилно и да тича, няма нужда някой да му служи за опора. Следователно делото на Светия Дух не е абсолютно, нито е ключово. Когато хората са управлявани от Божиите слова, това означава, че те разбират Божиите слова, разбират истината, знаят какво означават Божиите слова и какви са принципите и критериите, които Бог изисква от хората, и че те могат да разбират и прилагат тези принципи и критерии. Именно това означава сърцата на хората да бъдат управлявани от Божиите слова. Бог вече е говорил за тези неща достатъчно ясно и прегледно, така че няма нужда тук да се споменава делото на Светия Дух. В последните дни Бог изрази толкова много истини, като направи всяка истина ясна и разбираема за хората. Следователно делото на Светия Дух не е толкова важно, а е само спомагателно. Само в случаите, когато хората не разбират истината или когато Бог не е изказал толкова много слова с такава изчерпателност и яснота, Светият Дух върши известно дело, чиято природа е спомагателна, подсказваща, и което предоставя на хората основна светлина и служи да ги подтикне малко, да им помогне да направят правилния избор и да поемат по правилния път в живота си и в различни среди. Сега е ерата на Божиите слова, в която Бог лично говори, за да води човешкия род, и Божиите слова господстват над всичко. Делото на Светия Дух е само спомагателно. Когато хората разбират истината, могат да практикуват Божиите слова и да живеят според Божиите слова, Божиите намерения са удовлетворени.

Да разгледаме първата фраза от основното определение за църква: „искрено следват Бог“. Това „искрено“ има конкретно значение. То не се отнася до онези, които се занимават с нещо просто за да минава времето, онези, които само формално запълват места, онези, които ядат хляб до насита, онези, които разчитат на благодат за спасение, или онези, които имат скрити мотиви и цели. Така че какво означава „искрено“? Най-базовото и просто обяснение е това: щом някой чуе за Бог, истината или Създателя, той чувства копнеж в сърцето си, с готовност се отрича, с готовност посвещава себе си, с готовност понася трудности и е готов да дойде пред Бог, за да приеме Божия призив и да изостави всичко, за да следва Бог. Стига да има искрено сърце, това е достатъчно. Някои хора казват: „Защо Ти не казваш, че това е група от хора, изпълнени с вяра, които следват Бог?“. Хората не могат да достигнат това ниво. От онези, които сега изпълняват дълга си, някои вярват от десетина години, а някои вярват от двадесет или тридесет години. Наличието на такава искреност общо взето е достатъчно. Определянето ѝ като да си изпълнен с вяра не е точно. Нашето определение за църква се основава на базова и конкретна ситуация, без издребняване при избора на думи или задаване на твърде високо определение и критерий, тъй като това би било непрактично. Някои хора казват: „Не е достатъчно да се каже „искрено“ и „изпълнен с вяра“. Трябва да се нарече група праведни хора, които се боят от Бог и отбягват злото — това би било чудесно!“. Ако поставим такъв висок критерий, тогава всички последващи фрази „стремят се към истината, практикуват и преживяват Неговите слова“ биха станали излишни. Основният момент тук е, че всички членове на църквата са онези, които Бог иска да спаси. Тази група хора е изпълнена с покварения нрав на Сатана и е пълна с представи и фантазии за Бог. Казано по-реалистично, те са изпълнени с бунтарство, липсва им покорство, не разбират истината и изобщо нямат познание за Бог — това е най-реалистичната ситуация. Следователно в Божиите очи членовете на църквата са в такава реална ситуация и действителен статус. Начинът, по който Бог избира хора, се основава на това базово условие: дали могат искрено да следват Бог и истински да отдадат всичко и да се отрекат. Някои хора казват: „Ако са искрени, защо тогава продължават да имат екстравагантни желания? Ако са искрени, защо пак искат да получават благословии?