II. Лъжеводачите не се справят с хората, които прекъсват и смущават църковното дело, в съответствие с принципите

По отношение на втората задача, описана в дванадесетата отговорност на водачите и работниците, ще разобличим и разнищим проявленията на лъжеводачите. Втората задача е водачите и работниците да използват истините принципи, за да разрешават проблемите своевременно, след като те бъдат установени. Лъжеводачите обаче са некомпетентни и по отношение на тази задача. Следователно второто проявление на лъжеводачите, което ще разнищим, е, че те не познават принципите за справяне с различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църковния живот. Когато лъжеводачите участват в църковния живот, те ядат и пият Божиите слова и четат с молитва Божиите слова, но никога не разбират какво означават те, никога не схващат принципите на всичко, което Бог казва, и не познават принципите и критериите, които Бог изисква по различните въпроси. Това доказва още повече, че лъжеводачите нямат способността да възприемат истината и имат изключително малки заложби. Някои хора казват: „Как може да говориш, че заложбите им са малки? Те готвят много добре, обличат се стилно и говорят приятно, когато общуват с другите. Всички обичат да ги слушат“. Може ли външният вид на човека да представлява неговата същност? Способността да върши добре някои външни неща означава ли, че има добри заложби? За да се оценява, измерва и окачествява каквото и да било, винаги трябва да има точен критерий. За да се измерят заложбите на един човек, критерият е дали неговото възприемане на Божиите слова е чисто. Когато се казва, че тези хора имат малки заложби, се има предвид главно липсата им на способност да възприемат истината. Ние измерваме заложбите на човека въз основа на способността му да възприема Божиите слова. Не е ли това съвсем обективно и справедливо? (Да, така е.) Като сътворено същество, ако не можеш да разбереш словата на Създателя, какви заложби имаш ти? Имаш ли функциониращ ум? Такъв човек няма човешки заложби. Заложбите му са толкова малки, че дори не може да разбере Божиите слова — може ли такъв човек да придобие истината като вярващ в Бог?

Сега ще разговаряме за второто проявление на лъжеводачите и ще го разнищим. Лъжеводачите не знаят как да се справят с онези, които прекъсват и смущават църковното дело, и не могат да разпознават различните хора, събития и неща. Това е достатъчно, за да покаже, че лъжеводачите имат малки заложби, нямат способността да възприемат истината и не притежават заложбите да възприемат Божиите слова. Например някой винаги се противопоставя на всеки водач. Лъжеводачите могат да забележат също така, че този човек има проблеми, и да усетят, че прилича на зъл човек и на антихрист. Те могат да доловят някои признаци за нещата, което не е твърде лошо. Но ако ги попиташ: „Кое те кара да казваш, че той прилича на антихрист и на зъл човек? Има ли конкретни проявления като доказателство? Можеш ли да определиш, че той е антихрист и зъл човек, само защото винаги се противопоставя на всеки водач? Само това не е достатъчно, за да го окачествиш по този начин. Това е просто въпрос на нрав, проблем с надменност и самоправедност. Има ли той природата на антихрист? Дали е човек, който изпитва неприязън към истината и я мрази? Смущавал ли е църковното дело? Заклеймявал ли е всички водачи и работници като лъжеводачи и антихристи? Правил ли е някое от тези неща?“, те отговарят: „Изглежда, че е правил“. Ако след това попиташ: „Тогава как трябва да го окачествим и да се отнасяме към него?“, те казват, че не знаят. Ако попиташ: „На такъв тип човек трябва ли да му отправим предупреждения и да го разобличим, за да помогнем на братята и сестрите да придобият проницателност?