Последния път разговаряхме за тринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Защитавайте Божиите избраници от смущаване, подвеждане, контролиране и сериозно увреждане от антихристи и им давайте възможност да разпознават антихристите и да се отричат от тях в сърцето си“. Сега, нека си припомним: за какви конкретни точки, свързани с конкретното съдържание на тринадесетата отговорност на водачите и работниците, разговаряхме? (Разговаряхме за пет точки: разобличаване, кастрене, разнищване, ограничаване и наблюдение.) Тези пет точки са конкретните задачи, включени в тази отговорност на водачите и работниците. Това са конкретните задачи, които водачите и работниците трябва да изпълняват по отношение на антихристите. И така, какви проявления имат лъжеводачите по отношение на тези задачи? Последния път разговаряхме ли и за някои подробности? (Да.) Проявленията на лъжеводачите са следните: първото е, че те се страхуват да не оскърбят хората и не смеят да премахнат или да отлъчат антихристите. Второто е, че не могат да разпознаят антихристите. Третото е, че действат като защитен чадър за антихристите. Четвъртото е, че са безотговорни спрямо Божиите избраници. Как изглежда безотговорността? Когато са изправени пред смущения и подвеждане от антихристи, лъжеводачите не могат да защитят братята и сестрите, не могат да разобличат злодеянията на антихристите, не могат да разобличат интригите на Сатана и не могат да разговарят за истината, за да помогнат на братята и сестрите да разпознаят антихристите — те не вършат такава работа. Освен това, що се отнася до онези хора с малък духовен ръст, на които им липсва проницателност и които са подведени от антихристите — лъжеводачите не само не вършат никаква работа, за да ги върнат обратно, но и казват безчовечни неща като например: „Заслужават си го“. Това е конкретно проявление на безотговорност, което показва, че лъжеводачите нямат усещане за бреме за делото на църквата. Тези проявления са конкретни действия и подходи на лъжеводачите, когато антихристите подвеждат и смущават Божиите избраници. Конкретното им отношение към тази работа е на безотговорност и нелоялност. Те представят различни оправдания и използват различни методи, за да дадат на антихристите зелена светлина, действат като защитен чадър за антихристите, като същевременно не успяват да защитят делото на църквата и правата и интересите на Божиите избраници. Ако лъжеводачите можеха бързо да решат такива проблеми като този, при който антихристите смущават, подвеждат, контролират и сериозно увреждат Божиите избраници, и след това можеха да ограничат, изолират, премахнат и отлъчат антихристите, то Божиите избраници биха получили най-голямата защита. Като водачи обаче те са некомпетентни за тази работа. От определена гледна точка може да се каже, че те прикрито защитават антихристите и им проправят път, като по този начин те могат да продължат да подвеждат, контролират и сериозно да увреждат Божиите избраници, и да смущават нормалния църковен живот, както и изпълнението на дълга на Божиите избраници. Това са различни проявления на лъжеводачите.