“. Тези неща постепенно ще се променят, докато хората преживяват Божието дело. В момента определяме основната концепция за църква. Тази основна концепция е минималното изискване и най-ниският критерий при Божия избор на хора. Тези критерии изобщо не са празни или преувеличени. Те още повече са съгласно вашата реална ситуация. С други думи, когато Бог ви избере и реши да спаси когото и да е от вас, това са критериите, които разглежда Бог. Ако отговаряш на тези изисквания, ти биваш въведен в Божия дом от Бог и ставаш член на църквата. Това е действителната ситуация. Следователно първата фраза в определението за църква е „искрено следват Бог“. Това е относително точно. Тази група хора не съумява да се бои от Бог и да отбягва злото, тя не съумява да скъса с мрачното влияние и не съумява напълно да се опълчи на света и големия червен змей. Те не съумяват да изпълнят всички тези неща. Защо? Защото по-нататък в определението се споменава да бъдеш способен да се стремиш към практикуване на Божиите слова. В процеса на стремежа, понеже хората имат сърце, което обича истината и копнее за истината, те могат да преживяват и да практикуват Божиите слова и в крайна сметка могат да се прекланят пред Бог. Прекланянето пред Бог влече след себе си покоряване на Бог, слушане на Божиите слова, приемане на устроеното от Бог и приемане на Божието върховенство и на уреденото от Него. В крайна сметка тази група от хора може да постигне спасение. Това е действителният статус на членовете на църквата в Божиите очи. Нима това не е най-основното условие? (Да.) Някои хора казват: „Не спомена отърваването от покварения нрав на Сатана и постигането на пречистване. Това определение за църква не включва тези неща“. Те включени ли са в това определение? (Да.) Коя част ги включва? Стремежът към практикуване на Божиите слова. Ако можеш да се стремиш към практикуване на Божиите слова, нима твоят покварен нрав постепенно няма да бъде преодолян? Нима не си способен да се отървеш от покварения нрав на Сатана и да постигнеш промяна в нрава? (Да.) През периода на постигане на промяна в нрава ти постепенно разбираш Божиите слова и преодоляваш собствения си покварен нрав. Докато преодоляваш част от своя покварен нрав, твоята вяра в Бог и покорството ти пред Бог увеличават ли се? Има ли връзка между тези неща? (Да.) Колкото повече се прекланяш пред Бог, толкова повече покорство пред Бог ще имаш. Докато покорството ти пред Бог се увеличава, нима не се приближаваш до постигането на спасение? (Да.) Следователно тази група що за хора са? Това са онези, които могат да постигнат спасение. Това е действителната ситуация на членовете на църквата. Някои казват: „В това определение за църква не се споменава работата, която върши една църква“. Тук има ли някаква част, свързана със съществената работа, която върши църквата? (Стремеж към постигане на спасение.) Тази част е тясно свързана. Делото, което върши една църква, било то да разгласява Божиите слова или да води хората да ядат и пият Божиите слова, да помага на хората да опознаят себе си и да се отърват от покварения нрав на Сатана, в крайна сметка има за цел да помогне на хората да постигнат спасение. Следователно сега можете ли да приемете това най-основно и най-просто понятие за църква? (Да.) Това определение не е преувеличено или празно и не използва високопарни термини и фрази, а включва най-основните нужди за формирането или определянето на църквата.