“, те пак не знаят. Това е случай на пълно неведение и неспособност да се прозре каквото и да било. Те могат да забележат някои признаци, но не знаят как да окачествят такива хора или да се справят с тях в съответствие с принципите. Могат ли те да разрешат реални проблеми? Могат ли да помогнат на Божиите избраници да си извлекат поука? Понеже такива личности са зли хора и антихристи, рано или късно те ще бъдат отлъчени. Ако обаче ги премахнеш или изолираш преди действително да са извършили някои злодеяния, те ще се противопоставят, а братята и сестрите няма да са способни да разберат защо си го направил. Затова е необходимо да ги оставиш да се проявяват за известно време. Когато злодеянията им станат все по-очевидни и те започнат да разпространяват заблуди и безпочвени слухове, да подвеждат и да се опитват да спечелят на своя страна братята и сестрите, да се борят за власт и влияние, да установяват независимо царство и да се опитват да разрушат църковното дело, повечето хора ще са способни ясно да определят тяхната природа същност и естествено ще бъдат способни да се изправят, за да ги разобличат, разпознаят и отхвърлят. Тогава можеш да ги премахнеш и да се справиш с тях в съответствие с истините принципи. Само ако работиш по този начин, ще помогнеш на братята и сестрите да развият проницателност. Могат ли лъжеводачите да се справят с проблемите по този начин и да ги разрешават? На лъжеводачите им липсват тези заложби и мъдрост. Виждаш ли някой лъжеводач, който може своевременно да се справи със злите хора и антихристите? Няма нито един. Ето защо лъжеводачите изобщо няма да защитят братята и сестрите от смущенията на злите хора и от подвеждането на антихристите. Повечето лъжеводачи не само не успяват да опознаят себе си, след като бъдат освободени от длъжност, но също така се оплакват много, като мърморят, че Божият дом е несправедлив към тях, казват, че това е подобно на „използване и после захвърляне като непотребна вещ“, твърдят, че са положили усилия, но не са получили признание и са били онеправдани. Ако ги разобличиш като лъжеводачи, те продължават да роптаят, като си мислят: „Служих като водач няколко години. Дори да нямах постижения, поне изтърпях несгоди. Защо бях освободен от позицията си? Това е подобно на използване и после захвърляне като непотребна вещ!“. Независимо как ги разобличаваш, те продължават да се противопоставят. Дори казват: „Когато откриех антихрист, ставах толкова тревожен, че често ми излизаха афти по устата и не можех да спя добре. Как бих могъл да имам такова бреме, ако съм лъжеводач?“. Те не са свършили нито една от необходимите работи, били са неспособни да свършат каквото и да било от тях и дори не са знаели какво да правят, но въпреки това успяват да се възхищават на себе си. Не е ли това проблемно? Колко отвратително е това!

По отношение на различните проблеми, които възникват в църквата, лъжеводачите са съвсем наясно, че естеството им е да прекъсват и смущават църковното дело, но въпреки това не им обръщат внимание. Когато видят очевидни проблеми, те просто отбиват номера и не смеят да разобличат най-важната същност на проблемите. Правят само някои намеци и увещания, като проповядват доктрини, без да засягат въпросите по същество, и толкова. Когато се сблъскат със зли хора и с антихристи, те са безпомощни, отнасят се с безразличие, сякаш това няма нищо общо с тях. Не знаят най-уместния начин, по който да се отнесат към тези проблеми, не знаят какво да кажат, за да ги разрешат, не знаят как да защитят братята и сестрите и нямат никакво бреме. Всичко, което имат, е малко добронамереност: „Знам, че си зъл човек. Няма да ти позволя да смущаваш братята и сестрите и да им вредиш. Докато съм на тази позиция, трябва да защитавам братята и сестрите и да изпълнявам дълга си докрай“. Каква полза от това? Разрешил ли си проблема? Докато си зает да се тревожиш, дали антихристите ще стоят бездейни? Ще спрат ли да смущават църковното дело? Когато видят, че си безполезен и страхлив водач, неудачник без никаква мъдрост и със сигурност без никаква работоспособност, те изобщо няма да те вземат на сериозно. Повечето антихристи и зли хора са особено лукави и