Лъжеводачите не се отнасят към хората въз основа на Божиите слова, а съобразно собствените си предпочитания. Те действат без никакви принципи, като правят каквото си искат. Когато видят антихристи да смущават църквата, лъжеводачите не ги мразят. Те вярват, че като им прочетат някои от Божиите слова, могат да ограничат прекъсванията и смущенията им. Що за хора са антихристите? Те са дяволи, те са сатани! Без значение колко години са вярвали в Бог, антихристите изобщо не приемат истината и могат да прекъсват и да смущават църковното дело, както и да смущават навлизането в живота на Божиите избраници. Те са дяволите и сатаните от реалния живот. Лъжеводачите се надяват да накарат антихристите да изпитат угризение и да променят решението си, след като им прочетат няколко откъса от Божиите слова. Не е ли това изключително глупаво? Хора като антихристите изобщо не приемат истината. Колкото и злодеяния да извършат, те няма да се самоанализират или да се опознаят, и колкото и грешки да допуснат, няма да ги признаят. Те са жалки нищожества, обречени на ада, а ти си мислиш, че като им прочетеш няколко откъса от Божиите слова и им отправиш няколко думи на увещание, можеш да ги промениш — не е ли това самозалъгване? Ако поквареното човечество можеше толкова лесно да приеме истината, на Бог нямаше да се налага да извършва делото на правосъдието и наказанието. Защо Бог казва толкова много слова и изразява толкова много истини в Своето дело? Защото спасяването на хората не е лесно, защото трудностите на хората са твърде много и тяхното непокорство е твърде голямо! Само онези, които могат да приемат истината, може да бъдат спасени. Онези, които изпитват неприязън към истината и я мразят, не може да бъдат спасени. Лъжеводачите вярват обаче, че ако кажат няколко сурови думи на неверниците, злите хора и антихристите, тези лица ще изпитат угризение и ще стигнат до себепознание, и че ако след това им кажат няколко насърчителни и утешителни думи, те ще се покаят, така че да могат да се съсредоточат върху изпълнението на дълга си, да станат предани и да претърпят промяна в нрава, като така превърнат антихристите в покорни овце. Не е ли това глупава идея? Тази идея е изключително глупава! Това са бълнуванията на лунатик — как биха могли нещата да са толкова прости! Бог върши делото на правосъдието повече от тридесет години, а колко себепознание и преобразяване са постигнали хората? Само малцина са постигнали някакви резултати. Онези, които не обичат истината, независимо колко проповеди слушат, в най-добрия случай разбират някои доктрини. Техният живот нрав изобщо не се е променил и дори рядко може да се видят добро поведение и добри дела от тях. Що за хора са това? Това са хора, които ядат хляб до насита — те изобщо не приемат истината. Те се съсредоточават само върху това да се наслаждават на Божията благодат и преследват само благословии. Те не са нищо повече от пременени в дрехи зверове! Хората са били дълбоко покварени от Сатана. Те са пълни с покварен нрав, а костите и кръвта им са пълни с отровите на Сатана. Ако не могат да приемат истината или Божия съд и наказание, как могат истински да се покорят на Бог? Как могат да изпълняват дълга си предано? Как могат да се боят от Бог и да отбягват злото? Може ли постигането на спасение да бъде толкова просто, колкото хората си го представят? Сатана е покварявал хората в продължение на няколко хиляди години до такава степен, че те са се превърнали в дяволи. Сега Бог е дошъл да ги спаси и независимо колко слова изрича Той, превръщането на превърналите се в дяволи хора в истински човешки същества е изключително трудна задача. Не само че Бог трябва да изрази много истини, но хората също трябва да направят всичко възможно да сътрудничат, като се стремят към истината, като я приемат и я практикуват — само тогава могат да се освободят от влиянието на Сатана и да постигнат Божието спасение. Бог веднъж каза: „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“. Въпреки че много хора