След като ви го обясних, разбирате ли какво стои в основата на определението на понятието за църква? (Да.) Ако не го бях обяснил по този начин, щяхте да мислите, че съществената работа на една църква и определението за църква са изключително задълбочени. След като вече разбирате определението за църква, усещате, че разбирането ви за църква е толкова повърхностно. Определението за църква беше изяснено — то е толкова практическо. Колкото по-практически са нещата, толкова по-често хората ги смятат за повърхностни. В действителност ако погледнеш отблизо, всяка дума от това определение е свързана с практически и конкретни ситуации и има пряко отношение към тях, и изобщо не е повърхностна. Първата фраза в определението за църква е „искрено следват Бог“. Това „искрено“ е онова, което Бог иска. Колко хора притежават такава искреност? Лесно ли е за хората да имат тази искреност? Не е лесно. Що се отнася до „управляван от Неговите слова“, постигнал ли си вече това? Мислиш, че тази фраза е повърхностна и лесна за постигане. Ако Бог каже: „Станете, следвайте Ме и изпълнявайте дълга си“ и хората се подчинят, това означава ли, че са управлявани от Божиите слова? Това само означава, че хората са готови да повярват в Бог и да Го следват, но не са достигнали точката, в която са управлявани от Божиите слова — те все още са далеч от нея! Какво трябва да притежаваш, за да бъдеш управляван от Божиите слова? Минималното изискване е, че трябва да разбираш Божиите слова. Трябва да знаеш какви изисквания се имат предвид в Божиите слова, какви принципи се изискват от Божиите слова и, когато се изправиш пред различни хора, събития и неща, как да прилагаш Божиите слова и как да превърнеш Божиите слова в твоя практика, за да удовлетвориш Бог. Това не е лесно. Изисква се дълъг период на ядене и пиене на Божиите слова, четене с молитва, преживяване и разбиране на Божиите слова, както и на разбиране на Божиите намерения и Божия нрав, за да може човек постепенно да бъде донякъде управляван от Божиите слова. Следователно фразата „управлявани от Неговите слова“ изглежда проста на пръв поглед, сякаш повечето хора са управлявани от Божиите слова, но в действителност не е така. Ако се съди по действителните ситуации на хората, е ясно, че тази фраза просто е Божието изискване към хората, което те все още изобщо не са изпълнили. Следващата фраза „стремят се към практикуване на Неговите слова“ е Божието изискване към хората. Все още не си постигнал практикуването на Божиите слова. Просто се стремиш да практикуваш Божиите слова. Как трябва да се стремиш? Когато се натъкнеш на ситуации, практикувай според Божиите изисквания. Не лъжи. Бъди честен човек. Можеш ли да направиш това? Не е лесно да се направи. Когато те кастрят, трябва да си способен да се покориш, да се самоанализираш и да опознаеш себе си, както и да практикуваш съгласно истината. Можеш ли да постигнеш това? Ако това ти се струва изнурително или ако собствената ти воля е твърде силна и винаги искаш да оставиш прибързаността ти внезапно да се прояви, тогава трябва да се стремиш да се справиш с нещата съгласно принципите, и да не показваш прибързаността си или да действаш своеволно или произволно. Трябва да правиш онова, което казват Божиите слова, да приемаш кастрене, да опознаеш прегрешенията си и да разбереш къде си сгрешил. Това се нарича стремеж към практикуване на Божиите слова. Ако човек започне да практикува Божиите слова, това означава ли, че се е променил? Не е толкова просто. Ако си избран за водач или работник, можеш ли да се въздържаш да действаш своеволно и произволно? Не е лесно. Това изисква да разбираш истината, да можеш да практикуваш Божиите слова и да преживяваш за известен период от време. Само тогава можеш да постигнеш това. Ако кажеш, че искаш да практикуваш Божиите слова, но имаш само тази устно изразена готовност, но не и мотивация в сърцето си, това не е достатъчно. Когато сърцето ти го желае и наистина искаш да практикуваш истината, можеш да приложиш истината на практика. Когато не си склонен да практикуваш истината в сърцето си, дори да положиш клетва или другите да те подкрепят, от това няма да има полза. Трябва да имаш решителността, тоест, трябва да имаш сърце с огромно желание за Бог. Трябва да знаеш как Бог определя дадено нещо и какво Той изисква по отношение на него, да намериш и да събереш всички Божии слова, свързани с този аспект, и след това да ги четеш с молитва и да ги разбираш. Запиши ги в тетрадка или ги постави на място, където ще ги виждаш лесно. Докато си в почивка на работа, гледай ги, чети ги и с течение на времето ще запомниш тези Божии слова и ще ги пазиш в сърцето си. Размишлявай всеки ден за истинското значение на Божиите слова и помисли какъв точно начин на говорене и действие се счита за практикуване на Божиите слова. Това се нарича стремеж към практикуване на Божиите слова. Лесно ли е да се постигне? Не е лесно. Не е нещо, което може да бъде постигнато от днес за утре или с един изблик на усилия. Някои хора казват: „Полагам клетва с кръв“, но това е безполезно. Казваш: „Ще постя и ще се моля, без да ям или пия“, но