Разнищване на проявленията на лъжеводачите по отношение на дванадесетата отговорност

I. Лъжеводачите имат лоши заложби и не са способни да идентифицират проблемите с прекъсванията и смущенията

Това са задачите, които водачите и работниците трябва да изпълняват, както е посочено в дванадесетата отговорност. Сега няма да разговаряме за по-конкретни примери. Темата на днешното общение е да разобличим конкретните проявления на лъжеводачите, докато те изпълняват тези задачи, и да определим кои поведения отразяват същността на лъжеводачите и могат да се използват, за да се окачестви даден човек като такъв. Това е основната тема на днешното общение. Първо, изискването към водачите и работниците в тази работа е своевременно да идентифицират различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения в Божието дело и в нормалния ред на църквата. Своевременното идентифициране е задължителен критерий за водачите и работниците. Винаги когато възникне нещо, щом има и най-малкия намек за нещо нередно, като например признаци, че зли хора започват да маневрират, или ако някой показва признаци, че ще създава проблеми, водачите и работниците трябва да го усетят и да бъдат нащрек. Ако са безчувствени и ниско интелигентни, това ще доведе до неприятности. Особено в ситуации, в които има зли хора, които причиняват смущения, веднага щом този проблем стане явен и не е ясно какво точно възнамеряват да направят тези хора или как ще се развие ситуацията — тоест, когато водачите и работниците все още не могат да прозрат случващото се — те не бива да действат сляпо или да алармират преждевременно тези хора, за да избегнат погрешна преценка. Това обаче не означава да не забелязват и да не осъзнават ситуацията. В действителност, това означава да чакат и да наблюдават, за да видят как се развиват нещата и какви са намеренията, целите и мотивите на тези хора. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Когато ситуацията се развие до известна степен и тези хора започнат да дават воля на негативността и да разпространяват заблуди, като причиняват смущения сред Божиите избраници, водачите и работниците трябва да действат своевременно. Те трябва да се изправят без колебание, за да разобличат, разнищят и ограничат злодеянията на тези хора, като помагат на другите да извлекат поуки, да разпознаят и да прозрат злите хора. Това е процесът на своевременно и точно идентифициране на различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения — това означава водачите и работниците да вършат тази работа. Основната цел на тази работа е да се идентифицират различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковното дело, и след това да се разрешат незабавно. Именно това могат да постигнат водачите и работниците. И така, какви са проявленията на лъжеводачите в тази работа? Как можем да разнищим и да разпознаем лъжеводачите? Ясно е, че лъжеводачите не могат своевременно и точно да идентифицират смущенията, причинени от зли хора в църковното дело. Това е най-очевидният проблем при изпълнението на църковното дело от страна на лъжеводачите — те нямат никаква проницателност по отношение на смущенията, причинени от зли хора в църковното дело. Защо се казва, че лъжеводачите не могат да идентифицират проблемите или да прозрат същността на проблемите? Действията на някои хора са явни прекъсвания и смущения на църковното дело, но лъжеводачите не могат да разпознаят или да възприемат проблемите. Те са слепи. Някои хора дават воля на негативността си, подвеждат и смущават другите в църквата. Други сформират клики, като тайно се занимават със съмнителни сделки, често осъждат определени хора зад гърба им. Трети пък безразсъдно съблазняват и флиртуват едни с други. Лъжеводачите се преструват, че не виждат тези неща. Те съвсем не са наясно със сериозността на тези проблеми и стремежът към истината и изпълнението на собствения дълг на точно колко хора ще бъдат засегнати, ако тези проблеми останат неразрешени, както и какви последствия ще има, затова ги пренебрегват. Когато някои хора забележат проблеми и ги докладват на лъжеводач, той може да каже: „Всички те са братя и сестри — кой не разкрива някаква поквара? Кой няма емоции и желания? Не съдете, нито не заклеймявайте лекомислено другите!