вярват в Бог, само онези, които наистина преживяват Божия съд и наказание и напълно се покоряват на Неговото дело, могат да бъдат пречистени и доведени до съвършенство. Онези неверници, зли хора и антихристи, които не приемат ни най-малка част от истината, изпитват неприязън към истината в сърцата си. Те никога няма да постигнат Божието спасение и може единствено да бъдат разкрити и отстранени от Божието дело. Лъжеводачите нямат разбиране за Божието дело. Те мислят за Божието дело на спасяването на хората по толкова прост начин и вярват, че като прочетат някои от Божиите слова на злите хора и антихристите и кажат няколко сурови думи на кастрене, те ще се покаят, ще се променят и ще станат предани в изпълнението на дълга си. Какъв е проблемът тук? Освен че не се стремят към истината и не я разбират, това е така и защото лъжеводачите имат изключително малки заложби. Поради това те нямат никакво разбиране, когато става въпрос за Божието дело и за това как Бог спасява хората. За да видите каква е същността на човек, дали той има истината реалност и как трябва да се отнасяте към него, е необходимо да вземете предвид неговите заложби и отношението му към истината — трябва да наблюдавате какво е неговото възприемане на истината и дали той може да приеме истината. И така, каква е основата за измерването на това дали човек може да възприеме истината? Тя зависи най-вече от качеството на неговите заложби и дали възприемането му на Божиите слова е чисто. Някои хора живеят до петдесет-шестдесет години и все още не могат да прозрат същността и действителността на човешката поквара. Те все още си представят, че човешкото общество е красиво и искат да живеят в мир и хармония с другите. Не е ли това изключително глупаво и наивно? Ако вярата в Бог можеше да превърне всички в добри хора, щеше ли да има нужда от Божието дело на правосъдието и наказанието, за да спаси хората? Лъжеводачите не окачествяват различните хора въз основа на Божиите слова, а по-скоро само въз основа на външното им поведение и на лични впечатления. Работата, която вършат, също е много повърхностна, подобно на деца, които си играят на семейство. Те си мислят, че понякога могат да намерят точните Божии слова, които да приложат в дадена ситуация, и че простото прочитане на някои от Божиите слова на хората ще ги промени: „Вижте, под моето водачество и с моето увещание, с моята любяща помощ Божиите слова дадоха резултат върху хората. Те вече не искат да бъдат антихристи и са готови да променят възгледите си за вярата в Бог. Вече няма да се борят за власт и облаги, нито ще установяват независими царства. Вече няма да прекъсват и смущават църковното дело и вече няма да подвеждат или увличат на своя страна братята и сестрите!“. Можеш ли да ги ограничиш? Никога не можеш да ограничиш онези, които са истински зли хора, причиняващи прекъсвания и смущения. Понеже имат същността на зли хора, те вършат злодеяния по всяко време денем и нощем. Те вършат зло, винаги когато им се отдаде възможност. Редно ли е да не ги премахнеш от църквата? Ще спрат ли доброволно злодеянията си? Те не са хора. Те са дяволи и сатани! Колко години дяволите и Сатана са се съпротивлявали на Бог? Те все още се съпротивляват на Бог и до днес. Антихристите и всякакви зли хора, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църквата, са дяволите и сатаните от реалния живот. Те са враговете в реалния живот. Могат ли те да променят същността си заради няколко твои думи или заради твоето любящо сърце? Толкова си глупав! Мислиш си, че можеш да спасиш хората от греха, само защото разбираш малко доктрина? Можеш ли да ги спасиш? Те са обречени на ада, а ти си мислиш, че няколко добри думи могат да ги променят. Толкова ли е лесно? Ако хората бяха толкова лесни за спасяване, на Бог нямаше да Му се налага да казва толкова много слова или да извършва делото на правосъдието и наказанието. Щеше ли да има нужда да изразходва толкова много време и толкова много кръв от сърцето Си, за да спаси хората?