това е безполезно. Казваш: „Ще стоя буден цяла нощ и ще страдам“, но и това е безполезно. Трябва да се стремиш към истината. Трябва да притежаваш проявления на стремеж към истината и трябва да имаш път за стремеж към истината. Трябва да имаш правилните средства и методи. Без значение какви видове средства или методи имаш, не можеш да се отклониш от Божиите слова. Трябва да положиш усилия в Божиите слова, да сравняваш всичко спрямо Божиите слова, да използваш Божиите слова, за да решаваш проблеми във всяка ситуация и да направиш Божиите слова свой най-висш приоритет. Това се нарича да се стремиш към истината. Например що се отнася до взаимодействието с другите, трябва да видиш какво казват Божиите слова за това и да намериш Божиите слова, които се отнасят до взаимодействието с другите. За хармоничното сътрудничество — намери Божиите слова по отношение и на този аспект. По отношение на преданото изпълнение на дълг, намери Божиите слова относно това как да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, запомни съществените Божии слова и ги запази в сърцето си. Що се отнася до това какво е лъжеводач, какви проявления имат лъжеводачите, дали имат съвест и разум и как Бог окачествява лъжеводачите, намери тези ключови Божии слова и ги запиши в тетрадка, постави ги на място, където можеш да ги виждаш лесно, и ги чети с молитва винаги, когато имаш време. За всеки въпрос, свързан с твоето навлизане в живота и промяна в нрава, практикувай и полагай усилия по този начин. Това се нарича стремеж към истината. Ако усилията ти не достигнат това ниво, това не се нарича стремеж към истината. Нарича се механично правене на нещата, плъзгане по повърхността и да преживяваш някак си дните си.

Да разгледаме израза „да се преклонят пред Бог“. Прекланянето пред Бог изисква истинско страхопочитание, боязън, уважение и искреност, както и човек да се отнася към Бог като към Бог, да има място за Бог в сърцето си, да се справя рационално със средата, която Бог е нагласил, и поръченията, които е дал Бог, както и да има сериозно и отговорно отношение към всяко слово, изречено от Бог, и така нататък. Всички тези проявления се наричат прекланяне. Независимо дали става въпрос за слова, които Бог е изрекъл лице в лице с теб, или за всички слова, които Той изобщо някога е изразил, щом ги знаеш и си ги запомнил, и щом ги разбираш и ги потвърждаваш в сърцето си, трябва да се отнасяш към тях като към критерии за това как да се държиш, живееш и така нататък — това е проявлението на прекланянето пред Бог. Когато си изправен пред неща, независимо дали отговарят на твоите вкусове, желания или представи, трябва да можеш да успокоиш сърцето си и да помислиш: „Това от Бог ли е извършено? От Бог ли произлиза? Защо Бог направи това? Какво иска Бог да облагороди в мен, какво Той иска да преобрази в мен? Какво точно е Божието намерение? Как трябва да се покоря на уреденото от Бог? Как трябва да удовлетворя Божието намерение? Как трябва да изпълня отговорността си като човешко същество?“. Всички тези проявления, както и други подобни, са проявления на прекланянето пред Бог. Дори да не разбираш повече истина, като нормален човек, като някой, който вярва в съществуването на Бог, като някой, който искрено следва Бог, това е отношението, което като минимум трябва да имаш към Бог. Всичко, което е свързано с Бог, всичко, което касае Божиите слова, всичко, което се отнася до Божието поръчение към теб, твоя дълг и твоята отговорност — към всички тези неща трябва да се отнасяш с грижа и внимание, а не лекомислено, немарливо, презрително — това се нарича да се прекланяш пред Бог. Да се отнасяш към всичко, свързано с Бог, с внимателно, грижливо, богобоязливо сърце, със сърце, изпълнено със страхопочитание към Бог — това се нарича да се прекланяш пред Бог. Лесно ли е да се постигне? Не е лесно. Без истинско преживяване дори разбирането на думите „да се преклонят пред Бог“ е трудно, а какво остава действително да се практикува прекланянето пред Бог. Последната фраза от определението за църква е „да постигнат Неговото спасение“. Как трябва да се разбира това? Пътят към постигането на спасение е дълъг и тук се изисква дори повече. Първо, пътят, по който вървиш, трябва да е правилен. Трябва да можеш да приемеш всички истини в Божиите слова и да бъдеш човек, който се стреми да практикува Божиите слова и се покорява на Бог. Животът ти трябва да бъде управляван от Божиите слова. Трябва не само да признаеш съществуването на Бог, а и да обичаш истината и да действаш съгласно истината. Трябва да имаш истинска боязън от Бог и покорство пред Бог, да се молиш често на Бог в сърцето си и постепенно да преминеш към прекланяне пред Бог. Тогава си човек, който обича истината и се покорява на Бог. Ти си точно типът човек, който Бог иска да спаси. Човек, който искрено вярва в Бог, трябва да бъде човек на място. Каква е ползата от това да бъдеш човек на място? Ползата е, че постигането на спасение няма да бъде твърде трудно за теб. Ще имаш надежда да го постигнеш. Това е цялото общение, което проведохме относно конкретните подробности по определението за църква.