“. Независимо колко абсурдно, нечестиво или противоречащо на истината е дадено нещо в църквата, лъжеводачите просто не го виждат. По време на събиранията някои хора винаги говорят негативно и казват неща като: „Все повтарят, че Божият ден е близо — кога всъщност ще дойде?“. Някои братя и сестри несъзнателно са засегнати от това, но каква е реакцията на лъжеводача? Той смята това за нормална слабост и не счита, че то представлява даване воля на негативността, подвеждане и смущаване на другите. Някои братя и сестри са явно засегнати при изпълнението на дълга си. Те вече не искат да проповядват евангелието и вече не се присъединяват положително или проактивно към събиранията. Всеки път, когато има събиране, трябва да бъдат призовавани да присъстват. И въпреки това лъжеводачът не вижда това като проблем. Той не забелязва какви промени настъпват сред всички в църквата, когато възникне този проблем. Той просто механично провежда събиранията по навик, без да осъзнава какво се случва зад кулисите, какви са промените в състоянията на хората, какви проблеми имат те, кой ги е причинил, кои са главните виновници, от кого са произлезли проблемите и точно какви въпроси трябва да бъдат разрешени — той не може да възприеме нищо от това. Дали причината да не може да възприема тези неща е, че му липсва зрение? (Не.) Щом не му липсва зрение, защо тогава, когато в църквата се появят такива сериозни прекъсвания, смущения и очевидни заблуди, той не ги вижда или идентифицира? Ясно е, че този водач е сляп и му липсва духовно разбиране. Някои хора казват: „Въпреки че не може да идентифицира тези проблеми, той може да чете Божиите слова на хората по време на събиранията. Независимо какво е разбирането на хората за неговото четене или дали то дава някакви резултати, той упорито чете Божиите слова. Дори само поради тази причина може да бъде смятан за добър водач“. Той се съсредоточава само върху четенето на Божиите слова — ако това не води до никакви резултати, не е ли то просто едно механично действие? Ако не може да разрешава проблеми, каква полза могат да извлекат хората от събиранията? И така, този водач лъжеводач ли е? (Да.) Едното проявление на лъжеводача при изпълнението на тази задача е слепотата. Той е сляп — независимо колко очевиден е проблемът точно пред него или около него, той не може да го види или да го идентифицира. Външно може да изглежда, че цени Божиите слова повече от обикновения човек, но не разбира за какво се отнасят Божиите слова, за кои хора се отнасят или към кои ситуации са насочени — той не може да свърже Божиите слова с реалния живот. И така, какво е разбирането, за което разговаря? Съобразено ли е то с истината? Може ли той да разрешава реални проблеми? (Не.) Когато проповядва, бълва празни думи, сякаш има голямо разбиране за истината, но не може да идентифицира очевидни смущения, причинени от зли хора в църквата, а вместо това действа така, сякаш нищо не се е случило. Това показва ли, че разбира истината и че има проницателност? Има ли той истинско разбиране за Божиите слова? (Не.) Ако може нормално да чете Божиите слова, защо не може да ги използва, за да анализира проблемите и да ги разреши? Защо умът му никога не се отваря, когато чете Божиите слова? Защо няма острота на сърцето, когато чете Божиите слова? Какъв е коренът на този проблем? Защо е сляп? Каква е причината за неговата слепота? (Защото му липсва способността да възприема Божието слово и защото има изключително лоши заложби.) Правилно. Не очите му са слепи, а сърцето му е сляпо. Какво означава да имаш сляпо сърце? Означава да имаш изключително лоши заложби и да ти липсва способността да възприемаш Божиите слова. Без значение колко много Божии слова чете, той ги разбира само повърхностно. Не може да ги отнася към различните хора, събития, неща и ситуации, които се появяват в църквата, нито може да се отнася към различните проблеми, да се справя с тях и да ги разрешава според истините принципи. Това е коренът на неговата слепота — той има лоши заложби и не е способен да върши тази работа. Следователно, независимо колко усърдно учи, колко стриктно се обучава и колко усилено работи, за да компенсира липсата си на способности, може ли той да изпълнява отговорностите на водачите и работниците? Не може. Такива хора са доста жалки. Независимо с колко много думи и доктрини се въоръжават, те не могат да изпълняват отговорностите на водачите и работниците или да вършат тази работа.