коварни. Те подвеждат и смущават братята и сестрите, а ти нямаш средство да ги спреш или да ги ограничиш. Нито знаеш от кого да потърсиш помощ за разрешаване на проблемите. Просто си тревожен и разстроен, плачеш, докато се молиш. Изглеждаш толкова жалък. Изглежда така, сякаш проявяваш голямо внимание към Божиите намерения и толкова много се грижиш за братята и сестрите. Не можеш да се справиш дори с толкова очевидно зли хора като антихристите. Неспособен си да разнищиш действията и поведенията на антихристите в съответствие с истината, нито си способен публично да разобличиш намеренията, мотивите и поведенията на антихристите, за да помогнеш на братята и сестрите да развият проницателност. Не можеш да направиш нито едно от тези неща. Някои лъжеводачи дори казват: „Никой не бива да разобличава антихристите. Ако братята и сестрите знаят, че те са антихристи, и ги избягват, антихристите ще търсят отмъщение“. Не е ли това да бъдеш безполезен страхливец? Могат ли такива хора да се справят с църковното дело? Могат ли те да защитят братята и сестрите, за да могат последните да живеят нормален църковен живот? Какъв е този начин на разрешаване на проблемите? Когато нищо не се случва, те могат да проповядват доктрини до безкрай, но когато нещо се случи, те са заблудени и объркани, и могат само да хленчат. Не са ли безполезни страхливци? Докато гледат как антихристи подвеждат братята и сестрите и зли хора ги смущават, те са безпомощни и нямат отговор. Дори не знаят как да направят най-основното нещо — да се обединят с братята и сестрите в църквата, които имат относително чувство за справедливост, притежават човешка природа и могат да приемат истината, за да разговарят заедно, да използват Божиите слова за разрешаване на тези проблеми и да разобличат и разпознаят антихристите. Такъв човек не е ли безполезен? (Да, така е.) Някои лъжеводачи са прекалено предпазливи, страхливи и безполезни. До каква степен са страхливи и безполезни? Когато се появят зли хора, за да прекъсват и смущават църковното дело, като говорят особено грубо и нагло, те са толкова уплашени, че треперят, като си мислят: „Не смея да се справя с тях. Те са опасни. Те са зли хора в света. Ако ги разоблича, за да защитя братята и сестрите, те със сигурност ще намерят нещо срещу мен и ще си отмъстят. Тогава как мога да продължа да бъда водач? Те знаят къде живея. Ще навредят ли на семейството ми? Ще ме докладват ли за това, че вярвам в Бог?“. Такива лъжеводачи не могат да вършат църковното дело. Прекомерният им страх ги задушава в бездействие. Те естествено изобщо не могат да разберат принципите за справяне с такива проблеми и с такива хора. Онзи, който е окачествен като човек, който прекъсва и смущава църковното дело, не е човек, който просто понякога допуска грешка. По-скоро човешката му природа е толкова зла, че той винаги върши безразсъдни прегрешения и извършва множество злосторства. Такива личности несъмнено имат същността на зли хора. Справянето със злите хора изисква и някои мъдри методи. Трябва да вземете предвид условията и околната среда, както и какви действия могат да предприемат злите хора, след като се справите с тях, и дали това може да донесе неприятности на църквата. Само чрез внимателно обмисляне на тези аспекти можете да се справите с въпроса по подходящ начин, по начин, който е съобразен с истините принципи и който почива на мъдрост. Онези, които разбират истината, несъзнателно ще схванат принципите, докато се справят с такива проблеми. Докато вършат тази работа, те постепенно ще разберат как да се отнасят към различните хора, ще развият начини и методи и ще имат мъдрост в сърцата си. Но на лъжеводачите напълно им липсват тези начини, методи и мъдрост. Това е така, защото те не проявяват внимание към Божиите намерения, не обмислят дали делото на Божия дом ще бъде засегнато или дали водачите и работниците ще се сблъскат с опасност. Понеже не обмислят тези неща, те се справят с въпросите без принципи и