IV. Представите и възгледите, които хората таят спрямо църквата

Току-що разговаряхме за това какво е църква, съществената работа, която върши една църква и какво си въобразяват хората за една църква в рамките на представите си, както и какво изискват от нея. Накрая предоставихме определение на понятието за църква. Сега, след като я определихме, трябва да имате точно разбиране за обозначението „църква“. Трябва да имате основно разбиране за работата, която една църква трябва да върши, ролята, която една църква играе при подпомагането на хората да придобият истината и да постигнат спасение, както и значимостта на една църква за всеки, който следва Бог. Също така за кратко направихме представителен анализ и разобличаване на това, за което хората вярват, че е стойността на съществуването на една църква и работата, която една църква трябва да върши в представите им. Има ли нещо, което не можете да прозрете или да възприемете относно разбиранията и тълкуванията, които хората имат в представите си по отношение на църквите? Някои хора мислят, че една църква трябва да се занимава с някакъв вид работа в обществото или да има някаква роля в обществото, като например да отстоява справедливостта. В представите на хората църквата представлява положителен образ — защо тогава да не може да отстоява справедливостта? Отстояването на справедливостта има ли нещо общо с делото на една църква или с Божиите изисквания? (Не.) Какво се има предвид под това „отстояване на справедливостта“, за което говорят хората? (Онова, което хората наричат отстояване на справедливостта, не е истинска справедливост. То е просто защитаване на интересите на плътта и не е съобразено с истината.) Тази справедливост има ли нещо общо с истината? (Не.) Това човешкият род нарича справедливост. Например сразяването на някои зли сили, поправянето на някои несправедливости и случаи, при които хора са били онеправдани и унижени, или налагането на заслужено наказание на зли хора и възстановяването и защитата на интересите на уязвими групи и така нататък — това хората наричат отстояване на справедливостта. Каква е основната цел на това отстояване на справедливостта? То има ли нещо общо със стремежа на хората към истината? Има ли нещо общо със спасението на хората? (Не.) Това е просто израз, който възниква на основата на моралната справедливост и етика. Няма абсолютно нищо общо с истината. Можем ли да кажем, че не се издига до нивото на истината? (Да.) Можем ли? (Не. Двете не са свързани.) Точно така. Те изобщо не са свързани. Те са две различни неща. Какъв вид справедливост отстоява човешкият род? Това е видът, при който, след като редовият човек с малко по-нисък социален статус бива потиснат или лишен от всякакви права или интереси от зли хора, злите хора биват надлежно наказани, а редовият или обикновеният човек вече не страда от лошо отношение. Касае се за възстановяване и гарантиране на плътските интереси на хората, постигане на относително равенство между хората, отстраняване на различията между социалните слоеве и гарантиране, че злите хора няма да успеят в злодеянията си, както и че жалбите на онеправданите ще бъдат удовлетворени. Това човешкият род нарича отстояване на справедливостта и то няма абсолютно нищо общо с истината. Как можете все още да казвате, че не се издига до нивото на истината? Свързано ли е с истината? Не, не е. Кажете Ми, тези редови и обикновени хора, които търпят неправди, непременно добри хора ли са? (Не е задължително.) Да се сложи край на това да търпят неправди — това справедливост ли е? Това в съгласие с истината ли е? Могат ли тогава тези хора да бъдат спасени? Това очевидно са две различни неща — как може да бъдат смесвани? Не може да става и дума дали това се издига до нивото на истината. Това просто не е същото нещо като истината. Ако имате някакви спорове по този въпрос, тогава вероятно повечето от вас не могат да прозрат въпроса с отстояването на справедливостта и продължават да са донякъде привързани към него, като си мислят: „Как може това да е погрешно? Как може това да не е делото, което една църква трябва да върши?