Току-що разговаряхме за едно от проявленията на тези лъжеводачи, а именно неспособността им да видят, че действията на злите хора и антихристите причиняват смущения в църквата, както и неспособността им да прозрат същността на злите хора и на антихристите. Когато се сблъскат с неща, при които зли хора причиняват прекъсвания и смущения, понякога може да забележат някакъв признак или просто да усетят, било чрез свое преживяване, чувство или чрез интуицията си, че нещо не е съвсем наред, че изражението на този човек, погледът и думите му са някак извън нормалното. Може да имат някакво смътно чувство, но не могат да прозрат много неща и не успяват да идентифицират повечето проблеми. Каква е причината да не прозират същността на проблемите? Това е още един проблем. Те са толкова усърдни, стоят в стаите си по цял ден, пишат проповеди, водят си бележки за духовната си практика, записват разбиранията и преживяванията си за Божиите слова, учат химни, поставят си цели за броя молитви, за количеството Божии слова, които да четат, и за броя проповеди, които да слушат всеки ден, както и за времето, през което да напишат статия със свидетелство за преживяване — изпълняват всички тези задачи, но защо става така, че все пак не могат да прозрат нещата, когато се случат? Те не разбират истината. Могат само да бълват думи и доктрини, но не могат да разрешават реални проблеми. Някои хора винаги изричат думи и доктрини, за да подвеждат другите, а лъжеводачите не могат да прозрат това. Макар понякога да усещат, че нещо не е наред, че може да има някакъв проблем, щом видят, че тези хора не изглеждат зли, те просто оставят по един объркан начин проблема да отшуми. Не са способни да търсят истините принципи, за да разпознават такива проблеми, и дори да са чели Божиите слова, в които се разобличават състоянията и същността на такива хора, те не знаят как да ги свържат с тези ситуации. Умовете им са замъглени и те не могат да прозрат тези неща. Когато искат да търсят, не знаят как да го формулират. Говорят дълго, без да обяснят същността на проблема и без ясно да опишат какви са цялостните проявления на такива хора, каква е тяхната човешка природа, стремеж, изпълнението на дълга им и решимостта им да отдадат всичко на Бог, или какво е тяхното отношение към истината и дали са хора, които приемат истината. Тези лъжеводачи не могат да прозрат или да обяснят ясно тези въпроси. Дори да усетят, че има проблем, те само дърдорят и изговарят куп неща, без да изяснят мисълта си. Слушателите им трябва да са способни да разпознават, да извличат основните акценти и да анализират думите им, за да са наясно с въпросите, които задават, с цялостното състояние на човека, когото описват, и накрая да окачествят същността на този човек — дали е зъл или добър, дали е някой, който се стреми към истината, или е просто полагащ труд. Когато помолиш лъжеводача да опише даден проблем или да повдигне въпрос, той никога не може ясно да опише корена и същността на проблема или сърцевината му. Накратко казано, лъжеводачите нямат конкретно отношение към проблемите, които не могат да прозрат, а по въпросите, за които могат да се ориентират до известна степен, все още не могат да прозрат същността на тези проблеми. Дори когато някои хора дават воля на негативността си и разпространяват представи, като оказват неблагоприятно въздействие върху църковния живот, те не могат да прозрат това. Не могат да прозрат или да окачествят същността на даден проблем от начина, по който той изглежда на повърхността, или от етапа на зараждането му. Разбира се, не е прост въпрос да се прозре същността на даден проблем. Най-важното нещо в църковното дело е да се прозре същността на различните хора въз основа на Божиите слова. Онези, които разбират истината, могат да постигнат това, но лъжеводачите и лъжеработниците не могат. Когато видят антихристи да смущават църковното дело, те не могат да прозрат същността на проблема и дори ги защитават, като казват: „Те просто разкриват някакъв покварен нрав и са малко надменни, своенравни и своеволни. Въпреки това те могат да понасят несгоди, докато изпълняват дълга си. Затова не бива да ги съдим и да ги заклеймяваме. Не бива да правим голям проблем от това“. Другите питат: „Ако могат да понасят несгоди, докато изпълняват дълга си, дали са хора, които се стремят към истината? Дали са подстрекавали, подвеждали или привличали други хора задкулисно? Дали са се превъзнасяли и дали са свидетелствали за себе си?