Четиринадесета точка: своевременно разпознавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (първа част)

След като завършихме общението за тринадесетата отговорност на водачите и работниците, днес ще разговаряме за четиринадесетата. Съдържанието на четиринадесетата отговорност в някои отношения е сходно с това на тринадесетата. Конкретната работа, която водачите и работниците трябва да изпълнят в четиринадесетата отговорност, е свързана не само с антихристите, но засяга и различни зли хора, което прави нейния обхват по-широк от този на тринадесетата отговорност. Преди да разговаряме за четиринадесетата отговорност, нека първо прочетем нейното съдържание. (Четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно разпознавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“.) Това изречение не е дълго, но когато става въпрос за конкретната работа, която водачите и работниците трябва да свършат, то не е толкова просто, колкото изглежда на повърхността. Какви точно са отговорностите на водачите и работниците, споменати в това изречение? Кои хора са обект на работата, която водачите и работниците трябва да извършват? (Разни зли хора и антихристи.) Каква е конкретната работа, която трябва да бъде свършена? (Своевременно ги разпознавайте. След като бъдат разпознати, премахвайте ги или ги отлъчвайте.) Своевременно разпознаване без отлагане. Още щом бъдат установени признаците, трябва да се направят прецизни преценки и окачествяване, след което да се предприемат мерки спрямо замесените лица, като те бъдат премахнати. Всъщност конкретната работа, която водачите и работниците трябва да извършат, се състои от две задачи: разпознаване на хора и решаване на проблеми. На повърхността това изглежда просто: първо разпознай, след това своевременно намери решения и мерки, насочени към различните зли хора и антихристи, които Божият дом изисква да бъдат премахнати или отлъчени. От тази гледна точка изглежда лесно за водачите и работниците да свършат тази работа добре и да изпълнят тази отговорност без особени трудности, защото Божият дом вече е провел пространно общение за подробностите по разпознаването и премахването на различни хора, като по този въпрос е говорено много. На пръв поглед работата, предвидена в четиринадесетата отговорност, в някои отношения изглежда сходна с конкретното съдържание на дванадесетата и тринадесетата отговорност, за които вече разговаряхме, но в четиринадесетата отговорност обект на работата, вършена от водачите и работниците, са не само антихристите, а и разни зли хора. Това разширява обхвата, за да включи различни типове зли хора, което изисква систематично и конкретно общение. Тъй като не става въпрос за проявленията на един тип зъл човек, а на различни типове, когато разговаряме за четиринадесетата отговорност на водачите и работниците, ще се съсредоточим върху определянето на конкретни обекти на тази работа. Това е един аспект. Освен това в следващото общение ще разговаряме подробно как точно да се отнасяме към тези хора — дали да ги ограничаваме, изолираме, премахваме, или да ги отлъчваме.

Какво е църква

Преди да разговаряме подробно за това дело, нека първо да разговаряме по една странична тема. Тази странична тема може да е добре позната или да е тема, по която нямате конкретно разбиране. Каква е темата? Тя е „Какво е църква?“. Как ви се струва тази тема? Някои хора може да кажат: „Ти разговаряш за отговорностите на водачите и работниците, затова просто разговаряй конкретно за това. Защо ще разговаряш за това какво е църква? Свързано ли е с тази тема?“. На пръв поглед може да изглежда, че не е свързано, и някои дори може да кажат: „Това е напълно отделна тема. Защо трябва да се повдига в общение?“. Независимо на какво мнение сте, оставете настрани тези мисли и първо се замислете какво е църква. След като определението на тази дума, обозначението „църква“, бъде ясно казано в общение, ще знаете защо разговаряме по тази тема.

I. Няколко разбирания за църква