“. Всъщност това няма нищо общо с делото на една църква. Има и хора, които мислят, че църквата трябва да е място, където злото се наказва, а доброто се насърчава, че тя трябва да изпълнява тази функция, като наказва злодеянията и злите, мрачни сили и в същото време насърчава добрите и добродетелни неща. Дали е така? Може ли наказването на злото и насърчаването на доброто да се издигне до нивото на истината? Когато става въпрос какво е зло и какво е добро, хората не могат да направят ясна разлика между тези неща. Какво имат предвид хората под наказване на злото и насърчаване на доброто? Това свързано ли е с наказването на злото, възнаграждаването на доброто и сортиране на всички според вида им, за което говори Бог? (Не.) Не е свързано. Какъв е критерият на човешкия род за определяне на зло и добро? Според определението на китайците какво е зло и какво е добро? Какво стои в основата на определението им за зло и добро? Стои будистката култура. Будизмът говори за концепции като оказване на помощ на света и спасяване на хора, въздържане от убийство и така нататък — тези неща се смятат за добри, докато яденето на пиле, риба, говеждо или агнешко се смята за зло и хората, които го правят, трябва да бъдат наказвани. Не бива да се яде месо и не бива да се убиват живи същества. Убийството се смята за зло, а онези, които убиват, трябва да си признаят и да се молят за прошка пред Буда. Това е будисткото определение за зло. То същото ли е като злото, за което говори Бог? (Не.) Те са две различни неща, следователно това определение за зло няма абсолютно нищо общо с истината и със сигурност не може да се издигне до нивото на истината. И така, какво се има предвид под добро в будизма? То е дори още по-абсурдно, повърхностно и двулично. Будистите вярват, че да не се убиват живи същества е добро и освобождаването на животни от плен е добро. Независимо колко хора е убил един зъл човек или колко грехове е извършил, ако остави касапския нож, той може веднага да стане Буда — това се смята за добро. Има и една поговорка: „Да спасиш нечий живот е по-голямо дело от построяването на седеметажна пагода“, което означава, че безусловното и безпринципното спасяване на хора — дори спасяването на дяволи, зли хора, разбойници, хулигани и всички останали — се смята за добро. Какъв вид добро е това? Това са хора с объркано съзнание, без никаква проницателност, позиция или принципи. Да спасиш някого и да простиш някому — може ли това да се смята за добро? Дори не си струва да се използва тази дума. Това е преструвка на Сатана и на дяволи. Те не убиват животни, но са погълнали безброй души. Това е тяхното така наречено добро, което в действителност е само преструвка. И така, основателна ли е човешката представа, че църквата трябва да играе ролята да наказва злото и да насърчава доброто? (Не.) Независимо от културния произход на която и да е раса или религия, наказването на злото и насърчаването на доброто няма нищо общо с делото на една църква или със свидетелството на една църква. Не мислете, че понеже тези понятия изглеждат справедливи и похвални, те трябва да бъдат свързани с делото на една църква или че това е ролята, която една църква трябва да играе в обществото. Това е човешка представа и фантазия. Освен „отстояване на справедливостта“ и „наказване на злото и насърчаване на доброто“, други добри понятия според човешките представи, като например „борба за правата и интересите на хората“ и „облекчаване на тревогите и решаване на трудностите“, също нямат връзка с делото на една църква или със свидетелството на една църква. Всички вие трябва да можете да разберете това. В по-голяма или по-малка степен общението разясни определението за църква, делото, което една църква трябва да върши, и стойността и значимостта на съществуването на една църква.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.