“. Лъжеводачите не могат да прозрат тези въпроси. Има дори такива хора, които под претекст, че свидетелстват за Бог, умишлено клеветят и хулят Бог и преднамерено разпространяват безпочвени слухове, докато разнищват и говорят за това, че познават собствените си представи за Него. След като ги чуят, че правят това, лъжеводачите може да усетят, че казаното от тях звучи някак нередно, но не могат да прозрат сериозността на проблема, още по-малко могат да видят негативното въздействие и тежките последствия, до които водят тези думи. Следователно различните прекъсвания и смущения, които се случват точно под носа на лъжеводачите, или остават напълно незабелязани от тях, или, ако ги забележат, те не знаят как да ги окачествят или как да правят връзки между Божиите слова и съответните ситуации. Тези толкова ясни въпроси се превръщат в пълна каша за тях. Лъжеводачите са глупаци. Те не могат да разпознаят в църквата кои хора се стремят към истината и кои хора са истински вярващи, които могат да приемат истината. Те не могат да разпознаят кои хора не се стремят към истината, но все пак са способни да полагат труд, и в повечето случаи са готови да платят цена, да действат според принципите и са относително послушни и покорни, въпреки че понякога изричат някои негативни думи. Освен това те не могат да разпознаят кои хора играят само негативна роля, дават воля на негативността си и съдят другите, и винаги имат представи за всички работни подредби на Божия дом и за правилата и изискванията относно всички елементи на работата в Божия дом, като таят отношение на съпротива, не на приемане, и са особено непочтителни към тези неща, дори до степен да ги осъждат. Накратко казано, лъжеводачите не могат да прозрат нито един тип хора. Още по-лошо — в църквата има някои хора, които често разпространяват представи, дават воля на негативността си и дори не четат Божиите слова по време на събиранията. Те винаги сформират клики, занимават се със завист и раздори. Някои хора винаги искат да бъдат водачи, винаги искат да живеят на гърба на църквата и винаги искат да заграбват имуществото на Божия дом. Има и хора, които на пръв поглед изглежда, че имат добро поведение, но не играят положителна роля по отношение на дълга си. Лъжеводачите не могат да прозрат тези негативни персонажи и не могат да ги категоризират. Те не могат да прозрат точно какъв път следват тези хора, каква е тяхната същност и дали те са хора, които приемат истината. Не е ли това проблем със заложбите на лъжеводачите? Тези лъжеводачи имат изключително малки заложби. Каквото и да правят, настъпва пълна бъркотия, и всяка работа, с която се заемат, завършва в пълен безпорядък.

Някои хора харчат приношенията безпринципно, когато купуват предмети за Божия дом, като купуват произволно неща, без да получат разрешение. Като видят това, лъжеводачите дори казват: „Макар че похарчиха малко повече пари, намеренията им бяха добри. Когато купуваме неща за Божия дом, трябва да купуваме най-доброто. Това не е пилеене на пари. Не трябва ли приношенията да се използват точно така?“. Има ли принципи в думите им? (Няма.) Тогава какви са тези думи? Не са ли объркани? Безпринципните думи са объркани думи, а безпочвените думи също са объркани думи. Някои хора често изричат думи и доктрини по време на църковния живот. Те са особено красноречиви, говорят по структуриран начин, който звучи доста подредено, и притежават отлични ораторски умения. Какво казват лъжеводачите за такива хора? „Нашият църковен живот разчита изцяло на еди-кой си. Той се изразява по най-изразителния начин и има най-голямо разбиране за Божиите слова. Без него нашият църковен живот би бил невероятно сух и безинтересен“. Те съвсем не са наясно, че тези хора изричат само думи и доктрини. Колкото и да ги слуша човек, няма да получи никакво поучение, няма да разбере истината, нито ще знае как да свърже истината със себе си, за да разбере собственото си състояние и да разреши проблемите си. Под ласкателството и подбуждането на лъжеводачите хората, които изричат думи и доктрини, хората, които обичат да са в центъра на вниманието, и дори хората, които често се отклоняват от темата в изказванията си и на всяко събиране дърдорят по екстравагантни, безсмислени и обширни теми — всички те получават пространство за изява. Лъжеводачите не са способни да ги разпознаят и дори ги считат за талантливи хора, като ги ласкаят с думите: „Вие говорите толкова добре. Защо не напишете статии със свидетелство за преживяване? Колко жалко!