Общението за това какво е църква предоставя ясно и точно обяснение на обозначението „църква“. То съобщава конкретното и точното определение на термина „църква“. Първо, можете да обсъдите как разбирате и възприемате термина „църква“. Какво е църква? Да започнем с теоретичното обяснение и след това да преминем към по-конкретно и относително практическо определение. (Моето разбиране е, че място, на което братя и сестри, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, се събират, за да почитат Бог, се нарича църква.) Това определение се отнася до това какъв тип място е църквата. Общо взето тя е осезаем, физически обект. Това е теоретично определение. Това определение точно ли е? Има ли някакви неточности? В теоретичен аспект това определение е приемливо. Кой може да добави повече? (Аз ще добавя малко. Поради явяването и делото на Бог, както и поради това, че Той изразява истината, има група хора, които следват Бог. Колективът, който те образуват, се нарича църква.) Това определение описва какъв тип колектив е една църква. Това също е формално, теоретично определение. (Ще добавя, че тази група хора получава делото на Светия Дух и когато се съберат да четат Божиите слова, те имат просветлението на Светия Дух и могат да практикуват истината и да растат в живота. Църква е събиране на такива хора.) Тази добавка към определението за църква описва какъв вид събиране е тя — основната отличителна черта на това събиране е да се ядат и пият Божиите слова, да се получава делото на Светия Дух и да се израства в живота. Това общо взето също е формално, теоретично определение за църква. Някой друг да добави още? (Това е група хора, които възприемат Божието слово като принцип на практикуване и се ръководят от истината и Христос. Тази група може да преживява Божието дело, да приема истината, да расте в живота и да бъде спасена. Такава група се нарича църква.) Тази „група“ е тъждествена на „колектива“, който беше споменат преди малко. Някой още да добави към това? Ако няма какво друго да добавите, можете да изкажете отново четирите разбирания, споменати по-горе. А именно, от началото на вярата ти в Бог до този момент какво точно си смятал, че е определението за църква. Теоретичното ѝ дефиниране би трябвало да е лесно, нали? Например колектив от хора, които искрено следват и се прекланят пред Бог, може да бъде наречен църква. Или група, която следва Божията воля, стреми се към покорство пред Бог и се прекланя пред Бог, може да бъде наречена църква. Или група, която има делото на Светия Дух, напътствията на Светия Дух и Божието присъствие и може да се прекланя на Бог, може да бъде наречена църква. Нима това не са теоретични определения за църква? (Да.) Всички вие разбирате и познавате съдържанието на тези отличителни черти в определението за църква, нали? (Да.) Тогава го повторете. (Църква означава колектив от хора, които искрено вярват в Бог и следват Христос. Една истинска църква има делото на Светия Дух и Божиите напътствия. Тя се ръководи от Христос и истината. Това е мястото, където последователите на Бог ядат и пият Божиите слова, преживяват Божието дело и имат навлизане в живота. Това е истинска църква. Църквата се различава от религиозните общности. Църквата не се занимава с религиозни ритуали или външни форми на почитане на Бог.) Това е в общи линии теоретичното определение за църква. Например определянето на църквата като място, на което се събират хора, призвани от Бог, или определянето на църквата като колектив от хора, които искрено вярват в Бог, следват Го, покоряват Му се и се прекланят пред Него, или определянето на църквата като събиране на хора, призвани от Бог, и така нататък — тези обозначения отразяват някои основни разбирания или определения за църква от различни групи вярващи. Нека не навлизаме във въпроса как различните религии и деноминации определят какво е църква. За нас, които следваме Бог, какво е определението за църква? Това не е нищо повече от група хора, които искрено вярват в Бог, получават делото на Светия Дух, имат Божиите напътствия и могат да ядат и пият Божиите слова, да се стремят към истината, да се стремят към покорство пред Бог и да се прекланят пред Бог. Независимо дали се определя като място, колектив, събиране, група, общност или друго — независимо от използвания термин — характеристиките на определението са общо взето тези. Предвид основното разбиране на хората за църква, предвид характеристиките, които използвате, за да определите обозначението „църква“, става ясно, че след като хората започнат да следват Бог и да разбират някои истини, разбирането им за църква е, че това вече не е обикновена общност или група. Вместо това тя е свързана с искрена вяра в Бог, четене на Божието слово, получаване на делото на Светия Дух, способност да се покориш на Бог и да се преклониш пред Бог, или с аспекти, включващи навлизане в живота, промяна на нрава, свидетелстване за Бог и други. Погледнато по този начин, след като Бог започна да върши делото Си, обозначението „църква“ в сърцата на повечето хора придоби по-дълбоко, по-конкретно разбиране и възприемане — такова, което е съобразено в по-голяма степен с Божията идея за църква. То вече не е нещо толкова просто като сграда, социална общност, отдел, институция или нещо друго. По-скоро е свързано с неща като вярването в Бог, Божиите слова, истината и почитането на Бог.