още повече — без мъдрост. Лъжеводачите не могат да се справят с тези проблеми и не си извличат поуки от тях, което доказва, че нямат желание да се учат, некомпетентни са, пренебрегват същинските задачи и са неспособни да вършат каквато и да е работа. Когато видят зли хора и антихристи да вършат зло и да предизвикват смущения, те нито ги разобличават, нито разрешават проблемите. Мислят само как да защитят собствените си интереси, без никаква загриженост за църковното дело или навлизането в живота на Божиите избраници. Някои лъжеводачи тормозят слабите, като същевременно се страхуват от по-силните от тях. Безмилостно тормозят онези, които са относително кротки, и парадират със силата си пред тях, но когато срещнат зли хора и антихристи, не спират да се усмихват и да сипят ласкателства. Може ли Бог да харесва такива лъжеводачи и лъжеработници, които нямат принципи? Категорично не. Може ли Божият дом да развива хора, които тормозят слабите и се страхуват от силните, които нямат чувство за справедливост, за да бъдат водачи и работници? Категорично не! Всички тези хора са неверници и невярващи, които нямат съвест или разум и изобщо не приемат истината, и Божият дом не ги иска.

Когато в работата на лъжеводача възникнат проблеми, реакцията му винаги е да бяга от отговорност. Най-обичайната му реплика е „Разговарял съм с тях“. Подтекстът тук е: „Казах всичко, което трябваше, така че те носят отговорност, когато нещо се обърка. Аз нямам нищо общо с това“. Ето защо изречението „Разговарял съм с тях“ е талисман и девиз на лъжеводачите. Ако един лъжеводач види антихрист да се държи по собствени правила, да действа необуздано и да предизвиква смущение в църквата, той също използва метода на общение и помощ. След като каже няколко думи на увещание и предупреждение, той предполага, че антихристът ще бъде послушен и покорен и повече няма да подвежда хората или да смущава църковния живот. Не е ли това едно глупаво предположение? Начинът, по който работи лъжеводачът, е да използва такъв глупав подход за ограничаване на смущенията на антихристите, което наистина е крайно глупаво! Лъжеводачът не прави нищо друго, освен сляпо да се занимава с безсмислена дейност. Той просто се занимава с общи дела, като същевременно е неспособен да извършва основна работа. Не пои онези, които са способни да приемат истината, не ограничава онези, които прекъсват и смущават, и не премахва онези, които безразсъдно вършат прегрешения и отказват да се променят, въпреки многократните увещания. По-специално, той не обръща внимание на това, че антихристите вършат зло и причиняват смущения. Нито ги разобличава, нито ги разпознава, нито ги премахва, нито ги отлъчва, а им позволява да вършат зло и да смущават църковното дело. Изобщо не го е грижа и смята, че злодеянията на антихристите нямат нищо общо с него. В работата си лъжеводачите са способни само да отбиват номера. Вършат малко обща работа и след това си мислят, че са свършили реална работа и че отговарят на критериите за водачи и работници. Който и да прекъсва и смущава делото на църквата, те само му изреждат някои доктрини, отправят няколко увещания и напомняния и си мислят, че проблемът е разрешен. Заети са по цял ден, занимават се както с големи, така и с дребни въпроси, и смятат, че се справят добре. Дори се хвалят, като казват: „Погледнете нашата църква. Всеки е полезен: онези, които могат да проповядват евангелието, проповядват евангелието, онези, които могат да правят видеоклипове, правят видеоклипове, онези, които могат да пеят, записват химни — нашият църковен живот процъфтява!