“. В църквата тези студенти, професори и интелектуалци са считани за съкровища от лъжеводачите. Те казват: „Тези интелектуалци и професори са талантливи личности. Те имат огромен опит и известност в обществото. Ако станат водачи и работници в църквата, може да се свърши повече работа, а Божиите избраници ще могат да се възползват повече и да придобият повече. В бъдеще църковното дело ще разчита изцяло на тях. Под водачеството на тези интелектуалци вярата ни в Бог със сигурност ще донесе благословии“. Следователно в църквите, в които има лъжеводачи, хората, които имат статус в обществото, хората, които са знаещи, хората, които имат дар слово, хората, които говорят безсъдържателно за думи и доктрини, хората, които имат някакъв престиж и т.н. — всички тези хора, които нямат абсолютно никаква истина реалност, заемат водещи позиции в църквата и лъжеводачите се отнасят към тях като основни сили и дори като към така наречените стълбове на църквата. Когато нещо се случи в църквата, лъжеводачите казват: „Иди питай еди-кого си. Той беше главен изпълнителен директор на компания“, или „Иди питай еди-коя си. Тя беше професор в еди-кой си университет“, или „Иди питай еди-кого си. Той беше водещ адвокат в адвокатска кантора“. Лъжеводачите се отнасят към тези хора като към стълбове и основни сили на църквата. Може ли църковният живот да бъде добър при такива обстоятелства? (Не.) И така, какъв е резултатът? Тези така наречени основни сили и стълбове тайно или дори открито се борят за статус, сформират клики и често разпространяват представи и безпочвени слухове. Братята и сестрите в църквата, които са истински вярващи, които обичат истината, които могат да приемат истината и които имат чисто възприемане на истината, често биват отхвърляни и потискани от тях. Тези така наречени видни обществени личности нямат никаква преданост и никога не действат според истините принципи — независимо дали при изпълнение на дълга си или при извършване на някаква работа — те изцяло следват порядките на невярващото общество. Следователно в такава църква онези, които наистина се стремят към истината, онези, които имат чисто възприемане, и онези, които притежават известна човешка природа и чувство за справедливост, нямат възможност да говорят, нямат право да говорят и със сигурност нямат право да вземат решения. Независимо какво се случва в църквата, онези, които вземат окончателните решения, винаги са от тази група на така наречените най-важни членове. Лъжеводачите боготворят тези хора и сляпо им вярват и затова когато нещо се случи, в крайна сметка те разчитат на тях за намирането на решения. Ако тези хора се стремяха към истината и действаха според истините принципи, това би било нещо добро. Повечето от тях обаче не се стремят към истината. Те притежават известни знания и образование, имат социален статус, а на всичкото отгоре имат и измамна и коварна човешка природа, сладкодумни са и са умели в подвеждането на другите. Точно такава е природата същност на антихристите. Какъв е резултатът от това, че лъжеводачите разчитат на тези хора? Те напълно объркват делото на църквата и реда на църковния живот и провалят навлизането в живота на Божиите избраници, в резултат на което църквата губи напълно своето свидетелство. Някои лъжеводачи се надяват да имат важна клечка в църквата, която разбира от политика и актуални събития, като си мислят: „Ако имаше такъв човек, който да разшири мащаба на църквата, да подсили влиянието ѝ и да подобри репутацията ѝ, щеше да има надежда за работата по разпространяването на евангелието. Това наистина би било повод за празнуване!“. В църквите, които са контролирани от лъжеводачи, по време на църковния живот някои хора говорят обширно за политика, актуални събития, международната обстановка и вътрешните работи, обсъждат личния живот на високопоставени политически личности и дори ясно и логично анализират конспирациите и явните заговори на тези политически фигури. Лъжеводачите, на които им потичат слюнки от завист, казват: „Най-накрая нашата църква има важна клечка, която да ни помогне да поддържаме реномето си! Преди това винаги съм се чувствал обезсърчен, разочарован и не можех да държа главата си изправена, защото на нашата църква ѝ липсваше такава важна клечка. Но сега имаме такъв човек в нашата църква. Затова трябва да го оставим да прави каквото си иска, да казва каквото си иска и да му дадем свобода. Не практикува ли Божият дом свобода и човешки права? Епохата на царството не набляга ли на правата на човека?