II. Стойността на съществуването на църквата и делото, което върши

Що се отнася до конкретното понятие или определение за църква, в момента няма да правим прибързани заключения. След като имате основно понятие за обозначението „църква“ или определението за нея, ясни ли са ви неща като стойността на съществуването на църквата, работата, която се извършва в резултат от съществуването на една църква и ролята, която една църква играе сред хората? Съдържанието на тези аспекти свързано ли е и с определението за църква? Казано просто, онова, което върши една църква, е стойността на нейното съществуване. Да разгледаме например една къща — какво е предназначението на тази къща? Каква е нейната стойност и значение за хората, които живеят в нея и я използват? Най-малкото тя осигурява подслон от вятъра и дъжда, което е една нейна стойност. Друга стойност е, че когато си изтощен и изморен и няма къде да отидеш, домът е мястото, където можеш да си починеш и да живееш в мир и доволство. Тази къща се нарича дом, но каква е нейната функция за теб? Тя осигурява подслон от вятъра и дъжда, осигурява почивка, отпускане, възможността да се насладиш на свободата и така нататък. Тези функции са стойността на тази къща за теб. Сега, да повторим, каква е ролята на една църква? Каква е стойността и значимостта на нейното създаване и съществуване? Казано просто, какво върши една църква, каква роля играе? Ясен ли ви е този въпрос? Каква конкретна работа или вид работа трябва да върши една църква и какво трябва да влиза в обхвата на нейната работа, за да бъде наречена църква, за да бъде тази работа онова, което трябва да върши една истинска църква? Това е част от конкретното съдържание, за което трябва да се разговаря по отношение на определението за църква. Първо, какво точно дело върши една църква? (Основно разгласява Божиите слова, свидетелства за Божието дело и разпространява евангелието, като дава възможност на повече хора да дойдат пред Бог и да приемат Неговото спасение.) Това конкретна задача ли е? (Да.) Това е значимостта на съществуването на една църква и една от конкретните задачи, които тя трябва да изпълнява, но не е всичко. Разгласяването на Божиите слова и свидетелстването за Божието дело е конкретна задача. Кой отговаря за тази задача? Това е текущият евангелски екип. Какво друго дело върши една църква? (Да организира братята и сестрите да се събират, да ядат и пият Божиите слова и да разговарят за Божиите слова, да им дава възможност постоянно да разбират истината и да изпълняват дълга си нормално.) Тази конкретна задача е да води хората да ядат и пият Божиите слова, да разбират истината и да изпълняват дълга си нормално. Разгласяването на Божиите слова е основна и важна задача на една църква. Да води хората да ядат и пият Божиите слова, да разбират истината и да изпълняват дълга си нормално е съществената работа на църквата. Това се ръководи вътрешно. Тези две задачи — една външна и една вътрешна — са делото, което е резултат от съществуването на църквата. Може да се каже също така, че те са две важни задачи, които една църква трябва да изпълнява. Има ли и други? (Друга задача е хората да бъдат водени да преживяват Божието правосъдие, за да се пречистят и да постигнат промяна в нрава.) Това е конкретна вътрешна задача на една църква. Всички тези задачи, които споменахте, са общо взето представителни. Преживяването на Божието дело, като например преживяване на различни среди, преживяване на правосъдие, наказание, кастрене и така нататък, в крайна сметка постигане на промяна в нрава и спасение — това е конкретна задача. Това е ефектът и въздействието, които създаването и съществуването на една църква имат върху хората. Делото на разгласяването на Божиите слова и свидетелстването за Бог се върши не само от евангелския екип. То се осъществява и чрез различни статии за свидетелства за преживяване, химни, различни видеоклипове и филми, и така нататък, които също така са конкретното съдържание и проекти, включени в делото по разгласяване на Божиите слова. Освен това има задачи, свързани с църковния живот: ядене и пиене на Божиите слова, за да се разбере истината, способност за покоряване пред Бог и познаване на Бог, както и преживяване на Божието дело и различните среди, нагласени от Бог в процеса на изпълнение на дълга, за да се постигне промяна в нрава и спасение. Това са няколко задачи, възникващи въз основа на съществуването на църквата, след като тя е била създадена. Освен тези основни задачи има ли и странични задачи? Какви са страничните задачи? Те са свързани с работа по маловажни или общи дела, които обаче също носят ползи за Божиите избраници, докато се стремят към истината и изпълняват дълга си. Тази работа може да се отрази положително на израстването в живота на хората и промяната на техните възгледи за нещата. При специални обстоятелства работата по общи дела, свързани с физическото оцеляване на хората, която произтича от