“. Те обаче изобщо не виждат множеството скрити проблеми в църквата. Не смеят да се справят с онези зли хора и неверници, които постоянно прекъсват и смущават църковния живот, затова не им обръщат внимание. Затварят си очите за антихристите, които действат по свой собствен начин, като всеки от тях се опитва да привлече хора и да сформира свои собствени малки групи. Неспособни са да отговорят на многото въпроси, повдигнати от новоповярвалите, които са гладни и жадни за праведност. Вместо да намират начини за разрешаване на тези реални проблеми, лъжеводачите винаги се опитват да ги избягват, като същевременно твърдят, че „църковният живот процъфтява“. Не е ли това преструвка и измама? Лъжеводачите оставят тези неверници, зли хора и антихристи в църквата, без да ги премахват или да се справят с тях, като им позволяват безразсъдно да вършат прегрешения и да превръщат църковния живот в пълен хаос, като през цялото време се преструват, че не забелязват това. Такива лъжеводачи са напълно слепи! Те действат като защитен чадър за неверниците, злите хора и антихристите и дори изпитват чувство на гордост от това, като си мислят, че като не премахват тези изчадия, проявяват любов и защитават Божиите избраници. Не е ли това прекъсване и смущаване на църковното дело? Не е ли това умишлено оказване на съпротива на Бог и обръщане срещу Него? Но лъжеводачите съвсем не осъзнават това. Ако ги попиташ дали тези реални проблеми са разрешени, те казват: „Кастрил съм ги, разговарял съм с тях“, което би следвало да означава, че проблемите са разрешени и че вече нямат нищо общо с тях. Не е ли това бягство от отговорност? Според лъжеводача, когато човек извърши някакво лошо деяние, доколкото той нехайно скастри извършителя и му отправи няколко напомняния и увещания, работата му е свършена и сякаш е разрешил проблема. Не е ли това извършване на измама? Лъжеводачите очевидно не премахват своевременно неверниците, злите хора и антихристите, а след това привеждат правдоподобни доводи, като казват: „Разговарях с тях за Божието слово, всички те осъзнаха какво са направили и изпитаха угризение, всички плакаха и казаха, че определено ще се покаят и повече няма да се опитват да установяват собствено независимо царство“. Не мамят ли себе си тези лъжеводачи, като деца, които си играят на семейство? Тези неверници, зли хора и антихристи са все хора, които изпитват неприязън към истината. Никой от тях не приема изобщо истината и те не са обект на Божието спасение. По-скоро те са обект на Божията ненавист и омраза. Но лъжеводачите се отнасят към тези неверници, зли хора и антихристи като към братя и сестри и им помагат с любов. Какво е естеството на проблема тук? Дали глупост и невежество им пречат да виждат ясно тези хора, или те се опитват да им угодят от страх да не ги обидят? Каквато и да е причината, най-важното е, че лъжеводачите не вършат реална работа и не приемат истината, нито признават грешките си, когато биват кастрени. Това е достатъчно да покаже, че лъжеводачите изобщо не притежават истина реалност. Те не работят съобразно работните подредби на Божия дом и действат нехайно, особено що се отнася до работата по изчистване на църквата. Само отбиват номера, като изчистват няколко очевидно зли хора. Когато бъдат разобличени и кастрени, дори намират различни причини и извинения, за да избягат от отговорност и да спорят в своя защита. Ето защо всеки лъжеводач, който не върши реална работа, е препъникамък, който възпрепятства изпълнението на Божията воля. Лъжеводачите вършат само малко повърхностна, обща работа, която няма никаква стойност. Те никога не разрешават различните проблеми, които възникват в църквата. Просто ги избягват. Това не само забавя нормалния ход на църковното дело, но засяга и навлизането в живота на Божиите избраници. Със сигурност може да се каже, че лъжеводачите прекъсват и смущават църковното дело и действат като защитен чадър за неверниците, злите хора и антихристите. В критичния момент на духовната война те застават на страната на злите хора и антихристите, за да се съпротивляват на Бог и да Го мамят. Не е ли това проявление на предателство към Бог? Ако се съди по възгледите и поведенията на лъжеводачите, е ясно, че те просто не са хора, които се стремят към истината, че изобщо не разбират истината и са напълно неспособни да вършат водаческата работа.