“. Лъжеводачите се отнасят към онези, които обичат да говорят за политика и да коментират известни личности, които често дрънкат за възвишени празни идеи сред хората, като към редки съкровища и искат да ги развият в стълбове и в стожери на църквата. Така често ги насърчават и ги хвалят, защото се опасяват, че ако те станат негативни, това ще повлияе на делото на църквата. Накратко казано, тези лъжеводачи са вцепенени и слепи. Те не могат своевременно да идентифицират различните хора, които прекъсват и смущават делото на църквата. Дори да ги идентифицират, те не могат да прозрат същността на злите хора. Не могат да прозрат дори очевидно злите хора, които попадат в категорията на антихристите, като например онези, които сформират клики и създават независими царства. Когато видят антихристи да сформират клики, да се перчат и да правят каквото си искат с огромната власт, с която разполагат, как ги оценяват лъжеводачите? „Този човек е необикновен, той наистина е забележителен! Преди не бях забелязал този талант. Той е много по-добър от мен, наистина ме засрамва. Вижте способностите му — той е способен да поема неща и да се отказва от тях, да говори със стил и да държи на думата си. Мен, от друга страна, не ме бива за нищо. Като плахо момиченце съм“. Те се възхищават силно на антихристите, кланят им се и с охота стават техни последователи. Едната характерна черта на това проявление на лъжеводачите е слепотата, а другата е вцепенението. Като цяло същността на този проблем с лъжеводачите е свързана с малките заложби.

Хората имат очи, за да могат да виждат нещата. След като човек види нещо, умът му ще реагира и ще направи преценка, а след като направи преценка, ще развие гледна точка и ще придобие път на практикуване. Това доказва, че не е сляп — каквото и да вижда, той има нормална реакция, знае как да се изправи пред него и как да се справи с него. Това е човек с нормално мислене. За хората е характерно да реагират на това, което виждат. Те разсъждават и го обмислят в една или друга степен. Докато мислите им се разгръщат, в умовете им постепенно се оформя картината на съответното нещо и те развиват свои собствени гледни точки, отношения и подходи. И така, каква е предпоставката тези неща да се случат? Очите на човека трябва да са способни да виждат нещата, след което да предават събраната информация на мозъка и ума си за размишление. Ако човек може да вижда нещата с очите си, значи не е сляп, и тогава може да мисли и разсъждава, да има осъзнатост, отношения и гледни точки, и накрая да стигне до правилни заключения. Разбира се, за да се стигне до тези заключения, е необходимо известно време. Какво означава да има осъзнатост, гледни точки и отношения преди да се стигне до тези заключения? Означава, че умът на човека е активен, че не е вцепенен, което доказва, че този човек е жив, а не мъртъв. Лъжеводачите имат малки заложби. В какво отношение са малки? На лъжеводачите им липсват тези две качества. Очите им са отворени, но те не могат да видят как нещата се случват или се развиват, което е слепота. Освен това, когато видят нещата, умовете им не реагират, те не формират никакви гледни точки или мисли и те нямат средствата или правилните начини да преценяват, и така да стигнат до заключения. Това е вцепененост на духа. Хората с вцепенен дух не могат да разпознаят нищо, не притежават правилни оценки или точни преценки и в крайна сметка не могат да стигнат до правилни заключения, не знаят как да подходят към съответните неща, как да се справят с тях или да ги разрешат. Това означава да си вцепенен и ниско интелигентен. Когато човек има вцепенен и ниско интелигентен дух до степен да не реагира изобщо, когато нещо се случи, това означава, че е мъртъв — това описва нещата съвсем точно. Нека засега оставим настрана въпроса за това дали лъжеводачите са наистина мъртви и просто да кажем, че имат малки заложби. До каква степен са малки? Колкото и значимо събитие да се случи, те не могат да го видят, а дори да го видят, не могат да го прозрат. Например, колкото и дълго да работят лъжеводачите, те не могат да направят заключения за това каква е същността на даден въпрос, как да го категоризират, как да го окачествят или каква е основата за окачествяването му. Те не знаят как да оценяват тези неща и нямат критерии или принципи за оценяването им. Те са объркани хора, на които им липсва духовно разбиране. Това е основното проявление на лъжеводачите в първата задача. Те са