работата на църквата, счита ли се за необходима работа на една църква? Например земеделието, животновъдството и други дейности, които осигуряват известна част от необходимата храна за тези, които изпълняват дълга си — те считат ли се за съществена работа на една църква? (Не.) А осигуряването на компютри, оборудване и други неща за хората, които изпълняват дълга си — те считат ли се за съществена работа на една църква? (Не.) Тогава какво се има предвид под съществена работа на една църква? Това засяга определението за църква. Предишните ви определения за църква бяха добри. Бях доста удовлетворен от тях, защото характеристиките във вашите определения са свързани с по-висши истини като навлизането на хората в живота, истинската им вяра в Бог и следването на Бог, познаването на Бог и дори промяната в нрава, покорството пред Бог и почитането на Бог. В контекста на горното, съществуването на църква категорично не е в името на неща, свързани с плътския живот и интереси на хората, като например това да им бъде топло и да бъдат нахранени, да бъдат здрави или да търсят перспективи. Една църква не съществува, за да подпомага физическото оцеляване на хората или да им позволява да се наслаждават повече на плътския живот. Някои хора казват: „Това не е правилно. Физическият ни живот и оцеляване са споменати в Божиите слова, които ни казват да изучим някои съвременни умения и знания за здравословен живот. Нима те не са свързани с нашето оцеляване?“. Те считат ли се за съществена работа на една църква? (Не.) Тъй като една църква се състои от вярващи в Бог и животът на хората естествено включва храна, облекло, подслон, транспорт и ежедневни потребности, църквата помага на хората да решават тези проблеми между другото. След като тези проблеми бъдат решени, хората си мислят: „Църквата е отговорна и за ежедневните ни нужди. Това е редовната работа на църквата и нейната съществена работа“. Нима това не е погрешно разбиране? (Да.) От какво е породено това погрешно разбиране? (Не им е ясно що е то съществена работа на една църква.) Защо това остава неясно за тях дори сега? Няма ли проблем с възприемането им? (Да.) Защо има проблем с възприемането им? Това е въпрос на заложби. В крайна сметка проблемът е в слабите заложби.

Що се отнася до съществената работа на една църква, току-що бяха споменати три точки: едната е свидетелстване за Божиите слова и разгласяването им. Друга точка е да води хората да ядат и пият Божиите слова, да навлязат в реалността на Божиите слова и да помага на хората да разберат истината, да практикуват Божиите слова и да изпълняват по-добре дълга си. А третата е да води хората да преживяват Божието дело, да преживяват върховенството на Бог и да се отърват от покварения си нрав, за да постигнат промяна в нрава въз основа на разбиране на Божиите слова. Целта на всичко това е хората да постигнат спасение. Тези три точки са добре обобщени. Те са делото, което една църква трябва да върши, и стойността и значимостта на съществуването на църквата за човешкия род, за членовете на църквата и за Божиите избраници. Но това не е достатъчно изчерпателно. Освен тези съществени задачи, помислете отново за това какви други съществени ползи придобиват хората, освен че преживяват това дело, което църквите вършат. (Хората се учат да разпознават различни хора, събития и неща.) Разпознаването на различни хора, събития и неща е донякъде близък отговор. То е свързано със съществената работа на една църква. Когато говорим за съществена работа, става въпрос за представителни задачи. Онова, за което разговаряхме току-що, са положителните резултати, които хората постигат, или част от работата, вършена от църквите, в която хората участват или която преживяват. Освен тези съществени задачи, друга стойност на съществуването на една църква е да помага на хората да разберат човешкия род, света и влиянието на мрака. Извън трите задачи, за които разговаряхте, това съществена задача на една църква ли е? Това конкретна задача ли е? (Да.) В сравнение с първите три задачи това се счита за странична задача. Защо се счита за странична? Защото е резултат, постигнат от хората чрез преживяване на първите три задачи — постигнат е чрез преживяване на Божието дело, ядене и пиене на Божиите слова, разбиране на истината, разбиране на собствения покварен нрав и познаване на Бог. Резултатът е, че хората започват да разбират този нечестив човешки род, този мрачен свят и влиянието на мрака. Този резултат вече постигнат ли е частично? (Да.) Не е ли това стойността на съществуването на една църква? Не е ли това функцията и ефектът, които съществуването на една църква трябва да има за онези, които следват Бог? (Да.) Първо, то има този обективен ефект. Освен това църквите също така положително и активно вършат тази работа. Какви конкретни проекти се включват в тази работа? Например филмите за Божиите избраници, които преживяват арест и мъчения — от една страна, това са свидетелства, създадени от онези, които следват Бог, когато страдат от бруталното преследване на Сатана. От друга страна, те разобличават как този нечестив човешки род, този мрачен свят и влиянията на мрака се съпротивляват и осъждат Бог и истината, както и различните начини, по които те брутално преследват онези, които следват Бог. Чрез разобличаването на тези неща филмите помагат на хората да разберат човешкия род, света и влиянието на мрака от тази гледна точка. Някои хора казват: „Какво имаш предвид под „разбиране на човешкия род и света“?