Сега в църквата различни хора вече са разкрити и обособени според типа си. Всеки трябва да бъде категоризиран според типа му, а в Божия дом има принципи и управленски закони, които указват как да се отнасяме и как да се справяме с различните типове хора. Бог има търпение и толерантност, милост и любяща доброта, и праведен нрав — но не забравяйте, че Бог има също гняв и величие. Някои хора казват: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Това е вярно, но Бог желае „всеки човек“ да бъде спасен, а не всяко нещо или всеки дявол. Когато хората падат в погибел, Бог изпитва тъга и скръб. Когато дяволите падат в погибел, това е техният подобаващ край и тяхното заслужено наказание. Бог не скърби за тях. Такъв е Божият нрав и такъв е Неговият принцип в отношението Му към хората. Хората винаги искат да противоречат на Бог, като си мислят, че онези неверници, зли хора и антихристи също са хора. Те вярват, че онези, които постоянно прекъсват и смущават църковното дело, също са хора, че онези, които се борят за статус и установяват независими царства, също са хора, че онези, които постоянно се занимават с разврат, също са хора. Те причисляват всички тези личности, които са от рода на дяволите, към Божиите избраници. Не е ли абсурдно това? Не противоречи ли то на Божиите желания? Понеже възгледите им по въпросите напълно противоречат на Божиите слова и на истината, техните мнения за различните негативни личности, дяволи и сатани са напълно противоположни на Божиите слова и много сериозно се различават от тях. Бог никога не се е отнасял към дяволите, които следват Сатана, като към хора. Как окачествява Бог тези хора? Те са слуги на дявола Сатана, те са зверове. Лъжеводачите, водени от добрите си намерения и объркана любов и подтикнати от самозаблуда, се отнасят към тези неверници, дяволи и слуги на Сатана като към братя и сестри. Следователно те им показват голяма любов и доброта, като постоянно им помагат и ги подкрепят. В резултат на това, че лъжеводачите разпростират своята подкрепа, помощ и водачество върху тези хора, истинските братя и сестри, тези, които Бог иска да спаси, са силно смутени. Църковният живот никога не може да влезе в правилния път и братята и сестрите никога не могат нормално да ядат и пият Божиите слова и да разговарят за истината без никакво смущение от зли хора. Не е ли това „постижението“ на лъжеводачите? Тяхното „постижение“ е доста значимо: те не само не успяват да защитят братята и сестрите, но оказват и незаслужено уважение и защита на онези зли хора и антихристи. Не е ли това прекъсване на църковното дело? Естеството на това, което лъжеводачите правят, е прекъсване, но те си мислят, че поддържат църковното дело и че подпомагат и подкрепят Божиите избраници. Как гледа Бог на тези действия на лъжеводачите? Бог ги ненавижда, Той ги ненавижда силно! Лъжеводачите не вършат реална работа, а се съсредоточават върху закрилата на злите хора и действат като слуги на Сатана. Стига се до там, че Божиите избраници — онези, които обичат истината — са неспособни да получат подкрепата и ресурса на църквата, въпреки че живеят църковен живот и въпреки че искат да изпълняват дълга си, но безопасността им не може да бъде гарантирана. Лъжеводачите са в пълно неведение по тези въпроси и си мислят: „Отнасям се към всички еднакво, тогава защо се оплаквате? Какво точно трябва да направя, за да ви удовлетворя? Ето какво означава да се отнасяш справедливо към хората. Вие просто сте придирчиви и трудно може да ви се угоди! Както и да е, аз отговарям пред Бог. Правя всичко пред Бог!“. Не са ли те неподатливи на никакъв разум, щом могат да бълват такава реторика? Не са ли те глупави до крайност? Те наистина са неподатливи на разум и са глупави до крайност. Божият дом всеки ден говори за това как Бог спасява човечеството, но лъжеводачите никога не разбират Божиите слова. Те си мислят, че независимо кой е човекът, независимо каква е неговата същност, независимо колко зли са били деянията, извършени от него и колко злобна е човешката му природа, под напътствието на Божиите слова и с помощта на любящата подкрепа на хората, той в крайна сметка ще се покае и ще се върне назад. Не е ли този възглед напълно погрешен? (Да, така е.) Освен че имат много погрешно възприемане на Божиите слова, лъжеводачите също така се преструват, че разбират Божиите намерения и, като мислят едностранчиво и действат според собствените си егоистични желания, показват доброта и любов към злите хора и антихристите. И какъв е резултатът? В крайна сметка те прикриват злите хора и антихристите, стават техни съучастници, предоставят им възможности и благодатна почва да прекъсват и смущават църковното дело и църковния живот. Междувременно братята и сестрите, които наистина се нуждаят от защита, биват пренебрегвани от лъжеводачите, които никога не ги питат: „Как се чувствате от това, че в църквата има такива зли хора и антихристи, и хора, които дават воля на негативността си и разпространяват представи? Съгласни ли сте да ги задържим в църквата? Готови ли сте да изпълнявате дълга си и да живеете църковен живот заедно с тях?“. Те никога не питат как се чувстват братята и сестрите по отношение на всичко това. Какво мислите — не са ли такива водачи и работници доста отвратителни? Те действат под знамето на водачи и работници, носят такива титли, но всъщност вършат работа по закрилата на Сатана и слугите на Сатана. Наистина е тъжно! Ако кажете, че такива водачи и работници имат малки заложби и не вършат реална работа, те може да не са убедени в това. Ще се почувстват онеправдани, като си мислят, че са заети всеки ден и че не бездействат, така че как може да не вършат реална работа? Но въз основа на техните проявления — понеже чувстват, че и двете групи хора са важни, като мислят, че и двете групи трябва да бъдат третирани еднакво, използват справедливото отношение като извинение, за да позволят на злите хора и на онези, които прекъсват и смущават, да властват тиранично в църквата, и допускането на различни злодеяния да продължават в църквата — какви са тези водачи и работници? Въз основа на техните проявления, на начина им на работа, на принципите им на работа и на мотивите им за вършенето на работа, те безспорно са лъжеводачи и объркани глупаци. Точно ли е да се каже това? (Да.)