слепи, глупави, безразсъдни и вцепенени, но въпреки това искат да бъдат водачи. Това не забавя ли нещата? То не е ли много притеснително? Ако някой никога преди не е служил като водач и просто се сблъсква с нещо за първи път, и ако този въпрос не се споменава в Божиите слова, и хората не са чували за него — тоест, ако няма преживяване или знания по този въпрос — при такива обстоятелства на този човек ще му трябва време, за да развие правилни прозрения, отношение и гледни точки. Но защо се счита, че лъжеводачите са вцепенени и слепи? Защото съм изговорил толкова много слова, но колкото и да разобличавам и да разнищвам нещата или колкото и примери да давам, лъжеводачите просто научават за самите въпроси, след като чуят Моите слова, но не разбират истините принципи от тях. Освен това, колкото повече говоря, толкова повече се объркват те. Те казват: „При толкова много въпроси, толкова много слова, толкова много истории, кой може да ги запомни всичките и да ги свърже с реалния живот? Не казвай толкова много, малко ми е трудно да възприема всичко това и да го разбера. Просто ми кажи как да се справя с този човек: трябва ли да бъде отлъчен, или да бъде задържан?“. Не е ли това вцепенение? Това е пълно вцепенение! Всъщност като казвам, че са вцепенени, Аз проявявам известна снизходителност към тях, защото този човек може да е млад или вероятно необразован, или може да е много стар и малко объркан — като го казвам по този начин, Аз щадя гордостта им. Но всъщност това са малки заложби и липса на способност да се възприема истината. Това обяснение изяснява нещата.

Ако в църквата възникнат сериозни прекъсвания и смущения и лъжеводачите не могат да прозрат същността на тези проблеми, компетентни ли са те за работата на ръководството? Могат ли братята и сестрите да бъдат защитени под тяхното водачество? Може ли делото на църквата, околната среда, в която братята и сестрите изпълняват дълга си, и нормалният ред на църковния живот да бъдат защитени и поддържани? Това са най-основните неща, които водачите и работниците трябва да постигнат. Могат ли лъжеводачите да постигнат тези неща? Не могат. Те дори не могат да идентифицират или да прозрат хората, събитията и нещата, които причиняват прекъсвания и смущения, така че как биха могли да продължат със следващите стъпки в работата си? Те дори не могат да разпознаят най-основните неща, като например кой е добър човек, кой е лош човек, кой е измамник или кой е лицемер — как могат да се справят с църковното дело? Те са неспособни на това. Не че умишлено не вършат реална работа или че са мързеливи и се отдават на предимствата на статуса. Просто имат малки заложби и са неспособни да вършат работата си. Това е същността на проблема. Хората с много малки заложби могат само да бълват думи и доктрини и да се придържат към правила. По време на събиранията те могат само да придумват и да увещават другите, като казват неща от рода на: „Вярвайте правилно в Бог! Как можеш да се отдаваш на плътски удоволствия в такова време? Как можеш все още да ламтиш за пари и светски неща? Бог сигурно е толкова съкрушен!“. Те могат да изнасят проповеди само от този вид. Когато възникнат различни злодеяния като прекъсвания, смущения и даване воля на негативността, те не могат да ги видят или идентифицират. Братята и сестрите искат да живеят нормален църковен живот, но са неспособни да го правят, и искат да имат подходяща околна среда, за да изпълняват дълга си, но не са в състояние да го правят. Лъжеводачите не могат да разрешат тези проблеми, така че каква е ползата от тях? Братята и сестрите искат да живеят църковния живот, да разберат истината, да разрешат трудностите и да изкоренят негативните си състояния. Те нетърпеливо се надяват, че водачите и работниците ще могат да разговарят за истината ясно и задълбочено, за да разрешат тези реални проблеми. Ако лъжеводачите държат властта в дадена църква, може ли тези реални проблеми да бъдат разрешени? Лъжеводачите не разбират сърцата на Божиите избраници, нито могат да видят трудностите им. Вместо това те продължават да изричат думи и доктрини и да дърдорят за възвишени празни идеи, което предизвиква голямо разочарование сред Божиите избраници. Все пак кой би искал да посещава редовно събиранията в този случай? Могат ли лъжеводачите да проявяват внимание към Божиите намерения и да изчистят църквата в съответствие с Божиите слова и изисквания от тези зли хора, неверници, нагаждачи и развратни хора, които са нечестиви и обичат светските