“. Всички вие какво мислите, че означава това? (Разбиране на мрака и нечестивостта на човешкия род и света, както и разбиране на същността, че целият човешки род е враг на Бог.) Правилно. Това означава разбиране на нечестивостта и мрака на човешкия род, разбиране на грозните лица и истинската природа на целия човешки род като врагове на Бог. Видеоклиповете за мъчения или лични свидетелства за преживявания са конкретни примери за делото, което вършат църквите. Освен това разобличаването на традиционната култура, човешките морални възгледи, мислите на определени етнически групи или раси, както и традиционните доктрини на даоизма и конфуцианството в Китай, някои псевдоистини, семейни правила и възпитание, които обвързват хората и ограничават мислите им — каква е целта на разобличаването на тези неща? В коя категория дело попада това? Съдържанието, което вече анализирах в историята „Да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“, не е ли част от разбирането на света, човешкия род и влиянието на мрака? (Да.) Това е пример за конкретното съдържание на това дело. Следователно това дело е и конкретна задача, която една църква трябва да изпълнява. В обобщение, делото на една църква е, от една страна, да напътства позитивно хората към истината реалност чрез истината, да ги води към постигане на покорство пред Бог. От друга страна, то е да разобличава сатанинския, мрачен свят, да разобличава различните актове на враждебност на Сатана към истината и Бог, и да разобличава злите тенденции в човешкото общество, различните идеи и представи на покварения човешки род, както и техните ереси, заблуди и така нататък, така че хората да могат да разберат истинската природа и същност на тази нечестива епоха. Нима това не е съществената работа на една църква? (Да.) Всъщност вие вече сте придобили много от делото на църквата и сте спечелили съществени ползи. Що се отнася до хората в църквата, независимо дали те са онези, които се интересуват от истината, или онези които не се интересуват от истината, след като са следвали Бог от три до пет години чрез събирания за общение за истината, четене на Божиите слова с молитва и преживяване на преследване и оклеветяване от страна на невярващите, смущения от зли хора и антихристи, както и всякакви други хора, събития и неща, те несъзнателно ще започнат да разпознават и да разбират този мрачен свят, нечестивия човешки род, управляващите власти и мрачното влияние на целия свят. Това са ползите, които те получават. И как възникват тези ползи? Те резултат ли са от съществуването на църквите? Те резултат ли са от делото, което църквите вършат? (Да.) От една страна, хората са придобили някакво разбиране за Божиите слова, дело и нрав. От друга страна, те са получили и известна съответна осъзнатост и проницателност за света, човешкия род и влиянието на мрака. Резултатите от тези две придобивки за хората и положителните им ефекти върху тях са онова, което те трябва да достигнат, за да постигнат спасение.

Делото на една църква може да бъде обобщено като разгласяване на Божиите слова и дело и свидетелстване за тях, и водене на хората да ядат и пият Божиите слова, така че да могат да разберат истината, да практикуват Божиите слова и да изпълняват дълга си по-добре. Освен това на основата на разбирането на истината те могат да преживеят Божието дело, да се отърват от покварения си нрав и да постигнат промяна в нрава. Освен тези три аспекта то включва помагане на хората да разберат нечестивия човешки род, мрачния свят и влиянието на мрака. Макар проектите в работата на една църква да не са много, конкретното съдържание е обширно. Цялото съдържание е свързано с Божиите слова, истината, отърваването от собствения покварен нрав и покоряването на Бог. Разбира се, то е в още по-голяма степен свързано със спасението. Това е функцията на една църква и стойността на съществуването на църквата. Всеки аспект от делото на една църква е тясно свързан с навлизането в живота на Божиите избраници, тъй като касае това как хората се отнасят към Божиите слова, отношението им към Бог, спасението им, както и техните възгледи и отношение към света, човешкия род и влиянието на мрака. Накратко казано, съществуването на една църква е тясно свързано с всеки, а делото, което върши една църква, наред със стойността и значимостта на нейното съществуване, е неразделно от всеки, който приема Божието спасение.