В обществото, независимо за коя група или класа хора става дума, не се прави разлика между зли и добри хора, още по-малко се обсъжда как Сатана покварява хората или каква е същността на поквареното човечество. Дори не се прави разлика между добро и зло. Но в Божия дом всичко се основава на Божиите слова. Истината никога не се променя и Божиите слова постигат всичко. В църквата всички типове хора са разкрити от Божиите слова и са естествено разпределени според типа си. Всички типове хора трябва да бъдат използвани по най-добрия начин въз основа на човешката им природа, стремежи и същност. Това категоризиране по ранг ли е? Това не е категоризиране на хората по ранг, а е категоризиране. Всеки човек трябва да бъде разпределен според типа си — трябва да бъде поставен там, където принадлежи. Смесването не е приемливо, смесването е временно и е за определен период. Например, когато плевели и жито са смесени заедно, ако скубането на плевелите засяга житото и може да доведе до загиването му, тогава плевелите все още не бива да се скубят. Това, че не се скубят, не означава обаче, че не са категоризирани — тогава кога трябва да се скубят? В подходящия момент. Бог ще подготви момента. Сега е моментът всеки да бъде разпределен според типа си. Всички видове хора трябва да бъдат категоризирани. Това е необходимо. Защо трябва да се свърши тази работа? От теоретична гледна точка това е в основата на Божиите слова. От гледна точка на реалната ситуация е необходимо да се направи това — то има практическа стойност и е наложително да се направи. Когато скубането на плевелите не засяга житото, плевелите трябва да бъдат изскубани и отделени от житото. Ако към неверниците и злите хора — онези, които са плевели, — се отнасят като към братя и сестри, това е твърде несправедливо към всички братя и сестри, които искрено отдават всичко на Бог. От една страна, тези хора често ще бъдат смущавани, повлиявани и увреждани от зли хора, които прекъсват и смущават делото на църквата. От друга страна, някои хора с малък духовен ръст не разбират истината и ще бъдат възпрени, ще станат негативни и слаби или дори ще се препънат, когато влязат в контакт със зли хора, които прекъсват и смущават. Освен това всичко, което правят хората, които прекъсват и смущават, и всяка дума, която казват, води до хаос, бъркотия и ситуации на безпорядък. Най-реалистичната ситуация е тази, в която изпълняват дълг или вършат някаква работа, но безразсъдно вършат прегрешения и не следват принципите, което води до голяма загуба на работна сила, на материални и финансови ресурси, без да се постига резултат. В крайна сметка какво се случва? Когато бъдат освободени от длъжност, всички трябва да платят за злодеянията им. Работата трябва да се поправи, а работната сила, материалните ресурси, времето и най-скъпоценната енергия на всеки, изразходвани преди тези лица да бъдат освободени от длъжност, са пропилени поради техните безразсъдни прегрешения и не могат да бъдат компенсирани. Негативното въздействие, което са оказали върху тази работа, е твърде голямо! Никой не може да понесе тази отговорност. Дори ако работата бъде свършена добре по-късно, предишните загуби не могат да бъдат компенсирани от никого. Някои хора казват, че те трябва да бъдат накарани да платят пари. Това също би следвало да се направи, но могат ли парите да купят време? Могат ли парите да купят времето и енергията на братята и сестрите или искрената цена, която са платили? Не, не могат — те са безценни! Без значение колко хора причиняват прекъсвания и смущения в църквата, последствията са неизмерими. Навлизането в живота на множество братя и сестри ще бъде засегнато. Загубата е значителна и не може да бъде компенсирана. Може ли загубата за живота на братята и сестрите да бъде компенсирана? Кой ще плати за тази загуба? Така че тези зли хора трябва да бъдат изчистени. Те не са от същия тип хора като братята и сестрите, които се стремят към истината. Те принадлежат към кохортата на дяволите и Сатана и идват в Божия дом, за да смущават и унищожават. Ако тези зли хора не бъдат премахнати от църквата, делото на църквата и редът на църковния живот никога не могат да бъдат гарантирани. Независимо колко хора съставляват дадена група, щом сред тях има един човек, който прекъсва и смущава — някой, който безразсъдно върши прегрешения, който никога не действа според принципите, който никога не приема положителните неща или истината, който не слуша никого, който действа самоволно, независимо дали има някакъв статус или власт, и по същество е жив Сатана — докато такъв човек стои в църквата, рано или късно той ще донесе голямо смущение и унищожение на делото на църквата. Когато дойде денят да го премахнат и да се справят с него, колко хора ще трябва да разчистват неблагоприятните последствия и безпорядъка, които той е причинил! Следователно премахването или отлъчването на тези зли хора и антихристи е важна задача, която водачите и работниците трябва да поемат и към която не трябва да се отнасят небрежно. Лъжеводачите обаче проявяват доброта и любов към онези, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени, затварят си очите за злодеянията им, толерират ги и ги приемат като братя и сестри, и дори смятат онези, които са им полезни, за талантливи хора, и ги развиват и ги използват. Независимо какви лоши неща правят те, лъжеводачите намират извинения, за да ги оправдаят, и дори им оказват любяща помощ и подкрепа. До известна степен не е ли това умишлено прекъсване? (Да.) Лъжеводачите действат според собствените си идеи и собствената си доброта и ентусиазъм, като в крайна сметка причиняват големи неприятности на църквата и на Божиите избраници! Ако тези зли хора държат властта, бедствията и последствията, които носят на църквата, са неизчислими.