неща, като им попречат да се намесват и да смущават Божиите избраници и като дадат възможност на Божиите избраници да живеят нормален църковен живот? Могат ли лъжеводачите да постигнат това? Не могат. Когато някой отправи такова искане, какво казват лъжеводачите? „Ти си толкова придирчив! Да не мислиш, че само ти обичаш Бог и че само ти искаш да бъдеш предан в изпълнението на дълга си? Кой не иска това? Те също вярват в Бог и са избрани от Бог. Макар че имат известни проблеми, трябва да се отнасяме правилно към тях. Недей все да намираш кусури на другите. Възползвай се от възможността да се самоанализираш и да опознаеш себе си повече. Трябва да се научиш да бъдеш толерантен и търпелив“. Лъжеводачите са объркани и слепи и нямат принципи в отношението си към различните типове хора. Те не могат да прозрат онези, които трябва да бъдат ограничавани или премахнати, а вместо това ги търпят да правят каквото си искат и да се държат като тирани в църквата, като им предоставят достатъчно пространство за действие, което създава бъркотия в църквата до такава степен, че нивото на разнородност в някои църкви може да се опише с една фраза: те се превръщат в истинска сбирщина. Зли хора, неверници, развратници, местни тирани и дори хора, които биха продали църквата и братята и сестрите при най-малката опасност — всички те са се смесили заедно в тези църкви. Лъжеводачите не могат да прозрат тези хора и не се справят с тях, нито се занимават с тях. Следователно под водачеството на такива слепи и вцепенени лъжеводачи Божиите избраници не могат да бъдат защитени, а църковното дело и нормалният ред на църковния живот със сигурност не могат да бъдат поддържани. Как могат онези, които обичат истината и са готови да я приемат, да разберат и да достигнат до истината в такъв разнороден църковен живот? Няма ли тези хора да изпитват болка в сърцата си? Ако един църковен водач не може правилно да поддържа църковното дело, нормалния ред на църковния живот или околните среди, в които братята и сестрите да изпълняват дълга си, или да осигури сигурността им, тогава този водач несъмнено е лъжеводач. Защо е наричан лъжеводач? Защото е сляп и вцепенен, което води до повтарящи се случаи на зли хора, които прекъсват и смущават работата на църквата. Освен това, дори когато това вече е имало последствия, той пак не може да се справи и да разреши проблемите своевременно и точно, нито може да поддържа правилно църковното дело и църковния живот на братята и сестрите. Меко казано, такива водачи са некомпетентни по отношение на работата си. По-точно казано, те сериозно се провалят в изпълнението на отговорностите си. Макар че служат като водачи, те защитават интересите на злите хора и на слугите на Сатана, като същевременно пренебрегват делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници. Те защитават и търпят тези зли хора да прекъсват и смущават църковния живот за сметка на увреждането на братята и сестрите. Макар че, ако се съди по техните заложби и проявления, те просто имат малки заложби, некомпетентни са в работата си и не могат да бъдат окачествени като антихристи, последствията от техните действия върху делото на църквата са тежки. Естеството на техните действия е същото като това на антихристите, които създават независими царства и потискат братята и сестрите. И в двата случая се предпазват и приемат злите хора и се приемат слугите на Сатана да действат както си искат в църквата. Просто лъжеводачите не вършат зло открито и безочливо и не смущават работата на църквата като антихристите. Те не повличат умишлено хора към себе си и не ги карат да им се подчиняват, но крайният резултат е същият като при антихристите, които създават независими царства. И двете водят до увреждане и съсипване на братята и сестрите, които обичат истината и искрено изпълняват дълга си, и ги оставят без жизнен път. В такава околна среда и в такъв църковен живот е много трудно за братята и сестрите, които искрено изпълняват дълга си, да постигнат напредък в живота и да изпълняват дълга си нормално. Естествено работата по разпространението на евангелието и различните елементи на църковното дело също са силно възпрепятствани и не могат да се развиват нормално. Това е първото проявление на лъжеводачите, което разнищваме по отношение на дванадесетата отговорност — незабелязването и неспособността им да прозират хората, събитията и нещата, които възникват около тях. Това проявление е достатъчно такива хора да бъдат окачествени като лъжеводачи.