След като разговаряхме за конкретната работа, която една църква трябва да върши, нека обсъдим неподходящите определения и възгледи, които хората имат за обозначението „църква“ и значимостта на съществуването на една църква. Преди всичко, хората мислят, че църквата е относително успокояващо място, място, изпълнено с топлина и слънчева светлина, относително дружелюбно място без конфликти, война, убийства или кръвопролития — идеално място, за което сърцата на хората копнеят и което е изпълнено с щастие. Тук няма ревност или съперничество, няма заговорничене, няма зли тенденции или други явления, които съществуват в невярващия свят. На това място се гледа като на идеален пристан, на който сърцата на хората могат да пуснат котва. Независимо колко красиви са фантазиите на хората за термина „църква“, като цяло хората намират известна духовна опора в църквата. Тази духовна опора има по-осезаема функция за хората: когато се сблъскат с трудности, могат да дойдат в църквата, за да изразят проблемите си и църквата може да им помогне да облекчат тревогите си и да разрешат трудностите си. Например ако се сблъскат с трудности в работата или в живота, ако децата им са непокорни, ако съпругът или съпругата имат извънбрачна връзка, ако има конфликти между свекърви и снахи, ако има спорове с колеги или съседи, ако децата им са тормозени, ако земята им е присвоена от някакъв местен деспот и така нататък — когато тези неща се случат, хората се надяват, че някой в църквата може да се застъпи за тях и да им помогне да решат и да преодолеят тези проблеми. В съзнанието на хората църквата е такова място. Несъмнено в съзнанието на хората църквата е убежище, идеален рай, място за облекчаване на тревоги и решаване на трудности, отстраняване на насилието и място, където добрите хора са оставени да живеят в мир и където се отстоява справедливостта. Ако животът стане труден, църквата трябва да предостави помощ. Ако няма зеленчуци за ядене и ориз за готвене, църквата трябва да ги раздава. Ако няма дрехи, църквата трябва да му купи. Ако някой се разболее, църквата трябва да плати за лечението. Когато някой се сблъска с трудности в работата, братята и сестрите в църквата трябва да му подадат ръка за помощ, да използват влиянието си, да използват връзки или да предложат напътствия. Когато нечии деца се явяват на приемни изпити за колеж, родителите се обръщат към църквата, за да намерят повече хора, които да се молят за тях в опит да се осигури, че детето им ще успее да влезе в колежа. Независимо какви трудности възникват, щом някой дойде в църквата, всички тези трудности могат да бъдат преодолени и може да бъде намерено решение. Дори ако човек страда от лошото отношение на зли хора, църквата, с многото си хора и голямо влияние, може да уреди нещата. Насърчаван и подкрепян от много хора, човек вече няма да е плах или да се страхува, че ще го тормозят някакви бандити. Дори когато е тормозен, отлъчен от средата си и изпитва постоянни трудности в обществото без начин за препитание, човек може да потърси помощ и добър съвет от църквата и да намери подходяща работа. Всички тези неща, както и други, представляват ролята, която хората вярват, че една църква трябва да играе, и работата, която трябва да върши. Ако се съди по мислите и представите на хората или от онова, което те изискват от една църква, е ясно, че те несъмнено гледат на църквата като на институция за социално подпомагане, благотворителна организация, агенция за запознанства или набиране на персонал, или общност на Червения кръст. Някои дори мислят, че без значение колко са способни или какъв е статусът им в обществото и сред човешкия род, те винаги имат нужда от мощна организация, на която да разчитат. Когато се сблъскат с трудности в обществото или се изправят пред силните на деня, те се нуждаят от могъща сила, която да ги подкрепи, да говори от тяхно име, да поеме контрол или да се бори за техните права и интереси. Според тях църквата може да изпълни тази роля и да постигне желаната от тях цел, затова църквата става единственият им избор. Очевидно те гледат на църквата като на социално обединение или асоциация, като например