В Божия дом понастоящем има правило, че който и да извърши прегрешения, щом това причинява загуба на Божия дом, той трябва да я компенсира. Ако загубата е твърде голяма и последствията са сериозни, може ли проблемът да се разреши само с парично обезщетение? Някои загуби не могат да бъдат компенсирани с никакво парично обезщетение. Те са непоправими и невъзстановими. Всеки ден сега е много ценен и решаващ. След като е минал един ден, може ли това време да бъде върнато? То също е невъзстановимо. Защо казваме, че за пропускането на определени неща се съжалява цял живот? Точно защото времето не може да бъде върнато. Какво имам предвид, като казвам това? Най-добре е да се предотвратят проблемите, преди да възникнат, вместо да се харчат пари за разрешаването им, след като са настъпили. Това е най-добрият начин за разрешаване на проблемите. „Да заключиш вратата на конюшнята, след като конят е избягал“, е крайна мярка. Най-добре е да се извърши превантивна работа, преди нещата да се случат. Това означава, че преди да възникнат каквито и да било прекъсвания или смущения, водачите и работниците трябва ясно да разпознават и напълно да разбират различните типове хора в църквата и внимателно да наблюдават и своевременно да схващат състоянията, нрава и стремежите на различните типове хора, както и тяхното отношение и възгледи при изпълнението на дълга, за да осигурят на всички братя и сестри нормален църковен живот и среда за изпълнение на дълга им. По този начин делото на църквата може да напредва по подреден начин. Това са отговорностите на водачите и работниците. Разбира се, лъжеводачите не са на нивото, изисквано за тази работа. Те са объркани глупаци и безполезни хора. Сега те имат умна идея: „Всеки, който не следва принципите и оплеска работата, ще бъде глобен! Ако антихрист направи нещо нередно, ще бъде глобен!“. Те мислят, че налагането на глоби е най-доброто решение и най-добрият практически принцип. Ако всички проблеми можеха да бъдат решени чрез налагане на глоби, каква би била ползата от това да се стремите към истината? Защо лъжеводачът се нарича лъжлив? Защото не разбира истината и се отнася към спазването на правилата като към практикуване на истината, а думите и доктрините, които разбира, счита за истина, и когато се случат неща, той изобщо не може да намери правилните принципи или посока и не може да разреши проблемите из основи. Той изобщо не разбира Божиите слова и не може да схване какво има предвид Бог, но въпреки това иска да работи и да бъде водач или работник — колко глупаво! Какво е основното проявление на лъжеводача в това отношение? Той не може да прозре същността на различните типове хора, които прекъсват и смущават делото на църквата, не може да ги категоризира и със сигурност не може да се отнася към тях и да се справя с тях според принципите. В ума на лъжеводача всичко това е объркана каша. Той спекулира относно Божиите слова и относно това, което Той има предвид въз основа на своя ентусиазъм и на собствените си представи и фантазии. В същото време той налага своята доброта, ентусиазъм и лични фантазии и представи на Бог, като вярва, че тези неща са съобразени с истината, че са съобразени с Божиите намерения и че може да представляват това, което Бог желае. Така той разчита на тези неща, за да работи и да води Божиите избраници. Това е основното проявление на лъжеводача. С това ще приключим нашето общение относно второто проявление на лъжеводачите.