учителски профсъюз, транспортен профсъюз, фермерска асоциация, асоциация на жените, пенсионерска асоциация и така нататък — такъв тип социални групи и организации. Без значение какви действително са определенията на хората за църквата, предвид работата, която една църква върши и точното определение за църква, става ясно, че отношението на хората към църквата и изискванията им спрямо нея са неправилни и необосновани и хората не бива да ги имат. Църквата не е място, където „да се ограбват богатите, за да се нахранят бедните“, да се отстранява насилието, добрите хора да се оставят да живеят в мир и да се отстоява справедливостта, а още по-малко е място, където да се помага на света и да се спасяват хора или да се облекчават тревогите на хората и да се решават трудностите им. Църквата не е благотворителна организация, не е институция за социално подпомагане и не е социална общност. Създаването и присъствието на една църква не е с цел да действа като социална група или организация. Освен няколкото съществени задачи, които една църква трябва да поеме, които са да свидетелства за Божиите слова и да ги разгласява, да води хората да ядат и пият Божиите слова, да преживяват Божието дело и да се отърват от покварения си нрав, за да постигнат спасение, една църква няма задължение да предоставя никакви функции или помощ на обществото или на която и да било етническа група. Освен това църквата не е място за борба за правата и интересите на хората и тя няма задължение да осигури на хората физическия им живот, социален статус, длъжности, заплати, социална помощ и така нататък. В представите си хората вярват, че функциите на една църква са да отстранява насилието и да остави добрите хора да живеят в мир, да отстоява справедливостта, да облекчава тревогите на хората и да решава трудностите им, да помага на света и да спасява хората, както и да се бори за правата и интересите на хората — общо взето тези функции. Следователно хората вярват, че църквата е тяхната непосредствена помощ и че всяка трудност може да бъде решена и преодоляна от църквата. Очевидно хората считат църквата за социална институция, организация или група. Една църква обаче институция ли е? (Не е.) Ако функциите и ролите, заради които хората вярват, че една църква съществува, са да отстрани насилието и да остави добрите хора да живеят в мир, да отстоява справедливостта, да облекчава тревогите на хората и да решава трудностите им, да помага на света и да спасява хората, да се бори за правата и интересите на хората и така нататък, то тази църква не може да бъде наречена църква, тъй като няма връзка с Божиите слова, делото на Светия Дух или Божието дело по спасението на хората. Такава група или организация трябва просто да бъде наречена група или организация, която няма връзка с църквата, нито има връзка с делото на църквата. Ако една организация под знамето на вярата в Бог се занимава с дейности като например посещение на служби, прекланяне пред Бог, четене на Библията, молитви, пеене на химни и възхваляване, или дори ако има официални събирания и богослужения, както и така наречените събирания за изучаване на Библията, молитвени събирания, събирания с колеги, събирания за обмен и така нататък, независимо от вида на членовете и структурата си, тези неща нямат връзка с истинската църква. И така, какво точно е истинска църква? Как възниква тя? Една истинска църква се формира заради явяването на Бог, Неговото дело и това, че Той изразява истината, за да спаси човешкия род. Тя се създава, когато хората чуят Божия глас, обърнат се към Бог и се покорят на Божието дело. Това е истинска църква. Църква не се организира и основава от хора, а се създава лично от Бог, лично се ръководи от Бог и Той е неин пастир. Следователно Бог има поръчения за Своите църкви. Мисията на една църква е да разгласява Божиите слова, да свидетелства за Божието дело и да помага на хората да чуят Божия глас, да се върнат към Божието присъствие, да приемат Божието спасение, да преживеят Божието дело и да постигнат Божието спасение, както и да свидетелстват за Бог — толкова е просто. Това е стойността и значимостта на съществуването на една църква.